Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2009 19:56 - Да правиш бизнес с отвращение - II-ра част
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 2073 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.10.2016 21:14


Продължение от I-ва част!

Валутен дилър в Студентски град

Една студена зимна вечер стоях на подлеза пред хотел Шератон, опитвайки да се отърва от купчината изостанали вестници, когато се приближи някакъв югославянин и с любезен глас ми предложи: „Брате, да ми смени 5 дойче марки?“ По онова време в началото на 90-те това за мен бе огромна сума – приблизително целия ми дневен оборот, а и заплатите на българите не бяха много по-различни от нея. Поколебах се няколко секунди още повече, че не познавах валутите и съвсем не бях убеден, че не държа в ръцете си някаква фалшива хартийка! Но с пот на челото (в студената зимна нощ) преброих почти целия си вестникарски дневен оборот и го обмених за 5 ДМ.

Да отбележа, че по онова време бе голямо предимство да имаш в ръцете си конвертируема валута при непрестанно обезценяващия се български лев. На другия ден, когато треперещ от притеснение за пръв път отидох на „Магурата“1], за да продам своите скромни 5 ДМ, установих, че печалбата, която реализирах от тази еднократна операция далеч надхвърляше чистия приход от целодневното гонене на клиенти за моите вестници.

Това за мен бе колосално откритие – от една, единствена операция по обмяната на 5ДМ купюрова банкнота аз получих приход, несравним с предишния трудов ангажимент често продължаващ от изгрев до късна вечер. Излизаше, че вече не ми се налага да отсъствам от лекции и упражнения, за да осигурявам престоя си в София, и това за мен бе една страхотна новина.

Веднага дойде и продължението! Но за това малко предистория: още от първи курс на следване съжителствах с френскоговорящ африканец! Ще попитате как така? Ами много просто! През пролетта на тази съдбоносна 1989 г. бях във Франция в рамките на ученическа екскурзия2], където установих, че френският ми е на сравнително добро ниво, но може да се желае още доста. По онова време ние бяхме „подковани“ много здраво идеологически и аз бях убеден, че усъвършенствайки езика ще мога в максимална степен да допринеса за благосъстоянието и просперитета на Родината си (не е шега – много млади хора мислеха по този начин)!

Затова, когато в първите дни от престоя ми в Студентски град се оказах съквартирант с две момчета от македонския край, търсещи непрестанния купон, твърдо реших за себе си, че това не може да е моят живот за следващите пет години, и директно отидох при домакинката на общежитието с молбата да бъда преместен при френскоговорящ студент. Тя ме изгледа и констатира: „При нас френскоговорящите са само негри!“ „И какво от това?“ – отговорих й кратко. След няколко дни в един от коридорите на общежитието в бл. 23, вх. А, ме спря едно негърче и на френски ме попита: „Вие ли искате да се пренастаните с френскоговорящ?“

Така започна моята безкрайна френско-африканска авантюра, по време на която бях чест гост на френското посолство3], на различни частни партита, организирани от някои от служителите (Ив Малвил4]), при които „се отърквах“ (скромен младеж от Родопите) о бъдещия президент Желев, бъдещия посланик Стефан Тафров, актуалната по онова време млада телевизионна журналистка Светослава Стаева5], един нейн колега, който тогава бе често показван по националната телевизия (тогава други нямаше), но когото отдавна не съм виждал на екран, и др6]

За мой срам и позор трябва да призная, че по време на квалификацията в София, 
в която България игра срещу Франция, за да се класира впоследствие за Великото световно от 1994 г., бях част от френската агитка, организирана от посолството, на националния ни стадион. Все пак тайничко стисках палци за нашите, които в крайна сметка победиха с 2:0.

Интересно за отбелязване е, че по онова време ползвах българския език само по време на посещенията си в университета, тъй като цялата ми останала среда на общуване бяха студенти от практически целия свят – Латинска Америка, Средния Изток, Африка, Азия и т.н, с които си говорех основно на френски, и по-малко на английски7].

Край на предисторията!

След случая с югославянина предложих на моя съквартирант - Диало Мамаду Сану, простичка сделка! Вместо да ходи при своя „дилър“ – един виетнамски студент, за да обменя доларите си за левчета, нека се обръща към мен и аз винаги ще му предлагам много по-изгоден курс от този, който е актуален на пазара. На него му бе все едно. По този начин започна моят живот на валутен дилър. Познавах стотици чуждестранни студенти. И постепенно коректността и благоприятните условия, които предлагах станаха достояние на мнозина, дотолкова че в един момент мога да претендирам, че бях най-оборотния чейнчаджия наоколо.

Точно тогава бе времето, когато левовете се топяха като майски сняг. Както споменах и по-горе, всеки българин мечтаеше да обърне спестяванията си в долари или в марки, а изведнъж това за мен се превърна в ежедневие и източник за сигурен огромен (според моите тогавашни представи) доход. Веднъж, пътувайки до родния си родопски дом, успях да убедя майка си, че е най-благоразумно спестените по време на социализма пари на семейството да ми бъдат предадени за управление, като аз гарантирах пълното им съхранение и преумножаване. По този начин моето родителско семейство не само, че не загуби и стотинка, но многократно увеличи спестяванията си, в условия когато цели състояния просто се изпаряваха безвъзвартно. И досега тъстът ми обича да разказва, че до промените бил спестил пари за по един апартамент на двете си дъщери в тяхната столица Киев, които обаче просто се стопили по време на големите инфлации на прехода. Спомням си, че един от нашите дядовци също дълго време бе заделял и спестявал за своите внуци част от текущите си доходи, но по времето когато връчи спестовните книжки на бенефициентите, левчетата в тях едва стигаха за покупката на няколко хляба или за еднократно скромно посещение в ресторант, въпреки че първоначално бяха представлявали доста сериозен капитал.

Получи се така, че вече можех не само да гарантирам издръжката си като студент, но и в значителна степен да подпомагам доходите на своите родители, които тогава се радваха на месечни заплати от по 5-10 американски долара (които за мен често бяха еднодневен приход). И не само това: по онова време обичах често да инициирам събирането на многобройния ни род за празници и гощавки по най-различни поводи, и след като осигурявах финансовите средства за чевермета, напитки и мезета, оставях баща ми да се занимава с техническите подробности около организацията и провеждането на тези събития, което лично на него му даваше сериозно допълнително самочуствие (всички наоколо мислеха, че той плаща масрафа). За мен, един 21-23 годишен младеж, подобен род жестове бяха винаги повод за чисто човешко удовлетворение, пък и патриархалното родопско възпитание за необходимостта от задължителна родова солидарност правеше немислими други алтернативи на поведение.

Често помагах и на закъсали познати със заеми (естествено без лихва)! Спомням си, че по този начин веднъж спасих от сериозни финансови проблеми един известен журналист от радио "България" към БНР. Той обаче така и не ми върна заема, но пък ми даде колелото си (бегач), което карах няколко години до завършване, преди да го подаря на малкия си братовчед. Сетих се за този журналист, тъй като на предишните президентски избори го видях на един плакат като кандидат да бъде първо лице на скромната ни държавица.

Тази моя благотворителност завърши след един случай, при който познат африканец буквално плачеше пред мен, че умира от глад, и аз да съм му помогнел с 10 лв. (по онова време студентският купон струваше 50 ст.). Дадох му парите! Когато половин час след това тръгнах към стола за обяд, видях този мой "гладен" познат с бутилка ракия пред себе си в един от ресторантите на Студентски град!

Случваха се и провали. И не един. С времето понатрупах самоувереност, която понякога ми изиграваше лоша шега - веднъж директно влязох в автобуса на пристигаща френска туристическа група и се настаних на една от седалките - хората чинно се бяха наредили на опашка с подготвените франкове за обмен. По едно време отнякъде се бе появил официалният ексурзовод, който бе извикал милиция. Очевидно милиционерът нямаше правомощия да ме санкционира, защото ме закара при служителите от митницата, които обаче се оказаха неочаквано толератни към мен и вместо да конфискуват оборотните ми левове (всичките семейни спестявания), само изслушаха обясненията ми и ме изпратиха да си ходя по живо по здраво. За мен обаче случилото се бе истински шок и ужас. Смятах, че бях на косъм да загубя многогодишния труд на своето родителско семейство, затова реших за себе си, че това не може да бъде бизнеса, с който да се издържам и занапред.

Другата случка, която окончателно ме убеди, че уличното валутно дилърство е път към провала бе когато бях „хванат с кукла“ от някакви мошеници. Както вече споменах, винаги и при всякакви условия се стараех да работя така, че клиентите да са доволни от сключената сделка. Веднъж докато бях около централния офис на Първа частна банка, предлагайки на множеството от чакащи своите услуги, към мен се приближи симпатичен млад човек, представил се като идващ от Перник, и ме помоли да му продам 50 долара, за да купел на любимата си подарък от „Кореком“ за наближаващия 8-ми март. С удоволствие се съгласих да му помогна. Нещо повече, тъй като той демонстрираше крайно притеснение от последствията на подобна улична сделка, аз правех всичко възможно, за да го убедя, че няма от какво да се тревожи и че любимата му със сигурност ще бъде зарадвана за празника. С една дума, човекът напълно притъпи бдителността ми и след като ме закара до един безистен наблизо, започна с треперещи пръсти да брои двайсетолевките, необходими за получаване на 50-те американски долара.

Каква бе по-нататъшната технология на измамата: след като установих, че в тестето не достига една банкнота, „учуденият“ клиент го взе обратно в ръцете си и пред мен добави липсващата банкнота, след което загъна на две цялата пачка и я стегна с ластик. Точно в този момент от някъде се появи негов съучастник, който обяви, че видял милиционери. „Стреснатият“ клиент настоя всичко да приключи по-бързо, и аз прибрах в джоба си подадената ми сгъната на две пачка с двайсетолевки. С това приключихме и се разделихме по живо, по здраво. По-късно, когато извадих отново пачката, за да продължа своята работа, установих, че под истинската двайсетолевка бе накалъпена нарязана тоалетна хартия[8], което превърна конкретната операция в най-неизгодната за целия период на моята дейност – за 50 долара получих скромните тогавашни 20 лв (представляващи по онова време по-малко от 1 долар).

Следва тук!



[1] Емблематично място от първите години на прехода, намиращо се в началото на бул. „Витоша“. Там на черно се обменяха всякакви валути, като сред чейнчаджиите не липсваха и откровени мошеници, което правеше това място и доста опасно. Наред и с официалната забрана за извършване на подобни операции.

[2] По време на една самостоятелна разходка из стария град на Льо Ман, с един съученик закъсняхме за срещата с другите. Какво бе безкрайното ми учудване, когато пристигайки на уреченото място, нашата учителка-водачка сподели, че се страхувала да не сме избягали, и добре че сме се върнали! На това аз отговорих:
- Др. Апостолова, как дори можехте да си помислите, че ще оставя Родината си заради Франция?!

[3] Хората не спят – и тогава активно работеха с африканските студенти, учещи в България.

[4] Официално - културен аташе, но всъщност военен резидент под прикритие. По-късно, когато „революцията“ у нас победи окончателно, бе изпратен на поредната си мисия в Иран.

Неговата съпруга през цялото време го „жалеше“, тъй като част от неформалните му ангажименти в нашата страна бе непрестанно лично да проверява искренността и дълбоката страст на изразяваните от много млади българки чувства на привързаност към неговата родина. За тази цел последните трябваше надълго и надълбоко да доказват с всички части на организма си готовността за всякакви подвизи в името на голямата цел – едногодишната френска виза.

[5] Свръхамбициозна и изглеждаща, че може да направи много неща, за да постигне това, за което си мечтае. Тъй като пред нея не говорех на български...

[6] Да не си правим илюзиите, че всяка велика сила не си изгражда собствена база кадри (пета колона), която активно подкрепя в стремежите на тази пета колона да получи в ръцете си властовите лостове на управлението.

[7] Последният активно практикувах и в рамките на различни секти, които буквално обсебваха елитната българска младеж със своите сатанински версии на християнството, но пък които лично аз възприемах единствено като чудесна безплатна езикова школа. Затова много внимателно подхождах към въпроса за членството: в момента в който усещах, че искат да ме правят поредния местен гуру, просто се оттеглях и повече не се интересувах от тях.

[8] Тогава тя се продаваше на малки листчета.

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825854
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев