Монокултурен тип взаимодействие

Първият по хронологичен ред  е т.н. монокултурно взаимодействие. Какво по своята същност представлява то? Развиващата се икономика се специализира в производството на една група нискотехнологични продукти, изискващи високо пряко трудово участие, като с получените валутни приходи купува всички останали по-високотехнологични продукти необходими й за потребление от нейните граждани. В какво се състои изгодата и защо се стига до такъв род нискотехнологична специализация?

Да си припомним, че в развитата страна валутата е евро, а в развиващата се – лев. За зърното произведено от български производители бе отбелязано, че ако желаем в нашия пример то да бъде конкурентоспособно на международните пазари при съществуващото равнище на производителност на труда, тогава съотношението евро-лев трябва да бъде 1 към 4. При тези условия цените на произведените продукти в развитата и в развиващата се страна представени в евро са следните:

Таблица 2

От таблица 2 е видно, че за всички продукти, освен за зърното има разлика в потенциалите (разлика в цените) в отделните страни, което дава поле за търговско взаимодействие по следната примерна схема: търговец купува 100 единици зърно в развиваваща се страна за 400 лв, което продава в развитата страна. С получените 100 евро той купува 50 единици домашни потреби, които продава в развиващата се страна за 500 лв. Чистият положителен резултат от тези транзакции е 100 лв (25 евро).

Ако разгледаме търговските операции през оптичните лазери бихме получили следната картина: изходни 100 единици зърно (400 лв) и получени 100 евро за тях – покупка на 20 оптични лазери и продажбата им в развиващата се страна за 1000 лв. Чист положителен резултат от търговската операция – 600 лв (150 евро).

Установяваме, че колкото по-голяма е разликата в потенциалите, толкова по-сериозни печалби би могъл да реализира търговският сектор от взаимодействието между двете страни (развита и развиваща се), като в макроикономически мащаб става въпрос за суми, заради които определени търговски интереси могат да доведат до активно лобиране в една или друга посока, а при липса на положителен резултат, и до пряка намеса във вътрешните работи на развиващата се страна чрез открита подкрепа за определени политически сили или действия на военни (преврати и т.н.).

От друга страна обаче може да се твърди, че развиващата се страна също получава определени ползи, като те не се изчерпват единствено с предоставения достъп до продукти, които самата тя не може да произведе[1].

Да видим за какво става дума, като анализираме структурата на производството и потреблението в развитата и в развиващата се страна преди началото на взаимодействието и след неговото реализиране.

Приемаме, че общият фонд работно време в едната и в другата икономики преди взаимодействието е по 1000 часа, разпределени по следния начин:

Таблица 3 – Структура на вътрешното потребление преди взаимодействието

                       Страна 1 (развита)                                      Страна 2 (развиваща се)

От горната таблица е видно, че преди взаимодействието развиващата се страна сама произвежда 100 единици зърно за вътрешно потребление (в развитата страна – 150 ед.), 30 единици домашни потреби (в развитата страна – 150 ед.), 10 хладилника (в развитата страна – 100 ед.), 2 оптични лазера (в развитата страна – 30 ед.), като развиващата се страна не е в състояние да произвежда и съответно да потребява автомобили, а в развитата годишно се произвеждат 10 единици.

Да приемем, че развиващата се страна решава да се специализира в отглеждане единствено на зърно, като излишъците започва да изнася за развитата страна. Каква в този случай би била картината след осъществяване на търговското взаимодействие?

Таблица 4 – Структура на вътрешното потребление след търговското взаимодействие

                      Страна 1 (развита)                                           Страна 2 (развиваща се)

От таблица 4 е видно, че след началото на взаимодействието между двете икономики в развитата се освобождават работни часове (50), което е равносилно на нарастване на безработицата в нея. Освен това се появяват дефицити в търговията с развиващата се страна (износ за 30х2+10х3+2х5=100евро и внос за 150евро). Историята ни дава многобройни примери в тази посока. Например, през цялото време на своя възход Британската империя е в търговски дефицити, като златният стандарт допълнително усилва тази тенденция[2]. Съвременните САЩ също непрекъснато ги регистрират. Търговските дефицити и хроничната безработица на България също в известна степен могат да бъдат обяснени с описаните закономерности[3], като в случая страната ни влиза в ролята на развита по отношение на доставчиците си, които я снабдяват със суровини (Русия) и стоки за масова употреба (Китай, Турция и т.н.).

Допълнителен казус, който изисква специално разглеждане, се появява, когато в развиващата се страна възникне търсене на непознатия до взаимодействието продукт – автомобила. Ние обаче ще спрем дотук като оставим задачата за решаване от планиращите макроикономическите пропорции в рамките на националната икономика. Нашата първоначална хипотеза, е че при зададените условия такова търсене може да бъде удовлетворено чрез преразглеждане на цялостната структура на потребление, което предполага и промяна в общата структура на цените в развиващата се страна.

Недостатък на монокултурния модел е необходимостта от непрекъсната девалвация на националната валута в развиващата се страна, за осигуряване на предимства в конкурентната борба по отношение на достъпа до развитите пазари. Основното изискване във връзка с т.н. „Вашингтонски консенсус“ е именно отказът от девалвация на националната валута, което нашата страна стриктно изпълнява вече две десетилетия[4].

Последното, което трябва да отбележим по повод на монокултурното взаимодействие е, че се наблюдава появата на трети фактор – търговският сектор, който инициира и организира целия процес по взаимодействие между икономиките, прилагащи различна степен за разделение на труда, и който „прибира“ печалбите[5] от това взаимодействие, чрез използване на разликите в потенциалите при отделните категории продукти в различните страни. Представителите на търговския сектор могат да бъдат както резиденти на развитата, така и на развиващата се страна, или въобще юридически лица регистрирани в трета държава.

[1] От позицията на днешното младо поколение това може би не е особено важен резултат (достъпът до широко разнообразие от стоки и услуги), но опитът на предишни поколения българи показва, че при определени условия и наличие на съответната идеологическа (маркетингова) обработка, придобиването на тези продуктови позиции става от особено значение за цели слоеве от населението на развиващата се страна.

[2] За по-подробна информация виж „Епоха на растежа. Лекции по неокономика“, Григориев Олег, изд. Изток-Запад, 2016 г.

[3] Тук можем да говорим за своеобразен статичен аспект на взаимодействие между развити и развиващи се икономики. Динамичният аспект на взаимодействие бе илюстриран по-рано в настоящата глава чрез примера за взаимодествието между славянското княжество и Аспарухова България.
От двата примера е видно, че една система за разделение на труда влиза едновременно във взаимодействие както с по-развити, така и с по-слаборазвити обкръжаващи системи, което се изразява в действието на сумарен краен ефект, включващ в себе си противоположни тенденции.

[4] За съжаление, в това отношение България е един от малкото „примерни ученици“. Така например само за последното десетилетие турската лира е девалвирана четирикратно (400%) по отношение на българския лев.

[5] В нашия пример става дума за тези 50 единици спестени трудови разходи в развитата икономика, които се трансформират във финансови печалби за 50 евро.

----------------------------------
Продължение оттук:
http://krizata.blog.bg/biznes/2017/10/04/.545418