Световната икономика е преминала през няколко етапа на развитие, от гледна точка на фактора равнище на разделение на труда:

- аграрно равнище на развитие – характеризира се с преимуществено селскостопански тип производство.

- аграрно-индустриално равнище на развитие – освен селскостопанска продукция, започва производство на прости продукти, които изискват само първична преработка.

- нискоиндустриално равнище на развитие – за него е характерно производство на проста продукция (маси, столове, дрехи, обувки и т.н.) в масов мащаб.

- средноиндустриално равнище на развитие – тук имаме производство и на сложна, но еднотипна продукция.

- високоиндустриален тип – на това равнище се осъществява производство на различни видове сложна продукция в масов мащаб.

Отделните страни, в различен период от време са преминавали през няколко от тези етапи. За съвременния свят е характерно, че във всяка страна съществуват едновременно различни равнища на разделение на труда.

Например, днес в Съединените щати най-разпространен е именно последният тип развитие, който представлява приблизително 80% от цялата икономика на САЩ. Но паралелно с това, в там съществуват аграрно-индустриален, ниско и средноиндустриален сектор.

За разлика от представите на много експерти, днешната икономика не е затворена във вътрешнонационални производствени контури. Страните си взаимодействат по схема, в чиято основа лежи не взаимодействието на националните икономики в цялост, а взаимодействието на сектори, в които преобладава едно или друго равнище на разделение на труда.

Съществуват два типа взаимодействия между икономики с високоиндустриално равнище на разделение на труда и икономики, в които преобладават други равнища на разделение на труда:

- инвестиционен
- монокултурен

Най-яркият пример за инвестиционен тип взаимодействие са отношенията между САЩ и Китай. Част от икономиката на Поднебесната е включена във високоиндустриалния сектор на САЩ. При това, в Китай се правят само инвестиции, необходими за монтажа на високотехнологичната американска продукция. Да отбележим, че в същото време самите технологии не се предоставят (остават собственост на американците).

При монокултурния тип, страна с аграрно равнище  или с аграрно-индустриално равнище на разделение на труда, се включва в международното разделение на труда в качеството си на доставчик на определени ресурси за икономики с по-високо равнище на разделение на труда.

(Горната класификация е направена от водещия аналитик на проекта „Неокономика“ Анна Кузмина)

Какво е мястото на България в международното разделение на труда, в рамките на различните технологични зони, в които е била включвана от Освобождението до наши дни?

Веднага след руско-турската Освободителна война, страната започва да изгражда икономиката си, постепенно влизайки в германската технологична зона. За това съществуват няколко предпоставки: на първо място – България извоюва свободата си чрез Русия, която по това време се намира именно в германската технологична зона. Второ: германските капитали и технологии получават свободен достъп до националните ни пазари, за което допълнително спомага възцаряването на българския престол на Фердинанд, който е немец по произход, както и „проевропейските“ реформи, реализирани от Стамболов. Да не забравим да отбележим този интересен факт, че почти всички около 2000 учени, получили докторска степен до Втората световна война, са го направили в немски университети.

В рамките на германската технологична зона България изпълнява строго специфични дейности като аграрно-колониален придатък на Германия, с начални зачатъци в своето аграрно-индустриално развитие. Под последното се има предвид, основно, производството на изделия от животински кожи и първичната обработка на тютюни. Във всички останали отношения страната ни се явява само източник на селскостопанска продукция за пазарите от германската технологична зона.

Картината рязко се променя след Втората световна война, когато страната е включена в нововъзникналата съветска технологична зона. Тук трябва да се отбележи едно особено важно обстоятелство, което кардинално отличава съветския (или Червен) глобален проект от всички съществуващи дотогава. Въпросът е в това, че ако до този момент метрополията винаги е „държала“ за себе си най-високотехнологичните производства, то в рамките на социалистическата интеграция и специализация решенията се взимат, изхождайки от съвсем други принципи.

По този начин, например, България успява да постигне масирано присъствие на световните пазари, едновременно в няколко високотехнологични сектори като компютърна техника и електроника, машиностроене, военна и космическа индустрия, корабостроене, производство на шосейни транспортни средства, електро и мотокари.

В този период мощно се развива тежката промишленост и металургията, химическата и нефтопреработващата промишленост и други. При това, в много от тези сектори България заема сериозни позиции в света, участвайки активно в търговския обмен практически във всички региони на планетата.

Освен това, държавата с бурни темпове развива своя аграрно-промишлен комплекс, възползвайки се от гарантираните пазари на огромния Съветски съюз и страните от социалистическата общност. Както отбелязват тогавашните стопански ръководители, със своята селскостопанска продукция страната ни е била в състояние да изхранва около 30 млн. човека, при собствено население от 9 млн.

През 70-те години на XX век обемът на индустриалната ни продукция превишава аналогичния показател за Гърция и Турция, взети заедно, а по икономическия си потенциал България „мери ръст“ с една Италия, например, далеч изпреварвайки „скромните“ Австрия, Швеция, Норвегия или Финландия.

По този начин държавата намира своето стабилно място практически във всички по-горе споменати категории от гледна точка на социалистическото разделение на труда, със сериозен дял на високотехнологичната продукция, в общата структура на износа.

Например, към края на 80-те години около 20-25% от всички експортни доходи се осигуряват от продукти на електронната промишленост, а делът на страната от тази продукция на източноевропейските пазари достига до около 40%.

Въпреки много високата фондовъоръженост на нашата икономика, недостигът на работна ръка е бил хроничен, като стопанството така и не успява да се справи с проблема чак до началото на 90-те години на XX век.

Всички тези тенденции рязко се променят след като ръководството на СССР, начело с Горбачов, започва да провежда политика на автаркия, което за България означава изхвърлянето ни от пазарите на Съветския съюз, за което спомага и отмяната на преференциалните режими по търговията с тази страна и изграждането на бариери, които за нашата промишленост са напълно неочаквани и катастрофални като последствия.

Например, след началото на борбата с алкохолизма в СССР, десетки наши винзаводи се изправят пред непреодолими проблеми. Същото се отнася до отмяната, в едностранен порядък, на селскостопанските субсидии, в замяна на ниските цени, които страната ни осигурява за нашия износ по тази категория продукция. Примерите в тази връзка са достатъчно на брой и всеки, който се интересува от проблематиката може да се снабди с разнообразна информация по въпроса.

След като България е „отписана“ от съветската система за разделение на труда (да си припомним т.н. „демократични революции“, провеждани от съратници на Горбачов и с прякото участие на КГБ), нашата страна е принудена да започне интеграция в алтернативната система за разделение на труда, която по това време вече сама чувства излишък от производствени мощности и ресурси.

В този смисъл съвсем не е странно, че първото, което правят нашите „бенефициенти“ е да закрият всички конкурентни производства, които в бъдеще биха могли да претендират за дял от общите пазари за реализация. Този процес продължава достатъчно дълго време и се съпровожда с процеси на приватизация, реституция, въвеждане на валутен борд и други репресивни мерки срещу индустрията ни.

Резултатът към днешна дата е налице: България е напълно деиндустриализирана, селското стопанство от индустриален мащаб е унищожено, а единственото, което ни е „разрешено“ да развиваме, в рамките на глобалното разделение на труда, е нискобюджетния туризъм. Неслучайно огромна част от квалифицираните специалисти емигрираха в чужбина, а образователната ни система рязко понижи равнището на обучение.

В рамките на новите геополитически реалности, оптималният път за страната ни се съдържа във възстановяването на т.н. "Червен проект" в определен регион на света и последващото „вграждане“ в тази система за разделение на труда и на България!

Но за това са нужни трудни и продължителни промени, с цялостно изменение на стратегическите, идеологическите и цивилизационни приоритети на някои страни по света и региона. Разработената преди години кризисна теория говори, че това е напълно възможен сценарий, без в случая да забравяме, все пак, решаващото значение и на субективния фактор!

Хубав анализ, на етапите на прогрес и регрес, през които е минала страната ни.
Само не съм съгласен с твърдението за ползата от възстановяването на "Червеният проект". Какви са гаранциите че страната ни след години отново няма да остане "на сухо", както в краят на 80-те ? Вече сме част от единният пазар на ЕС. Няма ли да е по-лесно производителите ни да се интегрират по-успешно в него, от колкото да "гоним дивото" ? А и съм убеден че като ниво на работа, идеи, и мислене на западната (ЕС+САЩ) индустрия винаги ще изпреварват Руско-Х-Х-Х такава, при равни други условия. Фактът че високо-технологичната ни индустрия от 80-те години, успешно копира западната, говори просто за липсата на потенциал да се развият аналогични идеи в рамките на СИВ.

Точно в това е проблемът, че в условията на падащо съвкупно търсене по света, никой, ама никой от днешните притежатели на високи технологии няма да ни допусне до своите пазари (в това е същността на техните преимущества), за сметка на отстъпване на завоювани в трудни битки (включително срещу нас) позиции!
Излиза, че за нас най-изгодна е такава оргранизация на социално-икономическите отношения, при която патрициите и плебеите имат горе-долу еднакъв шанс за оцеляване!
Поздрави!

Много добър анализ за България. С анализа на Анна Кузмина тотално не съм съгласен. Той е направен по някакви технократски, а не икономически критерии.
Възраждане на "Червения" както го наричате проект не може да има, защото бившата соц. с-ма загина, за лошо или добро. Развитите държави спечелиха "студената война" и връщане назад няма. Затова ще си стоим в зоната от времето между Освобождението и 9.IX. 1944 г. - "аграрно-суровинен придатък с начални зачатъци на аграрно-индустриално развитие" /прекрасно, много точно определение /. Производителите ни нямат шанс да се интегрират в пазара на ЕС, защото никой няма да ги допусне там. Защо и след повече от 50 г. съществуване на ЕИО, ЕО, ЕС все още съществуват "индустриален Север" и "слаборазвит Юг". Защото тези от Юга са глупави и мързеливи? Тия ги разправяйте на някой друг. Юга винаги ще бъде държан на 20-30 г. по-назад от Севера в ик. развитие /защото така е изгодно на Севера/, а ние, България и въобще Балканите - на 50-60 г. назад. И ще бъдем доволни, че не сме 100-150 г. назад, както страните от Третия свят. Това е съвременното международно разделение на труда. Излизане от това няма. Ще излезнат страните от БРИКС и някои други по-големи икономики, които се закачат за тях. Ние е сме в ЕС и най-вече в НАТО и излизане за нас няма, поне в близките 50 г. За жалост това са фактите. Новото в световното ик. развитие идва от държавите от БРИКС, Аржентина, Венецуела и някои други, но ние сме изолирани от тях /от ЕС и НАТО/.

Просто бяхме като китайците днес :) ... 50 години ни угояваха и дояха, соц. левовете постоянно отиваха в капиталистически банки във валута, то други квито е имало бяха фиктивни, разберете най-сетне КГБ и ДС бяха инструменти на ЦРУ и банките, днес пак те ни управляват. Всички са знаели от самото начало, че този режим ще има край и все пак построеното от Живков все още е налице и все още има какво да се краде. Правете сметката тоя човек как е бил между чука и наковалнята, даже не успя да спаси дъщеря си, а някои го спрягаха за диктатор. На него му се налагаше да лъже народа си!!! Беше притиснат и все пак остави много на България, можехме да бъдем къде къде по-зле.

Това, че много се направи съм съгласен и затова има още какво да се "прихватизира". За диктатор бай Тошо не беше, поне не типичен от рода на военните диктатори в Лат. Америка. Но си беше хитър /селянин/ и не изпускаше властта. Не случайно казваха, че четял постоянно Макиавели. Издигаше и сваляше хората във властта, разместваше ги както му е угодно, за да не може някой да се издигне, да го "засенчи" и смени.
А се построи много, защото системата беше друга, имаше огромен външен пазар - СССР и СИВ, не се крадеше както сега и нямаше такова разслоение в обществото. Дори и "другарите" от ЦК и Политбюро имаха по една Волга, вила, някоя и друга дрешка или електроника от Кореком /това го имаха и тези, които работеха в чужбина - Сирия, Либия, Тунис, Мароко/ и някои по-луксозни храни. Не може да се сравни със сегашното. Разходете се само в полите на Витоша да видите какви палати са си издигнали. Ами в останалата част на България. Ами палатите зад граница. Ами банковите сметки, които са "тайна". И всичко това на фона на 50% намаление на производството /индустрия и селско стопанство/. Затова ще се увеличават ровещите по кофите за боклук. Докато си мълчим и не се вдигнем да пометем тая измет, ще ни смъквет не по 3, а по 100 кожи.