(за "иновациите" на американската статистика)!

Защо на статистиците им трябва да манипулират инфлацията? Ясно е защо - цените явно или неявно присъстват в по-голяма част от икономическите показатели, които се предоставят на широката публика.

Да вземем, например, БВП. При него имаме сумиране на добавени стойности, в резултат на което се получава номинален показател (т.е. в "текущи цени"). За да изясним динамиката в реално изражение, е необходимо да приведем БВП към цени за минал период, определен за база. За тази цел трябва да изчислим индекс-дефлатор - и тук именно се правят "оптимизациите".

Или пък, за изчисляване на годишната динамика на продажбите на дребно се сравняват продажбите на ритейлърите в дадения момент и преди година, а за привеждане към единна база отново се обръщаме към дефлатора, отразяващ средното изменение на цените спрямо миналия период.

Почти никоя икономическа статистика не може да мине без ценови индекси. По тази причина, манипулациите по целия свят вървят основно в това направление и понастоящем в тази сфера са актуални цели пет (само основните) типа.

На първо място, всеки ценови индекс се изчислява по кошница от стоки и услуги, при това - плаваща, т.е. в нея влизат не отделни стоки, а цели техни групи. Например, "бифтекът" не е стока, а название на група, в която влиза и хамбургерът: ако в края на месеца последният е поскъпнал по-малко от първия, тогава изхвърляме скъпия бифтек и отчитаме само цената на хамбургера, или обратно. Обоснование за метода е хипотезата за "идеалната субституция" - според нея човек е чист потребител, действащ строго рационално и опитващ се да минимизира разходите си. Тръгва се от презумцията, че ако, например, в Испания е поскъпнал хамонът, то испанецът веднага преминава на бъркширска шунка. В реалността, обаче, той не постъпва по този начин, а продължава да купува любимия си хамон, дори ако е поскъпнал. По този начин отбелязаната хипотеза е нереалистична и само занижава реалната инфлация.

На второ място, трябва да се отбележи хитрата структура на потребителската кошница. В  САЩ инфлацията се недооценява, в т.ч. и заради влизащия в кошницата за индекса на потребителските цени (ИПЦ) наем на жилищата - неговата стойност през послените години падаше заедно с цената на жилищата, съкращавайки общия инфлационен натиск (в момента тенденцията е за поскъпване на жилищата, но до пиковите значения все още е далече). Въпросът е в това, че непропорционално голяма част от наемателите живеят в икономически активни региони, където лесно би могло да се намери добра работа, наемите там не са ниски, но статистиците усредняват стойностите равномерно по цялата страна, включвайки, на общо основание и с еднаква тежест, депресивните региони и малките градове, с което занижават крайния резултат.

Освен това, различните методики използват различни кошници - в САЩ съществува CPI (индекс на потребителските цени) и PCE (цени на потребителска кошница): на пръв поглед е едно и също, но кошниците са различни. Британците в продължение на векове са изчислявали индекс по цени на дребно, но ЕС ги принуди да изчисляват CPI по неговата методика: по идея крайните резултати би трябвало приблизително да съвпадат, но в действителност първият е по-голям от втория с около един път и половина абсолютна стойност.

Третият начин за манипулации касае отделните стоки вътре в кощницата. Тук обикновено се извършва подмяна, когато нерепрезентативна подборка от търговски обекти или директни операции по изчисляване на цени дават невярно значение по цените на конкретна стока. Казано по друг начин, тук не става въпрос за "цивилизовано" изменение на методологията, а вече за съвсем криминално мошеничество, което е доста разпространено в практиката.

Особено гротескни изглеждат тези действия при изчисляване на минималните жизнени стандарти - в тази кошница се включват вредни за здравето, но евтини продукти; по стоките за дълготрайна употреба се завишава срока на ползване до износване - не е тайна, че за последните десетилетия той значително се е съкратил за много стоки, но стандартите от минали времена продължават да се прилагат активно.

По-нататък, манипулациите обхващат процеса на усредняване по цените на различни стоки, вътре в кошницата. Предварително изглежда, че това е чисто математическа процедура - всяка група има своето тегло, остава само да изчислим сренопретеглената цена. За простота да си представим, че в кошницата има само два продукта. Единият е поевтинял с 20% за година, а другият е поскъпнал пак с толкова.

Нека средният размер на разходи за всеки от тези продукти (т.е. и тяхното тегло в крайната кошница) да е еднакъв. Тогава е логично да се предполага, че сумарната инфлация е равна на нула, т.е. това е средното значение между +20% и -20%, взети с еднакви тегла. В действителност, обаче, статистиците съобщават, че е регистрирана дефлация от два процента и нещо. Как е възможен подобен резултат? Много просто: те изчисляват не аритметична, а геометрична среднопретеглена величина. В конкретния случай квадратният корен от произведението на 1,2 и 0,8 е равен на малко по-малко от 0,98. Към тази категория дребни хитрости се прибавят и други "иновации", като "верижните индекси", например.

Най-новото "изобретение" са т.н. "хедонистични индекси". От средата на 90-те години в цените се залага растящото "наслаждение" на потребителя от съвременните стоки. В САЩ такъв подход обхваща компютрите, аудио, видео и пералните машини, хладилниците, дрехите и даже ученическите учебници. Ако, например, за година цените са нараснали със 7%, но стоката е започнала да носи на потребителя 3% повече наслаждение, то показателят за инфлацията по конкретната позиция е 4%. И ако по мнението на статистиците новите якета носят с 10% повече наслаждение, отколкото предишните, то при ръст на цените от 3% ще се отчете дефлация от 7%.

Проблемът за потребителя е в това, че ако, например, новият ноутбук е 20% по-производителен от стария, реално това не може да съкрати разходите, тъй като няма как да се купи 0,8 част от ноутбука. Купува се, естествено, цялата компютърна машина, за което трябва да се плати пълната поискана сума, а не "хедонистично" намалената. Още повече, че заплатата се плаща без хедонистична индексация.

Съществуват независими изследователи, които водят свои разчети на цените, използвайки старите методики и коригирайки, по този начин, официозната статистика по всички направления. Разминаването в оценките стана очевидно към средата на 90-те години и към днешния момент индексите на потребителските цени по старата и по новата методики се разминават средно с около 3,5% годишно.

Например, Министерството на търговията на САЩ дава ръст на реалния БВП на глава от населението и почти достигане на докризисния пик от 2007 г., но корекцията по старите методики показва съхранение на спада, заради което показателят, в действителност, е паднал до стойности с 25-годишна давност. Нещо повече - става ясно, че самият рекорден пик се е случил не през 2007 г., а през 2000 г. (графика 1)

Източник: Бюро за икономически анализи на САЩ, Бюро за преброяване на населението на САЩ, независими оценки

Реалните заплати (на един зает) съвсем не са на върховите си стойности, както се опитва да ни убеди Бюрото за икономически анализи, а на около една трета под тях и продължават да се влошават, достигайки вече до половинвековни минимуми. (графика 2)

Източник: Бюро за икономически анализи на САЩ, Бюро за трудова статистика на САЩ, независими оценки

Съответно и търсенето (реалните продажби на дребно, на глава от населението) също са на дъното от 60-те, а съвсем не са близко до рекордните им значения, както твърди статистиката. (графика 3)

Източник: Бюро за преброяване на населението на САЩ, независими оценки

Манипулации се правят и в производствената статистика, въпреки че тук има доста естествени ограничители, предвид на факта, че данните биха могли да се събират в натурални единици. За съжаление, обаче, и тук се предпочита боравенето с парични измерители, което предполага доста по-лесно използване на вече разгледаните изкривени дефлатори.

За широката публика би било интересно да разбере, че в САЩ, например, показателите за производствения сектор се изчисляват от съвсем неподходящи за целта ведомства: дефлаторите (тук вече става дума не за CPI, а за PPI — индекс по цени на производител) се публикуват от Бюрото по трудова статистика, производствените поръчки се отчитат от Бюрото за регистрация на населението, с обемите за промишленото производство се занимава ФЕД, т.е. централната банка на САЩ и т.н.

Характерно е, че тази пролет ФЕД за пореден (вече пети) път, преразгледа данните от 2007 г., а тъй като това е базова година (нейните значения са взети за 100), като резултат се промениха всички числа, започвайки от 1919 г. - заедно с всичко останало, отново са "подправени" коефициентите, коригиращи влиянието на сезонните фактори. Най-силно ревизията засегна показателя за степента на натоварване на производствените мощности, който беше сериозно понижен. И този постоянен процес на корекции се случва непрекъснато, което навежда на по-сериозни последващи изводи.

По-важно, обаче, е това, че ФЕД публикува само крайните индекси по производството (като цяло за промишлеността и по групи отрасли), без каквито и да е натурални показатели, което напълно обезсмисля усилията да се направи опит за анализ, какво се крие зад тези показатели.

А такъв анализ е необходим по следната причина: ако се вземе същият този индекс за обработващата промишленост и се сравни с новите поръчки пак за обработващата промишленост (дефлирани с помощта на съответния отраслеви PPI на Министерството на труда), ще се стигне до твърде интересна констатация - започвайки от 1993 г. показателите сериозно се раздалечават, така че понастоящем поръчките са на ниво, сравнимо с периода от преди двадесетина години, но производството е с 34% по-високо (двата индекса се изчисляват на човек от населението) (графика 4).

Източник: Бюро по трудова статистика на САЩ, Бюро за преброяване на населението на САЩ, ФЕД на САЩ

Да допуснем, че временно показателите действително могат да се разминават, но в дългосрочен хоризонт те би трябвало да се движат синхронно: производителите произвеждат, изпълнявайки конкретно направени поръчки на реални субекти, без значение дали става дума за държавата, за частни фирми или за търговски организации.

Откъде, тогава, се получава това разминаване? Хипотезата ни е проста и тя се подкрепя от факта, че до 1996 г. е съществувала синхронност, а след това тя е изчезнала. Въпросът е в това, че именно към средата на 90-те започват да възникват изкривявания в начините за изчисляване на инфлацията и техен вдъхновител става тогавашното ръководство на ФЕД. И до днес PPI се занижава явно по-слабо, отколкото CPI, - с около 1,0-1,5 процентни пункта годишно.

Изглежда, че централната банка счита това за недостатъчно и се опитва да внедри методологическите иновации и по отношение цените на производител, и прилагани преди това само за потребителските цени. За това намеква една от препратките към отчета за производството. Тя гласи, че ФЕД сама ("от алтернативни източници") изчислява съответните индекси за редица сектори - това са фармацефтиката, полупроводниците и комуникационното оборудване - именно тези сектори, в които ръстът на цените най-активно е изкривяван от "хедонистичните индекси".

От горната ситуация излиза, че най-напред производителите "изпитват наслаждение" (отразено в "хедонистичните индекси") от различните, произведени от тях, стоки, след което ги продават на крайните потребители (предполага се - със сълзи на очите), след което последните започват "да се наслаждават" на придобитите продукти, предизвиквайки заедно с това, подскоци в индикаторите по производството.

За отбелязване е, че кумулативният ефект от тези машинации (34% за 20 години) е приблизително равен на  малко под 2% годишно, същите, които съставят разликата в мащабите на изкривяванията между CPI и PPI (говорим за малко под 2% годишно, тъй като методологическите иновации са въвеждани постепенно - през 1993-1996 г. този процес едва е започвал и в първоначалния период занижаването на CPI е било доста по-скромно) (графика 5).

Източник: Бюро по трудова статистика на САЩ, Бюро за преброяване на населението на САЩ, независими оценки

Крайният извод е очевиден: числата на ФЕД по промишленото производство не заслужават никакво доверие, те съдържат двойна манипулация и изцяло изкривяват картината по индустриалното производство.

Затова, ако за пореден път Ви се кълнат, че кризата си е заминала, се огледайте още веднъж около себе си и пратете манипулаторите по дяволите!

Не ми стана съвсем ясно за кого става дума! Да не би за президента Плевнелиев?

Г-н Хитов, какъв ще е крайният резултат от тези манипулации, за Сащ?

Ще продължат да рисуват розови картинки пред шараните, докато могат да им вземат парите, а след това ще се затворят вътре в себе си, завличайки със себе си, евентуално, наивниците от ЕС!
Поздрави!

Колега Хитов, ти се не притеснявай за американците. Те ще се оправят. От няколко месеца, при тях се е върнал Дянков, с натрупан безценен опит по измъкване от кризи. Сега ще им спретне една вълшебна макроикономическа и фискална стабилност, та в продължение на 4 години, по 3 пъти в годината ще излизат от кризата. За всеки случай.
И един реторичен въпрос.
Мислиш ли , че шараните са мнозинство?

Признавам си, за поразяващото оръжие Дянков не се бях сетил,, приятелю! А за шараните не се съмнявай, че са огромното мнозинство от публиката!
Лека нощ!

kriza - това е втория нормален постинг от последните дни. Първият бе на furiika в понеделник :))).
Много добре знаеш, че статистиката се изплзува освен за данни,сравнения и прогнози и за манипулация. За да се уеднаквят методиките трябва да има една и съща база за целия свят (пример: както е метър - еталона в Париж), но това няма как да стане. За измерител на инфлацията ще ти припомня един виц от соца.
Мин. заплата била 80 лева и Асан си купувал по 100 кила захар ( 100 x 0.70 ст. = 70 лв. ) и за останалите 10 лева салам. Вдигнали мин. заплата на 100 лева. Отишъл Асан с новата заплата в бакалницата и казал: - Дай ми сто кила захар, а за останалото салам. Да но бакалина му отвърнал: - Ето ти 100 кила захар, а за салам нямаш пари ( новата цена на захарта била един лев за 1 кг. ). Тогава Асан му рекнал : - А, преди да ми увеличат заплатата беше по-убаво. Имах 10 лева за салам :))).
А най - истинския измерител е джоба (айде може и хладилника). В него трябва повече да слагаш, отколкото да вадиш. Остани ли празен... лоша работа :(((
Поздрав.
Ицко

Да, без салам работата е лоша! Поздрави!