Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2009 18:39 - ДАЙДЖЕСТ на икономическите публикации в интернет
Автор: krizata Категория: Други   
Прочетен: 19922 Коментари: 42 Гласове:
2

Последна промяна: 08.04.2010 19:39


За всички, интересуващи се от сериозна икономика:

На блога krizata.blog.bg върви рубриката

 

ДАЙДЖЕСТ

на икономическите публикации

в интернет-пространството

 

Всеки, открил нещо интересно в интернет на икономическа тематика или решил да предложи на нашето внимание своите собствени идеи, може да публикува по-долу във вид на коментар, материала, който смята за важен и ценен за споделяне.

За да има някаква системност предлагаме формата по-долу, в която да организирате материала си.

Публикуваното трябва да е на български език, но източникът на информацията може да е от целия свят.

В случай на чуждоезиков материал този, който публикува ще трябва предварително да преведе статията и след това да я публикува на български език.

За всички материали ще е задължително посочване на оригиналния източник.

Всеки ще има възможност, при желание, да даде коментар към материала си, с кратка обосновка на мотивите за публикуване, както и всичко друго, което счита за важно.

Надяваме се, че тази инициатива ще събуди у Вас допълнително творческо търсене.

Oт друга страна, ние си запазваме правото да публикуваме нещата, които са ни направили най-силно впечатление, във вид на отделни постинги в блога krizata.blog.bg, като в такива случаи задължително ще правим позоваване към Вас и посочения от Вас оригинален източник.

Основните теми, които бихме желали да разглеждаме в настоящия дайджест са свързани със:

-          световната икономическа и цивилизационна криза,

-          проблематиката на маркетинга в съвременните икономически условия,

-          стратегическите решения за следкризисно развитие

-          различните аспекти за разработване на концепция по Устойчиво развитие

-          всичко неотбелязано по-горе, но за което сте убедени, че ще привлече вниманието на останалите, интересуващи се от икономика.

 

==================================================

 

Примерна структура на публикациите:

 

Заглавие на публикацията:

.......................................................

 

Основен текст на статията:

...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Коментар на публикуващия (при желание):

..................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

Източник на основния текст (линк):

.......................................................

 

Оригинално заглавие на използваната статия (постинг):

.......................................................

 

Данни за публикуващия – име, занимание, e-mail, всяка друга персонифицираща информация (всяко от изброените по желание):

.......................................................

.......................................................

.......................................................

 

Друго, за което сме пропуснали да предвидим място:

..................................................................................................................................................................................................................................

...................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................

 

==================================================

 

Единственото условие е да не се ползват вече публикувани материали в интернет ресурса на blog.bg, като основа за бъдещи публикации в рубриката.

 

Надяваме се, че рубриката ще заинтересува достатъчно интернет-маниаци, запленени от икономиката и желаещи да споделят откритията си в тази сфера.

За материали (коментари), които са непристойни, обиждащи, принизяващи обществения морал, призоваващи към насилие и други подобни ще приложим една мярка – ИЗТРИВАНЕ.

 

Разчитаме на Вашата подкрепа.



 


След като публикувахте по-долу, бихме искали да се обърнем към Вас, за да изразим своята благодарност за Вашето участие!

Очакваме следващите публикации на Ваши материали, които считате че ще заинтригуват и нас.

......................................................................................................
P.S. Всичко се публикува по-долу във вид на коментари!


Тагове:   дайджест,


Гласувай:
2



1. krizata - Хора писали за кризата, преди тя да премине в активна фаза:
22.09.2009 18:45
Боян Дуранкев, Васил Манов, Олег Григориев, Михаил Хазин, Нуриел Рубини, Мартин Улф, Пол Жорион, Анди Се, Рагурам Раджан, Нисим Никола Талеб, Пол Кругман, Робърт Прехтър, Жак Атали!
цитирай
2. анонимен - Как да управляваме бизнеса си в криза?
25.09.2009 09:05
Кризата е момент, който застрашава значително функционирането на всяка една компания. Това ясно се видя и през последните месеци, когато много компании напуснаха пазара по една или друга причина. В същото време обаче кризите дават и големи възможности за развитие и заемане на пазарни позиции за момента, когато добрите дни за бизнеса отново настъпят.

Това на пръв поглед противоречие между опасност и възможност бе илюстрирано с едно изречение от професор Филип Котлър, който бе в България, за да изнесе семинар, организиран с медийното партньорство на Investor.bg.

Котлър цитира известна поговорка, която гласи следното: Когато бурята дойде, някои издигат стени, докато други строят мелници.

Професорът разграничи четири основни вида компании, всяка от които би следвало да преследва различен подход за преодоляване на трудностите, настъпили от промените в средата. Причината за различния подход са различните слабости, които отделните компании показват, което пък води и до различни проблеми.

Първият вид компании са силните компании. Като такива Котлър определя онези фирми, които са стабилни финансово и имат силни конкурентни позиции. Основната стратегия на такива дружества би следвало да бъде изкупуването на по-качествените конкуренти, което е съпроводено със силно увеличаване на маркетинговия бюджет.

Друг вид компании са стабилните компании. Те разполагат с финансова сигурност, но пък нямат кой знае какви предимства пред конкуренцията. Този тип компании трябва да действат смело и да привлекат по-качествени служители в маркетинговите си отдели. Заедно с това Филип Котлър препоръчва и директното закупуване на утвърдени марки, които да засилят конкурентните позиции на компанията.

Трети вид компании, посочени от Котлър, са т.нар. компании в затруднение. Те притежават добри конкурентни позиции, но за сметка на това финансовото им състояние е незавидно. Тези фирми би трябвало преди всичко да започнат програми за съкращаване на разходите и да намалят заплатите. В по-късен етап може и да се прибегне до уволнения, тъй като иначе съществуването на фирмата би било поставено пот въпрос.

Последният вид компании са онези, които трябва да бъдат оставени да фалират. Това са фирми, които нито са силни финансово, нито притежават някакви конкурентни предимства. Именно от тази група трябва да дойдат и най-масовите фалити, за да може икономиките да се пречистят от неконкурентни и неефективни фирми.

Във връзка с развитието на кризата Котлър посочи и видовете външни промени, които карат всяка компания да се развива и променя с цел да остане на пазара. Професорът разграничи три вида външни промени, влияещи сериозно върху пазарните субекти.

Първият вид промяна е разрушителната промяна – настъпи ли такава, то цялата индустрия, която е повлияна от нея, бива променена из основи. Като пример за подобна разрушителна промяна Котлър посочи дигитализацията на фотографията и проблемите, пред които се е изправила компанията за производство на фотоленти Kodak при появата на цифровите апарати.

Вторият тип промяна е цикличната. Според Котлър именно такава наблюдаваме в момента. Отличителната черта на такъв тип промени е това, че все някога дъното се достига, след което започва развитие в положителна посока.

Последният тип промяна пък е нестабилността, която Котлър илюстрира като турбулентност – тя настъпва внезапно, продължава с известна амплитуда, след което отминава, без да е нанесла значителни щети. Този тип промени според специалиста ще настъпва все по-често и все по-често ще притеснява шефовете на компаниите.

Като обобщение на възможните промени Котлър предупреди, че заради развитието на комуникациите и иновациите всяка една индустрия може да бъде коренно променена в рамките дори на една нощ. Поради тази причина мениджърите трябва да са нащрек и ясно да различават видовете промени и да знаят с какво да им противодeйстват.

a.lubenov@investor.bg

цитирай
3. анонимен - Марк Фабер: Кризата е просто стъпка преди тоталния срив
26.09.2009 16:44
Кризата, през която преминава светът, е само предястието преди следващия срив на финансовата система, тъй като към слабостите, които са я създали, не са насочени противодействия. Това е мнението на един от най-песимистично настроените за бъдещето икономисти Марк Фабер.

Фабер е автор на доклада Gloom, Doom and Boom и има славата на яростен критик на правителствата по отношение на антикризисните им програми. В своите публични изяви специалистът, който е сред онези, които предсказаха настоящата криза, редовно изказва мрачни прогнози за бъдещето.

„Предстои тотална и цялостна катастрофа, а настоящата криза е само предястието преди големия тотален срив на финансовите пазари и правителствата в рамките на следващите 5 или 10 години. За този период цялата система ще се взриви“, е заявил Фабер пред CNBC.

Срещата на страните от Г-20 по всяка вероятност няма да намери решение, което да предотврати бъдещ срив, тъй като хората, които трябва да наложат новите мерки са същите, които не успяха да предвидят кризата, твърди Фабер.

Проблемите от прекомерния ливъридж и неконтролирания и неограничен ръст на кредитирането, както и бюджедните дефицити и лихвените проценти в близост до нула, не станали обект на мерки за противодействие, смята специалистът.

„Моето виждане е, че срещата на Г-20 е тотална загуба на време. Нищо няма да бъде постигнато освен това да се наложат регулации, които са дори по-лоши от онези, които доведоха до всички настоящи проблеми“, убеден е Фабер.

От 2002 година насам бившият председател на Федералния резерв Алън Грийнспан и наследникът му на поста Бен Бернанке „са успели да направят балон във всяка област“. Основен проблем според Фабер е и това, че „когато лихвените проценти са близо до нула хората са обезкуражени да спестяват и се насърчават да спекулират“.

В дългосрочен план Фабер вярва на развиващите се пазари, тъй като тяхното влияние за света се повишава. Проблемът обаче се крие в това, че подобна тенденция без съмнение ще доведе до геополитическо напрежение.

„Смятам, че хората трябва да преосмислят света и това, че те трябва да държат малко пари в САЩ, а половината си средства – в развиващите се икономики“, завършва Фабер

http://www.investor.bg/?cat=6&id=87357
цитирай
4. анонимен - Стиглиц: САЩ са заплашени от дефлация за пръв път от времето на Айзенхауер
02.10.2009 09:30
САЩ са изправени пред опасността от дефлация за пръв път от времето на Дуайт Айзенхауер, смята Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц. Това според него може да накара Федералния резерв да държи лихвата в близост до нула и през следващата година.

Айзенхауер е бил начело на САЩ през периода 1953-1961 година и е 34-тият президент на страната. Това означава, че страната може да се върне доста назад в развитието си, а според мнозина и да се изправи пред проблемите, които доведоха до „изгубеното десетилетие на Япония“.

Последният път, когато в САЩ е измерена годишна дефлация, е периодът септември 1954 – август 1955 година.

„Дефлацията определено е заплаха в настоящия момент“, смята Стиглиц. „Комбинацията от дефлационна заплаха и мудно възстановяване би трябвало да накара Фед да се въздържа от действия за известен период от време“, коментира специалистът, цитиран от Bloomberg.

Към настоящия момент дефлацията все още не изглежда толкова непосредствена заплаха за САЩ, тъй като статистиката отчете ръст на основния индекс на потребителските цени от 1,4 на сто на годишна база през август. Тенденция към забавяне на инфлацията обаче явно има, тъй като през септември миналата година тя беше 2,5%.

Мнението на Джоузеф Стиглиц очевидно се различава значително от това на инвеститора Джим Роджърс, който вчера обяви, че САЩ манипулират данните за инфлацията. Според него реалното поскъпване на живота е поне 6-7 на сто на годишна база, а Америка е заплашена от хиперинфлация.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=87654
цитирай
5. анонимен - Рубини: Вече посяваме семената на следващата криза
09.10.2009 11:10
Щатският икономист Нуриел Рубини предупреди, че вече „посяваме семената на следващата криза“, предаде ВВС.

Икономистът е притеснен от растящата „пропаст“ между „кипящия и пенещ се“ фондов пазар и реалната икономика.

За последните шест месеца индексът Dow Jones Industrial Average е нараснал с около 45%.

Според Рубини обаче икономическата ситуация е такава, че потребителите са „извън магазините“ и „обременени с кредити“.

Икономистът не споделя оптимизма на инвеститорите в акции, че добрите времена са съвсем наблизо. „Кризата не е свършила“, твърди професорът от Университета в Ню Йорк.

Освен по отношение на потребителите, на които се налага да ограничават разходите си, Рубини е песимист и за финансовата система, която е „увредена“. При корпоративния сектор пък той не вижда достатъчно капиталови разходи.

Според Рубини предстои и по-нататъшен спад на цените на жилищата в САЩ.

Причината за необоснования ръст на пазарите, според икономиста, е в налетите от правителството и Федералния резерв средства за стимулиране на икономиката.

Като средство за избягване на грешките от миналото Рубини посочва въвеждането на реформи.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=87991
цитирай
6. minchomin - СВЕТОВНА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
15.10.2009 21:33
ПРИЗИВ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
от
Минчо Минчев, икономист и търговец от гр. Сопот Българи, измина повече от една година от началото на обявяването на Световната финансово-икономическа криза. Светът усети нейните парливи пипала, които като октопод докосват всяка обществено-икономическа област от нашия живот.
През това време учени и политици от цял свят направиха хиляди прогнози, анализи и коментари по причините за нейното появяване.
Някои правителства взеха държавнически мерки за ограничението й, с надеждата, че тя ще бъде овладяна. Лидерите от Г-20 обявиха, че краят й се вижда. За жалост, това са само добри пожелания и нищо повече. Време е да се разбере, че Световната финансово-икономическа криза не е нищо друго, освен дело и плод на несъвършеното човешко съзнание.
По тези въпроси аз направих десетки коментари и предложения до всички Български държавни институции и политически партии, че без държавен регулатор в икономиката, проблемът едва ли ще се реши и с надеждата, че ще се разбере истинската причина за кризата. Това до момента не стана. Истинските причини за кризата се крият в човешкото его, под формата на определени човешки качества, които съществуват във всеки един от нас като лъжи, измами, лакомия и всички други отрицателни качества, свързани с нравствеността на хората. Тези качества най-често се проявяват в икономическата дейност под формата на търговска сделка, изразена в показателя печалба. В този призив аз няма да разглеждам важната роля на понятието печалба, защото това съм го правил в други мои коментари, или да отричам нейното съществуване, защото тя е водещ двигател в Пазарната икономика. Но истината за съществуването на кризата се крие в прозрачността на търговските отношения на всички нива, без изключение, по величината на печалбата. По този повод аз пуснах в Интернет пространството уравнението, че СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА = СЕБЕСТОЙНОСТ НА ИНВЕСТИЦИЯТА / ПРОДУКТА, УСЛУГАТА/ + Х % ПЕЧАЛБА . СТРАХЪТ- СПАСЯВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИЯ . ПАНИКАТА Неизвестното в него са Х процента печалба, което означава, че това дава възможности за всякакви спекулации и неограничено завишаване нивото на печалбата. В епохата на Пазарната икономика да се слагат каквито и да е ограничители в свободното волеизявление, по сключване на каквато и да е търговска сделка, би означавало ограничение в свободната воля на личността. Това е свещено право на всяка личност и няма място за ограничение. В същото време аз заявявам, че за излизане на човечеството от Световната финансово-икономическа криза има два подхода. Първият е свързан с повишаване на човешкото съзнание, което неминуемо ще стане към края на 2012 и началото на 2013 години. Това е космически цикъл и просто следва да се приеме от човечеството като реалност. С повишаване на съзнанието ще се премахнат всякакви злоупотреби между хората, включително и в търговските отношения. При това положение, след този период, в самите сделки ще се залага печалба в предмета на сделката, която е приемлива за страните по нея, без каквото и да е надлъгване. Вторият подход е държавнически. Как би изглеждал той, тъй като до началото на 2013 година има още няколко години, а човечеството не бива да се оставя на кризата и то да търпи лишения и несгоди? Нещата са прости.
Като говоря за държавен регулатор върху печалбата, аз имам в предвид следния подход, при който със закон да се въведе прозрачност в търговските взаимоотношения.
Това ще стане като се задължат всички, които извършват продажба, за каквато и да е сделка, да обявяват своите разходи по придобиването на стоката, предмет на сделката, или себестойността на предмета на сделката и процента на печалбата за извършената продажба. Тя в никакъв случай няма да бъде ограничена, а само видна. Всеки би сключил сделка, стига да е на ясно за какво става дума. Този подход следва да влезе в търговското и банково, общинско и държавно пространство. Пример:
Продава се 1кв.м. жилищна площ. Себестойността на 1кв.м. е 250 евро и се обявява на видно место от продавача. Той иска 800 евро на 1 кв.м. жилищна площ. В тези 800 евро ще има 20% ДДС, което е 133,33 евро и те са за държавата. За продавача остава 666.67 евро.
Печалбата ще бъде 666.67 евро - 250 евро = 416.67 евро. Тези 416.67 евро изразени в процент срямо себестойността от 250 евро е 166.67 %.

Каква е целта на този подход? Да приемем за нормално да се изисква за строителна дейност примерно 50 или 100 % печалба, което е много завишено. Въпросът е дали е нормално да се изисква печалба над този процент? Отговорът е НЕ! Този проблем съществува в цялата световна икономика. С това нещо се нарушава баланса в човешките отношения и проявата на лакомията блесва от всякъде и от всичко. Характерното за периода до края на 2012 год. е, че човечеството следва да се изчиства от тези отрицателни качества. Тъй като голяма част от хората трудно ще разберат този момент е нужна намесата на държавата, която да регулира целия процес около търговските и банковите сделки.

Характерното е, че държавата не ограничава никой в сделката. Тя само задължава всеки да направи тази схема на продажба за каквато и да е сделка, независимо фирмата дали е държавна, частна или каквато и да е. По тази схема ще се задължат държавните и общински структури да обявяват техните себестойности за извършените услуги и стоките, които предлагат на обществото.

Драги сънародници, Българи, С това, което предлагам, аз прекрасно разбирам какво правя. За мен е известно, че веднага ще се надигнат безброй гласове против това предложение, по простата причина, че ще се смятне за навлиза в личното пространство на субектите по сделката и се нарушава така наречената „фирмена тайна” на обектите.
Следва да е ясно от всеки, че това е ключът на тайната за Световната финансово-икономическа криза. Може ли човекът да приеме едно такова предизвикателство и да реши проблемите преждевременно или не? Може, и това го казвам от личен опит! Преди три, четири години тази идея попадна в моето полезрение. В този момент аз скочих от стола и си казах: „Аз, като търговец мога ли да се преборя с тази идея и да направя такова нещо в моята дейност”. Какъв беше резултатът? Ежедневно се борих със себе си в продължение на 5-6 месеца. Една сутрин влизам в офиса и направих на компютъра цялата информация, която беше необходима за това. Тази информация стоя на няколко места, на видно място в моя магазин, две години, до момента на смяна на местонахождението ми от гр. Карлово, ул. „Пазарна” № 8. На етапа се занимавам с продажба на климатична техника, ламиниран паркет и корк. Реакцията на клиентите ми беше различна, от пълно одобрение до пълно отричане, като всеки по свой начин разбираше това мое начинание. Сега съм хиляда процента убеден, че това е механизмът за излизане от кризата. Това е правилния подход. Моят призив към българските граждани е: „ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ, ЧРЕЗ ПРОЗРАЧНОСТ В ТЪРГОВСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ ОТ ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКИЯ КРИЗА.
ТОВА Е ПЪТЯТ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЛАБИРИНТА, В КОЙТО СЕ НАМИРА СВЕТА!
ЗНАЙТЕ, КОМЕНТИРАЙТЕ И РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ ТАЗИ ИДЕЯ ПО ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПЪТИЩА. НЕКА ТЯ ДА ОБХВАНЕ ПОВЕЧЕ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА. ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ БЕШЕ ОПИСАНА В ПЛОВДИВСКИЯ ВЕСТНИК „МАРИЦА”, В ИНТЕРВЮ С ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВЕСТНИКА В ГР. КАРЛОВО. АЗ ПРАВЯ СЕГА ТОВА НАЧИНАНИЕ ОТНОВО. ПРИЗОВАВАМ ВИ, СЛЕДВАЙТЕ МЕ”! За справки: minchomin.blog.bg
цитирай
7. анонимен - Златото трябва да стигне 2000 долара, за да изравни рекорда от 1980 г.
19.10.2009 14:43
На 14 октомври цената на златото се повиши до рекордните 1072 долара за тройунция. Ако се коригира с инфлационния индекс обаче, това е едва наполовина в сравнение с пика на златото от 1980 г.

Това е така, защото цените на потребителските стоки са се утроили за последните три десетилетия, а златото не е успяло да поскъпне със същите темпове. Средната цена на хляба в САЩ нараства три пъти, здравните услуги са поскъпнали петкратно, а цените на бензина и електричеството са се удвоили.

През 1980 г. ценният метал се търгува срещу рекордните тогава 873 долара за тройунция. Тази цена, преизчислена в днешни долари с инфлационния калкулатор на американското правителство, се равнява на 2 287 долара.

Това означава, че въпреки историческия си рекорд, цената на златото все още се намира с 53% под нивото от 1980 г., ако се вземе предвид начинът, по който се е променила покупателната способност на щатската валута през последните три десетилетия, коментира Bloomberg.

Близките до нула стойности на основния лихвен процент в САЩ и огромният правителствен дълг на стойност 7 трлн. долара са сред факторите, които помогнаха на цената на златото да се повиши за девета поредна година.

Опциите върху ценния метал показват, че според инвеститорите поскъпването ще продължи.

Доларовият индекс, който следи стойността на щатския долар спрямо шест основни валути, падна до най-ниската си стойност през април 2008 г. Това маркира рекордната обезценка на зелените пари, като стойността на индекса в момента кръжи малко над това ниво.

Според пазарните участници, които залагат на златото като на актив, който ще поскъпва, рекордната задлъжнялост на американското правителство и ниските лихвени проценти ще доведат до висока инфлация. Това ще обезцени книжните пари и ще превърне златото в добро средство за съхраняване на стойността в период на икономическа несигурност.

Водещите банкови институции вече повишиха своите оценки за цената на златото през следващата година. JPMorgan са на мнение, че металът ще се търгува за средно 1 006 долара за тройунция, а Deutsche Bank прогнозират средни ценови нива от 1 150 долара за тройунция.

Други анализатори са още по-крайни в своите оценки за поскъпването на златото. Един от тях е Джон Уилямс – икономист в статистическия сайт Shadowstats.com, който анализира и разкрива грешките в статистическите данни на щатското правителство.

Според него златото трябва да поскъпне поне шест пъти спрямо рекорда си от 1980 г., за да се изравни с него. Той се аргументира с факта, че правителството е занижило разходите за живот през последните две десетилетия чрез промени в начина на изчисление на индекса на потребителските цени.

Икономистът твърди, че ако се използва методологията за изчисление на инфлацията от 1980 г., златото трябва да поскъпне до 7 150 долара, за да отговори на рекорда от 1980 г. Златните фючърси с доставка през декември приключиха миналата седмица на ниво от 1 051,50 долара за тройунция.

Разликата между спот цената на златото и нейния еквивалент, коригиран с инфлационния индекс, никога не е била толкова голяма. Това може да означава, че златото вече не е толкова ефективно средство за защита от инфлация през последните три десетилетия.

За разлика от златото петролът вече задмина своя рекорд от 1981 г., дори и след като цената му се коригира с инфлационния индекс. През 1981 г. барел петрол се търгува срещу 39 долара, което се равнява на 89 долара, преизчислено към 2007 г.

Цената на петрола достигна 147,27 долара за барел на 11 юли 2008 г. и към края на миналата седмица барел петрол се разменя срещу 78,53 долара.

И ако бичи настроените инвеститори твърдят, че златото е евтино, неговата коригирана с инфлацията цена всъщност се намира с 15% над средното си ниво за последните 30 години.

http://www.investor.bg/?cat=91&id=88429
цитирай
8. анонимен - Непреодолимата любов към финансовите балони...
01.11.2009 15:59
Изглежда, че винаги ще има финансови балони. От манията по холандските лалета през 17-ти век през интернет балона в края на 90-те години на миналия век до пукналия се съвсем наскоро балон при недвижимите имоти – нещо в човешката природа ни кара непрестанно да търсим следващия „голям удар”, който да ни изведе на върха.

Но какво предизвиква повторението на този цикъл? Защо финансовите регулатори не успяват да възпрат унищожителния стремеж към все по-голямо богатство, водещ до пропадане в един момент? И защо хората не се учат от своите грешки?

Отговорът на последния въпрос е ключов и хвърля светлина върху всички останали питания по темата. Учим се от грешките си, но от своите собствени. Поне така смята Райън Седжър, автор на финансови анализи в традиционни медии и блогове. Според него всяко поколение има нужда от своята собствена грешка, за да извлече урок и да промени поведението си. Понякога – за кратко.

Дори тази теза да е валидна за всякакъв тип грешки, то тя важи в особено пълна степен, когато говорим за финансови активи.

Това е така, защото финансовите активи са особено специфичен тип благо за хората. Когато става дума за реални стоки, е сравнително просто за средностатистическия човек да реши колко е готов да плати за тях. За автомобил или хладилник лесно можем да преценим колко си заслужава да дадем. На фондовия пазар обаче „играем” с това, което останалите са готови да платят за даден актив. Там често си казваме, че дори и да платим малко повече, ще се намери някой друг, който ще даде още повече, за да се сдобие с желаната ценна книга.

А при образуването на балон хората винаги са сигурни, че цената непременно ще се повишава – дори и когато знаят, че фундаменталната стойност на въпросния актив остава без промяна.

Това е доказано по брилянтен начин в средата на 80-те години на миналия век от носителя на Нобелова награда Върнън Смит, бащата на експериментална икономика.

Смит намерил начин „в лабораторни условия” да пресъздаде образуването на балон, предоставяйки на група доброволци пари и акции за търговия на миниатюрен фондов пазар с тяхно участие. Въпреки че фундаменталната стойност на акциите се запазва постоянна и всеки един от участниците е разполагал с една и съща информация, то „инвеститорите” са наддавали за някои активи в експеримента. Вместо да търсят реалната стойност на активите, участниците са опитвали да купят по-ниско и да продадат по-високо. Начин на мислене и действие, случващ се в 90% от случаите.

Според Седжър, ако опитът се повтори в рамките на същата група от хора, е възможно те да спрат да спекулират и да създават балони, а да оценят истинската стойност на предоставените им активи.

Защо тогава хората по света не изглежда да се учат от случките във финансовия свят, дори и времето между тях да е сравнително кратко? В крайна сметка скорошният балон при активите, свързани с имоти, не е нещо, чиято природа да не сме срещали в близкото минало.

Според Върнър Смит младото поколение на пазара няма спомен и познание за предишните кризи и затова те се случват отново и отново. „Имахме борсов срив през октомври 1987 г., но кой си спомняше за това 20 години по-късно?”

Откъде обаче изобщо произлиза стремежът да преследваме покачващата се акция или стойност на недвижим имот?

Пол Зак, директор на Центъра за невроикономически изследвания към Университета в Клеърмонт, Калифорния, посочва редица особености в мозъка ни, които могат да са отговорни за това. Една от тях е, че свръхстимулирането на желанието ни да получим награда ни тласка към по-рискови начинания. Така например с лабораторни опити Зак доказва, е мъжете, които са в разцвета на сексуалната си мощ, са по-склонни към рисковани финансови решения. Според Пол Зак бизнес информация, получавана от медиите, допълнително стимулира стремежа към влизане във финансовия свят и неговото покоряване.

Друг фактор е начинът, по който мозъкът ни „съжалява”, когато си представяме парите, които бихме могли да спечелим при повишаване на пазара. Сигналите на „съжаление” също са уловени чрез експерименти в лабораторни условия, при които са наблюдавани реакциите на хора, инвестирали малко или никакви пари в покачващ се пазар. А колкото по-голямо съжаление изпитва даден човек в такава ситуация, толкова повече пари е склонен да инвестира на следващ етап. Този тип „учене” може и да е полезен в други ситуации, но при финансовите пазари, често води до катастрофални последствия.

На последно място Зак посочва една от основните отличителни черти на човешкия вид: „Ние сме стаден вид. Когато останалата част от стадото прави нещо, изглежда, че и ние трябва да постъпим по същия начин”.

Така че какво можем да направим, за да не се повлияем от стадния инстинкт или прекомерно да се увлечем по манията за бърза печалба? Може би няма лесно решение, преди човек сам „да се опари”, но все пак най-доброто, към което можем да се придържаме, е да се вслушваме в собствената си интуиция и да следим на какво се дължи дадено наше или чуждо поведение.

http://obuchenie.investor.bg/?cat=128&id=89098
цитирай
9. krizata - "Началото и краят на Третата световна война"
03.11.2009 18:55
Интересно четиво за обичащите да мислят:
"Началото и краят на Третата световна война"

http://zhurnal.lib.ru/b/bojan_d/thirdworldwar.shtml
цитирай
10. анонимен - Кризата!
30.11.2009 17:17
На 10.03.2008 г. в Уолстрийт плъзва слухът, че американската банка Беър Стърнс изпитва затруднения с ликвидността. Мигновено и неконтролируемо цената на акциите се срутва от 170 на 60 долара. Още същата нощ започват инспекции. Резултатите показват, че банката е залята от „токсични активи” – subprime mortages и няма изгледи сама да се съвземе. Управителят на Федералния резерв Бен Бернанки предлага план за изкупуването на Беър Стърнс от JP Morgan, която да служи като посредник между държавата и закъсалата банка. Намесва се и финансовото министерство (Treasury of State). Финансовият министър Хенри Поусън заявява, че няма да бъде предложено повече от 2 долара за акция. Беър приемат горчивия хап, но поне още са в играта. На 07. септември агонията на банковата система се засилва с рекордните загуби на двойката банки Fannie Mae, Freddie Mac - най-големите, специализирали в ипотечния пазар и също толкова затънали в отровни ипотеки. На 12.09 на ред е титанът на инвестиционните банки - Lehman Brothers, а след него – най-голамата застрахователна компания AIG. Фед национализира първите две и остава третата на пазара. AIG e спасена с държавни субсидии. За да не изпрати пограшния сигнал, че САЩ ще спасява всеки или поне тези, които са too big to fail, Поусън дава на Lehman два дни да намери купувач. Такъв обаче няма. Lehman банкрутира.

Lehman са свързани с други банки, а те с други. Глобалният капитал не познава национални граници и заразата се разпространява в целия свят. Една банка купува обещания в Аризона, събира ги със заеми от подобен вид в Кънектикът, пакетира ги под името финансов дериват и ги продава на борсите в Токио, Лондон или Франкфурт. Тези нови и непознати финансови инструменти се оказаха трудни за овладяване. Търговията с необезпечени ипотеки превърна един високо рисков пазар в балон, който неминуемо трябваше да се спука. Балонът се спука с тътен, заглушил цялата световна икономика. Тътенът се чува не само банките. Той се пренесе и отеква в и другите отрасли в икономиката – всички стопански деятели са засегнати, ако не пряко, то поне косвено. Американската финансова криза се превърна в световна икономическа рецесия. Когато финансовият сектор е разстроен, реалният скоро ще го последва. Дните на неограничена ликвидност и неоценен риск свършиха. Банките поради липса на налични пари или поради предпазливост ограничиха кредитирането. Реалният сектор има нужда от заеми, за да поддържа производството. Гражданите имат нужда от кредити, за да потребяват. Без лесен достъп до кредит стопанската активност се забавя, икономиката се свива и това се вижда. Показателите за БВП по света показват стойности, които не сме свикнали да виждаме. Растежът е малък, или го няма, Рецесията се разпространява на много места. Японската икономика се е свила с 4% от началото на 2009 годината, Еврозоната с 2.5%, САЩ с близо 2%. Особено уязвими за кризата са силните икономики насочени към износ. Световният пазар се ослушва никой не иска да предприема рискове. в тази взривоопасна ситуация. През 2008 някои държави дори обявиха фалит (Исландия) или се обърнаха към Международния валутен фонд за спасяване на закъсалия финансов сектор (Унгария, Латвия, Мексико). Щом не компании, а цели държави дефолтират, значи наистина има проблем. Този проблем трябва да се реши и то без отлагане. Какви мерки взима най-голямата икономика в света – Европейският съюз за справяне с кризата? Това ще са опитам да представя.

Европейският съюз е много специфична политическа структура (sui generis), която не е международна организация нито федерална държава. Провеждането на икономически политики се извършва както на национално така и на наднационално ниво. В договорът от Маастрихт е записано като цел постигането на икономически и паричен съюз. Паричният съюз е факт, докато икономическият съюз остава за по-нататъшен етап на интеграцията. Еврозоната означава единна финансова политика за държавите които я съставляват. Единна фискална политика на ниво ЕС не съществува. Икономическите мерки могат да бъдат разделени в 4 категории, между които съществува взаимна зависимост: Бюджетните политики на национално ниво. Бюджетната политика на общностно ниво. Финансовата политика на Европейската централна банка и финансовата политика на централните банки, извън еврозоната, с най-голямо значение от които – Bank of England.

Бюджетните стимулни планове на отделните страни-членки, действащи за себе си могат да срещнат неодобрението на Европейската комисия, чиято цел е да защитава интересите на общността. Пример за това е политиката на конкуренция, която е от изключителната компетентност на ЕС. Тук възниква един проблем. За правителството на САЩ не представлява юридически проблем бързо да спаси, като субсидира, даде преференциални заеми или получи дял от автомобилните си първенци: General Motors, Chrysler, Ford. В ЕС положението е по-различно и нещата стават по-бавно. Когато отделни държави-членки решат да предприемат мерки, с които да подкрепят засегнатите от кризата индустрии, те трябва да се съгласуват с Европейската комисия и да бъде проверено дали не нарушават конкуренцията във вътрешния пазар. Това забавя спасителните планове и създава пречки на държавите да подкрепят своите големи индустрии – „националните шампиони”. Дори в самата Комисия не съществува консенус как да се процедира. Индустриалният комисар Гюнтер Ферхойген реагира бързо в полза набавяването на национални стимулни планове, като например подпомагането на Опел. Комисар Нийли Круз, която отговаря за конкуренцията, обаче се изказва в полза на повече контрол и рестрикции от страна на Комисията. Френският президент Никола Саркози беше обвинен в протекционизъм, когато обяви, че ще отпусне заем от 6 милиарда евро на Рено и Ситроен. Тази мярка е изцяло във френски стил. Държавата играе важна роля да подпомага големите фирми, за които са настъпили неблагоприятни дни на пазара. Франция подкрепя тези концерни, защото иначе рискува фабриките да се преместят в източна Европа. Опитите за прикрит протекционизъм и за игра всеки за себе си се посрещат със силно неодобрение от страните-членки на петото разширяване. Новоприсъединилите се държави апелират за повече солидарност и избягване на икономическия национализъм. Полша и Унгария искат въвеждането на улеснени правила за влизане в Еврозоната, срещу които обаче застава люксембургския премиер Жан Клод Юнкер, както и Европейската централна банка.

След като САЩ гласуваха стимулен план в размер на 700 милиарда долара, Европейската комисия и държавните ръководители на страните от ЕС отговориха с европейски план на стойност 200 милиарда евро (1.5% от БВП на ЕС), който включва микс от екологични инициативи, данъчни намаления и заеми за предприятията. По-голямата част от плана - 170 милиарда евро идват от националните бюджети на страните членки, оставащите 30 милиарда са разпределени по равно между бюджета на общността и Европейската инвестиционна банка. Приоритетни сектори за Европейската комисия са енергийната инфраструктура и широколентовият интернет. Комисията също подкрепя проекти за енергийна ефективност и въвеждането на зелени технологии в автомобилостроенето. Именно по линията не екологичните иновации комисията е склонна да подкрепи и автомобилната промишленост. Все пак по-голямата част от средствата са национални и ще се разходват по национално усмотрение, но в рамките начертани от плана. Идеята е да се постигне координиран фискален отговор, което не означава едни и същи мерки да бъдат предприемани от различните страни.

В предишния си брой вестник Economist сравнява мерките, предприети от „големите” в ЕС: Франция, Германия и Великобритания. Дали е по-добре да се подкрепят големите компании и инфраструктурни проекти – Френският подход, да се повиши потребителското търсене – английският начин или нещо средно между двете – Германия.

Франция е социална държава, която разчита на високите данъци и регулация на пазара и своята дирижистка традиция в икономиката. Критикувана в добрите времена, сега във време на криза се оказва най-малко засегната. Трудните процедури по уволнение спират ръста на безработицата. Французите вярват, че в трудни времена публичният сектор и държавата на благоденствието ще ги спаси. Държавата инициира най-разнообразни програми като например подновяването на железопътната инфраструктура и да реставрирането на вековните катедрали като част от националния план за борба с кризата. Съдейки по данните на Международния валутен фонд, очакванията им за по-лека криза засега се оправдават.



<!--[if !vml]--><!--[endif]--> <!--[if !vml]--><!--[endif]-->



5.2 милиона французи или 21% от работната сила, са заети в публичния сектор, който се възприема за по-сигурен и по-малко уязвим от кризата. Продължителността на живота във Франция е по-голяма от тази във Великабритания и САЩ, а здравната система, която покрива всички, е по-ефикасно организирана от американската. Разходите за пациент с два пъти по-ниски от тези в Америка. Барак Обама се ангажира да реформира скъпата здравна система в САЩ. Регулацията е друга причина за относително преимущество. Във Франция има правила за почти всичко: колко таксита може да се движат в Париж (15 300), колко аптеки може да има един фармацевт (1), кога могат да се правят разпродажби. Във финансовия сектор регулацията спасява Франция от масовото затъване. Банките нямат право да вкарват заемателите в дълг, който те не са в състояние да обслужват, а и френските заематели са са по предпазливи. Според European Mortgage Federation френската ипотечна задлъжнялост представлява 35% от БВП, В Германия – 48%, За сравнение държавите с ипотечни балони са Великарбитания (85%), Ирландия (75%) и Испания (62%). В обръщение към нацията след срещата на Г-20 Саркози призовава за глобално регулиране на финансовата система. Цената, която френското общество трябва да плати за относителната си икономическа сигурност е по-нисък растеж и по-висока безработица. Стабилна икономика по време на рецесия обаче означава по-малко динамична икономика по време на подем. Въпреки че в момента френската безработица 8.6% е почти равна на американската 8.5, тя рядко слиза под 8%.

Великобритания залага на стимулирането на потреблението. Тя предвижда 20 милиарда лири за своите спасителни мерки, които включват намаление на ДДС, подпомагане на домакинствата с ипотеките, както и на малкия бизнес. Ставката по ДДС е намалена от 17.5% на 15% за 2009 г. Това е минималната допустима граница за ЕС. Парите за провеждане на тези политики ще дойдат от увеличение на данъците за по-богатите. Тези които изкарват повече от &#163;150,000 на година ще трябва да се примирят с увеличението на ставката от 40 % на 45 %. Освен това осигурителната тежест за всички ще се увеличи. Тези мерки няма да спасят страната от натрупването на дълг, защото увеличението влиза в сила от 2011г. Британският финансов министър (chancellor of the Exchequer) Алистър Дарлинг прогнозира, че през 2009 г Великобритания ще достигне дефицит от 8 % от БВП.

Германия е особено силно засегната от кризата. Нейната икономика е ориентирана към износ и сега според Handelsblatt се нуждае от нов бизнес модел. Широката управляваща коалиция на християндемократите и социалдемократите обаче се обявява в подкрепа на досегашната ориентирана към експорта икономика. Всъщност Германия е най-големият световен износител на стоки, но когато основни пазари за нейната продукция като САЩ или ЕС свиват потреблението си, това неминуемо се отразява на германския икономически растеж. Стимулнят план на федералното правителство включва разнообразие от отделни малки мерки. Най-популярната инициатива е бонусът от 2.500 евро, който ще получат от купувачите на нови автомобили. Освен това прагът на данъчното облагане е вдигнат и данъците за хората с по-ниски доходи са намалени. Федералното правителство отдели 400 милиарда евро за спасяването на немските банки и 20 милиарда евро за своя пакет мерки за реалната икономика. Цифрите може и да изглеждат внушителни, но Германия всъщност е критикувана, че не са достатъчни. Все пак излизането на Германия от кризата зависи до голяма степен от това кога световната търговия ще се активизира до предишните си нива.

В Испания правителството на Хосе Луис Сапатеро предприе „План Е” на стойност 8 милиарда евро. Целта е да се пребори с безработицата. Испанският строителен бранш беше много силно ударен от кризата, а икономиката на страната е много зависима от него. Като се има предвид, че глобална криза започна именно от това да не се купуват повече имоти, всички изкуствено създадени строителни балони по света започнаха да се пукат. В Испания цифрите са стряскащи: безработицата надхвърля 17.5%, и продължава да расте. Според прогнозата на Комисията би надминала 20%. Тази безработица е два пъти средното за ЕС равнище. Правителството се опитва да създаде временна заетост, но това е само временно решение. Нужна са реформи в трудовото законодателство, които обаче неминуемо са свързани с протести, а социалистическото правителство няма необходимото парламентарно мнозинство.

Както се вижда икономическата криза засяга различните страни по различен начин. Фискалните стимули на ниво ЕС са пренебрежимо малко. Теоретичният въпрос, който следва е: Трябва ли фискалните мерки да се пренесат на ниво ЕС или да си останат на национално ниво? Кое би било по-ефикасно?

От една страна наличието на обща валута, респективно обща финансова политика прави привлекателна перспективата за обща фискална политика. От друга страна Ансгар Белке твърди, че всяка фискална политика е източник на шокове тъй като никога не можем да сме сигурни предварително какви ще бъдат резултатите. Според изследването на Белке и Грос (2009) като цяло е по-добре да има независими фискални политик, защото това ще доведе диверсификация на риска (risk diversification).

Според мен националните мерки, които са в ущърб на Европейския съюз трябва да бъдат ограничавани и Комисията трябва да продължава да бди да не се появява старомодният протекционизъм в нова форма. Проблем при държавните помощи, е че ще се генерира доста голям дълг. Европейските страни пропуснаха добрите години, за да оправят публичните си разходи и така още преди кризата да е започнала те имат бюджетни дефицити. Държавите би трябвало да изпълняват ангажиментите си към пакта за стабилност и растеж и да пренастроят бюджетите си.

Като важна инициатива на европейско ниво за спасяване на банковия сектор и успокояване на гражданите може да се определи предложението на Комисията за вдигане на задължителната гаранция на депозитите на 100 000 евро. Тази мярка беше провокирана от ирландското решение влоговете на спестителите да бъдат стопроцентово гарантирани. Bank of England скоро последва ирландския пример и вдигна гаранциите, което провокира и останалите държави в ЕС да ги последват, за да не загубят конкурентоспособност. Правната база е промяната на Директива 94/19/ЕО, относно схемите за гарантиране на депозити.



Паричната политика на Европейската централна банка по време на кризата.



Според Юрген Щарк Европейската централна банка е реагирала адекватно и навременно в условията на криза. „На фона на бързо намаляващ инфлационен натиск ЕСЦ намали лихвения процент с 300 базисни пункта от есента на 2008 г.” ЕЦБ предлага безпрецедентно изгодна ликвидност на банките. Жан Клод Трише обяви, че няма да смъкне лихвите под 1 %. За сравнение в САЩ те се движат между 0 и 0.25, Във Великобритания – 0.5 %, а в Япония – 0.1 %. На 7.05 ЕЦБ обяви, че ще изкупи ценни книжа на стойност 60 милиарда евро от европейските банки.

Дори в условия на криза председателя на ЕЦБ Жан Клод Трише няма да отстъпи от най-важната задача на банката – ценовата стабилност в еврозоната. Целта на банката е инфлация по-ниска, но близка до 2%. Според Трише причината за кризата е промяната през последните десет години в банковия сектор. Банките вместо да помагат на търговията и инвестициите са се превърнали в спекуланти и хазартни играчи. Управлението на риска е престанало да бъде приоритетна цел за тях.



Срещата на лидерите от G20



Европейцита на срещата на G 20 са единодушни, че световната финансова система трябва да се реформира, като се въведат регулации за банковия сектор. Трябва да се контролират хедж фондовете и данъчните убежища по света, но по тази точка съгласие не е постигнато заради специалното отношение на Китай спрямо Хонг Конг и Макао. На Международния валутен фонд трябва да бъдат предоставени допълнителни средства. Така и става. Средствата, с които фонда може да оперира са увеличени 3 пъти от 250 на 750 милиарда долара.

Сложността на Европейската структура, разнообразието на интереси, които трябва да се балансират създава една трудно управляема ситуация. Не трябва да прибързваме с универсални решения за всички, а да изследваме конкретните проблеми за конкретните страни членки. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу е прав. „Всички са заразени от тази криза и имат нужда от лечение, но не и от едно и също лекарство.” В лечението си отделната държава трябва да внимава да не прехвърли болестта на другите. Европейската комисия е на щрек.







Библиография:



"A new pecking order” The economist (2009), http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=13610767. (accessed May 21, 2009).



Belke, Ansgar. "Should fiscal stimulus packages be coordinated in times of crisis?Eurointelligence (2009), http://www.eurointelligence.com/article.581+M5c76c7d9326.0.html. (accessed May 21, 2009).



Darling, Alistair. "A Way Out of the Financial Crisis" The Wall Street Journal (2009), http://online.wsj.com/article/SB123689512336312121.html?mod=relevancy. (accessed May 21, 2009).



European Commission, "The Commission launches a major Recovery Plan for growth and jobs, to boost demand and restore confidence in the European economy" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/08/1771. (accessed May 21, 2009).



European Commission, "FAQs on the European Economic Recovery Plan" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/08/735&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en. (accessed May 21, 2009).



European Commission, "FAQs on Europe's response to the Financial Crisis" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=MEMO/08/618&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en. (accessed May 21, 2009).



European Commission, "Commission sets out proposal to increase minimum protection for bank deposits to €100,000" RAPID (2009), http://europa.eu/rapid/pressReleasesAction.do?reference=IP/08/1508&format=HTML&aged=0&language=EN&guiLanguage=en. (accessed May 21, 2009).



"Europe's Forceful Response to the Financial Crisis" The Wall Street Journal (2009), http://online.wsj.com/article/SB124034710319940279.html?mod=relevancy. (accessed May 21, 2009).



Mahony, Honor. "New member states call for EU solidarity" EuObserver (2009), http://euobserver.com/?aid=27694. (accessed May 21, 2009).



"Merkel agrees to include tax cuts in stimulus plan" Die Welt (2009), http://www.welt.de/english-news/article2971725/Merkel-agrees-to-include-tax-cuts-in-stimulus-plan.html. (accessed May 21, 2009).



Perissich, Riccardo. "A Rescue plan for the European Automobile Industry ?The Wall Street Journal (2009), http://www.notre-europe.eu/uploads/tx_publication/Bref10-RiccardoPerissich-AutomobileIndustry-en.pdf. (accessed May 21, 2009).



Trichet, Jean-Claude. "The financial crisis and our response so farhttp://www.ecb.int/press/key/date/2009/html/sp090427.en.html. (accessed May 21, 2009).



"Vive la diff&#233;rence! " The economist (2009),

http://www.economist.com/opinion/displaystory.cfm?story_id=13610197. (accessed May 21, 2009).



Vucheva, Elitsa. "EU industry commissioner backs Opel aid" EuObserver (2009), http://euobserver.com/882/27141. (accessed May 21, 2009).



Werdigier, Julia. "Britain Offers $30 Billion Stimulus Plan" The New York Times (2009), http://www.nytimes.com/2008/11/25/business/worldbusiness/25pound.html?_r=1&scp=1&sq=British%20Stimulus%20Plan&st=cse. (accessed May 21, 2009).



Willis, Andrew. "G20 radically strengthens IMF in 'new era'" EuObserver (2009), http://euobserver.com/9/27908. (accessed May 21, 2009
цитирай
11. krizata - Обама водел Щатите към втора Велика депресия
03.12.2009 15:18
Джеръми Грантъм - изпълнителен директор на американската инвестиционна компания GMO, която управлява активи за 101 млрд. долара, предупреждава, че пазарът на ценни книжа е надценен. Той мрачно прогнозира, че нерационалната икономическа политика на американския президент Барак Обама ще доведе страната до втора Велика депресия.

Според него щатските акции са надценени с 25% и предстои корекция на пазара надолу от поне 15% през следващата година. Това ще понижи индекса на сините чипове Dow Jones IA в диапазона от 8000-9000 пункта, а широкият борсов измерител S&P 500 ще падне до около 800 пункта. Което все пак е по-добре в сравнение с отчетените 666 пункта от тази пролет.

В последната си статия, цитирана от колумниста на MarketWatch Пол Фарел, Грантъм припомня защо е предвидил рязкото рали, което започна през пролетта на тази година, както и защо през 2007 г. е предсказал спукването на балон, който ще засегне всички страни и всички активи и ще е първото по рода си подобно явление във финансовия свят.

Грантъм е сред малкото професионални инвеститори, които предсказват финансовата криза още през 2000 г. През всичките тези години обаче председателите на Федералния резерв твърдят, че финансовите пазари са поставени под контрол, а финансовите министри на САЩ са прекалено заети да изтъкват колко устойчива е американската икономика.

Междувременно пазарът на финансови деривати се разраства със застрашителни темпове, за да достигне стойност от 670 трлн. долара, и то без да бъде подложен на каквато и да било законова регулация. Грантъм мрачно прогнозира, че в краткосрочен план се задава корекция от 15-25% на щатските борси, която ще се задълбочи значително в дългосрочен план.

Причината за това е проста: САЩ не са се поучили от миналото и, като повтарят старите грешки, се осъждат на друга сериозна финансова криза в близко бъдеще. Като виден представител на поведенченската икономика Джеръми Грантъм се фокусира върху признаците за нерационалността на икономическата политика на президента Обама.

От една страна той критикува „предсказуемо нерационалната“ икономическа политика на Барак Обама, който не е спазил своите предизборни обещания и всъщност е застанал зад интересите на Wall Street. Грантъм нарича преизбирането на Бен Бернанке „безумна грешка“ и го сравнява с преизбиране на капитана на кораба Титаник.

Категоричното му отрицание рязко контрастира с класация на списание Foreign Policy, според която Бернанке и Обама са най-влиятелни мислители на 2009 г.

Грантъм определя финансовия министър на САЩ Тимъти Гайтнър като „най-новия троянски кон“ на Wall Street. Като бивш председател на регионалния клон на Федералния резерв в Ню Йорк Гайтнър е допринесъл за финансовата криза и освен това се противопоставял на опитите за въвеждането на регулация на пазара на деривативни финансови инструменти, посочва Грантъм.

Доста крайният в своите възгледи инвеститор не спестява своите критики и по адрес на алчните заемополучатели и компаниите от строителния сектор, които са презастроили страната. И въпреки това с нерационалната си политика правителството е продължило да насърчава това безумие, като отпуска данъчен кредит за покупката на ново жилище.

Грантъм нарича американците нация от свръхконсуматори, които са забравили как се спестява. Той критикува политиците, които насърчават излишното потребление и наказват хората, които желаят да спестяват, с изкуствено занижени лихвени проценти. Точно по този начин са се подхранвали ирационалните спекулации, които са довели до сегашната криза, казва той.

Според Грантъм банковата система в САЩ е извън контрол. Той смята, че финансовите компании трябва да бъдат по-малки и по-просто устроени, за да не може един банков фалит да застрашава толкова много икономиката. Вместо да коригира този проблем, политиката на Барак Обама всъщност е направила банките още по-големи и влиятелни.

Грантъм разкритикува и безотговорно раздадените огромни бонуси на банкерите. Той припомня, че две-трети от огромната печалба на Goldman Sachs е отишла за изплащането на бонуси. Според инвеститора трудът на изпълнителните директори на множество американски компании е много силно надценен.

Той посочва, че през 1964 г. заплатата на един главен изпълнителен директор в САЩ е била от 20 до 40 пъти по-голяма от средната заплата на един служител. Това съотношение се запазва през следващите 30 години, след което започва да расте бързо в края на 90-те години на 20-ти век, за да достигне до 600:1 в полза на мениджмънта през 2006 г.

Фонд мениджърът, който управлява личните средства на много знаменитости, оприличава американските компании на прекомерно задлъжнели зомбита. Според него губещи фирми, които са поемали твърде голям риск, несправедливо са получили финансова помощ от държавата, а това не е здравословно за дългосрочното състояние на икономиката.

Най-нарицателен пример за нерационално управление е автомобилната индустрия на САЩ. Нейните мениджъри са най-късогледите за последните 20 години, а американците си остават нация, пристрастена към автомобили, умиращи си за повече бензин, казва Грантъм.

Той критикува най-много бившия председател на Федералния резерв Алън Грийнспан, който по думите му старателно е разрушил целостта на финансовата система на САЩ. Грийнспан не само е игнорирал заплахата от надуването на балон, но в действителност я е увеличил чрез умишленото поддържане на реалните лихвени проценти на ниво близо до нула.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=90707
цитирай
12. анонимен - 2010 – година на нестабилност?04. ...
04.12.2009 18:55
2010 – година на нестабилност?04.12.2009 14:19

Финансовите пазари ще са нестабилни през следващата година, когато много страни ще оттеглят извънредните мерки, предприети в разгара на глобалната рецесия. Такова е мнението на бившия заместник-министър на финансите на САЩ Тимъти Адамс.

„Моята най-голяма тревога е, че просто създаваме нови балони“, заяви Адамс днес в интервю за Bloomberg. „2010 ще е година на волатилност, в която капиталите ще се люшкат в търсене на доходност, причинено от различните по време и сила стратегии за преустановяване на извънредните мерки.“

Фондовите пазари по света се възстановиха през тази година, като водещият MSCI World Index се повиши с 27%, но според Адамс обратното движение е възможно да се случи също толкова бързо. Според него дълговата криза в Дубай ни напомня за последиците от прекаленото спекулиране.

„Дубай ни накара да осъзнаем колко лесно можем да сгрешим при оценяването на риска“, обяснява Адамс, който е изпълнителен директор на базираната във Вирджиния компания за инвестиционни консултации Lindsey Group. „Наблюдава се огромен поток от капитали, насочен към развиващите се пазари, суровините, златото и фондовите пазари като цяло.“

Миналата седмица дубайската държавна компания Dubai World заяви, че се опитва да отложи част от плащанията по своите задължения в размер на 59 млрд. долара, хвърляйки в смут финансовите пазари.

От Pacific Investment Management Co., която управлява най-големия облигационен фонд в света, заявиха през тази седмица, че залозите за разхлабване на валутния контрол от страна на Китай са сред най-обещаващите на развиващите се пазари, след като Дубай напомни, че остават рискове и след края на глобалната финансова криза.

„Ако наистина искаме ребалансиране на световната икономика, ние се нуждаем от корекция на валутните курсове, особено в Азия“, продължава Адамс.

Китайският премиер Вън Цзябао тази седмица отхвърли като „несправедливи“ призивите за повишаване курса на юана. САЩ, Европа и Япония упражняват натиск върху Китай да позволи поскъпване на валутата си. Цзябао препотвърди, че страната му ще коригира валутната си политика постепенно по свое усмотрение.

„Китай разбира, че промяната на валутната политика и валутния курс е в негов дългосрочен интерес“, заяви Адамс, който бе най-висшият международен служител в министерството по време на управлението на Буш-младши. „Аз мисля, че те просто не искат да бъдат тормозени за това.“

„Китай поддържа юана на ниво от 6,83 за долар от юли 2008 г. насам за да подкрепя износа си. Най-динамичната от водещите световни икономики трябва да се увери, че растежът й е устойчив, и не зависи вече толкова от износа, преди да позволи поскъпване на валутата си“, обяснява Адамс.

„Валутно-курсовите промени са важна част от пренасочването на капитали от експортния към вътрешния сектор на икономиките, след като финансовата криза показа риска от това да се разчита на износа“, изтъква Адамс. Той добавя, че тази промяна е наложителна и за Япония.

Йената достигна 14-годишен връх спрямо долара през миналата седмица, пораждайки съмнения, че японското правителство може да се намеси на валутните пазари за пръв път от 2004 г. Финансовият министър Хирохиса Фуджии заяви, че страната му ще предприеме действия при „необичайни“ движения на йената.

Според инвеститори Toyota Motor Corp., Canon Inc. и Sony Corp. са сред износителите, които ще се представят под прогнозите, ако йената поскъпне повече от очакваното.

Адамс посочва, че е малко вероятно Япония да се намеси на валутните пазари, понеже курсът долар/йена просто отразява тенденции в американската икономика. Според него всяко подобно действие трябва да се съгласува и с останалите страни.

„Въпросът е, сега ли е моментът? И дали ефектът ще продължи повече от няколко дни или седмици?“ Според Адамс ние не можем да знаем отговора.

http://www.investor.bg/?cat=91&id=90820
цитирай
13. krizata - За 20 години преход икономиката ни е „мърдала на място”
07.12.2009 20:10
Икономистът доцент Боян Дуранкев, специалист и преподавател по маркетинг и стратегическо планиране пред Агенция „Фокус” за икономиката на прехода.

Фокус: 20 години след началото на прехода може ли кажем, че беше успешно преминаването от планова към пазарна икономика?

Боян Дуранкев: От икономическа гледна точка това, което може да се каже през тези 20 години, е, че донякъде в 2009 година по някои показатели покриваме 1990 г., тоест икономиката ни е „мърдала на място”.
По отношение на социално-икономическите индикатори и най-важният от тях - индексът на човешкото развитие, който за първи път е измерен през 1990 година точно в зората на прехода - оказва се, че тогава България е била на 28 място, сега в момента е на 61-во в света. Сривът ни е на второ място в света след една африканска страна. Само ако този показател се погледне, това означава, че в България провалът от икономическа гледна точка, а от там и от социална, тъй като икономиката не функционира сама за себе си, а за хората, е неописуем – тотален провал, срив, граничен с геноцид на голяма част от населението.
Ако трябва да добавим и другите допълнителни съставки към развитието за хората – здраве, образование и тук се запазва доста голям спад. Именно здравеопазването търпи най-голям срив през тези години, вероятно напълно съзнателно и то обратно в посоката, която е от Барак Обама, тоест образование и здравеопазване са надолу, да прибавим от тук намаляващата сигурност на хората поради развихрящата се престъпност…
Българинът ако тегли една черта сметката ще покаже негативни резултати, граничещи със срив и провал на всички задачи, които бяха поставени в началото на прехода. Проблемът е, че магистралата, по която е тръгнала България навремето я е отклонила в едно дере, от което не се знае дали ще излезе или не. Най-важното е, че на 20-та година, когато другите страни започват да вървят нагоре, България изпада в криза, която показва, че очевидно не е свързана със страните-контрагенти. Това са вътрешни проблеми и най-вече икономически проблеми, базиращи се на действащата дясна икономическа доктрина, така че вероятно провалът в много отношения за големи групи от населението ще продължи да бъде провал. Но ако преди 20 години имаше вяра, че нещо може да се промени за големите групи от населението, най-бедните, мизерстващите, тези, които търсят работа или живеят с 200-400-600 лева заплата, за тях след 20 години вече няма надежда, те не вярват на никого.

Фокус: Може ли в такъв случай да коментираме, че носталгията по ТодорЖивковото време по отношение на социалната сигурност е оправдана? Имам предвид на хората, които помнят как са живели като условия на труд, заплащане и възможност да си купят неща с този доход, в сравнение със сега, тоест какво загубиха след промените?

Боян Дуранкев: За съжаление България е една от страните, губещи Третата световна война, тоест войната, която беше Изток-Запад. Тодор Живков даже не е актуален днес, актуално е европейското развитие и забележете, че хората, които преди 20 години излизаха на площадите, те не мечтаеха само за свобода и за словоблудство, каквото има навсякъде, а за по-висок жизнен стандарт, за европейски доходи. След 20 години повечето от тях продължават да живеят в старите си панелни блокове, а когато отидат на море, виждат, че това е оковано панелно Черноморие. В много отношения провалът е не само икономически, той е и биологически и политически. Ако Западът е в някаква цивилизационна криза, то в България кризата е на трета степен, тъй като идеите за бъдещето са повече речовити, отколкото деловити, така че в момента все още не се вижда светлината на изхода на тунела. Не е достатъчно само една силна личност да се появи, за да покаже накъде е този път, трябва да знае и докъде ще стигне, тоест редно би било 20 години след прехода българинът да е на 20-30 % разстояние от доходите на средния европеец, да има по-добър жизнен стандарт, по-добра жизнена среда, по-чиста природа. Провал е 20-годишният преход и основна заслуга имат политиците през тези 20 години.

Фокус: Очевидно през 1989 година е имало нагласа за политическа промяна. Имало ли е нагласа за промяна на икономиката, която следва от тази политическа промяна?

Боян Дуранкев: Два пътя имаше през 1989 година. Единият беше държавната собственост да се превръща постепенно в обществена и да работи по-открито, по-чисто, ако си спомняте думите гласност, перестройка и по-пазарно настроена за хората. Втората беше обратната идеологема, който се базираше върху тогавашните доктрини на вашингтонския консенсус, базиращи се върху идеите за свобода на избора на Милтън Фридман и на Фридрих Хайек. Още една книга тогава беше много актуална – на Франсис Фукуяма – Краят на историята и последният човек, тоест най-накрая открит идеалният механизъм, който ще позволи всички хора да живеят все по-добре и да потребяват все повече. След 20 години, даже по-малко, се оказа, че тези жалони за развитие на дясната идеология, доведоха до пълен провал САЩ, те се сринаха на 37-мо място по здравеопазване в света и трябваше да дойде един Барак Обама, за да отмени тези идеологеми, докато в България идеологемите на този десен преход всъщност бяха развити и експлоатирани от левицата. Още по-парадоксалното е, че е напълно възможно, например в здравеопазването реформите надясно да продължат. След 20 години светът прави лек ляв завой, а България – силен десен.

Фокус: През тези 20 години обаче все пак постигнахме мечтаното членство в ЕС…

Боян Дуранкев: Най-мечтаното нещо в членството беше на младите хора и тези, които нямат бъдеще в България да могат свободно да отидат да работят и да живеят в чужбина. Проблемът им беше да избягат от ниските доходи – българските, високата престъпност – българската, обоклучената страна България и унищожената й природа. Над 1 милион успешно избягаха на запад. На българина постоянно му говорят, че има световна криза, а вече няма (тук ще поспорим!), че има свински грип, а вече няма и че бюджетът е опоскан, а то вече доста мина времето от опоскания бюджет и новите управляващи би било редно да го напълнят с обещанията си. Още 200-300 дни ще ни трябват да разберем дали те ще бъдат добри строители на съвременна България или всичко ще остане само на думи.

Фокус: Има ли сектор от икономиката, която за тези 20 години е постигнал напредък?

Боян Дуранкев: Преди 20 години България беше индустриално-аграрна страна в горната подгрупа на средно развитите страни. Днес сме в долната подгрупа на средно развитите страни, но секторът, който можем да кажем, че се разви, това са новите технологии, най-вече интернет присъствието, обмяната на информацията, информационната икономика взе да си пробива път. Преди тя не съществуваше в такова измерение. На база на информационните технологии дойде и гласността – никой не може да забрани в интернет всеки да изкаже своето мнение. Преходът има и своите позитиви. Децата на прехода продължават да бъдат търсещи въпреки застоя на образованието и това дава надежда.

Фокус: Търсим този отрасъл, който ще ни изведе напред – може ли това да са именно новите технологии?

Боян Дуранкев: Това е най-важният въпрос. Бяхме индустриално-аграрна страна, след което решихме, че българите ще успеят с туризъм и селско стопанство. Благодарение на туризъм, който беше мутренски и свързан с пране на пари, съсипахме възможностите за туризъм. Сега имаме пет или седем пъти повече хотели по Черноморието отпреди 20 години, когато всички ходеха на море за по две седмици. Сега една трета от българите могат да си позволят почивка на море за една седмица. Селското стопанство – ако навремето в най-добрите си години България е хранила 12 млн. души, то сега тя трудно може да изхрани и тези, които са тук – 6 млн. души. Неуспехът е пълен от гледна точка на идеята, че с туризъм и селско стопанство може България да върви напред. Най-голямото предизвикателство пред сегашното правителство е да определи приоритетите на развитието и нека да не изброяваме 150 приоритета. Да бъдат два-три приоритета кои отрасли и кои дейности ще бъдат закриляни, стратегически за България, какво ще бъде участието на държавата, частния бизнес и обществеността за развитието на тези дейности, за колко време може да се реализира подобен проект на стратегическо развитие, защото едно трансформиране на икономиката е проблем на 15-20 години и в никакъв случай на 4 години. Последният въпрос на базата на тези приоритети, които отсъстват, е, кога българинът ще постигне някъде от половината от средноевропейския стандарт не само по доходи, но и на сигурност, здраве и образование за своите деца. В това отношение всички предишни правителства са длъжници.

Веселина ЙОРДАНОВА
цитирай
14. krizata - България, която изгубихме!
11.12.2009 18:54
инж. Иван Пехливанов

Разправата с българския индустриален интелект

Бъдните поколения трябва да знаят, че България е била индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Създавали сме технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Без тази памет е невъзможно ново възраждане на България.
За високия български индустриален интелект има безброй доказателства. Ето някои от тях:

Българската енергетика

До средата на 20-и век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Изравнихме се с Европейския съюз.
Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център “Енергопроект”. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:
- АЕЦ “Козлодуй”. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!
- ПАВЕЦ “Чаира”. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!
Каскада “Белмекен-Сестримо”. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост!
Заема водещо място между действуващите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света.
- Каскада “Арда” - с обема на трите й язовира 1,15 млрд. куб. м, е една от най - големите в Западна и Средна Европа!
- Източномаришкият енергиен комплекс. Горивната му база са лигнитни въглища с най-ниска калоричност - 1400 ккал/кг. По екологични изисквания две от централите са с железобетонни комини по 325 метра - най-високите в Европа!
/Сега абсурдът на капиталистическата непланова икономика е следният: "... Най-големият трън в очите на всички е проектът на ХХI век - АЕЦ "Белене" (започнат преди 89 г. и спрян след избухването на демокрацията). Изграждането на 2000-мегаватова ядрена мощност обедини цялото антиядрено лоби не само у нас, а и в чужбина. Начело е целият източномаришки енергиен комплекс. Той вече дава близо половината електроенергия на България и на него се възлагат огромни надежди да отстоява енергийната независимост на страната за десетилетия напред. Изграждането на една огромна ядрена мощност ще заплаши бъдещите продажби на електроенергия от тецовете..."/
- Производството на водни турбини и тенератори.
До 1950 г. у нас са изработвани водни турбини с мощност до 10 КW. През 1954 г. произведохме турбина и генератор с мощност 700 КW.
В 1960 г. изнесохме в Китай 30 турбогенераторни комплекта за ВЕЦ. Към 1980 г. вече работеха 30 ВЕЦ с 80 български турбогенератори с обща мощност 840 МW. Венец на турбостроенето ни са трите агрегата за ПАВЕЦ “ЧАИРА”, всеки с мощност 215 МW по чертежи на “Тошиба”, Япония.
- Нашите енергетици проучваха, проектираха и строиха енергийни обекти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, Алжир, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания.
- Благодарение на енергийната ни стратегия през целия период 1950-1990 г. България беше сред европейските страни с най-редки и кратки сътресения в енергоснабдяването! Няколко поколения българи изнесоха на гърба си строителството на енергийния отрасъл, който към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.

След 1990 г. управленската ни прислуга на чужди сили упорито подготви взривяването на енергетиката:
- Разруши мозъчния й център “Енергопроект”. Старателно организира националното престъпление - закриване на АЕЦ “Козлодуй”.
- Спря строителството на АЕЦ “Белене”.
- Разпродаде електроразпределителната система.
- Ликвидира енергомашиностроенето. Днес дори 100-киловатова водна турбина трябва да се внася от чужбина! Чужди фирми, които трябва да се учат от нашите енергостроители, получават поръчки за строителство на енергийни обекти у нас. Каскадата “Горна Арда”, 4 пъти по-малка от каскадата “Арда”, която е българско инженерно решение и изпълнение, се възлага на чужденци, непостроили нито един енергиен обект!
Това е грозно унижение на нашия индустриален интелект!

МЕТАЛУРГИЯТА

До 1950 г. България няма металургия.
Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и бяхме 27-ата металургична страна в Света.
Стратегията, проектите и изпълнението се водеха от крупния научно-проектантски център “Металургпроект”.
Нови технологии и продукти разработваха институтите по черна и цветна металургия, катедри във ВХТИ и ВМЕИ, Институтът по металознание към БАН, институтите по леене, по металокерамика и прахова металургия.
"Стомана" - Перник
Мощни колективи от специалисти при металургичните комбинати в Перник, Кремиковци, Бургас, Пловдив, Пирдоп даваха живот на техните и на свои нови технологии и продукти:
- Корабна ламарина. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали.
- Бронестомани. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани.
- Студеноогънати олекотени профили.
- Валцовани стомани за транспорта и мините.
- Студеновалцована ламарина , в т.ч. с метални и пластмасови покрития.
- Щранговани профили за кари и асансьори.
- Радиални профили и тръби вкл. за цеви на стрелково оръжие и стволове на оръдия.
- Центробежно ляти тръби, вкл. неръждаеми, по технология и оборудване на инж. Емил Петков.
- Непрекъсната разливка на стомани.
- Електрошоково претоплени стомани в сътрудничество с института “ПАТОН” в Киев.
- Прахова металургия и металокерамика, развивана десетилетия от колектива на проф. Радослав Тодоров.
- Вакуумно леене на качествени отливки.
- Патентът на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електродите на електродъговите пещи, увеличаваща живота им с 30%, бе закупен от много фирми, в т.ч. от Канада и Великобритания.
- Изработихме от наша микролегирана с азот стомана 10Г2САФ за металните конструкции на сибирските заводи в зоната на вечния мраз. С тях участвахме в междудържавната интеграция за газ от Русия.
- Получихме за тази стомана международен сертификат за производство на газопроводни тръби. Заваряването й успешно бе решено от д-р инж. Марин Белоев и от чл.-кор. проф. Любомир Калев.
- Леенето с газово противоналягане по метода “Акад. Балевски - проф. Димов” е едно от забележителните открития в световното металолеене през изтеклия 20 век! По този метод:
- Произвеждахме сложни и дебелостенни отливки за военнопромишления комплекс.
- Член.-кор. проф. Янко Арсов създаде високояки отливки от азотирани стомани, в т.ч. и корабни винтове. Вече имаме стомани със съдържание на азот до 3%, което е невероятен успех! В тях скъпият никел се заменя с най-срещания газ в земната атмосфера. С наши леярски машини и технологии работят най-големите световни производители на алуминиеви джанти. Над 600 машини за леене с противоналягане леят 50% от кокилните алуминиеви отливки в света!

Всичко изброено вече е унищожено, или е пред рухване.
Че това се прави по чужда поръчка, се вижда от следния пример: на наша територия са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни 13 аварии по технически причини са при вносните тръби! Няма нито една авария с наша тръба! Въпреки това заводът ни бе разрушен под претекст, че бил с остаряла технология. А в Турция сега се строи нов завод точно по тази технология!

Българската химия

през 1945 г. беше в зародиш. Внасяхме дори сода каустик и син камък!
Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно:
- 2,5 млн. т минерални торове
- 1 милион тона калцинирана сода
- 400 хил. т пластмаси
- 1,8 милиона броя автомобилни гуми
- 20 хил. т химикали за растителна защита
- Преработваше 12 млн. т суров нефт
- Имаше 11% от националните промишлени основни фондове.
- Даваше 8,5% от националната промишлена продукция
- Осигуряваше 20% от постъпленията от западна валута
- Поддържаше 100 000 работни места.
"Химпроект" водеше инвестиционното развитие на отрасъла. Двадесет научноизследователски институти, много катедри във ВУЗ, БАН и развойни бази с 1500 научни дейци осигуряваха научната дейност. Те поддържаха тесни връзки със световния научен и делови свят.
Химпроект-Варна
- Българският карбамид имаше неограничени пазари.
- Заемахме 4-то място в света по производство на калцинирана сода.
- Държахме 17-а позиция по производство на пластмаси.
- В изкуствените текстилни влакна изпреварвахме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада.
- Произвеждахме или таблетирахме от вносни субстанции всички масови лекарствени средства.
- Първи от източноевропейските страни организирахме производство на спринцовки за еднократна употреба.
- Закупихме лицензи и марки за съвременна козметика.
- Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.
Всичко това вече е ликвидирано.

Машиностроенето
най-ярко показва растежа на индустриалния ни интелект
В 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. Бях в първия випуск на новия машинен факултет на Държавната политехника. Едва намирахме работа за задължителния студентски стаж. В 1950 г. с месеци стояхме като безработни млади инженери.
В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института.
С 5% от националните основни фондове машиностроенето осигуряваше 20% от обществения продукт и 55% от износа на България. Това бяха плодове на индустриалния ни интелект.
Първата конструкторска организация “Машпроект” заработи още в 1949 г. От нея излязоха проекти за преси, компресори, помпи, вентилатори, водни турбини, парни котли, дизелови двигатели, повдигателни кранове, минни машини.
Последваха - Централен научноизследователски институт по машиностроене, Институт за проектиране на машиностроителни заводи “Машелектропроект”, отраслеви институти и развойни бази. Този научен комплекс изгради отрасъла.

Транспортното машиностроене

Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: “Кларк” - САЩ, “Тойота” - Япония и “Балканкар” - България.
/Тук не можем да не отдадем почит на култовата реплика на сините шамани, която ще остане като ярък бисер: че японците купували нашите мотокари, заради чугуна. Изглежда е имало голям глад за чугун по света, а в България се е намирало някакво извънредно находище, защото нашите мотокари се купуваха на 5 континента и то с десетки хиляди - включително и от най-развитите "демокрации"./
Закупихме лицензи за основни карни възли от най-реномирани фирми, производителки на хидравлика, пневматика, електроника, механика, дизелови двигатели, тягови акумулатори.
Това развитие се ръководеше от д-р инж. Пантю Карапантев, д-р инж. Николай Георгиев, инж. Илия Ивановски.
- Първият ни електротелфер е от 1952 г. След 30 години износът стигна 150 000 броя годишно, бяхме сред петицата световни производители. Пионер в тази област бе рано загиналият инж. Марчев.
Комплектна техника за складова механизация усвоихме в края на 50-те години. След 3 десетилетия изнасяхме в десетки страни машини за обработка на стелажи с височина до 24 метра и при скорост на придвижване на палетите до 120 м/мин., с телеуправление, с програмно адресиране и с робокари. Тази система се създаде от инж. Илия Джагаров и инж. Тодор Мутаров.
Днес транспортното машиностроене е разрушено! Производството на кари намаля 20 пъти.

Корабостроенето

от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона.
От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щ. д. (5 пъти повече от инвестициите за отрасъла).
Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, е един от най-съвременните в Европа.
Цикълът до готов кораб може да бъде 3-4 месеца! Той произведе танкера “Хан Аспарух” с товароподемност 100 хиляди тона.
С помощта на ООН (ПРООН) във Варна бе построена хидродинамична лаборатория, даваща възможност да се изпитват корабни модели и корабни винтове за сложни комбинирани ситуации.
Научно-изследователският и проекто-конструкторският институт по корабостроене във Варна първи в социалистическите страни въведе автоматизирано проектиране на кораби с електронно-изчислителна техника.
Корабостроенето бе създадено от блестящи специалисти. Ветераните инж. Саул Кючуков и инж. Стайко Стайков обучиха хиляди корабостроители. Инж. Петко Даракчиев и проф. Валериан Минков проектираха доковите камери при сложна геология. Инж. Матров и инж. Мураданларска са автори на сложните производствени технологии.
Отрасълът бе ръководен от талантливи стопански дейци: инж. Георги Георгиев, Панчо Петков, инж. Дочо Дочев, инж. Тодор Ганчев, инж. Иван Лазаров, инж. Слави Георгиев, инж. Злати Златев, инж. Богданов, Тремол Иванов и много други.

След 1990 г. се постигна невероятното - корабостроителната индустрия бе доведена до фалит! Перлата на европейското корабостроене - ККЗ, Варна бе продаден за 1 щ.д.!

Инвестиционното машиностроене

до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника.
Заводът за пектин в Перник проектирахме под ръководството на инж. Иван Байчев. Завършил и работил в Германия, той донесе в паметта си технологичната схема и конструкциите на машините.
Сега: Ако заработи известният в миналото с производството на пектин и плодови сокове пернишки завод, който е единствен на Балканския полуостров, това ще е не само успех...
Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини. Под ръководството на инж. Петко Башев и инж. Илия Илиев конструирахме трошачките, ситата, елеваторите, шнековите транспортьори, 40-метровата въртяща се пещ за клинкер.
Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена с наши топкови, конусни, челюстни, чукови мелници и трошачки, транспортьори и флотационни басейни.
Сега: Кърджалийската фирма “Монек- юг” ще оборудва флотационна фабрика, която ще бъде построена в турския град Чанаккале.
Заводът за помпи във Видин заработи в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, вкл. за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т.ч. и “Сигма”.
Завод “Спартак” в Бургас стигна годишно производство 30 000 вентилатора, главно за износ. Усвои промишлени вентилатори с размер на работното колело до 2 метра!
Завод “Мир” в Монтана стана за две десетилетия известен производител и износител на комплектни линии за тухли и керемиди. Осигури високото им качество с лицензи от италианската фирма “Морандо” и немската “Келер”.
Машиностроителният завод в Ст. Загора бе специализиран в производството на бутилираща техника. Програмата му включваше линии с производителност 36 000 бутилки на час. През 80-те години закупи световноизвестната фирма “Ортман и Хербс” в Хамбург. Десетки негови линии още работят в Русия, Украйна и Китай.
Машиностроителният завод “Вапцаров” в Плевен произвеждаше преси, въздушни компресори, водни помпи. Още в 1954 г. изработи водните турбини за ВЕЦ “Батошево”, а през 1986 г. стигна до турбопомпените агрегати за ПАВЕЦ “Чаира”. От 70-те години пое и производството на възли за атомни електроцентрали по международната специализация на СИВ.

Металообработващите машини

бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Научноизследователският институт и заводските му конструкторски бюра имаха огромен опит в създаването на нова техника. Развитието му е дело на инж. Щилян Петров, проф. Асен Вълев, д-р инж. Мойнов, д-р инж. Ярослав Генов, д-р инж. Илия Харампиев, д-р инж. Пенко Сомлев, инж. Божил Вучков.
Днес производството на металообработващи машини е почти ликвидирано. Преди месеци посетих флагмана му - ЗЗМ, София. Цехът за агрегатни машини, линията за сачмено-винтови двойки, участъкът от автоматични технологични линии с програмно управлявана и роботизирана техника бяха гордост за българската индустрия. Попаднах в потресаваща обстановка: празни и изоставени цехове, разграбени уникални машини, безцелно лутащи се хора с блуждаещи и тъжни погледи.
Господа управляващи, ако искате да видите успеха на вашето преустройство, отидете в ЗММ - София!

Инструменталното производство

беше силно развито! Съвременният индустриален свят добре знае, че то има стратегически характер, затова държаха под око действията ни в този отрасъл.
Над 80% от оборудването и технологиите бяхме купили от водещи западни фирми. Имахме и наши ценни разработки. Прецизните ни инструментални машини бяха колкото тези на швейцарските заводи, известни като водещи в тази област. Само нишковите и обемните ни електроерозийни машини надхвърляха 600 броя. Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали не отстъпваха на световните еталони. Други 300 индустриални предприятия имаха съвременни инструментални цехове. Квалификацията на инструменталчиците ни беше висока. България можеше да се запази като производител на инструменти и пресформи за експорт. Една пресформа с тегло 50 кг струва колкото лек автомобил!
През 1983 г. построихме в София малко предприятие за производство на пресформи с вносни машини и ембаргова КАД-КАМ система за управление. Първият западен бизнесмен, който го видя през 1990 г., поиска да го купи за луди пари!
Инструменталните ни мощности, включително и това предприятие вече почти са ликвидирани. Три четвърти от инструменталните ни машини бяха купени на безценица от турски фирми. Един от основателите на това производство, починалият инж. Леон Маиров, ако можеше да види какво стана с делото му, щеше да се обърне в гроба.
Индустриалният умствен капитал на България вече е унищожен
Това е престъпление, по-голямо от самото разрушаване на индустрията, защото без интелект е невъзможно нито изграждането, нито развитието й. Той се създава бавно и трудно. Нужни са време, подходяща среда и много пари.
Разправата бе извършена професионално. Тя включваше:
Бърза раздяла със старите специалисти. Те бяха унизени и оставени на мизерно доизживяване.
Разгонване по чужбина на специалистите от средното и младото поколение под натиска на безработица и безперспективност.
Сриване възпроизводството на нови специалисти. Съсипана бе образователната система.
Това изключи България от групата на индустриалните държави, тя се превръща в неоколониална територия.
Изпълнението започна още от началото на 1990 година.
Фалшифициран бе външният дълг, за да се представи икономиката ни като катастрофирала.
Изчезна 1,4 милиард щ. д. валутен резерв.
Необяснимо защо не бяха прибирани 2 милиарда и 350 милиона щ. д. външни вземания.
На 28 март 1990 г. бе обявен мораториум по външния ни дълг.
По покана на правителството господата Ран и Ът от САЩ с екип от американски и български специалисти разработиха план за “реформи”. Вече 15 години той се изпълнява безпрекословно. В съответствие с него България единствена в света извърши 100 % разрушителна приватизация.
Лекомислено се изоставиха традиционни пазари.
Чрез “преструктуриране” бяха разбити социалната, здравната, образователната и културната национални системи.
Така бе разрушено всичко, което ни свързваше със съвременния промишлен свят. Отприщените стихии унищожиха средата, в която може да се развива индустриалният интелект.
Изправени пред зиналата страшна икономическа гробница, ние, работилите по 30-40 години за нова България, можем само да кажем:

Господа, изпълнихте поръчението:

· Унищожихте плодовете на десетилетния национален труд!
· Продадохте десетократно по-евтино индустриалните мощности!
· Родихте хиляда нови милионери за сметка на милиони обеднели!
· Създадохте най-голямата безработица в Европа!
· Разпръснахте по света 800 хиляди млади хора!
· Направихте от специалистите улични продавачи и охранители!
· Превърнахте боклукчийските кофи в спасителен изход!
· Намалихте нацията с близо 1 милион жители!
· Съкратихте средната възраст на българите с 10 години!
· Върнахте забравената детска неграмотност!
· Отворихте път на младите хора към проституцията и наркотиците!
Не можете само едно: да ни отнемете самочувствието на строители на съвременната ни родина! Нарекохте го “носталгия по миналото” и я обявихте за голям грях. Това си е ваша грижа! Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за съзиданието!

Електрониката и изчислителната техника

беше ново световно направление.
Към 1970 година вече работеха заводи за:
Запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София.
Изчислителни машини и процесори в София.
Памети и телеобработка във В. Търново.
Механични конструкции в Благоевград.
Магнитни глави в Разлог.
Печатни платки в Русе и Търговище.
Инструменти в Шумен, Благоевград и София.
Градивни елементи в София, Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ст. Загора, Ботевград, Разлог, Белица.
Организационна техника в Силистра и Самоков.
Пишещи машини в Пловдив.
Радио и телевизори в София и В. Търново.
Телефони и телефонни централи в Белоградчик и София.
УКВ радиостанции в Гоце Делчев.
Радионавигационна апаратура във Варна.
Осветителна техника в Сливен и Ст. Загора.
Окръжни и заводски изчислителни центрове.
Териториални школи за подготовка на програмисти.
Научноизследователски институти: БАН - София, ЦИИТ - София, в Ботевград, Пловдив, Бургас, и др.
Заети в производството и научното развитие - над 100 000 души.
България се нареди сред развитите страни в тази област. Това беше тържество на нашия индустриален интелект! Изчислителната техника, телекомуникациите, кибернетиката, автоматизацията, програмната индустрия се превръщаха в съдба на младите българи!
Принос за това имаха проф. Богомил Гъдев, акад. Ангел Ангелов, акад. Васил Сгурев, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов, проф. Владимир Гановски, проф. Трайко Петков, д-р Йордан Младенов и др.
Инициатор и ръководител на цялата програма беше проф. Иван Попов (1907-2000 г).
Ураганът, вилнеещ през последните седемнадесет години над нашата индустрия и икономика, унищожи тази национална перспектива.
За техническата ни младеж остана единствен изход - да продават на безценица своя талант в чужбина, който е търсен по целия свят!

Българският военно-промишлен комплекс

води началото си веднага след Освобождението. Софийският военен арсенал, основан в 1896 г., в 1924 г. е превърнат в Държавна военна фабрика. Непосредствено след Първата световна война победената, териториално ограбена и икономически катастрофирала България, намерила сили да построи нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори на учебни самолети.
Тогава е зародена и първата ни индустриална интелигенция. Генерал майор проф. Симеон Ванков е с международна известност. Следват го Стефан Белов, К. Никифоров, Гочо Гочев, ген. Владимир Вазов, първият български оръжеен конструктор Димитър Рафаилов. Сред тях и оръжейникът, по-късно станал голям български оперен артист, Стефан Македонски. През 30-те години се появява ново поколение оръжейници, между които е и самолетният конструктор проф. инж. Цветан Лазаров.
Тези заводи и опитът на специалистите влизат в основата на военно-промишления комплекс след Втората световна война.
За 3 десетилетия той постигна огромно развитие. Мощностите му се увеличиха стократно, създадени бяха нови продукти и технологии както в традиционните оръжейни направления, така и в съвременни области: бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално приборостроене, лазерни технологии, металокерамика и твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство. Израснаха мощна научна база и специалисти в института НИТИ, Казанлък и в основните заводи.
Красноречив е примерът с бронетанковото производство. Завод “Бета” бе построен само за две години. Покритите му площи са над 120 декара. Има уникално оборудване: 4000 и 2500-тонни преси, гилотина за рязане на ламарина с ширина до 3200 мм и дебелина до 25 мм, линии за газово и лазерно обрязване на метални листове, камери за обемно отгряване на танкови корпуси, кантователи, прибори за контрол на изпитателни стендове и полигони. Произвеждаше бронетранспортьори в много модификации: универсални, амфибии, спасителни, санитарни, специално защитени срещу газове и радиация, самоходни установки, танкове с оръдия 122 мм, снабдени с наша радио- и оптикоелектроника.
Военно-промишленият комплекс бе изграждан, развиван и ръководен от няколко поколения високо квалифицирани специалисти. През 50-те години сред тях бяха инж. Марий Иванов, инж. Пеню Кирацов, ген. инж. Август Кабакчиев, инж. Лозанов, инж. Пантю Карапантев, инж. Богословов, инж. Точев, инж. Христо Минков, инж. Цветанов, ген. инж. Георги Ямаков, ген. инж. Борис Тодоров, ген. инж. Даиков. Последваха ги инж. Тончо Чакъров, ген. инж. Васил Василев, ген. инж. Кошинов, инж. Васил Тюркеджиев, ген. инж. Стайков, ген. инж. Александър Александров, инж. Климент Вучев, инж Илия Гунчев, д-р инж. Стефан Дамянов, проф. инж. Евгени Гиндев, ген. инж. Тодор Дончев, инж. Стоян Тодоров, инж. Иван Дамянов, ген. инж. Иван Колев.
Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство.
Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията.
Това показва както неговата ефективност, така и причините за отдавнашните опити на чуждите сили да ни изключат от тази сфера.
Пред 1943-1944 г. англо-американската авиация бомбардира наши военни заводи. След войната ги възстановихме за година-две. Много по-успешни от бомбените удари се оказаха днешните действия на собствените ни управници.
Усърдни слуги на чуждестранни господари, те обявиха военната ни промишленост като престъпна, изоставиха традиционни пазари, затвориха десетки заводи, разгониха специалистите, уволниха хиляди работещи и вече подготвят пълното закриване на комплекса. Тези невежи хора дори нямат представа какво рушат!
Военно-промишленото производство не е обикновено. То е синтез от науки, нови технологии, висока производствена култура, ред и дисциплина. Успехите му бяха ярък показател за нивото на националния ни индустриален интелект! Разбиването му ще покаже интелектуалната нищета на управниците ни!
Оптимизъм и надежда буди колективът на Института по металознание “Акад. Ангел Балевски” към Българската академия на науките. Под ръководството на акад. Янко Арсов и на чл. кор. проф. Стефан Воденичаров при трудни условия творят нови продукти и показват възможностите на българския индустриален гений.

Леката и хранителната индустрия

бяха слабо развити поради политико-икономическите догми на съветския тип социализъм.
10 ноември 1989г. роди надежда, че настъпва ново време за тези подценявани отрасли. Тя се оказа напразна и това се вижда от сравнението на производството през 1987 и 1997 г.
След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия.
Мъжките облекла на заводите “Витоша”- София, “Дружба”- Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни.
Трикотажните изделия на “Яница”- Елхово, “Росица”- Севлиево и други имаха неограничени пазари. Не случайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа.
Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от “Пума”, “Адидас”, “Виеналайн”. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията “Невен” и “Яница” в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла.
Станахме производители на марковите ски “Атомик”.
До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от "Ромика", "Трейнинг", "Адидас" и "Пума", предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки - повече от всички соцстрани, взети заедно.
Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ.
В тази поредица могат да се включат още много стоки на леката ни индустрия: обувки - от София, Пловдив, Добрич, Кюстендил, с. Бояново - Елховско; дамски блузи и трикотаж - от Ст. Загора, Русе, Враца, Червен Бряг; куфари и чанти от Пловдив, Силистра; съвременна пасмантерия - от Ямбол, Първомай, Болярово; копринени изделия - от Карлово и Хасково; ленени тъкани - от Самоков; килими - от Сливен, Котел, Смолян и др.

Раздвижи се хранителната индустрия:

Създадоха се нови или се обновиха старите пивоварни - “Астика”, Хасково; “Ариана”, София; “Загорка”, Ст. Загора; “Каменица”, Пловдив; “Леденика”, “Болярка”.
Усъвършенствано бе производството на бяло сирене, внедри се ултрафилтрация на млякото. Произвеждаха се топени сирена, френски сирена “Бри” и “Рокфор”.
Започна производство на детски храни. Появиха се майонезни деликатеси. Селскостопанската академия на науките създаде технология за производство на храни за космонавти.
По английска технология се появи маргаринът “Калиакра”.
Изградиха се малки колбасарски предприятия в Садово, Севлиево, София, Ботевград, Видинско.
Появиха се малки квартални хлебопекарни по френски технологии.
Модернизирани бяха винарските заводи в Хасково, Търговище, Сливен, Перущица, Видинско, Варна.
По шотландска технология бе произведено българското уиски “Диво козле” в Асеновград.
Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления.
Тези отрасли бяха развити от стопанските дейци Иван Недев, Дора Белчева, Стоян Жулев, Димитър Ядков, Стоян Киндеков, Петър Петров, Александър Дионисиев, Тодор Тонев, Павел Цветански, Илия Пачев, Жеко Георгиев, Илия Георгиев, проф. Дамянов, проф. Георги Митов, Иван Шипчанов, Велико Ненов, Пантелей Митов, Гено Станчев, Петър Пеев и много други. Днес тези имена са забравени.
Главната мишена на разрушителната канонада бе индустриалният интелект на България.
Местните компрадори очевидно бяха получили заповед: “Изкоренявайте индустриалното мислене!”
Изпълнението й започна още от началото на 1990 г.
Изгряваща звезда от БКП, преминала после през ред други “леви” партии, за да стигне и до българския футбол, заявил в Москва на тогавашния член на политбюро на КПСС Яковлев:
“Решили сме да се разделим с всички кадри, надхвърлили 35-годишна възраст”. Дори дълбоко законспирираният атентатор на социалистическата система се смутил: “Помислете, това ще ви лиши от най-опитните специалисти!”
Заканата бе изпълнена.
Изхвърлени бяха от индустрията най-опитни конструктори, технолози, проектанти, учени и стопански ръководители. Закриха десетки проектантски и научно-изследователски институти.
Коварен ход срещу индустриалните специалисти беше представянето им като закостенели, неразбиращи новото, слепи привърженици на “живковизма”... Използвана бе особеността, че индустриалците не владеят политическите пируети. Строгите правила на производството и на материалната наука изискват професионална стабилност. Връзката с обикновените хора съхранява нравствената чистота.
Истината беше друга: индустриалната интелигенция първа осъзна изискванията на новото време, нейни бяха началните стъпки към основните промени:
Още през 1962 г. инж. Пантьо Карапантев създаде “Балканкар” - най-динамичния и модерен индустриален комплекс в източния блок;
Пак той изгради в 1966 г. в Ловеч смесено предприятие с италианския гигант “ФИАТ” за монтаж на леки автомобили;
През 1967 г. генерал инж. Георги Ямаков построи смесено предприятие на “Металхим” с “Булгар-Рено” в Пловдив. За 3 години то даде на пазара 5 хиляди леки автомобили;
През 1967 г. бе подготвено създаването (с японски групировки) на смесена фирма с корабостроителницата ни във Варна. Съветски бюрократи разпоредиха отмяна на договореността.
През 60-те години по инициатива на Георги Найденов и на инж. Тончо Михайлов бе сключен първия договор между социалистическа страна и английската “Швепс”, след това и с американските “Кока-Кола” и “Пепси-Кола” за производство на безалкохолни напитки.
През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване. Сред тях са: Завод за германиеви полупроводници в Ботевград от френската фирма CSF по инициатива на Лазар Данчев;
Завод за метален обков във Варна, вкл. стан за студено валцоване на ленти по инициатива на инж. Димитър Валев;
Завод за санитарна арматура в Севлиево, с първия в източните страни цех за метални покрития на пластмасови детайли. За кратко време той завладя пазарите в Близкия изток;
Завод за тягови панцерни акумулатори от фирмата “Варта”;
Завод за диамантни дискове по шведски лиценз;
Завод за електропреобразователни елементи с линии за кварцови монокристали от Япония, по инициатива на инж. Янко Дюлгеров;
Завод за автобуси по лиценз от немската фирма “Кесборер”;
Завод за въздушни и маслени автомобилни филтри “Пирели”;
Завод за стоманени профили по лиценз на “Шльойман”, ГФР;
Завод за заваръчни електроди по лиценз от Германия;
Завод за дизелови двигатели по лиценз от “Перкинс”, Англия;
Завод за ръчни електроинструменти по лиценз на “АЕГ”;
Завод за вентили за автомобилни гуми по японски лиценз;
През 70-те и 80-те години първи в соцсистемата пристъпихме към практическа реализация на малки и средни предприятия, към привличане на чуждестранни капитали у нас и на наши в чужбина, към темите за стопанския риск, за рискови капитали, за неефективни предприятия и тяхния фалит.
Тези опити на индустриалната ни интелигенция за насочване на развитието ни по нови пътища бяха засилени след 1980 г.: С нови високи технологии, съвременно оборудване, лицензи и марки на световноизвестни фирми бяха построени над 600 малки предприятия и производствени линии;
“Металхим”, “Балканкар” и БСК договориха с френската фирма “Рено” производството у нас на леки автомобили, към 1992 г. трябваше да стигне годишно 60 хиляди броя.
Подписан бе договор с немската “ОБИ” за изграждането у нас на верига от хипермаркети. Първията сграда бе готова в Хасково и трябваше да заработи в 1990 г.;
С холандската фирма “Беренберг” бе сключен договор за изграждането на верига от магазини за стоки за малкото селско стопанство. Първият от тях бе построен в Пловдив. Договорът бе прекратен веднага след 10 ноември 1989 г.
С японска фирма бе договорено създаването на смесена лизингова фирма. През 1986 г. у нас бе учреден “Булгарлизинг” - първото в Източна Европа. След 1990 година връзката с японската фирма бе прекратена.
През 1986 г. задейства първата в страната кооперация на частни собственици на леки автомобили “Кооптакси”.
През 1988 г. неуморимият стопански и кооперативен деец Благой Рагин създаде кооперация “Коопхотели”.
Учредена бе в 1981 г. “Банка за стопански инициативи” - първата в източния блок акционерна банка. За 6 години тя даде кредити над 700 милиона лева, в т.ч. 150 млн. щ.д. Изградените с тях МСП даваха към 1987 г. годишна продукция 1 милиард лева, осигуриха над 1000 нови видове стоки и разкриха 30 хиляди работни места.
През март 1988 г. икономическият директорат на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайър посвети 12 страници на икономическите промени в България и призна: “Програмата за малките и средни предприятия в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реална крачка към пазара”. До днес никой не е погледнал нито програмата, нито доклада.
За съжаление много инициативи на индустриалната ни интелигенция не бяха реализирани.
Ярък е случаят с Горбачов. На 16 октомври 1987 г. той каза на Живков: “Около Вас има хора с прозападна ориентация. Вие трябва да го знаете! Във Вашето обкръжение има хора, които смятат, че трябва да вземат технологии от ФРГ, от Запада. Такива разговори ни безпокоят! И ако около Вас има хора, които дори само си мислят за “мини - ФРГ” и “мини - Япония”, не трябва да ги държите повече близо до Вас!”
Това беше не сигнал, а заповед на първожреца на съветската идеология и политика за разправа с индустриалната ни интелигенция.
Само след 3 години Горбачов, българските му наместници и кръжащите около тях идеолози, философи, социолози, политикономисти, медийни играчи и партработници се преустроиха по невероятен начин като дисиденти. Те обвиниха индустриалната ни интелигенция в закостенялост, разгониха я и сринаха цялата ни икономика.
Тези остри думи не са от професионална завист. Животът се оказа безкрайно сложен.
Горбачов се превърна в жалка фигурка. Някои от намстниците му имаха фатална съдба. Дори новите милионери не могат да предизвикат завист! Няма да останат без висше възмездие и други, познати по своята низост, грабителство и корупция!
Голямо престъпление на нашите перестройчици е, че разединиха националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би и завинаги!
В ужасната транжорна те изрязаха и изхвърлиха от живота почти цялата ни индустриална интелигенция!
Прегледайте списъка на българските експерти в екипа на г-дата Ран и Ът - и в него няма да срещнете нито едно име, утвърдено през дългогодишния процес на индустриалното съзидание.
Перестройчиците наложиха не случайно това разединение:
Те нямаха общ език с индустриалната интелигенция. Строгите условия на материалното производство и прецизността на точните науки изискват от индустриалния интелектуалец взи-скателност, самодисциплина, обективност, самостоятелност, категоричност, бързи реакции, недопускане на низкопоклонство и най-вече вътрешна чистота. Хора с такива качества щяха да пречат на перестройчиците да осъществяват поръченията си.
Тези различия имаха стратегически характер - целта на ”перестройката”, прикрита зад мъгляви декларации беше ликвидацията на българската промишленост. Индустриалните интелектуалци нямаха място в такъв процес!
Неизмерима е загубата на България от това разединение!
Българските индустриалци бяха естественият екип, годен да поведе по правилен път Родината ни през сложните процеси на промяната.
Само те можеха да дадат верни съвети! Ето някои от тях:
Съвет 1: Пазете и развивайте индустрията! Тя крепи държавата! Защото: Дава 80% от обществения продукт.
Създава работа на 2 милиона и 200 хиляди българи.
Осигурява финансово здравеопазването, образованието, културата, пенсиите на старите хора.
Тя е средата, в която се създава и развива индустриалният интелект, а той е абсолютно нужен в 21-вия век.
Към 80-те години Турция, Гърция и Португалия бяха изоставащи страни. За 25 години постигнаха неимоверно развитие благодарение на бързото си индустриализиране. Ако индустрията е ненужна и вредна, първи от нея щяха да се откажат богатите нации!
Ако някой ви съветва да я ликвидирате, не му вярвайте!
Той мисли за личния си, а не за нашия интерес!
Съвет 2: Всяка индустриална форма - държавна, частна, кооперативна - има своето естествено място!
Осигурете го! Защото: Няма в света държава с едностранно развита собственост.
Ако това беше добре, първи щяха да го възприемат богатите нации.
Страна без държавно участие в собствеността на стратегическите отрасли лесно ще загуби независимостта си.
Огромната държавна индустрия беше национално богатство, което никой нямаше право да разпилява потайно.
За нейното създаване бе направен и външен дълг от 9,2 милиарда щ. д. Първото задължение беше именно неговото погасяване. Нямахме право да го оставим за бъдните поколения!
Задачата не беше сложна. Само от продажбата на внесеното и още немонтирано оборудване можеха да постъпят над 1 милиард щ. д. Приватизацията на 50-60 добри завода от реномирани чужди фирми можеше да покрие останалия дълг. Това не стана!
Немонтираното оборудване още отлежава в сандъците, или се даде за скрап. Заводите рухнаха и се разпродават на безценица.
Другото задължение беше да се формират стабилни здравни, осигурително-пенсионни и просветни фондове, които да гарантират поносим преход. Това също не беше трудно - средствата от приватизацията на още 80-100 завода стигаха за създаване на силна финансова основа на тези фондове.
В периода 1960-1989 г. Министерството на външните работи бе изградило нужни и ненужни големи сгради за посолства, посланически резиденции, търговски представителства, хотели и жилищни блокове в близо 100 световни столици. Реалната стойност на тези сгради с терените към 1990 г. надхвърляше 3 милиарда щ. долара. Продажбата на част от тях също можеше да осигури средства за новите фондове.
Знае ли се обаче как, на кого и за колко бе продаден хотелът в центъра на Берлин? А такива хотели имахме във Виена и в Москва. Пак в Москва, където днес имотите може би са най-скъпите в света, е и изложбено-търговският ни център, най-големият на чужда страна в Русия.
В индустрията имаше скъпи машини. Още в 1990 г. експертни групи трябваше да ги огледат, ненужните да се рециклират и да се продадат на добри цени. Много машиностроителни заводи можеха да извъшат това вместо да се разрушават. Поне 1 млрд. щ. д. щяха да постъпят от такава операция, но техниката беше разпиляна или замина за жълти стотинки към Турция и Гърция. 1990 г. завари в заводите и особено в новостроящите се обекти огромно количество метали, строителна и транспортна механизация. Само в АЕЦ “Белене” те надхвърляха 500 милиона щ. д. Никой не се погрижи за опазването и за ефективната им продажба.
В приватизационните договори има клаузи за анулирането им при нарушения от страна на приватизаторите. Могат ли управляващите да съобщят поне един такъв случай на анулиран договор? Защо се крие, че в Чехия досега са анулирани 254 проватизационни договора?
Изобщо защо не се съобщава колко са постъпленията от почти завършващата приватизация? Къде и за какво са използвани? Ако е истина, че те са под 4 милиарда щ. д., това е потресаващо! Извършен е огромен грабеж, надвишаващ 10 пъти валутния дълг на България към 31.12.1989 г.! Вместо нова средна класа са “отхранени” само няколко хиляди милионери, а единици от тях вече са сред 1000-та най-богати на планетата!
Съвет 11: Не се втурвайте в 100-процентова приватизация! Защото: Такова чудо не е осъществявано от никоя друга страна!
Опорните страни на САЩ - Турция, Израел, Южна Корея, Чили, са с най-голям дял държавна собственост. Тях никой не ги притиска за бърза и 100% приватизация.
Ричард Ран и Роналд Ът, предложили с “програмата” си да разпродадем за две години цялата си държавна собственост, като започнем от стратегическите мощности, сами признават, че това е първи експеримент в света! Ако бяхме сериозна държава, трябваше да им благодарим и да им купим еднопосочен билет за напускане на страната! На нашите “специалисти”, подписали тази “програма”, следваше да се осигури санаториален отдих. Ако е вярно обяснението им, че са я подписали без да я четат, трябваше незабавно да се отстранят от стопанска, научна, или обществена дейност, защото там не се допускат такива безотговорности! Вместо това някои от тях и днес са големи дейци, един даже е новоизлюпен президентски съветник.
От приватизацията трябва да се изключат поне за 30 години:
Големите и средни енергодобивни обекти, енергоразпределението и енергопласиментът.
Минодобивът и подземните богатства.
Военнопромишленият комплекс.
Националната телекомуникационна система.
Народната и няколко национални банки.
Националната транспортна и пътна мрежа.
Монополни сфери, в които не е възможна конкуренция. Продажбата на държавната ни собственост на чужди държавни фирми не е приватизация. Тя е признание за некадърността на нашето държавно чиновничество!
България има свои вековни традиции и като другите нации трябва да ги съхранява!
Все по-ясно става, че глобализмът използва приватизацията не за укрепване, а за дестабилизиране на националните индустрии и икономики на страните, набелязани за ликвидация.
Съвет 12: Забавете поне с 5 години приватизирането на бюджетопълнещите предприятия! Защото: Ще помогнат да се направят по-нормално промените.
Ще осигурят средства за здравеопазването, образованието, културата и пенсиите в критичния период на преустройството.
Сред бюджетопълнещите предприятия са пивопроизводството, винарската промишленост, производствата на тютюневи изделия, на безалкохолни напитки, на минерални води, на млечни произведения, на кибрит, на захар, сол, хлебна мая, нефтопродукти.
През 60-те и 70-те години Министерството на финансите се ръководеше от легендарния финансист Димитър Попов. Той често събираше стопански ръководители и сам ни предлагаше средства да инвестираме в такива мощности.
Какво наложи тези заводи да бъдат приватизирани още през 1991-1993 г.? Защо това не стана в по-късен етап, когато преустроената икономика вече е стабилизирана?
Защо голяма част от тях бяха подарени на външни фирми, които днес ни продават българската минерална вода, млякото, бирата и кибрита?
Защо не се публикуват данни какво са давали тези производства на бюджета преди приватизацията и сега, след нея?
Те не се ли превърнаха от бюджетопълнещи в джобопълнещи предприятия? Защо трябваше бързото формиране на новата богата класа да се стовари като тежест върху народа?
Съвет 13: Пазете банките от нечисти ръце! Защото: Без банки индустрията ще загине.
Без тях няма нормален пазар.
Чрез тях се осигуряват нормални външноикономически връзки.
Те са кръвоносната финансова система на икономиката.
През 1920-1923 г. Александър Стамболийски се опря на кооперативната банкова система. Бяха учредени стотици популярни банки, включително и в големите села. Чрез тях се раздвижи икономиката, укрепна левът. През 1920 г. 100 швейцарски франка са стрували 2900 лева, а в началото на 1923 г. - 1315 лева!
Престъпното разбиване на банковата система през 1947 г. изправи България пред срив. Спаси я незабавното създаване на Българска инвестиционна банка (БИБ). Благодарение на нея още в 1949 г. заработиха първите ВЕЦ, заводите в Димитровград, Перник и Кърджали, всеобщата електрификация, бригадирските обекти: жп линиите Перник - Волуяк и Ловеч - Троян, проходът “Хаинбоаз”, язовирите “Копринка” и “Александър Стамболийски”.
Новата икономическа катастрофа започна с разбиването на банковата система!
Съвет 14: Спасението на България е в собствените ни ръце! Защото: Ние най-добре знаем собствените си проблеми.
Никой не може да намери по-добър спасителен изход.
Външните съветници винаги ще пречупят нашите истини през собствените си интереси.
1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% - основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 милиарда щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление. Малко държави бяха в такова благоприятни положение.
Вместо стартова позиция за нов растеж, това състояние беше разхитено по чужди указания!
Тези и други съвети за ефективни промени можеха да се чуят от индустриалните ни интелектуалци. Никой обаче не ги потърси.
В началото бяхме обвинявани, че сме строили много, днес - че сме построили малко и скоро ще дойде краят на грабежа от приватизацията.
Сега дори великата задокеанска сила да се смили да опрости външните ни дългове, както това направи с Полша и с Унгария, даже да позволи да приберем външните си вземания, пак няма да се спасим, ако сами не се заемем! За съжаление, това вече е почти непостижимо
Защото е разбит индустриалният ни интелект!
Вместо интелектуален елит се роди странен политически разноцветен сурогат. Той заграби властта, прие механизми за вечно властване и наложи чужда цел - превръщане на България в неоколониална територия с послушни местни компрадори!

Затова България днес няма:
Национална стратегия и програма за индустриално възраждане.
Национална стратегия и програма за новото селско стопанство.
Национална политика за перспективата на младите българи.
Национална политика срещу гибелното намаляване на населението.
Обединяваща идея за съхранението на българската култура.
Нямаме даже единно виждане по националната ни история.
Вместо истински програми и стратегии за стабилен изход, на народа се обещават далечни “светлини в тунела” и зад него - красиво бъдеще.
Дотогава от България може да остане само едно историческо понятие!

http://bgsviat.narod.ru/BulgAria_koqto_izgubihme.htm

цитирай
15. анонимен - Коя теория е виновна за кризата?
21.12.2009 22:30
07.10.2008 13:05
От: Георги Пантеровg.panterov@investor.bg

Кой е виновен за кризата? Едва ли някой може да даде еднозначен отговор на този въпрос, но самият факт, че един въпрос е труден, не може да бъде аргумент срещу неговото анализиране.

Първият отговор за човек, следящ с умерен интерес финансовите пазари, е, разбира се, проблемът с лошите ипотечни заеми в САЩ – неплатежоспособни хора теглеха нереално големи жилищни кредити, които не можеха да изплащат. Безотговорността в случая беше двустранна – слабият надзор над банковата система в САЩ позволяваше това ирационално поведение и масово отпускане на кредити. Тези кредити се „пакетираха“ в различни финансови инструмент (различни видове облигации) с цел да се диверсифицира рискът, но така не остана част от финансовата система, която да не е поне косвено засегната от тези лоши заеми. Когато спряха плащанията по ипотеките, финансовите пазари не знаеха кои инструменти имат компоненти на тези лоши ипотеки. Големият ливъридж пък увеличи риска в пъти.

Но преди да сме твърде строги към финансовите институции трябва да отбележим, че те не са напълно ирационални. Тъй като в икономиката имаше много пари (т.е. кредит) банките имаха достатъчно ресурс, който да продават. От друга страна инвестициите в недвижимо имущество винаги са били „сигурни“ и цената на имотите рядко се понижаваше за по-дълъг период. При тези обстоятелства ирационалността на финансовите институции е твърде лесно обяснение и спасява от отговорност друг голям виновник за кризата - Федералният резерв.

Нека се върнем 80 години назад до голямата депресия от 1929 година. Безпрецедентността на кризата създава нужда от сериозни дебати и в продължение на десетилетия множество икономисти се опитват да обяснят този икономически феномен. Едно от обясненията за кризата е на т.нар. австрийски икономисти. Според тях рецесиите са естествен елемент от бизнес циклите и представляват самокорекция на пазарите поради ирационалните темпове на инвестиране в периодите на икономически бум. Големите инвестиции в периода, когато икономиката изпреварва естествените си темпове на развитие, създават балони в различни категории ресурси (цени на суровини, имоти, заплати и т.н.) и рецесиите коригират тези ексцесии. Така Голямата депресия е естествен резултат от бурния икономически растеж през 20-те години на миналия век, смятат „австрийците“.

Нещо повече, според някои икономисти от австрийската школа кризата се влошава от изкуствената намеса на правителството в годините преди депресията – умишленото увеличаване от страна на централната банка на парите в обращение.

Някои икономисти обаче поемат по друга интелектуална пътека в опита си да стигнат до причините за Голямата депресия. Едно име изпъква на фона на всички останали и то променя икономическата наука завинаги – това на Джон Мейнард Кейнс. Според Кейнс властващата идеология на времето – идеята за непогрешимостта на пазарите и перфектната им способност за саморегулация, са грешни. Правителството трябва да се намесва по време на депресия, като създава търсене на стоки и услуги. Според Кейнс именно начинът на мислене на тогавашните икономисти и сляпата им вяра в „невидимата ръка“ на Адам Смит влошава кризата и тя се превръща в Голяма депресия.

През последните години на 20-ти век се появява и друго обяснение за Голямата депресия – това на монетаристите. Те, като Кейнс, също атакуват постулатите на австрийското мислене за бизнес циклите и за естествения характер на рецесиите. Според монетаристите, чийто най-известен представител е Милтън Фридман, основна причина за влошаването на кризата през 1929 г. е нежеланието на Федералния резерв да увеличи парите в обращение. Ниската ликвидност в системата става причина за кризата и тогавашните централни банкери правят грешка, че не облекчават монетарната си политика и не инжектират повече пари в системата (чрез намаляване на лихвите, директно участие на пазарите, намаляване на минималните задължителни резерви и др.). Според монетаристите лекът за депресията е трябвало да бъде увеличаване на ликвидността в системата.

Така в процеса на развитие на икономическата наука австрийската школа става все по-маргинализирана и икономистите, излизащи от американските университети, са по-скоро „кейнсианисти“ или „монетаристи“ отколкото „австрийци“.

Ако трябва да определим към коя школа принадлежат последните управители на Фед, те по-скоро биха попаднали в категорията на „монетаристите“. По време на реч през 2002 г. Бен Бернанке коментира в качеството си на икономист, работещ за Фед: „Бих искал да се обърна към Милтън и Ана (Фридман) – относно Голямата депресия – вие бяхте прави, ние (Фед) го направихме, за което много съжаляваме. Благодарение на вас обаче това няма да се случи отново“.

Възможно ли е този начин на мислене и тази теория, която защитава по-активна монетарна политика и по-активна роля на централната банка в икономиката, да е допринесла за кризата? Възможно ли е дискредитираните австрийски икономисти да са били до някаква степен прави? Предотвратяването на малка рецесия с облекчаване на паричната политика не идва ли на твърде висока цена - на отлагането на по-сериозна криза напред във времето?

През последните месеци се появиха някои анализатори, според които Федералният резерв носи голяма част от вината за сегашната финансова криза. Според тях активната парична политика на Фед и готовността му на всяка цена да се бори с рецесията са допринесли значително към сегашната проблемна ситуация.

Един такъв анализатор е инвеститорът Джим Роджърс, бивш партньор на Джордж Сорос от Quantum Fund. Според него рецесиите са нещо положително за икономиката, тъй като я изчистват от неефективните агенти и коригират цените на активите. Изкуственото предотвратяване на рецесиите дава възможност за сформирането на балони (като имотния балон в САЩ) и когато те се спукат кризата, която идва в бъдеще, е много по-сериозна от предотвратената.

Аргументите на тези нови „австрийци“ не са без тежест. Нека разгледаме последната криза в САЩ – дот-ком балонът. Подобно на Голямата депресия и тя започва с драстичен спад на акциите на Wall Street. Технологичният индекс Nasdaq е на ниво от 5132 пункта (сега индексът е 1868 пункта). След спукването му започва криза в САЩ, която освен Wall Street засяга и останалата част от икономиката.

Ръстът на БВП през 2001 г. е едва 0,76 на сто, като през 2000 г. той бе цели 3,69 на сто. Икономиката се връща до нормалните си темпове на развитие (т.е. ръст на БВП около 2,5 на сто) едва през 2003 г.

Федералния резерв, чийто президент тогава е Алън Грийнспан, обаче се намесва веднага и намалява лихвите драстично. В края на 2000 г. лихвата, на която Федералният резерв кредитира банките (Fed Fund Rate), е 6,5 на сто. До края на 2001 г. този процент пада до 1,82. В края на 2003 г. лихвите са вече едва 1 на сто и остават такива до средата на 2004 г., когато отново започват да се покачват.

Една от основните причини за връщането на нормалните темпове на ръст на американската икономика е именно евтиният капиталов ресурс, който кара бизнесът отново да инвестира. Това предотвратява кризата и не ставаме свидетели на свиване на икономиката, а Грийнспан си спечелва титлата на един от великите икономисти през втората половина на века.

Според други обаче това „изкуствено“ подкрепяне на икономиката е „късогледа“ политика и тя просто отлага рецесията във времето, но я прави по-сериозна. Подкрепянето на икономиката чрез увеличаване на парите в обращение не позволява самокорекция на пазара. Според тези „нови австрийци“ Грийнспан е един от основните виновници за сегашната финансова криза, която разтърсва глобалните пазари.

Един аргумент в полза на тези твърдения е дисбалансът на паричната политика на Фед, т.е. централната банка е готова да увеличи парите в обращение по време на криза, но не и да ги ограничи достатъчно по време на бурен растеж (което е може би разбираемо за хора на политически длъжности).

За периода, за който се счита „напомпването“ на дот-ком балона – 1995-2001 г., американската икономика има завидни темпове на растеж. През 1997, 1998 и 1999 г. реалния ръст (т.е. ръстът над инфлацията) на БВП е около 4,5 на сто на година, което за икономика от мащабите на американската е впечатляващо. За този период обаче лихвите остават почти без промяна.




Годишен реален ръст на БВП Усреднен лихвен процент на Фед (Fed Fund Rate)
1994 4.06 4.2
1995 2.54 5.84
1996 3.75 5.3
1997 4.55 5.46
1998 4.22 5.35
1999 4.49 4.97
2000 3.69 6.24
2001 0.76 3.73
2002 1.61 1.67
2003 2.52 1.13
2004 3.92 1.35
2005 3.23 3.21


От таблицата личи дисбалансът, т.е. нежеланието на Фед да ограничи потреблението и инвестициите при растяща икономика, но готовността му да намали лихвите до изключително ниски нива (стимулирайки инвестиции и потребление) при свиваща се икономика. Изглежда икономистите във Фед са „австрийци“, когато икономиката расте, т.е. избягват намеса на пазарите, и „монетаристи“, когато икономиката се свива. Този дисбаланс може да е причината за напомпването на ценовите балони.

Разглеждайки днешната финансова криза, преди да хвърлим цялата вина върху финансовите институции, трябва да отчетем и вината на Федералния резерв. Банките отпускаха ипотечни кредити, като имотите, които кредитираха, бяха в ценови балон – т.е. банките отпускаха кредити и в замяна получаваха гаранция, чиято реална цена бе по-ниска от стойността на кредита. От една страна те бяха оправдани, тъй като ресурсът им (т.е. кредитите) беше евтин и в голямо количество. Според критиците на Фед именно политиката на Грийнспан, мотивирана от идеите на монетаристите, попречи на навременна корекция на този балон и ниските лихвени проценти, целящи избягване на малка рецесия, продължаваха да заливат икономиката с евтини пари, а това продължаваше да помпа балона на цените на имотите.

Политиката на Бернанке сега продължава да бъде мотивирана от същите тези икономически принципи и само времето ще покаже дали тя ще се окаже правилна. Но с влошаването на финансовата криза критиците на тези активни монетарни интервенции стават все повече и все повече специалисти протестират срещу зачестилите интервенции с цел "спасяването" на икономиката.
цитирай
16. krizata - Щатските ДЦК изпращат най-лошата си година от 1978 насам
30.12.2009 14:55
Американските държавни ценни книжа (ДЦК) отбелязват най-лошата си година от 1978 г. насам, след като правителството ускори емитирането на нов дълг, за да подпомогне възстановяването на икономиката от най-дълбоката рецесия за последните шест десетилетия, предава Bloomberg.

Според индекс на Bank of America Merrill Lynch държавните ценни книжа са загубили 3,6% през тази година - най-лошото представяне поне от 1978 г., когато започва изчисляването на индекса.

Държателите на американски дълг обаче са постигнали възвръщаемост от 81% за последното десетилетие според този индекс, докато за същия период индексът Standard & Poor’s 500, включващ и дивидентите, е загубил 8% от стойността си.

Президентът Обама заема безпрецедентни суми за финансирането на различни програми. Само през последната седмица финансовото министерство продаде държавни ценни книжа на стойност 118 млрд. долара.

Емитираният правителствен дълг в обръщение е достигнал рекордните 7,17 трлн. долара през ноември, след като в края на миналата година е бил на ниво от 5,80 трлн.

„Това е най-голямото увеличение на бюджетния дефицит за една година, като се изключат периодите на войни и депресии. Реалните очаквания за икономическо възстановяване и съпътстващото го повишаване на лихвите увеличиха доходността на държавните ценни книжа, което автоматично означава по-ниски цени“, споделя Кристиан Карило, старши анализатор в Societe Generale SA, Tokyo. Според него цените е можело да паднат и повече.

От началото на годината доходността по базовите 10-годишни държавни облигации се е повишила с 1,59 пункта до 3,80% в ранната лондонска търговия днес.

„Обемът на предлагане ще остане проблем и през следващата година“, смята Давид Шнаутц стратег в Commerzbank AG, Frankfurt. „Въпреки голямото предлагане и перспективите за възстановяване на икономиката, обаче, очаквам доходността по държавните ценни книжа да бъде структурно ниска, тъй като банките вероятно ще увеличат инвестициите си в безопасни и ликвидни активи, каквито са правителствените книжа“, завършва той.

Спредът между доходността на краткосрочните и дългосрочните държавни ценни книжа, барометър за състоянието на икономиката, се разшири рекордно по-рано през месеца, след като инвеститорите приеха, че набиращото скорост възстановяване ще предизвика инфлация и ще намали търсенето на правителствен дълг, повишавайки доходността по дългосрочните облигации.

Разликата в доходността между 2-годишните и 10-годишните облигации достигна рекордните 2,88 пункта на 22 декември от само 1,45 пункта в началото на годината. Към момента спредът е на ниво от 2,71 пункта.

Спредът между 10-годишните държавни облигации и държавните облигации защитени от инфлация със същия матуритет се повиши до 2,43 пункта вчера – най-високото ниво от юли 2008 г. насам.

Този спред е мярка за инфлационните очаквания и показва, че възстановяващата се икономика може да промени нагласите и да доведе до още по-висока доходност (респ. по-ниски цени) на държавните облигации.


http://www.investor.bg/?cat=6&id=91959
цитирай
17. krizata - Годишна астро-прогноза за 2010г.
03.01.2010 01:27
Странна, но интересна прогноза за България и света. Лично аз съм убеден, че е писана от човек с дълбоки икономически познания, въпреки че той самият се представя за астролог.



Годишна астро-прогноза за 2010г.

Въпросът дали през 2010г. световната икономическа криза ще свърши или поне ще се облекчи, от гледна точка на астрологията има само един отговор. Финансовите проблеми не само, че няма да свършат, но ще има и втора вълна от нови кредитни фалити, а най-големите последствия от първата вълна ще получат своето най-голямо разгръщане. С една дума това ще е много, много тежка финансова година. Световната икономическа криза бе предизвикана от едно тежко противопоставяне между Сатурн и Уран в края на 2008г. А началото на този танц между двете планети започна със съвпада им през 1988-1989г. на фона на знака на Козирог, който преобърна политиката и икономиката на света. 22 години по-късно, заставайки един срещу друг, те разтърсиха световната икономика с внезапния крах на статуквото, заложено в началото на 90-те.

Неприятното е, че в края на април 2010г. двете планети имат нова, поредна среща, която ще люшне за пореден път финансовите институции в световен мащаб. Този сблъсък е между новото и старото, между старите подходи в икономиката и новите необходимости, определени от новата епоха на изчерпващи се ресурси и свръхпотребление, свръхмодерните технологии и промените в климата. В периода 2001г - 2008г. Уран, транзитирайки на фона на зодикалното съзвездие Водолей промени света с Интернет, а сега навлизайки на фона съзвездие Риби ще предизвика подобна невероятна революция в областта на биотехнологиите и медицината. И това ще случи докъм 2015г.-2016г.

Същевременно планетата ще ни въздейства с тежките си транзити със Сатурн и Плутон. Затова ни предстои тежък период на сътресения, които вече раждат едно ново бъдеще. Първите реални резултати ще са към 2016г. Те ще се наричат нови високи и незамърсяващи технологии от неизчерпаеми източници и прощаване със старите енергийни ресурси, със старата политика и със старата икономика. На хората в следващите 7 години ще им се наложи да започнат да мислят по съвсем различен начин и да стегнат коланите докрай.

От края на 2009г. започна и още един тежък аспект вече между Сатурн и Плутон, който допълнително ще влоши икономическото състояние на света. Той ще даде своите неблагоприятни плодове през лятото и есента на 2010г. Взаимодействието разкрива крах на стари договори и споразумения, тотални разминавания между големите в световната политика, напрежения и тайни конфликти. На преден план ще излязат страните от Близкия изток и Израел, които са свързани с влиянията на Плутон. Тази планета въздейства и върху кредитните отношения и върху кредитната мрежа в света. Проблемите в тази сфера ще са дълбоки и сериозни. .Аспектът предполага фалити, включително и на банки, невъзможности за обновяване на икономиката чрез кредитиране включително и по държавен път и сериозни политически обрати в някои държави като Япония, Обединеното кралство и Германия. Изключително тежка ще е ситуацията в Индия. Това ще предизвика ефектът на доминото за втори път.

Изключително тежък ще стане енергийния проблем, защото Плутон има отношение и към всички подземни богатства в света. Нещата ще се затегнат докрай. И не на последно място на преден план ще излезе регулиращата роля на държавната машина с всичките и репресивни органи: полиция, разузнаване, митници и данъчни.
Тези поредни няколко тежки аспекти ще предизвикват и сериозни природни катаклизми и неочаквани обрати във времето и климата. България е заплашена само от определени водни бедствия, тъй като още носи последствията на преминаващия още от 2004г. срещу Слънцето ни Нептун.

Много по-сериозни обаче ще бъдат последствията за българската икономика, тъй като ние сме силно зависими от европейската и световна системи. Ограничителните системи, които ще наложи Европейският съюз ще ни ударят пряко точно във външно-политическата сфера. Всяко действие на България ще се гледа под лупа и за най-малките и формални грешки парите, които ни се полагат, ще се орязват. Контролът върху правителството и фирмите ще е тотален. Кредитирането на бизнеса ще е изключително трудно и ограничително. Затова пък изискванията по плащанията на държавата към външния дълг, както и към вноските и другите задължения към ЕС и негови банки ще са безкомпромисни. Външният дълг ще нарастне значително.

Преминаването на Плутон през знака на Козирог и на фона на съзвездие Стрелец ще доведе до пълно доминиране на тайните служби, данъчните и полицейските методи в държавното управление и правната система. Още повече, че такива ще бъдат и изискванията отвън. От април нататък са възможни фалити не само на фирми, но и на финансови институции. В този смисъл е добре да се знае, че в период на криза е добре човек да бъде търпелив, скромен и умерен в желанията си, защото алчността и разхищението се наказва лошо, особенно когато имаме неблагоприятно съчетание на Сатурн и Плутон.

Вследствие на идващите нови влияния цените на имотите ще паднат още повече, а строителството на практика ще замре. Наемните отношения във всички сфери също ще бъдат в неизгодно положение за наемодателите.
В много тежко положение ще се окажат и пенсионните фондове, тъй като влиянията и на двете планети са силно свързани с тази възрастова категория. Смъртността ще се увеличи и всъщност това ще е една от възможностите за по-печеливш бизнес. В следващите две години раждаемостта в страната ще намалее отново до степените на ниските нива от средата на 90-те години.

Сатурн има пряко отношение и към работната сила и нивото на безработица. При новите му неблагоприятни аспекти той ще способствува и за увеличението на незаетите хора, особенно сред по-възрастното население над 47-50 годишна възраст. Това съчетано с кредитен натиск и намалени възможности за емиграция допълнително ще усложни ситуацията.
В тежко положение ще се окаже и здравеопазването също поради невъзможност да обслужва възрастните хора и хроничните заболявания. Не трябва да забравяме, че Плутон има пряко отношение към развитието на раковите заболявания и всички смъртоносни болести. За тези, които не знаят, неговите въздействия пряко управляват смъртта. Качеството на здравните грижи рязко ще се влоши и ще има непридвидими лоши вести.
С една дума пицата ще бъде не само малко постно кръгче, но може да се окаже и малко парченце. Това ще е особенно видимо в края на 2010г и началото и на следващата 2011г. В този смисъл бюджета ще се прегласува и ограничи като разходи поне един път. За сметка на това ще се увеличават възможностите за попълване на приходната част: данъци, осигуровки, налози, такси, глоби.

Административният контрол и намеса ще се засилят на всички нива. Чиновническият състав ще се съкрати силно, но това няма да бъде като дясна мярка, а като тотална неизбежност. Същевременно т.нар. дясно правителство освен рестриктивни мерки за балансиране на бюджета и валутния борд няма да направи нищо за реалния бизнес и тотално ще го фалира на средно и дребно ниво. Това важи особенно за онези фирми, които залагат на легитимност и видимост. Лишен от кредитиране и поне някакъв вид протекционизъм и сложен под тотален контрол, малкият бизнес ще се затваря все повече и повече и допълнително ще напряга държавната машина. А това е всичко друго, но не и дясно управление.

На практика властта ще върви в две направления:
На първо място ще нараства държавният контрол на всички нива, което е мярка далеч, както от гражданското общество, така и от истинската пазарна икономика и на второ място ще се прилага медийно управление. И тук ще позволя да се повтаря от прогнозата си през юли 2009г., изнесена пак в Фрогнюз:
„В политиката силно влияние ще имат медиите. В звездната карта на правителството нелошата позиция на Уран към Слънцето разкрива нещо, с което не сме свикнали. Това е доминиращо въздействие на средствата за масова комуникация и въздействие. В този смисъл имиджа на правителството, колкото и да звучи невероятно ще расте нагоре с времето.

Управлението на страната през следващите години ще се базира на възможно най-студената и материалистична основа, в която ще преобладават решения, които ще доведат до доминиране на определени сфери и проекти и почти пълното пренебрегване на други. Приоритетно ще бъде запазване на статуквото в поземления фонд, опазване на всякакъв вид недвижимо имущество и концентриране на силите по окрупняването (комасацията най-сетне ще стане държавна политика) на едрата собственост от всякакъв мащаб и вид.

По-голямата част от политиката ще бъде изключително популистка и като идеи и като реализация. Действително ще се наблегне на социалната политика вследствие на което уравновиловката след масите ще бъде издигната като един от приоритетите на държавата. Навсякъде ще се създадат структури и системи за раздаване на неголеми, но повсеместни помощи. Може да се стигне дори до намеса на държавата в определяне на цените на някои стоки. Здравна помощ няма да бъде отказвана, макар и на все по-лошо ниво и с тотално недостигащи средства. На практика социалната политика ще се разгърне в широчина, но ще намалее рязко като качество.”
В България същевременно ще има лидерско управление, което напълно съответства на манталитета и желанията на народа. Гражданското общество ще се отложи за към 2026г.

По отношение на борбата с организираната едра престъпност и корупцията, нещата ще са само на вид по-публични и някои хора ще бъдат жертвани за сметка на по-големите риби. Поради театралния, емоционален и популистки начин на управление това ще бъде начин на въздействие през цялото управление. Същевременно държавата наистина ще има сериозни проблеми със засилваща се дребна и средна престъпност, както и с опитаващата се да запази позициите си сива икономика. Поради лошото състояние на държавните финанси една част от нея ще изчезне или ще трансформира в още по-прикрита дейност.

Същевременно ще започне ускореното реализиране на голям енергиен проект, който ще укрепи доверието в правителството. Това действително, макар и не много изгодно, ще стабилизира енергетиката на страната. Така кризата в България ще е финансова, но не и енергийна. С една дума ще има ток, газ и нефт, но не и пари. Валутният борд и задълженията на държавата, фирмите и гражданите ще останат и ще растат.

Бойко Борисов ще има твърде противоречив имидж и ще бъде постоянно във фокуса на медиите, възхваляван до небето от едни и оплюван ужасно от други. Тогава ще започне и нова част от неговата политическа кариера, която ще бъде твърде изненадваща и дори екстравагантна. За съжаление ефектът ще е слаб поради доста непредвидими световни процеси около същия този период. Защото, ако световната криза бе предизвикана от тежкия аспект на Сатурн и Уран, намиращи се в масови, народни знаци като Дева и Риби, задълбочена от влиянията на Сатурн и Плутон, то от 2011г. предстои още по-неприятното взаимодействие на Уран и Плутон и то не откъде да е, а от войнствения знак на Овен и от суровия и студен Козирог. Тогава сблъсъкът между старото и новото действително ще се състои и горко на тези, които искат да запазят статуквото. Добрата новина е, че България ще е някакси отстрани на случващото се в света и негативите ще са само като странични ефекти на световните проблеми. Не без значение е и фактът, че сме свикнали да живеем с малко и сме изобретателни в намирането на решения в невероятни ситуации.



http://frognews.bg/news_18588/Trudna_godina_za_Balgariia/
цитирай
18. krizata - САЩ отчетоха цяло ”загубено десетилетие”
04.01.2010 22:08
Началото на 21 в. е било като цяло "загубено десетилетие" за икономиката на САЩ.

Това разкрива официалната статистика на американското правителство, публикувана вчера във в. "Вашингтон пост" и цитирана от ИТАР-ТАСС и БТА.

По данни на Федералния резерв на САЩ от 2000 г. насам в страната е бил отчетен нулев растеж на нови работни места. Подобна ситуация в икономическия сектор на САЩ се регистрира за пръв път от началото на 40-те години на миналия век. Оттогава страната отбеляза стабилен растеж на заетостта - 38 процента в края на 40-те години, 24 процента през 50-те, 31 процента през 60-те, 27 процента през 70-те, 20 процента през 80-те и 20 процента - през 90-те години.

За първите десет години на 21 в. се е понижило общото ниво на благосъстояние на американските семейства от средната класа, разкриват статистическите данни. През 2008 г. средностатистическото семейство в САЩ е разполагало с по-малко средства отколкото през 1999 г.

За подобряване на ситуацията не е допринесъл и фактът, че в първото десетилетие на века производителността на труда се е повишила значително в сравнение с 90-те години на миналия век.

News.dir.bg
цитирай
19. анонимен - Десетилетие на упадък
05.01.2010 01:03
В. "Вашингтон таймс"

автор: Джефри Кюнър, в. "Вашингтон таймс"


Америка върви по пътя на древния Рим. Изминалото десетилетие ще бъде запомнено като повратната точка, в която САЩ спряха да бъдат суперсила. Подобно на Римската империя в последните й години, зад имперското величие на Америка се криеше морален и икономически упадък.

Началото на 21-и век обещаваше трайно глобално господство на САЩ. Нашата икономика може би изглеждаше ненадмината, бумът на dot-com все още не бе спаднал. Вашингтон все още се къпеше в светлината на победата си в Студената война. Америка предвождаше света като военен и икономически колос.

Атаките от 11 септември промениха всичко. Подобно на Рим и Британската империя, САЩ започнаха скъпи, продължителни войни в далечни страни. Резултатът е, че Америка си остава затънала в Ирак и Афганистан. Двете войни ни струваха повече от 5200 живота и 1 триилона долара без намек за победа или край в обозримо бъдеще.

Основната грешка бе направена от президента Буш. Противно на общоприетия мит, Буш не бе унилатерален консервативен традиционалист, а по-скоро републиканец от Великото общество, който проповядваше търсенето на национална идентичност в чужбина и едър правителствен корпоратизъм у дома. Нашата цел се състоеше в това да съкрушим глобалния джихад чрез стратегия на "тотална победа чрез тотална война" - точно както беше във Втората световна война, когато всеки вътрешен приоритет бе подчинен на разгромяване на силите на Оста. Вместо това Буш се опита да засади демокрацията в пясъците на Месопотамия и каменистата почва на Афганистан. Той следваше глупава и в крайна сметка деструктивна политика на прилагане на социално инженерство, проекти в областта на националната идентичност. Резултатът от това бе имперско пренапрягане. Освен това той твърдеше, че Америка може да заделя и за оръжие, и за граждански цели.

Нямаше нужда да се избира между двете. Съкращаване на данъците, федерализиране на образованието, федералната програма за социално здравно осигуряване Медикеър, бързорастящи държавни разходи, големи дефицити, огромни спасителни суми за банки и скъпи финансови стимули - корпоративното кейнсианство на Буш подготви почвата за социализма и безразсъдното харчене на държавни средства.

Президентът Обама допуска същата грешка. Той не е антипод на Буш, а негова кулминация. Обама е бушизъм "на стероиди". Той се стреми да създаде социална демокрация в европейски стил, характеризираща се с раздут държавен сектор, обременена система за социални помощи, икономическа склероза и външнополитическа безпомощност.

Обама бавно тласка Америка към финансова разруха. Пакетът му от стимули в размер на 787 милиарда долара не успя да съживи икономиката. Законопроектът му за здравна реформа струва на данъкоплатците близо 2,5 трилиона долара. Той фактически национализира автомобилопроизводителите, финансовия сектор и банковата система. Наредбите му за опазване на околната среда ще задушат индустрията и производството. Безработицата е висока. Жилищният сектор продължава да се свива. Инфлацията расте. Доларът пада стремглаво. Държавната инфраструктура се разпада.

Бюджетният дефицит за 2009 г. бе над 1,4 трилиона долара, като се очаква да достигне 1,5 трилиона през 2010 г. При неговото управление се прогнозира държавният дълг да "експлодира" до над 10 трилиона долара за 10 години. Той погребва Америка под планина от дългове. Превръщаме се в Съединени аржентински щати.

Решението на Обама да изпрати подкрепления от 30 000 войници в Афганистан е опасно и безразсъдно ескалиране на войната. Това само ще ни накара да затънем по-дълбоко в блатото й, като обезкърви допълнително Америка и я лиши от още финанси. Повтаряйки трагичните грешки от Виетнам, Обама изпраща на сигурна смърт американски войници без ясна стратегия за победа. Да, докато американците са подложени на изтощителна смърт в пещерите и планините на Афганистан, терористите проникват във вътрешната ни сигурност. САЩ са все по-уязвими за ислямски атаки - преминаването на Хизбула през пропускливата ни южна граница, клането във Форт Худ и опита за самоубийствен атентат на полет 253 на Нортуест еърлайнс. Подобно на Рим в последните му дни, Америка вече не всява страх и уважение. Вместо това у нас нахлуват и бавно ни завладяват варвари.

Рим рухва заради морален упадък, всеобща корупция и загуба на воля. Римската империя е поразена от непосилни данъци, повсеместна бюрокрация, икономическа стагнация, политически раздори, военен авантюризъм и липса на граждански добродетели. Културата му става толкова упадъчна - с възвеличаването на хомосексуалността, убийството на деца, прекомерната сексуална толерантност и непрестанното забавление (като циркове и игри в Колизеума), че Рим е не само презрян, но и поруган.

Америка повтаря същите трагични грешки. Нашата сексуализирана, обсебена от знаменитости и нравствена разпуснатост култура е презирана по света. Силата надделява над патриотизма. Вашингтон вече не олицетворява ценностите на демокрацията.

