Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.09.2010 21:09 - „Рейганомиката” – тъжният край на една бляскава приказка
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 2351 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.09.2010 21:14


„Рейганомиката” е приетата за реализация обща политика за развитие на икономиката на САЩ по поредния етап от научно-техническия прогрес, който имаше за своя основна цел извоюване на победата в Студената война срещу съветския социализъм.

Всичко започва през 1981 год., когато програмата стартира реализацията си. Същността й се състои в постоянното нарастване на търсенето на домакинствата, за сметка на паричното стимулиране по пътя на тяхното кредитиране.

През цялото това време доходите на гражданите падат (въпреки че не толкова бързо, както през 80-те), а доходите на домакинствата растат само благодарение на това, че все повече жени започват да работят.

Впрочем, за този период паричните постъпленията на домакинствата нарастват съвсем незначително, а през последните години дори започнаха отново да падат. Но не в това е въпросът: в крайна сметка общата концепция за стимулиране на икономическия растеж достигна до противоречие с позициите на отделните банки.

Самият модел за кредитно стимулиране предполага (явно или в скрита форма), че постепенно потребителите ще преминат от връщане на кредитите за сметка на собствените доходи, единствено към тяхното обслужване. Това означава, че издължаването им се осъществява само за сметка на прекредитирането, т.е. по пътя на получаването на нови кредити, с които да се връщат старите.

Доколкото главната цел на такава политика е увеличаване на търсенето, то всеки следващ кредит е трябвало да бъде не просто по-голям от предишния, но в повече от всички вече взети, плюс процентите по тях. За да може стойността по обслужването им да не расте твърде силно, ФЕД постоянно намалява стойността на кредита.

За всяка конкретна банка ситуацията е била достатъчно сложна. Банката не би могла да си позволи да отпуска кредит на заемополучател, който не може да обясни как ще го връща. Да се разчита на това, че някоя друга финансова институция ще отпусне заем, с който да бъде върнат предишния кредит е наивно – на практика никой не постъпва по този начин.

Как тогава е могла да функционира системата на „рейганомиката”, имайки предвид, че доходите на домакинствата не само, че не са нараствали достатъчно бързо, а и в по-голяма част от последните двадесет години са падали?

Частично, ситуацията се маскира от статистиката. Именно след стартирането на „рейганомиката” започват активните статистически манипулации, особено по инфлацията, което позволява да се създаде илюзия за растеж по доходите на гражданите, доколкото номинално заплатите растат, а тяхната реална покупателна способност се скрива от занижената инфлация.

Казано по друг начин, банките получават печалбите си във все по-обезценяващи се долари. Впрочем, тъй като кредитите се изчисляват не по покупателната способност, а по номинал, то част от негативния ефект по невъзможността за връщане им се е покривал именно по този начин. Но само част.

Което означава, че принципна задача в процеса по реализацията на „рейганомиката” е била създаването на система за осигуряване на „гаранции” за връщане на кредитите - както отпуснатите към домакинствата, така и към предприятията (основно за малките и средни – големите са разполагали с други инструменти).

И като най-естествен вариант се превръща създаването, за всеки потенциален заемополучател, на адекватно обезпечение, залог, в каквото качество недвижимите имоти се вписват идеално.

Съответно, програмата за кредитно стимулиране на домакинствата получава сериозен „уклон” в посока към ипотеките, а в сферата на недвижимостите започва да се раздува сериозен балон.

И колкото по-силно той се издува, толкова е по-изгодно да се вземат нови ипотеки, гарантирани с растящата стойност на недвижимостите. По-нататък, при продължаващото нарастване на обема по ипотеките, още по-силно расте балонът по пазара на надвижимите имоти. И днес голяма част от задълженията на американските домакинства са именно дългове по ипотеки.

Все пак, трябва да се отбележи, че не е задължително такава ситуация да е възникнала в резултат на осмислена стратегия, а е могла да се сложи напълно стихийно, доколкото идеята за постоянен ръст по кредитирането на домакинствата е доминираща, а от друга страна става модерно съпътстващите рискове да бъдат постоянно игнорирани.

Но резултатите, които имаме днес, позволяват достатъчно точно да се прогнозира ситуацията. Вече не само в САЩ, но и по целия свят, делът на финансовите активи по отношение на реалните е много по-голям, спрямо положението отпреди тридесет години.

И ако внимателно се взрем върху веригата от обезпечения по кредитите, то всички или водят директно до залоговите активи (голяма част от които - недвижимости), или са осигурени от търговското и потребителското търсене, като първото, ако се върви по веригата на продажбите, все едно опира до второто, чиято значителна част е с кредитен произход, отново осигурен чрез недвижимости.

Казано с други думи, значителна част от съвременната икономика, преди всичко нейната финансова част, съществуват само дотолкова, доколкото съществува недвижимост на високи цени. Именно по тази причина банките на всяка цена се стараят да съхранят високата цена на пазара на недвижими имоти.

Рекордите по лични фалити по ипотеките в САЩ не водят до появата на предлагане на голямо количество евтини жилища – банките, които имат излишни ликвидности просто ги препродават една на друга по високи цени. Да, струва немалко, тези активи да бъдат поддържани в балансите, но загубите от тяхната обезценка биха били в порядъци по-големи.

Разбира се, в процеса на развитие на кризисните процеси ще се съкратят и мащабът на финансовия сектор, и цените по недвижимостите. По оценки на Михаил Хазин, падането при БВП на САЩ в края на кризата ще достигне до около 55-60%, но в този процес реалният сектор ще се свие „само” с 35-40%, но пък финансовият – от 3 до 5 пъти.

По този начин, делът на последния в общите печалби на корпорациите ще се съкрати от днешните повече от 50%, до максимални значения от 20%, а като минимум – до нормалните значения от първата половина на ХХ век, т.е. до 10%.

Това всъщност е мащабът в бъдещото пропадане по средните цени на недвижимостите - от 2,5 до 5 пъти. Разбира се, тази оценка не се отнася до всеки конкретен обект, но цялостният ефект е почти неизбежен.

По пътя на данъчната си политика държавата може в известна степен да коригира мащабите на този спад, но да отбележим още веднъж, че това падане е неизбежно и ще се съпровожда от разрушаване на съществуващата днес финансова система.




Гласувай:
2



1. gulliver - По-голямата част от външния дълг на ...
03.10.2010 10:45
По-голямата част от външния дълг на САЩ е в долари. Ще рече, че обезценяването на валутата им е естествен механизъм на прочистване от натрупаните задължения.

Правителственият им сектор, ако не ме лъже паметта, не е чак толкова задлъжнял в сравнение с редица европейски държави - включае Франция, може би и Германия, да не говорим за Великобритания и така пестеливия Юг.

В този ред на мисли, спад от 40-50% на брутния им вътрешен продукт е трудно мислим - особено на реалния БВП. Нивото на качество и професионализъм, което предлагат, е забележително. И дори да изпаднат в невъзможност да покриват задлъжненията си, девалвирайки стойността на долара, ще прочистят икономиката, а с това и ще са способни да насочат усилията си към други (китайски) пазари.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825500
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев