В днешния ден отбелязваме 40 години от последния фалит на Америка, когато президентът Никсън обявява, че САЩ повече няма да обменят долари за злато. По този начин окончателно приключва ерата на златния стандарт и на негово място се наместват зелените книжни пари, печатани от частната банкова институция наречена Федерален Резерв.

Дали след този акт, обаче, жълтият метал губи окончателно значението си в паричното обръщение, както и като най-сигурното средство за спестяване? Дали за неговата роля в генезиса на човешката цивилизация ще говорят само историците или важността на благородния метал тепърва ще нараства?

Въпроси, на които многобройни експертни групи и мозъчни тръстове от всички континенти търсят отговори вече четири десетилетия! В последните години, със задълбочаването на икономическата криза по света, като че ли става все по-очевидно, че златото съвсем не се е предало и че неговото значение в стопанския оборот тепърва ще се засилва?!

Какво, всъщност, е златото?

Представете си, че „машината на времето“ ни връща с няколко хилядолетия назад в миналото и ние попадаме в ситуация, в която ловец на мечки се опитва да размени изсушени кожи срещу жито, с което да изхрани семейството си. Какво съотношение по размяната е справедливо и по какъв начин то да бъде определено? Как да бъде сравнена „ценността“ на различните стоки, които се произвеждат и по какви критерии?

Ето такива житейски ситуации в миналото са предизвикали необходимостта от възникването на парите, като в продължение на много векове именно златото, като широко разпространен благороден метал, е играло ролята на всеобщо признато платежно средство или казано по друг начин – на Единна Мярка на Стойността (ЕМС).

Силата на златото винаги е била безспорна и едва в последните четири десетилетия неговата славна история беше временно прекъсната, като ценният метал отстъпи мястото си на американския долар – единствените книжни пари, успели за сравнително по-дълъг период от време да изместят жълтия метал от неговата функция в стопанския оборот на човечеството.

Как се случва всичко това?

До началото на XV век Европа живее в условията на феодално натурално стопанство, обслужвано от златото. По тази причина в продължение на векове инфлация почти не се е наблюдавала. Например, представители на няколко поредни поколения купували крина жито или бъчва вино на една и съща цена, измерена в златни пари.

И точно по това време се случва едно епохално събитие – Колумб открива Америка. Това Велико географско откритие дава възможност тонове злато да бъдат внесени на Стария континент, което само за един век намалява покупателната му способност цели два пъти.

Загубата на сила, от страна на ценния метал, и случилият се по това време мини-ледников период, предизвикват истинска революция в общественото съзнание – феодалните отношения остават в миналото, а на тяхно място идва капиталистическият модел, за което основна роля изиграва отмяната на библейската заповед за даване на заеми срещу лихва.

Реформацията (раждането на протестантството) дава морално оправдание на този нов модел и в продължение на следващите столетия светът се развива в рамките на една нова парадигма, подчинена на капитала и стремежа за неговото непрекъснато преумножаване.

Но златото не губи своята основна роля в стокооборота, въпреки усилията на многобройни алхимици по изкуствен път да създадат аналог на ценния метал. Все пак, по-късно, мечтата на тези „шарлатани“ за създаване на пари от въздуха се осъществява, когато златният стандарт е отменен и се въвеждат изцяло книжни пари. Но до този момент ще се случат още много и интересни събития в историята на човечеството.

Първото от тях е възникването на т.н. „технологични общества“, даващи възможност на някои страни рязко да ускорят икономическото си развитие и да се превърнат във водещи световни сили. От новите механизми на финансовия капитализъм първи се възползват страните от северна Европа - Нидерландия, а след това Великобритания се превръщат във Велики търговски сили, контролиращи цялата търговия на планетата. Златото продължава успешно да изпълнява функцията си на ЕМС, тъй като навсякъде в тогавашния свят то е познато и използвано.

Следващите столетия раждат поредните икономически гиганти, докато се стига до началото на XX век, когато на територията на планетата вече са възникнали няколко съперничещи си технологични зони с центрове Англия, Германия, САЩ и Япония. Избухват големите световни войни за пазари и ресурси, които водят да окончателния възход на Америка и „нивелирането“ на останалите Велики сили. По това време, обаче, успешно е осъществен последният проект за изграждане на собствена зона за разделение на труда с център СССР.

Резултататите от Втората Световна Война са формализирани по време на Бретън-Уудската конференция, на която е решено американският долар също да бъде признат за ЕМС в рамките на планетата, редом със златото и британския фунт. По-късно последният окончателно отпада от схемата, поради общата слабост на британската икономика и интегрирането й в рамките на технологичната зона с център САЩ.

В алтернативната система за разделение на труда златото също остава да играе основна роля, като всички национални валути от т.н. „социалистическа общност“ получават пълно обезпечение в благороден метал.

Бретън-Уудските споразумения закрепват лидиращите позиции на САЩ (повече от 50% от световното производство и потребление), като за това активно помагат и създадените тогава МВФ, Световна банка и Световна търговска организация.

В продължение на почти три десетилетия златото (чисто символично – в смисъл, че реално златни монети не циркулират в обръщение) и доларът равностойно обслужват търговския оборот на света, а всеки, който желае да обмени американските пари срещу злато е удовлетворяван незабавно.

Тази идилия продължава до 1971 г., когато САЩ обявяват фалит по задълженията си (за втори път през XX век), отказвайки по-нататъшна обмяна на книжни долари за металните пари.

Вследствие на голямата стагфлационна криза от седемдесетте години, зеленият гущер постепенно започва да губи от стойността си и към края на десетилетието една унция злато вече достига до около 800 долара, което по паритет на покупателна способност на днешните пари отговаря на около 2500 сегашни долари.

Този обезпокоителен ръст принуждава паричните власти от големите централни банки по света да предприемат координирани усилия за сдържане на подобни тенденции, в резултат на което за дълъг период от време златото е притискано, за да достигне минимални значения към началото на 00-то десетилетие.

В същото време с пълен ход върви програмата за стимулиране на американската икономика, позната като „Рейганомика“. С цел стартиране на поредната вълна от Научно-техническия прогрес се провежда широкомащабно кредитиране на потребителите, в резултат на което само за три десетилетия задълженията на американските домакинствата нарастват двойно, спрямо техните годишни доходи. Подобни тревожни тенденции се наблюдават и по отношение на корпоративната задлъжнялост, както и по федералните, и щатските дългове.

Непрекъснатото кредитно стимулиране предизвиква надуване на няколко поредни балони, като най-ефектното им сгромолясване е в сектора на т.н. „нова икономика“ през 2000 г. и в недвижимите имоти през есента на 2007 г.

След стартиране на активната фаза на икономическата криза, все по-остро започва да се поставя въпросът за замяната на долара като международна резервна валута (ЕМС) и заместването му от алтернативни световни пари. Много аналитици виждат именно златото като такава бъдеща валута, още повече че благородният метал има многовековен опит в тази си функция.

Обективните икономически реалности също говорят в негова полза, поради компрометирането на долара, свързано с неконтролираното му печатане, особено в последните няколко години. Съмненията по повод на такъв вариант идват от това, че физически златото по света е в твърде ограничени количества, за да обслужва съвременния търговски оборот, но едни адаптирани парични системи сигурно биха преодолели и този недостатък.

Що се касае до бурния ръст на благородния метал в последните години, можем да кажем, че това е естествената инвеститорска реакция на все по-голямата несигурност по пазарите, вследствие задълбочаването на кризисните процеси.

А тъй като те са само в първоначален етап от развитието си, то бъдещето пред жълтия метал е твърде бляскаво, като не са един и двама сериозните аналитици, които прогнозират негови ръстове в диапазона от 3000 до 10000 долара за трой-унция, при това в недалечно бъдеще.

Както е прието да се казва в подобни случаи: „Бъдещето ще покаже“!

Едно е факт – златото, като ЕМС възвръща все по-убедително предишното си значение за човечеството, остава ни да видим само какви ще бъдат пределите на неговата по-нататъшна експанзия.

http://www.goldenfront.ru/articles/view/mrachnyj-yubilej-rech-prezidenta-ssha-richarda-niksona-ob-otmene-zoloto-obmennogo-standarta-ot-15-av

1. САЩ

Стойност на резервите: 358.63 млрд. долара

Количество: 8 965.65 тона

Златният резерв на САЩ в Кентъки, наричан още Форт Нокс, е най-известният в света. Там се съхранява по-голяма част от златните резерви на страната, като останалата част е разпределена в монетните дворове във Филаделфия и Денвър, както и в златния резерв в Уест Пойнт и в Службата за проби на метали в Сан Франциско. Златните резерви на САЩ възлизат общо на 8965.65 тона, като пазарната им стойност е около 358.63 млрд. долара.

6. Китай

Стойност на резервите: 46.46 млрд. долара

Количество: 1 161.6 тона

Най-многолюдната страна в света разполага с шестите най-големи златни резерви в размер на 1 161.6 тона. Ако сте очаквали да са по-големи, трябва да имате предвид, че златото на Китай съставлява само 1.6% от чуждестранните й резерви. С население от 1.34 млрд. души, страната разполага със злато на стойност 34.70 долара на глава от населението, или общо 46.46 млрд. долара.

9. Русия

Стойност на резервите: 28.26 млрд. долара

Количество: 706.38 тона

Централната банка на Русия управлява 706.38-те тона злато на страната, които се оценяват на 28.26 млрд. долара и съставляват 5.1% от чуждестранните й резерви

http://worldcrisis.ru/crisis/886527