Едно от последните произведения, оставени от най-големия български икономист, академик Евгени Матеев, е издадената през 1987 г. негова книга „Структура и управление на икономическата система“!

Ето малка част от откритията, които по моето скромно мнение прави Академикът, в тази своя последна работа. Смея да се надявам, че изводите ми ще бъдат интересни не само за тесния кръг от учени-икономисти, които пряко използват постиженията на великия българин, но и ще заинтересуват широк кръг от читатели, търсещи знания за механизмите на „случването“ в рамките на съвременна икономика и протичащите в нея кризисни процеси.

И така:

- В „Структура и управление на икономическата система“ се доказва все по-сложния характер на икономическите системи и наличието на пространствена и времева неопределеност, в която са принудени да работят стопанските субекти.

- Показва се крайният характер на процеса на развитие на капитализма, в неговата последна форма – монополистическия капитализъм. Описва се механизмът за завоюване на нови територии от монополите, в процеса на конкуренцията между тях.

- Във връзка с предишния пункт се дават основанията за възникването на доктрината на „либерализма“, стремяща се към пълно дерегулиране на националните пазари, за осигуряване на пространства за реализация на продукцията от все по-разрастващите се корпорации, за които националните граници вече са тесни.

- Разглеждат се екстензивната и интезивна компоненти на икономическата динамика и се доказва, че екстензивната съставляваща е ограничена във времето.

- Акад. Матеев е бил убеден, че процесите на интеграция в рамките на системата за разделение на труда в социалистическата общност, съвсем не са достигнали оптимално равнище, което е могло, при извличане на съответните изводи, да даде неимоверен тласък за по-нататъшното развитие на мегасистемата на социализма!

- Във връзка с последното се дават препоръки за по-нататъшно задълбочаване на интеграционните производствени процеси и за постепенен преход от национална към общосистемна (в рамките на социализма) обществена собственост. Всяка страна заема своето място в тази обща организация по разпределение на производството, според диференциалните предимства, свързани с ниските разходи по едни или други позиции от групи продукти.

- Описват се причините, които са водели до парадоксалния факт, отделните страни от социалистическата система за разделение на труда да предпочитат сами да произвеждат по-голяма част от необходимата продукция, вместо да акцентират върху процесите по задълбочаване на интеграцията и свързаната с това специализация.

- Разработва се механизъм, осигуряващ оптимизация на взаимовръзката между всички елементи на макроикономическата система, по пътя на прилагането на пресичащи се комплексни целеви програми в отраслите, за които е решено да се развиват приоритетно, с условие за пълна съгласуваност на мероприятията между отделните отрасли (Апарат на матрицата на пълните разходи).

- Обосновава се необходимостта от съблюдаване на оптималните пропорции между натрупване и потребление, както и по отношение разполагаемите доходи на населението и производството на продукти за крайно потребление.

- Академик Матеев предлага принципно нов механизъм за осигуряване на икономическо развитие в рамките на социалистическата мегасистема (стопанска сметка) - опирайки се на интензивната компонента посредством иновации, осъществявани на ниво отделни предприятия.

- Какво би заинтересовало предприятията да осъществяват иновации?

а) предприятията дават своите предложения по асортимента и технологическите параметри на произвежданата продукция за бъдещи периоди.

б) макроикономическият център координира всички предложения, имайки предвид необходимите количества от продукция, в рамките на националната система, зададените средни норми по технологическите параметри и т.н. Центърът осигурява капитали, средства за производство и пазари за реализация.

По този начин се дава свобода за инициатива към иновации отдолу, вместо спусканите преди това решения отгоре. Дава се тласък за развитие на интензивната динамика за увеличаване на производството. Осигурява се увеличаване на печалбите на ниво основни производствени структурни единици.

–––––––––

Това са само част от неоценимите приноси на Академика, оставени за бъдещите поколения! Доколко са развити и претворени в практиката, е друг въпрос!

Моля, всеки, който може да добави нещо към този списък, да го направи чрез коментарната рубрика! Аз поемам ангажимента да го вкарам в основния текст!

Поздрави!