Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2019 00:07 - Трансформациите в България и Беларус след поражението на Съветската система за разделение на труда в Третата световна война (Студената война)
Автор: krizata Категория: История   
Прочетен: 1352 Коментари: 35 Гласове:
2

Последна промяна: 16.11.2019 22:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Настоящият текст е доклад, подготвен за международна научна конференция. 
.............. 

В последните три десетилетия страните от бившата съветска система за разделение на труда попаднаха във водовъртежа на събития, които промениха изцяло както облика на техните икономики, така и начина на живот на цели поколения граждани, формирали преди това своя мироглед и поведенчески стереотипи изхождайки от съвсем различни идеологически предпоставки! Все пак, между отделните държави от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ има и очевидни различия в тяхната последваща съдба, като това с особена сила се проявява в две сравнително малки страни: България и Беларус. С настоящия доклад ще се направи сравнителен анализ на изходните позиции, от които стартират трансформационните процеси в двете държави, разглеждат се съответните структурни преобразования и резултатите, до които водят те, вследствие на цивилизационния избор наложен на обществата в едната или в другата от тях.

Преди да започнем по същество, нека си припомним някои базови закономерности, които поради спецификата на господстващата икономическа теория остават на заден план и често са неразбирани дори от икономисти, имали щастието и удоволствието десетилетия да се ровят в книги третиращи икономическата проблематика.

Да започнем с това, че националните икономики не са еднакви, тоест във всяка от тях се наблюдава различна степен за разделение на прилагания труд. Още меркантилистите от Средните векове дават своите съвети за това, как между два града да се определи, кой от тях е по-богат? За тях отговорът е очевиден: в този, в който има повече професии, там и съвкупното богатство е по-голямо. Ние можем да добавим, че там хората се радват на по-голямо разнообразие от произвеждани продукти, които се създават с по-ниски разходи за единица продукция и с по-високо качество, благодарение на по-високата степен на специализация на заетата при производството им работна сила[1]. Разбира се, в случая не можем да не споменем и Адам Смит, който в своите произведения дебело подчертава, че степента на икономическо развитие зависи от мащабите на икономическите системи. Именно мащабът на една икономическа система предопределя равнището, до което обективно може да достигне нейната „икономическа мощ“, изразена чрез ефективността на функциониране на съответната система за разделение на труда.

Точно по тази причина в рамките на амазонските джунгли местните племена не са в състояние да произвеждат ядрени реактори и дори велосипеди, докато в съвременната глобална система за разделение на труда, включваща милиарди потенциални потребители/производители става възможно ефективното производство на широко разнообразие от продукция дори по линията на информационните технологии (нещо, немислимо при системи за разделение на труда наброяващи „само“ няколко милиона потребители, например). И пак по същата причина, в някогашната съветска система за разделение на труда, контролираща до около 300 млн. потенциални потребители/производители не бе възможно производството на по-технологично сложни продукти като автомобилите „Мерцедес“, например, произвеждани в многократно по-мащабната американска система за разделение на труда. В източната част от европейския континент икономически целесъобразно бе на пазара да се предлагат например „Трабант“-и и „Москвич“-и, при чието производство бяха въвличани много по-малко количество трудови ресурси, с много по-къса технологична верига, спрямо параметрите им при производството на същия този „Мерцедес“.

Именно по тази причина, както доста сполучливо проф. Васил Манов привежда примера с Федерална Република Германия и Германската Демократична Република[2], до края на 80-те години на ХХ в. източноевропейците предпочитаха да консумират западните аналози на произведените в техните страни стоки. Стигаше се до крайности, при които работното облекло на експлоатираната западна работническа класа – дънките, се продаваше на черно в Източна Европа на цени, които трябваше да се покриват с повече от една заплата на един социалистически труженик.

В крайна сметка, битката между Давид и Голиат се оказа предрешена, особено след като от началото на 70-те години на ХХ в. Китайската народна република започна вписване в американската система за разделение на труда по пътя на инвестиционното взаимодействие[3]. Силите в Третата световна война[4] (Студената война) се оказаха твърде неравни, и вече към края на 80-те години на ХХ в. триста-те спартанци не можеха да удържат набезите на агресивно атакуващата милионна персийска армия!

Съветският лидер Михаил Горбачов бе принуден да признае капитулацията на ръководената от него икономическа свръхсила, което за България се изразяваше в практическо затваряне достъпа до огромните за нашата икономика съветски пазари. Тогава в Съветския съюз бе популярен лозунгът: „Хватить кормить всех вокруг“, или в превод „Стига сме хранили/издържали всички около нас“, което конкретно за нас се изразяваше в спиране на годишните селскостопански субсидии от около 700 млн. преводни рубли, прекратяване на излишния внос на петрол в България, който полуявно реекспортирахме за валута, като останалият внасян у нас петрол вече се плащаше, както и разплащанията по цялата последваща взаимна търговия, в американски долари. Освен това започнаха да се създават изкуствени пречки за износ на българска продукция на съветските пазари и т.н.

Подобна икономическа логика на перестроечните съветски власти най-достъпно можеше да се опише на следния простонароден език: „Защо да прекарваме летните си ваканции на Златни пясъци в България, когато има Лазурен бряг, Майорка и Анталия; защо да пушим български цигари, когато Марлборо вече не са недостъпни; защо да потребяваме българска селскостопанска продукция, когато има алтернативна и много по-качествена турска и гръцка, благодарение на по-благоприятните природни условия там? Продавайки нашия (разбирай съветския) петрол на световните пазари за долари, ще можем  свободно да се възползваме от всички тези, недостъпни до вчера, блага на съвременната цивилизация“.

След като в края на 80-те години на ХХ в. България съвсем неочаквано за своето ръководство загуби привилегирования достъп до необятните съветски пазари, страната ни бе поставена на прага на тежка икономическа криза, непозната в съвременната ни история. От една страна, стопанството ни разполагаше с индустриални мощности, способни да задоволяват до около 30 млн. потребители, от друга страна обаче това бяха мощности, пригодени да работят в сравнително малка по своите мащаби (да си припомним за 300-те милиона потенциални потребители/производители) икономическа система, прилагаща далеч по-ниска степен за разделение на труда от алтернативната, с всички произтичащи от това последствия (да си припомним и тях: по-ниско продуктово разнообразие, по-висока себестойност за производството на единица съпоставима продукция, по-ниско качество).

Още преди епохалните промени от 10 ноември 1989 г., проведени под диктовката на Горбачовите силови структури, държавното ръководство на нашата страна направи опити да реагира на сложилата се нова ситуация, в резултат на което за кратък период бяха натрупани огромни доларови задължения, с които, от една страна, се финансираше текущото потребление, след секването на валутните постъпления от реекспорт на съветски петрол, и от друга - в спешен порядък се направиха големи за нашата икономика инвестиции в материални фондове по съвременни западни технологии, с надеждата, че новите производствени мощности ще бъдат в състояние да предлагат конкурентоспособни продукти за развитите пазари (тоест – в рамките на американската система за разделение на труда).

От днешна гледна точка може дълго да се спори, дали времето за структурно превъоръжаване на българската икономика е било недостатъчно, включително и поради свалянето на стопанския екип на Тодор Живков от власт или пък заради успешно осъществения държавен преврат срещу правителството на Жан Виденов, който изхождайки от свои съображения реши да „интегрира“ българската икономика към китайската.

Фактът обаче е налице – от втората половина на 90-те години на ХХ в., и особено след въвеждането на валутен съвет, действащ и до момента, страната ни постепенно започна да се вписва във вече глобалната система за разделение на труда чрез монокултурно взаимодействие с развитите икономики, изразяващо се в специализация по производството на продукти с ниска степен на преработка[5], като зърнопроизводството и туризма, например, и принудителното отказване, чрез постепенното поскъпване на националната валута, от развитието на отрасли, в които дотогава страната ни имаше ярко изразени конкурентни предимства - компютърно и информационно оборудване, фармацевтична промишленост, електро и мотокари, ядрена енергетика, производство на специална продукция, хранително-вкусова промишленост и др.

Огромните за нашите мащаби излишъци от работна сила, появили се в резултат от подобна политика, бяха постепенно абсорбирани от развитите западни (и турската[6]) икономики, които в условията на ускорен икономически растеж след победата в Третата световна война имаха остра нужда от свежи, добре квалифицирани и силно мотивирани трудови ресурси от победените страни на Източна Европа.

С вкарването ни в Европейския съюз, когато всички потенциални пречки за експанзия на транснационалните производители бяха свалени, и когато всякакви визови и трудови ограничения бяха премахнати, само за няколко години страната ни окончателно се лиши от най-трудоспособното си население, и днес огромни пространства от територията ни са се превърнали в демографска пустиня[7]. И само няколко градски агломерации като софийската и бургаската[8], например, са активен притегателен център за реализиране на дребен и среден бизнес и за живот на млади хора и семейства с малки деца.

Какви трансформационни процеси се развиват в Република Беларус?

Като част от СССР тази съюзна република специализираше в тежко машиностроене, в производството на бяла техника, в хранително-вкусовата промишленост, в селскостопанско производство и т.н.

Разпадът на Съюза я завари като един от най-развитите индустриални региони на общността, с отлично функциониращи стопанска и битова инфраструктура, както и с интензивни икономически и търговски връзки с останалите части на бившия Съветски съюз, и особено с Руската федерация. Впоследствие, в първите години след краха на СССР, Беларус преживя тежки кризисни години, заради прекратените търговско-икономически връзки, изграждани в продължение на десетилетни интеграционни процеси в рамките на съюзната държава.

Едва към средата на 90-те години на ХХ в., с кардиналната смяна на политическия курс на новото държавно ръководство, стана възможно да се преустановят процесите на дезинтеграция и масова деиндустриализация.

Страната е един от инициаторите за изграждане на Евразийския икономически съюз, като в неговите рамки тя играе ролята на високотехнологичен клъстър, осигуряващ за своите партньори качествена и конкурентна продукция, както с индустриален произход, така и като продукт на отлично функциониращия кооперативен аграрен сектор. Строи се и собствена атомна електроцентрала. Това е на път да направи държавата напълно енергийно независима, което е един от основните елементи за осигуряване и на икономическия суверенитет на всеки съвременен държавен субект.

Износът на тази република надхвърля 85% от БВП на страната, което нарежда Беларус сред най-откритите и експортно ориентирани икономики в света.

Осигуреният завиден стандарт на живот води до отпадане на необходимостта от неконтролируемо струпване на население в големите градски агломерации, което дава реални шансове за развитие и процъфтяване и на малките населени места в страната, подкрепяно чрез постоянно действащи държавни програми за развитие на аграрното производство и на селските райони.

Днес Беларус може да се похвали със съхранен и увеличаващ се брой на постоянно пребиваващо в страната население, със запазени и модернизирани производствени мощности. Като граждани на свободна и открита към света държава беларусите имат възможност да работят и извън Родината си. Въпреки това, обаче, местното население предпочита да гради кариера близо до родния дом, обградено от грижите както на централните държавни органи, така и на тези по места.

Сравненията с България определено не са в наша полза. Може би най-красноречивият факт е, че за последните десетилетия Родината ни загуби приблизително 1/3 от най-активните свои граждани – толкова, колкото Беларус по време на Великата Отечествена война срещу нацистка Германия. След подобна констатация всякакви последващи сравнителни анализи стават излишни.

Днес в страната ни продължава да има хора, включително икономисти, които искрено вярват, че ако именно те бяха начело на колониалната администрация, управляваща остатъците от някога мощната българска икономика[9], тогава последната не само щеше да повтори Златния век в своето стопанско развитие, но и щеше да се превърне в оазис, от който да черпят опит най-развитите световни икономики!

Разбира се, романтиката е хубаво нещо, особено, когато човек е в младежка възраст!

За съжаление, държавата ни, като загубила в Третата световна война, е в незавидното положение да бъде суровинен придатък на развития свят и да осъществява търговските си връзки с него по пътя на монокултурното взаимодействие. Страната ни се управлява от колониални представители реализиращи на наша почва политиките на центъра. И колкото по-некомпетентни са тези представители, толкова по-малки са угризенията на съвестта, които така или иначе биха възникнали у всеки средностатистически човек при вида на деградиращата икономика и бедстващото остатъчно население.

Компрадорските ни капиталистически елити са изцяло в услуга на големите транснационални корпорации, които заедно с имплантираната у нас политическа система са впрегнали  всичките си усилия за генериране и износ от нашата страна на все още останалите капиталови, човешки и суровинни ресурси.

Да си припомним, че в това отношение ситуацията от времената на Османската империя се повтаря дори в по-тежък вариант: тогава прословутият кръвен данък се прилага  единствено за деца докъм 10-12 годишна възраст, и то само от мъжки пол, докато в днешните условия българите са принудени със собствени сили да отглеждат и издържат децата си докъм 20 годишна възраст, преди те окончателно да бъдат предадени и прехвърлени в метрополиите, за да отдадат всичките свои сили и енергия за процъфтяването именно на местните развити икономики.

Това, което се случва нямаше да бъде толкова несправедливо, ако все пак бяха създадени и действаха ясно определени механизми за обратно преразпределяне на част от генерираните в ядрото на системата доходи.

Какво се има предвид?

Да дадем пример, обясняващ абсурдността на ситуацията: днес например се смята за напълно естествено софийските данъкоплатци да отделят част от своите доходи, за да субсидират депресивни региони като смолянския, кърджалийския, силистренския, видинския и т. н. Твърди се, че това е проявление на гражданската солидарност, която трябва да съществува между членовете на една общност, тъй като така или иначе голяма част от най-активните представители на тези депресивни региони реализират своя трудов потенциал именно в големите градски агломерации. Тогава е логично да си зададем въпроса: защо след като в днешни времена голяма част от нашите най-трудоспособни млади съотечественици реализират своя потенциал в региони на ЕС като Германия, Франция, Холандия, Англия, последните нямат никакъв ангажимент по отношение на остатъчното българско население, което впрочем продължава  с неистовите си усилия да обучава за безплатно последващо експлоатиране нови високомотивирани трудови ресурси за богатите икономики на Европейския съюз.

Очевидно е, че това положение не може да продължава още дълго време. Страната ни като крайна периферия на нашето  квазидържавно образование, Европейски съюз, се нуждае от Нова политика на солидарност, инициирана от централните институции в Брюксел. Защо един холандец или германец не трябва да бъде съпричастен към съдбата на депресивните региони от Европейския съюз, както например един софиянец е солидарен към депресивните региони на България?

Очевидно е, че страната ни е на границата на изчерпване на своите демографски резерви. Скоро в България просто няма да се раждат деца. Какво трябва да се прави?

Ако до края на 80-те години на ХХ век ние бяхме своеобразен високотехнологичен придатък на Съветския съюз, то днес окончателно сме се превърнали в суровинен придатък на богатия Запад.

Различни експерти предлагат най-разнообразни изходи от ситуацията.

Смятам, че трябва да се търсят източници за мощно икономическо развитие вътре на територията на страната ни.

Преди да говорим за тези източници, нека споменем следния факт: плътността на населението в Холандия е 8 пъти по-висока от тази в България. Или, казано по друг начин, всеки един километър построен асфалтов път, например, струва поне 8 пъти по-евтино[10] на холандския данъкоплатец, отколкото на българския. Или иначе казано, само благодарение на по-високата плътност на населението, холандската икономика (система за разделение на труда) има потенциала да функционира 8 пъти по-ефективно от българската.

Хората които са пресичали транзитно Германия сигурно са били удивени от факта, че големите градски агломерации там следват буквално една след друга. За българските условия това означава на територията на България да има няколко, до десетина, градски агломерации като тази на София. Или казано по друг начин, тръгвайки от София към Бургас, пътят ни да преминава през поне няколко големи градски агломерации като тази на Мюнхен, на Франкфурт, на Берлин, на Амстердам, на Париж.

Разбира се, тези неща  са от сферата на добрите пожелания, но все пак нищо не пречи да се вземе принципно решение за изграждане на подобни региони на бурен растеж, например в четирите краища на България: Петрич, Свиленград, Каварна, Брегово. Ако на зелено започнем да строим бъдещите големи градски агломерации, в перспектива те ще се превърнат в мощен катализатор за ускорено икономическо развитие за десетилетия напред за най-разнообразни икономически сектори и отрасли[11]. Така по естествен начин ще бъдат привлечени и многобройни трудови ресурси от чужбина, които максимално бързо да бъдат адаптирани към българския начин на живот.

Ако всяка от тези нови градски агломерации наброява между 2 и 3 милиона жители, тогава заедно с досегашното население, България в бъдеще ще има повече от 20 милиона граждани. При територия от 111 хил. км2 това би ни приближило да плътността на населението в най-развитите европейски региони.

По този начин, в условия на продължаваща световна депресия, по нашите земи за десетилетия ще бъде гарантиран мощен икономически растеж осигуряващ нарастващо благосъстояние на населението.

Остава да се постигне консенсус за необходимостта от ново Възраждане на Родината ни!

[1] За българите, които са изучавали английски език това е единственото приемливо понятие (от английското – force labor), което смятат, че трябва да се използва в българската икономическа литература. Последните отстояват това свое мнение най-вече пред «инакомислещите», които изхождайки от буквалния български превод от френски език на думата “main doeuvre” си позволяват понякога да използват понятието «работна ръка“.

[2] В този пример се посочва, че през 80-те години на ХХ в. във Федералната република само 15% от потребяваната продукция е собствено (вътре в държавата) производство, докато в ГДР този процент достига 85%.

[3] Историята не търпи условно наклонение, но ако Китай не бе напуснал съветската система за разделение на труда, след дългото идеологическо противопоставяне със СССР на Хрущов, във връзка с различната трактовка на Сталиновото наследство, днес може би нямаше да се налага докладите от тази конференция да бъдат частично интерпретирани на английски език.

[4] За повече подробности виж: Боян Дуранкев, Началото и краят на Третата световна война: https://chitanka.info/text/8190-nachaloto-i-krajat-na-tretata-svetovna-v

[5] При производството на тези продукти разликата в производителността на труда е най-малка спрямо съответната в развитите икономики, където тези продукти се изнасят.

[6] Икономическият бум на южната ни съседка в огромна степен се дължи и на превземането на българските пазари на пространството на бившия Съветски съюз, както и на милионния приток на свръхквалифицираната (за местните стандарти) работна сила от страната ни. Авторът на този доклад имаше възможността да пребивава за около година в Турция в началото на 90-те години на ХХ в., през който период лично се убеди в тогавашната вековна изостаналост на тази страна, спрямо кризисна България.

[7] Според проф. Боян Дуранкев за последните три десетилетия страната ни е загубила повече свои граждани, отколкото по време на всички войни през ХХ в., в които тя е участвала.

[8] В случая голямо значение има наблюдаваното в последното десетилетие масово закупуване на жилищни имоти от около половин милион рускоговорящи инвеститори, голяма част от които вече живеят постоянно в региона. Това дава мощен тласък на местния бизнес, чрез непрекъснатото наливане на външни за страната ни масирани парични потоци.

[9] През 70-те години на ХХ в. мощта на българската икономика е сравнима с тази на Италия, като икономиката ни дава по-големи обеми индустриална продукция от съвкупното производство на Гърция и Турция взети заедно.

[10] Допълнително влияние, в полза на Холандия, играе и степента на монетизация на нейната икономика спрямо българската.

[11] По същия начин след Освобождението е изграждана и София, която от малко градче с около 4000 жители само за няколко десетилетия се превръща в крупен център на тогавашната българска икономика.




Гласувай:
3
1



1. krumbelosvet - Четох до 300-те спартанци
10.11.2019 06:48
и примера с дефицита на дънки.
Такова опростяване е недопустимо. Що не рухна Куба? Как падна Алиенде в Чили? Балистичните ракети и космическите кораби, по-просто ли са от Мерцедеси?
цитирай
2. krizata - и примера с дефицита на дънки. Та...
10.11.2019 09:08
krumbelosvet написа:
и примера с дефицита на дънки.
Такова опростяване е недопустимо. Що не рухна Куба? Как падна Алиенде в Чили? Балистичните ракети и космическите кораби, по-просто ли са от Мерцедеси?


Вие смятате, че Куба не е рухнала след като спряха потоците от "братска помощ" към тази страна? Били ли сте там?
Алиенде падна в рамките на противоборството в Третата световна война, за което става дума!
Балистичните ракети и космическите кораби съвсем не са "по-прости" от Мерцедеси, но те не са стоки за масово потребление, за които така мечтаеха вашите връстници (сигурно и вие самият - спомнете си какви бяха чувствата ви в средата на 80-те години на ХХ в.)!
цитирай
3. krumbelosvet - Очаквах тия поучения.
10.11.2019 13:22
Дълго ще е да отговоря, а аз търся къси отговори.
Май въпросът е поставен погрешно.
Да. Става дума за В О Й Н А. А войната не е САМО пазар. И производителността ОТДАВНА не е САМО разделение на труда и масови серии.
Става дума и за история. А историята не е САМО умножаване на населението.
И накрая, без ЕТНОСА на банкстерите и техните СПЕЦИФИЧНИ интереси, не може да се обяснява историята. ТЕ владеят най-голям интелектуален и материален ресурс в ЕДНА от воюващите страни, и солидна "пета колона" в другата.
Господ да ни е на помощ.
цитирай
4. krizata - Дълго ще е да отговоря, а аз търся ...
10.11.2019 16:12
krumbelosvet написа:
Дълго ще е да отговоря, а аз търся къси отговори.


Не разбрах кой кого поучава?
цитирай
5. x111 - Моето субективно мнение
10.11.2019 19:38
България вече не може да бъде спасена или да върне в близко бъдеще могъщите си стопански мощности.Никакви агломерации няма да се развиват,строят,нито пък милиони украинци ще емигрират у нас.Нито има ресурси за такова чудо,нито пазари за бъдещата продукция.Този въпрос е обсъждан много пъти. Никакви солидарни пари няма да идват от ЕС,не и правилно да бъдат изплащани.ЕС не е единна държава,а и подобни субсидии няма да решат естествените регионални диспропорции между отделните еврорегиони.Нямка как едновременно да съчетаваш в една система социална конвергенция и интересите на мощните транснационални корпорации от Северна Европа,това са несъвместими неща,даже чисто теоретически.Европа с еднакъв стандарт е възможна само в една друга социално-икономическа система,чиито край празнуваме днес.
Дори 30-те милиарда долара валутни и фискални резерви,които Борисов разчита да разпечата "интегрирайки" Бълргария в еврозоната,няма да реиндустриализират страната.Кадри и система на управление за планомерно развитие на икномиката-липсват.А те се изграждат с десетилетия.
В момента високите заплати в България,нарастващите доходи,високото потребление и жилищно строителство са нереално големи величини,на практика не са обезпечени с нищо.Нямаме необходимата реална икономическа база за поддържане на подобни подохдони нива,заплати или евентуално по-високи пенсии.Звучи кощунствено и цинично,но това е истината.Българската ишлеме-икономика не е изработила тези заплати!
Заплатите в България биват изплащани от нашите бачкатори в чужбина.
В момента българите изяждат хляба на децата и внуците си.Негативните демографски тенденции не могат да бъдат преустановени,това са дългорсочни вълни с продължителна динамика.България ще си остане малка ишлеме-икономика.Ако изобщо оцелее в днешния си вид.Такъв тип стопанство имат 90% от държавите по света.Като бъдещ континентален лидер виждам Турция,в това число и технологичен лидер.Бъдещето според мен принадлежи на турците.
А световната криза не е свършвала-реално от 1971 г. И никога повече няма да има реален икономически растеж като факт и понятие.Така наречената икономическа наука силно ще се преообрази.Просто няма как да излъжеш природните закони,дори човечеството да имаше еднакъв стандарт на живот,неизбежната смърт на икономическия растеж е заложена в неговата природа,структура и същност.Разберете го всички,сложната лихва и нейните многобройни вариации-основен механизъм на икономическия растеж е изчерпана.От това умря соцсистемата,същото застига и днешната система.Това са обективни закони.Дълговете в САЩ,проблемите в ЕС,банксетри и пр.-всичко това е Следствие на невъзможността системата разширено да се самовъзпроизвежда.Същите принципи са валидни и за абсолютно роботизирани икономики,хипотетично,за всевъзможните видения на футуролозите,за всевъзможните интезивни фактори на производството и икономическа динамика.Винаги се стига се до този предел,както популацията на бактериите достига своя максимум в лабораторната колба,например.Растеж отвъд този предел-няма...

Доктор Хитов вече 15 години обяснява този процес
милион пъти.Защо трябва да повтаряме едно и също нещо до втръсване?! Който не е съгласен с тези простички на пръв поглед механизми-пожалуйста...очакваме алтернативната позиция.Няма такава.И няма и да има! А какво говорят политиците по този въпрос няма абсолютно никакво значение.Лъжат,не знаят,страхуват се от неизвестното....от непознатото.
Ще се родят нови лидери.Ще започнат да изграждат нов свят.Какъв точно?Никой не знае и не може да предвиди в момента.Как ще се осъществи,с цената на какви социални катаклизми,също никой не е в състояние да предвиди.
цитирай
6. x111 - Единственото спасение за потре...
10.11.2019 19:45
Единственото спасение за потребителството е осъществяване на контакт с високоразвита извънземна цивилизация,наброяваща минимум 1-2 милиарда индивида/потребителя,която в допълнение трябва да ни осигури и бърза логистика за бъдещата междугалактическа или вътрешноглактическа търговия.Автоматичните станции "Вояджър" напуснаха нашата планетна система,да се надяваме на чудо.
Не се шегувам.
цитирай
7. x111 - " за които така мечтаеха ва...
10.11.2019 20:11
" за които така мечтаеха вашите връстници (сигурно и вие самият - спомнете си какви бяха чувствата ви в средата на 80-те години на ХХ в.)!"
------------
Така беше,това е истината.Всичко най-хубаво,красиво,естетично се асоциираше със западния бит,със западната материална култура.И обратно-всичко най-лошо се свързваше със Съветския Съюз.Моята скромна личност също възприемаше света по този начин.Ученик от 8-9 клас,пубертет...как да разсъждава?
Никога няма да забравя паркираният тъмночервен Шевролет Корвет пред един хотел на "Златни пясъци",за първи път през живота си виждах "самолет на четири колела",автомобил с извънземна аеродинамика,няма да забравя гигантнското струпване от любопитни български туристи около него.За нас това беше някаква фантазия,чудо,артефакт от 25 век,недостъпно и прекрасно нещо от века на Алиса Селезньова,от слънчевото бъдеще,толкова силно впечатление ни направи.Особено в сравнение с обикновените съветски машини.
Кой от нас тогава е разбирал какво е :ниво на разделение на труда,ресурси,растеж,самодостатъчна икономика и прочие?! Нямаше и кой да ни обясни,защо такива коли не бяха ежедневие у нас,защо е невъзможно да се реализира нашата мечта и ние да притежаваме подобни превозни средства.
Просто изкусителната западна витрина,витрината на западния свят ускори смъртта на прогнилата номенклатурна система,която в крайна сметка си хареса материалните блага на капитализма.
33 години минаха,но още помня великолепната машина,още ми е пред очите,даже съм запомнил под какъв ъгъл беше паркирана...

