Нестандартен обзор на световните пазари

В деня на Победата срещу нацизма, когато Европа и Русия празнуваха заедно, в мината Распадская в Кузбас, прогърмяха два взрива убили поне 66 човека, а съдбата на още 24 миньори и досега е неясна.

Друга голяма катастрофа се случи в Триполи, където се разби аеробусът на Afriqiyah Airways, при което загинаха 103 човека (основно холандски туристи), но по чудо оживя 8-годишно дете.

Северна Корея обяви за „опитомяване” технологията на термоядрения синтез, което не се е удавало на никоя държава по света. Не е изключено, в случая чукчите да са имали предвид водородната бомба - но и тук има сериозни съмнения.

Във Великобритания завърши изборната сага. След несполучливи интриги, с цел съхраняване на властта, лидерът на лейбъристите Гордън Браун подаде оставка, а консерваторите и либералните демократи формираха коалиция начело с Дейвид Камерън.

Новият лидер на британците е на 43 години (най-младият след лорд Ливърпул, оглавил правителството в далечната 1812 г.). Роден е в семейство на брокер. Завършил е Итън и Оксфорд. Работил е като спийчрайтър на Джон Мейджър. Женен е за аристократката Саманта Шефилд (двойката има две деца), което не му пречи да пътува до работа с колелото си.

Шефът на либералните демократи Ник Клег ще заеме поста на вице-премиер, а партията му получи 5 от местата в Кабинета, състоящ се от 23 човека, включително и поста главен секретар на Хазната, който се падна на мистър Кейбъл (т.е. Кабел – именно по този начин на жаргона на трейдърите се нарича курсът на стерлинга към долара).

Тъжна е бундесканцлерката Ангела Меркел: партията й загуби изборите в провинцията Северен Рейн–Вестфалия, губейки по този начин мнозинството в Бундесрата (горната камара на парламента) – очевидно избирателите са побеснели от спасяването на Гърция, на техен гръб.

А самата помощ за южните ни съседи постоянно се разширява и множи. Провалът на пазарите принуди ЕС да забрави стандартната мудност и да се събере на екстрено съвещание. За нажежаването на тамошните страсти свидетелства и хоспитализацията на финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, който получи „алергична реакция” (заради гърците, предполага се?)

В резултат на това, вече в нощта към понеделник резултатите бяха налице: Евросъюзът създаде стабилизационен фонд в размер на 500 млрд. евро, още 250 млрд. ще добави МВФ. Последният одобри отпускането на 30 млрд. за Гърция, от които 5,5 млрд. са вече предвидени, а скоро ще бъдат добавени още толкова.

Комшиите ни, още по-примирено от преди, обещаха да съкратят дефицита си, чрез повишаване на данъците и намаляване на разходите. Последваха ги португалците, отказали се от редица проекти в сферата на обществените работи, в опит да запушат зейналите дупки. Испанците пък, от своя страна, замразиха заплатите и пенсиите, и съкратиха регионалните трансфери.

От своя страна ЕЦБ, чрез посредничеството на най-големите централни банки (на Германия, Франция и Италия) започна да провежда интервенции на пазарите на държавните и даже на частните облигации, уж за да не допусне провали, подобни на неотдавнашните. Бурното закупуване на гръцки държавни бондове двойно намали тяхната доходност, въпреки че до германските стойности засега дистанцията е голяма.

За вътрешно единство в ЕС и дума не може да става, въпреки всички уверения в обратното от страна на президентът Ван Ромпой и шефът на Еврокомисията Барозу: президентът на германската Бундесбанка и зам. председател на управлението на ЕЦБ Аксел Вебер заяви за „сериозни рискове” криещи се в интервенциите на централните банки. Недоволство изрази и друг немски чиновник в ЕЦБ – Юрген Штарк.

Въпреки това, решението беше прието – както пишат средствата за масова информация, съпротивата на Германия е вбесила президента на Франция Никола Саркози, който заплашил да напусне еврозоната, ако германците не се вразумят.

Съдейки по заявленията на официалните лица, тяхната главна цел е била „каквото и да става, да спасим еврото”. То обаче, не се зарази от чиновническия патос и по традиция подскочи в понеделник (почти до 1,31), след което, както обикновено, се насочи надолу. В резултат, курсът му спрямо долара достигна низовете от 2008 г., около 1,2350.

G7, G20 и МВФ изстреляха многобройни похвали по адрес на ЕС, но експертите са настроени доста скептично. Преди всичко, роденият в мъки план не е нищо повече от копие на мерките, прилагани в САЩ и Великобритания преди 1-2 години. По друг начин казано, Европа е принудена да се присъедини към същите мерки, но с много голямо закъснение.

По нататък, реалните пари в пакетите са много по-малко от горе указаните общи суми – основно това са гаранции и други условни инструменти.

Накрая, даже такива величини са твърде нищожни в сравнение с реалните задължения на страните от еврозоната – достатъчно е да се каже, че само Италия и то в близките 4 години, трябва да изплати повече от 800 млрд. евро за погасяване на по-рано натрупан дълг и за покриване на бюджетния си дефицит. На всичките страни от юга на Европа ще им се наложи да намерят за същия срок 1,5 трлн. евро. Ако пък се излезе от рамките на тези 4 години, то общият дълг на отделно взетата Италия достига 1,7 трлн. евро (срещу скромните 250 млрд. при гърците, между другото).

Към всичко това, въпреки дадения урок от прекалената експанзия на еврозоната, последната не желае да си извлече поуки: сега към нея трябва да се присъедини и Естония – разбира се, размерът на държавицата е твърде малък за сериозно влияние върху общността, но самият факт на интегриране на толкова слаба икономика вече изправя мнозина на нокти.

Наблюдателите отбелязаха демонстративния отказ на Великобритания да се присъедини към набелязания план, въпреки че по документи тя все още е член на ЕС.

Шефът на френския финансов регулатор и неотдавнашен министър по европейските дела Жан-Пиер Жуе избухна, обещавайки да не даде и цент на англичаните в случай възникване на какъвто и да било проблем при тях – „тогава си помагайте сами и нека Бог да ви помогне”. Впрочем, британският евроскептицизъм не подкрепи стерлинга и той се издъни не по-слабо от еврото, добирайки се до 1,45 долара.

В Европа инфлацията настъпва: цените на едро в Германия за април добавиха 1,7% за месец и 6,0% за година (максимум от август 2008 година).

Потребителските цени растат много по-бавно, но все пак показват годишен ръст от 1,4 до 1,9% в различните страни от еврозоната – най-слаб е той в Испания, където гигантската безработица (около 20% от работната сила) смаза търсенето и породи първото, за 25-те години наблюдения, годишно намаление на цените, без да се вземат предвид тези на горивата, продоволствията, напитките и тютюна.

Цените на жилищата на Острова за април нарастнаха в условията на ниско предлагане, но като цяло пазарът е слаб: както пише Daily Telegraph, ако Банката на Англия започне да вдига лихвите, то около 5 млн. собственици на жилища (20-25% от всички домакинства във Великобритания) ще бъдат принудени да напуснат домовете си, заради неспособност да обслужват ипотеките си.

На Гърция сега не й е до недвижими имоти – броят на разрешенията за строителство през февруари се оказа с 23,1% по-малък, сравнен с преди година. Нивото на безработица е нарастнало до 12,1%, срещу 11,3% през януари.

На Албиона числата по заетостта не са еднозначни – според местната методика броят на безработните се свива с рекордни темпове, но по методологията на Международната организация по труда през първото тримесечие, напротив, е отбелязан рекорден скок на безработицата.

Ранният Великден е объркал статистиката в редица сфери. По този начин британската търговия на дребно е подскочила през март и, изглежда, е пропаднала през април. Очевидно, че подобна динамика се оформя и в промишленото производство, отбелязало през март нарастване с 2,0%, което не е било от 2002 година, но през април радостта, най-вероятно, ще се смени с печал.

Обемът на международната търговия нарастна през март, като се изостриха и дефицитите (Великобритания и Франция), и профицитите (Германия).

„Гръцката криза” се разпространи далеч зад пределите на Европа, заради което всички водещи страни по света бяха принудени да предприемат екстрени мерки.

В нощта преди миналия понеделник, Банката на Япония проведе извънредно заседание (толкова екстрено, че шефът на централната банка Массаки Сиракава не успя да си осигури присъствие - по това време той се намираше в Швейцария за ежемесечното заседание на Банката за Международни разчети).

Лихвата беше оставена на предишното ниво от 0,1%, но беше решено да се сключи ново споразумение с ФЕД на САЩ по доларовите суапи: съвсем доскоро изглеждаше, че такъв род мерки, предприемани през есента на 2008 година, в разгара на финансовата криза, вече няма да бъдат необходими, но реалността се оказа къде по-тъжна.

Договореностите по суапите бяха възобновени и от страна на ЕЦБ, Банката на Англия и Швейцарската национална банка. Както пишат някои издания, във вторник Банката на Япония започва да предлага неограничен обем от долари за срок от 84 дни по фиксирана лихва, а ЕЦБ вече пристъпи към такива операции.

В същото време, перспективите на Япония като длъжник изглеждат ужасни – към края на март държавният дълг на страната е достигнал 882,9 трлн. йени, т.е. около 9,5 трлн. долара, или 218,6% от БВП: това е два пъти по-зле от многострадална Гърция, тройно спрямо САЩ, четворно – Великобритания.

Министърът отговарящ за националната стратегия на Япония, Йосито Снегоку, нарече дълговото бреме на страната си „най-тежкото в света”, докато в течение на близката една година правителството се готви да увеличи задълженията с още 44,3 трлн. йени, докарвайки задлъжнялостта до 230% от БВП.

Още миналата седмица американската Хазна реши да съкрати обема на новопредлаганите държавни облигации, благодарение на което аукционите минаха твърде добре за емитента: доходността падна, а търсенето се оказа приемливо, дори и на фона на намалелия обем емисии.

Отбелязваме и заседанието на Банката на Англия, пренесено, заради изборите, за миналия понеделник. Всъщност, там не се случи нищо интересно: лихвата и обемът за изкупуване на облигации останаха на предишните нива. Инфлационният отчет на централната банка беше мек, намеквайки за дългосрочно съхраняване на нулевите ставки, в отговор на което лирата се срина още по-зле от преди.

Останалите пазари и региони по света също не дремеха. Народната банка на Китай пусна тримесечния отчет за паричната политика – както обикновено експертите четат между редовете: тонът на документа настройва за скорошно изменение на монетарната политика (в посока ожесточаване) и връщане към котиране на юана спрямо кошница от валути, вместо долара.

Все пак, чиновниците дадоха да се разбере, че в условията на съществуващ хаос на пазарите, ръководителите на централната банка от Поднебесната не са готови да правят резки движения в сферата на паричната и валутната политика.

Що се отнася до еврото, бурната му реакция в немалка степен се обяснява с рекордните спекулативни къси нето-позиции (т.е. игра на понижение), фиксирани по тази валута през изминалата седмица. От тук и резкият подскок през миналия понеделник, предизвикан от масовото сработване на стоп-поръчките по тези позиции. Сега шортовете отново се увеличават, но трябва да се помни, че това е предпоставка за мощен отскок на курса нагоре, който може да се случи във всеки момент.

Впрочем, през изминалите две седмици еврото изконсумира огромната част от падането си именно в хода на европейските сесии – т.е. европейските фондове, корпорации, банки и физически лица се отърваваха от твърде големите си запаси от единната валута, направени под влияние на мечтите за алтернативен на доларовия, резервен актив.

Действени бяха и глобалните фондове. Така например, вторият по мащаб световен фонд, специализиращ се на държавни облигации, Kokusai, обяви, че за една седмица е намалил дела на активите, номинирани в евро, от 34,4% от портфейла си до 29,6%: само това означава продажби на пазара на около 2 млрд. евро. Заедно с това фондът се е отървал от стерлинги за 600 млн., а в замяна е напазарувал доларови активи за милиард.

Сред фондовите борси се открояваше Шанхайската: от началото на годината нейният индекс е паднал с 18% (по-зле са само гърците), от локалния пик от миналото лято – с 23%, а от глобалните върхове от есента на 2007 година – с 56%, т.е. 2,3 пъти.

Акциите в развитите страни подскочиха през изминалия понеделник, с което оптимизмът беше изчерпан. Разследването на Комисията по ценни книжа и борси в САЩ не откри специфични фактори за пропадането през „черния четвъртък” – впрочем, властите все още не са готови да констатират неговата естественост, заради което проучването продължава.

Промишлените метали и европейският петрол вяло се колебаеха около низовете си от последната корекция, а щатският петрол падна до 71 долара за барел.

И само златото растеше, тъй като на фона на недоверието към всички останали активи и в условията на засилващите се емисии, заради ЕС, именно златото се възприема от мнозина като най-добрия актив-убежище. Цената на благородния метал проби върховете от миналия декември, достигайки до 1250 долара за тройунция, след което в петък и тук се случи забележимо връщане надолу.

Китай изстреля залп от априлска статистика. Търговският баланс се върна към профицит, въпреки че аналитиците очакваха втори пореден месец на дефицит. Промишленото производство нарастна със 17,8% спрямо 18,1% през март и с 19,6% за първото тримесечие. Същата е картината с инвестициите в основен капитал – през април +26,1%, спрямо 26,6% през януари-март. Крайните цени на производител нарастнаха за година с 6,8%, спрямо 5,9% през март, а потребителските цени – с 2,8% (максимум за година и половина) срещу 2,4%.

Усилията на властите да успокоят експанзията на кредитите са безрезултатни: обемът на новите заеми през април достигна 774 млрд. юана, срещу 510,7 млрд. през март и прогнози за 550-600 млрд. Но темпът на годишната добавка към паричната маса М2 все пак се съкращава: през януари той беше 26,0%, през февруари – 25,5%, през март – 22,5%, през април – 21,5%.

В продажбите на дребно картината е точно обратната – ръстът на продажбите се ускорява (+18,5% спрямо 18,0% през март и +17,9% за първото тримесечие) благодарение лудостта при стимулираните от правителството покупки на автомобили.

Цените на жилищната и търговска недвижимост в 70-те най-големи градове на страната нарастнаха през април с 1,4% за месец и с 12,8% за година (рекорд), а риелтърите говорят за годишен ръст от 30%.

Но през май ситуацията рязко се изменя - Beijing News съобщава, с позоваване на консултантската фирма Real Estate Services, че за 4 седмици, от 11 април до 9 май, цените на жилищата в Пекин са паднали с 31% (почти 1,5 пъти) до 16,9 хил. юана (2500 долара) за кв. м. – трябва внимателно да се следи за развитието на събитията, тъй като спукването на балоните винаги вещае много последващи беди.

Друг тревожен симптом – според Economic Info Daily, коефициентът Джини, измерващ степента на неравенството в доходите, е нарастнал до 0,47, въпреки че в Китай дори стойността от 0,40 се счита за опасна.

Наличието на чудовищно количество от психично ненормални (по данни на психиатрите в КНР хората с отклонения в тази сфера са цели 173 млн.), създава неочаквана заплаха – през последните седмици са отбелязани редица кървави нападения на психо в детски градини и училища, повлекли със себе си многобройни жерви сред подрастващите и персонала.

Може би само в Южна Корея е по-зле, където се случва истинска епидемия от колективни самоубийства.

Търговският дефицит през март в САЩ достигна 40,4 млрд. долара (максимум от декември 2008 година), тъй като цената на вносния петрол беше на своите пикови значения за последната година и половина. Запасите в складовете се увеличават, но много по-бавно от продажбите: отношението на първите към вторите през март достигна минимума за цялата история на наблюденията.

Потребителският кредит се увеличи с 2 млрд. долара, което се очакваше, тъй като през март разходите нарастнаха по-силно от доходите, повличайки надолу и нормата на спестяванията. Лъвският пай от нарастването се падна на автомобилните заеми, предизвикани от мега-намаленията (особено при Toyota), но общият обем на заемите се свива, въпреки промяната на методиката при изчисляването им от страна на ФЕД, опорочаваща обзора на банковите баланси.

Потребителските настроения стагнират, за което свидетелстват обзорите на Мичиганския университет и ABC News/Washington Post. Количеството на първоначалните молби при безработица продължава вяло да се колебае на високите нива.

Властите поеха всеобща атака срещу банките: след Goldman Sachs те разследват машинациите с ипотечни деривати и в Morgan Stanley.

Генералният прокурор на Ню-Йорк Андрю Куомо започна разследване за мошенничество при присвояване рейтингите на ценните книжа за осем банки (Goldman Sachs, Morgan Stanley, UBS, Citigroup, Credit Suisse, Deutsche Bank, Credit Agricole и Merrill Lynch). По всичко изглежда, че се готвят още редица разобличения.

Сенатът предвижда да забрани практиката, при която фирмите директно плащат на агенциите за процеса по присвояване на рейтинги за своите книжа. Скоро на това място трябва да се появи държавен посредник.

Неуморимият Куомо се изправя и срещу Bank of New York Mellon, която получи обвинения, че е помагала на Бернард Мадофф в неговите машинации. Банката (небезкористно) е съветвала инвеститорите да оставят парите си в пирамидата на мошеника, получавайки от клиенти комисионни за 40 млн. долара.

Дефицитът на федералния бюджет за април достигна 82,7 млрд. долара – два пъти по-зле от прогнозите, максимална за този месец величина и 19-ти пореден дефицит (това е рекорд). За 7-те месеца от финансовата година дупката достигна 799,7 млрд. долара, като преди година тя беше 802,3 млрд.

Любопитното е, че през април доходите на хазната са се оказали с 8% по-ниски, спрямо година по-рано, въпреки приказките на властите за, уж растящите постъпления от данъци.

Понякога желанието за увеличаване на доходите приема анекдотичен характер. Така например Библиотеката на съобществото на Ню-Йорк е решила да си поиска дълга, натрупан от един от закоренелите нарушители, невърнал в срок взетите по-рано книги: проблемът е в това, че злодеят се нарича ... Джордж Вашингтон – това е първият президент на САЩ, забравил да върне в библиотеката „Трактат за международните отношения” и Протоколите на британската палата на общините.

Това се е случило през 1789 година. От тогава, заедно с глобата са натрупани сериозни проценти – библиотеката изисква да получили обратно книгите си, а заедно с това и кръгла сума от 300 хил. долара, т.е. 300 хил. хартийки с портрета на нарушителя и автограф от секретаря на Хазната.