Мое интервю за интернет-изданието "Академика"! Четете оттук!
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ето и пълния текст на интервюто:

1. Г-н Хитов, според Вас кой е пътят за излизане от кризата – съкращаване на публичните разходи или повече държавно финансиране?

- Въпросът, така както е зададен, предполага ограничен избор между два алтернативни варианта на отговор! Казано по друг начин, идентифициране с един от двата отбора: монетаристи или кейнсианци - привърженици на една или друга държавна финансова политика. Във всички случаи аз не бих желал да бъда поставян в нито една от двете групи. Ще попитате защо? Защото, докато и едните, и другите вече четири години ни убеждават, че сме свидетели на циклична криза (т.н. „рецесия“ – която трябваше, пак по техните предсказания, отдавна да е приключила), ние не преставаме да повтаряме, че светът се намира в структурна криза (вижте това:http://krizata.blog.bg/biznes/2010/01/22/svetyt-v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza.477540), слагаща край на досегашната парадигма за икономическо развитие. Казано по друг начин, съвкупното човечество се изправя пред криза, сравнима по природа и мащаби с Великата депресия от 30-те години на XX век.

Затова, ако искате кратък отговор, той е следния: Необходимо е активно търсене на тези механизми, които в рамките на принципно нова икономическа система ще бъдат в състояние да осигуряват устойчиво икономическо развитие и растеж на жизнения стандарт на хората. За съжаление, преобладаващата част от икономистите и политиците не желаят да мислят в по-дългосрочна перспектива, като се задоволяват само с гасене на възникнали, тук и там, локални пожари!

1. Откъде могат да дойдат повече пари за науката в България?

- Отговорът на този въпрос не може да бъде даден, без преди това да си зададем друг простичък въпрос: а трябва ли й на България наука и необходимо ли е, въобще, да се харчат луди пари за висококвалифицирани кадри, които така или иначе, при днешните реалности в страната, нямат никакъв шанс за професионална реализация! В рамките на икономическото образувание, в което се интегрираме – ЕС, България успя да се пребори за два сектора, които може приоритетно да развива : туризъм и селско стопанство.

От друга страна, ВУЗовете ни продължават да бълват инженери, икономисти и други специалисти със стопански профил, които при днешната структура на националната ни икономика нямат дори теоретични шансове за реализация на местна почва! В момента страната ни остро се нуждае от съвсем други професии: български гейши, масажисти, сервитьори и друг обслужващ персонал, който да обработва преминаващите през територията ни туристически потоци! Такава е реалността и е безсмислено, и по-нататък да си крием главите в пясъка, защото не сме толкова богати, за да продължим да субсидираме партньорите си от развитите западни страни, предоставяйки им на тепсия висококвалифицирани (все още) и дълбоко мотивирани млади кадри.

Разбира се, ако желаем нашите младежи да имат възможност за трудова реализация у нас, тогава държавата трябва сериозно да промени стратегическите си приоритети, но това едва ли може да се случи при днешните политически реалности.

Що се касае до разходи за научни изследвания, то г-н Дянков веднага би Ви обяснил, че е много по-ефективно, от икономическа гледна точка, наука да се развива на по-концентрирани площадки, в утвърдени световни научни центрове. Българската наука просто става ненужна, при подобни първоначални допускания! За да ни разберат читателите мога да се изразя и по-образно: тяхната логика е, че е излишно всеки от нас поотделно да открива микрочипа за еднократното му използване, когато той отдавна е изобретен някъде из Силиконовата долина за удовлетворяване потребностите на милиарди консуматори!

1. Образованието, с което излизат младите хора, достатъчно адекватно ли е на изискванията на бизнеса?

- Ако отчетем казаното по-горе, мога да добавя, че предварителната теоретична подготовка за тези бизнеси, които имат приложение в страната е на едно сравнително добро ниво. Разбира се, съществува вечният проблем за практическите навици, но това е обективно обстоятелство, за чието решаване младите не могат да направят кой знае колко! В актуалната икономическа ситуация на непрекъснато нарастваща безработица е все по-трудно завоюването доверието на работодателя. Допреди три-четири години естествен отдушник беше емиграцията в развитите страни, но сега и там проблемите с младежката безработица започват все по-отчетливо да ескалират.

Смятам, че изходът е в цялостна промяна на манталитета на младите българи и разбиране на простия факт, че само в контекста на общите, на колективните усилия, може да има кариерно израстване за отделния индивид. Тук имам предвид едно осъзнато движение към реформиране на обществото в посока към промяна на личните нагласи, в полза на обществените интереси! Засега тази препоръка звучи почти фантастично, но спасението поединично със сигурност е път към ада.

1. Неотдавна влязохте в словесен двубой с Владимир Каролев. От какво беше причинен той?

- Действително, преди няколко дни в публичното пространство се разгоря бурен дебат  по основни положения на икономическата теория и нейното приложение в практиката, разглеждани от позициите на  крайните либерали и политикономическата школа, чийто представител съм и аз.  От г-н Каролев беше издигната абсурдната теза, че бастионът на световния капитализъм – САЩ, всъщност бил социалистическа държава. Аргументите му се свеждаха до това, че след като федералният бюджет харчел прекалено много, това означавало, че страната е поела по социалистически път на развитие. Това е като да се твърди, че след като заклетият комарджия не може да спре в казиното, то той непременно е върл съратник на Маркс и Енгелс, теза, която, разбира се, е нелепа.

В своята статия (можете да я видите оттук: http://krizata.blog.bg/politika/2013/01/08/razpasanata-liberastiia.1039806), аз се опитах да обясня на г-н Каролев причините за това лудо харчене отвъд Океана, като се надявам, че посланието ми е дошло и до по-широк кръг негови съидейници.

Като цяло, обаче, мога да кажа, че този тип диалог има малки практически ползи, тъй като представите на двете школи за случващото се по света са толкова диаметрално противоположни, че в много отношения се изключват.

1. Трябва ли според Вас в България да има втора атомна централа?

- Този въпрос придобива смисъл, ако предварително решим за какво ще ни трябва подобна централа. Да си припомним, че през 70-те години на XX век България имаше по-голям индустриален потенциал от Турция и Гърция взети заедно. На такава страна безспорно й е било необходимо непрекъснато да разширява енергийните си мощности, предвид постоянното развитие на производствената й база. Днес, когато, например, приоритет е туризма, включително някои негови по-специфични форми, може пък в определени ситуации да е по-удобно обслужването да става в по-сумрачна обстановка. Но, това е тъжен хумор!

Почти никой не отбеляза, но миналата година страната ни премина един печален Рубикон: потреблението на електричество от домакинствата превиши това на индустриалните консуматори. В такава ситуация, в която непрекъснато пада нуждата от енергия се страхувам, че скоро ще ни се наложи да закриваме вече изградени мощности. На българските граждани трябва да им е пределно ясно, че днешна България не е тази регионална суперсила от близкото минало. И в тази връзка, една евентуална втора атомна централа би била необходима само в рамките на съвсем различна геостратегическа конфигурация, в чиито рамки би имало търсене на отечествена продукция в мащабите, познати отпреди. Но във всички случаи, България-член на ЕС няма нужда от от подобни проекти.

1. Каква е Вашата позиция по референдума за АЕЦ „Белене“ и очаквате ли хората да гласуват?

- Според мен твърдите партийни ядра отляво и отдясно дисциплинирано ще изпълнят задълженията си, но това няма да е достатъчно, за да се набере необходимия минимален праг, след който рефередумът става задължителен за изпълнение. Но пак повтарям, нова централа в днешните условия не ни е необходима.

Това е като да натовариш един трайно безработен със задължението да си купи нов Мерцедес, само заради това, че в младостта си същият е бил високоплатен мениджър, позволяващ си какви ли не екстри, включително собствено жилище и ежегодни почивки, без, при това, да му дадеш и най-малки шансове за последваща трудова реализация!

На своите приятели напомням, че е важно да поставят отметка за харесване или да дадат коментара си по прочетеното!

Поздрави

Ако не си проумял е редно да се вгледаш в политиката на всички правителства ,която се провежда почти четвърт век.Тя е съгласувана със всички възможни св . банковски институции и силни демократични правителства в света.... и се изпълнява с ускорени темпове.
Лично за тебе е пределно ясно ,че ти се ще да яхнеш някой пакет с достатъчно според представите ти за благоденствие пълен с банкноти.
Това е така защото и ти не започваш да обясняваш икономиката от начина по който се раждат новонапечатените банкноти.

Глобалният световен елит е вече в миналото! Да изхождаме от тази предпоставка!

От твоите уста в божиите уши!
Да бе Ротшилд и Рокфелер станаха "фамилия".

Може би защото тепърва съкратените работници от фирмите изнесени извън щатите ще трябва да затягат коланите.Добрите капиталисти в САЩ мислеха ,че са намерили начин да имат евтини стоки в САЩ Неприятното е че гражданите нямат доходи ,които да им позволят да се радват на евтинията .
Вярвам ,че скоро и това ще стане -до 10 години ще спрем да говорим за глобализъм ,но ще се ширне един регионализъм -не ти е работа .

Този въпрос - за разпада на доскоро единните световни елити, го коментирахме в предаването на Фъртунов миналата година! Ако имаш време, чуй го:
http://krizata.blog.bg/video/2012/10/09/krizata.1007803

Все пак независимо от междуособиците във финансовият елит трябва да има решение което да е изгодно в стратегически план за съвместното им съществуване,освен ,ако някоя държава не ги изненада с добри енергиини източници и хумано отношение към гражданите си -това значи не само задоволяване на нуждите им за живеене и възпроизвеждане,а и непрекъната работа в областта на образованието .

В случаят смятам ,че не е толкова важно страната да е голяма или пренаселена.
Не трябва никога да забравяме ,че криза няма за тези които са готови да приемат присърце отворилите се възможности за поникване на новото -не само в технологиите ,а и в отношенията между хората.