Новини от световните пазари

Политическите новини през миналата седмица (15-21 ноември) не бяха много, но пък бяха достатъчно запомнящи се.

Президентът на САЩ се разходи до Китайската Народна Република, където заедно с китайците се изказа ЗА всичко добро и СРЕЩУ всичко лошо по света, което си е съвсем нормално за Обама. За съжаление, това прекрасно качество на президента предизвиква у американците все по-слабо умиление.

Затова пък избирателите задават все повече въпроси адресирани към днешната американска власт – вече пети неин представител се издънва чрез неплащане на данъци: последен в редицата се оказа кандидатът за заместник-министър по финансите Брейнард. При изучаване на личността му финансовият комитет към Сената беше принуден да състави списък от 10 въпроса, във връзка със странните моменти от славния трудов път на номинанта.

В Япония подобни въпроси отдавна не правят впечатление – например, обществото научи за новите незаконни спонсорирания (т.е. подкупи) за сумата от 1 млн. долара, предадени на сегашния секретар на управляващата Демократическа партия Озава: но, както се и очакваше, от тази новина не произтекоха никакви последствия.

Пазарите, както и по-рано, са неадекватни, въпреки че за момента се поуспокоиха. Президентът на ОПЕК Ботелю дьо Вашконселуш заяви, че нефтът съвсем не е скъп и че е рано да се увеличават квотите за добив, затова пък в главата му се появи идея за оттегляне от долара като основна валута по котировките на горивата. След по-малко от денонощие Международната енергийна агенция внесе поправки в изказването на разприказвалия се чиновник, давайки да се разбере, че последният е поизбързал с отказа си от зелените пари.

Вече е безсмислено да се говори за златото – то лети до все по-високи коти, използвайки като повод най-различни случки, понякога дори анекдотични: така например МВФ продаде два тона злато на централната банка на Мавриций – в момента, в който информацията стана публична, цената показа нов максимум.

Като резултат тя прехвърли 1150 долара за унция (данните са за миналата седмица), а всички опити за оттласкване предизвикваха поток от покупки от всички страни: индексните фондове, специализиращи се в търговия със скъпоценни метали, съобщиха за мощен прилив на спекулативен капитал по сметките на клиенти, жадуващи да се включат в ефектното рали.

На валутните пазари доминираше юанът, за чието ревалвиране настояваха всички – китайците даже леко се притесниха от този масиран натиск, в който участваха президентът на САЩ Обама, чиновниците от ЕС начело с комисаря по икономика и парична политика Алмуниа, както и шефът на МВФ Доминик Строс-Кан. Щатските конгресмени организираха специални слушания по въпроса, като министърът по финансите Гайтнър ги убеди с огромни усилия засега да не въвеждат санкции против Китай, а да потърпят още малко.

Да, кризата е нещо сериозно, а юанът е занижен под относителната стойност на своя паритет, около 3-4 пъти спрямо долара и 4-5 пъти към еврото (осигурявайки гигантски предимства за китайските производители), което дразни все по-силно обществото в развитите страни.

В японските супермаркети продажбите през октомври бяха ужасни: за година намалението в магазините, работили поне 12 месеца, достигна 10,5%, а ако се вземат предвид всички супермаркети, то намалението достига до 12,1%. По Токио годишното срутване достигна 13,1% за 27-те най-големи търговски центрове в столицата.

Свиването на средната заплата за септември бе преразгледано от -1,6% до -1,8%, а като цяло ситуацията продължава да се влошава.

Сблъсквайки се с пресъхването на данъчните постъпления, правителството пожела да увеличи и без това внушителната програма за емисия на държавни облигации, с което още повече засили тревогите по повод на прекалената дългова тежест за хазната.

БВП на Украйна за третото тримесечие се срина с 15,9% за година, това е много, но все пак по-малко от 17,8% през второто тримесечие и от 20,3% през първото. В петък из пазарите се носеше слухът за скорошния банкрут на Украйна – даже в мълвата да няма и капчица истина, трудностите с обслужването на дълга, в най-голямата по територия страна в Европа, са очевидни.

Положителното салдо по търговския баланс на еврозоната през септември нарасна трикратно, но балансът по текущите операции бе приключен с дефицит. Капиталната сметка отрази чист отлив на преки инвестиции за 25,7 млрд. евро.

В строителния сектор производството за септември се сви с 1,1% на месечна база и с 8,0% за година. През юли-септември падането е 2,6% спрямо април-юни – шесто поредно тримесечие на спад. Прогнозите за строителните компании, както и по-рано, са песимистични.

В Швейцария продажбите на дребно през септември внезапно се провалиха (минус от 1,6%) след падането с 1,0% през август. За година покупките на дрехи и текстил са се свили с 8,9%.

Потребителските цени във Великобритания внезапно ускориха ръста си, главно заради горивата. Противоположна е картината в Германия, където даже поскъпналото гориво не помогна на крайните цени на производител – те останаха на нивото от септември, а за година паднаха със 7,6%.

Британската ипотечна активност през октомври и цените на жилищата през ноември продължиха ръста си. От своя страна, бързо расте и дупката в хазната – данъчните приходи се съкращават за 13-ти пореден месец, а чистите заеми на бюджета за година са се увеличили от 0,1 млрд. лири до 11,4 млрд.: такава е истинската цена за временните успехи в редица сектори на икономиката.

Daily Telegraph съобщи, че състоянието на британските банки остава най-лошото в развития свят, а водещите оценители по кредитни рискове се опасяват от нови банкрути.

От друга страна, агенция Moody’s понижи рейтинга на швейцарската банка UBS – чиито проблеми също са доста сериозни.

В САЩ търговските запаси паднаха през септември с още 0,4%, а продажбите се съкратиха с 0,3%. За година тези показатели се сринаха с 13.4% и 13.1% съответно.

През септември чистият приток на чуждестранни вложения в дългосрочни ценни книжа на САЩ достигна 40,7 млрд. долара. От тях чуждите централни банки са се отчели само с 10,9 млрд. долара, а огромната част от покупките се пада на частниците, въпреки че в редица случаи зад тях стои определена държава.

В първата редица на инвеститорите се оказаха британците (+22,4 млрд. $) и японците (+20,3 млрд.), след тях са бразилците (+7,6 млрд.), Хонконг (+7,5 млрд.) и Китай (+1,8 млрд.). В другата посока, на оттеглящите се, са карибските офшори (с 8,2 млрд.) и страните от ОПЕК (с 3,8 млрд.).

Реалното търсене в САЩ пропада при първите признаци за оттегляне на примамките във вид на държавно стимулиране. Трябваше само да наближи датата за приключване на данъчните кредити за купувачите на първо жилище и бройката на новото строителство рухна с 11% до минимума от месец април. С 4% се съкрати и количеството на нови разрешения за строителство.

Ако се изчислят новите жилища, падащи се на 1000 домакинства (това е по-точен показател от този за 1000 жители), ще се види, че понижението вече е върнало половината от пролетно-летния ръст.

Но стимулирането си е стимулиране, а процесът на отнемане на жилища от неплатежоспособни „собственици”, от страна на банките, придобива заплашителни мащаби: към края на септември всяко седмо (!) домакинство или се е оказало в такъв процес, или е допуснало поне една просрочка в плащанията си по ипотеката – това е кошмарно ниво, дори и ако тук основната част са само просрочените единични плащания.

Най-неприятното е, че една трета от новите процеси по отнемане на жилища се падат на домакинства с добра кредитна история, получили заем с фиксирана лихва. Делът на събпрайма с плаваща лихва (първоначално срутили пазара) падна до 16%.

Всеки пети-шести кредит, поддържан от Федералната администрация по жилищно финансиране се намира, като минимум, във фаза на просрочване на плащането.

Естествено, General Motors е на загуба, но неголяма (благодарение на програмата „пари за трошки”), но фирмата така се размечта, че реши да започне да връща дълговете си на властите – публиката е в шок, тъй като корпорацията е полужива и едва крета.

Лошо вървят нещата и при Dell: печалбата тук е паднала два пъти (с 54%), а продажбите – с 15%.

Поредните три банки пуснаха кепенци – от началото на годината са се разорили 123 кредитора.

Както се и очакваше, възторгът на банките, след обявяването на резултатите за юли-септември, са силно преувеличени – както ни информира колумнистът на Reuters Ролф Винклер, една трета от капитала на Citigroup е фалшив, а реалните показатели за наличните собствени средства се свиват.