За широката публика най-забележителното, случило се през изминалата година, безспорно е т.н. „Арабска пролет“, в чиято рамки беше проведен първият етап по реалното осъществяване на проекта за Арабски Халифат в северна Африка и Близкия изток.

 

Вече се виждат и първите резултати от провежданата операция: в Египет и Тунис крайните ислямисти твърдо окупираха властта, а в Либия по-голяма част от градовете преминаха под директния контрол на африканското крило на Ал-Кайда.

 

В момента усилията са насочени към премахване на светския режим в Сирия и само неистовата подкрепа на населението за законно избраното правителство на страната, засега проваля плановете за пълно връщане на региона към Средновековието на шериатските закони!

 

Друго събитие, обаче, на което широката световна преса обърна внимание само откъм пикантната му страна, беше случката с тогавашния шеф на МВФ Доминик-Строс Кан, който напомняме, беше хванат по бели гащи в един Ню-Йоркски хотел, по оплакване на местна камериерка (оказала се впоследствие професионална изнудвачка).

 

Но не самият факт на сгащването беше важен, сам по себе си! Много по-съществен беше поводът за „случването на случката“, затрила кариерата на един от най-перспективните чиновници от световен ранг: по нещастно (за него) стечение на обстоятелствата, французинът се оказа на острието на сложна комбинация, която демонстрира стратегическата подредба на силите сред световния финансов елит, която в близките години ще определя, в голяма степен, съдбата на планетата!

 

Същността на тази комбинация беше в идеята за създаване, на базата на МВФ, на принципно нова институция „световна централна банка“, която по замисъл трябваше да се занимава с рефинансиране на националните централни банки, горе-долу на такива принципи, по които самите те осъществяват процеса по отношение на търговските банки.

 

Конструкцията в много отношения носеше обективно-икономически характер, тъй като позволяваше създаването на още един етаж в пирамидалната схема за поемане на икономическите рискове.

 

Факт е, че тази принципно нова схема за преразпределяне на бизнес-рисковете съдържаше и съществени прагматични елементи, свързани най-вече с това, че банките, имащи пряк достъп до паричните ресурси, преживяват без проблем всякакви катаклизми, дори обикновено излизат от ситуацията със значителни печалби.

 

Красноречив пример в това отношение са годините на Великата депресия, когато в условията на дефлационно свиване на икономиката, тези финансови институции, които са могли да черпят в практически неограничени количества от дефицитните тогава финансови ресурси, осъществяват сериозно преразпределение (естествено в своя полза) на колосални по мащабите си материално-производствени активи.

 

Някои експерти предполагат, че такава възможност се е подготвяла предварително, тъй като ФЕД е създаден именно в периода на предишната дефлациона криза от началото на XX век. Да напомним, че работата по учредяването на частната централна банка на САЩ се е провеждала при най-строги мерки за секретност, чак до нейното фактическо узаконяване през 1913 г.!

 

Днес, обаче, дали поради глупост или заради твърде високо самомнение сред някои среди, въпросите за изграждането на наднационална централна банка бяха поставени на публично обсъждане, което още в началото автоматично създаде твърде сериозни врагове на идеята, най-вече сред днешните бенефициари на съществуващата система.

 

Затова за пореден път станахме свидетели на златното американско правило: „Нищо лично – просто бизнес“, приложено този път по отношнение на Строс Кан и подействало твърде отрезвително на лобито, търсещо изграждане на световна централна банка.

 

За отбелязване е, че след отстраняването на тогавашния шеф на МВФ темата за „централна банка на централните банки“ се изпари напълно от публичното пространство, сякаш никога не е и съществувала!

 

Именно такава ситуация напълно устройва днешните американски власти, тъй като в сегашните условия забраната за емисия на долари означава само едно – едномоментно срутване на дълговата пирамида на САЩ и с голяма степен на вероятност – катастрофа на пазара на техните държавни облигации!

 

Защо за Америка е принципно важна свободата да печата от своята валута когато и колкото пожелае?

 

Въпросът е в това, че от началото на 80-те години на XX век главен фактор за ръста на световната икономика стана кредитното стимулиране на частното търсене, процес, който измени из основи самия подход към дълга и кредита.

 

Ако преди това се предполагаше, че получилият заема ще изплати всичките си дългове от своите доходи, то след началото на политиката, останала в историята като „рейганомика“, кредиторите започнаха да се интересуват единствено от възможностите на заемополучателя да обслужва кредита, а като гаранция за връщане на заема се възприемаше залогът, учреден в тази връзка.

 

В резултат, общият обем по дълговете на всички икономически субекти, по отношение на техните доходи, силно нарасна (двойно), спрямо смятаните дотогава за нормални макроикономически показатели. Целият този модел работеше до момента, в който можеше да се сваля цената на кредита, тъй като той (моделът) беше построен на непрекъснатото рефинансиране на дълга.

 

В САЩ този период приключи към 2008 г., когато лихвените проценти на ФЕД бяха понижени до нула, а в ЕС всичко се случва буквално пред очите ни.

 

Засега не е ясно как да се реагира в настоящата ситуация - съвкупното търсене пада, дълговете притискат, а участниците в процеса се занимават единствено със ситуационно реагиране (запушване на дупките) на постъпващите сигнали за тревога – най-напред беше Ирландия, след това към нея се присъедини Гърция, последваха я Португалия, Италия и Испания, огънят приближава до Франция!

 

Могат ли в подобни условия „развитите“ икономики да се откажат от така любимите им парични емисии?  Засега фактите говорят за обратното – да си припомним, че към края на 2011-та само за един ден ЕЦБ увеличи богатствата на някои субекти общо с умопомрачителните 700 млрд. евро, което може да ни кара само да завиждаме на западните ни събратя по Европейски съюз (справка – националният ни БВП е около 36 млрд. евро)!

 

ФЕД никога не е прекратявала изкупуването на държавни облигации, което въпреки че е в разрез с всякакви разпоредби на МВФ, не прави никакво впечатление на отговорните фактори от организацията.

Към края на годината се появиха слухове, че скоро паричните емисии рязко ще бъдат увеличени, имайки предвид, че остават само няколко месеца до президентската кампания в Щатите.

 

Да не забравяме, че и в момента администрацията на Обама подарява около 1 трлн. долара годишно на най-бедните социални слоеве (около 10% от реално разполагаемите доходи на средното домакинство), за да поддържа падащото съвкупно американско търсене, което, обаче се отразява крайно негативно на бюджетния дефицит в страната (около 10% от БВП).

 

И в този смисъл борбата за все по-съкращаващото се глобално търсене придобива геополитически окраски. Това обстоятелство не само изигра значителна роля за случилото се през изминалата година, но и стана определяващо за катализирането на такива процеси като дълговата криза в Европа, „Арабската пролет“, новата унгарска конституция и даже неочакваното приемане на Русия в СТО.

 

Стартиралите процеси на деглобализация, за които говорим от достатъчно дълго време, придобиват все по-реални очертания. Формирането на регионални валутни зони вече става необратимо, въпреки яростната реакция от страна на тотално доминиращия, до скоро, доларов емисионен център.

 

Като цяло годината не ни изненада с нищо неочаквано! Именно по тази причина предизвикват съжаление непрестанните опити на „официозните“ експерти да „налучкат“ икономическото бъдеще – упражнение, което поне засега предизвиква единствено съжаление и в голяма степен омерзение!

Мишел Обама пазарува долно дамско бельо за 50 хил. $, в компанията на една от жените на абсолютния монарх на Катар, явяващ се по съвместителство и най-отявления борец за демокрация в арабския свят! (Справка: в Катар няма политически партии!)

http://newsru.com/world/30jan2012/provocateur.html

Може ли да направите някава прогноза за икономиката на Китай и страните от БРИКС или да дадете линкове с такава информация. Според някои икономисти Китай вече е първа икономическа сила. Вярно ли е това?

Китай и САЩ са двете страни на една монета - първите произвеждат стоки, а вторите печатат долари, за да купуват произведеното от китайците! И в този смисъл азиатците също са в незавидно положение! Тяхната грешка беше в това, че те не поеха по пътя на създаване на независима (самодостатъчна) икономика, а преди години решиха да се вписват в системата за разделение на труда, контролирана от американците. Сега, когато търсенето на последните пада, Китай се изправя пред наистина сериозни проблеми със собствените производствени мощности, които просто няма за кого да произвеждат!
За сравнение, последният проект за догонващо развитие, осъществен от Сталин, е предполагал създаване на достатъчно мощен вътрешен пазар, като една от най-важните стъпки е свързана с проведената тогава колективизация в страната. Спомнете си, че по това време около 50 млн. руснаци се превръщат в граждани със стандарт, напълно съпоставим с тогавашния американски!
В това е грешката на китайците, засега не е съвсем ясно как ще се оправят оттук насетне!
Все пак тяхната култура е доста различна от западната и в този аспект може би ще се търсят резервите!
Благодаря ти за интересния въпрос!

В момента китайския юан руши хегемонията на долара.

Благодаря за отговора. Смятам, че Китай има много по-големи шансове да се измъкне от кризата. За излизане от криза е плюс, когато средствата са концентрирани в държавата. Това може и да ограничава частната инициатива, но е добре за излизане от криза - става с по-малко усилия и много по-бързо. Затова мисля, че Китай ще се справи много по-добре и по-бързо с тази криза.
Колкото до Сталин. Прочел съм много по въпроса. Моето мнение е, че прекратяванета ня НЭП е огромна грешка, направена от Сталин. Сталин, за разлика от Ленин и другите членове на болшевишкото правителство на Ленин /а това правителство е най-интелигентното в световната история, съставено е от хора ерудити, с по няколко висши образования, владеещи по няколко езика и прекарали много години в емиграция на запад/, е един прост човек, ниско образован /завършил средно духовно училище, а не семинария, както в последствие го изкарват, владеещ само руски като чужд език и прекарал значителна част от живота си в заточение/ не е разбрал основната идея на Ленин с въвеждането на НЭП - развитие на производителните сили на Русия по естествен път, "капитализъм под контрол", който позволява да се развият производствените капацитети на страната, но държи под контрол "естественият" за капитализма "нагон" /по израза на Маркс/ към максимална печалба. Сталин, като нискообразован и икономически тотално неориентиран човек, избира пътя на концентрацията на икономиката в държавата. Това в началото е добре, защото позволява да се използват най-ефективно ресурсите на страната, да се излезе от кризата и се постиграт големи годишни ръстове на ик. развитие. От един определен момент, обаче "командната икономика" се явява като спирачка за развитието на производителните сили на обществото. Съчетано с изостаналостта на руската икономика, изостаналостта в мисленето на огромното болшинство от хората и централизацията на властта в човек, който не пазбира основните закони на ик. развитие, всичко това доведе до краха на "Великия експеримент"

До 1928 г. Русия е била "работилницата" на света /каквато сега е Китай/. Рублата е била най-стабилната валута в света. Ленин прави НЭП за да развие произв. сили на страната и като начин Русия да просъществува и да дочака "световната революция", която по обясними причини не настъпва с Октомврийската революция. Тезата, че прол. рев. може да победи в една отделно взета страна е на Сталин, не на Ленин /въпреки, че Сталин я представя като ленинова/, още по-малко на Маркс. За съжаление Ленин умира рано, неговите последавотели водят борби помежду си и оставят необразования Сталин да вземе властта. През 1928 г. Сталин прекратява действието на НЭП, а от 1929 г. започва Великата депресия /най-голямата, след настоящата/ световна криза на капитализма
Всичко е относително, не само във физиката, но и в икономиката. Всяка ик. система е добра до определен момент. Капитализмът също. В сравнение с феодализма. Развива производителните сили. Дава им простор и свобода на действие да изявят положителните си страни. Но нищо не е вечно. Нищо не е само добро /или само лошо съответно/. Всяка система достига своя апогей, максимума на своето развитие. След това следва залезът, системата започва да пречи, да спъва развитието на произв. сили на обществото. Капитализмът е вече на този етап. Той повече не подпомага, а спъва развитието на пр. сили. на обществото. Гениалният Маркс го е казал защо. Поради основния закон на капитализма и свързаното с него основно НЕРАЗРЕШИМО противоречие на капитализма.
Извинете ме, но имам час при зъболекаря, който не мога да пропусна. Ще продължа като се върна. Чао.