Ако Америка не промени бързо курса, ние, също като римляните, ще пропилеем великото си наследство. /БТА/
цитирай
20. krizata - Леонтиевата система – най-великото постижение на човешкия икономически гений
09.01.2010 23:32
Леонтиевата система се явява адекватен инструмент за изследване на националното стопанство в качеството му на система. Тя (Леонтиевата система) се явява инструмент, чрез който в един и същ момент от времето се описва и се характеризира както процесът на създаване на продукцията във всеки един отрасъл на икономиката (този процес се описва от вектор-колоната), така и процесът на използване на тази продукция (този процес се описва от вектор-реда). Чрез вектор-колоната се описва начинът на трансформиране във всеки един отрасъл на получените ендогенни условия (т.е. на получената от него разнородна продукция от останалите отрасли) заедно и във взаимодействие с постъпилите от трети квадрант екзогенни фактори – дълготрайни активи, работна сила, вносна продукция за производствени нужди – в продукция на съответния отрасъл. Тази продукция на отрасъла (тази негова „енергия”), получена в резултат на преобразуването на постъпилата в него „енергия” на останалите отрасли и на екзогенните от трети квадрант фактори, на свой ред се насочва (по съответния вектор-ред) към останалите отрасли, за да бъде трансформирана там в „енергия” на всеки един от останалите отрасли и за крайно потребление във втори квадрант. По този начин вектор-колоната и вектор-редът се явяват средство за описване на „закона за съхраняване на енергията” в националната икономическа система. Колкото продукция („енергия”) е създадена в един отрасъл по вектор-колона, толкова продукция („енергия”) се използва по съответния вектор-ред.

Леонтиевата система описва и характеризира адекватно особения род причинно-следствена връзка, която съществува между елементите (отраслите) на националната икономическа система. Тя характеризира отношенията на обуславяне на всеки един отрасъл с всички останали отрасли от две гледни точки . Веднъж тя характеризира отношенията на обуславяне на един отрасъл (в ролята му на доставчик на ендогенни производствени условия) с всички останали отрасли. В същия момент тя характеризира и неговите отношения на обуславяне с останалите отрасли (в ролята му на получател на ендогенни производствени условия). Например, X12 характеризира отношението на обуславяне на първия отрасъл (в ролята му на доставчик на продукция) с втория отрасъл. В същото време X21 характеризира отношенията на обуславяне отново на първия отрасъл с втория, но сега когато първият отрасъл е в ролята си на получател на ендогенни производствени условия. Ако първият отрасъл не предостави на втория X12 единици своя продукция, то вторият отрасъл не би могъл да произведе своята си продукция и не би могъл поради това да предостави необходимите X21 единици своя продукция на първия отрасъл. Излиза, че първият отрасъл ще може да предостави на втория X12 единици своя продукция, само ако получи от втория отрасъл X21 негова продукция. Всеки от двата отрасъла изпъква спрямо другия едновременно и в ролята му на причина за състоянието на другия, но и на следствие от състоянието на другия.

И така, всеки вектор-ред характеризира начина на използване на продукцията (на съответстващия му по ред i-ти отрасъл) от останалите отрасли. Той показва за какво и как се използва продукцията на този (i-ти) отрасъл и разкрива отношенията на обуславяне на (i-ти) отрасъл с останалите отрасли в качеството му на доставчик на производствени условия. От своя страна, всяка вектор-колона характеризира начина на създаване на продукцията на съответстващия й (j-ти) отрасъл, като разкрива както необходимите и достатъчни ендогенни условия, които този (j-ти) отрасъл трябва да получи от останалите отрасли, така и необходимите и достатъчни екзогенни условия от трети квадрант, за да бъде произведена неговата продукция. Казано по друг начин, всяка вектор-колона представя отношенията на обуславяне на съответстващия й j-ти отрасъл с останалите отрасли в качеството му на получател на производствени условия. Без тези ендогенни производствени условия, както и без необходимите екзогенни условия, нито е възможно функционирането на j-ти отрасъл, нито е възможно j-ти отрасъл да произвежда своята продукция. Но, за да може j-ти отрасъл да получи това, което му е нужно от i-ти отрасъл (Xij), той трябва да предостави на i-тия отрасъл продукция по линия на Xji. В крайна сметка всеки от отраслите ще може да получи това от другите отрасли, което си „заслужи” (т.е. заработи) чрез производствените условия, които самият той предоставя на другите отрасли.

По този начин Леонтиевата система обхваща и показва едновременно необходимите и достатъчни ендогенни условия от първи квадрант и необходимите и достатъчни екзогенни условия от трети квадрант, без които не е възможно нито функционирането на даден отрасъл, нито производството на неговата продукция. В същото време с Леонтиевата система се обхваща и показва както използването на продукцията на всеки един отрасъл за ендогенни (т.е. производствени) нужди в първи квадрант, така и за екзогенни (спрямо производствените) нужди във втори квадрант. Или, Леонтиев е направил така, че с един модел в един и същи момент да се улавя и характеризира икономическата система – и откъм процеса на създаване на благата в икономиката, и откъм процеса на тяхното използване. Леонтиевата система експлицира взаимната оценка на отделните отрасли един към друг, на ролята им на непременно условие (на причина) за създаване на продукцията на другите отрасли и като следствие от условията, които им предоставят другите отрасли за създаване на тяхната собствена продукция.

Проф. д. ик. н. Васил Манов Петков
цитирай
21. krizata - Алтернативни данни за американската икономика
11.01.2010 12:17

http://www.shadowstats.com/alternate_data

цитирай
22. анонимен - Паниката от 1907
11.01.2010 13:27
В понеделник, 21 октомври 1907 г., около пет месеца след началото на икономическата рецесия, „Никърбокьр Тръст Къмпъни” – третият по големина тръст в град Ню Йорк - изпада във финансови затруднения. На следващия ден „набегът” срещу банката я принуждава да прекрати работа (временно, както се оказва; през март 1908 г. тя възобновява дейността си). Затварянето на „Никърбокьр Тръст” предизвиква „набези” и срещу други тръстове в Ню Йорк, а после и в други части на страната – в ход е банкова „паника” от вида, наблюдаван периодично през деветнадесети век.



Паниката започна на оживения пазар, който се провежда извън Ню Йоркската фондова борса. Този нерегламентиран пазар, наречен "Улична борса" по-късно в 1928 г. става "Американската фондова борса".

В рамките на една седмица банките из цялата страна реагират на „паниката” с „ограничаване на плащанията”, т. е. обявяват, че вече няма да изплащат пари при поискване от вложителите, които искат да изтеглят влоговете си. В някои щати губернаторите или министрите на правосъдието вземат мерки, за да дадат правна санкция на ограничаването на плащанията; в останалите щати тази практика просто се толерира и на банките се позволява да продължават дейността си, макар технически да нарушават банковите закони на щата.
Ограничаването на плащанията предотвратява банковите фалити и слага край на набезите срещу банките. Но то значително затруднява стопанската дейност. Стига се до недостиг на монети и банкноти, както и до частно обращение на дървени петцентови монети и други временни заместители на законните пари. В най-високата точка на паричния дефицит за закупуването на 100 долара в пари са необходими 104 долара във влогове. Съчетанието между паниката и ограничаването на плащанията – и пряко, чрез своето въздействие върху доверието и върху възможността за ефективното извършване на стопанска дейност, и непряко, чрез предизвикването на спад в качеството на парите – превръща рецесията в една от най-дълбоките, преживявани от Съединените щати до този момент.
Но тежката фаза на рецесията е краткотрайна. В началото на 1908 г. банките възобновяват плащанията. Няколко месеца по-късно започва икономическо оживление. Рецесията продължава само тринадесет месеца, а тежката й фаза – не повече от шест.
Този драматичен епизод става главната причина за приемането на Закона за федералния резерв от 1913 г. Предприемането на някакви мерки в паричната и в банковата област е неотложно от политическа гледна точка. По време на управлението на републиканската администрация на Тиодор Рузвелт се създава Националната монетарна комисия, оглавена от Нелсън У. Олдрич – влиятелен сенатор от Републиканската партия. При демократическата администрация на Удроу Уилсън прочутият конгресмен, по-късно и сенатор от Демократическата партия, Картър Глас преработва препоръките на комисията. От тогава до днес основаната в резултат на тези усилия Система на федералния резерв функционира като основна парична власт в страната.
Какво всъщност означават термините „набег”, „паника” и „ограничаване на плащанията”? Защо носят описаните дългосрочни последици? И как възнамеряват авторите на Закона за федералния резерв да предотвратят подобни епизоди?
Набегът срещу някоя банка е опитът на много от нейните вложители да изтеглят своите влогове в пари в един и същи момент. Той се предизвиква от слухове или факти, които пораждат у вложителите опасения, че банката е неплатежоспособна и няма да бъде в състояние да изпълни своите задължения. Това всъщност е опит всеки да прибере „своите” пари, преди всички средства да са се изпарили.
Лесно е да се разбере защо набегът става причина неплатежоспособната банка да фалира по-бързо, отколкото би станало в противен случай. Но защо създава затруднения и на отговорната и платежоспособна банка? Отговорът е свързан с една от най-подвеждащите думи в английския език – думата „влог”, когато се употребява в смисъл на вземане срещу банка. Когато „влагате” пари в банка, ви се иска да мислите, че банката взема вашите зелени банкноти и ги „депозира” в трезор, за да ви ги пази отговорно, докато си ги поискате. Тя не прави нищо подобно. Иначе откъде щеше да получава доход, за да покрива своите разходи, да не говорим пък за плащането на лихви по влоговете? Възможно е банката да вземе няколко зелени банкноти и да ги прибере в трезор като „резерв”. Останалите предоставя като кредит на някой друг, като събира лихва от кредитополучателя, или ги използува, за да купи лихвоносни ценни книжа.
Ако, както обикновено става, влагате не пари, а чекове срещу други банки, вашата банка дори няма пари в наличност, които да прибере в трезор. Тя има само правото на парично вземане от друга банка, което в повечето случаи не упражнява, защото другите банки имат съответни вземания от нея. Срещу всеки 100 долара във влогове всички банки, взети заедно, разполагат само с няколко долара в наличност в своите трезори. Банковата ни система е система на „частичните резерви”. Тя функционира много добре, докато всички са уверени, че срещу своите влогове винаги могат да получат пари, и затова се опитват да теглят единствено когато имат нужда. Обикновено новите парични влогове са горе-долу равни на тегленията, така че малката сума на резерва е достатъчна за покриването на временните несъответствия. Ако обаче изведнъж всички се опитат да изтеглят пари. ситуацията става съвсем различна – има вероятност да се стигне до паника, както става, когато някой в препълнения театър извика „пожар” и всички се втурнат към изхода.



По часовниковата стрелка от горе, ляво - Rockefeller, George B. Cortelyou, Lord Rothschild, и James Stillman. Някои от най-известните имена на Уол Стрийт, направили положителни изявления които помагат да се възстанови доверието в икономиката.

Една отделна банка може да се справи с набега, като вземе кредити от други банки или като помоли своите кредитополучатели да погасят дълговете си. Кредитополучателите правят това, като теглят пари от други банки. Но ако набегът се разпространи широко, всички банки заедно не са в състояние да се справят с него по този начин. Просто в трезорите няма достатъчно налични пари, за да се задоволят исканията на всички вложители. Освен това всеки опит за посрещане на широкоразпространен набег чрез прибягване до касовата наличност – освен ако не успее бързо да възстанови доверието и да сложи край на набега, така че наличността да бъде възстановена – довежда до много по-голямо намаляване на влоговете. През 1907 г. банките имат само 12 долара в наличност – като средна величина – на всеки 100 долара във влогове. Всеки долар във влог, превърнат в налични пари и прехвърлен от трезорите на банките под дюшеците на вложителите, налага намаляването на влоговете с още 7 долара, за да могат банките да поддържат предишното съотношение между резервите и влоговете. Ето защо набегът, довеждащ до трупане на пари в ръцете на населението, обикновено съкращава общата парична маса. Поради същата причина той предизвиква такива сътресения, ако бързо не му се сложи край. Отделните банки се опитват да намерят налични пари, за да посрещнат исканията на своите вложители, като оказват натиск върху кредитополучателите да погасят дълговете си и отказват да подновяват кредити и да отпускат нови. Кредитополучателите като цяло нямат към кого да се обърнат, така че фалират и банки, и предприятия.

http://borsi.blog.bg/biznes/2010/01/10/panikata-ot-1907.470170
цитирай
23. krizata - 2010: Големи надежди и малки шансове
13.01.2010 22:02
Нов "План Маршал" е най-оптимистичният сценарий за България

Доц. Боян Дуранкев



Когато става дума за бъдещето, футуристите са убедени само в едно: хубавите неща се изграждат за десетилетия, докато лошите неща се случват мигновено.

Не вярвате ли? Тогава си представете, че сте се върнали 100 г. назад. В 1910 г. Европа държи в почти пълно подчинение Източното полукълбо, между страните от "Стария свят" процъфтява "свободна търговия" и е налице безпрецедентен "финансов успех". Най-стабилната институция са банките. Думичките "мир" и "благоденствие" се радват на огромна популярност.

Америка е бледа, далечна и пасивна. Бъдещето изглежда фиксирано - Европа ще продължи да властва над света, а "независима" България ще държи огромни територии и ще е с излаз на две морета.

Други прогнози? Не е имало. Оттогава никой не смее да се занимава сериозно с футуризъм!

Сега се пренесете обратно 100 г. напред в бъдещето. И да осмислим възможното и невъзможното.

Какво ли ще се случи с многострадална България през 2010 г.? Със сигурност поне едно - за българите идва (поне в началото) годината на "Големите надежди"!

За обикновения човек надеждите са свързани с новото правителство (и лично с Бойко Борисов), което вече окончателно е прогонило духовете на "злата троица", но в замяна на това е препълнило хазната с еврофондове, укрити данъци, неплатени сметки и т.н.

И като резултат - най-бедният гражданин на богатия Европейски съюз вече ще има както стабилна и високоплатена работа, така и насрещно изобилие от по-евтини и по-качествени блага и услуги.

За децата му - отлично образование в нови детски градини и училища, както и "европейско" здравеопазване от нов тип. Накрая "смърт на корупцията, свобода на народа"

Няма шега, хората точно това очакват!

Обратно, за властта вероятно голямата надежда е да се докаже като "управление от ново (европейско) некорупционно поколение", от Self-Made личности, посрещани с нескрита радост в страната и с дълбоко уважение в Брюксел или Вашингтон.

България - "най-желаната млада невеста" на Евросъюза! Ето това очакват и политиците!

Дотук с бляновете и надеждите, сега идва ред на прогнозите!
Наистина, ще успее ли страната ни да реши успешно най-съществените проблеми, и то точно през новата 2010 г.?

Освен всичко останало, ако през отминалата година лайтмотивът беше "кризата" или "ограбиха хазната", старата песничка вече не става за масово разпространение.

На практика годината започва със замразени или даже с понижени заплати и крайни доходи, както и с по-малко средства за обществените услуги (здравеопазване и образование), но вече при леко пълзящи нагоре цени на основните блага.

Искат или не искат, 3,5-4 млн. души отдавна свиват разходите си. Намалените лични доходи, а чрез тях - и разходи, силно удрят българските производители както пряко - чрез стоките за крайно потребление, така и косвено - чрез индустриалните стоки, предназначени за производство на стоки за гражданите.

Свитите доходи свиват производството, а на свой ред свитото производство свива доходите.

Змията си захапва опашката!

Освен всичко свиват се и приходите на държавния бюджет - чрез нарасналата безработица (която пък ще иска повече разходи от същия този бюджет!) и свитите доходи! От много лошо - към напълно нетърпимо положение!

Спокойно! Изход от подобен "омагьосан кръг" има, и то не в една, а в четири посоки.

Първо, чрез магии и заклинания, както и продължаващи тежки укори към предишните управляващи (вече не става).

Второ, чрез съществено увеличаване на потока от чуждестранни инвестиции (много повече от 2009-а) и още по-съществено намаляване на лихвите по кредитите до 3-4% на годишна база.

Трето (ако не е възможно първото и второто), чрез рязко увеличаване на държавните инвестиции.

Четвърто (краен вариант), ако се случи невъзможното европейско "чудо" - богатите страни от ЕС да помогнат на по-бедните, примерно чрез нов "План Маршал".

За зла участ на управляващите прогнозите не сочат нито коренна промяна на притока на чуждите инвестиции, нито "благонадеждност" от страна на банките (които точно през 2010 г. ще започнат да разбират какво означава лавина от необслужвани кредити - именно поради намалелите доходи и ограничените възможности за повече работа).

Така че "вторият път" ще е възможен само чрез мръсни български капитали или пък "нежелани" инвестиции най-вече от... петролните шейхове, или ("О, Боже!") от Голямата мечка. За още по-зла участ политиката на ГЕРБ се дефинира като "дясна", което означава "отдръпване" на държавата от активно инвестиране.

А "третият път" означава управляващата партия да си смени политически "половата принадлежност" - да въведе прогресивни данъци, национализации и т.н., което пък е невъзможно.

Остава "четвъртият път", а именно човекът, на когото не е нужно да споменаваме името, но което всеки го знае, да организира вождовете на по-бедните племена в ЕС с настояване за пълно съдействие за излизане от кризата от страна на много по-богатите "бели хора", за които се твърди, че са и "по-цивилизовани". Колкото и да звучи абсурдно, спасителен е най-вече "четвъртият път".

Но "четвъртият път", на свой ред, е вероятен единствено при устойчив растеж на "големите" от ЕС, както и на отвъдокеанския партньор - САЩ. Ще имат ли те такъв растеж и ще бъдат ли по-благосклонни към по-малките и по-бедните страни? (Това ще коментираме в следващия брой.)

Да се върнем отново към България и към най-вероятната (за съжаление), но не единствена прогноза.

Ако "антикризисният план" на правителството не пребори кризата до средата на годината (такова е обещанието - много по-малко от 800 дни!), а това означава - работа за всички, висок икономически растеж и бърза динамика на минималните и средните доходи, то и ГЕРБ, и неговият лидер ще се срещнат с врагове и заплахи от много посоки:
първо, сегашните "подкрепящи ги" ще се превърнат в твърда опозиция;
второ, общественото доверие и подкрепа ще се сринат и стачките ще блокират където каквото могат;
трето, бюрократите от Брюксел ще си спомнят някои "неясноти" и "твърдости" и на премиер, и на правителство;
четвърто, самият ГЕРБ ще залинее "отвътре" чрез бързо прехвърляеми партийци към други "бъдещи надежди".

Нищо от горното не е в изгода нито на ГЕРБ, нито на самите българи. Но нека внесем и доза успокоително - никога не се случват "най-вероятните" събития, даже в метеорологията.

Към сложността на "нашенското прогнозиране" ще добавим и следния факт. Не трябва да се забравя, че България не е само страна. Тя е преди всичко болестно и болезнено състояние.

Годините на "прехода" обезвериха гражданите на страната по повод на "по-доброто бъдеще" до степен, която може да се илюстрира с отговора на един българин, когото чуждестранен журналист попитал: "Основният проблем на България, за да стане развита страна, са невежеството и апатията, нали?". Българинът отговорил: "Не знам и не ме интересува."

в. "Стандарт"


цитирай
24. krizata - 2010: Банкрути и национализъм
13.01.2010 22:04
Доц. Боян Дуранкев

Накъде ще продължи светът след лунното затъмнение на 31 декември 2009 г.?

По всяка вероятност 2010 ще е година на още по-сериозни изпитания и на твърде драматични промени. Независимо от царуващия вече колективен дух на оптимизъм и сновящите непрекъснато насам-натам нови прометеевци - Обама, Саркози, Меркел и т.н.

За нашия, "западния свят", най-вероятното "N 1" са много, много високите държавни разходи за потушаване на огнищата от кризите, още по-високите печалби за подпалвачите на същите тези кризи и ниските (и даже - намаляващите) доходи за гасящите пожарите. Което не е никак добре или морално, но е.

"Свободната пазарна икономика" и "либералната демокрация" - символ-веруюто на Запада, ще стават все по-характерни за Изтока и Юга, отколкото за нашия Запад.

Когато фактите говорят, боговете да помълчат! Според проучването на Global Trade Alert (GTA) през 2009 г. от общо 257 защитни бариери най-много е въвел Европейският съюз (90), следван от Русия (37) и Аржентина (21)! Главна жертва на протекционизма е Китай - срещу него са приети 146 мерки.

Обратно, мерките, способстващи за либерализацията на търговията, са точно шест пъти по-малко от протекционистичните! За новата 2010 г. се очаква двойно нарастване на протекционистичните мерки. Нима не настъпва "eрата на неонационализма"?!

Независимо от лакърдиите, които пуска по повод на "свободната търговия", както и от безцеремонния си нов протекционизъм, Западът ще остава в тежко слединфарктно състояние. След като спадът на световната икономика през 2009 г. бе 2% (не е нужно вече да се казва кой "свят" го предизвика и кой пусна заразата по света), за 2010 г. прогнозите са за около 3% растеж.

За сметка на какво ще е на Запад този растеж? Познахте - за сметка на увеличаващ се държавен дълг. В еврозоната дългът вече ще доближи 90% от БВП, а в САЩ ще доближава 100%. "Дългови лидери" ще бъдат съседката Гърция - нараствайки от 125% на 133%, Франция - към 99%, както и Германия - към 85%.

Още една крачка напред в тази посока - и или огромна инфлация, или огромна девалвация на валутите! Кой ли ще е пръв? Идва ли и "eрата на банкрутите"?!

Затова всички погледи (на вярващите) са насочени към сегашния световен лидер - САЩ, а също (на вярващите и невярващите) към президента Барак Обама, който е предопределен да осъществи "чудото на възкресението" на Запада, ако има въобще такова.

Да не забравяме, че неговото наследство е много по-тежко, отколкото наследството от тройната коалиция у нас!

Ето фактите: според МВФ в началото на новия век САЩ са произвеждали 32% от световния БВП, сега - едва 24% (само СССР е имал такъв упадък в мащабите на света - по времето и след Горбачов); 1/3 от работните места в индустрията са унищожени (най-печеливш от тази политика е Китай); доходите на американските семейства не са помръднали, но държавният дълг се е удвоил; доларът се е обезценил два пъти.

Навремето САЩ е произвеждал 96% от потреблението си, сега е в огромна зависимост от други страни. Как е станало това ли?

Ето как:

1. "свободна пазарна икономика", силно отворена навън;

2. "ниски данъци" за богатите;

3. производство предимно на "балони", а не на блага;

4. свръхвисоки заплати и бонуси във финансовия за сметка на реалния сектор;

5. "освободителни" войни по света,

6. Осама бин Ладен.

(Ценна забележка: всякакви асоциации със случващото се в България са изключени, но са полезни!)

в. "Стандарт"
цитирай
25. krizata - Световният икономически форум предупреди за втори етап на кризата
15.01.2010 12:02
Кризата с дефицитите на развитите страни, възможният срив в цените на активите и забавянето на икономическия растеж на Китай са сред най-големите заплахи за световната икономика не само през тази година, но и занапред. Това се казва в редовния годишен доклад на Световния икономически форум (СИФ), посветен на рисковете пред глобалната икономика, предаде Guardian.

От международната неправителствена организация се опасяват, че финансовата криза и последвалата я рецесия са направили икономическата среда по-уязвима. Докладът, който ще бъде представен по време на годишната среща на форума в Давос, Швейцария, през този месец, акцентира върху големия дефицит на редица страни, който от своя страна може да повиши реалните лихвени проценти.

Докладът прогнозира, че ако държавните дефицити продължават да нарастват, може да се стигне до сериозна криза със суверенния дълг. Според Даниел Хофман, главен икономист в Zurich Financial Services и сътрудник по доклада, нарастването на държавния дефицит до 100% от размера на брутния вътрешен продукт (БВП) поставя под въпрос устойчивостта на съответната икономика.

Той допълва, че Дубай и Гърция са били ранни предупреждения за опасността от криза със суверенния дълг. От друга страна САЩ и Великобритания са сред страните, чиито дефицит е на път да се изравни с техния БВП, като такива високи нива на задлъжнялост могат да уплашат инвеститорите. Така може да се стигне до втори болезнен етап на финансовата криза, допълва икономистът.

СИФ е загрижен и за Китай, като оценява траекторията на растеж на китайската икономика като твърде небалансирана. Хофман предупреждава, че независимо от факта, че на пръв поглед Китай изглежда да е преодолял финансовата криза и глобалната рецесия, голяма част от вътрешните импулси за икономиката всъщност произтичат от високия ръст на банковото кредитиране в страната.

Това обаче повишава риска от неправилно разпределение на капитала и създава опасност от появата на балони в цените на финансовите активи и имотите. Така може да се стигне до рязка корекция при тези активи, която да доведе след себе си нова рецесия. Хофман съветва Китай да стимулира вътрешното потребление и така да компенсира свиването на износа, както и да поддържа стабилна местната валута на фона на огромното натрупване на валутни резерви в страната.

В случай че темповете на растеж на китайската икономика паднат под 6%, това ще има тежки последици за страната, защото ще бъде удар върху скоростта, с която се създават работни места, и може да доведе до размирици. Това ще засегне тежко и основните търговски партньори на Китай, особено ако се случи преди световната икономика да е поела по пътя на устойчивото развитие.

Други рискове, пред които е изправена световната икономика според форума, включват повишени разходи за здравеопазване за някои хронични заболявания, както и неефективното управление на разходите в сектора на здравеопазването. Анемичният растеж на развитите икономики и недостатъчните инвестиции в енергетиката и селското стопанство също се посочват като заплахи.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=92542


цитирай
26. krizata - Прочетете в оригинал интервюто на ...
04.02.2010 12:54
Прочетете в оригинал интервюто на един от видните представители на Чикагската икономическа школа Fama.
Напомням, че лично аз съм в другия край на скалата от ценности, които проповядва тази школа, но все пак съм длъжен да посоча статията (която в случая работи в полза на моите идеи посредством неадекватните отговори, които дава интервюираният):

http://www.newyorker.com/online/blogs/johncassidy/2010/01/interview-with-eugene-fama.html
цитирай
27. krizata - Societe Generale: Еврозоната върви към разпадане
12.02.2010 19:12
Страните от южната част на еврозоната са поставени в условията на силно надценена валута и страдат от понижена конкурентоспособност. Това е ситуация, която ще доведе до разпадане на еврозоната, смята един от стратезите на Societe Generale Албърт Едуардс.

Проблемите на въпросните страни – Испания, Португалия и Гърция, произтичат от „години на неоправдано ниски лихви, които са довели до прегряване и висока инфлация“, пише Едуардс, цитиран от Bloomberg.

Дори ако правителствата могат да свият бюджетните си дефицити, липсата на конкурентоспособност в рамките на еврозоната може да направи необходимо преживяването на няколко години на относителна дефлация. Това според Едуардс не е възможно да се случи.

Освен това той посочва, че отпускането на помощ на еврозоната към Гърция само отлага разпадането на еврозоната.

„За разлика от Япония и САЩ, в Европа има тенденция за социални бунтове в моменти на големи икономически проблеми“, посочва Едуардс. Борбата с кризата в условията на дълъг период на дефлация в южните страни на Европа би поставил огромни изпитания пред въпросните държави и техните общества, смята той.

Като цяло бюджетната криза в Гърция може да ескалира по начин, подобен на азиатската валутна криза от 1997 година. Тогава проблемите на азиатските страни поставиха основите на руската криза и фалита на фонда LTCM, твърди анализаторът.

„Това са различни глави от една и съща криза“, смята той и добавя, че е необходимо затягане на фискалните дефицити в САЩ и Великобритания. Според него след проблемите на Гърция предстоят още кризи – както в еврозоната, така и извън нея.


източник: investor.bg
цитирай
28. krizata - Симеон Дянков е икономически авантюрист
14.02.2010 11:11
Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Миналата седмица Симеон Дянков ни изненада с поредните си недомислия. Той обяви, че през второто тримесечие у нас започва растеж; че ще кандидатстваме за «чакалнята» на еврозоната; ще либерализира небанковия финансов сектор; ще намалява ДДС и осигурителните вноски на бизнеса; че до 8 години ще достигнем средните доходи на ЕС.

И това се прави при положение че в най-развитите страни все още няма увереност за скорошно постигане на необратим растеж на производството и още по-малко на заетостта.

В света растат опасенията от социална криза. Главният икономически съветник на президента Обама - Лари Самърс заяви на 30 януари в Давос: «Това което виждаме сега в Америка (високият растеж през четвъртото тримесечие на 2009 г.) е статистическо оживление и хуманитарна рецесия». И продължи: «Повишението на заетостта може би никога не е било по-важно, отколкото е сега... С банковите кредити, все още ограничении, и домакинствата склонни към спестявания, повишението на доходите е крайно необходимо за повишаване на търсенето. Потребителското търсене осигурява около 70% от икономическата активност в Америка».

Еврозоната е в дълбока криза и някои западни експерти пишат за възможния й разпад (в което ми се иска да не вярвам), а и ние не сме готови за нея и шансовете ни за приемане в «чакалнята» са нулеви.

Една от основните дискутирани теми в развитите страни и на току що завършилия световен форум в Давос беше засилването на регулацията на финансовия сектор, а Дянков подготвя дерегулация у нас.

Нашият БВП на човек от населението е 41,3% от средното за ЕС-27 (ние сме последни); производителността на труда е 37,2% от средното в ЕС (пак сме последни); реалните ни доходи са 33-34% от средните в ЕС (също сме последни); на 76-о място сме по обща конкурентоспособност (и тук сме последни).

Инфраструктурата ни е в окаяно състояние. Същото е в здравеопазването, образованието, науката, иновациите. Ние сме най-бедната и една от социално най-поляризираните страни в ЕС, проядена от престъпност и корупция, с неефикасна правораздавателна система.

Имаме едни от най-големите в ЕС дефицити по текущата сметка и в брутната външна задлъжнялост. Общата вътрешна задлъжнялост на българските фирми (около 200 млрд. лв.) е три пъти по-голяма от годишния БВП. За тези лоши показатели, разбира се, не е виновен Симеон Дянков, но такива абсурдни управленски цели може да поставя само полуграмотен икономист или авантюрист или и двете заедно.

Още по-тревожни са авантюристичните му действия. Той наложи да започне подготовка за повишение на пенсионната възраст в такъв социално чувствителен момент като настоящата криза. Опита се да лиши от помощи майките на близнаци и майките студентки, но те протестираха и опитът му пропадна. Задържа стотици милиони лева плащания към фирми по изпълнени държавни поръчки и ги обрича на фалит. Изнудва тези фирми като им иска да отстъпят 10% от договорените си вземания.

Противозаконно отнема еднократно от държавни фирми десетки, а може би и стотици милиони лева техни ресурси в полза на бюджета и с това затруднява оживлението на производството и инвестиционната им дейност през следващите години. Бави връщането на ДДС на фирмите за стотици милиони лева и с това постига безлихвено кредитиране на държавата от фирмите.

Бави плащанията на детски надбавки. Бави национални доплащания в земеделието. Бави трансфери на средства към Здравната каса за семейните лекари и за болниците. Налага шоково закриване на малките общински болници без необходимата предварителна подготовка, което заплашва здравето на 30-35% от населението на България и може да причини преждевременната смърт на хиляди хора, особено в отдалечените селски, полу-планински и планински райони.

Дянков провежда репресивно рестриктивна финансова политика по време на криза, докато другите страни от ЕС подпомагат икономиката прибягвайки до умерени бюджетни дефицити. В името на своята фикс идея за балансиран бюджет лиши от финансиране Националния нанотехнологичен център и, противно на всичко, което се прави сега по света заяви, че „науката не е важна по време на криза”.

Прокара закон за бюджета с който си осигурява правото да променя по свое усмотрение бюджетните разходи през 2010 г. без да се допитва до Народното събрание, което е нарушение на конституцията.

Прокара намаление на осигурителните вноски на бизнеса за 2010 г. с 2 процентни пункта и предвижда да ги намали с още 3 пункта през следващите години с което увеличава дефицита на осигурителната система с повече от 500 млн. лв., като заблуждава обществеността че с това се запазват работни места, което не е вярно при криза на ограничено търсене.

Дянков заблуждава европейската и световната общественост, че България е с най-нисък бюджетен дефицит през 2009 г. като прехвърли 1,5-2,0 млрд. лева държавни разходи върху бюджета за 2010 г. Това е счетоводна измама, която Евростат сигурно ще разкрие и Европейската комисия ще накаже България за фалшификацията.

Лъже че е наследил бюджета през 2009 г. с огромен дефицит и с „профукан” валутен и фискален резерв. Заблуждава Европейската комисия и Европейската централна банка, че България изпълнява критериите за членство в еврозоната, като използва изкривени данни от кризисни години, което е недопустимо.

Освен това, избран е крайно неподходящ момент за кандидатстване за „чакалнята” на еврозоната, защото за Европейската централна банка и Европейската комисия, последното нещо с което биха искали да се занимават в сегашната кризисна ситуация около Гърция, Португалия, Испания и Ирландия, е приемането на нови членове.

Новото правителство и до сега няма цялостна антикризисна програма. Главният виновник за това е Симеон Дянков. Повечето от изброените негови мерки задълбочават кризата и забавят стопанското оживление. Вместо да дава пример по спазване на законите и да е най-редовен платец, държавата с този финансов министър стана пример как да се нарушават законите и да не се спазва финансовата дисциплина.

Дянков упражнява безпардонен натиск за ликвидиране на БАН, по същия сценарий, както е постъпил преди 4-5 години със закриването на Грузинската академия на науките. Нареди да се закрие провокативно за един ден разплащателната банкова сметка на Президентството, обявено след това за техническа грешка. Това е може би безпрецедентен акт в съвременната българска история.

По телевизията нарича „шайка мошеници” свои политически опоненти от парламентарни и извънпарламентарни партии, без да представя доказателства. Държи арогантен високомерен език спрямо български колеги икономисти, защото са на различно от неговото мнение. Арогантното му отношение спрямо членовете на БАН няма равно на себе си.

Излъга че е бил главен икономист на Световната банка и че е между най-видните световни учени икономисти и финансисти. Ако искам да обобщя казаното до тук с една най-мека дума тя е „авантюра”. Ако трябва да съм точен би трябвало да използвам много по-остра дума, но ще се въздържа и предоставям на читателите да си я изберат

Доказателство за това е и всичко, което съм писал за него в професионален план през последните 5-6 месеца, макар че не познавах предишната му скандална дейност по проекта «Правене на бизнес», разкрита преди няколко дни от проф. Кр. Петков. Без да зная фактите за ултра дясното му икономическо яничарство в Световната банка, съм поставил точна диагноза в статията ми в ДУМА на 23 декември 2009 г.: «Той е чуждо тяло за социалния организъм на България».

За да напиша това през декември 2009 г. имах предвид не само скандалната дейност на Дянков в България като министър на финансите, но и научното му творчество. Още през 2001-2003 г. четох няколко негови working papers на сайта на Световната банка. Те не ме впечатлиха с нищо и престанах да ги следя, защото това беше за мен губене на време.

Претендирам че познавам добре публикациите на най-видните световни учени по икономическа теория и стопанска политика на хартиени и електронни носители, доколкото позволяват физическите възможности на един човек, но никъде не съм срещал неговото име. Нито пък съм чул или чел някои от светилата в икономическите науки да се е самокласирал, както Дянков прави след завръщането си тук.

Той често спекулира с цитиранията му от други автори. Това в никакъв случай не се дължи на научните качества на неговите публикации, а на други причини.

Първо, работи в известна институция като Световната банка, която се ползва с особено внимание. Това отваря врати навсякъде и за публикациите на нейни служители. И нека никой не си въобразява, че на запад се публикуват само хубави работи.

Второ, Преобладаващата част от неговите цитирания са за колективни работи с известен автор като Андрей Шлейфер и в никакъв случай не могат да се присвояват от него. Цитиранията на негови собствени трудове са крайно ограничени.

Трето, като служител на Световната банка той публикува по теми за развитието на световната икономика, които интересуват много широк кръг читатели по всички континенти, за разлика от огромното мнозинство български икономисти у нас, които изследват проблемите на българската икономика. Едва ли 0,001% от читателите на икономическа литература по света се интересуват от България.

Четвърто, през голямата част от времето му в Световната банка Дянков работи по проекта за „Правене на бизнес” (Doing Business). В основата на този проект е дерегулацията на стопанската дейност в съответствие с доминиращата до 2008 г. неокласическа школа в икономическата теория, чийто основополагащ принцип е „саморегулиращият се пазар” и необходимостта от изгонване на държавата от участие в стопанската дейност. А това се прави чрез дерегулация. Всички писания в съгласие с тази философия имаха лесен достъп навсякъде. Разработките в съответствие с модерната кейнсианска теория бяха пренебрегвани.

Дори нобеловият лауреат по икономика от 2001 г. Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман от 2008 г. се оплакват многократно от тази дискриминация. Да не говорим за разработки по марксистката икономическа теория.

По своите икономически убеждения Симеон Дянков е ултра десен икономист. Той е може би по-ортодоксален и от Милтън Фридман и е близък по убеждения до Фридрих фон Хайек от Австрийската школа – един от най-ярките привърженици на свободния пазарен капитализъм, какъвто в реалния живот не съществува.

Поради това, макар и млад на години, със старомодните си икономически убеждения Дянков е човек от миналото, тъй като настоящата криза дискредитира окончателно консервативните икономически теории на либералния капитализъм и основаната на тях стопанска политика.

Настоящата глобална криза се случи, защото държавниците и Wall Street не извлякоха поуки от Голямата депресия през 30-те години на миналия век и поредицата от регионални и национални кризи след Втората световна война.

Ако светът не се поучи от сегашната криза е възможна нова след 10-15 години. Има среди, които са заинтересовани такива поуки да не бъдат извлечени, а извлечените - отново забравени. Това са учителите на Симеон Дянков по пазарен фундаментализъм.

Позовавайки се на своя опит като старши вице-президент и главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц често напомня за обещаваните реформи на световната финансова система в разгара на азиатската криза през 1997-1998 г. и за последвалите мерки от правителството на САЩ, от МВФ, Световната банка и Wall Street, накратко – от Вашингтонския консенсус нищо да не се променя. Защото промяната не беше в техен интерес, тъй като не засегна силно развитите страни. Това подготви условията за настоящата криза.

Поуките от Голямата депресия и от сегашната криза произлизат от един фундаментален урок: няма пазарна саморегулация и още по-малко – саморегулация на финансовия пазар! Няма „невидима ръка” на пазара! Адам Смит на когото се приписва авторството на „невидимата ръка”, никога не е вярвал във всемогъществото на пазара и в своя публикация сочи 28 направления, където е необходима коригираща намеса на държавата.

Защото всяко сериозно смущение в доверието дори само по психологически причини, може да срине финансовите пазари с произтичащите верижни последствия. Престъпление пред човечеството е неговата съдба да се оставя в ръцете на Wall Street и на въображаемия саморегулиращ се пазарен механизъм. За противодействие на този дефект на пазара е необходимо компетентно и премерено участие на държавата в управлението на икономиката, държащо сметка за фундаменталните закони на пазарното стопанство. Нужна е умна, а не силова държава.

Менторите на Симеон Дянков на времето поставиха в устата на Президента Рейгън мисълта че „държавата не може да решава проблеми, понеже самата тя е проблем”. А през есента на 2008 и през 2009 г. се молеха държавата да ги спасява със стотици милиарди долари от бюджета, въпреки съпротивата на данъкоплатците.

В дейността си като служител на Световната банка Симеон Дянков е бил активен проводник на ултра дясната теория за изгонване на държавата от участие в управлението на икономиката и предоставянето на всички решения на пазарния автоматизъм. В челото на неговите класации по „правене на бизнес” са най-либерализираните икономики с диктаторски режими.

Според методиката, изработена навярно с негово участие, оценката се прави по 10 показателя, като обединяващият признак е дерегулацията. Най-добрите 10 страни реформатори през 2008-2009 г. по нисходящ ред са: Руанда, Киргизия, Македония, Беларус, Обединени Арабски Емирати, Молдова, Колумбия, Таджикистан, Египет и Либерия.

Похвалените страни в последния годишен доклад, които се реформират (т.е. дерегулират) трайно са: Грузия, Колумбия, Мавриций и Руанда. Препоръчват ни да се учим от тези страни, повечето от които са с реакционни политически режими. Настоящата криза ни показа до къде достига светът с такава дерегулация.

Дянков споделя теорията на Шумпетер за „деструктивното съзидание” и на Андрю Мелън, финансов министър на президента Хувър през 1929 и следващите кризисни години, който е известен с фразата „разрушавай, разрушавай, разрушавай”. Той настоявал за масово пожертване на производствени, финансови и други стопански субекти и разчистване на икономическия терен само за най-жизнеспособните по правилата на джунглата за естествения подбор.

В съвременната западна икономическа теория масово се отрича този „Дарвинистки подход” при решаване съдбата на участниците в стопанската дейност. Идеалът на Дянков е да руши със силови шокови методи създаденото до сега в България и на негово място да изгражда своя въображаем свят на идеалния всемогъщ пазар, какъвто няма никъде по света.

Намерението му да разруши БАН или шоковото закриване на общински болници без подготовка е пример за прилагане на метода на Андрю Мелън на българска почва 80 години по-късно.

Пазарът е едно от най-великите изобретения в човешката история. Но той не е безупречен. Затова пазарът и държавата трябва да се допълват взаимно, а не да се противопоставят! Изолирането на държавата от управлението на икономиката чрез безкрайна дерегулация води до кризи като Голямата депресия през миналия век и настоящата глобална криза.

Продължаването на политиката на пазарен фундаментализъм ще доведе света до още по-дълбока икономическа и социална криза през следващите години и десетилетия. Но също така погрешно е и обратното – изолирането на пазара и заместването му с командно-административните механизми на тоталитарната държава.

Това води до гигантски провали, какъвто беше сривът на Съветския съюз и на световната социалистическа система. Съвременниците трябва да се поучат от тези жестоки факти и да търсят рационални решения на парещите глобални проблеми. Хора като Дянков очевидно не са способни да извличат такива поуки.

Това което става в Китай през последните 30 години ни подсказва посоката за верните решения. И то не със заклинания, а с резултатите от забележителното му икономическо развитие при много сложни вътрешни и външни условия и в такава огромна държава. Тези резултати не могат да се обяснят със случайно стечение на обстоятелствата, както се опитват да ни внушават пазарните фундаменталисти.

Две съседни велики държави – Съветският съюз и Китай преди 30 години бяха на близки изходни позиции за модерно икономическо развитие. Съветският съюз беше дори в по-благоприятни стартови позиции. Те се различаваха главно по моделите на своето социално-икономическо развитие, особено през последните 20 години.

Русия по времето на президента Елцин започна реформите, препоръчани от външни емисари - пазарни фундаменталисти от САЩ. Руското правителство проведе престъпна шокова приватизация, срещу която тогава остро е възразявал Джоузеф Стиглиц.

По характера на постсоциалистическите реформи в Русия и Източна Европа преди 15-20 години е имало гореща дискусия между Милтън Фридман и Стиглиц. Няколко години преди смъртта си Фридман признава, че на времето Стиглиц е бил прав и съжалява, че я е препоръчвал. Фридман признава, че „руската прайватайзешън се е превърнала в грабитайзейшън”, по английската дума grabitization – разграбване.

Русия доведе икономиката си до разорение, народа си до тотална бедност и пълно разграждане на държавността. Президентът Путин спря този разрушителен процес и западните консерватори веднага го нарекоха диктатор. Защото им попречи да довършат работата си.

Китай пое по свой собствен път - пътя на постепенните, добре обмислени по мащаби, съдържание, съобразеност с местните условия, последователност и дозировка пазарни реформи, съчетани със запазване на конкуриращи се равнопоставени пред закона различни форми на собственост, регулираща роля на държавата, строго преследване на престъпността и корупцията и социална защита на най-нуждаещите се.

Сега виждаме резултатите. Съветският съюз изчезна и неговият приемник Русия е второстепенна икономическа сила, въпреки огромните си природни ресурси. Тя разчита главно на износа на горива и суровини и поради това е силно уязвима от колебанията на световните пазари. С такава примитивна икономическа структура Русия няма бъдеще като могъща модерна държава.

Китай, макар и далеч по-беден на природни ресурси, се превърна във фабрика на света. Китайската икономика избегна рецесията, въпреки тесните си търговски и финансови връзки със САЩ и Европа. През кризисната 2009 г. постигна растеж на БВП с 8,7%, а за 2010 г. се очаква прираст от 9,5%. И ако сега се отчита слабо оживление на световната икономика, то се дължи главно на високия растеж в Китай.

Всички видни световни икономисти и държавници признават, че Китай сега е влекач на световната икономика и се молят това да продължи и през следващите години.

Китай даде много важен урок на света: – и в нормални и в кризисни години най-добре работи конструктивната формула „пазар и държава”, а не деструктивната „пазар или държава”. Масираната дерегулация за която Дянков работи усърдно от години е елемент на втората формула. От силно изостанала и бедна страна преди 30 години, Китай изпревари Германия през 2007 г. и се превърна в трета по мащаби икономика в света.

Очаква се през 2011-2012 г. да изпревари Япония и да стане втора световна икономическа сила. Най известни икономисти и прогнозисти сега разсъждават кога Китай ще изпревари и САЩ по обем на производството – след 25 или 30 години.

Какво по-убедително доказателство за ефикасността на този модел за функциониране на икономиката!

Симеон Дянков е бил освободен от Световната банка и дойде да се упражнява по ултра дясна икономическа политика върху крехкото тяло на българската икономика и върху нервите на пословично търпеливия ни народ. Нищо добро не ни чака докато този човек е на кормилото на икономическата политика!

Дава ли си обаче сметка Бойко Борисов че има само един човек, който може да го провали с авантюристичните си действия! Той се казва Симеон Дянков.
цитирай
29. krizata - Китайските власти заповядаха оттегляне от доларови активи
17.02.2010 20:27
Правителството на Китай се е разпоредило фондовете, управляващи валутните активи на страната да изтеглят средствата си от рисковите, по тяхно мнение, доларови активи.

За това пише The Daily Telegraph позовававайки се на китайското издание Asia Times.

По мнението на китайските власти, фондовете на страната трябва да ограничат инвестициите си в държавни облигации на САЩ, обезпечени с държавни гаранции, а също така с книжа на ипотечни агенции като Freddie Mac.

Разпореждането на Китайската комунистическа партия засяга търговските банки, контролирани от държавата, както и Държавното управление по валутните пазари (State Administration of Foreign Exchange).

Общият обем на валутните активи, намиращи се под тяхно управление, се оценява на около три трилиона долара.

Китай е световен лидер по инвестиции в държавни облигации на САЩ. В средата на миналата година на баланса на Китай са се намирали облигации за повече от 800 милиарда долара.

Освен това, през 2009 г. Китай е вложил 9,6 млрд. долара в акции на американски компании. Така например, държавният фонд China Investment Corporation е станал собственик на миноритарни пакети от акации в Apple, Coca-Cola, Johnson & Johnson, Motorola , както и в банките Morgan Stanley, Bank of America и Citigroup.
цитирай
30. krizata - Фредерик Енгдал за глобалната криза
20.02.2010 17:41
Известният американски икономически анализатор и геополитик Фредерик Уйлям Енгдал е роден на 9 август 1944 в Минеапълис. Завършва инженерни науки и право в Принстънския университет, след което специализира сравнителна икономика в Стокхолмския университет.
От началото на 70-те години работи като икономист и журналист на свободна практика в Ню Йорк и различни европейски страни, като значителна част от анализите му са посветени на енергийните проблеми и, в частност, на тези с петрола. След 1987, Уйлям Енгдал се установява в околностите на Франкфурт на Майн, където живее и до днес.
Сред най-известните му книги, превърнали се в бестселъри на запад, е „Век на войни: англо-американската петролна политика и новият световен ред” (2004), в която се анализира ролята на САЩ (в лицето на Збигнев Бжежински и Джордж Бол) в свалянето на иранския шах, през 1979, с цел да се въздейства върху петролните цени и да се спре съветската експанзия към топлите морета. През 2007 се появява „Семената на разрушението: скритата цел на генномодифицираните продукти”, а през 2009 излезе „Властта на парите: възходът и упадъкът на Американския век”.
- Г-н Енгдал, някои смятат, че сегашната криза означава край на глобализационния проект и, че съвременният свят постепенно се отказва от търговската прозрачност и откритата икономика, препоръчвани от Световната търговска организация, ориентирайки се към т.нар. икономика на големите пространства. Какво мислите Вие?
- За да ви отговоря, ще трябва да се върна към събитията от началото на миналия век. Именно тогава започва разцветът на глобализационния проект, който всъщност е проект за глобалната икономическа и политическа доминация на САЩ. В периода между 1914 и 1945 се очертават основните играчи на международната финансова сцена: финансови групировки като „Джей Пи Морган”, „Сити Бенк” и т.н. Още през 20-те и 30-те години става ясно, че Британската империя, която дотогава е най-могъщата икономически свръхдържава, се намира в състояние на колапс. И въпросът е, кой ще я замени. В този смисъл, Първата световна война, до голяма степен, е опит на британския елит да отложи този крах, като унищожи основния си конкурент – Германия. Само че американският финансово-индустриален елит, който значително увеличава богатството и мощта си по време на войната все още не е готов да доминира и политически. Затова разглеждам 1914-1945 като период на конкуренция между три икономически свръхдържави (Великобритания, САЩ и Германия) за световно господство. Разсъждавам по този въпрос в книгата си „Век на войни”. В същото време, в чисто военен аспект, Втората световна война е спечелена не от САЩ, а от Съветския съюз. Междувременно, още през 1939, Фондация Рокфелер финансира секретния (тогава) проект „Проучване за войната и мира”, който е възложен на създадения по същото време Съвет по външната политика (CFR). Според тогавашния американски президент Рузвелт, след края на войната, американското господство следва да се реализира посредством контролираната от САЩ Организация на обединените нации. Както е известно, съществувалото през междувоенния период Общество на народите е инструмент на британското влияние. Рузвелт и свързаните с него представители на деловите среди са наясно, че не бива да повтарят грешката на британците, като открито декларират доминацията си под формата на „Американска империя”. Зависимите нации биха го приели много болезнено. Затова в новия „американски век”, вместо за „Американска империя”, започва да се говори за „движение за свобода, демокрация и свободна икономика”. Доста красиви думи и изключително ефективна властова стратегия. След това същите кръгове създават, въз основа на Бретън-Уудските споразумения, доларовата система. Същността и е, че доларът получава фиксиран златен еквивалент и се превръща в световна резервна валута. Първоначално, САЩ искат да включат в тази система и Съветския съюз, но тогавашното съветско ръководство (по ред съображения) отхвърля американското предложение. Не съм комунист, но смятам, че Кремъл взема правилното решение. Тогава, след неуспеха на „план А”, спрямо Русия започва да се реализира „план Б”, чиято същност е нейната демонизация. Така американската пропаганда започва да представя Съветския съюз като „новия Трети Райх”, а Сталин – като „новия Хитлер”.
Следва създаването на военния пакт НАТО. Той затвърждава американското военно господство в Западна Европа. Разбира се, съветската заплаха е реалност, но дори и да не съществува, е трябвало да бъде измислена.
Паралелно се налага и американското влияние в Япония. В хода на войната японската икономика е напълно разрушена. Американците отпускат средства за възстановяването и, но цената за това е отказът на Токио да провежда самостоятелна външна политика. Освен това, американският капитал започва да „усвоява” нови територии. Както е известно, сред особеностите на съвременния капитализъм е, че капиталът постоянно е принуден да осъществява експанзия в нови „девствени” територии. В началото на 70-те години, Бретън-Уудската система рухна, т.е. свободният обмен на хартиени долари за злато стана невъзможен. Доларовата система се оказа на ръба на краха. Изходът бе намерен в мощният, скокообразен ръст на цените на петрола, по време на петролната криза от 1973. Ще припомня, че официално петролната криза беше провокирана от ембаргото върху петролните доставки, наложено от ОПЕК, в отговор на поредната израелско-арабска война от октомври 1973. Твърди се, че по този начин арабите разчитат да принудят САЩ и западноевропейските държави да ограничат оръжейните си доставки за Израел. Истината обаче е, че решението за повишаване цените на петрола е взето още преди войната, през май 1973, на заседание на Билдербергския клуб в Швеция.
Това сподели, в разговор с мен, и шейх Заки Ямани, който днес живее в Лондон, а през 1973 беше министър на петролната индустрия на Саудитска Арабия. По време на личната ни среща, той потвърди изводите, които правя в книгата си „Век на войни”. Шейх Закани подчерта, че тогавашният саудитски крал дълго се е колебал, дали да наложи ембаргото. Всъщност, първия, обявил повишаване цените на петрола с 400%, е шахът на Иран, който е тясно свързан със САЩ и особено със семейство Рокфелер. Когато, на срещата на министрите от ОПЕК, шейх Закани изразява пред шаха тревогата на саудитския монарх от тази стъпка, шахът му отговаря: „говорете за това с г-н Кисинджър, който толкова дълго ме убеждаваше да го направя”.
Скокът в цените на петрола, разплащанията за който се извършват изключително в долари, спасява, поне за известно време, американската финансова система. След 1979, т.е. още по времето на президента Картър, стартира съвременният етап на глобализацията. Същността му е съкращаване на инвестициите в американската икономика (и най-вече в производителния и сектор) на територията на САЩ, изнасянето на редица американски производства в чужбина, т.е. в страните, разполагащи с голямо количество евтина работна ръка, както и мащабните инвестиции в източници на суровини и спекулативна недвижимост в чужбина. Водещи в това отношение са седемте най-големи петролни компании в англо-саксонския свят, известни като „седемте сестри” (Стандарт Ойл, Шеврон, Гълф Ойл, Мобил Ойл, Тексако, Бритиш Петролеум, Роял Дътч Шел). Тясно свързани с тях са 10-11 най-големи банки от Източното крайбрежие на САЩ, чиито централи са предимно в Ню Йорк. Само че тази ненормално висока концентрация на капитала и необмислената инвестиционна политика, доведоха, през 80-те години, до рязък ръст на задълженията, застрашаващ Америка с нови финансови сътресения. Така, „Ситигруп” се оказа на ръба на фалита. Този път изходът бе открит в отслабването и, по възможност, унищожаването на основния стратегически конкурент – съветската икономика. За целта, през 80-те години, натискът върху Съветската империя започна да нараства по всички възможни направления: „звездните войни”, Афганистан, Никарагуа, Полша. В резултат от него СССР претърпя крах а Варшавският пакт се разпадна. Това откри пред американския капитал безпрецедентна възможност да се настани на територията на Русия и Източна Европа.
- Какви действия предприеха американските финансови кръгове след ликвидирането на този, както твърдите Вие, „основен” техен конкурент?
- Следващият етап бе максималното отслабване на другия конкурент – Япония. То беше осъществено през 1990, с рухването на Токийската стокова борса. След това дойде редът на азиатските „тигри”: Южна Корея, Тайланд, Индонезия. Това беше важно не само от икономическа, но и от политическа гледна точка, защото всички тези държава лансираха друг капиталистически модел, различен от американския – т.е. това не беше нито „дивият” капитализъм на САЩ, нито плановият сталински социализъм, а една много по-разумна система. Последва азиатската криза от 1997. Крахът на финансовите пазари в Азия позволи на американските банки да вдигнат долара до небивали висоти: започна износът в тези държави на американски дългови и други ценни книжа. През 2001-2003 пък стана очевиден небивалият икономически възход на Китай. Спрямо него беше предприета друга тактика – не да се притиска конкурента, а по-тясно да бъде обвързан с Америка. Китайците бяха стимулирани да купуват американски ценни книжа. След като, по този начин, финансистите в САЩ стигнаха до извода, че „светът вече е в джоба им”, те съсредоточиха усилията си за изграждането на т.нар. виртуална икономика. Смисълът на тази им дейност бе емисията на деривативи, които уж трябваше да направят сделките с ценни книжа достатъчно „сигурни”. Емблематични американски банки, като „Голдман Сакс”, „Морган Стенли” и „Мерил Линч”, започнаха да осъществяват т.нар. „секюритизация” на вземанията, т.е. да емитират ценни книжа, уж гарантиращи сигурното връщане на взетите кредити, включително ипотечните кредити на американските граждани. Последните имаха кредитен рейтинг ААА, което означаваше банкови гаранции за връщане на кредитите по тези задължения. Тоест, по логиката на финансистите, дори ако в резултат на възникнали извънредни обстоятелство, някое семейство не може да изплаща кредита си, банката, емитирала деривативите, ще го направи вместо него. Всичко това доведе до добре познатото ни безотговорно поведение, когато в САЩ започнаха да се отпускат кредити на очевидно бедни хора, за които беше ясно, че няма как да ги върнат. В същото време, големите пенсионни фондове и Китайската народна банка продължаваха да купуват големи количества от въпросните деривативи. Резултат от това стана и разрушителната криза от 2008, която бързо се прехвърли от САЩ в другите държави (защото всички купуваха тези американски ценни книжа).
В сложна ситуация се оказа и Европа. Аз самият вече дълги години живея в Германия и виждам всичко това с очите си. От една страна, европейците са наясно, че доларовата система е като „Титаник”, който бавно се отправя към дъното, а от друга – се страхуват да не останат сами пред лицето на кризата. Те знаят, че ако доларът рухне окончателно, ролята на световна резервна валута ще трябва да се поеме от еврото, но това е свързано с риска някой ден и то да последва съдбата на долара. По същия начин, отбранителната система на Европа отдавна е тясно свързана с американската. Европейците нямат собствена политика в сферата на сигурността и отбраната. Неслучайно Бжежински цинично квалифицира европейските страни като „васални държави”.
Самият аз не спирам да повтарям, че сред съществените причини за сегашната криза е концентрацията на цялата финансова мощ в ръцете на 5-6 финансови институции: „Ситигруп”, „Чейз Манхатън”, „Голдман Сакс”, „Морган Стенли”, „Мерил Линч”. Тази концентрация се извършваше през целия минал век, но особено интензивно – през последните 25 години. Днес, когато останалият свят постепенно ще оттегли подкрепата си за долара, ще започнат да се задълбочават и противоречията вътре в самите САЩ.
Най-тежката последица от кризата в САЩ е безработицата. По официални данни тя е 9%, но, както твърди една авторитетна независима статистическа агенция, реалното и ниво вече е достигнало 17-18%, което е много висок показател за толкова развита държава, като САЩ.
- В същото време обаче се налага тезата, че президентът Обама има ясна програма за излизане от кризата. Как бихте коментирали това?
- Самият аз не мисля така. Задачата на Обама е „да прелее старото вино в нови бъчви”. Ако има нещо ново у американският президент, това е само неговото лице. Вижте, кои влизат в икономическия му екип: там са Тимъти Гейтнър и Лари Съмърс. Днес първият е финансов министър, а вторият заемаше този пост през 90-те години, т.е. при Клинтън, като тогава Гейтнър беше негов заместник. И двамата носят персонална вина за кризата. Всъщност, всички „спешни мерки” на екипа на Обама целят да спасят и „да не допуснат да потънат” споменатите по-горе няколко банки. Неслучайно сравнявам сегашната криза с цунами. Защото, както е известно, цунамито се състои от няколко вълни. Първата ни заля през есента на миналата 2008. Втората ще бъде свързана с невъзможността на т.нар. „subprime” (субстандартни) кредитополучатели да погасяват заемите си, обусловена отчасти от ръста на безработицата.
Следващата вълна на кризата ще ни удари през 2012. Тогава към високата безработица ще се добави недостигът на инвестиционни средства, а имайки предвид, че заради глобализацията, през последните 20 години, инвестициите в производството и инфраструктурата на САЩ и без това бяха недостатъчни (средствата се влагаха предимно в икономиките на държави от Третия свят), можем да очакваме упадък в индустрията и катастрофи в инфраструктурата. Към всичко това ще се насложи и „кризата на поколенията”. Защото през 2011-2012 ще започнат да се пенсионират представителите на „поколението на бейби бума”, имал място в САЩ в края на 40-те. Броят на пенсионерите рязко ще нарасне. При това, става дума най-вече за принадлежащи към „средната класа”, свикнали на определен жизнен стандарт и влагащи до половината от доходите си в пенсионните фондове. Проблемът е, че заради съмнителните си спекулации, тези фондове вече са загубили парите им. И хората ще се опитат да измъкнат оттам, каквото е останало, в резултат от което социалните ангажименти на държавата ще нараснат до критично равнище. Междувременно, бюджетният дефицит на САЩ вече надхвърля трилион долара. Не познавам друга държава, която да функционира при наличието на подобен дефицит.
В тази връзка, какво предлага Обама? Развитието на алтернативни енергийни източници, само че това не издържа сериозна критика. Защото днес слънчевата и вятърната енергия, или пък тази от изгарянето на отпадъци, са много по-скъпи от традиционните енергийни източници – петрола и природния газ. Какво друго може да се финансира от държавата? Най-вероятно, отбранителната индустрия. Само че САЩ вече имат огромен военен бюджет от 700 млрд. долара. След 1945 американската мощ се крепеше и продължава да се крепи на два „стълба” – долара, като световна валута, и военния потенциал. В известната си книга „Голямата шахматна дъска”, Бжежински ясно посочва, че „след разпадането на Съветския съюз, приоритетната цел на САЩ е да не допуснат появата, на територията на Евразия, на държава или блок от държави, способни да отправят предизвикателство към американската хегемония”. Пак там той добавя и, че Евразия е ключовия регион на планетата.
Доларът постепенно престава да бъде един от „стълбовете” на американската глобална хегемония. Според мен, съвсем скоро ще бъдат предприети опити за създаването на нови регионални валути в т.нар. „големи икономически пространства”. Ще нарасне значението на еврото и юана. Възможно е и в постсъветското пространство да се появи нова резервна валута, както впрочем и в латиноамериканския регион. Защото жителите на тези региони не искат да потънат заедно с „Титаник”. При това положение, какво може да направи американският елит? Да шантажира Европа, да шантажира Русия, да шантажира Китай, да шантажира Япония и арабските петролни държави, надявайки се да ги накара да не напускат доларовата система.
- В тази връзка, не смятате ли, че сегашната американска администрация може да се изкуши да потърси военно решение на проблема? В края на краищата, нали Втората световна война, до голяма степен, бе резултат от Голямата депресия от 30-те години. Способен ли е Вашингтон да започне нова голяма война, например в Иран, опитвайки се да излезе от кризата?
- Съмнявавам се, че подобна война е възможна. Иран не е Ирак, а държава със силна армия и солиден икономически потенциал. Освен това, както ме увериха добре информирани бивши служители на ЦРУ, иранците разполагат с мощна агентурна мрежа в източните, шиитски райони на Саудитска Арабия, където се намират основните петролни находища и нефтопреработвателните заводи и, ако нещата се усложнят, те са в състояние да парализират производството им. Което пък ще постави под въпрос петролните доставки за Европа и Япония.
Освен това, Втората световна война беше използвана от англосаксонския елит за да сблъска и обезсили взаимно двете най-големи държави в Евразия – Русия и Германия. Участието на самите американци в тази война бе сравнително скромно и те не понесоха в нея сериозни загуби. Замисълът на Рузвелт е именно в сблъсъка между СССР и Третия Райх. Между другото, т.нар. „нов курс” на американския президент не издържа никакви критика и вероятно би се провалил в началото на 40-те, ако не беше войната.

сп. Геополитика
цитирай
31. krizata - Ескалиращо нарастване на потребността от нови инструменти на държавна намеса в икономиката
20.02.2010 22:57
Настоящият текст е част от по-голямо изследване на проф. д.ик.н. Васил Манов, във връзка с ролята на държавата в икономиката.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

Изместването на акцента в ролята на държавата като катализатор на икономическото развитие и помощник на бизнеса, към идеолог, проектант и организатор на конкурентоспособно развитие и интегриране в ЕС, към изграждане и утвърждаване на функционираща пазарна икономика, към преход към икономика на знанието и устойчивото развитие изисква преди всичко нови инструменти, чрез които последователно и системно да бъдат реализирани тези акценти. Под нови инструменти в случая се разбират преди всичко инструментите на стратегическото планиране и управление.

Разбира се, че и стратегическото планиране е използвано в досегашната практика. Но в случая става дума за нова тип стратегическо планиране, за нова парадигма на неговото използване в практиката. Става дума следователно за такава съществена промяна в стратегическото планиране и управление, която по същество ги превръща в нови инструменти.

Става дума за стратегическо планиране и управление, в които е вградено правилното разбиране на взаимоотношението: стратегия – тактика – оперативни решения, т.е. на взаимоотношението между стратегическо, тактическо и оперативно управление, за правилното разбиране на взаимоотношението стратегия (стратегическа визия) – икономическа политика.

Или става дума, казано иначе, за адекватни на изискванията на живота стратегическо планиране и управление. Едно стратегическо планиране и едно стратегическо управление, които не се явяват отговор на изискванията на логиката на развитието, които не обслужват, не подпомагат и не катализират естествените процеси на развитие, са опасни и по-вредни отколкото отсъствието на едно планиране и едно управление, набедени за стратегически. В този дух бяха изказванията на чл. кор. проф. Иван Илиев и на проф. Стефан Стоилов. Чл. кор. проф. Иван Илиев изрично акцентира върху въпроса – „кой може да разработи необходимата на България стратегия?”. И неговата категорична позиция беше, че такава стратегия могат да разработят само истинските професионалисти в областта на стратегическото планиране. В този дух бе и бележката на проф. Стефан Стоилов, че може да има орган за стратегическо планиране, но да няма истински необходим стратегически план.

Едно нещо е истинското стратегическо планиране, истинското стратегическо управление, съвършено друго нещо са непрофесионалното „стратегическо планиране и управление”. Истинското стратегическо планиране и управление е par excellence научноизследователски процес в собствения смисъл на думата, е дейност от най-висш професионален творчески порядък, е най-висша отговорност към съдбата на народ и държава. Стратегическото планиране не е въпрос на произвол, а на най-висш професионализъм.

Не може да има истинско стратегическо планиране и управление, без поставяне във вярна плоскост на релациите:

цели на развитието на националната икономика (стратегически курс на развитие)
<->
статус на националната икономика в отправната точка на стратегията

цели на развитието на националната икономика
<->
възможности на (потенциал за) развитие на националната икономика



цели на развитието на националната икономика
<->
ограничения, при които ще протича това развитие



цели на развитието на националната икономика
<->
сложили се проблеми пред развитието на националната икономика



цели на развитието на националната икономика
<->
ресурси за развитие на националната икономика



цели на развитието на националната икономика
<->
стратегически приоритети на развитието



цели на развитието на националната икономика
<->
организация на дейността по развитието




Трябва да се знае, че разработката на качествени стратегия и политика зависи от правилната, от вярната (екзактната) представа за тези релации, че в края на краищата зад тях стои, алегорично казано, взаимоотношението „кон&#8596;каруца”. Всеизвестно е, че ако конят бъде впрегнат зад каруцата, няма да се получи никакъв полезен резултат. Трябва да се знае, че понятията мисия, цели, задачи не са само литературни понятия, че в тях се концентрира на йерархична основа животът на една система или животът на даден елемент на тази система.

Да се пледира за практичност, като се пренебрегват мисията и целите, нещо повече, като се отправят упреци към тях, значи да се стои на позицията, че науката е ненужна. Означава да се отстоява предимството на сляпата и самоцелна практика.

И защото на автора много често му се случва да чува призиви за практичност, за практицизъм и изоставяне на главоблъсканицата, той не може да устои на изкушението да каже на сторонниците на тезиса „Стига размишления, сега е време на практически действия” своята позиция, формирана последователно и системно от дългите години, прекарани на сцената на живота.

На хората, които пледират за практически действия, които се обявяват за прагматици, е редно да се припомни един популярен пример, показващ практическата стойност на истинската наука, на истинското знание. Когато Рене Декарт е в изгнание в Амстердам, получава писмо от шведската кралица, в което тя му отправя любезна покана да отиде в Стокхолм и да основе Шведската академия на науките. Декарт приема поканата на кралицата и от Амстердам до Стокхолм пътува с кораб – модерен за тогавашните времена. Според установения ред всеки капитан на кораб е бил длъжен да дава личен отчет до кралицата за проведения пореден рейс. Впечатляващи са признанията на капитана на кораба, с който е пътувал Декарт, за самия Декарт. Капитанът на кораба признава на кралицата, че това е бил най-интересния рейс на капитана в неговата дългогодишна плавателна биография. И най-интересното е в това, че капитанът на кораба е научил за навигацията от разговорите си с Рене Декарт, водени на палубата, повече, отколкото е научил за нея от четиридесетте години мореплаване. Впечатляващото в случая е, че Декарт никога не е управлявал морски съд (т.е. не се е занимавал практически с навигация), но е разкрил великолепно практическия смисъл на това, което капитанът на кораба е правил четиридесет години.

Не случайно на входа на клиниката на Луи Пастьор е стоял надпис, че няма фундаментална и приложна наука, че има наука и нейното практическо използване. Изрично трябва да се посочи, че истинската наука не може да не бъде практически полезна и ориентирана. „Няма нищо по-практично от истинската наука”, пише мислителят на хилядолетието Карл Маркс.

И така, според автора, една практика без научна основа е сляпа и не води до такова бъдеще, каквото се „предписва” от логиката на развитието, от потребностите на живота.

Смисълът на теорията, на дефинициите при решаване на практически проблеми е в това правилно да бъде поставена задачата за решаване на проблема. Тъкмо липсата на дефиниция за пазарна икономика и демократично общество стои в основата на непродуктивността на досегашния преход, на изграждането на икономиката в квазипазарна. На конференцията масово бе изразено недоволството от държавата и от икономиката – такива, каквито са се сложили към момента. Главната причина да се „роди” сложилото се неприемливо състояние в икономиката и обществото се явява подценяването (от идеолозите и осъществителите на прехода) на болезнения мисловен процес, припряността да се действа, без да са очертани нито архитектурата на бъдещето на икономиката, която трябва да бъде изградена в страната, нито адекватните пътища и средства, чрез които може да бъде претворена в дело тази архитектура. Резултатите от досегашния преход показаха и доказаха, че пазарната икономика и демократичното общество не се разбират от само себе си, че без дефиниция на пазарната икономика и на демократичното общество се стига до подмяна на същинската цел на прехода със средствата за нейното достигане. А тази подмяна на целта в собствения смисъл на думата със средствата за нейното постигане отваря широко вратата на самоцелността на промените, на фетишизирането на едно или друго средство.

За да се каже днес каква държава и икономика са нужни на България в бъдеще, не може да се даде отговор на този въпрос без съответната теория, без отговор на важни теоретически въпроси. Именно в това е смисълът на науката – да показва верния път на практическите действия. Без научното осветляване както на бъдещата архитектура на икономиката и обществото в България и на пътищата и начините за превръщането на тази архитектура в реалност, страната ще продължи да бъде жертва на недомислия, импровизации и блъфове. Трябва да се осъзнае, че практическите действия без предварителното сериозно обмисляне водят до „раждане” на нежелани (крайно нежелани) последици.

А истинското (качественото) управление на националното стопанство е това, което може да продуцира в бъдеще такива реалности (такива последици), които ще бъдат желани и приемливи за хората. Истинското управление обезпечава „случването на това”, което хората желаят, приемат и одобряват.

Без необходимия болезнен мисловен процес (без истинския висок професионализъм в управлението на страната) България ще продължи да преживява парадокси от рода: под лозунга да се изтегли държавата от икономиката се получи тъкмо обратното, създаде се огромен бюрократичен апарат, който тероризира живота в най-широкия му смисъл на думата. Когато се дискутира по темата „Държавна намеса в икономиката” заинтересовани среди от сложилата се ситуация в страната на път и под път твърдят, че била лоша за бизнеса държавната намеса в икономиката. Но всячески се стремят да подчинят държавата на своите интереси. И в това отношение нещата са отишли твърде далеч. По същество държавата е приватизирана.

Средите, които пледират за по-малко присъствие на държавата в икономиката, но които с всякакви средства се стремят да подчинят държавата на своите интереси, често обясняват поведението си с класиците на икономическата наука и практика, в т.ч. с Адам Смит, Рикардо… Ерхард. Но те блъфират с тези имена, защото не са виждали техните произведения, защото никога не са ги държали в ръцете си, защото никога не са ги чели. Те приписват на тези имена идеи и тези, които те никога не са произнасяли и защитавали. Задачата на истинските икономисти е да разобличават тази демагогия и да отстояват каузата на истинската икономическа наука.



цитирай
32. krizata - Ползите от гръцката криза за Европа
02.03.2010 22:47
02.03.2010 17:40
investor.bg

По време на икономическия бум от последното десетилетие високите темпове на растеж и ултраевтиният кредитен ресурс никак не стимулираха правителствата да се подготвят за задаващата се вълна от хора в извънтрудова възраст, нито пък бяха поставени под натиск от финансовите пазари да го сторят.

Задвижването на пенсионните реформи в Испания, Франция и Гърция обаче показва, че гръцката криза е фокусирала вниманието на правителствата към тези проблеми, като дори им осигурява и политическата подкрепа, пише Ройтерс.

„Гръцките неволи поставиха дългосрочните финансови перспективи на всички под лупа и някои страни осъзнаха, че в дългосрочен план приличат на Гърция“, коментира Марко Анундзиата, икономист в UniCredit. „Една бърза оценка на последиците е достатъчна, за да накара всички тях да потърсят решение на проблемите сега. Ако това се случи, всички трябва да сме благодарни на Гърция.“

Политиците обикновено се въздържат от реформи, които могат да осуетят преизбирането им. Повишаването на възрастта за пенсия обаче трудно може да бъде отменено, така че натискът за реформи е непосредствен.

В действителност дълговете на Гърция и някои други европейски страни, които толкова тревожат финансовите пазари, бледнеят на фона на оценките за държавните дългове, включващи и бъдещите разходи за пенсионно и здравно осигуряване.

Американският икономист Джагъдиш Гоуклей е изчислил, че добавянето на тези „задбалансови“ държавни задължения биха увеличили дълга на Гърция до 875% от БВП в сравнение със сегашните 120%, които официално се очакват за 2010.

За Европейския съюз (ЕС) като цяло цифрата би достигнала 434%, пет пъти над сегашната. За отделните страни дълговете, изчислени по този начин, биха били както следва: Испания – 244%, Германия – 418%, Великобритания – 442% и Франция – 549%. Дългът на САЩ пък би бил от порядъка на този на Гърция – 890%.

Гоуклей, който през миналата година изготви доклад по въпроса за института Cato, вашингтонски изследователски център, използва изчисленията си, за да докаже, че правителствата трябва плавно да се оттеглят от пенсионното и здравното осигуряване и да ги оставят в ръцете на частния сектор.

Той обаче не взема под внимание една друга възможност. А именно, че пенсиите и здравните осигуровки са социален договор, който всяко правителство може едностранно да променя. Точно това се опитват да направят в момента Гърция и Испания, а скоро може би и Франция, с повишаването на възрастта за пенсиониране.

Във Великобритания опозиционната партия на консерваторите обещава да направи нещо подобно, ако спечели изборите по-късно през годината, а пък датското правителство заговори отново за реформа на системата за ранно пенсиониране.

Испания обмисля повишаване на пенсионната възраст от 65 на 67 години, Гърция – от 61 на 63, а планираните пенсионни реформи на президента Саркози вероятно ще увеличат средната възраст за пенсиониране във Франция над сегашните 60 години.

Причината за предприемането на тези болезнени мерки стана още по-очевидна, след като финансовите пазари прозряха „скритите“ дългове на европейските правителства.

Поради световната рецесия дълговете на страните членки на ЕС се очаква да достигнат 84% от БВП през 2011 спрямо 63% през 2008, обявиха от Европейската комисия (ЕК). Повишението идва в най-неблагоприятния момент – точно когато разходите за осигуряване на застаряващото население се увеличават.

В рамките на следващите 50 години броят на пенсионерите ще бъде двойно повече от работещите. ЕК е изчислила, че правителствените разходи за издръжката им ще нараснат с 4,3 процентни пункта от БВП средно за ЕС.

За много правителства обаче застаряващото население не е единственият източник, поставящ на изпитание публичните финанси. В някои страни банковият сектор все още е силно зависим от значителната държавна подкрепа, която получи в разгара на рецесията.

Ирландия например създаде т. нар. „лоша банка“, която изкупи проблемни активи от местните банки на стойност 54 млрд. евро. Ако добавим тези условни задължения към ирландския публичен дълг, той би нараснал от 78% на 110% от БВП. Но и това е нищо в сравнение с дълга, изчислен по методиката на Гоуклей, който би се равнявал на 405% от БВП.

Дъблин получи разрешението на ЕС да държи въпросните 54 млрд. условни задължения „задбалансово“, точно както постъпиха и в САЩ, след като правителството пое контрола върху ипотечните гиганти Fannie Mae и Freddie Mac.

Ако всички тези „задбалансови“ задължения се отчетат, то според Гоуклей европейските правителства трябва да заделят средно по 8,3% от БВП на година до 2050, за да се справят с дълговете си. Алтернативата е да увеличат постепенно данъчните приходи от 40% на 60% от БВП.

Тези изчисления обаче не са лишени от недостатъци, тъй като събират накуп задължения от емисии на дълг с условни такива, които биха могли да бъдат преструктурирани.

„Все още е рано да обявим края на богатите общества, но е ясно, че някои трудни промени трябва да бъдат извършени“, коментира Пиер Кайето, ръководител на отдела за оценка на държавните дългове в Moody's Investors Service.

цитирай
33. krizata - Страната на презрените лакеи
10.03.2010 19:34
Медиите поставиха на главните си страници добри икономически новини: растеж на БВП от 5.7 % за четвъртото тримесечие („рецесията приключва”); повишаване на продажбите в търговията на дребно за януари, повишаване на производителността на труда, доларът набира сила. Има ли истина в тези твърдения? И какво означават те?

Посоченият ръст на БВП от 5.7 % се базираше на предположение, направено преди обявяването на статистиката за търговския дефицит на САЩ. То предвиждаше, че американският търговски дефицит ще покаже подобрение. Когато няколко дни по-късно той бе обявен, се оказа, че всъщност, търговският дефицит се е влошил, сваляйки посочените 5.7 % растеж до 4.6 %. По-голямата част от оставащият ръст на БВП се дължеше на трупането на стокови запаси.

Що се касае до продажбите на дребно, то повече от четвърт от обявеното повишение бе осигурено от по-високите цени на бензина и хранителните продукти. Сезонните колебания в цените обясняват останалата част.

Нарастването на производителността бе следствие от падането на цената на труда с 4.4 % през четвъртото тримесечие - четвърто последователно снижение. Подадените молби за помощи при безработица се увеличиха. А ръст на производителност, който не води до увеличение на заплащането, не може да стане движеща сила за една икономика на потреблението. Жилищното строителство все още е под сериозен стрес, а търговската недвижимост всеки момент ще създаде големи проблеми.

Покачването на долара не се дължи на неговата собствена сила. Доларът укрепва, защото държавният дълг на Гърция и на другите страни от ЕС предизвиква разширяване на стратегията carry trade (Carry trade – стратегия за действие на инвеститорите на фондовия и валутния пазари. Състои се в заемане на средства в националната валута на държавата, установила ниски процентни равнища, конвертация и тяхното инвестиране в националната валута на държавите, определили високи процентни ставки) в долари.

Ниските нива на лихвите в САЩ превърнаха в доходоносен бизнес за инвеститори и борсови играчи използването на заеми в долари за закупуването на облигации с по-висока лихва в Европа. Пример за това са гръцки, испански и португалски облигации деноминирани в евро. Проблемите с дефицита в тези държави започнаха да принуждават инвеститорите и спекулантите да продават тези облигации и да обменят еврото отново в американската валута, за да успеят да погасят своите доларови заеми. Това закриване на позиции временно повишава нуждата от долари и съответно цената му.

Проблемите на американската икономика са твърде големи, за да бъдат решени чрез традиционни политически мерки. Голяма част от работните места за американската средна класа бяха изнесени извън страната: в обработващата промишленост, в индустрията и квалифицираните свободни професии. А когато дадено работно място се премести в друга страна, потребителските доходи и част от американския БВП се мести с него. В чужбина са изтекли толкова много работни позиции, че през XXI век не е имало никакво повишаване на реалните доходи на американците, освен на приходите на изключително богатите, които получават многомилионни печалби от преместването на американски работни места в други държави.

Без растеж в потребителските доходи, икономиката няма как да върви напред. Политиците от Вашингтон замениха повишаването на доходите, с повишаване на дълговете. Вместо да забогатяват, потребителите изпадат в още по-големи дългове. Председателят на Федералния резерв Алан Грийнспан постигна това чрез политиката си за ниски лихви, която водеше до повишаване цените на недвижимите имущества и до формиране на собствен капитал. От този капитал потребителите можеха да се възползват осигурявайки своите кредити по ипотеките си.

Сблъсквайки се с невъзможността да поддържат жизнения си стандарт само чрез собствените си доходи, американците харчеха средства от ипотечните си кредити и увеличаваха задълженията по кредитните си карти, в надежда, че повишаващите се цени на недвижимото имущество и на акциите ще покрият дълговете им. Когато балонът се спука, дълговете задушиха потребителското търсене и икономиката умря.

Когато аз пиша за икономическите трудности, създадени за американците от Уолстрийт, от корпорациите, с тяхната вродена алчност и от безразличните, и подкупни политици, аз получавам много писма от семейства, принадлежали към средната класа, но доведени до крайна бедност. Ето едно, което получих наскоро:

„Благодарим Ви, че продължавате да пишете верните и точни коментари относно „Новата икономика”. Ние със съпруга ми сме жив пример за резултатите от нея. Преди девет години,когато се оженихме, и двамата работихме на доходоносни и стабилни места в производството на полупроводници. Общият ни доход надхвърляше 100 000 долара годишно. Изживявахме една мечта. После започна кошмарът. Аз загубих работата си при пукането на големия технически балон през 2003 година и реших да остана вкъщи за да се грижа за нашия малък син. Добре, затегнахме коланите. Но след това започнаха да ни изцеждат. Разходите се увеличаваха, ние ги намаляхме, а заплатата на съпруга ми не растеше. По този начин минаха няколко години и в крайна сметка той загуби работата си преди година и половина. Но той не просто загуби работата си, а и кариерата си. Производството на полупроводници е практически на изчезване, тук в Аризона. Три месеца по-късно, съпругът ми, със своето висше техническо образование и 20 годишен солиден стаж, получи предложение за работа като затворнически надзирател на най-ниската възможна позиция. Той бе принуден да приеме, въпреки почти 40 процента по-ниската си заплата. Когато спестяванията ни се изчерпаха,последва банкрут. Загубихме къщата, колата и всички, все още, останали ни спестявания. Неговата годишна заплата от непълни 40 000 долара, поддържа четиричленното ни семейство. Година и половина по-късно, ние все още се борим за оцеляването си. Не мога да си намеря работа, която поне да покрива разходите за детска градина. В безизходица сме. Всяко повишаване на цените на бензина и храните е тежък удър за нас. Без помощ от родителите ми, не бихме преживели. Така, че аз мога много да Ви раказвам как точно ни се отрази тази „Нова икономика”, но предпочитам да не използвам такъв груб език”.

Политиците, залагащи на стимулиращи програми виждат икономиката по начин, по който тя вече не съществува. Следвоенните американски рецесии и подеми следваха политиката на Федералния резерв. Когато икономиката се нажежеше и инфлацията се превръщаше в проблем, Федералният резерв увеличаваше лихвените проценти, като по този начин намаляше растежа на кредитирането. Продажбите падаха. Стоката се натрупваше по складовете. Компаниите освобождаваха работници.

След това инфлацията се забавяше и безработицата се превръщаше в проблем. Тогава Федералният резерв обръщаше курса на действие. Размерът на лихвите падаше, а ръстът на парите и кредитите се увеличаваше. Доколкото работните места се запазваха, работниците просто биваха възстановявани на работа и процесът продължаваше.

Днес ситуацията е различна. Уволненията са резултат от преместването на производството в други държави. Освен това, корпорациите заместват местната работна сила с чужденци, пристигащи в Америка с H-1B, L-1 и други видове работни визи. Американската работна сила е отделена от доходите, свързани със стоките и услугите, които самата тя консумира. С увеличаването на износа на производството в чужбина, уволненията вече не са само следствие от строгата монетаристка политика. Те са също резултат от действията на американските корпорации заменящи американската, с по-евтината чуждестранна работна ръка. Американците вече не могат да бъдат възстановени на работни места, изнесени в други държави. В рамките на “Новата икономика”, уволненията ще продължат, въпреки ниските лихвени проценти и държавните програми за стимулиране на икономиката.

Монетарната и фискалната политика могат да стимулират ръста на потребителското търсене, но голяма част от това търсене се пада на стоки и услуги, произведени извън страната. Китай например, само ще спечели от стимулирането на американското потребителско търсене. Покачването на китайския БВП е финансирано от нарастването на американския външен дълг.

Друга бариера, стояща пред успеха на програмите за стимулиране на икономиката, е високото ниво на задлъжнялост при американците. Банките са критикувани за нежеланието си да отпускат достатъчно заеми, но голяма част от проблема е, че няма на кого да бъдат отпускати тези заеми. Повечето американци вече имат повече дългове, отколкото могат да понесат.

Злочестите американци, изоставени и предадени, са в предверието на още по-голяма криза. Военните дефицити на президента Буш бяха финансирани от американския търговски дефицит. Китай, Япония и ОПЕК, които са търговски кредитори на САЩ, използваха своите бюджетни излишъци за закупуването на американски съкровищни облигации, финансирайки по този начин американския бюджетен дефицит.

Проблемът сега е, че американският бюджетен дефицит изведнъж нарасна неимоверно, вследствие на войни, изкупуване на банки, програми за стимулиране на заетостта и намаляващи данъчни приходи, като резултат от дълбоката рецесия. Бюджетният дефицит сега е три пъти по-голям от търговския. По този начин се оказва, че бюджетните излишъци на Китай, Япония и ОПЕК са недостатъчни, за да посрещнат новообявения на пазара американски правителствен дълг.

Ако съкровищните облигации не могат да бъдат продавани на инвеститори, пенсионни фондове, банки и чужди правителства, Федералният резерв ще бъде принуден сам да ги изкупува, печатайки нови пари. А когато останалата част от света осъзнае последствията от инфлационните процеси, американският долар ще загуби ролята си на международна резервна валута. Когато това се случи, американците ще преживеят огромен икономически шок, доколкото по техния жизнен стандарт ще бъде нанесен още един мощен удар.

Америка е на път да се превърне в държава от роби, управлявани от олигарси!

....................................................................................

PAUL CRAIG ROBERTS
CounterPunch

Пол Крейг Робъртс е бил редактор в Wall Street Journal и зам. Министър по финансите на САЩ. Неотдавна се появи неговата нова книга "HOW THE ECONOMY WAS LOST" (Как бе загубена икономиката).

Оригинал на публикацията: A Country of Serfs

Помощ в превода оказа Даниела Тодорова, за което блогърът krizata изразява своите благодарности!
цитирай
34. krizata - Гръцката криза подчерта още по-силно класовото разделение в еврозоната
11.03.2010 09:25
Фискалната криза в Гърция ще промени начина, по който еврозоната функционира, но резултатът засега изглежда няма да е този, към който създателите на единната валута са се стремили. При подписването на споразумението от Маастрихт през 1991 г. Хелмут Кол, Франсоа Митеран и Жак Делор са вярвали, че създаването на европейски валутен съюз ще доведе неизбежно и до по-тесен политически съюз.

Но пропуските, заложени при създаването на еврото, показаха, че е много вероятно да се засили класовото разделение между отделните държави в еврозоната, се казва в анализ на Ройтерс. В резултат на това големите и развити страни, като Германия, оказват оказват все по-голям контрол върху догонващите ги държави като Гърция, без обаче на свой ред да позволяват подобна намеса.

Възможно е също така Берлин да откаже да помогне на Гърция при нужда, което ще остави страната с единствената опция да получи спешно заем от Международния валутен фонд. В случай обаче, че Гърция не пожелае да се подложи на тежките фискални жертви, предписани от Европейския съюз, МВФ или Германия, може да се стигне до несъстоятелност или разсрочване на нейните дългове.

Вариант 1: По-стриктно икономическо управление на еврозоната

Все по-често в Брюксел се говори за по-строго икономическо управление на еврозоната, като за тази цел ще са нужни нови органи за наблюдение на Европейската комисия, Евростат и бюджета на отделни страни. В началото на март ЕК поиска да получи право да препоръчва икономически реформи в отделни страни и да изпраща предупреждения на тези от тях, които изостават или не отговарят адекватно.

На преден план излезе също и идеята за създаване на кредитор от последна инстанция в ЕС. Френският президент Никола Саркози на свой ред поднови призивите за създаване на европейско икономическо правителство, което да координира икономическата политика на страните членки. То ще отговаря и за поддържането на обменния курс на еврото срещу щатския долар и китайския юан на подходящо ниво.

Германия обаче, която е най-голямата европейска икономика, показа ясно, че не е съгласна да позволи надзор над собствената си икономика, която зависи силно от износа. Според редица икономисти именно в натрупването на големи излишъци по текущата сметка на Германия и други страни от ЕС всъщност се крие причината за големите дисбаланси и асиметричните шокове в икономиката на еврозоната.

Обречено на неуспех засега изглежда и предложението да се издават дългови книжа, които да са общи за всички страни от еврозоната. Това ще позволи на всички държави да заемат пари от финансовите пазари при една и съща цена. Идеята обаче е неприемлива за Германия, Холандия и Финландия, които се радват на много по-голямо доверие от страна на инвеститорите заради стабилната си икономика.

Икономистите Даниел Грос от Центъра за европейски политически изследвания и Томас Майер от Deutsche Bank предложиха да се създаде Европейски валутен фонд по подобие на МВФ, който да помага на страни от еврозоната, попаднали в затруднено положение. Той ще бъде финансиран първоначално от международните финансови пазари, а впоследствие и с вноски от държавите с прекомерен дефицит.

Всички тези амбициозни идеи обаче могат да срещнат сериозна политическа съпротива от 27-те членки на ЕС, имайки предвид колко време отне, за да се ратифицира Договора от Лисабон. Така че всеки голям скок напред в икономическата интеграция на ЕС засега изглежда малко вероятен.

Вариант 2: Класово разделение в рамките на еврозоната

Разделението между двете класи в еврозоната е реалност от 2004 г., когато правилата на ЕС за бюджетна дисциплина бяха по-строги за малките страни. Впоследствие те бяха пренаписани, за да може Франция и Германия да избегнат санкции, след като многократно нарушиха заложената граница за дефицита. Фискалната криза в Гърция засили допълнително тази тенденция, независимо от нейния развой.

Въпреки че засега няма изгледи страната да бъде спасена с финансова помощ от своите европартньори, Атина незабавно бе поставена под фискалното ръководство на ЕС, въпреки че в миналото Франция също е нарушавала заложения таван за бюджетен дефицит от 3% от БВП. Неговият размер е надхвърлял над два пъти поставеното ограничение, но страната никога не е била подложена на подобна намеса.

Освен това, ако Германия предостави финансова помощ на Гърция, това ще я превърне неволно в нещо като кредитор от последна инстанция в Европа, което ще затвърди класовото разделение в еврозоната и може да предизвика силно обществено негодувание. В крайна сметка по този начин доверието между големите и малките държави членки на ЕС, както и между Севера и Юга, може да се влоши значително.

Вариант 3: Спасителна намеса от страна на МВФ

Третата възможност, която не може да се изключи, е властите или конституционният съд в Германия да направят невъзможно Берлин да дава финансова помощ на закъсала страна в еврозоната. По този начин ще се стигне до опцията с получаване на заем от МВФ или за разсрочване на дълговете на Гърция. Според много икономисти получаването на помощ от МВФ е най-добрия вариант за еврозоната.

Техният основен аргумент е, че ЕС няма нужната експертиза и политическа воля, за да наложи необходимите мерки за оздравяване на фискалния сектор. Лошото е, че правителствата в еврозоната са превърнали темата за прибягването до помощ от МВФ в табу, защото това ще покаже, че те всъщност не са способни да се справят със собствените си финансови проблеми без външна намеса.

В същото време несъстоятелността на дори една малка държава като Гърция може да доведе до сериозни сътресения във финансовия сектор и ще нанесе тежък удар на еврото. Ето защо Германия вероятно ще подкрепи спасяването на Гърция въпреки обществения гняв. В по-дългосрочен план този случай може да тласне ЕС към по-бързото постигане на по-ефективна и тясна икономическа интеграция.

Вариант 4: Несъстоятелност на страна от еврозоната

Четвъртата и най-малко вероятна възможност е, че Гърция или друга финансово затруднена държава може да излезе от еврозоната. Това обаче ще доведе до огромна девалвация на еврото, повишаване на рисковите премии по държавните ценни книжа на страните от еврозоната, дипломатическа изолация, висока безработица, загуба на покупателна способност и ще бъде удар за краткосрочните инвестиции.

Ето защо дори и да се стигне до неплатежоспособност на Гърция, това не означава непременно, че тя ще напусне или ще бъде изключена от еврозоната. При всички положения този сценарий ще предизвика верижна реакция от проблеми на световните финансови пазари, които изискват бърза намеса и вземането на тежки решения, за които засега изглежда, че властите в ЕС не са добре подготвени.

http://www.investor.bg/?cat=91&id=94915
цитирай
35. анонимен - Икономическият експерт Доц. Боян Дуранкев: Нашествието на картелите ще задуши малкия бизнес
18.03.2010 17:17
Доц. д-р Боян Любомиров Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. в гр. София. Завършил е Висшия икономически институт. Преподава в УНСС, Софийския университет, ВУЗФ и НБУ. Специализирал е в САЩ и Германия. Автор е на повече от 100 статии, студии и книги. Ръководил е първото национално изследване "Българската фирмена култура" (2001 г.) и проекта "Маркетингова стратегия на висшето образование в България" (2003 г.). Член е на Управителния съвет на Българската асоциация по маркетинг.


- Г-н Дуранкев, има ли финансова криза в България и какви трябва да бъдат най-спешните мерки, за да не се стига до фалити на фирми и паника?

- Да, криза има, тя може би дойде твърде неочаквано. Традиция в България обаче е да се действа, след като нещата се случат. А е необходимо мислене и действие предварително, чрез прогнозиране на оптимални варианти, на варианти при заплахи, даже прекалено песимистични варианти, така че рисковете да бъдат избегнати, доколкото е възможно. Не може да се каже, че България във всички отношения е рискова държава, но винаги има заплахи за една малка икономика от сътресенията на международните пазари. Няма начин те да не се почувстват. Най-важното нещо е, че икономиката ни е най-ниско иновативна. Т.е. частният бизнес и другите типове бизнес не са ориентирани към иновациите и към постиженията. Българската икономика в някои отношения е чисто индигова, тя копира каквото правят другите страни или пък приема на свои територии производства и дейности, които не са изгодни за страните, където са се правили до този момент.

- Като част от икономическия експертен съвет на АТАКА предлагате Национален план за стабилизиране и регулация, какво включват тези мерки?


- Това трябва да бъде комплексен план, а не да се занимава само с финансовата сфера. Има нещо по-важно от финансовата сфера и това е реалната икономика. А има нещо по-важно от реалната икономика и това са хората, за които работи икономиката. В момента хората работят заради икономиката. Това означава и балансирано развитие, тъй като например имаме пълни дисбаланси и те се проявяват навсякъде. Например София прилича на концентрационен лагер. Концентрация на населението от цяла България и същевременно лагер само за нощувка. Хората работят по 10-12 часа и твърде много социални постижения, включително част от природната среда, са пренебрегнати за сметка на финансовата икономика. А стана ясно, че финансовите фокусници не могат дълго да правят фокуси.


- Защо искате със старта си всяко ново правителство да представя стратегически план за развитие на страната и 4-годишен бюджет?


- Стратегическият план и 4-годишният бюджет са част от Националния план за стабилизация на страната. А бюджетът е за 4 години, първо по презумпията, че всяко правителство е с мандат за 4 години, т.е. предварително трябва да си прави сметка. Второ, икономиката е инерционна система, при която промените годишно не могат да бъдат повече от 10-12%. За 4 години може да се промени около 1/3 до 1/4 от икономиката и тя да се насочи към иновации и към преструктуриране в полза на гражданите.


- Какви ще бъдат последиците, ако не се предприемат бързи мерки за стабилизиране на държавата?


- Силно ще нараснат диспропорциите, ще има бърз експорт на все още можещи български граждани към ЕС и много-много тревожни социални последици.


- Какво може да се направи в момента, за да бъдат хората по-сигурни и спокойни?


- Най-големият проблем не са спестяванията на хората, но те трябва да бъдат гарантирани на едно по-високо ниво, например на 50 хиляди евро. Но трябва да бъдат гарантирани и по-високите спестявания. Другото тревожно в момента е, че пенсионните фондове са силно обезценени. Всеки гражданин, който си е сложил парите в някакъв пенсионен фонд, ще получи добавка към пенсията от 10-15 лева. Трябват да се гарантират пенсионните фондове и да се затегнат застрахователните фондове. За частните здравни фондове най-сериозните индикатори сочат, че те ще бъдат чудесен механизъм за допълнително източване на парите най-вече на гражданите. Сравненията с други страни показват, че там където се вкарват частни здравни фондове, настъпва пълен, тотален срив на здравеопазването. Например, САЩ се сринаха до 37-мо място по здравен стандарт. И обратно, страните, които поддържат концентрирани държавни здравни фондове, например Великобритания, Франция, Германия, имат отлични здравни фондове. Защо трябва да се хващаме с частните здравни фондове. Те носят чудесни печалби на собствениците им, първо като не се допускат в тях потенциално болни, и второ, като с тях се ограничават разходите за наистина болни хора. Това ще направят частните здравни фондове, ако няма пълен контрол върху тях. Вкарването на частни фондове са пробойни в джобовете на българските граждани.


- Проблем ли е на държавата как в тази финансова криза ще оцелее малкият и средният бизнес?


- Донякъде е проблем на държавата, но е проблем и на малкия и средния бизнес. Ако продължава сривът на фондовете и ако продължават да се задълбочават диспропорциите, първо ще бъде ударено строителството, второ търговските обекти - малките и частните, които ще бъдат избутани от едрите и от картелите, които се появяват на пазара. Трудно е да се говори, че държавата може да вземе някакви мерки, за да спаси този бизнес. Все пак еврофондовете, които трябваше да влязат, са донякъде гаранция за стабилитет на средния бизнес. Но не е ясно дали ще влязат и догодина.


- В тази икономическа ситуация каква трябва да бъде минималната работна заплата?


- Минималната работна заплата зависи от производителността на труда. Вече всеки български гражданин може да отиде да работи в друга страна на ЕС и това означава, че минималната работна заплата трябва да го насърчава да остане в собствената си страна. Т.е. тя не може да бъде безумно ниска, колкото е в момента. Нормално е нашата страна да приеме минималната работна заплата /МРЗ/, която е 70-80 на сто от минималната за ЕС. Това е 150 евро за 2009 г., 190 евро за 2010 и 220 евро за 2011 година. По-високата МРЗ ще доведе и до по-големи бюджетни приходи. Също и ограничаването - морално и солидарно на мениджърския състав на едрите компании да не допускат големи диспропорции на заплатите в порядъка на 20-50-100-1000 пъти над минималните доходи в техните фирми. Например, ако в една фирма МРЗ е 600 лв., би било морално мениджърът да не взема повече от 6-7 хил.лева. Предложенията за МРЗ са полезни като данни за размисъл, за да може да се проиграе в бюджета дали е възможно, но са крайно необходими дори в бюджетната сфера, тъй като и тя е изключително оголена на кадри.


- Как ще коментирате Бюджет 2009?


- Като бюджет, който трябва да се преработва. Колкото до бюджетният излишък за 2008 г., нека да има за харчене, и за инвестиции. Но най-пострадалите - пенсионерите, наистина трябва да получат някой лев допълнително, тъй като те 20 години поемат ударите на кризите в България.
цитирай
36. анонимен - източник на горната статия:
18.03.2010 17:18
http://www.ataka.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1804&Itemid=66
цитирай
37. krizata - Ще предизвика ли Goldman Sachs нова борсова криза?
17.04.2010 16:11
Обвинението в измама и пазарна манипулация, отправено вчера към американската банка Goldman Sachs, може да предизвика нова криза на доверие към фондовия пазар и банките в частност. Това изглежда все по-вероятно и не зависи особено от начина, по който ще завършат разговорите между банката и регулаторите.

Разследването на Goldman е за това, че инвеститорите са били подведени по отношение на високорискови ипотечни книжа, които банката им е продала. Такива твърдения по никакъв начин не могат да помогнат за изграждане на доверието към финансовите пазари, коментира CNBC.

„Такива действия карат инвеститорите да седнат и да си кажат – ето точно това е причината, поради която не съм на пазара”, коментира Крйт Спрингър от Capital Financial Advisory Services.

Какъв е проблемът?

Вчера Комисията по фондови борси и ценни книжа в САЩ внесе граждански иск срещу Goldman Sachs и един от вице-президентите на банката Фабрис Туре в това, че не са разкрили важна информация при продажбата на финансови продукти, базирани върху високорискови ипотеки.

Инструментите, които се разследват, са структурирани и продавани от Goldman. Те са синтетични обезпечени дългови книжа, чието представяне е било обвързано с движението на ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотечни заеми.

От Goldman са обяснили на инвеститорите, сред които са и някои европейски банки, че ценните книжа, обединени в общ инструмент, са били селектирани от независима трета страна – компанията АСА Management. Американският регулатор обаче твърди, че Goldman не са разкрили ключовия факт, че в избиранетоо на въпросните книжа участие е имал хедж-фонд мениджъра Paulson&Co, собственост на Джон Полсън.

Това е ключова информация, тъй като през 2007-2008 гоина фондовете на Джон Полсън са направили милиарди долари печалба от залози именно срещу ипотечния пазар и са имали огромни къси позиции срещу въпросните синтетични обезпечени дългови книжа.

С други думи – Paulson&Co и Goldman са били в остър конфликт на интереси. Обвинението стига и по-далеч, като се твърди, че Джон Полсън е играл на късо именно срещу портфейла от книжа, които лично той е селектирал за продукта на Goldman. Това според регулаторите е криело огромни рискове.

Рисковете започват да стават ясни едва няколко месеца след продажбата на сложните инструменти, която датира от април 2007 година. Едва през януари, рейтингът на 99% от облигациите в портфейла е бил понижен от агенциите.

Доверието може да се изпари от пазара

Заради бъркотията във финансовия сектор инвеститорите започнаха да излизат от пазара през 2007 година и много от тях не посмяха да влязат отново. Обемите на търговия останаха ниски дори при започналото преди година рали, което донесе средна печалба при повечето компании от 70%.

Въпреки огромния ръст, около 2,9 трлн. долара останаха в кеш, разположени в парични фондове, които на практика не правят нищо с тях. На фона на случващото се с Goldman е силно вероятно ситуацията да остане такава и дори още инвеститори да излязат от пазара.

Какви са загубите?

Заради острия спад в цената на акциите на Goldman Sachs само за компанията на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway счетоводната загуба е над 1 млрд. долара. Причината е, че сривът от близо 13 на сто намалява силно капиталовата печалба от варантите, които Бъфет протежава.

Въпреки големия ценови срив, варантите все още имат стойност от 1,987 млрд. долара и остават „в парите”. Намеренията, обявени от Бъфет, са варантите да бъдат задържани до падежа им през 2013 година, така че остава шансът те отново да върнат високата си печалба.

Компанията на Бъфет обаче не е силно изложена на риск от поевтиняване на акциите на Goldman, тъй като каквото и да става, тя получава 10% лихва върху заема от 5 млрд. долара, предоставен на банката през септември 2008 година.

Какви ще са загубите за целия пазар обаче все още не е ясно, като по-голяма яснота по този въпрос вероятно ще има през следващата седмица.

http://www.investor.bg/?cat=91&id=96724
цитирай
38. анонимен - Как юанът глътна долара
03.05.2010 14:56
Как юанът глътна долара
Пекин срещу Вашингтон
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
Китай се готви за схватка със САЩ. Американците не са доволни от бюджетната политика на Пекин и от твърде ниския, според тях, курс на китайската валута - юана. В отговор Вашингтон ще достави на Тайван нови ракети. От своя страна Пекин нареди на управляващите неговите колосални валутни резерви да бъдат изтеглени от рискованите доларови активи.

По този начин фронтът на сблъсъка между САЩ и Китай се оформи и надеждите, че китайското икономическо чудо ще спаси света изчезнаха толкова бързо, колкото се появиха. Зад тях се очертават все по-ясно контурите на основния конфликт на нашето време - между САЩ и Китай, или по-точно между "Вашингтонския консенсус" и "Пекинския консенсус".

Защо САЩ оказват такова давление върху юана. Защо китайското ръководство отказва да промени курса на своята валута и да въведе нейна конвертируемост? Какво искат САЩ и Китай?

Преди да се опитаме да обясним този колосален сблъсък, в който победителят вече е предизвестен, ще се върнем накратко 20 години назад, към края на 80-те години, когато подобни събития се разиграваха по подобен начин като от едната страна отново бяха САЩ, но от другата не беше Китай, а Япония.

И така, в края на 80-те години няколко американски икономисти предупредиха, че Япония е по-голяма заплаха от СССР. И САЩ, които не само са фактически окупатор на японските острови, но и основен купувач на японските продукти, оказаха давление върху Японската банка да увеличи стойността на йената спрямо долара. Така през септември 1985 г. в рамките на Г-7 беше разработен "Договорът от "Плаза хотел", съдържащ редица мерки за намаляване стойността на долара за сметка на други страни. Последва "Договорът от Лувър" от февруари 1987 г., според който Токио се съгласи да предприеме мерки за съкращаване на доходите от външната си търговия.

Вашингтон прибегна към крайна мярка и включи Япония в списъка на страните, използващи "вражески търговски методи" и поиска сериозни концесии. През 1987 г. Японската банка намали лихвите до 2,5 на сто, където останаха до май 1989 г. По-ниските лихви би трябвало да стимулират японците да купуват американски стоки, което дотогава въобще не се случваше. Но вместо това евтините пари намериха път към бързи печалби на растящата Токийска фондова борса, в резултат на което беше надут колосален финансов балон. Акциите на борсата Nikkei растяха. Растяха и цените на недвижимостите. Курсовете на акциите на борсата растяха минимум с 40 процента годишно, а цените на недвижимостите в Токио със 100 процента. Златната треска обхвана цяла Япония. В течение на няколко месеца йената рязко поскъпна, т.е. курсът й падна от 250 до 149 йени за долар. Японските износни компании компенсираха влиянието на ръста на йената върху износните цени с финансови спекулации, които бяха наречени зайтек (zaitech). И Япония внезапно се превърна в най-големия в света банков и финансов център. Тъй като борсовият балон продължаваше неистово да се надува към 1988 г. всичките 10 най-големи банки в света бяха ... японски. Японският капитал потече към американска недвижимост, към игрища за голф, американски държавни облигации и по-рискови акции на американските компании. Японците услужливо превръщаха своите "надути" йени в доларови активи, като по този начин стимулираха президентските амбиции на Джордж Буш-старши, който следваше курса на Роналд Рейгън към изграждането на потребителска икономика в САЩ, формираща в 80 на сто своя продукт от кредитно потребление.

Но така се стигна до надуването на един от най-големите в историята на света финансови балони. Борсовият индекс на акциите в Токио се увеличи с 30 процента само за три години и токийската недвижимост беше оценена по-високо от цялата недвижимост в ... САЩ, а номиналната стойност на акциите, продавани на Nikkei бяха 42 на сто от стойността на всички акции, продавани в целия свят. Япония беше финансовият център на света. САЩ бяха далеч зад тях.

Но в края на 1989 г., заедно със срива на социализма в СССР и Източна Европа, японските банки започнаха да предприемат мерки за охлаждане на спекулативните операции. Започна паника и масова разпродажба с колосални намаления. От това се възползваха американските банки от Уол стрийт, които с удоволствие убиваха японската борса. Към март 1990 г. Токийската борса загуби над 24 на сто от стойността си, което беше над трилион долара. В течение на няколко месеца загубите надминаха 5 трилиона. Това беше първият етап на японската драма.

Втората фаза на разрушаването на прословутия японски икономически модел беше разрушаването на източно-азиатската сфера за икономическо влияние, която конкурираше успешно американската сфера на влияние.

Днес същата схема Барак Обама се опитва да използва, но не срещу Япония, а срещу Китай, който е в подобна ситуация в каквато беше Япония преди 20 години. Но Китай е много по-умен и не иска да ревалвира, т.е. да поскъпва, своята валута, за да може да се спаси американската икономика за негова сметка. Заради това игнорира призивите да "укрепи курса на юана, колкото се може по-бързо." Явно мъдростта на китайците е по-голяма от тази на японците.

И в края на 2009 г. Китай отново съобщи за ръст на брутния си продукт от 10,7 на сто, като изпревари Германия като най-крупен износител на планетата. В САЩ и ЕС приписаха това на евтината китайска валута. Но това не е истина.

Не помогна и опитът на Вашингтон да създаде Г-2, т.е. САЩ да се присъединят към китайската икономика и да създадат американско-китайски съюз Г-2. Това не стана. Пекин схвана за какво става дума. През ноември 2009 г. секретарят на финансите на САЩ Тим Гейтнер обвини Китай в манипулиране на юана. Това беше фактически обявяване на "студена война" на Китай. Гейтнер заяви, че Обама ще използва всички канали, за да измени валутната политика на Китай. Но това поставя въпросът, колко дълго Китай ще държи своите огромни резерви в долари.

САЩ включиха и традиционните механизми за политическо давление спрямо Китай, изпробвани навремето срещу СССР - обвинения в нарушаване на правата на човека, доставки на оръжие за Тайван, приемане на Далай Лама в Белия дом и т.н. Вероятно ще последват и вълнения на уйгурските сепаратисти в Тибет.

На 3 февруари Обама заяви, че ще оказва постоянно давление върху Китай, за да отвори и той своите пазари и даже обвини Пекин в кризата на ... Запада и растящата безработица. Това наистина е интересна идея - да се прехвърли вината за растящата безработица в САЩ върху Китай, въпреки че САЩ след кризата от 70-те години, американците сами изнесоха своите производства в Китай и Латинска Америка. Това превърна икономиката на САЩ в "тотална депилация" - американците си оказваха някакви услуги, губеха и богатееха на виртуалните си борси, произвеждаха 18 на сто от световния продукт, но изяждат 40 на сто от него. Това постигаха с безобразно печатане на долари, които насочваха към сегашния глобален финансов балон.

Но на 14 февруари Пекин нанесе ответен удар - разпореди китайските фондове, управляващи валутни активи, да изведат средствата си от рисковите доларови активи и да ограничат инвестициите, обезпечавани с държавните облигации на САЩ. Най-накрая започна китайското бягство от долара.

Така стигаме до най-важното. От 3-4 години постоянно обясняваме, че пред нашите очи става нещо наистина историческо, смяна на световния лидер. По-точно, необявената война за световното лидерство между САЩ и Китай е в пълен ход. Не между САЩ и Русия (която е твърде слаба), а между САЩ и Китай.

За да няма съмнение в това, САЩ набързо прибавиха и военния фактор. Военните наричат това "трите примки" на шията на Китай - Тайванският, Малакският и Ормузкият проливи. Всеки е потенциално "тясно гърло" за спиране на транспортирането на нефт до Китай. На този фон, за да бъде дестабилизирана социално-икономическата ситуация в Китай на САЩ е нужна и война срещу Иран, за да бъде блокиран и Ормузкият пролив.

Президентът на Китай Ху Цзинтао заяви, че малакската дилема е ситуация, в която международен пролив, през който преминават 70 на сто от внасяния от Китай нефт и 60 на сто от изнасяните от него стоки де факто се намира под военен патронаж на САЩ, които всеки момент да затворят клапата на Китай и Тайванския пролив.

Китай се опитва да намери алтернативни маршрути за доставка на нефт и строи терминал в пакистанското пристанище Гвадар. Тръгна и нефтопровод от Русия "Източен Сибир-Тихи океан" и доставките на нефт от Казахстан по маршрута Атасу-Алашанкьоу. Китай активно търси нефт в Африка и Южна Америка.

Именно така започна да се говори за "Пекинския консенсус" срещу "Вашингтонския консенсус".

За какво става дума? Ясно е, че в момента се извършва смяна на цивилизационно-интелектуалния тренд, в това число и в глобалната икономическа теория и практика. Пазарните реформи и финансовият либерализъм се сгромолясаха. "Вашингтонският консенсус", появил се в края на 80-те години, остава в миналото. Автор беше икономистът Джон Уилямсон и включваше в него приватизация, свирепа монетарна политика, отказ от бюджетния дефицит, либерализиране на търговията, пълна откритост за чуждестранните инвестиции. Тези мерки Международният валутен фонд предписваше от 80-те години на всички развиващи се страни, които се нуждаеха от валутни кредити. Но пазарните реформи не решиха нищо в Латинска Америка, Русия и Източна Европа. През периода 1965-1995 г. Международният валутен фонд и Световната банка се опитаха да "спасят" 89 страни. Днес 50 от тях се намират в същата или по-лоша ситуация, 32 са в икономически колапс, сред тях е и България.

Това бяха резултатите от "Вашингтонския консенсус". Заради това изразът придоби и политически оттенък и стана символ на натрапваната от САЩ минимална държава и максимален монетаризъм, по-точно доларизиране и глобализиране в американското му разбиране.

Но Китай постигна нещо коренно различно в резултат на своите реформи и изгради макроикономическа стабилност, огромна промишленост и внушителни външноикономически успехи при водещата роля на държавата, рязко съкращаване на бедността, повишено внимание към образованието и науката. В КНР беше реализиран инвестиционен (а не монетарен) модел на развитие с висок ръст и норми на спестяване.

Именно тези черти, характеризиращи китайския модел на икономическо развитие, станаха пример и основание за появата на термина "Китайски консенсус", който е нова икономическа мисъл и модел с изключителна привлекателност. За разлика от "Вашингтонския консенсус", чиято цел е да направи банкерите и топмениджърите на корпорациите щастливи, "Пекинският консенсус" е насочен към хармонично развитие и справедлив ръст в интерес на цялото население. Неговата цел е ръст при запазване на независимостта, стремеж към иновации и разумни експерименти (специални икономически зони). Постепенно китайският модел става универсален отговор на предизвикателствата на съвременността и на въпроса какво идва след капитализма.

Че капитализмът в неговия актуален финансово-пазарен и потребителски вариант е мъртъв никой не се съмнява. И че китайският модел действа - също. Успехите на Китай раждат паника в САЩ и на Запад, защото заедно с икономиката Пекин разширява и сферите на политическо влияние.

Така стигаме до друг важен аспект. Оказа се, че КНР без особени проблеми успешно се адаптира към наложеното от САЩ глобализиране, още повече, че то е външен за Китай процес. Но участвайки в него Китай внася свои собствени корективи. От една страна това е световна икономическа война, от друга - взаимодействие, от което може да се спечели. Стигна се до китайска симбиоза - да се използват възможностите като не се забравят заплахите.

Глобализирането е изгодно за КНР, но това не означава, че всичко го устройва. Но Пекин все пак успя да се включи широко в съвременното международно разделение на труда, като запази водещата роля на държавата в икономиката. Той успя да защити вътрешния пазар от чуждите монополи, създаде свои собствени крупни компании, с които постигна реално равноправие в света на глобалната конкуренция. По този начин участието в глобализирането не означава либерализиране на външноикономическата сфера, в която държавното участие е около 65 процента в предприятията с чуждестранни капитали. Държавният сектор в КНР запази ключовите и най-доходни отрасли - в него влизат 80 на сто от добивната промишленост, 75 на сто от енергетиката, 86 на сто от финансите и застраховките, 84 на сто от транспорта и комуникациите, цялото производство на цигари и т.н. Делът на САЩ, въпреки митовете, в преките инвестиции, които получава КНР, е само 4 на сто, колкото има и малкият Сингапур. В промишленото оборудване делът на собственото китайско производство възлиза на 79 на сто. При това юанът (женминби - народните пари) е една от най-устойчивите валути в света с превъзходно реално обезпечение, а не с виртуалност, като доларът на САЩ. Финансовите спекулации са невъзможни заради ефективната система за мониторинг на пазара. Китай е най-успешно развиващата се страна от Г-20, единствената, в която банковата система е зависима от правителството, коренно противоположно на налаганата от САЩ либерална догма за "независимост на централните банки".

Във вътрешната си политика Пекин отделя специално внимание на социалните проблеми. Расте преразпределителната роля на държавата. През 2006 г. нейните приходи нараснаха с 20 на сто, взимат се мерки за намаляване на разликите между града и селото, между богатите и бедни райони. Това е дългосрочен курс, който ще реши и макроикономическите задачи. Проблемите на бедността при запазването на сегашната висока динамика на развитие не изглеждат непреодолими даже в китайските им огромни мащаби. Издигането на концепцията за социалистическо хармонично общество и лявата социално-икономическа политика след 2002 г. сигнализират приключването на етапа, в който либерализирането на икономиката беше основно съдържание на реформите в света и Китай. Това вече е отминал етап.

Разбира се, китайските успехи не остават незабелязани на Запад и Изток.

Пекинският консенсус глътна Вашингтонския консенсус. По-точно социализмът глътна долара.

Китайският социализъм усвои пазара без да променя основните си социалистически характеристики. Иначе казано социализмът отново е на мода. Най-важното е, че това става в Азия, където живеят над 50 на сто от човечеството и където се произвеждат над 45 на сто от световното промишлено производство, като Китай сам дава около 26 на сто от него.

Но както и при другите страни, Китай трябва да решава сериозни икономически проблеми. Износът, определящ цялата икономика, започна да се съкращава. Появиха се финансови балони, особено при недвижимостите. Някои експерти предлагат като потенциален изход от ситуацията да бъдат пуснати на световния пазар номинирани в юани държавни ценни книжа. По този начин за сметка на поскъпването на юана Китай ще получи временен мощен източник на приходи, с които ще може да компенсира падането на износа и да ускори процеса към преориентиране към огромния си вътрешен пазар. Но трябва да се има предвид, че за покупка на тези книжа ще бъде хвърлен целия световен спекулативен капитал в гигантски обеми, особено от САЩ - десетки трилиони долари за реализацията на тази програма Китай трябва да пусне конвертируем юан в световната финансова система. Именно това искат САЩ, по примера с Япония отпреди 20 години. Капанът е готов. По този начин Китай ще стане последното убежище за целия боклукчийски глобален капитал, излизащ от канализационната доларова печатница на Федералния резерв на САЩ. Дали Пекин ще се съгласи да бъде септичната яма на САЩ? Едва ли.

Дали сегашната криза е затишие пред Третата световна война. В момента действат и много песимистични моменти в политическия, финансово-икономическия и военния контекст.

Добрата новина е, че САЩ са в такава криза и така са затънали в Афганистан и Ирак, че нямат сила да досаждат пряко на Китай. Даже Иран е твърде сложен проблем за тях, но може да опитат заради косвеното влияние върху Китай.

Важно е и каква ще бъде реакцията на Китай. Този момент постоянно се подценява, но може да стане определящ. За да го илюстрираме, ще посочим, че неотдавна в Китай в голям тираж се появи книгата "Китай се сърди", в която основен враг на Китай са обявени САЩ. Съвременният световен ред е сравнен с пазар, на който има един бандит-рекетьор - САЩ. Следователно този болен порядък трябва да се смени. Това означава наистина много.

В момента е ясно, че "Китайският консенсус" победи "Вашингтонския консенсус" и реалната икономика надделя над виртуалната.

Юанът глътна долара.
цитирай
39. krizata - Прехтър: Щатските пазари бързо ще заличат печалбите от последните месеци
09.05.2010 23:48

Щатските пазари ще заличат печалбите си от последните шест месеца в рамките на няколко седмици, е заявил вчера в интервю за Ройтерс Робърт Прехтър, президент на Elliott Wave International.

В снощната сесия на Wall Street и трите основни индекса в САЩ заличиха изцяло преднината си от началото на тази година.

Прехтър бе заявил преди, че пазарната криза от 2007-2009 и щатската рецесия като цяло са предвестник на остра и продължителна икономическа криза.

Още през 2002 той предупреждава за опасностите от дефлационна депресия.

Техническият анализатор, известен с предказването на борсовия крах от 1987, продължава да вярва, че американската икономика ще страда през идните години.

Прехтър съветва инвеститорите да изберат възможно най-безопасните инвестиции като свръхкраткосрочни ДЦК или дори кеш, базаирайки очакванията си на дългосрочната икономическа слабост.

Той смята, че рисковите активи ще претърпят загуби вследствие на нова дефлационна вълна на световните кредитни пазари, предшествана от гръцката дългова криза.

Прехтър поддържа мнението си от януари, че доларът ще продължи да поскъпва спрямо еврото в продължение на още около година.

Той предрича огромно увеличение на спредовете в доходността на американските корпоративни облигации спрямо тази на щатските ДЦК, което според него вече е започнало.

В близките няколко месеца спредовете по облигациите с неинвестиционен рейтинг вероятно ще се разширят съществено, смята анализаторът.

Според него през следващите шест години отслабването на американската икономика ще доведе до необслужване на дълговете от страна на все повече компании и общини, което допълнително ще увеличи спредовете по техните облигации.

http://www.investor.bg/?cat=6&id=97781
цитирай
40. krizata - Еврото остава на системи
28.06.2010 00:45
Да се брани сегашната финансова система на ЕС е сигурна агония

Доцент Боян Дуранкев, д.и.н.

Световният финансов ред - изграден основно след Втората световна война, по всичко изглежда се нуждае от драматични промени, които ще го променят из основи.

Сривът на основните финансови институции и валути, започнал след спукването на ипотечните балони в САЩ, но разпространил се и развил се в страните от Европейския съюз, подсказва сериозно заболяване.
Още повече че "свободното пропадане" на пазарите (по думите на нобелиста Джоузеф Стиглиц) не само не се прекратява, но на места се ускорява. Огледалото на световната икономика - САЩ, остава "на системи" в реанимацията. Най-големият дефицит в историята на Щатите се отбеляза именно в началото на юни (13,050,826,460,886.97 долара - опитайте се да произнесете и запомните!) благодарение на значителните правителствени разходи, целящи стимулиране на икономическото възстановяване.

Сега дефицитът на САЩ е около 90% от годишния БВП на страната, което подсказва, че или икономиката на страната ще дръпне много рязко нагоре, или ще последва незапомнено затягане на колана от страна на средния американец, придружено от гигантски срив на долара на международните пазари.

Що се отнася до близнака на долара - еврото, то проблемите по повод на "светлото му бъдеще" следват логиката на черния хумор от историята, според който в съюза, в който България влезе, нещата тръгват на много зле.

На върха на айсберга в еврозоната се подава дългът на Гърция, но под дълбоките води се крият и други бюджетни дефицити, небалансирани външнотърговски стокообмени и даже открит протекционизъм в най-развитата част на Европа.

ЕС, като "новородено бебе" и относително "пасивна единица", няма зрели финансови институции, няма координация на ниво съюз, което "разхлабва" и "предизвиква" автономно финансово поведение на "активните му единици".

Съюзът в този си вид остава повече "общ пазар" в угода на транснационалните корпорации и банки, отколкото "активна единица" с ясни координационни функции и категорична социално-икономическа политика.

Даже кризата в САЩ и ЕС да приключи, остава въпросът, задаван от Жак Атали - "а след това?". По прогнози на Еврокомисията през текущата година икономическият ръст в ЕС ще бъде едва 0,7%, а през 2011 г. възстановяването ще бъде "по-осезаемо", но в края на 2012 г. брутният продукт на страните от съюза ще остава под нивото на 2008 г. поради срива от 4,1% през 2009 г.

Но ако допуснем, че бодряшките очаквания се сбъднат, "След това?" има два пътя към бъдещето: 1. Първият е да продължава да се защитава сегашната финансова система, включително и съществуващата в ЕС. За стабилността на общата валута - еврото, ще се налага всяка отделна страна да ограничава до 3 на сто бюджетния си дефицит, да постига еквивалентен външнотърговски стокообмен и всеки гражданин на съответната страна да се простира според "националната си черга"

Ако се получат финансови "пробойни", то те ще се локализират в съответната страна, в която правителството ще трябва да "реже" от разходите и ще принуждава гражданите или да "затягат коланите", или да стават "успешни предприемачи".

Горната идея прозира в широко разпространената теория на Мартин Улф от уважавания Financial Times Deutschland, обясняваща всичко с "мързеливия щурец" и "работливата мравка". Логиката на теорията е, че "безделието носи беди".

Според Улф мравките са германците, китайците и японците, а щурците - американците, британците, гърците, ирландците и испанците (защо сме пропуснати ние, българите?). Мравките произвеждат примамливи продукти, които щурците купуват, но без много да работят.

Поради това щурците намират "хитри начини" да завият чудовищните си кредити в опаковки, които привличат инвестиции от банките на мравките, като използват "една обща валута" и "обещават да се държат като мравките". Накрая обаче "колониите от щурци" банкрутират и започват да гладуват, а мъдрите мравки ограничават разходките си до Халкидики и Метеора.

Епилогът остава незавършен, но зад него прозира и друга идея, отъждествявана с един мустакат австриец, който да "принуди" щурчетата да събират зимнина в затворени "колонии". Но понеже последният наистина го няма, възниква идеята за "балансираните бюджети", придружени от "еквивалентен стокообмен".

Тази логика, която продължава упорито да се защитава, е колкото прекрасна, толкова и вехта. Тя е подходяща за времената на националните държави от младостта на Адам Смит, но не и за по-зрелите му години.

В началото на ХХI век и при наличието на "общия европейски дом" трудно ще удържиш "колониите от щурци" да не мигрират на рояци в "колониите на мравките", което пък предизвиква допълнително замогване на "мъдрите мравки" и обедняване на "глупавите щурци", останали в своите колонии.

Въпреки че теорията на Улф е привлекателна, тя е обърната с лице към миналото, но не решава проблемите на бъдещето.

Кой е вторият възможен път пред еврото и ЕС?

Вторият път е насочен към едно наднационално координиране и регулиране на финансовите системи в новия глобален свят и ограничаване на "казино икономиката", даваща пълна свобода на финансови машинации, далавери и измами.
Отдавна зрее идеята за "Световно министерство на финансите" към ООН и "нов световен финансов ред". Тази идея се поддържа както от Никола Саркози, така и от новия председател на Съвета на Европейския съюз Херман ван Ромпой.
Но напълно естествено обединена Европа не може да изисква реформа на световната финансова система, ако не е в състояние да реформира първо собствения си финансов порядък.
А дълговата криза на някои страни постави пред изпитание икономиката на ЕС, което подсказва, че системата е подчинена на "организиран хаос" в полза (засега) на крупни банки, мощни застрахователи и хедж-фондове, налагащи непрекъснато "реформиране" и "затягане на коланите" (естествено, на по-бедните).
Дали ще победят "анонимните финансисти" (пазарниците) или "легитимните правителства" (регулаторите), ще означава само едно: или крах на еврото, или централизация на финансовата система на ЕС!
И понеже Европа може да не е винаги много бърза, но често е доста мъдра, може да се очаква възникването на институции като: "Европейско министерство на финансите", координиращо финансите на отделните страни; "Европейски валутен фонд", който ще подпомага борбата с дефицитите; или пък "Европейски бюджетен фонд" за контрол върху бюджетните приходи и разходи на отделните страни.
Първа стъпка в тази посока бе подписаното съглашение от министрите на икономиките и финансите на ЕС през май за механизми за бюджетна стабилизация на еврозоната, като една от мерките е създаването на мобилизационен фонд от 60 млрд. евро. и определяне на 440 млрд. евро за "гарантиране на кредитите".
На свой ред МВФ се задължи да предостави при необходимост помощи в размер на 250 млрд. евро. Всички тези средства ще се насочат за изкупуване на държавни дългове в еврозоната, като координатор ще е Европейската централна банка.
Тези решения могат да се тълкуват като начален стадий на движението към централизирано европейско управление на финансите. Движение, подтикнато от кризата на ЕС.
Но ако тази финансова "перестройка" не се придружава от икономически и социални промени, това ще е опит за гасене на пожар с наливане на бензин - бюджетни дефицити се потушават с нови тежки кредити и при заробващи условия.
Според данни на Евростат, държавният дълг в процентно отношение към БВП в страните от еврозоната ще нарасне от 77,7% до 83,6% през 2010 г. Но според някои експертни оценки задлъжнялостта на Гърция, Португалия, Полша, Словения и други страни е "недооценена", което може да нажежи допълнително обстановката.
Затова се предвиждат допълнителни "драконовски мерки" като прилагане на санкции към страните, не съблюдаващи общите правила: лишаване от право на глас на страните с бюджетни дефицити; "отлъчване" от общоевропейските финанси, предоставяни за развитие на инфраструктурата; европейска експертиза на националните проектобюджети; внасяне през този месец на доклад за "изработване на единна политика на еврозоната", който евентуално ще включва контролен триумвират.
Излизането от кризата на еврото (в частност) и на ЕС (като цяло) засега се свързва с изграждането на мощни "безкомпромисни режими" на твърди икономии, "замразяване на заплатите и пенсиите" (при ценова инфлация!) и "орязване" на държавните разходи за социални услуги (прехвърляйки ги от държавата и бизнеса върху "ползвателите"), понижаване на възрастта за дипломиране и увеличаване възрастта за пенсиониране и т.н. Безработицата в ЕС остава изключително висока, а обедняването - доста динамично.
Трудно е да си представим бъдещето на ЕС и еврото вследствие на тези мерки, но възможностите за нарастване на социалното напрежение е огромно, още повече че кризата е доста печеливша за големите финансови институции и едрия бизнес.
Но по отношението си към "финансовите акули" ЕС определено изостава от САЩ, където през май сенатът прие ключов закон, налагащ строга регулация на финансовите пазари. Промяната засяга почти всеки ъгъл на банковата система - от ипотечните и инвестиционните банки до пазарите на екзотични финансови инструменти.
Друга основна част от плана е създаването на нов регулаторен орган, който да следи всички финансови продукти, предназначени за потребители. С това Обама спечели рунд против лобистите, които търсеха вратички, за да спасят "най-големите мошеници в сектора" (това е израз на президент Обама!). Целта на плана е "пълна защита на потребителите и икономиката". В това отношение ЕС е в доста по-пасивни позиции.
За България изводът за бъдещето е повече от очевиден: колкото повече иска да се интегрира в Еврозоната, толкова повече ще се оказва под плътен финансов и информационен натиск и контрол.
Но какво друго може да очаква страна, на чиято територия има чужди армии, чужди банки и чужди компании, а за всяка дреболия се отскача до Брюксел или Вашингтон?
Дали наистина ще стане неудобна за "инвеститори-колонизатори" (Бойко Борисов), или ще продължава да е терен за експерименти, още повече че кризата предлага подобни хрумвания? И дали наистина нашият лев ще остане непоклатим спрямо клатещото се евро?

Още 25 (след първите 20) години за оценка на тези въпроси стигат!


в. Стандарт
цитирай
41. krizata - Бизнесът дължи на държавната хазна над 1 млрд. лева
23.07.2010 09:43
Близо 1 млрд. лв. има да дава бизнесът на Национална агенция за приходите/НАП/. Според справката, изискана от DarikFinance.bg, за периода 01.01.2010 г. - 30.06.2010 г. - задълженията на фирмите възлизат на 962 836 749 лв. Близо 70% от просрочията са към НАП - София, тъй като и голяма част от бизнеса е концентриран в столицата.

В тази графа попадат всички задължения, които не са платени в законно установения срок - както текущите задължения, така и установените в хода на данъчни ревизии.

При сравняване на данните за същия период на миналата година виждаме неимоверно нарастване на просрочените задължения, коментира Росен Бъчваров от приходната агенция. За нас това са ясните последици от кризата за бизнеса, а не някакво целенасочено поведение по укриване на обороти и други опити за избягване на данъчното облагане, допълни той.

В повечето случаи фирмите съвсем добросъвестно декларират задълженията си, но след това изпитват затруднения да ги платят. Такъв е случаят с Данък добавена стойност /ДДС/, който принципно трябва да се внесе до 14 дни след обявяването пред НАП, посочват от там.

За полугодието данъчните са изпратили 31 387 покани към бизнеса да заповяда в офисите на НАП и доброволно да си погаси дълговете към държавната хазна. Винаги тръгваме първо по доброволния път. Едва след това пристъпваме към обезпечителните мерки и принудителното събиране на задължения, коментира Бъчваров.

Данъчните имат право да налагат запор на банкови сметки, да налагат възбрана върху имоти, да разпореждат запор на МПС и други движими вещи. През първото полугодие на годината са наложени 15 609 обезпечителни мерки за 29 896 481 лв. Събраните по този начин суми възлизат на 94 123 281 лв.

Продукт на кризата, който набира голяма популярност през последните 6-7 месеца, е разрешението за неотложни плащания, чрез които фирмата получава възможност да погаси дълга си на части и да го разсрочи във времето. Броят на тези разрешения през последните месеци се е утроил, показват данните на НАП.

За да се издаде такова разрешение, се търси първо някакво обезпечение. Най-прилаганото е частичното блокиране на банкова сметка. Реално това замразява около 20-30% от наличността в нея, а останалите средства остават на разположение на фирмата, за да може тя да обслужва дейността си - да плаща заплати на служителите си, да купува суровини и материали и т. н.

Още нещо се набива на очи от статистиката за задълженията на бизнеса към хазната. Факт е, че близо 64% от данъчните приходи идват от най-големите компании. Факт е и че именно те усещат кризата най-тежко, съответно пак те са тези, които дължат най-много.

Причината за това е, че повечето големи компании са експортно ориентирани и свиването на пазарите им се отразява по-силно, отколкото на малките фирми с друг предмет на дейност.

От друга страна обаче, събирането на вземания от големите е относително по-лесно, тъй като те имат имущество, имат добра търговска репутация и се грижат за нея, притежават квалифицирани счетоводители, с които се разработват гъвкави механизми за обезпечаване.

От НАП се надяват, че през второто полугодие ситуацията малко ще се успокои, но не прибързват с оптимизма. При приходите винаги има един буфер, нещата се усещат със закъснение. Ако на макрониво вече се говори как кризата се оттегля, то при фиска това ще се усети след поне 6 - 7 месеца, казват експертите.

Какво дължи бизнесът на Агенция "Митници"?

От митниците твърдят, че задълженията на фирмите към тях са пренебрежимо малки като суми. Причината за това е самата организация на митническата и акцизната дейност. При тях стоките не могат да бъдат освободени, без да бъдат платени дължимите суми.

Когато все пак такива задължения възникнат, те се плащат в кратки срокове. Пример за това са акцизите, при които плащането се извършва до 15-то число на следващия месец.

Приватизационните дългове

Агенцията за приватизация е държавната структура, която се грижи за това да събира дълговете на бизнеса, участвал в една или друга сделка по раздържавяването. Тя предявява по съдебен ред начислени неустойки или други суми, които дължат новите собственици на бивши държавни дружества, защото не са изпълнили клаузи от договорите за приватизация.

По данни на ведомството към днешната дата присъдените суми по влезли в сила решения са в общо 501 млн. лв., като в тази сума влизат неустойки, лихви и цена по сделки.В същото време от ведомството казват, че общият брой на висящите дела, по които Агенцията е страна, са 390 като исковете по тях са за 760 442 884 лв.

Издадените изпълнителни листа в полза на Агенцията към момента са 1125 като събираемите суми са общо 471 647 611 лв. Отделно към края на март по молба на Агенцията за следприватизационен контрол са заведени 1111 изпълнителни дела, като едва 200 от тях са прекратени, защото длъжниците са си погасили съответните суми, показват данните на ведомството. 43 са били прекратени, защото длъжниците са изпаднали в несъстоятелност. Основните проблеми във връзка със събиране на суми по изпълнителните дела, образувани по молба на Агенцията за следприватизационен контрол/АСК/, е фактът, че предметът на приватизационния договор /обособена част, акции, дялове/ не е в патримониума на купувача, в които случаи АСК следва да посочи друго имущество на длъжника, към което да се насочи принудителното изпълнение. След събирането на информация за притежавано от длъжниците имущество от съответните данъчни органи, банки и служби по вписвания, обикновено се установява липсата на каквото и да е имущество, към което да бъде насочено изпълнението. Сред проблемите, които среща Агенцията, са и пропуските в действията/бездействията, предприети от държавните съдебни изпълнители.

През последните 6 месеца Агенцията е събрала около 8 млн. лв. от дължимите от фирми суми, а до края на годината се очаква да станат около 20 млн. лв.

DarikFinance.bg
цитирай
42. krizata - Американската икономика се намира в депресия, а не в рецесия
25.08.2010 10:04
Според икономиста Дейвид Розенберг възстановяването е измамно, подобно на онова от времето на Голямата депресия

Положителният БВП, както и някои други донякъде оптимистични данни, прикриват неприятната истина, че щатската икономика се намира в депресия от рода на тази през 30-те години на миналия век, смята Дейвид Розенберг, главен икономист и стратег в канадската инвестиционна компания Gluskin Sheff, цитиран от CNBC.

Той припомня, че Голямата депресия от 30-те също е имала своите пикове с поредици от повишения на БВП и силни ръстове на фондовия пазар.

Но тогава, както и сега, тези сигнали за възстановяване са били неустойчиви, пораждайки измамно чувство за стабилност, обяснява икономистът.

Розенберг определя сегашното състояние на икономиката като „депресия, а не просто обичайна рецесия”, и отбелязва, че всяка добра икономическа новина в периода 1929-33, както и в този от 2008 насам, е предизвиквала еуфория.

”Такава е човешката природа и никой не може да бъде обвиняван за това, че е оптимист. В бизнеса с управлението на активи обаче ние носим доверителна отговорност да бъдем колкото може повече реалисти относно перспективите пред икономиката и пазарите във всеки момент”, споделя той.

По време на рецесията от 1929-33 е имало повишения на БВП в шест тримесечия средно с по 8%, което е довело до 50% ръст на фондовия пазар в началото на 30-те, след като инвеститорите са мислели, че най-лошото вече е преминало.

„Грешно допускане”, отбелязва Розенберг. “И познайте? Историята може би се повтаря. Ако помните, досега имахме повишения на БВП в четири тримесечия със средно едва 3%”.

Предупрежденията на икономиста идват на фона на снижените прогнози от редица водещи анализатори, които намалиха очакванията си за ръста на БВП през 2010 до 1,5-2%.

Розенберг посочва, че икономиката е в лошо състояние въпреки усилията на Федералния резерв (щатската централна банка) да я стимулира чрез намаляване на лихвите, като Фед от своя страна също понижи очакванията си за икономическия растеж.

http://www.investor.bg/news/article/104600/91.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825884
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев