... Поначало разноски е това, което съответният субект трябва да заплати другиму. Разноските идват да намалят общото постъпление. От позициите на отделното капиталистическо предприятие разноски са, първо, работната заплата, с която то купува работната сила, и, второ, изразходваните средства за производство (предмети на труда и амортизации), които то също купува като стоки (от заемния капитал на този етап на трактовката можем да се абстрахира­ме). Остатъкът до пълната цена на продукцията не представлява - от същата тази позиция - разноски, защото предприятието задър­жа тази част за себе си. Но печалбата на предприятието е част от крайната в мащаба на макросистемата продукция (част от общата маса на принадената стойност), която тя, макросистемата, предоста­вя в негова собственост - като следствие от това, че капиталът, който функционира като фактор за принадената стойност, е разпре­делен в отделни сфери на собственост. Самата тази констатация означава, че от макроикономическа гледна точка печал­бата е също разноски - маса стойност, с която макроикономиката заплаща функционирането на частните капитали. Както беше отбелязано, това, което за всяко едно от предприятията поотделно в качеството им на продавачи е доход, представлява за купувачите, т. е. за всички останали предприятия и за системата в цялост, раз­ход, т. е. разноски.

Ситуацията е друга при условията на обществената собственост върху производствените фондове. Печалбата не остава на разположение на предприятието, а под една или друга форма то трябва да я предаде на макросистемата. Следователно и тя наред с другите видове платежи (за купените стоки, за работна заплата) влиза в категорията на разноските, и то на разноски именно от позициите на предприятието. То си остава обособена подсистема - затова е и хозразчетна единица, - но тук, при условията на обществена собственост, обособеността приема особен вид, принципиално различен от частната собственост върху капитала (и сле­дователно върху печалбата). Стопанската сметка на предприятието намира израз в пакета от решения, с които се намаляват разноските в тяхната цялост, т. е. заедно с печалбата.

По такъв начин за хозразчетното предприятие-продавач кате­горията разноски при обществена собственост съвпада с категорията цена. Това трябва и да се очаква, след като сме решили, че частната собственост върху производствените фондове е заменена с обществена. Тази собственост затова е и обществена, защото производствените фондове в цялост, а следователно и производствени­те фондове на подсистемите-предприятия, влизат в сферата на интереси и стават обекти на разпореждане (във връзка с тези инте­реси и изобщо с оптимизацията) на обществото като цяло. Но не можем да имаме обществена собственост върху фондовете, т. е. върху елементите в системата на материалното производство, без тя да се разпростре и върху ефекта на системата, в случая - върху крайния продукт (минус работната заплата, която се превръща в лична собственост). Казано с езика на ежедневния икономически опит: който е собственик на капитала, той е и собственик на печалбата, другото би означавало дървено желязо. Именно поради това печалбата не може да остане като "доход" на предприятието, след нейната реализация (чрез акта на "общественото признание") тя трябва да отиде в разпореждане на собственика, т. е. на об­ществото в цялост, независимо от това, какви части от нея и по какви правила ще бъдат отделяни за нуждите на стимулирането. А всичко това означава, че печалбата се превръща в част от разноските не само за обществото в цялост, но и за хозразчетното предприятие.

Впрочем бихме могли и да изменим този израз така: понеже при всички формации печалбата е изоморфен израз на разноските от позициите на макросистемата, от една страна, и, от друга стра­на, понеже при обществена собственост предприятията престават да бъдат обособени сфери на собственост, печалбата става разноски и от тяхна гледна точка.

_______________
Откъс от "Структура и управление на икономическата система", акад. Евгени Матеев, ДИ "Наука и изкуство", София 1987; стр. 375-376