Новини от световните пазари

Миналата седмица (8-14 ноември) Financial Times съобщи, че в близките три години по света настъпват падежи на банкови облигации за астрономическата сума от 7 трлн. долара (или 7000 милиарда). Основната тежест пада върху САЩ и Великобритания. Рефинансирането на такъв обем се оценява като непосилно, което предвещава нови тежки неприятности за глобалната финансовата система.

Американските власти разширяват натиска върху финансистите, обвинявайки ги в инсайдерска търговия. Нов обект за атака стана един от най-големите и успешни хедж-фондове в Америка, SAC Capital Advisors, принадлежащ на Стивън Коен: този богаташ притежаващ състояние от 8 млрд. долара (36 място в САЩ), живее в град Гринуич, щата Кънектикът, в къща от 3300 квадратни метра, разположена на парцел от 5,7 хектара, и се увлича от колекциониране на живопис.
Като цяло Коен е доста по-сериозен играч от Раджаратнама.

Щатските шефове действат и по други направления. Едно от тях е опитът на началника на Банковия комитет към Сената Кристофър Дод, да създаде единен банков регулатор под обществен контрол, вместо напълно безконтролната ФЕД. Последната, естествено, е крайно недоволна от такова развитие на събитията.

Освен това, трябва да се отбележи и статията на Джефри Сакс във Financial Times – там той обсипва с критики и монетаристите, и кейнсианците – според автора и едните и другите не разбират какво става в икономиката в момента. Според него днес на САЩ са нужни структурни реформи, а не празни приказки. Като се има предвид кой е Сакс, могат да се направят съответните изводи за сериозността на положението отвъд Атлантика.

Световните пазари, както и преди, са твърде психиатрични. Заключението на Двадесетте, че до края на кризата има още много време, бяха възприети с възторг – иначе казано, новината бе изтълкувана в смисъл, че свръхмеката парична политика ще се запази задълго: от което следва, че трябва да се купува, да се купува и да се купува.

Нефтът се върна на своите максимални стойности, въпреки, че единственият повод за това бе ураганът Ида, бушуващ в Мексиканския залив. ОПЕК и щатското Министерство на енергетиката преразгледаха прогнозите за търсенето на нефт в посока към понижение, а след мощния скок на запасите в САЩ, енергоносителите все пак се вразумиха и бяха коригирани в посока надолу.

Затова пък, новият хит - златото всеки ден достигаше все нови и нови върхове, като подмина отметката от 1120 долара за унция.

На пазарите се носи слух, че скоро юанът ще бъде ревалвиран, при това, въпреки официалните опровержения, неофициално китайските власти дадоха да се разбере, че това съвсем не е изключено.

На фондовите пазари лудостта също е пълна – след всяка новина (добра или лоша) пазарът политаше нагоре. По този начин Дау-Джонс си върна точно половината от своето срутване от 2007 – 2009 година. Експертите припомниха, че същото се е случило и през 1930 година, когато Дау е коригирал провалянето си от есента на 1929 година с 50% (даже малко повече), след което е тръгнал надолу, като за следващите две и нещо години се продънва още над 7 пъти.

В Европа излязоха първите оценки по БВП за третото тримесечие, които са нееднозначни. За три месеца БВП на Испания се е свил с 0,3%, а за година – с 4,0%.

Във Франция, Италия и Германия е отбелязан тримесечен ръст ( 0,3%, 0,6% и 0,7% съответно), което е с 0,2-0,4% по-зле от прогнозите. За съжаление годишното падане остава сериозно - 4-5%.

Вътрешното търсене в Европа е слабо, за което говори и бурният растеж на нормата на спестявания на домакинствата, достигнала 18,5% по еврозоната и 14,5% в ЕС.

Страните, които показаха ръст на БВП биха минали на минусова територия или биха останали около нулата, ако не бе разширението на експорта, случило се благодарение на държавните програми за стимулиране (като особено успешен в това отношение бе септември).

Обратна е картината във Великобритания, където през септември рязко се увеличи вносът, който предизвика скок на търговския дефицит, но пък там и БВП падна, а не се увеличи, както в другите Големи от Европа.

Излиза, че изключвайки външната търговия реалната картина във всички важни страни от Европа е горе-долу еднакво унила.

По еврозоната, като цяло, БВП за тримесечие нарасна с 0,4%, но за година падна с 4,1%.

Говорейки за Европа въобще, тук най-силно се отличиха Естония (падане на БВП с 15,3%) и Латвия (-18,4%).

През септември, в Германия потребителските цени останаха на миналогодишното ниво, а промишленото производство нарасна с 2,7% за месец, но се е съкратило с 12,9% за година.

В Италия производството на продукция рухна с 5,3% (най-лошата динамика за цялата история на наблюденията от 1990 година), като и августовския показател бе преразгледан надолу, а годишното намаление достигна 15,7%.

Във Франция производството падна с 1,5% за месец. Като цяло по еврозоната показателят се увеличи с 0,3% спрямо август и се свлече с 12,9% спрямо септември 2008 г., като месечната динамика на потребителските стоки за дълготрайна употреба от -6,0% се оказа най-лошата за всичките двадесет години изследвания.

Въпреки фанфарите, тръбящи за края на кризата, инвестиционната активност продължава да се съкращава: например френските фирми очакват към края на тази година свиване на капиталовложенията с 22% (преди три месеца прогнозите даваха снижение от 21%), а през 2010 година – от още 3%.

Деловите настроения престанаха да се подобряват и тръгнаха надолу – едва сега стана ясно, че всички радости произтичат от разходите на хазната, на които май се вижда края. Очаква се след четири години държавните дългове в ЕС да достигнат 100% от БВП.

Дефицитът на търговския баланс на САЩ през септември достигна 18% нарастване спрямо август – най-лошата динамика за десет години.

В някаква степен зарадва изследването на RealtyTrack, според което през октомври годишното увеличение на броя на случаите на отнемане на жилища на неплатежоспособни собственици, от страна на банките, е продължило да се забавя, достигайки 19%, въпреки че това отчасти се обяснява с рязкото ускоряване на процеса преди година.

Все пак през октомври от къщата си се е лишило всяко 365-то домакинство в САЩ.

Бюрото за икономически изследвания към Мичиганския университет неочаквано съобщи за сериозно падане на своя индикатор за настроенията на американските домакинства.

Мрачен беше и отчетът на Финансовата служба през октомври – първия месец от новата финансова година. Дефицитът за месеца би всички рекорди, достигайки 176,4 млрд. долара срещу 156 млрд. от преди година и сериозно отличаващ се от 150-те милиарда, очаквани от аналитиците.

Главна причина за тези резултати бяха доходите на хазната, паднали за година със 17,9%, докато разходите са намалели едва с 2,7%.

А ако от миналогодишния октомври се игнорират плащанията по плановете за помощи и спасявания, то днешните разходи биха били с 8,5% по-високи от тогавашните.

Тук се разсъждава върху два изхода: или разходите да се ограничават паралелно с доходите, но тогава икономиката, която крета благодарение на държавните вливания, просто ще рухне, или да се продължи с увеличаването на програмите за стимулиране.

Но у инвеститорите вече се усеща липса на средства за покупка на държавни облигации (чиято емисия покрива дефицита), което би довело до рязко нарастване на процентните ставки на пазарите, правейки, по този начин, кредита недостъпен и убивайки растежа на икономиката.

Засега администрацията върви по втория път, надявайки се на скорошно стартиране на механизма на самоподдържащия се растеж – дефицитът на феделния бюджет трябва да достигне рекордните 1,5 трлн. долара (1500 млрд.) през тази година след 1,42 трлн. (1420 млрд.) през миналата.

Последният показател вече е равен на 9,9% от БВП – рекорд след военната 1945 година.

Впрочем, октомврийският дефицит е еквивалентен на 130% от доходната част, т.е. разходите са превишили постъпленията 2,3 пъти.

И това не е всичко – току-що приетият план за реформа на системата на здравеопазване ще струва на хазната още 1 трлн. долара (1000 млрд.) за близките десет години.

Финансовата система се тресе – преди седмица се разориха още 5 банки (в т.ч. една голяма), довеждайки броя на банкрутите от началото на годината до 120.

Отличиха се и полу-държавните ипотечни агенции Fannie Mae и Freddie Mac: техните загуби през юли-септември достигнаха 19,8 млрд. и 5,0 млрд. долара съответно – по-малко, от преди година, но повече отколкото през второто тримесечие. Отгоре на всичко, Fannie поиска още 15 млрд. като спешна помощ от Министерството на финансите.