Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01 14:25 - Икономическа прогноза за 2017-та
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 2575 Коментари: 14 Гласове:
3

Последна промяна: 10.01 09:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Преди да започнете с четенето на прогнозата за настоящата година, можете да си припомните тази дадена от нас точно преди година (кликнете тук)!
------------

В настъпилата 2017 г. световната икономика няма да получи нови драйвъри за растеж. Напротив, неголемият ръст или по-скоро опитите за пълно възстановяване след първата вълна на глобалната икономическа криза от 2008 г. са заплашени от две сериозни опасности. Първата идва от САЩ и е продиктувана от опита нещата да се променят „към по-добро“ и е създадена буквално от нищото. А втората опасност, която потенциално е по-разрушителна за световната икономика, изхожда от Китай и е свързана с невъзможността безкрайно да се отлага неизбежното. В случай на реализация на който и да е от негативните сценарии или на тяхното едновременно случване, няма все пак да се наблюдават мащабите на повторение на кризата от 2008 г. благодарение на натрупания вече опит по преодоляване на предишната такава. Днес никой няма в течение на година, както тогава, да чака със скръстени ръце, докато икономиката благодарение на кризата излезе на въображаемото „естествено равнище на развитие“.  

САЩ

След преодоляването на спадовете от 2008 г., в САЩ се установи ново „равновесие[1]“, което не предполагаше високи темпове на икономически растеж. Ситуацията при която не е съвсем ясно, дали американската икономика се е възстановила от кризата от 2008 г. (тоест след девет години на фактическа стагнация) започна да нервира мнозина и роди желание да се даде „вълшебно побутване“ на икономиката, за да може и оттук насетне да се наслаждаваме на нейния полет.

Отсъствието на икономически растеж се превърна в социален проблем за обществото: неработещите социални лифтове, отсъствието на перспективи, нарастването на разрива между богатите и бедните – всичко това субективно се възприемаше от мнозина като влошаване на ситуацията в страната.

Никой от системните кандидати на президентските избори в САЩ не смяташе да нарушава възникналото „равновесие“ в икономиката, докато Доналд Тръмп обеща нов етап на развитие и твърдо е решен да въплъти на практика догмата, според която икономиката може да расте вечно. За САЩ основните предизвикателства са свързани с нарушаването на установилата се „равновесна стабилност“ и с реакцията на пазара от последствията на тези планове. Изхождайки от анализа на предизборните обещания на новия президент, стават очевидни направленията на „тръмповите удари“. Засега можем да пропуснем разсъжденията за това, дали преносът на производства в САЩ ще се състои и колко пари Тръмп ще може да измъкне от съюзниците по НАТО, или пък да спечели нещо повишавайки цената за вносителите за допуск до богатия американски пазар.

Засега финансовият пазар отреагира само на намеренията да се понижат данъците, да се повишат разходите на бюджета за инфраструктура (около един трилион долара) и да се проведе модернизация на въоръжените сили на САЩ, завършвайки по този начин отлагания вече четвърт век комплексен преход към ново поколение оръжие (съвкупните разходи могат да струват на бюджета повече от един трилион долара). Реализацията на тези планове ще доведе до ръст по дефицита на бюджета и до необходимост от нови заеми от страна на държавата. Още през ноември 2016 г., след президентските избори, пазарът реагира с повишаване на процентите по държавните облигации, при това – по-активно, отколкото на качването на лихвите от ФЕД.

Американският пазар на държавни дългови инструменти, играещ роля на определен ориентир за световния пазар, предизвика ръст по процентите на държавните облигации по целия свят. Това по негативен начин ще се отрази на всички развиващи се страни, тъй като ще доведе до увеличаване на разходите за обслужване на дълговете и изтичане на капитали заради нараснали рискове. Инвеститорите опериращи с „къси пари“, сблъскали се с ръста на доходността и падането на стойността на държавните облигации на САЩ, започнаха да продават облигации, пренасочвайки парите си на фондовия пазар.

Трябва да се уточни, че въпреки колебанията в последните две години индексите на американския фондов пазар се намираха около едно равнище. При това бе ясно, че то е завишено – стойността на акциите не беше обусловена от финансовите показатели свързани с дейността на компаниите. Прекредитирайки се под по-нисък процент, компаниите включваха в своите печалби получената разлика в обслужването на дълга. При нарастване на процентите неизбежно ще последва понижаване на показателя за печалбите на компаниите, което допълнително ще увеличи разликата между стойността на акциите и доходността на компаниите. Ако покачването на фондовия пазар, подкрепено от очакванията за икономически растеж, продължи през новата година, тогава е много голяма вероятността от формиране на балон на този пазар. Ако балонът на фондовия пазар се спука, последствията ще се отразят както на финансовия, така и на реалния сектор на световната икономика – дефицитът на ликвидности в Америка ще предизвика силно изтичане на капитали от пазарите на развиващите се страни.

Механизмът на тази криза ще е аналогичен на тази от 2008 г., но с по-малък мащаб – тогава балонът на пазара на недвижимите имоти бе значително по-голям. Продължителността на кризата също няма да е голяма, тъй като никой няма да рискува да заема изчаквателна позиция, по образеца на поведение в периода от август 2007 до септември 2008 г., надявайки се, че икономическите проблеми ще се решат от само себе си. Нищо няма да попречи, в случай на необходимост, ФЕД да премине от ужесточаване на кредитно-паричната политика към нейното смекчаване. Разрушителният потенциал за световната икономика от възможната бъдеща криза едва ли ще достигне до повече от половината от тази през 2008 г.

Тази криза не е неизбежна, а само потенциално възможна, нещо повече – има само вероятност от формиране на балон на фондовия пазар. Но от вероятните заплахи генерирани от икономиката на САЩ през 2017 г. това е една от най-сериозните и е необходимо внимателно да се следи за развитието на ситуацията на американския фондов пазар.

Съгласно моделите на неокономика бързият икономически растеж в САЩ е невъзможен и всякакви опити да му се придаде силно ускорение съдържат в себе си рискове от разрушаване на балансираната с труд система. Естествено, че за разлика от СССР в края на 80-те години политиката за ускорение в САЩ няма да има такива катастрофални последствия за държавата благодарение на гъвкавата политическа система и по-развитата икономика. Освен това длъжността на американския президент не предвижда императорски пълномощия – всяко президентско решение ще трябва да се прокарва през Конгреса и не е задължително, че парламентаристите ще дават винаги съгласието си. В резултат може да се формира ситуация, при която няма да се позволи на Тръмп да направи анонсираните стъпки по стимулиране на икономическия растеж. При това икономиката вече получи негативните последствия от подобен анонс във вид на ръст на процентите и нарушаване на „равновесието“ и ако не последват обещаните вложения от няколко трилиона долара в реалния сектор, то ефектът ще бъде значително по-лош, отколкото и най-неуспешното завършване на тръмповите планове.

Китай

Ако за САЩ заплахите са ясни и е известно как да се реагира на тях, то проблемите на китайската икономика са по-сложни, което носи в себе си голяма заплаха за световната икономика. През 2017 или през 2018 година на китайското ръководство ще му се наложи да приеме някакво решение, но ще трябва да се избира между лоши такива, тъй като в подобна ситуация добри стъпки просто не съществуват. Китай отдавна изчерпи своя потенциал за развитие по модела на инвестиционното взаимодействие, в чиято основа лежеше евтината работна сила. Ако това бе действително пазарна страна, икономиката би рухнула през 2015 или още през 2014 г. Рязкото падане на износа и вноса, започнало през 2014 г., може да се разглежда като симптом за изчерпване на инвестиционния модел на развитие.

По-нататъшното развитие на Китай вървеше изключително за сметка на стимулирането от страна на държавата на икономиката и бе съпътствано от ръст на дълговете на общините, предприятията и гражданите. Растежът на държавните разходи стимулираше не само общото развитие на икономиката, но и решаваше социален проблем – изравняваше равнището на доходи между работниците заети в експортните отрасли и тези във вътрешното производство (при съществено различие в ефективността). Към днешна дата съвкупните китайски дългове се равняват на 28 трлн. долара, което е повече от аналогичните американски. Но и опитите за преориентация към вътрешното търсене, поддържайки изкуствено икономическия растеж не по-нисък от 6,5%, се провалиха. Негативните тенденции са засилват, продължава да пада ефективността на стимулиращите икономиката мерки – с всеки следващ път е необходимо да се вкарват все повече ресурси за получаване на все по-малък резултат. Китайското ръководство, което чрез Си Цзинпин обяви, че през следващата година няма да се стреми към икономически растеж на всяка цена, очевидно се смири с необходимостта да се откаже от неефективното стимулиране на икономическите ръстове. Нарастването на БВП отдавна вече не се потвърждава от данните по превозите на товари и от потреблението на електроенергия, както и от други данни. Докато все още не бе премиер, Ли Кецян сам обръщаше внимание на тези показатели.

В Китай моделът е толкова небалансиран, че не е ясно, как да се противодейства на кризисните явления. Опитвайки се да подобри ситуацията в една сфера, китайското ръководство неизбежно я влошава в друга. През цялото това време икономиката избягваше резкия срив благодарение на морално-волевите качества на държавното ръководство на КНР.

Вече три години Китай живее с очевидни балони. Показател за разбалансираност е започналият ръст на инфлацията – освен балони, парите затворени вътре в китайската икономика нагряват и потребителския пазар. В отговор властите се опитваха да предприемат мерки по охлаждане на кредитирането. Но в случай на неговото забавяне ще се спука балонът на недвижимите имоти и ще възникнат проблеми с възможността за прекредитиране на цялата икономика, а това заплашва да даде старт на остра криза.

По икономически съображения свързани с падането на доходността вътре в страната и ръста на доходността на световните пазари, излишните пари блуждаещи вътре в Китай и издуващи балони би трябвало да напуснат страната, но те са заклещени там чрез административните ограничения срещу изтичането на капитали. Както показва опитът, в такъв случай административните мерки не работят достатъчно ефективно и постепенно се намират пролуки, които позволяват на тези горещи пари да напуснат Китай. Още по-голяма опасност представлява доларизацията на вътрешната китайска икономика, което за гражданите се превръща в единствения начин за съхранение на спестяванията в условията на инфлация и растящи рискове от невъзвращаемост на инвестициите, направени в юани. Изтичането на капитали, заедно с доларизацията на спестяванията, води до свиване равнището на валутните резерви, които намаляха с повече от един трилион долара за последните две години.  

Дори и да имаха пълното желание, за китайските власти е невъзможно да обърнат юаните надуващи балони на вътрешния пазар, в долари по съществуващия курс. Обемът на валутните резерви на Китай съставя около 3 трлн. долара, а дори по най-скромни оценки излишната парична маса в юани е равна на 4-5 трлн. долара. От 1 януари 2017 г. китайските власти въведоха нови административни ограничения за покупка на валута от граждани. Към съществуващото правило за ежегодна квота за обмен на валута в размер на 50 хил. долара се прибави изискването за предоставяне на допълнителна информация както за себе си, така и за произхода на парите. Такъв род мерки е способен единствено да развие черния валутен пазар и в известна степен да увеличи разходите по обмяната на юани в долари.

Балонът на пазара на недвижимостите, който започна да се формира още при работещ модел на инвестиционно развитие, и първоначално се възприемаше като елемент на растежа базиран на вътрешното търсене, днес представлява голяма опасност за икономиката. През октомври 2016 г. ръстът на цените на пазара на недвижимите имоти бе 12,3%, а през ноември достигна 12,6%, тоест темповете на растеж се ускоряват. В Пекин, Шенджен и Шанхай растежът на цените състави около 30%. Китайското ръководство, което разглежда жилищния пазар и като фактор за социална стабилност (много граждани вече не могат да си позволят да се сдобият с жилище) се опитваше да спре качването на цените. Но опасността от катурване на този пазар, с който е свързан 25% от БВП на Китай, спираше ръководството на КНР от по-решителни действия.

За последните три години административни лутания някои мерки за въздействие върху икономиката бяха изпробвани по няколко пъти. При предприемане на опит да се ограничи кредитирането веднага се проявиха първите признаци за криза, при което китайското ръководство се уплаши и се отказа от тази идея. Наблюдавайки по-нататъшното издуване на балоните, китайското правителство отново реши да ограничи кредитирането, и за пореден път „неочаквано“ сблъскало се с признаци на криза, отново се отказа от тази идея. Опитите за борба с балона на пазара на недвижимостите се материализираха в забрана в ипотека да се взима второ жилище, както и в други административни пречки. В резултат парите се устремиха на фондовия пазар, надувайки там балон. Оформящият се срив по цените на пазара на недвижимите имоти започна да заплашва строителния сектор, след което последва отказване от редица ограничения. С балона на фондовия пазар се наложи отново да се води борба с административни методи, а излишните пари отново се устремиха към издуване на балона на недвижимостите. Неотдавнашното съкращаване на обемите от кредитиране моментално доведе до срив на пазара на държавни облигации (на 15 декември десетилетните такива поевтиняха с рекордните 2%), в резултат на което търговете на тези инструменти бяха преустановени за първи път в историята на Китай. На китайските власти се наложи да решават проблема с пазара на държавни облигации чрез ново изливане на голямо количество пари.

Такъв род стъпки говорят за панически настроения в държавния апарат на КНР. Трудно е да се каже с какво и главното кога ще завърши неравната борба на държавното управление с проявленията на обективната икономическа реалност. Но нарастващата паника на администрацията постепенно превръща последната от стабилизиращ фактор в сила, правеща и без това незавидната икономическа ситуация още по-неустойчива. Колкото по-дълго се получи да се отлага икономическата криза чрез ръчно управление, с толкова по-голяма политическа отговорност за ставащото се натоварва китайското ръководство. Колкото по-късно се случи икономическата криза, толкова по-големи са нейните шансове да прерасне в политическа. Обещаните от Тръмп антикитайски мерки са способни да ускорят икономическата криза, но от политическа гледна точка ще бъдат много изгодни за китайското ръководство – ще стане възможно новият американски президент да бъде обвинен като отговорен за ставащото. А вместо остра политическа криза заплашваща със социални вълнения и загуба на властта, китайските власти ще получат масово антиамериканско недоволство на населението.

След изборите за президент на САЩ по много показателен начин се промени тонът по отношение на Китай на западните икономисти. Въпреки че и по-рано се появяваха статии, в които се признаваше за наличието на проблеми в китайската икономика (чието незабелязване би било много трудно), но не се поставяше под съмнение възможността за тяхното решаване и разсъжденията се водеха около възможните рецепти за оздравяване. След 8 ноември всички западни икономисти, сякаш като по команда, бяха обзети от апокалиптични настроения по отношение на вчерашния лидер на световния икономически растеж. По-рано икономистите фактически се приспособяваха към позицията на администрацията на Барак Обама, който бе настроен към сътрудничество с Китай. Когато президент стана негативно настроеният към Китай Доналд Тръмп, вместо позитивизъм в оценките се настани тотален негативизъм.

Не си струва да се говори, че крахът на икономиката на КНР през 2017 г. е неизбежен. Възможно е, все още да съществуват резерви за удържане на ситуацията под контрол. Но поради това, че слабо си представяме как е устроена китайската икономика, ние не можем точно да оценим останалите в Китай резерви. Става дума за комплекс от мерки, включващ в себе си стимулирането на икономиката с пари и използването на строги административни предписания за недопускане на кризисни явления в икономиката. Без да си инсайдер, е много сложно да се прецени доколко този комплекс от мерки е близък до изчерпването си – тоест, ние не можем да построим детайлен сценарий за развитие на събитията, а да говорим единствено за трендове. Вече се появиха признаци, че административните мерки за въздействие постепенно губят своята ефективност.

В случай на икономически крах на Китай, главната заплаха за световната икономика ще бъде падането на цените на суровинните стоки, в резултат на което ще пострадат само страните износители на суровини. По образеца от поведението на стокопроизводителите през 2008-2009 г. може да се прогнозира, че няма да има дефицит на стоки – сблъскалите се с кризата китайски производители ще се стремят да продадат стоката на каквато и да е цена, като по този начин постепенно се разоряват. Китай формира достатъчно големи запаси от суровини, в т.ч. и от петрол, и в случай на възникване на на икономически проблеми ще се изразходват тези запаси, съкращавайки вноса до минимум. Ще се наблюдава рязко падане на обемите от търговия на суровини - по-дълбоко отколкото свиването на потреблението. Във връзка с преноса на производства в други страни цените на суровинните стоки ще се възстановят, вярно – не така бързо както през 2009 г.

Формално Индия изглежда като потенциална замяна на Китай – огромно количество бедно население с висока концентрация и добра морска логистика. Но пред Индия стоят още редица нерешени проблеми, главен сред които е, че тя не е единна страна. Съответно няма единна икономическа политика по отношение на чуждестранните инвеститори, които се сблъскват с високи равнища на корупция на местно ниво, с отсъствие на федерално законодателство по много въпроси и с други подобни проблеми. Индия постепенно ще се развива, но 7%-ният ръст на нейната икономика не е съпоставим по принос в световната със 7-те % китайски ръст. Съвременното икономическо развитие на Индия напомня Китай от 80-те години на миналия век, когато развитието на Поднебесната едва започваше.

Освен Индия, голямо количество страни като Индонезия, Виетнам, Тайван, Мянма, Бангладеш с радост ще приемат при себе си бившите китайски производства. Филипините също биха могли да претендират за инвестиции, но както е известно, президентът на тази страна не умее да се държи прилично, затова там е възможно единствено идването на инвеститори, които нямат високо лично самомнение. Не трябва обаче да се очаква извеждане на всички производства от Китай – въпреки съществено нарасналите разходи по заплащане на работната сила много производства изискват скъпоструваща инфраструктура и квалифицирани специалисти. По тази причина такъв род производства няма да бъдат преместени в съседни страни, тъй като не само по-ниската заплата, а възможно и безплатният труд скоро няма да изплатят създаването на скъпоструваща инфраструктура от нулата.

Европа

Преди всичко следва да се отбележи, че въпреки голямата си тежест в световната икономика Европа в определен смисъл е затворена в себе си, не е драйвър за развитие за световната икономика и не носи заплахи за криза. Въпреки известния на всички букет от проблеми състоящ се от гръцките дългове, проблемните кредити от 360 млрд. евро на италианските банки и други подобни неприятности, през 2017 г. за Стария Свят не се очакват сериозни сътресения.

На първо място, падането на курса на еврото по отношение на американския долар, както и понижаването на заплатите и социалните плащания в проблемните страни (вътрешна девалвация), вече повишиха конкурентоспособността на икономиките от ЕС. А на второ място, Германия, Швейцария, Австрия, северна Италия и частично Франция продължават да остават водещ индустриален световен център, който по някои позиции превъзхожда американския и съществено изпреварва Китай. Известните трудности на ЕС, които ще присъстват и в новините от настоящата година – това са проблемите на периферията (условно казано „вътрешният европейски Китай), не са способни да разклатят промишленото ядро на Европейския съюз.

Сравнявайки Китай и ЕС не трябва да се остава в плен на статистическите данни, които показват равенство в промишления потенциал на тези зони, тъй като качественото равнище на водещите европейски производства е недостижимо за китайската промишленост. Китай не владее авангардни технологични вериги, там те са представени фрагментарно (най-вече като краен монтаж) и могат без особени трудности да бъдат пренесени в съседни страни.

Контейнер натоварен със стоки за широка употреба (чиито пълни технологични вериги владее Китай) е съпоставим по стойност с нов мерцедес S-класа или с високотехнологичен металорежещ струг, като първото производство е свързано със значително по-ниско равнище на развитие на промишлеността.

Проблемите на европейската периферия, структурно съвпадащи с китайските, все пак са много по-малки по мащаб, а най-главното – за разлика от Китай на проблемните европейски страни има кой да се притече на помощ. Основната опасност за Европейския съюз се намира не в областта на икономиката, а на политическото поле. Взаимните претенции от една страна на Германия – „Ние ви храним“, и от друга на Гърция, Испания, Португалия и редица други страни „Ако не ни храните, то тогава ние ще се оправим и без вашето евро и ЕС“, засега се сдържат от политическите елити, но както показа опитът на Великобритания, могат във всеки момент да станат политическа и икономическа реалност.

Brexit-ът, в резултат на който единственото икономическо постижение на Британия ще бъде загубата на значителна част от финансовия сектор, стана проява на обществените настроения в политиката, които противоречат на обективните икономически интереси на страната. Дали този процес в ЕС ще придобие масов характер или не, лежи извън областта на икономическия анализ. Ако на ръководството на ЕС се удаде да съхрани твърдата позиция по отношение излизането на Великобритания от Евросъюза и демонстрира показателно икономическо наказание за дезертьора, това ще отрезви борците за независимост и в други европейски страни.

Други страни

Що се отнася до Турция, Аржентина, Бразилия и редица други страни – те, въпреки собствените си успехи или неудачи не са самостоятелни играчи, а напълно зависят от събитията протичащи в световната икономика, преди всичко в САЩ и Китай. Заради укрепването на долара на САЩ, лихвите на ФЕД и процентите по американските държавни облигации, тези страни ще се сблъскат с падане на цените на суровините и изтичане на капитали. Опитът на Китай да напомпа с пари собствената си икономика през 2016 г. доведе до нарастване на цените на редица суровинни стоки, например на въглищата, което на свой ред помогна на Австралия да съхрани позициите си, забави падането на Бразилия и помогна на руските въгледобивни компании. В настоящата година, при условия на съхранение на относителна стабилност в Китай, развиващите се страни ще се сблъскат с падане на цените на суровините, заради отсъствието на китайска емисия.

България

И през тази година страната ни ще продължи да трупа нови външни дългове, поддържайки по този начин стандарта на живот на населението, в условия на валутен борд, ограничаващ всякаква стопанска дейност. Населението от провинцията ще продължи да се концентрира в големите градски агломерации, което ще способства за продължаване процеса на депопулация в големи райони от държавата. Това ще увеличава етническото напрежение, тъй като голяма част от активното население в провинцията ще бъде от „небългарски“ произход.

Евентуални избори и смяна на властта няма да донесат нищо съществено в курса на развитие (съответно – в перспективите пред народа) на България. Като страна с най-ниска производителност на труда в рамките на ЕС и при продължаващ да поскъпва български лев, на нас не ни остава нищо друго, освен да затвърждаваме специализацията си в нискотехнологични сектори като туризъм и зърнопроизводство. Негативните процеси в китайската икономика дават известен шанс, напускащи производства от Поднебесната да намерят нов пристан у нас, но все пак не трябва да се разчита твърде много на този фактор, поради сериозните препятствия поставени пред българската икономика (много по-изгодни за инвестиции са всички наши съседи).

Страната ни ще продължи да разчита на европрограми, които обаче също ще имат тенденция към свиване, поради сериозните проблеми във всички страни донори на съюза. Имайки предвид и изключително ниската ефективност от тяхното прилагане, може да се каже, че мултипликационният ефект от тях ще продължи да клони към нулата.

Всички тези тенденции ще доведат до поредната изгубена година, в която стагнацията на икономиката ще продължи (нарисуваните от статистиците икономически ръстове могат да радват само твърдите ядра на управляващите партийни централи)!

Все пак, трябва да бъдем и сравнително доволни, че сме част от богатата една десета от съвкупното човечество, и в този смисъл не всичко трябва да изглежда толкова песимистично, както ни го представят някои апокалиптично настроени пропагандисти.

Факт е, обаче, че България от водеща световна държава неуклонно се превръща в периферия на развитите икономики, и поне в следващите няколко години не се виждат каквито и да е перспективи за промяна на това незавидно положение.

Екипът на НИЦ „Неокономика“ Ви желае спорна Нова 2017 г.



[1] Навсякъде понятието равновесие е поставено в кавички, тъй като в една икономическа система никога не може да бъде постигнато абсолютно равновесие. Все пак, преобладаващата част от икономистите напълно сериозно смята, че това е едва ли не естественото състояние на икономиката, което се нарушава именно в периоди на кризи.




Гласувай:
3
0



1. krizata - По проблема със световните дългове:
09.01 14:47
http://www.vestifinance/articles/79627
цитирай
2. x111 - Благодаря!
10.01 14:29
Благодаря!
цитирай
3. krizata - http://www. vestifinance/art...
10.01 21:24
http://www.vestifinance/articles/79682
цитирай
4. x111 - http://www. vestifinance/art...
10.01 21:47
krizata написа:
http://wwwce/articles/79682


Съгласен съм,но все още мощното положително търговско салдо/разлика между износ и внос на стоки/ на Китай,около 500-600 млрд долара,е сериозен ресурс за развитие или поне за запазване на някакъв растеж е у китайците.
Макар да се падат едва 400 долара нетни валутни постъпления на един китаец-напълно е възможно голяма част от тях да бъдат вложени в производствени фондове и внос на западни технологии,както винаги.
Китайската валутна система е консервативна и строга,там всички доларови притоци се регулират и изкупуват.
Отделен въпрос е ,че пустеещите градове и огромните неработещи новопостроени заводи в Китай,говорят за ниска възвръщаемост на китайските капитални вложения,за ниско качество на китайския икономически растеж.Китай за разлика от Япония,САЩ и ЕС все още не е успял да създаде самодостатъчна национална високотехнологична база.
Япония продължава да има по-развита икономика ог КНР.
А Япония не успя да надмине САЩ,ащото няма свободни територии,няма свободни земи,и тъй като е окупирана от САЩ,разбира се.

Драстичните спадове за Китай,сериозните проблеми за Китай,ще стартират осезаемо, когато САЩ и ЕС започнат силно да ограничават вноса на китайска продукция,започнат да "затварят" пазарите си.

цитирай
5. x111 - http://wwwce/articles/79682...
10.01 21:51
krizata написа:
http://wwwce/articles/79682



Защо администрацията на блог.бг блокира руските линкове,не ми е ясно?
цитирай
6. krizata - Благодаря! И на теб благодаря ...
11.01 10:04
x111 написа:
Благодаря!


И на теб благодаря за подкрепата!
цитирай
7. krizata - http://wwwce/articles/79682...
11.01 10:06
x111 написа:
krizata написа:
http://wwwce/articles/79682



Защо администрацията на блог.бг блокира руските линкове,не ми е ясно?


В какъв смисъл "блокира"? Аз съм го публикувал и той се вижда целият.
цитирай
8. x111 - http://wwwce/articles/79682...
11.01 18:17
krizata написа:
x111 написа:
krizata написа:
http://wwwce/articles/79682



Защо администрацията на блог.бг блокира руските линкове,не ми е ясно?


Странно, аз виждам само www.името на сайта и то понякога,без домейна.Не виждам пълноценен линк в коментарите.Връзките,които добавях също бяха изтривани по същия начин.

В какъв смисъл "блокира"? Аз съм го публикувал и той се вижда целият.

цитирай
9. x111 - Продължение на темата за Китай
11.01 18:39
Очевидно източните провинции на Китай изчерпват ресурса за развитие на цялата икономика.Щом има финансови "балони",слабо натоварени са новопостроените заводски мощности и ефективността намалява,то според мен е налице правилото на Дейвид Рикардо за падащата или отрицателната възвращаемост на всяка допълнителна единица капитални вложения/инвестиции/,наблюдаваме свръхнаситеност на капитала,преразход на капитала.
цитирай
10. x111 - "наблюдаваме свръхнасит...
11.01 19:04
"наблюдаваме свръхнаситеност на капитала,преразход на капитала."

Тоест необходимо е допълнително разширяване и задълбочаване на китайската система за разделение на труда,неслучайно с тази цел,както Вие отбелязахте, китайското правителство създава мегапроекти за развитие като "Нов път на коприната","Ускорена индустриализация имодернизация на западните провинции" и кластер за разделение на труда в Югоизточна Азия с център КНР.
цитирай
11. x111 - Една от многото възможни вариации ...
11.01 19:41
Една от многото възможни вариации на рикардианското правило.Изтрил съм някои от символите и съм ги заменил с думи,тъй като в коментарите на блог.бг излизат като нечитаеми йероглифи.За незнаещите или позабравилите руски език има сайтове за автоматичен превод,макар че не са особено прецизни.
-------------

"Коэффиценты перерасхода капитала или приблизительного прогнозирования "пузырей" в экономике"
---
Коэффициент ориентации инвестиционного капитала=In/I

In-динамика изменения объема инвестиций в произвольном отрасле/сегменте
в процентнам отношении

I-динамика изменения объема инвестиций в целом по экономике в процентном отношении

Коэффициент ориентации перерасхода капитала на основе модификации базового уравнения фондоотдачи :

Rnt /CFnt :Rt /CFt

Rnt /CFnt -Изменение рентабельности основных фондов в произвольном отрасле/сегменте,где CFnt /capiital fixed/- изменение основных фондов в произвольном отрасле в процентном отношении,t-в конкретном периоде,Rn-норма рентабельности основных фондов в этом отрасле/сегменте

Rt /CFt -Изменение рентабельности основных фондов по всей экономике,Rt норма рентабельности основных фондов в среднем по всей экономике.

Коэффицент можно вводить и на основе отдельного проекта/актива в сравнении с динамикой всей экономики.
Если это соотношение снижается,то отток капитала из этой отрасли неизбежен,вместе со всеми вытекающими последствиями для инвесторов.
цитирай
12. x111 - Rnt /CFnt :Rt /CFt Средната ...
11.01 20:01
Rnt /CFnt :Rt /CFt

Средната норма на рентабилност в сектор "производство на обувки" за тази година,месец и пр. е 5/100 ,а общата стойност на основните фондове в сектор "производство на обувки" не се е променила.
Средната норма на рентабилност в икономиката като цяло съставвлява 2/100,общата стойност на основните фондове в икономиката е нараснала с 4/100.

Съотношението по-горе е: 1.05/1 :1.02/1.04 съответно коефициента е равен на 1,071.

Извод: рентабилността на единица основни фондове,фондоотдаването в сектор "производство на обувки" е по-висока от средната рентабилност в икономиката като цяло.
Ако този коефициент започне да намалява,то ефективността на сектора и съответно привлекателостта му за потенциални бъдещи инвестиции спрямо други отрасли намалява.
цитирай
13. krizata - Приятелю x111, имам чувството, че ...
11.01 20:23
Приятелю x111, имам чувството, че ти не си просто любител блогер, а сериозен учен икономист, който по някаква причина упорито отказва да се идентифицира!

В тази връзка ти препоръчвам подробно да се запознаеш и с книгата на Евгени Матеев "Структура и управление на икономическата система"!
цитирай
14. x111 - "Структура и управление на ...
11.01 20:59
"Структура и управление на икономическата система"
-----------
С най-голямо удоволствие,благодаря!

Фондоотдаването в натурално-парични единици може да се описва и със сложна лихва и прочие при фиксирана основа ,но е неудобно за масовия читател и даже за специалистите,по тази причина редактирах коментара.
Под формата на делта-агрегати е по-точно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 2346002
Постинги: 755
Коментари: 5857
Гласове: 6788
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Кризата предстои - една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 16 минута
20. Една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 41 минута!
21. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
22. Искам да съм негър в щата Алабама...
23. Една продукция на Валентин Фъртунов - коментар по темата Беларус с мое включване след 31 минута!
24. "Четвъртата власт" една продукция на Валентин Фъртунов - мое включване след 18 минута
25. САЩ готвят спец операция срещу Европа
26. "Неолиберализмът" - една продукция на Валентин Фъртунов; моето включване е след 23 минута
27. Разпасаната либерастия
28. 3 мои участия в "10 степен по Рихтер" - една продукция на Валентин Фъртунов
29. Капитализмът изживява последната си криза
30. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie