Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02 15:25 - За съдбата на българския предприемач
Автор: krizata Категория: Бизнес   
Прочетен: 901 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 05.02 19:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Днес медиите съобщиха за преждевременната смърт на една от знаковите личности (за тези, които се занимават с бизнес) на прехода – Стефан Шарлопов (https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/02/05/pochina-hotelieryt-stefan-sharlopov-izdyhnal-v-synia-si.367120).

Странна е съдбата на българския предприемач! Поради ниската степен за разделение на труда прилагана в родните бизнес организации той е принуден почти денонощно да живее на границата на нервния срив!

Докато върви технологичният процес безброй знайни и незнайни конкуренти с недотам чисти помисли правят всичко възможно, за да катурнат колата му клатушкаща се по неравния си път (тук дори не споменавам многобройните изяснявания на отношения с разните квазибандитски, и не толкова квази, групи и отделни лица).

Отново поради крайно ниската степен за разделение на труда (у нас сякаш нарочно държавата поддържа това свръх ниско негово равнище) и свързаната с нея практическа липса на рентабилност на дребния бизнес персоналът почти винаги е на границата (или я е прескочил) на личната неудовлетвореност от своята професионална (вкл. изразявана чрез финикийски знаци) реализация, което води до непрекъснато текучество, или ако последното все пак е в приемливи граници, то е за сметка на затварянето на очите от страна на работодателя за едни или други недотам почтени практики, които целят „да самокомпенсират недостатъчно високото“ според личните оценки на един или друг член на персонала трудово възнаграждение.

В българския туризъм (и не само) огромен проблем е и ниската мащабируемост на бизнеса. Казано по друг начин, дори да си сключил необходимия договор със съответния контрагент, дори да си му предплатил всички изискуеми суми (често чрез вземане на банкови кредити при твърде неизгодни условия), в момента в който на хоризонта се появи голям трансационален играч твоята фирмичка наброяваща 100-200 души персонал вече просто „не важи“! И тогава започва едно ходене по мъките, което може да ти докара какви ли не проблеми (и не само здравословни – моят тумор в мозъка бе фиксиран, когато бях на 34).

Друг пример! Прословутата фирма Юлен, която оперира с пистите в Банско, категорично отказва да подписва договори за услуги с български туроператори, само защото желае да получава приходите си по офшорни сметки в чужбина. Ако все пак се съгласи да даде оферта, тя е при такива условия, че по презумция те прави неконкурентоспособен на външните (чуждите) туроператори. Впрочем, същата практика повсеместно се прилага от преобладаващата част от частните български хотелиери и предоставящи услугите си оператори от всякакъв вид.

Ако и този род проблеми бъдат преодолени, тогава идват всякакви административни хиени, които дебнат наоколо, и които са убедени, че ти плуваш във финансов разкош, и че точно с тях си длъжен да споделиш „несметните си богатства“.

Странно е, например, по каква логика данъчната администрация се сеща, че трябва да прави плановите си проверки точно в пика на туристическия сезон, когато буквално всеки един служител е засипан с максимални трудови ангажименти. Когато аз бях предприемач нееднократно бях подлаган на тежки данъчни ревизии точно когато в най-натоварените дни от сезона чартърните ми самолети трябваше да летят по едно или друго направление.

Поводите за тези проверки често 
бяха абсурдни – спомням си, че преди години на някой не му хареса, че в средствата за масова информация фирмата ми се изписваше и на латиница, друг път проблем бе това, че обявявахме цените си за международни пътувания (при които на чуждестранните контрагенти се плаща в чужда валута) и в евро (но пък приемахме плащания само в лева)! Списъкът от небивалици може да бъде продължен с още и още...

Ако и това остане като преодоляно препятствие, следва другото – тъй като нашето поколение предприемачи бяхме първото след десетилетия на липса на частна инициатива, то преобладаващата част от познатите и роднините наоколо очакват или по някакъв начин да ги трудоустроиш (без при това да смятат, че с нещо са задължени да оправдаят оказаното доверие), или очакват директна парична подкрепа, уверени че я заслужават повече и от теб самия. Това ти се отплаща във временно демонстративно (всеки може да се кланя) уважение, което тутакси изчезва, след като вече не можеш да бъдеш материално (или по друг начин) полезен на многобройните накацали по клоните наоколо.

В един момент, ако вече не е станало прекалено късно (в случая с Шарлопов), осъзнаваш цялото безсмислие на полаганите усилия, и или предоставяш разработеното бизнес поле на други ентусиасти, готови да пропилеят живота си в безнадеждни и, най-главното, крайно неблагодарни напъни да подобрят околната среда към по-добро, или същата тази среда те схрусква и те изплюва като ненужна вещ, която е свършила своята работа и се е превърнала в отпадък предназначен за бунището!

В общи линии, българският предприемач си отива от този свят предизвиквайки с този си последен акт най-вече злостни въздишки на облекчение, отколкото благодарност от околните за достойно изживяния си живот. Може пък именно това заслужава наивникът, който е решил, че чрез своя денонощен труд си струва поне да опита да превърне днешна отчаяна България в едно по-добро място за живеене? Дали?

Поклон пред паметта на Стефан Шарлопов!!!




Гласувай:
7
0



1. morskipesni - Naistina e taka, v BG nqma hlqb za nikogo osven za Multinacionalnite
05.02 15:36
I az opitah malko biznes, navreme se usetih i emigrirah, pri tova mnogo uspe6no. Ot kyde e tazi familiq, Hitov? Dokolkoto znam, moqt rod proizhowda ot tozi na Vojvodata Panajot Hitov. A va6iqt?
цитирай
2. vladtepes - За предприемачите
07.02 16:50
Предприемачите следва да сезират архиерея на арменската епархия архимандрит Исахак Похосян за нередностите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 2497559
Постинги: 762
Коментари: 5967
Гласове: 6941
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Кризата предстои - една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 16 минута
20. Една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 41 минута!
21. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
22. Искам да съм негър в щата Алабама...
23. Една продукция на Валентин Фъртунов - коментар по темата Беларус с мое включване след 31 минута!
24. "Четвъртата власт" една продукция на Валентин Фъртунов - мое включване след 18 минута
25. САЩ готвят спец операция срещу Европа
26. "Неолиберализмът" - една продукция на Валентин Фъртунов; моето включване е след 23 минута
27. Разпасаната либерастия
28. 3 мои участия в "10 степен по Рихтер" - една продукция на Валентин Фъртунов
29. Капитализмът изживява последната си криза
30. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie