...Можем да си представим нещата така: всяко техноло­гически обособено производство, строго специализирано и концен­трирано, образува една организационна единица; връзките между такива единици се вливат направо в системата на обществената ико­номика като цяло, както някога се вливаха направо в пазара: защо са нужни ведомствените прегради на междинни организации гиганти? Вярно е, имаме междинни етапи на оптимизация, например при свързаните проекти. Но това налага не междинни, закрепени със стените на стопанската сметка организации, а специфични коор­диниращи органи — и нищо друго. Вярно е, че иновацията, т. е. създаването на нов вид продукт на даден пункт, трябва да се свърже с иновацията, в същия смисъл на създаване на нови видове елемен­ти, на други пунктове: но в този случай става въпрос за координа­ция на техническото проектиране, която предшествува въпроса за координацията на производствените потоци. При капитализма меж­динните организации — корпорациите, които характеризират макроикономиката като пирамидална система, са свързани със собстве­ността. При обществена собственост тези междинни организации стават само бюра за междинни комплексни проекти, нещо като институти за оптимизация.

Когато под напора на техническия прогрес едно крупно предприя­тие комбинат се разпадне на самостоятелни предприятия с по-прост състав, всяко от които удовлетворява оптимум: а) на специализация иа продукта с оглед на технологическите изисквания при потреби­теля; б) на унификация на продукта, т. е. на поливалентност в употребата (в рамките на специалните изисквания на потребителя); в) на концентрация на производството (с оглед на решаващото звено от производствения апарат на технологическия комплекс) — когато произлезе такова разпадане, връзките между оптималните по тези признаци самостоятелни предприятия стават по-многобройни и по-интензивни. Техническият прогрес е причина за силна динамичност в смисъл на изменение на тези връзки: нещо като превключване на контактите в една телефонна централа. Именно поради това бив­шата капсула на сложното предприятие се оказва тясна. От гледна точка на управлението: интегрирането на входната информация — там и когато такъв тип управление се налага — изисква много по-високо равнище от това, което предприятието, даже от мащаба на корпорацията допуска.

От гледна точка специално на хозразчетния принцип обособява­нето на прости по състав (специализирани) предприятия означава свеждане на стопанската сметка на най-ниското възможно равнище. Тази тенденция има решаващо значение за усъвършенствуване на самата нея — от една страна, и за свързване на личните интереси с обществените — от друга. Да се постави стопанската сметка на едно по-високо равнище означава да се извадят от статут на стопанска сметка по-ниските равнища. Затова оптимизацията на предприя­тията от гледна точка на обхват и мащаби означава в същото време и оптимизация на стопанската сметка в смисъл на равнище, на което тя трябва да действува.

______________-

Откъс от книгата на акад. Евгени Матеев