Покрай последните безредици в страната ни, никой сериозен коментатор не обърна внимание на новините, идващи отвъд Океана и носещи ни вести, които само допреди две-три години биха изглеждали абсурдни! За какво иде реч?

В опит да успокои силно волатилните (колебаещите се в широки граници) пазари шефът на ФЕД Бернанке излезе с поредното оперативно изявление, в което се опита да направи анализ на сегашната ситуация и да начертае препоръки за по-нататъшното поведение на борсовите играчи, стопанските субекти и държавата.

Според Associated Press Бени Хеликоптерът е предложил редица мерки, които да доведат до рязко нарастване на държавните капиталовложения и до развитие на образованието. От друга страна гуверньорът е препоръчал нови бюджетни правила, които да затегнат контрола по многомилиардните харчове на всякакви по мащаби бенефициенти на държавни средства.

Същински комунизъм!

Или не съвсем? Но тогава не става докрай ясно какво според Бернанке означава „осъществяване на държавни капиталовложения“? Нещо като втора програма „New Deal“, която за днешните либерални апологети си е чист социализъм или нещо съвсем различно, за което тепърва предстои да се говори?

Ако под понятието „повишаване на бюджетната дисциплина“ се има предвид свиване на дефицита, тогава възниква резонният въпрос как реално това може да бъде постигнато? Защото съкращаването на социалните разходи означава и падане на БВП, тъй като именно чрез прилагането на този инструмент се постига така необходимото в днешната ситуация компенсиране на падащото частно търсене!

Да си припомним, че формално, водещите „световни експерти“ все още не са се отказали от либералната идеология и от съответния език, описващ съвременните икономически процеси.

Въпреки това икономистите от т.н. „развити страни“ окончателно загърбиха доскоро свещените принципи, проповядвани от такива гурута на монетаризма като Ран, Хайек и Фридман – днес сме свидетели на грубо вмешателство в икономиката, повсеместно печатане на пари, съзнателно стимулиране на инфлацията.

...Следващото откровение, доплувало до плиткия мозък на висшия банков чиновник е, че „хората, които нямат работа две-три години, губят трудови навици и се нуждаят от правителствена подкрепа“.

Когато доскоро обяснявахме на „неверниците“, че практиката за поддържане на работните места е основополагаща за всяко съвременно общество (справка Беларус и пълната липса на безработица там), бяхме подлагани на най-жестока и свирепа критика!

Дано сега, след събитията свързани с Катуница (преди това и в Лондон) и след откровенията на големия мейнстримовски авторитет, нашите послушни политици и техните лакеи-„икономисти“ най-накрая осъзнаят, че не социалният мир поражда просперитета, а точно обратното – в едно общество без просперитет въобще не може да се говори за социална стабилност! Основен закон на общественото развитие!

Започва ли Бернанке да разсъждава в правилната посока и какво следва от това? Показва ли ни Федералният резерв пътищата за справяне с предизвикателството поредните милиони да останат за още неопределено дълъг срок без работа и достойно препитание? Засега няма индикации за движение в тази посока!

От друга страна не е съвсем ясно как твърде високите нива на безработица биха се отразили в средносрочна перспектива върху настроенията на пазарите, които вече имат няколко опита за срутване, едва удържани от банковия регулатор!

Шефът на ФЕД продължава с левите рецепти, обявявайки се и за продължаване на подкрепата за потъващия строителен сектор. Да си припомним, че буквално преди десетина дни централната банкова институция на САЩ обяви за въвеждането на допълнителни мерки по подкрепа на ипотечните пазари - Федералният резерв започва да реинвестира постъпленията от изтичащите облигации, гарантирани с ипотеки, в нови ипотечни книжа (по-рано съответните постъпления се насочваха към покупка на държавни облигации).

В условията на най-голямата в историята криза на капиталистическата система, наблюдателите установиха, че речта на Бернанке беше изпъстрена с безполезни констатации за вече очевидни факти, безсмислени благопожелания и позоваване на абстрактни принципи, които нямат нищо общо със съвременната действителност.

И всичко това, на фона на практически неограничената власт, с която разполага най-влиятелният финансист на планетата!

Тъжно е да го констатираме, но се оказва, че както останалите си събратя по властови пълномощия, Бернанке категорично отказва да поеме лична отговорност за случващото се, ограничавайки се с общи препоръки, сякаш той е последният от когото зависи нещо на този свят.

Поведението на висшия чиновник за пореден път доказва, че съвременната политическа върхушка, с нейната дълбока импотентност, е напълно неспособна да предложи каквото и да е разумно решение за излизане от сегашната криза.

Това неизбежно съвсем скоро ще доведе до отстраняването й от върховете на политическия Олимп – колкото по-лесно този факт бъде осъзнат от съответните персонажи, толкова по-малко проблеми ще последват за съвкупното човечество, носещо на плещите си негативите от некадърното управление, водещо световните икономики към техния скорошен колапс.