Оптимизацията на икономическите връзки на базисното рав­нище не е въпрос на прекомерна, доктринерска претенциозност, от която бихме могли да се откажем в интерес било на една опростена практика, било на носталгията към многобройните конкуриращи се помежду си дребни търговци. Касае се за жизнено важно условие, от което зависи интензивният тип динамика на икономическата система в цялост.

При достатъчно опростен състав на обществения продукт, при достатъчно ниска специализираност на предприятията, при доста­тъчно малка концентрация на производството в тях, при скъп транс­порт и слабо развита инфраструктура на транспортните артерии, кръгът от варианти за всяко отделно предприятие в рамките на ба­зисния хоризонт е твърде тесен и съответно на това опцията му е ограничена. Затова задачата на оптимум има тривиално решение, което не излиза извън възможностите на т. нар. свободна конку­ренция. Но при обогатяване на обществения продукт по състав и особено по разновидности на продукцията, при повишена механиза­ция и особено при автоматизация, степента на специализация и на концентрация за всяко едно от предприятията в качеството им на производители придобива все по-голямо значение не само като ре­зултат от тяхното развитие, но и като условие за внедряване на по-висока техника. Графикът на производството в рамките на годината се превръща при такива условия все повече от въпрос просто за по-голям обем продукция в технологически обусловен параметър на производствения процес, тъй като едно специализирано предприя­тие с висока степен на автоматизация не допуска произволни коле­бания по време. Както и при друг повод беше изтъкнато, въвежда­нето на гъвкави технологии, в т. ч. роботизацията, по-скоро услож­няват проблема за специализацията и за темпоралния график, от­колкото да го снемат от дневен ред. По такъв начин и оптималният график се превръща в условие за внедряване на висока техника. Специализираните видове продукция и концентрацията на произ­водството на всеки такъв специализиран вид изискват по необходи­мост широк пазар за реализация. Развитието на транспорта прави икономически възможно такова разширяване на пазара. Но разши­ряването на пазара за всеки един отделен вид (разновидност) про­дукция означава в териториален аспект и усложняване на маршру­тите.

Еволюцията по всички тези линии означава обогатяване на кръ­га от варианти, с които има да се справят всяко едно от предприя­тията за себе си и — това в случая е съществено — икономическата система в цялост. Да се избере оптималният от гледна точка на спе­циализация и концентрация, на темпорални графици, на транспорт­ни маршрути вариант, да се съгласуват един с друг избраните ва­рианти, за да се получи макроикономическият оптимум — това оз­начава да се направи икономическата система годна да поеме в себе си и да асимилира техническия прогрес. И колкото по-далеч от оп­тимума е решението на проблема в даден момент, толкова по-непо­датлива за техническия прогрес става системата (мое болтване).

Абстрактните прогресистки настроения често пъти водят до наив­ната представа, че е достатъчно да бъде налице една научно-техни­ческа конструкция, за да се осигури прогресът: опитът ясно доказ­ва, че способността на икономиката да поеме тази конструкция е не по-малко важно условие за прогреса и нещо повече — за създава­нето на самата тази конструкция. Под впечатлението от бюрократическите спънки, които правят икономиката невъзприемчива, уда­рението се слага все повече върху «субективния фактор». Но субек­тивният фактор е не само творец на обективните факти, но и резул­тат от обективната обстановка, в която създадените преди него и от всички други субекти факти намират израз.

И така във връзка с усложнените икономически отношения в цялост управлението на икономиката е изправено пред дилема: или оптимизация на потоците — и това ще бъде условие и база за пое­мане и асимилиране на техническия прогрес, или стихийно сфор­миране на потоците — и това ще ограничава в такава степен прогре­са, в каквато случайната резултанта е отдалечена от възможния оптимум (мое болтване).

В случая е от значение да се изтъкне ролята на организацията и на оптимизацията специално що се отнася до базисното равнище.

Възможно е да се намерят и даже да се внедрят чрез инвестиционния процес оптимални варианти на технически решения при агрегираните производствени мощности на агрегирани отрасли в агрегирани периоди — но ако на базисното равнище, където именно се проявя­ва ролята на диференциацията на обществения продукт по специа­лизирани разновидности, проблемът остане нерешен, ако пазарът не е пазар, ако той не е организиран достатъчно и ако във връзка с това не са оптимизирани конкретните връзки между конкретните предприятия в конкретните темпорални мащаби, може да се ока­же подровена основата на техническия прогрес в цялост. И то тол­кова повече, колкото по-висок е етапът на развитие, до който е стиг­нала икономиката (мое болтване).

________________________ 

Откъс от „Структура и управление на икономическата система” – акад. Евгени Матеев, ДИ „Наука и изкуство”, София 1987