Последните статистически данни от САЩ показват, че икономическите проблеми в страната рязко се засилват. Ако през изиминалите две години спадът на съвкупното търсене беше компенсиран с емисии и вътрешни резерви на системата, то към днешна дата, съдейки по състоянието на инфлацията и на безработицата, тези ресурси са почти изцяло изчерпани.

А това означава само едно – в най-близко бъдеще ни очаква ускоряване на кризисните процеси! Информацията от последните седмици подкрепя в пълна степен тези разсъждения:

- Американските пазари продължиха пониженията си.

- Показателят по промишлените поръчки отново тревожи със спадовете си.

- Moody’s съобщи, че ако щатските власти не приемат решение за вдигане лимита по държавния дълг, кредитният рейтинг на страната може да бъде преразгледан в посока понижение!

- Инвеститорите са все по-песимистично настроени, след многобройните негативни данни от пазара на труда зад Океана.

Действително, нивото на безработица за април нарасна до 9,1%, въпреки че и това число се нуждае от коментари. Въпросът тук е, че се имат предвид само хората, които нямат никава работа, а тези, които са наети по временна или частична заетост, въпреки че желаят постоянни трудови ангажименти, не са вкарани в статистиката.

Освен това, от броя на работната сила се „отписват“ всички, които не успяват да си намерят работа за твърде дълъг период от време – американската статистика, странно защо, счита, че тези граждани въобще не желаят да се трудят. А включването на тези категории хора качва, практически двойно, нивото на безработните в най-голямата световна икономика.

Важно е да се отбележи, че загубилите работно място все по-трудно могат да намерят ново – средното време в търсене на работа нарасна до 40 седмици, което е поредния нов антирекорд!

Тук маркираме, че реалната причина за ръста на безработицата е падането на съвкупното потребителско търсене. Гражданите вече не могат да реализират предишните обеми от покупки и съответно, падат печалбите на производителите, както на стоки, така и на услуги. Последните, от своя страна, са принудени да съкращават издръжките си, сред които на първо място са разходите за работна сила.

Вторият по важност фактор е ръстът по производствените разходи, заради неспиращата емисия, която силно мачка производителите. Те, в последно време, се опитват да прехвърлят част от загубите си на потребителите (средното ниво по номиналната месечна инфлация за последните 4 месеца в САЩ достигна 0,7%), но в условия на падащо търсене това води само до съкращаване, в абсолютни единици, на покупките.

Такива стряскащи данни станаха едва ли не ежедневие в последно време, а ситуацията, с всеки изминал ден, е все по-сложна!

Според мнозина, наблюдаващи отблизо протичащите процеси, американските монетарни власти вече не са в състояние да удържат „разпадането“ на икономиката, която изисква едновременно провеждане на две противоположни, по същността си, цели – смекчаване и ожесточаване на паричната политика.

Още колко дълго може да продължи това положение на нещата и има ли разумен изход от него?

Да си припомним, че причината за натрупаните проблеми се крие в дълго акумулираното несъответствие между реалните доходи на домакинствата и техните разходи, вследствие предхождащата кредитна експанзия от последните няколко десетилетия.

Постепенното свиване на разходите, до нивата на разполагаемите доходи, води до рязко съкращаване на икономическата активност, което допълнително усилва негативните процеси.

В тази ситуация, опитите на държавата да стимулира търсенето, водят до скокове по цените, които не биха могли да спрат, докато тя не прекрати проинфлационните си мероприятия. Но пък по политически причини това е нереално да бъде направено.

Разбира се, пълното компенсиране на падащото търсене, така или иначе, е невъзможно – властите просто нямат ресурс за това. Даже частичната компенсация на свиващото се частно търсене, от страна на бюджета, доведе до рязък ръст на дефицита по федералния бюджет (за щатските и муниципални бюджети дори не си струва да се споменава) и до остър конфликт между републиканците, контролиращи долната камара на конгреса и демократите, които владеят Белия дом.

Проблемът е в друго - даже днешните, силно завишени разходи на бюджета не могат да компенсират съкращенията в съвкупното търсене на домакинствата. А други варианти за раздаване на пари сред населението, засега не са измислени.

Допълнителното увеличаване на кредитната задлъжнялост е невъзможно – това ще разруши финансовата система, поради рязкото нарастване на лошите кредити, които биха подскочили до неприемливи равнища.

Тъпото раздаване на пари също е крайно вредно, тъй като това води до допълнително помпане на инфлация, която последващо обезценява доходите, даже по-бързо от тяхната първоначална компенсация.

С други думи – икономиката на САЩ е изправена пред нов дефлационен шок!

Да напомним, че понятието дефлационен шок има следното значение – това е реакцията в икономиката на резкия спад на съвкупното търсене, който се изразява в падане на цените, масови фалити на производители и финансови институции, както и съществено съкращаване в обемите на БВП.

Такъв процес в САЩ вече е наблюдаван през 30-те години на миналия век, както и през есента на 2008 г., но тогава той бързо беше „овладян“ по пътя на масираното изливане на емисионни пари.

За съжаление, тези инжекции така и не бяха усвоени докрай от икономиката, което добре се вижда от рязко спадналата ефективност на поредната програма QE2. А това означава, че повтарянето на фокусите от есента на 2008 г. вече е невъзможно.

Кога дефлационните процеси ще навлязат в активната си фаза е трудно да се прогнозира. Цунамито може да се случи още тази есен или при настъпването на следващата пролет. Но във всички случаи рухването на съвкупното търсене е неизбежно, останалото е подробност!

Все пак, за да не бъдам упрекнати в краен негативизъм да го кажем по друг начин: вероятността и занапред да наблюдаваме стабилна, с постепенно влошаване на положението, ситуация, става все по-малко вероятна и започвайки от есента на 2011 г., рязко нараства вероятността от преминаване към дефлационен сценарий по образец от есента на 2008 г., като изходът от него ще изисква значително повече усилия и главно, ще донесе значително по-големи отрицателни последствия.