Долната графика показва свиващите се производствени потенциали и движението на заетостта на работната ръка през първото десетилетие на прехода в България. Към 2001 г. брутната промишлена продукция на страната регистрира двоен спад, а заетата работна ръка е едва 41,5% от нивата през 1989 г.

Източник: Статистически годишник 1994 г. стр. 189; 1997 г. стр. 161; 1999 г. стр. 177; 2001 г. стр. 288; Статистически справочник НОК 2001 г. стр. 77; Основни макроикономически показатели 2000-2001 г. стр. 64-65; Статистически годишник 2002 г. стр.89, 202

В същото време, за наблюдавания период, производството на електрическа енергия не пада така катастрофално, както спадовете в други сектори, като дори в края на периода имаме известно нарастване на брутното й производство. Износът на българска електроенергия до голяма степен компенсира тези диспропорции, за да се стигне до 2008 г., когато вследствие на глобалната икономическа криза драстично се свиха заявките за покупки от страна на наши традиционни чуждестранни потребители.

Източник: „Икономиката на България през периода 1949-2001 г.“, проф. Иван Илиев; София, 2004; стр. 291

Затварянето на евтините блокове от АЕЦ „Козлодуй“, през нулевите години на XXI век, след това постепенно се компенсира от въведените енергийни мощности от възобновяеми енергийни източници (слънце и вятър), с малката подробност, че новите мощности са до десетина пъти по-скъпи от закритите стари.

Вследствие на комбинацията от тези негативни фактори, се наблюдава все по-нарастваща диспропорция, по няколко направления, в цялата ни енергийна система. Така например, дълготрайни материални активи, предвидени да обслужват определени по мащаби на обеми потребление, работят със затоварване от 2,5-3 пъти по-малко, спрямо оптималните на планираните за тях производствени натоварвания. Тази тенденция е валидна за цялата верига от производителя на електрическа енергия до нейния краен потребител.

Ако потърсим аналогия с разгледания от нас житейски пример, то къщата, строена за четири семейства се обитава понастоящем от двама възрастни пенсионери, както и от самотен депресиран човек в трудоспособна възраст, който трудно си намира работа. В такива условия, за тази общност е все по-трудно да поддържа цялата четириетажна жилищна конструкция.

Подобна е ситуацията и с енергийната система на страната! Тя е планирана да обслужва държава, в която живеят от 9 до 12-15 млн, население, в която има пълна трудова заетост и постъпателни темпове на икономически растеж. Реалната ситуация е коренно различна и се характеризира с депресивна икономика и демографска катастрофа, като в същото време страната ни има наложени ангажименти да дава преференции за активно налаганите от някои европейски корпорации нови алтернативни технологии в енергетиката, които, обаче, поради своя начален етап на разработка и ограниченото си приложение (само за ЕС), все още са твърде скъпи, дори за сравнително благоденстващите страни от ядрото на ЕС.

В тази връзка би било полезно да анализираме опита на страни, които не са допуснали такова външно вмешателство при приемане на своите енергийни стратегически приоритети.

Подходящ пример в тази посока би могла да бъде Република Беларус, която, за разлика от България, не разполага с ядрени мощности, но пък има съпоставимо по брой население, а преди две десетилетия – и сравним индустриален потенциал, както и далеч по-неподходящи условия за развиване на аграрна индустрия и значително по-лоши природни и климатични дадености – в Беларус  9 месеца от годината се налага отопление на жилищата и производствените халета; при тях липсат морски и големи речни пристанища; страната, най-силно пострада от аварията в Чернобил.

В Беларус енергийната система се обслужва от държавен, единен енергиен консорциум, който поема всички функции от производството до крайното потребление на произведената електроенергия. В отделните региони функционират съответните местни подразделения. Изградена е система за електронен мониторинг и непрекъсната обратна връзка с всички видове потребители. Понастоящем битовите абонати се субсидират с около 70% от себестойността на електроенергията, като за домакинствата, които не разполагат с централни газови инсталации (незначителен процент от населението) субсидията е дори по-висока. Целта е, обаче, към 2017 г., когато влиза в експлоатация първата беларуска атомна централа - със съответно снижение по себестойността на произвежданата електроенергия - субсидиите за населението да отпаднат напълно.

Цените за оказваните услуги към стопанските субекти са на средноевропейско ниво, като целта е в средносрочна перспектива тарифите да станат по-ниски от тези за местните битови потребители.

Тарифите за битовите потребители са диференцирани, в зависимост от обема на потреблението, като около 80% от абонатите заплащат по около 4 доларови цента за киловатчас електроенергия, при съпоставими доходи с българските и пълна липса на безработица.

Връщайки се към България, следва да се отбележи, че при възприетата понастоящем парадигма за социално-икономическо развитие на страната ни и при продължаващото задълбочаване на кризисните процеси по света, посочените диспропорции в националната ни енергийна система ще продължат да се задълбочават. Това ще води до по-нататъшно нарастване на разходите и съответно на цените по всички елементи на раздробената, некоординирана и разпръсната система от производители, разпределители, доставчици и потребители.

Най-вероятно, това ще предизвика колапс в електроенергийния комплекс на страната, изразяващ се в масови фалити на по-дребни и едри фирми от бранша, до опити за неправомерно издуване на разходите при условия на едностранен монопол, до по-нататъшна масова невъзможност за покриване на сметки от фирмени и битови абонати, което накрая ще се изразява във фалит на значителна част от субектите, занимаващи се с производство на електроенергия.

Този сценарий, пак повтаряме, е при възприетата, от политическата ни класа, икономическа парадигма за България. Всякакви опити за генерална промяна на това статукво непременно биха довели до сериозни геостратегически промени във вектора на политическата ориентация на държавата. А това, засега, не се възприема от преобладаващата част от населението, в качеството на действаща алтернатива пред страната ни за следващите няколко десетилетия.

–––––––––––––––––––––––––––––
Настоящият анализ е подготвен от мен в рамките на цялостно изследване, направено от Съюза на икономистите в България, свързано с проблемите на българската енергетика!