Тази вечер централната банка на САЩ ще трябва  да вземе едно от най-трудните си решения за последните няколко години.

От една страна банката би трябвало да продължи със стимулирането на американската икономика, предвид на влошаващите се показатели, особено в сектора на недвижимите имоти и потребителската увереност, а от друга – да предприеме конкретни действия (рестриктивна политика – вдигане на основната лихва) срещу надигащата се потребителска инфлация, която само за предишния месец достигна 0,5% (според други оценки дори до 1%).

Излиза, че монетарните власти ще трябва да решават две взаимноизключващи се задачи. Евентуалният отказ от предприемане на каквито и да било действия също може да се счита за съзнателно избрана стратегия на поведение, особено в светлината на факта, че пазарите вече се настройват за поредната програма за количествени улеснения – Q3, гарантираща по-нататъшно нарастване на ликвидностите и заедно с това на котировките (т.н. бичи пазар).

Много от ръководителите на институцията вече успяха да се изкажат и да заемат съответната позиция - поне засега като че ли преобладават т.н. „ястреби“, изказващи се за поемане на курс към рестрикции.

Министърът по финансите Тимъти Гайтнър също  изрази мнението си по въпроса, като това той направи на конференция в Ню-Йорк. Според Reuters той е казал, че вижда нови препятствия за икономиката на страната, сред които са високите цени на петрола, качващи вътрешните цени на горивата. Заедно с това, по мнението на шефа на американската хазна, цените на петрола не заплашват „възстановяването на глобалната икономика след кризата от 2008-2009 г.“.

Министърът на финансите е коментирал също спекулациите за възможна девалвация на долара като метод за стимулиране на американската икономика. Силният долар, по думите му, „винаги е бил и ще бъде в интерес на САЩ“.  „Ние никога няма да бъдем привърженици на стратегията за отслабване на нашата валута за завоюване на икономически преимущества във вреда на търговските ни партньори“ – е подчертал министърът.

Какво означава казаното от висшия чиновник? По повод акцента му върху високите цени на петрола, някои експерти интерепретират думите му като предупреждение за прекратяване на паричните емисии, още повече, че всички са наясно с причините за ценовия скок при черното злато. Други специалисти, напротив, виждат в констатацията за поносими равнища по суровините знак, че ситуацията не е толкова крайна и не би трябвало финансистите от ФЕД да вървят към твърде категорични решения.

Интересно звучи онази част от речта, която засяга въпроса за девалвацията на долара и свързания с това намек за валутните войни като средство за изчистване на външнотърговския баланс. Емисията на американската валута не може да не го отслабва, валутните войни с Китай и Европа вървят вече втора година, така че думите на Гайтнър означават само едно - той не желае тези процеси да навлизат в острата си форма.

Висшият чиновник е принуден да бъде достатъчно сдържан, по повод на евентуални бъдещи програми за количествени улеснения и по друга причина: вече достатъчно страни ясно изразиха мнението си по провежданата от САЩ политика на лесни пари, които директно атакуват пазарите по света, предизвикавайки инфлация, най-вече по продоволствените продукти и суровините. Дори известният коментатор (и по съвместителство Нобелов лауреат) Пол Кругман се изказа в дух на това, че не разбира срещу какво протестират останалите?

Разбира се, светът вече не е същият, а времената на абсолютна американска хегемония вече са в миналото, което се осъзнава и от висшите ръководители на, все още, икономика номер едно.

Като цяло, преди днешните решения на ФЕД ситуацията остава „на кантар“. Това означава, че администрацията на Обама също няма ясно формулирано виждане за бъдещето на американската икономика.

Действително, всяка стратегия подразбира трезва оценка на ситуацията и съответно, разработка на мерки, обусловени от нея. Но дори да предположим, че такава работа бъде извършена, още след първите предприети стъпки за осъществяване на стратегическите решения, биха възникнали въпроси за адекватността от приетите мерки.

А тъй като, по чисто политически причини,  властите не могат открито да говорят за реалното състояние на нещата, то и всичко останало губи своя смисъл.

Накрая, можем да констатираме, че ситуацията е абсолютно безизходна, което не дава възможност за трезви оценки, както поради административни, така и по политически причини. Това означава, че максималното, което можем да очакваме е ситуативно реагиране на най-ярко изразените опасности.

И тъй като днес това е потребителската инфлация, най-вероятно е решението на ФЕД да бъде ориентирано към (засега минимално) ожесточаване на паричната политика.

окажеш прав!

Точно така -ще се окаже прав

Превеждам си го като обезценяване на потреблението като елемент от икономиката. При ожесточаване на паричната политика, тя няма ли да се засили. Чел съм и другите ви постинги и макар да не разбирам много от специфичните термини останах с впечатлението че причина за кризата е малкия относителен дял на реалните стоки и услуги. Което прави катастрофата неизбежна. /разбира се че това са представи на абсолютен лаик/. Но ако тенденцията е към нови икономически отношения, смятате ли че времето на "финикииските знаци" отминава? Или те ще добият друг смисъл. Струва ми се че те и сега те са еквивалент на гласуваното доверие между субектите и въпросът е за мярката-еталон. Та въпросът ми е: Мярката еталон ли само очаквате да се промени /злато, БВП и т.н./, или ще се наложе намирането на чисто нов фундамент. Да речем междудържавна натурална търговия?
Извинявам се ако въпросът ми е глупав, но в тази сфера аз толкова си мога.

Ще се опитам накратко да дам своето виждане по въпросите ти:

1.) Паричните власти разглеждат процесите точно по този начин - ако се повишат лихвите, тогава субектите ще предпочетат да спестяват, вместо да харчат и хоп, инфлацията взела, че паднала!
2.) В момента усилено се търси нов паричен еталон (Единна мярка на стойността - ЕМС), тъй като всички виждат, че доларът не може да изпълнява тази функция, поради вътрешните проблеми на САЩ. Много икономисти виждат решението в златото, не случайно то расте стабилно в последните години. Друг е въпросът, че ако то се въведе като ЕМС всички т.н. "развити" страни ще се превърнат в треторазредни държави.
3.) В последните столетия се води ожесточена борба между т.н. "Западен" проект (култ към "свободата" в смисъл да правя всичко, което ми се иска - нарушаване на 10-те божи заповеди - и от там принципа на политкоректността) и "Червен" (с частично възраждане на чисто библейски ценности и обобществяване на печалбите по кредитирането, чрез национализиране на банковите институции и средствата за производство).
Някои твърдят, че победата окончателно е за първия, но това никак не е очевидно и тепърва можем да видим големи промени в това противоборство.
4.) Преминаването към принципите на натуралното стопанство означава, че голяма част от населението ще стане излишно! Уви!

Приятелски поздрави!

По-точно всички които не произвеждат ДДС. Въпросът е дали ще отрежем пирамидата отгоре, или от долу. От горе - ще се пораздруса малко едрия капитал, от долу - две, три арабски революции. Но това си е само отсрочка. Ако следваме марксическото определение за революционна обстановка - "Управляващите не искат да живеят по старо му, а управляваните не могат " /Тук май е обратното/ - май вече сме в такава революционна ситуация.

И понеже времето на въоръжена борба отминава, ще трябва някакъв структурен катаклизъм да предизвикаме. Аз няма да доживея, ама ми е интересно в каква посока ще поеме капиталът, като се изчерпи сегашния му смисъл. /за смисъла на капитала имам само инстинктивно усещане/

Ние вече живеем във времена на структурни катаклизми и арабските революции са част от тях!

Всички доживяхме да видим, че капиталът поема към финансовите пазари (разпределяне на емисионните пари) след като производствената му функция се изчерпи (в дългосрочен аспект е все по-трудно печелившо инвестиране в производство).

Живеем в изключително интересни времена, когато историята се случва булвално пред очите ни!

Поздрави!

Ако "номеръ" е в играта "Да вземем парите на човека и да спечелим власт" то следващия "номер" трябва да бъде - Да вземем парите на богатия човек и да ги превърнем в господство. Ако инвестираме в бедния човек давайки му пари за собственост, богатия ще остане с деривати, а бедния с пари и то инфлационни. Кризата е удобна за това. Технологичен застой, екологичен и здравословен начин на живот - все скъпи удоволствия. При отлив на вложения в имагинерни понятия ми остава максимата на Марк Твен - Купувайте земя! Нея никой не я произвежда! Многото бедни ще го ударят на "живот" А малкото богати скъпо ще плащат "здравословното". И не за друго, а понеже по трудно ще продадем десет космически полета, отколкото всичките български розови домати по 5 евро килото.

Наспамих темата и спирам. Но не ме напуска внушението че змията ще захапе опашката си:)))