Поставената тема е особено актуална, поради все по-засилващите се тенденции за невъзможност за осигуряване на устойчиви ръстове в рамките на глобалната икономика чрез използвания досега инструментариум на либералната икономическа политика. Едновременно с това цялата съществуваща световна система е ориентирана към функциониране чрез устойчив икономически растеж. С презумцията за растеж са трупани съществуващите дългове, всички активи са оценени в очакване на бъдещи ръстове, икономическият растеж е заложен не само в логиката на финансовия и потребителския сектори, но и на обикновените хора и на властите. Съвременната пенсионна система (в по-широк смисъл – социалното осигуряване), науката, потребителското кредитиране (и въобще, кредитирането като такова) и множество други институти могат да съществуват единствено в условия на икономически растеж. Домакинствата също са възприели за аксиома, че с всеки следващ ден животът трябва да става все по-добър. И на тази база те изграждат своите жизнени стратегии. Спирането на растежа в такава ситуация означава пропадане, при това – много бързо. И влече със себе си неизбежни социални катаклизми.

В такава ситуация националните власти се опитват да вземат управлението на икономиката в свои ръце, и въобще – да се изолират от глобалния свят, за да се постигне по-добра управляемост на протичащите процеси. В такива условия регионализацията отново започва да набира поддръжници и популярност като опит да се защитят местните, регионални пазари от експанзията на свръхконкурентните новопоявявящи се пазари, където цената на работната сила е несъпоставима с тази в съответния регион. На много места вече активно се въвеждат митнически бариери. Отново става особено актуално регионалното сътрудничество и солидарност в борбата с конкурентните регионални центрове на потенциална икономическа мощ. В интерес на обективната научна истина е необходимо да се отбележи, че разрушаването на световната икономическа система води до загуба на съвременното технологично равнище, тъй като то може да съществува единствено в условия на глобална икономика, при определен мащаб на потребителско търсене.

Причините за настигналите ни проблеми се съдържат в невъзможността оттук насетне движещите сили на модела да продължат да предоставят тези драйвери за развитие, които осигуряваха научно-техническия и цивилизационен напредък на човечеството в последните почти три столетия, а именно – реализирането на устойчиви печалби чрез предприемаческа и финансова дейност, което се постигаше посредством повишаването на ефективността за сметка на все по-високата степен за разделението на труда, като се използваха разликите в потенциалите между платежоспособните агенти в различни точки на съвременната ойкумена.

Дейността на финансовия сектор (в широкия смисъл на това понятие – като субекти реализиращи печалби от операции с паричен капитал) винаги е била свързана с извеждане на пари от потребителския сектор на икономиката. В епохата, когато стартира сегашният етап на развитие, роля на пари е играело златото – ресурс с ограничен обем. Към началото на седемдесетте години на XIX век практически цялото злато на света вече е концентрирано в ръцете на западния финансов сектор, в резултат на което по това време става изключително трудно получаването на каквато и да е предприемаческа печалба. Светът навлиза в епоха на дефлационни кризи, която с някои прекъсвания продължава до наши дни. Откриването на нови златни находища е давало временно облекчение. По-късно, продължителният период на икономически растеж е свързан с отказа от златния стандарт и утвърждаването на долара в качеството на световна валута (Бретън-Уудс и Ямайските съглашения), което дава възможност за предпоследното рязко окрупняване на глобалната икономическа система и свързаното с това повишаване на производителността на световната икономика чрез прилагането в нея на по-висока степен за разделение на труда.

Потенциалът на съвременната финансова система е ограничен до съществуващите механизми за емисия, които вече не са в състояние да стимулират устойчиви ръстове (още повече, че съществува потенциален конфликт между функциите на долара в ролята му на световна валута и като национална валута на САЩ) – в условия на силно раздут финансов сектор, който „абсорбира“ новите парични емисии твърде бързо, без те да успеят да окажат съществено влияние върху размера и продуктивността на световната икономика.

Защо е необходимо реализирането на икономически ръстове? Не е ли възможно да се спре на някакво, вече достигнато прилично равнище на благополучие и развитието да се преустанови в името на стабилността?

Преди всичко, не е съвсем ясно кой, как и кога ще приеме, че достигнатото равнище е „достатъчно“, за да се премине към неговото преустановяване. Да предположим, че приемаме за „достатъчно“ това на съвременния европеец или американец. Но на планетата живеят още почти пет милиарда човека, които съществуват в почти натурално стопанство, не са включени в световната икономика, и не само че нямат интернет, но често и достатъчно количество храна. За да се докарат тези хора до „достатъчно“ равнище на благосъстояние, световната икономика трябва да ги включи в своята система за разделение на труда не само като производители, при по-високо равнище на производителност на труда от сегашното, но и като потребители със съответните разполагаеми доходи. И тъй като развитието няма да е равномерно (системата винаги е изградена като пирамида) неизбежно ще се появят още по-богати хора и региони, към които отново ще трябва да се стремят „догонващите“ в своето равнище на потребление.

Какво обаче трябва да се разбира под понятието „развитие“? Необходимо е да се направи уточнението, че всички блага – както материални, така и нематериални, се създават посредством човешкия труд. Или по друг начин казано, общото количество блага, с които разполага обществото, както и равнището на благополучие зависят от продуктивността на неговите членове. Тези блага могат да се разпределят по различен начин, но ако общото благосъстояние расте, тогава по каналите на разпределението всеки получава достатъчно, макар и не винаги равномерно между членовете на това общество. Тоест, на първо място развитието е повишаване на продуктивноста на работното време при производството на търсени от обществото продукти.

Развитието може да се разгледа и от друга гледна точка. Независимо от неговото равнище винаги съществуват и ще съществуват редки ресурси, които не достигат за всички желаещи. В този смисъл развитието е превръщане на редките ресурси в по-малко редки (като пределът е достигане до общодостъпност), и появата на нови редки ресурси. То е неразривно свързано с научно-техническия прогрес (НТП), но не по начина, по който мнозина си представят. Не НТП стимулира развитието, а развитието създава условия, в чиито рамки НТП е необходим, а той от своя страна дава положителна обратна връзка, ускорявайки развитието.

Днешният модел на развитие има още един фундаментален проблем. Нека бъде напомнено, че той се изгражда на базата на разделението на труда, тоест, на опростяването на изпълняваните от работниците трудови операции. Но в случая има предел – раздробяването на изпълняваните от човека операции под определено равнище вече не дава повишаване на продуктивността без съответното разширяване на пазарите за реализация на произвежданата продукция. Днес светът, както бе отбелязано и по-горе, вече достига предела на своето икономическо разширение, след което следва връщане назад и деглобализация на довчера единната световна система за разделение на труда.

В какви институционални форми на организация на стопанския живот се търси решение, в контекста на разпадащите се търговско-икономически отношения на глобално равнище, и доколко те биха спомогнали за запазване на относителна социално-икономическа стабилност в условия на продължаваща дефлационна криза на глобалния модел за развитие?

По света се открояват няколко регионални икономически обединения със свои специфични цели, решавани задачи, както и методи и средства за тяхното постигане. Общото във всички тях е търсенето на предсказуемост, относителна управляемост на междудържавните процеси, стремеж да се предвидят кризите и прякото стълкновение на интересите. Между страните възниква обща стратегия за икономическо и политическо развитие, основана на изработката на общи правила за движение на стоки и услуги, на капитали и на работна сила. Реалната интеграция по формиране на единно икономическо пространство представлява съчетание от пазарни (стихийни) механизми и целенасочени действия на държавите. Като правило е необходимо не само географско съседство, но и стопанско, културно-религиозно и етническо сходство. Освен това между страните трябва да съществува взаимна допълняемост на техните икономики. Тя се проявява преди всичко в разнообразието на структурата на износа между интегриращите се страни. Страни, търгуващи с едни и същи стоки трудно могат да провеждат интеграция.

Самата икономическа интеграция се осъществяван на няколко етапа: постепенно от по-прости към по-сложни форми.
- Като прединтеграционна фаза се смята преференциалната търговия, когато съседните страни предоставят една на друга различни преференции, опростяващи взаимната търговия, спрямо тази с други страни. Такива отстъпки могат да включват понижаването на митническите тарифи, отмяната на стокови квоти, опростяването на митническите формалности и т.н.
- По-нататък е формирането на зона за свободна търговия, заедно с отмяната на тарифните и нетарифни ограничения за придвижване на стоките вътре в зоната, при съхранение във всяка от страните участници на собствена външнотърговска политика по отношение на трети страни.
- Следва етапът на изграждане на митнически съюз, като едновременно започва да се провежда единна външнотърговска политика по отношение на трети страни, формира се единна външна граница.
- Постепенно започва обособяване на общ пазар на капитал и работна сила, изграждат се наднационални законодателни, изпълнителни и съдебни структури. Осъществява се унификация на националните законодателства.
- Следва етапът на съгласуване на социално-икономическата и валутна политика на страните членки. Осъществява се икономическа конвергенция между страните от съюза, въвежда се единна валута.
- Интеграцията завършва с преход към обща политика на безопасност, единна структура на правосъдие и вътрешни работи, въвежда се единно гражданство.

Регионалната структура, с най-продължителна история на интеграционни процеси е Европейският съюз, който представлява обединение на демократични европейски страни, и е създаден, за да осъществява съвместна дейност в името на мира и процъфтяването. Държавите, влизащи в ЕС изграждат общи органи, осъществяващи властови функции, на които делегират част от суверенитета си за решаване на въпроси от общ интерес.

Интеграцията на северноамериканския континент се реализира в рамките на зоната за свободна търговия – НАФТА, в която влизат Канада, САЩ и Мексико. Инициатор и лидер на обединението са САЩ, които заедно с Канада съвместяват своята финансова иновационна мощ с богатите природни ресурси и евтината работна ръка на Мексико, като по този начин разширяват пазарите за реализация на конкурентоспособната си продукция. Обхватът на тристранните договори има за цел отстраняването на бариерите в търговията със стоки и услуги, създаването на система за защита правата на интелектуалната собственост, либерализацията на инвестиционните потоци. Съглашението засега не предвижда създаване на митнически съюз, въпреки че включва елементи, излизащи извън рамките на зоната за свободна търговия.

В Латинска Америка най-динамичната интеграционна групировка е МЕРКОСУР – общят пазар на Южния конус, имаща амбициите да обедини икономиките на континента. Договорът за създаване на обединението разглежда такива етапи като отмяна на тарифните и нетарифни ограничения между страните от блока, въвеждане на единни митнически тарифи по отношение на трети страни, координация на макроикономическата и отраслова политика, в т.ч. – фискалната и валутна, както и по отношение движението на услуги и капитал.

С АСЕАН, обединяващ най-диномично развиващите се новоиндустриални страни на Азия, стартира интеграционният процес в азиатско-тихоокеанския регион. Този процес включва предоставяне на търговски облекчения за страните участници, създаване на зона за свободна търговия, схема за промишлено сътрудничество, либерализация за движението на капитали. Това обединение прераства в АТЕС (Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество), което има за цел да работи за повишаване равнището на живот и образование на основата на устойчив икономически растеж, и да създава чувство за общост на интересите между страните в региона.

ЕВРАЗЕС е образуван като икономическо и политическо обединение на държави, приемащи принципа на единната митническа територия и наличието на еднотипен механизъм за регулиране на техните икономики, базиран на пазарните принципи и хармонизиране на законодателството. Сред основните задачи на съюза влизат формирането на общи митнически тарифи и единна система от мерки за нетарифно регулиране, осигуряване на свободно движение на капитали, изграждане на общ финансов пазар, съгласуване на принципите и условията за преход към единна валута, установяване на общи правила за търговия със стоки и услуги и техния достъп до вътрешните пазари, разработка и реализация на междудържавни целеви програми, създаване на равни условия за производствена и предприемаческа дейност, формиране на общ пазар на транспортни услуги и на единна транспортна система, както и на общ енергиен пазар, предоставяне на гражданите на съюза на равни права при получаване на образование и медицинска помощ на цялата територия, хармонизация на националните законодателства, осигуряване на взаимодействие между правовите системи на страните членки с цел създаване на общо правово пространство в рамките на съюза. 

Както бе отбелязано, изграждането на подобни блокове е обективно обусловено от процеси от политически, икономически и исторически характер. Тяхната активизация допълнително създава редица препятствия за международната търговия. Така например въвеждането на преференциални тарифи в рамките на регионалните обединения води до това, че търговията се води по-неефективно. В международната практика този процес се характеризира като „търговско отклонение“. За получаване на най-добри резултати страните би трябвало да се ръководят от принципа за „сравнителните предимства“. Ако например САЩ внасят мексикански стоки само, защото те не се облагат с мита, като в същото време при Виетнам или Мянма съществуват сравнителни предимства в производството на редица стоки, спрямо това което предлага Мексико, то търговията несъмнено става по-нискоефективна, при това в доста съществени граници.

Неслучайно според Световната търговска организация (СТО) регионалните търговски групировки отслабват съгласуването в нейните рамки на механизмите за регулиране на международната търговия и спомагат за допълнителната дезинтеграция в световната икономика. Друг е обаче въпросът за обективните икономически тенденции, които не могат да заобиколят проблема за нарастващата времева и пространствена неопределеност в условията на усилваща се дефлационна криза на модела за развитие, и които са причина за все по-активната работа по изграждане на регионалните икономически обединения.

В тази връзка става все по-актуална необходимостта от координация на инициативите в рамките на съществуващите регионални обединения, както и в самодостатъчни държави като САЩ, Китай и Индия. На много места са изградени и функционират мощни планови институти, чието значение само ще нараства в условия на задълбочаващи се кризисни тенденции. Там където те все още не са изградени, или функционират по-скоро като консултативни органи, ролята им ще бъде преразглеждана предвид на новите изисквания пред управляващите междудържавните системи за разделение на труда, за които основната задача ще бъде съхраняване на икономическата и социална стабилност - всичко това в условия на стопански и технологичен регрес предизвикани от изчерпване полезното действие на интрументариума, осигуряващ постъпателно развитие за човешката цивилизация в последните почти три века.

Органи, пряко занимаващи се с прогнозиране и планиране развитието на съответните регионални структури са:

-          за ЕС това е Европейската комисия, която „планира работата си и докладва за нея, като следва годишен цикъл на „стратегическо планиране и програмиране“[1], чиито основни етапи са речта на председателя на Комисията за състоянието на Съюза; съставянето на работна програма на Комисията, за която коментар правят и останалите европейски институции и парламентите на страните членки; изготвяне на стратегически планове и планове за управление от страна на главнте дирекции в Комисията; подготвяне на оценки за въздействие за всички важни законодателни и определящи политиката инициативи; планираните и приети инициативи на Комисията се актуализират редовно и се изпращат до останалите европейски институции; в края на бюджетната година всяка главна дирекция изготвя годишен отчет за дейността, от които се прави обобщаващ доклад до Европейския парламент и Съвета. Понастоящем ЕК работи по стратегически план за периода 2016-2020 г., основан на 10-те политически приоритета на Комисията Юнкер.

-          В рамките на НАФТА прогнозирането и планирането на дейността на организацията, като основна функция на управлението, е делегирано в рамките на отделните комисии, работни групи и комитети отговарящи за различни аспекти от функционирането на това обединение, покриващо територията на цяла Северна Америка[2].

-          към АТЕС е създаден Делови консултативен съвет, който има за цел да предоставя препоръки за достигане на основополагащите цели, както и други конкретни приоритети на бизнес сектора, и да осигурява бизнес перспективи в конкретни области на сътрудничество. Съветът предоставя ежегоден отчет, съдържащ препоръки за подобряване на деловия и инвестиционен климат в Азиатско-тихоокеанския регион, както и мнения на бизнеса по приоритетни регионални въпроси.

-          В рамките на интеграционното обединение ЕВРАЗЕС, изграждано от държави от бившия Съветски съюз, водещ орган отговарящ за въпросите на прогнозирането и планирането е Интеграционният комитет, който е натоварен пряко да реализира решенията на Междудържавния съвет, като последният определя стратегията, направленията и перспективите за развитие на интеграцията, както и приема решения, насочени към реализация на целите и задачите на организацията.

В заключение може отново да се отбележи, че в периоди на тежки дефлационни кризи човечеството отново преоткрива полезността на такава важна функция на управлението като прогнозирането и планирането на дейността. Това в особена степен важи за междудържавните обединения за разделение на труда, чиято роля в деглобализиращия се свят тепърва ще се засилва, следвайки обективните тенденции в развитието на човешката цивилизация от нейното възникване и досега.

------------------------------
Доклад представен в рамките на Научно–практическа конференция “Стратегически визии: ефективно управление за икономически, организационни и социални трансформации” (иновации – институции – бизнес),
7 юни 2016 год,
Нов български университет

---

[1] http://ec.europa.eu/atwork/planning-and-preparing/strategic-planning/index_bg.htm

[2] http://www.alenaaujourdhui.org/about/default_fr.asp

"Преди всичко, не е съвсем ясно кой, как и кога ще приеме, че достигнатото равнище е „достатъчно“, за да се премине към неговото преустановяване."
----------
В тякъв случай лакомията и болният егоизъм ще доведат човечеството до гибел.Това не е нещо ново,достатъчно е да отворим старозаветните глави от Библията и ще открием същите послания:наказанието за Вавилонската кула, Всемирният потоп при Ной.

Защото всички международни конфликти са породени от борбата за надмощие,борбата за пазари и богатства,но те са и проекция на постоянната междуличностна борба в животниското капиталистическо общество.


"Чорбаджи Стамо,нали знаеш-един гроб е и за сиромаха и за болярина,как ще наблъскаш в него всичко дето си окрал от сиромасите"

Хитър Петър

Вижда му се краят на това общество, приятелю! Как обаче това да бъде обяснено на неговите адепти? Отново революции...?

"Вижда му се краят на това общество, приятелю! Как обаче това да бъде обяснено на неговите адепти? Отново революции...?"
-------------------------
Аз съм песимист.Пак ще се проливат океани от кръв.Нужна е революция в съзнаниието на човека,но за съжаление народите и техните управници напълно са пренебрегнали осемте хиляди години история на разумната цивилизация.Никой не си е взел поука.
А когато катаклизмите свършат,то разумните биологични единици ще живеят в някой от сюжетите на литературните антиутопии,ще живеят във високотехнологичен концлагер,в наистина тоталитарно общество,дирижирано от избраниците на олигархията.

Лъжата и дезинформацията ще властват над света,те вече властват.

В линка съм обяснил основното

Казано кратко трябва нова ''система''

Функционирането на икономиката без политика и планиране е невъзможно и заради изчерпаемите енерг.източници и водата която също свършва засега бавно чрез фотосинтеза но се изхвърля 50% от храната

Неолиберализма особено във финансовият капитализъм е престъпление срещу човечеството макар ,че ''те'' го направиха законно с премахването 1999год. на закона ''Глас-Стигъл'' от 1933год. за разделяне на банкирането и другите кражби с ''вратички'' са отделна тема както и манипулациите на ЛИБОР с което са откраднати около 8 трилиона а ги глобиха някакви смешни суми.

ПОВРЪЩА МИ СЕ като знам как са ограбвали хората но хубавото е ,че парите са съсредоточени в малко хора тоест лесно ще им се вземат като се започне с забрана офшорките

Бог иска доброволно да ги дадат но тъй като може да са болни от сребролюбие и т.н. до психопатии ще трябва по-сериозна намеса като първо се обяснят проблемите - системната криза ,петролната катастрофа и глобалното затопляне

Радвам се ,че запознавате академичните среди със системната криза но трябва по агресивно защото понякога скромността не е добродетел

Вашето откритие за системната криза според мен е за нобелова награда но във Библията пише да правим добро и ще ни бъде отплатено при възкресение на мъртвите тоест понякога на Земята няма награда даже понякога като правиш добро те смятат за ....

"Функционирането на икономиката без политика и планиране е невъзможно и заради изчерпаемите енерг.източници и водата"
--------
Напълно съм съгласен!

Привет в блога на д-р Хитов!

Станислав Лем. Звездные дневники Ийона Тихого.
Путешествие двадцать четвертое.
------------
http://lib.guru/LEM/lemit24.txt

- Чужестранный путник! Ты должен знать, что мы народ с давним и
славным прошлым. Население нашей планеты испокон веков делилось на
спиритов, достойных и лямкарей. Спириты пытались постигнуть сущность
Великого Инды, который сознательным актом творения создал индиотов,
поселил их на этой планете и в непостижимом своем милосердии окружил
звездами, сверкающими в ночи, а также приладил Солнечный Огонь, дабы он
освещал наши дни и ниспосылал нам благодетельное тепло. Достойные
устанавливали подати, разъясняли значение государственных законов и
пеклись о заводах, на которых смиренно трудились лямкари. Так все дружно
трудились для общего блага. Жили мы в мире и согласии; цивилизация наша
расцветала все пышнее. На протяжении веков изобретатели создавали машины,
облегчавшие труд; и там, где в древности сотни лямкарей гнули облитые
потом спины, через несколько веков стояло их у машин лишь двое-трое. Наши
ученые все больше совершенствовали машины, и народ этому радовался, но
последующие события показали, насколько эта радость была, увы,
преждевременной. А именно: один ученый конструктор создал Новые Машины,
столь совершенные, что они могли работать самостоятельно, без всякого
наблюдения. И это было началом катастрофы. По мере того как на заводах
появлялись Новые Машины, толпы лямкарей лишались работы и, не получая
вознаграждения, оказывались лицом к лицу с голодной смертью...
- Погоди, индиот,- прервал я его.- А что сталось с доходом, который
приносили заводы?
- Как что? - возразил мой собеседник. - Доход поступал достойным, их
законным владельцам. Так вот, я уже сказал, что нависла угроза голодной
смерти...
- Что ты говоришь, почтенный индиот!- воскликнул я. - Довольно было
бы объявить заводы общественной собственностью, чтобы Новые Машины
прокатились в благодеяние для вас!
Едва я произнес это, как индиот задрожал, замигал тревожно десятком
глаз и запродал ушами, чтобы узнать, не слышал ли моих слов кто-либо из
его товарищей, толпящихся у лестницы.
- Во имя десяти носов Ивды умоляю тебя, чужеземец, не высказывай
такой ужасной ереси- это гнусное покушение на самую основу наших свобод!
Знай, что высший наш закон, называемый принципом свободной частной
инициативы граждан, гласит: никого нельзя ни к чему приневоливать,
принуждать или даже склонять, если он того не хочет. А раз так, кто бы
осмелился отобрать у достойных фабрики, если достойным было угодно
радоваться им?! Это было бы самым вопиющим попранием свободы, какое только
можно себе представить. Итак, я уже говорил, что Новые Машины создали
огромное множество неслыханно дешевых товаров и лучших припасов, но
лямкари ничего не покупали, ибо им было не на что...