33 години по-късно,по ирония на съдбата,напълно ненавиждам такива любопитковци и сребролюбци,ценностната ми система е съвършенно различна.
Сега вече мога да моделирам такива автомобили,даже без наличието на конструкторски програми.А влечението по материалния лукс отсъства от моя мироглед.
Пък и "Жигули"/ВАЗ 2101/ вече не предизвиква у мен чувство на отвращение и посредственост,напротив,само приятни и носталгични емоции.
цитирай
8. x111 - ¡Patria o Muerte!
11.11.2019 12:43
"Вие смятате, че Куба не е рухнала след като спряха потоците от "братска помощ" към тази страна? "
-----------------
В общи линии издържат жестокия гнет на американците.А каква е била Куба до Революцията на Фидел и Че,едва ли е нужно да припомняме.Тотална американска окупация,казино,наркотици и проституция контролирани от американската организирана престъпност."Публичният дом на САЩ".Глад,мизерия и тотална неграмотност-тове е Куба по времето на диктатора Батиста до 1959 година.
И защо сте написали братска помощ в кавички?! Помощта на Съветския Съюз спрямо всички свои равноправни съюзници/за разлика от американсата окупация/-беше действително такава!Братска и безкористна,в ущърб на финансовите интереси на съветските граждани!Първите поколения кубински лекари получиха образованието си в СССР,при това на символични разноски или напълно безплатно за сметка на съветската държава.СССР изкупуваше на многократно завишени цени тръстиковата кубинска захар,цветни метали и плодове,а в замяна на това доставяха на "Острова на Свободата" големи количества стратегически суровини,оборудване и въоръжение.Търговията се осъществяваше в преводни безналични рубли на основата на бартерна размяна.Изключително изгодна форма за страни не разполагащи с достатъчно конвертируеми авоари. Куба запази изключително топли чувства към руските си събратя.Куба призна съвсем справделиво освобождението от фашистката тирания на Кримския полуостров и демократичното му право на самоопределение,по същия начин постъпиха и сволодолюбиви и независими борци като Венецуела и Корейската Народно-Демократична Република.
Тъжното е,че бълграските тъпанари: народ и компрадори/от които аз винаги съм изпитвал срам/,прекратиха изгодното и равноправно сътрудничество с тази великолепна латиноамериканска страна,неформален лидер на целия испаноезичен свят!
Хората там помнят българите с добро.А кубинската захар осигуряваше огромна ефективност и печалби на българските захарни рафинерии без това да ни струва един валутен цент!
цитирай
9. x111 - Not proud to be bulgarian
11.11.2019 13:17
Ще си съчиняват историйки,пасквили за "шпиони",разните там цацаровци и цветановци,празноглави олигфрени.И цялата психически болна русофобска паплач-30 години нагло,цинично и клеветнически настройва българското стадо срещу моя Събрат!

Цялата възрожденска и довоенна интелигенция се върти в гроба като гледа до къде са стигнали българите.Позор!Не народ,а мърша.Това е истината!
цитирай
10. x111 - Десети ноември – позорът на една ...
11.11.2019 22:53
Десети ноември – позорът на една цивилизация

Ние, българите, заедно със сърби, руснаци, румънци, гърци, украинци, белоруси и още няколко народа принадлежим към Православната цивилизация, според Самюел Хънтингтън. В основата на делението на света на седем (ако не признаем африканската) или осем цивилизации Хънтингтън поставя религията и социокултурните особености. Само че религията и социокултурните особености, с цялата им сложност и многообразие, са функция на доминиращата етика. В най-стария руски писмен източник “Повесть временных лет”, например, съществува легенда за това как киевският княз Владимир през 988 година избрал православието след двугодишно изследване на исляма, католицизма и юдеизма. Руският народ обаче много преди официалното си покръстване е избрал православието, защото съответства на неговата психология и етика. Корените са много по-дълбоки и са дали отражение дори при образуването на езика. Мирогледът на западното общество е твърдо вкопчен в материята, собствеността и притежанието. Съответно в повечето западни езици спрежението на много глаголи става чрез глагола “имам”, за разлика от българския и руския езици, в които не се сещам за глаголи спрягани чрез “имам”.

Разбира се, няма съмнение, че западната цивилизация е доминираща в света през последните 500-700 години. Означава ли това, че тя стои най-високо в морално-етично отношение? Ако търсите отговор в западни източници то той несъмнено ще е “да”. Лошото е, че тъй като Западната цивилизация е доминираща вече толкова дълго време, то и в другите цивилизации ще намерите повлияни от Запада източници, които ще отговорят с “да”. Това се дължи именно на напредъка на западните хуманитарни науки, чийто понятия, критерии и начин на разсъждение неволно се възприемат или като универсални или по подражание. В същото време, между Западната и останалите цивилизации има солидно политическо, социално и икономическо напрежение, което не говори за съгласие, каквото би предполагало възприемането на общи критерии и мироглед. Факт е, че почти не се срещат оценки на Западната цивилизация от гледна точка на другите цивилизации. Често на другите цивилизации дори им липсва инструментариума, чрез който да я направят, но на морално-етично ниво всеки може да оцени действията ѝ и резултатът много често е негативен, особено що се отнася до ислямската цивилизация, която, заедно с нашата, в последния век е една от най-потърпевшите от западната добродетел.

Във фокусираното върху притежанието общество централен въпрос става разпределението на ограничените материални блага. В западното общество този въпрос е решен по сегрегационен начин – хората са различни по възможности, следователно едни превъзхождат други. Оттам превъзхождащия има право над превъзхождания. Исторически Западната цивилизация е създала серия сегрегационни критерии познати като расизъм, нацизъм, национализъм и сексизъм. Най-популярния и доминиращ в момента е имущественият признак, който дава право на богатия над бедния. Затова бедните трябва да работят и купуват, за да създават богатство, т.е. печалба, на богатите. Това е защитаваният от либералната демокрация принцип, който се прилага вътрешно в рамките на Западната цивилизация. Човекът тук работи само за себе си, затова може да бъде манипулиран с материални блага предоставени за присвояване. Конкуренцията е всичко – колкото повече притежаваш, толкова по-ценен си, толкова по-висок е социалния ти статус.

Принципът на превъзходството е най-ярко изразен в отношенията на Западната цивилизация с другите цивилизации. След като Западната цивилизация превъзхожда останалите, научно-технически и военно, значи има право да притежава материалните блага на другите цивилизации, стига да ги поиска. По тази причина е нормално да избие индианците в Северна Америка, да завладее четири от петте континента, да взема африканци като роби, да води война за правото да внася опиум в Китай и т.н. Благодарение до голяма степен на СССР, през XX век откритото владение и грабеж станаха невъзможни и се премина към по-замаскирани форми на агресия, познати като износ на демокрация – цветни революции или национални пролети, чрез които Западната цивилизация нанася щети на останалите – на тези, които не искат да се подчинят. Чрез заплахи, шантажи, корупция под формата на грантове, измами и дори прикрити терористични акции Западната цивилизация поражда конфликти на територията на другите цивилизации с цел тяхното отслабване и завладяване. Типичните пресни примери са Украйна и Сирия, а в по-далечното вече минало – Ирак, Либия, Югославия.

В крайна сметка – да, Западната цивилизация е доминираща, но това е една агресивна, подла, алчна и грабителска цивилизация, която има само врагове, защото всички останали са нейни жертви. В този смисъл Западната цивилизация е една варварска цивилизация, колкото и противоречиво да звучи. Понеже Западната цивилизация се стреми да нападне и ограби всички останали, то тя смята, че всички останали са като нея и ще се бият както с нея така и помежду си. Това е част от тезата на самия Хънтингтън, с която той обосновава “сблъсъкът на цивилизациите”. Тя разбира се отразява западния мироглед, според който, “човек за човека е вълк”. Във философията на Западната цивилизация преобладават механицизма и стремежа всичко да бъде подчинено на някакъв “научен” подход. Такъв е произхода на виждането на Хобс за човека като зло и егоистично същество, на дарвинизма и малтусианството. Религията също е вкарана в това русло – според протестантството човекът е непоправимо грешен и не заслужава божието царство. Само предварително избрани от Бога ще го получат. Божествената същност, позитивното начало в човека е изцяло отречено. Резултатът е нещастие, цинизъм, разложение и цялостен нихилизъм, въпреки доминирането над целия свят. Тази философия разбира се е духовна отрова затова белият западен човек, който е неин носител не оцелява – прираста на бялото население на Запад от десетилетия е отрицателен и ако на държавно ниво статистиката не показва намаляване на населението, то това е поради множеството мигранти и други етнически групи заселили се в Западните страни. Разбира се, намаляващо население се наблюдава навсякъде, където се възприемат западните, етика, философия и мироглед, а това включва и нас и Русия. Западната цивилизация умира с белия западен човек – това вече се вижда, но ние все още имаме шанс, който се корени в отхвърлянето на западния мироглед и връщането към корените на нашата собствена славянска, а за нас славяно-българска цивилизация.

Не мога да говоря за останалите цивилизации, но нашата, Православната, е до голяма степен противоположна на Западната и се оказа неин основен съперник поради сходното ниво на научно техническо и военно развитие. Вярно е, че поради цивилизационния натиск на Запада, много от неговите пороци вече са и наши пороци, но основните характеристики на нашата цивилизация все още не са унищожени. В нашата Православна цивилизация материализма играе второстепенна роля. При нас всички хора са равноценни божии чада независимо от способностите им. По-способният, превъзхождащият, е призван да служи, да учи и да води превъзхожданите към всеобщо и цялостно усъвършенстване, а не да ги използва за личното си материално обогатяване. Склонността ни да почитаме, следваме и уважаваме водача и учителя негативно се оценява от Запада като култ към личността и робуване на авторитети. Колективизмът е друга наша характеристика, чрез която всеки от индивидите постига социална сигурност непозната в западното общество. Кариеризма, егоизма и алчността у нас са традиционно осъждани, което по западните критерии било подтискане на индивидуалността. Лицемерието е неприсъщо на нашата цивилизация, затова индивидите, чийто поведение вреди на обществото, следва открито да бъдат критикувани и ограничавани или както казват западняците - репресирани. В западното общество антиобществени идеи въобще не се допускат, като за тази цел служат както ниското ниво на масовото социално-философско образование, така и общата атмосфера на егоизъм и конкуренция. В нашата цивилизация човек се развива и самоосъществява чрез служба на обществото, а не чрез натрупване на богатство. Според православието, трупането на богатство е двоен грях, веднъж защото за утрешния ден се уповаваш не на Бога, а на натрупаното днес, значи си неверник, и втори път защото събирайки днес излишества лишаваш от други хора от средства за живот. Агресивността е сравнително чужда на нашата цивилизация. Когато (пра)българите идват на балканския полуостров не избиват славяните, напротив, съжителстват с тях и образуват Първата Българска държава. Българското влияние е разпространено на север и изток по мирен път, за разлика от разпространението на западното влияние. Нито ние, нито руснаците сме организирали някога кръстоносни походи нито сме разпалвали световни войни, нито сме колонизирали някого. Русия е многонационална страна с удивително мирно съжителство на различни нации и религии. Нито ние нито руснаците сме организирали някъде преврати, цветни революции пролети и прочее, нито пък руските кораби кръстосват Мексиканския залив както американските – Черно море.

Върху същността на Западната и Православната цивилизации могат да се изпишат цели трудове, но изхождайки само от споменатите непълни характеристики можем да направим поне два важни извода. Първият е за съществените морално-етични различия между нас и западния човек, а втория е нееднозначността на оценката за характера на двете цивилизации. Първият извод едва ли ще бъде подложен на съмнение – самите наши цивилизатори въведоха термина „цивилизационен избор“ именно като избор между Западната и Православната цивилизации. Те обаче яростно ще отричат описаните тук признаци на различие, а ще изтъкват фасадните идеологически „ценности“ на Западната цивилизация – демокрация, либерализъм, човешки права и прочее, зад които се крият егоизма алчността и агресията. Това разбира се е нормално, нашите грантови цивилизатори са научили всичко от Запада, а Запада ги е научил на това за свое, а не за наше добро. Западните „ценности“ са една легенда, необходима на самия западен човек за да запази своето лице и самоуважение при мерзостите, които е извършил и извършва. На някой може да се стори, че е нормално всяка цивилизация да създава за себе си положителен образ. Наистина ли? А защо ние създаваме негативен образ на собствената си цивилизация?

Срещу втория извод биха се обявили почти всички, как нима не е ясно, че Западната цивилизация стои най-високо в морално отношение. Ами не, не е ясно. Западната цивилизация безспорно стои най-високо в научно-техническо отношение, особено що се отнася до производството на джажди за всеобщо потребление, но в морално-етично отношение западната цивилизация стои доста ниско. Затова тя има разлагащо влияние върху всички други цивилизации, с които попада в досег. Негативната оценка за западното общество може да се намери и в много западни източници, които обаче рядко попадат пред очите и в ушите не само на обикновения западен гражданин, а и на високообразования. Един от любимите ми цитати е този на Спиноза, който в своята „Етика“ още през XVII век пише, че алчността, сладострастието и кариеризма са форми на психопатология, макар и да не са признати като такива. Днес Западното общество е затънало именно в тези „ценности“ - алчност, сладострастие, кариеризъм. Присъдата на съвременната психология е същата – онова, което западната икономика счита за рационално поведение всъщност е психопатология. Идолът на западните либертарианци, Айн Ранд, издига в култ точно една форма на личностно разстройство – нарцисизма, от който страда самата тя.

Ако трябва да се позовем на източник от нашата цивилизация, то веднага бихме се обърнали към Лев Толстой. През август 1893 година немският професор по философия в Берлинския университет Георг фон Грижицки (Georg von Gizycki, 1851-1895) пише на Толстой писмо, в което му задава два въпроса, т.е. Лев Николаевич е признат авторитет дори на запад. Отговорът на Толстой представлява статия отпечатана в немското списание Ethische Kultur два пъти, през 1893 и през 1894 година. Руският текст е цензуриран и редактиран, но бива отпечатан и става известен под заглавието „Религия и нравственост“. В него Толстой дава следната класификация на обществата според отношението на човека към света и неговото начало. При първото отношение, „човек се счита за самостоятелно същество, живеещо, за да придобие възможно най-голямото лично благо, без значение колко страда от това благото на другите същества“. При второто отношение „смисъла на живота се състои не в благото на един отделен човек, а в добруването на известна група от личности: семейство, род, народ, държава и дори човечеството, като цяло.“ Третото отношение на човека към света намира смисъла на живота „само в услуга на онази воля, която е създала целият свят, в постигане не на собствените си цели, а целите на тази воля“, т.е. в служене на Бога. Първото отношение Толстой нарича първобитно и счита за най-ниско, като степен на духовно развитие съответстващо на първобитния човек. Второто отношение той поставя по-високо и счита, че светът се намира именно на това ниво, в което личното е ограничено в полза на някаква група. Толстой е смятал, че човечеството скоро ще премине към третото – най-висше отношение на човека към света. Е, в последното е сгрешил, но що се отнася до първите два вида отношение към света, то очевидно на западния човек повече приляга първото, а на източния – второто. В този смисъл в религиозно и нравствено отношение западният човек стои по-близо до първобитния човек отколкото ние православните хора.
И накрая нека споменем и друг представител на западната цивилизация, макар и с украинска жилка – Ейбрахам Маслоу. Неговите изследвания изхождат от наблюдението, че психолозите съдят за същността на човека по своите пациенти, т.е. по психически болните. Затова разработва стриктен критерий за психическо здраве, подбира здрави хора и прави наблюдения върху тях. Така установява, че на върхът на човешката мотивация стои желанието за „себеактуализация“, която включва и безвъзмездно действие в полза на обществото. С други думи, психически здравият човек изпитва нужда да бъде полезен на другите без да търси награда за това – извод който е в пряко противоречие със западната действителност и много повече съответства на колективизма на православния изток.

За строго доказателство не може да се говори, но казаното до тук явно сочи натам, че нашето източно-православно общество в морално-етично отношение стои по-високо от западното. Оттук нататък връзката с 10 ноември 1989 представлява сценарий за класическа трагедия, в която по-извисеният герой пада от ръката на по-примитивни люде. Но за да достигнем до 10 ноември е необходимо да оборим още едно твърдение, което Хънтингтън използва – че XX век е бил век на сблъсък на идеологиите. Не, XX век също е век на сблъсък на цивилизациите, сблъсък на нашата цивилизация със западната. Сблъсък, в който ние загубихме битка, но и нанесохме удар в една война, която все още продължава.

Практически задачата, която решават руснаците, е извършването на индустриализация по съвместим с нашия, източно-православен колективистичен дух и мироглед, с нашата цивилизация. И те успяват, макар и с цената на много жертви. Е, дали са повече от тези на запад е трудно да се каже, тъй като западната индустриализация е отместена и размита назад във времето. Факт е обаче, че реалната индустриализация в СССР се извършва в рамките на първите две петилетки между 1929 и 1939 година и по бързина надминава всичко познато в човешката история. Ако тази индустриализация не беше извършена тогава, то сега повечето от нас нямаше да съществуваме, тъй като германците щяха да са задушили дедите ни в газовите си камери, тъй като ние славяните също сме били белязани за унищожение заедно с евреите. На практика в германските лагери са убити два пъти повече славяни отколкото евреи. Разбира се, остава въпросът, защо трябваше Русия да избира собствен път, не можеше ли просто да копира Запада, както Япония? Не, не можеше. Първо защото руснака не е западняк, не мисли като западняк, не действа като западняк. Второ, защото западният път щеше да е много по-бавен. Япония се индустриализира около 60 години, а настига Запада за над 100. Русия няма това време, от 1917 до 1941 са само 24 години. Съветската икономика се явява истинско чудо, тъй като преодолява основния недостатък на капиталистическата икономика – недостига на пари. Ако СССР трябваше да върви по пътя на западна страна и да трупа капитал чрез печалби, то това би отнело поне 40-50 години, тъй като макар и експоненциален, растежът е слаб, когато започва от ниска точка. Съсредоточавайки всичко в ръцете на държавата и разделяйки паричната маса на два несмесваеми потока, СССР успява да осигури пари за масивни инвестиции в капитално строителство, каквито са немислими за капиталистическа държава и невъзможни за частния бизнес.

