Необходимост от централизирана координация

Изводът, който можем да направим от разгледания пример е, че функционирането на усложняващите се системи изисква централизирана координация, с прилагане на все по-съвършени методи в зависимост от сложността на самата система за разделение на труда. В нашия пример можем да се съгласим, че този координационен център е самият Робинзон Крузо. По-късно в човешката история такава роля най-вероятно играят племенните вождове; робовладелците; феодалите; планиращите структури в някогашна Източна Европа и днешен Китай; в голяма степен - органите осъществяващи икономическата политика в съвременните държави, като в целия този процес е трудно да се открие действието на „свободната ръка на пазара“, която има съвсем различни функции, свързани най-вече с действието на един показател, който засега ще въведем с кодовото име „разлика в потенциалите[1]“.

След пещерния човек идва племенната организация, която е следствие от стремежите на човеците със съвместни усилия да постигнат по-голяма предвидливост от общото действие на трудовите усилия в рамките на общността[2]. Да си представим един ден от живота на племето, в което първоначално всеки сам се старае да произвежда всичко най-необходимо за своето ежедневие. В такава ситуация централното ръководство (вождът) трябва да приеме съответните мерки, за да осигури не само ежедневното изхранване на хората, но и да подготви племето за евентуални катаклизми като войни и природни бедствия. За тази цел племенният вожд взема решение критически важните за общността дейности да бъдат поверени на най-отговорните нейни членове – лъковете и стрелите да се правят строго от един човек, на който се има доверие, желязото да се кове от друг, и т.н.

Разбира се, чисто физическите качества също имат значение при подобен избор, но като цяло основна роля играе именно стремежът „стратегическите“ дейности да се изпълняват от хора, на които може да се разчита във всеки момент. Постепенно за вожда става все по-ясно, че при такъв подход организацията по функциониране в племето е все по-стройна и добре работеща, и той възползвайки се от своите пълномощия поетапно делегира изпълнението на всички специфични дейности в ръцете на конкретни лица, които с времето се специализират все повече в тяхното изпълнение.

[1] За него ще говорим по-късно в изложението.

[2] Едва по-късно става ясно, че в резултат от увеличаване на степента за разделение на труда рязко расте и ефективността от функциониране на тези все още сравнително прости възпроизводствени контури. Въпросът подробно ще бъде разгледан впоследствие.