Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2010 23:22 - Какво следва след ерата на лесния кредит?
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 3008 Коментари: 4 Гласове:
2



Богатите страни заемаха от потреблението на идните поколения и животът в задаващото се бъдеще на икономии ще бъде труден

Трупането на дългове е мощен наркотик, какъвто е и алкохолът и никотинът. Във времената на икономически разцвет потребителите в западните страни прибягваха до заеми непрекъснато, за да подобрят още повече начина си на живот. Компаниите на свой ред използваха кредити, за да разширят своя бизнес. Инвеститорите изобретиха с помощта на дълга нови финансови инструменти, с които да увеличат своята възвращаемост.

И докато икономическият бум продължаваше, масовото превишаване на разходите над приходите водеше до щастлив и безгрижен живот, а не до трудности, пише в свой анализ The Economist.

Така в продължение на много години задлъжнялостта в богатите страни се увеличава с доста по-бързи темпове от доходите. По този начин набъбват не само държавните дефицити, но и дълга в частния сектор. В САЩ задлъжнялостта в частния сектор се повишава от 50% от БВП през 1950 г. до близо 300%.

Извънредно голямото увеличение на дълга се дължи и на големите промени в обществените нагласи през последния век. През 19-ти век неизправните кредитополучатели са изпращани в затвора. Поколението, което преживя Голямата депресия, се научи на пестеливост. Но с по-широкото навлизане на кредитните карти през 60-те години на 20-ти век в обществото се налага принципа „купи сега, плати после”.

И така фалитът просто се превръща в избор за начин на живот, като вината за него се поема от „безотговорния” кредитор, а не от неразумността на длъжника.

Заедно с потребителите в дългове затъват и компаниите, като средният кредитен рейтинг на облигациите потъва от А през 1981 г. до BBB днес, което е само една степен над рейтинга на високорисковите ценни книжа (“junk”). Фирмите, които разполагат с парична наличност, се критикуват като мудни и старомодни. Законите, които уреждат въпросите, свързани с фалита, като прочутата „Глава 11” в САЩ, не позволяват на кредиторите да прибягват до принудително отнемане над закъсалите компании. Този лек режим насърчава задлъжнялостта на компаниите, като фалитът в Силициевата долина става неразделна част от нормалното ежедневие.

По този начин много компании–зомбита, каквито са авиокомпаниите, просъществуват. Но от всички индустрии няма по-пристрастена към ливъриджа от финансовата. Банките поддържат все по-малък собствен капитал, а хедж фондовете, които използват дълг агресивно, създават милиардери. Пътят към богатството е лесен - купи актив с пари назаем, след това се отпусни и гледай как цените се покачват.

Всичко това се окуражава активно от властите. Всеки път, когато дългова криза застраши икономиката, централните банки смъкват лихвените проценти. Така се надуват цените на активите, начело с акциите, следвани от недвижимите имоти. Цикълът се повтаря непрекъснато, като всеки път завършва с още по-голям дълг и още по-ниски лихвени нива.

Но всичко свършва през 2007-08 г., когато инвеститорите осъзнават, че много от този дълг няма да се възстанови. Тъй като кредитната криза приема застрашителни размери, много от централните банки смъкват краткосрочните лихвени проценти до 1% или надолу.

И сега идва времето за разплата. Потребителите и бизнесът трябва неотложно да изплатят заемите си. По време на рецесията голяма част от дълга просто се измества от частния към публичния сектор, тъй като правителствата правилно се намесват в подкрепа на банките и икономиката. Доверието вероятно отново ще се изпати, защото равнището на растеж в богатия свят се забавя, което ще затрудни тези страни при обслужването на кредитите им.

Богатият свят с по-малък дълг ще изглежда много различно. Банките вече са изправени пред искания за по-безопасни съотношения за капиталова адекватност. Западните потребители, изправени пред опасността от по-високи данъци и по-ниски обезщетения, вече няма да имат свободата да харчат на воля, а ще трябва да спестяват повече на фона на по-високата възраст за пенсиониране. Жилищата отново ще са място за живеене, а не средство за спекулация. Някои рискови бизнес модели ще отпаднат.

Животът ще бъде по-труден и за предприемачите, защото в момента повече от половината от всички нови фирми разчитат на дългово финансиране.

За политиците приоритетите са ясни. Първо, те трябва да се фокусират върху генериране на растеж. Това ще е по-лесно в САЩ, където населението е по-младо, за разлика от Европа или Япония, където населението застарява. Изправена пред опасността от емиграция на младото поколение, Европа трябва да извърши структурни реформи, за да превърне икономиката си в бързо развиваща се и гъвкава.

От друга страна, политиците трябва да работят за възстановяването на баланса в световната икономика. Това е особено важно за богатите страни, където застаряващото население ще трябва да спестява, вместо да раздува салдото по своята кредитна карта.

Отучването на богатите страни от пристрастеността им към дълга може да предизвика симптоми на абстиненция отначало. Принудителното увеличение на годишните приходи над разходите ще бъде мъчителна, но много важна стъпка към поставянето на икономиката по пътя на устойчивото развитие.

 investor.bg



Тагове:   кредит,


Гласувай:
2



1. razkazvachka - амииии:
26.06.2010 11:11
"Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологии, ще ги насърчават да вземат повече и по-скъпи кредити,
докато техния дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще трябва да поеме по пътища, които евентуално ще до ведат до комунизъм."

Карл Маркс
1867 г.
цитирай
2. krizata - Уважаема Разказвачке,
26.06.2010 11:44
Като четем и слушаме официозните икономисти (справка Жак Атали) май пророчеството скоро ще се сбъдне!
цитирай
3. анонимен - "Маркс пише, че след взема...
27.06.2010 00:02
"Маркс пише, че след вземането на властта е необходим преходен период. През този период ще бъде възпитан новият човек, способен да живее и работи в условията на комунизъм, а докато това стане, парите по необходимост ще останат основно средство за разпределение на благата. Така описаният преходен период е наречен социалистически обществен строй (социализъм)."
справка : http://bg.wikipedia.org/wiki/Комунизъм
В Русия 80 години не им стигнаха да стигнат до комунизма все в социализъм живяха та въпроса ми е кога според автора (кризата) колко време ще е нужно за да се стигне до комунизъм 100/200/500/1000 години ?
цитирай
4. krizata - до 3,
27.06.2010 13:06
Никъде и никога не съм се произнасял по въпроса за перспективите пред комунизма (не ми стига интелектуален багаж да го правя), така че и по конкретния Ви въпрос не мога да дам никакъв отговор.
Факт е само, че т.н. капитализъм изчерпи механизмите за развитието си след около три века съществуване.
Преди това, след разрушаването на Римската империя, Западната цивилизация се влачи в безпросветност повече от хилядолетие (да не забравяме, че Византия просъществува още дълго време), затова само титани на мисълта могат да кажат какво ни очаква оттук насетне.
Аз само мога да прогнозирам, че в следващите десетилетия човечеството ще се лута в търсене на новите пътища за постъпателен прогрес, като текущо общественият ред и стабилност ще се поддържат чрез авторитарни (по един или друг начин идентифициращи се с типичните фашистки или социалистически) режими.
Поздрави за дълбочината на собствените Ви изследвания!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3826151
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев