Преди да анализираме актуалното състояние на българската енергетика, сме длъжни да се върнем към корените на мотивите за нейното изграждане, тоест към предпоставките и перспективите пред тогавашното ръководство на държавата, довели до решението за въвеждане в експлоатация на огромни за мащабите на днешните реалности, производствени мощности в енергетиката, но съобразени с възможностите и потребностите на тогавашния народностопански комплекс.

Важно е, освен това, да се направи сравнителен анализ със съпоставими икономики като сръбската, унгарската и беларуската, което би могло да ни насочи към скритите резерви, стоящи пред енергийната ни система за оптимизиране на нейното по-нататъшно функциониране.

И накрая, е полезно да се анализира функционирането на електроенергийната ни система, в светлината на задълбочаващите се кризисни процеси в глобалната икономика, за да се определят структурните диспропорции, предизвикани от кризата, както и перспективите пред сектора.

За по-голяма образност и за улеснение на непрофесионалистите четящи този текст, въвеждаме и една напълно реална житейска ситуация:
Имаме семейство с трима синове, като родителите построяват триетажна къща, с приземен етаж за тях самите. Двама от синовете попадат в тежка катастрофа и постъпват за продължително лечение, по време на което бащата решава, че нещата ще се наредят някак си и последващо надгражда един тавански етаж. За съжаление, обаче, впоследствие пострадалите почиват и огромната къща почти опустява, като и оцелелият син не успява да свие семейно гнездо и все повече започва да губи вяра в собствените сили. Върху плещите на родителите пада тежестта за поддържане на огромния, от гледна точка на днешния ден, имот, който само допреди известно време е изглеждал уютно място, готово да приеме радостите и надеждите на три млади и пълни с мечти, семейства.

Горе долу, в подобно положение е и българската икономика, както и един от нейните компоненти – енергийния сектор на страната. Когато преди десетилетия са изграждани огромни, за днешните мащаби, производствени мощности (последният атомен реактор е вкаран в експлоатация през 1991 г.), България е една от регионалните икономически супер сили, с производствен потенциал, който през 70-те години на XX век изпреварва този на двете балкански конкурентки – Турция и Гърция, взети заедно.

В такива условия, разбира се, е било необходимо непрекъснатото разширяване на енергийната база, върху която да стъпят динамично развиващите се промишленост и аграрно стопанство. Впечатляващи са темповете по нарастване на енергийните мощности в страната по години, като е необходимо да се отбележи, че тяхната динамика е изоставаща по отношение на непрекъснато растящите потребности от електрическа енергия, както за стопанските субекти, така и за населението.

Така например, точно преди ВСВ България произвежда и потребява годишно едва 266 млн. квч. електроенергия. Към 1960 г. все още около 25% от населените места са без електричество, докато към 1989 г. само 69 махали, в които живее 0.01% от населението на България, не ползват електрически ток.

Източник: „Икономиката на България през периода 1949-2001 г.“, проф. Иван Илиев, София, 2004, стр. 122

Въпреки, че услугата по доставка на електрическа енергия, в този период, променя цивилизационните основи на бита на милиони българи, тя е напълно достъпна за средното семейство, като заедно с всички останали разходи по жилището се колебае между 8% и 13% от общите месечни разходи  на едно средностатистическо домакинство.

Структура на разходите на българските домакинства

Източник: Статистически годишник на НРБ 1977 г. стр. 92; 1981 г. стр. 93; 1986 г. стр. 94; 1990 г. стр. 86

Продължение оттук!

http://news.ibox.bg/news/id_1232571284

http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/stoinev-ikonomika-niama-no-iznosyt-na-tok-shte-spasi-energetikata,153082/undefined