(след поредната статия на Рубини)

Както многократно отбелязвахме, съвременната мейнстримска икономическа наука (икономикс) не е в състояние да даде смислено описание и обяснение на днешната глобална криза! И тази безизходност за икономикса носи дотолкова имагинерен характер, че е невъзможно излизане от ситуацията без разрушаване на общоприетата научна парадигма.

Икономиксистите са принудени да търпят подобна ситуация, но това не може да се каже за политиците и другите обществени фигури. Те не могат повече да мълчат!

Тъй като вече е установен клиничен факт, че мейнстримът в икономическата наука не е в състояние да „роди“ адекватно обяснение на кризисните процеси, остава да се търсят палиативи, в частност да се налагат определени „гуру“, които да дават отговори за кризата по пътя на някакво тяхно свръхчуствено знание.

При това, разбира се, е желателно, прогнозите (или подобието на прогнози) да се излагат на привичния „икономиксистки“ език, за да не възниква проблемът за верификацията.

Съответните персонажи бяха своевременно избрани и съдейки по всичко най-главният сред тях е Нуриел Рубини. При него обаче, както добре се вижда, отсъстват цялостен поглед за теоретическите предпоставки и механизмите за протичането на икономическата криза, който недостатък той нееднократно вече ни демонстрира.

Все пак, е важно много внимателно да се вслушваме в неговите думи, тъй като след като е натоварен с ролята на „гуру“ в частта за икономическата криза, то именно чрез него ще бъдат поднасяни някои стратегически изтичания на информация.

И ето, че Рубини се развилня с нова статия (коментарите на Медиапул). Да се опитаме внимателно да анализираме съдържанието на неговия текст!

Рубини започва с констатацията, че кризата ще продължава, опирайки се на макроикономически данни. При това, той обяснява, че развиващите се страни няма да „изтеглят“ световната икономика – факт, който отдавна е ясен за специалистите, но който все още не е докрай разбран от широките маси, отдавна облъчвани с противоположната позиция.

По-нататък в текста се разглежда темата, свързана с ожесточаването на бюджетната политика от по-голяма част от големите страни. Рубини изгражда логика, която обяснява на читателя защо уж „правилната“ политика не води до растеж, а напротив, стимулира спадове. Според думите му, „още МВФ“ е предупреждавал, че позитивите няма да настъпят веднага…

По каква причина, в този случай, е предизвикан ръстът на спекулативните пазари? И тук Рубини „открива“ истината! Оказва се, че всичко е заради емисиите, които, поради принципите на политкоректността, той обозначава като „количествени улеснения“ и с други по-прилични, в съвременното западно общество, термини.

А по-нататък, той казва, че след дългия период на ръстове, корекцията е неизбежна. Тя пък, ще бъде допълнително усложнена от различни съпътстващи обстоятелства: като „фискалния разрив“, неопределеността в Близкия Изток и т.н. Но най-главното е изречено: това не е поредната кризисна вълна, а обикновена корекция!

Ако се отбележи и вече направеното позоваване на МВФ, се получава забележителна картина: граждани, не се вълнувайте, кризата, всъщност, свършва! Просто протича глобална корекция на пазарите, която скоро ще приключи, както ни учат и международните финансови организации. По-нататък, това което Рубини не казва, но неявно намеква – ще настъпи всеобщо „щастие“. Просто защото, то няма право да не настъпи!

По този начин „месиджът“, който американските парични власти изпращат на обществото, става ясен и прозрачен. Но и изводите от него са достатъчно разбираеми:

Преди всичко, че никакъв реален план за изход от кризата не съществува. Не сме и очаквали нещо друго! Все пак не сме икономиксисти. Ние работим, стъпили на цялостно изградена кризисна теория, а от нея следва, че кризата едва сега започва.

Второ: по някакви причини им се иска да пренесат началото на поредното влошаване на ситуацията за следващата година, а по-добре – за 2014. Тук причините могат да са както локални (ден да мине, друг да дойде), така и по-сложни, например, започналата подготовка за създаване на регионални кластери. Например, политиката по връщане на производства в САЩ може изцяло да се разглежда в този контекст.

На трето място е трагичното състояние по общата система на държавно управление в САЩ. Ако властта не е в състояние да обясни разбираемо на обществото, какво се случва и какво тя предвижда да предприеме, а използва такива странни механизми, като описания по-горе, тогава действително нещата отиват на зле.

Защото в условия на криза подобни способи за работа с обществото не работят, а това означава, че действащата американска власт не предвижда и не се готви за сътветния диалог.

Оттук излиза, че кризата в тази страна, която и до днес е световен лидер, дори не толкова икономически, колкото идеен, ще бъде най-вече социална. Обстоятелство, което с голяма вероятност, ще разруши нейното сакрално водачество в света.

Разбира се, само от една статия на Рубини не могат да се правят чак толкова сериозни изводи, но тя е само една от тухличките в основата на сградата от подобни съждения. И такива тухлички има вече достатъчно много…

М.Х.

Световната икономика е нещо много сложно и мащабно. Дали не е толкова усложнена вече, че да се е превърнала в един организъм със собствени рефлекси, инстинкти и хомеостаза? Ако е така, тогава той сам ще си регулира параметрите, което на нас ще ни изглежда като криза, защото не става онова, което сме си наумили. Нали? В кризата няма нищо лошо, просто ние така го приемаме, понеже не се съобразява с желанията ни.
Възможно ли е? Това ли казва Рубини?

Разбира се, че такъв сценарий за развитие на ситуацията е възможен! Пита се какво ще се прави с излишното население, което ще остане без ресурси и смисъл за съществуване?
Поздрави!