Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2009 08:54 - Основи на икономическия растеж - 03
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 1440 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.10.2017 21:12


Степен за разделение на труда

И така, в по-мащабни икономически системи става възможно производството на по-голямо разнообразие от продукти, които благодарение на по-високата степен за разделение на прилагания труд постигат и по-високо качество. Например, различно е качеството на обувките в отличаващи се по мащабите си системи, като предимството е винаги там, където е възможно постигането на по-висока концентрация и специализация на производството.

Друг пример: при сглобяването на споменатия по-горе Трабант най-вероятно се е прибягвало до значително по-малък брой обособени цехове и всичко се е правело на  универсални стругове подлежащи на многократна пренастройка в зависимост от необходимата заготовка, спрямо производството на един съвременен автомобил Ауди, при който са необходими невъобразимо по-голямо количество детайли създавани от стотици и хиляди обособени според специализацията си производители[1].

В светлината на гореизложеното е странна логиката на икономическата политика провеждана в нашата страна в последния четвърт век, при която се направи всичко възможно за разрушаване на относително по-конкурентоспособните национални производители, някои от които успешно мереха сили и с големите транснационални корпорации, за да бъдат те заместени от дребни и разпокъсани фирми, за които още в момента на тяхното създаване бе ясно, че нямат потенциала да постигнат каквито и да е положителни резултати на полето на международната конкуренция.

***

Връщайки се към праисторическото племе ние наблюдаваме как постепенно системите за разделение на труда се уголемяват (растат като мащаби) като преминават през добре познатите класически етапи в развитието на човешката цивилизация: робовладелски строй; феодализъм; за да се стигне до съвременната организация за разделение на труда, затворена в рамките на фирмените структури, позната и с термина „капитализъм“[2].

Нека навлезем малко по-надълбоко в дебрите на историята:

Някъде там при пещерния човек всичко изглежда елементарно просто: неговото оцеляване зависи единствено от индивидуалните усилия и способността със собствени сили да осигури защитата на своето семейство от агресията на околната среда. Самият той е своеобразен „универсален войник“, който умее практически всичко, необходимо за победа в битките с околните стихии, но от съвременна икономическа гледна точка това е възпроизводствен контур, функциониращ с изключително ниска ефективност.

Виждаме, че подобно поведение е принуден да поддържа и Робинзон Крузо от известния роман на Даниел Дефо. Спомняме си, че въпреки всички предварително натрупани знания и опит в „големия“ свят, литературният герой така и не успява да си направи една елементарна лопата. И само благодарение на Провидението (във вид на поредния плавателен съд, претърпял корабокрушение, откъдето става снабдяването с необходимите инструменти) той оцелява достатъчно дълго време, за да дочака своето спасение. В този смисъл произведението на Дефо е една чудесна илюстрация за функциониране на елементарни икономически системи.

В повествованието следва момент, в който се появява и помощникът на Робинзон – Петкан. Веднага възниква казусът как от гледна точка на по-ефективното функциониране на тази елементарна система за разделение на труда може да се използва трудовата енергия на допълнителната работна сила. Ако преди това Робинзон Крузо е разпределял деня си за осигуряване на храна (отглеждане на зърно) и подслон в съотношение 4/1 единици работно време, дали за двамата е възможно да разделят отговорностите помежду си, така че единият да се занимава единствено със зърнопроизводство, а другият – с поддържане на домашното стопанство?

Да предположим, че такъв опит е направен и е осъществен първи акт по елементарно разделение на труда – Петкан започва да строи по-здрава ограда около дома, докато Робинзон Крузо се концентрира изцяло в отглеждане на зърнени култури.

И какъв е непосредственият резултат? Ако работният ден е 10 часа, то само за четири часа дневно (и не повече, а в общия случай и по-бързо, благодарение на придобитата специализация) Петкан е в състояние да се справи с всички домашни задължения, осигураващи комфорта на двамата „съквартиранти“ след което на него не му остава нищо друго, освен да се отдаде на „заслужен“ отдих, за завист на своя спасител отървал го от лапите на злите канибали. Не толкова безоблачно обаче е положението на самия Робинзон, който вече трябва да храни две гърла. Ясно е, че предишните 8 часа вложени в труд за осигуряване на изхранването вече не са достатъчни, за да гарантират количествата храна необходими за двамата.

Да разгледаме ситуацията преди и след появата на Петкан. Получават се следните схеми:

Когато Робинзон е сам и функционира като елементарен възпроизводствен контур, тогава той разпределя времето си в пропорция 8 часа за производство на зърно – 2 часа за осигуряване на подслон.

зърно – 8 ч.

подслон – 2 ч.

 Когато Робинзон и Петкан действат като усложнен възпроизводствен контур, тогава времето се разпределя така: Петкан – 4 часа за осигуряване подслона на двама души, Робинзон Крузо – 16 часа (с отчитане ефекта на последващата специализация времето постепенно се съкращава, но в случая това не е принципно) за производство на храна за двама души.

Петкан:

подслон – 4 часа

 

Робинзон:

зърно – 16 часа

 Очевидно е, че при подобно разпределение на работното време Робинзон Крузо не е в състояние да осигури пълната норма храна за двамата и ще се наложи или всеки сам да произвежда и едното, и другото, или в един момент Петкан да се притичва на помощ на нещастния си другар.

От гледна точка на оптималното функциониране на тази усложнена икономическа система е очевидно, че се налага включването на още зърнопроизводители, които в рамките на работното си време да работят за общите нужди от храна, като в същото време нашият Петкан вложи цялата си енергия за направата на жилища за всички членове на този по-усложнен възпроизводствен контур.

Ако се пристъпи към изпълнението на най-елементарния (на пръв поглед) вариант с осигуряване на още трима зърнопроизводители, които да допълват хранителните запаси, тогава е очевидно, че при последните се появяват излишъци, с които не е ясно какво да се прави. И това в условия на затворена икономика, която не осъществява взаимодействие с външния свят.

Същият проблем непрекъснато се появява и в по-нататъшната история на човешката цивилизация, като негово временно решение е намерено едва с действието на пазарните механизми[3], чиито потенциал на въздействие в съвременния свят вече се приближава към своето изчерпване. 

[1] В този контекст заслужава внимание засиленият интерес в последно време на водещи автомобилопроизводители към условията за откриване на производства за компектоващи детайли в нашата страна, особено след като в последните години цената на работната сила в Китай започна стремително да се повишава.

[2] В историята са достатъчно на брой примерите, когато по едно и също време в конкретната ойкумена се наблюдава съжителство на някои или всички от изброените обществено-икономически формации. Дори в съвременния свят могат да се видят форми на племенна организация (в джунглите на Амазонка); на робовладение, при което български гастарбайтери избягали от своите робовладелци разказват как са държани в робски условия на плантации в Италия, Гърция или Испания; на феодални отношения, при които цели депресивни региони в някои страни от източна Европа са във властта на местни феодали, разпореждащи се както с имуществото, така и със съдбата на своите „крепостни“ селяни.

Съвременният капитализъм също има своите различни лица: в страните с „преходна икономика“ той поразително прилича на първите форми на манифактурна и занаятчийска организация на производството от зората на промишлената революция през XVIII век, докато в други държави и региони той се характеризира с висока степен за разделение на труда, което гарантира смазващи конкурентни предимства пред първата категория капиталистически страни, с всички произтичащи от това последствия, за които ще бъде казано по-нататък в изложението.

[3] По-разширено проблемът ще бъде развит по-надолу.

--------------------------------
Продължение от този линк:
http://krizata.blog.bg/biznes/2009/12/22/osnovi-na-ikonomicheskiia-rastej-05-neobhodimost-ot-centrali.459536?del=1670542




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825624
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев