(или как Архимед мечтаеше да премести дори Земята)

Чрез четирите елемента на матрицата на пълните разходи (обикновени скалари, елементи по главния диагонал, вектор-колони, стойността на детерминантата на матрицата) по същество се прилага системния подход в изследването на икономическата система. Става дума за прилагане на системния подход в трите му направления – и като системно мислене, и като поглед и изследване на системата от всички възможни гледни точки, и като поставена във вярна плоскост проблематика относно независими и зависими променливи в системата.

Чрез използването на матрицата на пълните разходи в икономическия анализ се прави необходимата стъпка на преход от анализ на ниско равнище към системоанализ от висок ранг. А тъкмо този преход (по думите на Болдинг) може да гарантира в бъдеще успеха както на икономическата наука, така и на икономическата практика. Без да се прави пространна аргументация на тази теза, ще бъде „повдигната завесата” на много съществените предимства на икономическия анализ с помощта на матрицата на пълните разходи. Това предимство проличава даже спрямо анализа, осъществяван чрез Леонтиевата система през матрицата на преки разходи. Единствено с помощта на матрицата на пълните разходи е възможно да бъдат изледвани не само пълните ендогенни условия за постигане на целите на развитието, но и пълните екзогенни условия. Ако е налице вектор на пряк разход на даден екзогенен ресурс (например на ресурса вода) за производството на единица продукция във всеки един отрасъл на икономиката, то чрез неговото умножение по матрицата на пълните разходи се стига до разкриване на коефициентите на пълния разход на този ресурс. По аналогичен начин може да бъде определен пълният разход за всеки друг екзогенен ресурс.

Освен това с помощта единствено на матрицата на пълните разходи могат да бъдат изследвани „пълните” последици (социални и екологически) от една или друга структурна политика в икономиката, от избора на едни или други приоритети на развитието на икономиката. Ако е налице вектор на пряко замърсяване на природната среда с даден компонент (например, с даден вид тежък метал), което всеки един отрасъл генерира чрез своята дейност, то чрез умножаване на този вектор по матрицата на пълните разходи се стига до разкриване на коефициентите на пълно замърсяване със съответния тежък метал.

Ако е налице вектор на пряка заболеваемост на хората от дадена болест (от дадено увреждане на здравето), което всеки един отрасъл предизвиква върху здравословния статус на заетите в него, и ако този вектор бъде умножен по матрицата на пълните разходи, ще бъдат получени коефициентите на пълна заболеваемост от съответната болест, генерирана от отраслите на стопанството.

Ако се разполага с такива вектори на пряко замърсяване на околната среда с всеки един вид замърсител, ако се разполага с такива вектори на пряка заболеваемост от дадена болест – с каквито вектори е съпътстван всеки един приоритет на икономическото развитие, или всяка една икономическа политика, ще бъдат измервани (идентифицирани и оразмерявани) отрицателните страни, негативните последици на съответните приоритети, на съответната политика.

А животът доказва, че по-важно за съдбата на една икономика, държава и народ се явява способността отнапред да бъдат идентифицирани точно не толкова позитивните последици на една политика, колкото негативните последици от нейното прилагане. Както бе посочено в останалите части на курса, няма такъв метод, такъв инструмент, такова лекарство, което (който) да води само до позитивни, и поради това до желани последици. Всеки един метод, всяко едно лекарство е носител и на негативни (и поради това) на нежелани последици. Много често тези негативни последици превишават многократно ползите, донасяни от съответния метод или лекарство. Разбира се, човекът все още не е отработил така необходимия рефлекс – да се интересува преди всичко от онези негативни последици, които едно решение обезателно ще генерира в бъдеще. Поради това много често той остава заслепен от ползите, които носи едно решение, но и става жерва на своето заслепение, на своето късогледство.

Както се вижда, матрицата на пълните разходи е инструмент за справяне с това късогледство, за преодоляване на това заслепение. Матрицата на пълните разходи се явява инструмент едновременно и за изследване на ползите, които може да носи едно решение, и за изследване на необходимите и достатъчни ендо- и екзогенни ресурси за практическото реализиране на решението, и за авансово изследване на негативните последици (екологически и социални), чийто непременен носител е съответното решение.

Освен много съществените качества и предимства (във връзка с прилагането на системния подход) на матрицата на пълните разходи, анализирани дотук, тя притежава още цяла поредица от такива предимства. Тези предимства изпъкват, както бе посочено, даже спрямо анализа на икономическата система, осъществяван чрез Леонтиевата система през матрицата на преките разходи.

През записа чрез матрицата на преките разходи (Е-А)Х=Y целите на развитието представляват зависима променлива спрямо структурата на икономиката (Х) и равнището на техническите коефициенти на преки разходи, с които се произвежда единица брутна продукция (Е-А). Логиката на разсъждения при този запис гласи: ако отраслите в икономиката са такива и такива, т.е. ако структурата на националната икономика е такава и такава (Х) и ако преките отношения на обуславяне между отраслите, във връзка с производството на единица брутна продукция във всеки един от тях са такива и такива (Е-А), то целите на развитието (Y) могат да бъдат само такива и такива. В този случай целите се разглеждат само в ролята им на следствие от предпоставките в икономиката. Освен това в този случай елементите на икономическата система – отраслите (Х) се разглеждат като независима променлива.

През записа чрез матрицата на пълните разходи (E-A)^-1Y=X целите на развитието представляват независима променлива спрямо структурата на икономиката (Х). Логиката на разсъждение при този запис гласи: ако обществото иска да постигне такива и такива цели (Y) и ако пълните отношения на обуславяне между отраслите по повод постигане на единица цел във всеки един отрасъл са такива и такива (E-A)^-1, то структурата на икономиката (Х) трябва да бъде такава и такава.

В този случай елементите на системата – отраслите (Х) – се явяват зависима променлива спрямо целите на развитието (Y) и пълните отношения на обуславяне  между елементите във връзка с постигането на единица цел във всеки един отрасъл. В този случай е осигурен „режим на раждане” на елементите, за разлика от записа през матрицата на преки разходи, където елементите се изобретяват вън от тези отношения на обуславяне и се привнасят в стопанството, т.е. се натрапват над икономическата система.

Едно нещо е елементите на икономическата система да бъдат изобретени, да бъдат зададени, съвършено друго нещо е тези елементи да бъдат извеждани от отношенията на обуславяне в системата по повод постигането на единица цел. Тъкмо философията на записа през матрицата на пълните разходи поставя във вярна плоскост взаимоотношението цели-предпоставки, взаимоотношението между необходимото условие нещо да е система (елементите) и достатъчното условие нещо да е система (отношенията на обуславяне в системата). Тъкмо този запис изисква в системата на националното стопанство да има такива и толкова отрасли, каквито и колкото ги изисква постигането на целите на развитието. От направеното сравнение между логиките на анализа въз основа двата записа следва много съществен извод. С един и същи метод – Леонтиевата система - може да се осъществява различен по ранг анализ. С първия запис се осъществява анализ на ниско равнище, а с втория запис (през матрицата на пълните разходи) се осъществява системоанализ от висок ранг. Казано иначе, колкото и важен да е методът, с който се прави изследване на икономическата система, още по-важна е философията, в рамките на която се използва този метод. Матрицата на пълните разходи позволява и изисква прилагането на по-висш ранг философия на анализ – този на системния подход.

За да бъде използвана обратната матрица за нуждите на проектирането на бъдещето на икономическата система, на нейната бъдеща архитектура, е необходимо да бъдат определени векторът на крайната продукция и елементите на бъдещата матрица на пълните разходи. Казано иначе, необходимо е да бъдат определени и опорната точка, и лостът, с който Архимед мечтаеше да премести дори Земята. За да бъдат определени векторът на крайната продукция (Y) и матрицата на пълните разходи (E-A)^-1, трябва да се осъществяват съответни прогнози.

проф. д.ик.н. Васил Манов