Въпросът за колективистична индустриализация е решен, но това не означава, нито че нашата Православна цивилизация е решила всички проблеми на индустриалното производство, нито че в социалистическото общество няма да възникнат собствени, непознати на света проблеми. Нашето общество обаче няма традиции в самоизследването си. То ползва западните модели и западните схеми, които са или ограничено приложими или неприложими. На социализма, който е изцяло продукт на нашата цивилизация в лицето на Русия, е надяната западната философия на Маркс. От другата страна стои Западът, който бързо разбира, че се е появила алтернатива на неговия единствен и превъзходен обществен ред и неистово се стреми да я унищожи. Чрез Втората световна война не успява, а атомния паритет изключва друга подобна война. Затова се затяга идеологическа война, в която Западът непрекъснато ни обработва с тезата, че нашият път е грешен, че всички беди идват от това, че не правим като тях, че системата ни била сгрешена, че сме били този или онзи и т.н. твърдения без оглед на каквато и да било истина и с достигане на откровени лъжи. Неразбирайки собствената си социално икономическа система, на която е нахлузен неподходящия марксизъм, ние все повече търсим решения по западен начин. Още по времето на Хрушчов, и фатално по времето на Горбачов. Пиша ние, защото по това време и в България има социализъм, а когато руснаците идват тук през 1944 ние също сме изостанала предимно аграрна страна и казаното за Русия и СССР до голяма степен се отнася и за нас и за останалите балкански народи без Турция, която очевидно не принадлежи на Православната цивилизация и без Гърция, която беше откъсната от социалистическия блок.

Всичко направено по времето на Горбачов и Елцин може да се счита за фундаментална глупост, проява на инфантилна наивност, резултат от тотално невежество както по отношение на собствената социално икономическа система, така и по отношение на Западната. Вътрешните мерки на Горбачов се оказаха гасене на пожара с бензин, а външнополитическите – чисто предателство. Нашата цивилизация не успя да излъчи водач. Назначеният за водач, се постави в услуга на вековния враг и повярва в елементарни лъжи за приятелство, сътрудничество и решаване на някакъв световен проблем с мира. И до днес се дразня, когато руснаците употребят словосъчетанието „нашите партньори“ по адрес на западните страни и особено на САЩ. Да, руснаците се предадоха по най-позорен начин, а с тях се предадохме и ние. Предадохме се за коли и банани. Единствено сърбите не се предадоха и разбира се бяха бити. Датата 10-ноември е нашият символ на цивилизационното предателство, което извършихме към собствената си цивилизация и което още извършваме. Другите народи от нашата цивилизация си имат свои символи за същото нещо, но нашият е 10 ноември 1989. Не случайно обаче не го празнуваме. Защото всеки от нас, поне ония, които помним социализма, знае, че това е тъжна дата. Тъжна дата, на която продадохме държавата си за коли и банани. Дата символ на смяната на една по-високоетична система с една по-нискоетична с всичките негативни последствия от това.

Така или иначе стореното е сторено, върнахме се на „правилния“ път, има няма 50 години назад, за руснаците 70. Строим капитализъм по западен модел. И не става. Не става! Не става! Ако след 30 години някой все още не е преживял мечтите си по либерална демокрация и капитализъм, то той очевидно има психически отклонения. Да, мисля го, защото нормален човек не може да отрича реалността. Не, не, спечелването на пари и личното облагодетелстване от „прехода“ не е оправдание да си затваряш очите за реалността. А ако я виждаш и приемаш, защото така ти е изгодно, пак е признак на психически проблем, тъй като нечувствителността към проблемите и нуждите на другите отново е признак на онова психическо разстройство, от което страда Айн Ранд.

Да, западният тип капитализъм е неподходящ за нас и затова не ни върви и няма и да ни потръгне. Чипът трябва да си сменим, както беше казал Саскобурггота с надменността на представител на висша раса. Но нека обясня отношенията ни със Запада малко по-подробно. Губейки водача си верни на нашия цивилизационен код ние търсим друг, по-добър и го намираме в Запада, който очевидно „ни превъзхожда“. По нашите разбирания от оня, който ни превъзхожда, очакваме да ни учи и води в името на прогреса и всеобщата полза. Нас така ни водеха руснаците. Затова в края на XX век и руснаците, а след тях и ние, се доверихме на Запада. От гледна точка на западния морал обаче, такова поведение е признак на слабост, а слабите и превъзхожданите следва да се експлоатират за собствено материално облагодетелстване. Свободният пазар и откъсването на държавата от икономиката са средствата за това облагодетелстване. Така бидейки представители на различни цивилизации ние очакваме от „приятелството ни“ коренно различни неща. В лицето на Путин руснаците бързо намериха своя нов водач и се окопитиха. Не че капитализма им върви, и на тях не им върви, но поне проумяха, че Западът е техен враг. Особено след украинската авантюра. Същото обаче не може да се каже за нас или за украинците. Ние все още, 30 години след прехода очакваме нещо добро от Запада. И то след като получихме бедност и разруха в икономиката, в образованието, в науката, в здравеопазването в културата в спорта. Навсякъде едно и също – пропадане, деморализация, престъпност, корупция, продажничество, некомпетентност, примитивизация и евролъжи, високопарни приказки за някакви фалшиви „ценности“, педерастия, джендъризъм, и прочее откровени глупости. Разложение, което идва именно от възприемане на по-нискоетичните западни „ценности“. Докога, дами и господа? Докога? Западът никога не ни е бил и никога няма да ни бъде приятел! В неговия сбъркан цивилизационен код няма приятелство, а само груби сметки. Отдавна е време за обединяване, обединяване на нашата българославянска цивилизация около нашата водеща държава – Русия. Време е за преосмисляне на капитализма и подмяната му с друга, по-поносима и по-етична форма, съответстваща на нашите цивилизационни и социокултурни особености, на нашата православна етика. За всеки разумен човек тридесет години стигат!

Кихано
10 ноември 2019
цитирай
11. krizata - Растеж отвъд този предел-няма. . . ...
12.11.2019 12:21
[quote=x111] Растеж отвъд този предел-няма...
-----
Да се готвим за новия механизъм осигуряващ прогрес!
цитирай
12. krizata - " за които така мечтаеха ва...
12.11.2019 12:29
x111 написа:
" за които така мечтаеха вашите връстници (сигурно и вие самият - спомнете си какви бяха чувствата ви в средата на 80-те години на ХХ в.)!"
------------
Така беше,това е истината.Всичко най-хубаво,красиво,естетично се асоциираше със западния бит,със западната материална култура.И обратно-всичко най-лошо се свързваше със Съветския Съюз.Моята скромна личност също възприемаше света по този начин.Ученик от 8-9 клас,пубертет...как да разсъждава?
Никога няма да забравя паркираният тъмночервен Шевролет Корвет пред един хотел на "Златни пясъци",за първи път през живота си виждах "самолет на четири колела",автомобил с извънземна аеродинамика,няма да забравя гигантнското струпване от любопитни български туристи около него.За нас това беше някаква фантазия,чудо,артефакт от 25 век,недостъпно и прекрасно нещо от века на Алиса Селезньова,от слънчевото бъдеще,толкова силно впечатление ни направи.Особено в сравнение с обикновените съветски машини.
Кой от нас тогава е разбирал какво е :ниво на разделение на труда,ресурси,растеж,самодостатъчна икономика и прочие?! Нямаше и кой да ни обясни,защо такива коли не бяха ежедневие у нас,защо е невъзможно да се реализира нашата мечта и ние да притежаваме такива превозни средства.
Просто изкусителната западна витрина,витрината на западния свят ускори смъртта на прогнилата номенклатурна система,която в крайна сметка си хареса материалните блага на капитализма.
33 години минаха,но още помня великолепната машина,още ми е пред очите,даже съм запомнил под какъв ъгъл беше паркирана...



Благодаря ти за откровеното мнение в горния коментар, приятелю!
------
В периода 1986-1989 г. живеех в детски дом срещу пловдивския панаир. Спомням си с какво животинско настървение хората (особено младите) се бутаха пред западните щандове, за да се сдобият с по една лъскава брошурка или каталог!
цитирай
13. krizata - "Вие смятате, че Куба не е р...
12.11.2019 12:39
[quote=x111]"Вие смятате, че Куба не е рухнала след като спряха потоците от "братска помощ" към тази страна? "
-----------------
Понятието "братска помощ" е за мен едно от основните, които характеризират тази епоха, затова съм си позволил да го поставя в кавички като родово понятие!
Смятам, че когато Вие поставяте в кавички "Острова на Свободата" Вие нямате предвид, че това не е остров и че там няма свобода!
Приятелски поздрави!
цитирай
14. krizata - Ще си съчиняват историйки, паск...
12.11.2019 12:41
x111 написа:
Ще си съчиняват историйки,пасквили за "шпиони",разните там цацаровци и цветановци,празноглави олигфрени.И цялата психически болна русофобска паплач-30 години нагло,цинично и клеветнически настройва българското стадо срещу моя Събрат!

Цялата възрожденска и довоенна интелигенция се върти в гроба като гледа до къде са стигнали българите.Позор!Не народ,а мърша.Това е истината!


Прочетете и "Дипломатическа подготовка на нашите войни" от Михаил Маджаров, който още във второто десетилетие на ХХ в. вече си задава подобни на Вашите въпроси!
цитирай
15. x111 - Благодаря Ви за отговорите, д-р ...
12.11.2019 18:10
Благодаря Ви за отговорите,д-р Хитов!
цитирай
16. x111 - https://www.youtube.com/watch?v=_PWmLE01kF0
22.11.2019 11:52
КИЕВ и МОСКВА. Сравнение улиц и транспорта 2019
----------
Киев-същото каквото е у нас.С извинение-кочина.

А Чаровната Москва- Е,....гледайте и ще се убедите за какво става дума.Неслучайно е на 6-о място в света по ниво на развитие и то според западните агенции и индекси.
цитирай
17. krizata - Империя больше не зла. Как закончилась холодная война
03.12.2019 15:38
https://ria/20191202/1561762146.html
цитирай
18. x111 - https://www.youtube.com/channel/UCqLufnYUAGT2EqHZaW6fWpA
07.12.2019 16:54
Хазин в България!
цитирай
19. krizata - Глава администрации Ельцина: Желание сохранить СССР считалось смешным!
10.12.2019 20:52
https://www.youtube/channel/UCqLufnYUAGT2EqHZaW6fWpA
цитирай
20. x111 - http://aynrandlexicon.com/lexicon/democracy.html "Да си дойдем на думата" : "Демокрацията е една лъжа и утопия"
11.12.2019 10:57
Айн Ранд: „Демокрацията е тоталитарна система“
И това прочитаме не от кого да е, а от апологета на
хиперкапитализма, на либертарианството, Айн Ранд, трубадура на световния капитал, пише следното:

„Демокрацията е тоталитарна система, идеология, манифест на тоталитаризма, а САЩ е плутокрация“. За нея е нормално САЩ да е общество на една група „богопомазани“. И тя е права.
Законите на една държава например също представляват една тоталитарна / всеобща / система.
Това е краят на „фабриката за илюзии” и цялата демократична демагогия, на разните там „американо-демократични свободи“, тя неочаквано прави „контролен изстрел“ ,убивайки още веднъж лъжата за обществото ,в което живеем :

„Демократичен“ в първоначалния си смисъл [се отнася до] правилото за неограничено мнозинство. Социална система, в която нечий труд, собственост, ум и живот зависят от всяка банда, която по всяко време може да получи мнозинство за всякакви цели.
Ако изоставим морала и го заменим с колективната доктрина за неограниченото управление на мнозинството, ако приемем идеята, че мнозинството може да прави каквото си пожелае и че всичко, което мнозинството прави, е правилно,само защото мнозинството го прави (и това е единственият критерй за доброто и зло) - как хората могат да приложат това на практика в реалния си живот? Кой е мнозинството? Спрямо всеки конкретен човек всички други хора са потенциални членове на това мнозинство, което може да унищожи отделния човек по всяко време. Тогава всеки човек и всички хора стават врагове; всеки трябва да се страхува и да подозира всички; всеки първо трябва да се опита да ограби и убие, преди да бъде ограбен и убит.
Американската система не е демокрация. Това е конституционна република. Демокрацията, ако придадете значение на термините, е система с правило за неограничено мнозинство; Класически пример е древна Атина. И символът на това е съдбата на Сократ, който беше екзекутиран по закон, само защото мнозинството не харесваше казаното от него, въпреки че не използвал сила и не е нарушавал ничии човешките права. / По-късно, съвсем демократично, Хитлер става канцлер на Германия /
Накратко, демокрацията е форма на колективизъм, която отрича индивидуалните права: мнозинството може да прави каквото си поиска без ограничение. По принцип демократичното правителство е всемогъщо. Демокрацията е тоталитарна прояваление; не е форма на свобода.
Американската система не е демокрация.
Американската система е конституционно ограничена република, ограничена да защитава правата на личността. В такава система правилото за мнозинство се прилага само за по-дребни въпроси, като например избора на конкретен персонал. Но мнозинството няма право !! да гласува и решава основните принципи на управление. То няма право да иска или да се бори за нарушаване на индивидуалните права.”
http: //aynrandl.../democracy

.................................................. .....
Такива работи.С размахването на определени понятия -трябва да се внимава.

Художествените образи в нейните романи са изключително праволинейни,масивни и тромави,сякаш направени от стоманобетон,елементарните й сюжетни линии нямат особени достойнства.Повествованието в творбите й е банално и предвидимо.
Любимата повест на много човекомразци по света и у нас, химнът на индивидуализма и егоизма, носещ претенциозното заглавие "Химн” -е една от най-големите прояви на мракобесие,които някога съм срещал , читателят веднага разбира,че нормалнен човек не е в състояние да издевателства по този начин с литературната форма, да създава израз на нравствен садизъм, буквално да се гаври с човешкия разум, че такава мрачна „художествена продукция” е присъща само на един психопат.
Но Айн Ранд, нейните творби и биография са чудесен пример и отлична демонстрация за всички -как съвременното потребителско общество и отчуждение, общество на изключителен индивидуализъм, атомизъм, нанася ужасни и непоправими поражения над човешката личност и душевност,и как нашите „стратегически партньори” се опитват да ни пробутат именно този идиотизъм за нещо нормално,облъчвайки тълпата с „американската мечта” на средната класа.
Същата тази протестантска етика на Ранд, чужда и напълно несъвместима с нашия цивилизационен светоглед , ни дава отговор: защо западняка няма абсолютно никакви морални угризения и скрупули ,подлагайки на постоянен грабеж цели народи, организирайки безкрайни войни и брутални конфликти,защо лицемерието и двойните му стандрати биват възприемани за нещо нормално и естествено,защо извърша всякакви зверства без да му мигне окото, защо масовата култура на западняка е предназначена да възпитава олигофрени , и т.н.
цитирай
21. x111 - Всичко е било предсказано още преди 2400 години. Указанията в скобите на цитата са мои
16.12.2019 17:36
В „Киропедия” Ксенофонт пише: „В крайна сметка в малките градове един и същи занаятчия прави легло, врата, плуг, трапеза и често един и същи човек си строи къща и се радва, ако намери достатъчно клиенти, за да се изхрани
/ Съветската система за разделение на труда. /Разбира се, такъв човек, ангажиран с много занаяти, (!!) не е възможно да направи всичко еднакво добре.

Напротив, в големите градове / Системата за разделение на труда на капиталистическия лагер / поради факта, че много хора изпитват необходимост да притежават максимален брой предмети, всеки майстор може да обезпечи храната си с помощта само на един занаят. И често дори части от този занаят са напълно достатъчни: например един майстор шие мъжки обувки, а другият - дамски. И понякога дори човек печели като шие заготовки за обувки, другият, като отрязва подметките, третият само като отрязва предния край, а четвъртият, като не прави нищо от това, а само шие всичко заедно. Разбира се, всеки, който отделя време за такив вид ограничена работа, е в състояние да се справи(! ) по най-добрия начин " .

„Всемирна история на икономическата мисъл” стр. 120 Том I АН СССР 1990 г.

В «Киропедии» Ксенофонт пишет: «Ведь в небольших городах один и тот же мастер делает ложе, дверь, плуг, стол, а нередко тот же человек сооружает и дом, причем он рад, если хоть так найдет достаточно заказчиков, чтобы прокормиться. Конечно, такому человеку, занимающемуся многими ремеслами, невозможно изготовлять все одинаково хорошо. Напротив, в крупных городах благодаря тому, что в каждом предмете нужду испытывают многие, каждому мастеру довольно для своего пропитания и одного ремесла. А нередко довольно даже части этого ремесла: так, один мастер шьет мужскую обувь, а другой — женскую. А иногда даже человек зарабатывает себе на жизнь единственно тем, что шьет заготовки для башмаков, другой — тем, что вырезает подошвы, третий — только тем, что выкраивает передки, а четвертый — не делая ничего из этого, а только сшивая все вместе. Разумеется, кто проводит время за столь ограниченной работой, тот и в состоянии выполнять ее наилучшим образом».
цитирай
22. x111 - Проф.д.т.н. Полковник Евгений Гиндев си спомня. Няма вече такива мъже.В това число и като автора на статията от 2012 г.
07.01 14:54
В последните дни на октомври 1962 г. се разрази Караибската криза – най-тежката и най-опасната военнополитическа криза след края на Втората световна война, при която опасността от световна атомна катастрофа беше не само най-висока, но и изглеждаше непреодолима. Светаът беше страшно изплашен, в САЩ избухна паника – хиляди и хиляди американци нахълтаха през границата в Мексико, глупаво надявайки се, че могат да се спасят, ако избухне атомен Апокалипсис.

В социалистическия лагер беше сравнително спокойно. Аз, тогава млад офицер от Българската народна армия, се готвех да салютирам по случай премахването на полумесеца върху покрива на Св. София в Цариград. Такива бяха времената.

За Карибската криза са написани стотици томове книги, научни трудове, хиляди статии в средствата за масово осведомяване на всички световни езици и като че ли, никакъв детайл от случилото се не е останал неизследван. И все пак си струва някои общи неща да се напомнят, имайки предвид ставащото днес по света.

Ситуацията в света беше ужасяваща и страшно приличаше на сегашната – Близкия исток бушуваше, гореше цяла Африка, разтърсваше се от конфликти и граждански войни Латинска Америка. Първопричината, поводът беше победата на кубинската революция и нейното категорично неприемане от САЩ. Първоначално кубинската революция не беше социалистическа, а национално-освободителна, но и тя се оказа неприемлива за САЩ и за нейното надменно, имперско мислене. Фидел Кастро се опита да се договори със САЩ - своята първа държавна визита той нанесе във Вашингтон, но срещна открита враждебност и презрение. Президентът Айзенхауер предпочете да играе голф вместо да се срещне с него. За кубинското ръководство стана ясно, че страната, ако остане сама, няма да издържи пред съседния си колос. Куба се обърна за помощ към Съветския съюз. Помощ беше оказана. Това окончателно вбеси американците. От край време те се чувстваха в пълна безопосност и ето, само на 90 мили от Флорида се появява социалистическа държава съюзница на Съветския съюз. САЩ започнаха терор срещу Куба, но забравиха, че тяхни войски и ракети са непосредствено до границите на СССР. В същото време започна форсиране на военните приготовления. През април 1961 г. беше извършена открита агресия от брагада кубински емигранти, дебаркирали в залива Плая-Хирон (в превод – „Залив на свинете”) с помоща и подръжката на ВМС на САЩ. От тази авантюра не излезе нищо - за 72 часа агресорите бяха напълно разбити, над 1000 души попаднаха в плен – народа застана зад Фидел Кастро. На многохиляден митинг в Хавана Команданте обяви социалистическия избор на Куба. Рубиконът беше преминат, жребият беше хвърлен – Куба отказа да капитулира. Президентът Джон Кенеди официално пое отговорността за организирането и провеждането на операцията. Стана ясно, че САЩ няма да се спрат пред нищо за да унищожат кубинската революция.

В Съветския съюз се затвърди убеждението, че кубинската революция може да бъде защитена само по най-радикален начин и в частност – с настаняване в Куба на съветски ракети със среден обсег и с монтирани атомни бойни глави. Този вариант беше одобрен и през юли започна изпълнението на операция „Анадир”. В изключителна тайна на Куба беше прехвърлена съветска ракетна дивизия въоръжена с ракети Р-12 (радиус на действие – 2 500 км.) и Р-14 (радиус на действие – 4 500 км.). От въздуха дивизията се прикриваше с 144 ракети „земя-въздух” и полк истребители МИГ-21. Морското направление се охраняваше от ескадрила бомбардировачи ИЛ-26, носители на атомни бомби и тактически ракети „Луна” (радиус на действие – 65 км.) също с атомни бойни глави, както и части морски пехотинци. Съветската групировка наброяваше 40 000 души. Наличието на достоверни данни за развърнатите атомни съветски средства в Куба американците получиха едва в средата на октомври. И досега е трудно да се разбере и да се повярва, как огромната американска военна машина пропусна настаняването на съветската групировка.

Американските военни и американския истеблишмент побесняха. Генералите искаха веднага нанасяне на военен удар по Куба, но когато Кенеди им зададе въпроса : гарантират ли те, че атомни бомби няма да паднат над САЩ, всички мълчаха. Трябваше да се действа по друг начин..

На 22 октомври Кенеди се обърна към американския народ, разказа за обстановката и обяви морска блокада на Куба. Съветската групировка беше отрязана от снабдяване и помощ, и трябваше да действа самостоятелно. „Играта” загрубя.

На 27 октомври беше свален американски разузнавателен самолет У-2. Пилотът загина. Край бреговете на Куба се появиха американски военни кораби.

В съветските войски е обявена бойна тревога. В случай на нападение и за самозащита е заповядано да се използват атомни бойни глави. В пълна бойна готовност са и кубинските въоръжени сили. Островът е разделен на три военни зони : централната зона се командва от Фидел Кастро, западната - от Че Гевара, източната – от Раул Кастро.Ражда се лозунгът : Родина или смърт! Светът притихна изплашен.

Започнаха денонощни тайни преговори между СССР и САЩ. На 27 октомври компромисът беше постигнат. Битува мнението, че Съветският съюз е загубил тази битка. На пръв поглед изглежда така – СССР понесе немалки морални и материални щети, отстъплението му от Куба изглеждаше унизително. Но дали външната форма съответства на съдържанието ? Точно след една година е убит американския президент и досега се води спор дали една от причините не е неговата нерешителност в дните на Карибската криза, т.е. дали не е убит от своите. След още една година (есента на 1964 г.) си отива и Хрушчов и за неговата снемане достоверно е известно, че става дума и за волунтаризма при разгръщането на кризата. Но има и още нещо, което говори в полза на поне равенство в изхода – САЩ бяха пред прага на тотално унищожаване, докато със Съветския съюз това можеше да не се случи.

Ето за какво става дума.

На 1 октомври, на помощ на съветската групировка в Куба и за по-успешно прикриване на морското направление, е изпратена група от 4 дизелектрически подводни лодки на Северния флот (проект 641 или FOXTROT по натовска класификация) под командването на капитан І-ви ранг Виталий Наумович Агафонов (операция „КАМА”). На всички лодки има атомно оръжие. С цената на огромни усилия, за три седмици отрядът преодолява без да бъде открит три последователни подводни отбранителни американски линии и се появява в района на Бахамските острови. Тук е последната отбранителна линия и при нейното преодоляване нарушението е засечено без да се открие групировката. За нейното откриване е вдигнат на крак целия (без изключение) атлантически флот, заедно с корабите на Бреговата охрана. На всяка съветска подводница се падат по 50 надводни кораба, 3 самолетоносача и до 100 самолета и хеликоптера (!!). Такова противоборство световната военноморска история не помни. Като резултат, три лодки са открити проследени и принудени да изплават за дозареждане на акумулаторите. От четвъртата (бордови номер Б-4) няма и следа. На тази лодка е и командирът на отряда капитан Агафонов. Тя е взела курс към Ню Йорк. На 27 октомври (!) Б-4 достига траверса на Вашингтон и столицата на САЩ попада в дистацията на истрела. От тук нататък нищо точно не е известно. Смята се, че Агафонов е радирал с открит текст : „За пуск съм готов. Чакам заповед”. Вероятно американците са прехванали откритата радиограма и това се е оказало „черешката на тортата” – от тук нататък или компромис или Апокалипсис. И разумът е наделял. Човечеството е спасено.
image

Нека отдадем нужното уважение на подвига на съветските моряци, които в неравното противоборство загубиха за 21 дена по 50 килограма от теглото си, но поставиха на колене своят могъщ враг. Може би затова, когато трите лодки изплават в окръжение на американските кораби американските моряци ги посрещат с ръкоплескания и приветствени възгласи.

Умната сила винаги се уважава !

Съветският съюз изпълни своя интернационален дълг и спаси братска Куба. Тя и досега е свободна социалистическа държава.

Нека споменът за Великата държава не само да ни топли, но и да ни учи какъв е начинът за „диалог” със Световния хищник, и че в този диалог няма никакъв компромис, освен компромиса на „равната сила”.
цитирай
23. x111 - Моето субективно мнение
07.01 15:55
За разните подпалвачи на войни сред политическия и интелектуалния елит,разните "ястреби на незнам си какво" и прочие "месии"-идиоти:си има специализирани заведения и терапии.Няма нищо срамно в това.
Войната е безпрецедентен ужас и не е играчка или място за избиване на комплекси,предизборни кампании ,"пи-ар"и.т.н.,както за деца,така и за възрсатни.
Това се отнася преди всичко за така наречената "журналистическа гилдия",разните "аналитици" и пропагандни жълтури,които са основния провокатор,подстрекател,манипулатор на такива ситуации,но после не носят отговорност за делата си.Свободата е условност,не е свободия и анархия,с нея трябва да се внимава много.

Решение на всяка конфликтна ситуация е възможно с помощта на разума,с помощта на компромиса.Нормалните хора разсъждават именно по този начин.

Богоизбрани народи,нации и хора няма и никога не е имало,няма и да има.

Бог и ангелите-те са си на Небето.
цитирай
24. x111 - Какъв извод можем да направим от разказаната история на полковник Гиндев?
07.01 16:20
Ако такива като Айзенхауер бяха преодоляли политическото си его,манията си за величие и шовинизъм-всичко това нямаше да се случи.
Световната политика не може да бъде шантаж и гавра с психиката на хората.И когато си на отговорен пост винаги трябва да мислиш за евентуалните последствия от собствените си действия.

Пример: Виктор Юшченко беше натрапен на собствения си народ в качетството на президент на Украйна,с помощта на прозападен и антируски преврат през 2004 г. Юшченко обяви,че първата му международна визита ще бъде в Москва. И въпреки всичко, там той беше приет официално с необходимото уважение и разбиране,полагащо се на всеки високопоставен гост с ранг на държавен глава.
Владимир Владимирович не постъпи като Айзенхауер...
цитирай
25. x111 - Вътрешнополитическите проблеми ...
07.01 16:53
Вътрешнополитическите проблеми не бива да прерастват във външнополитически.
Както е написал Волтер в романа "Кандид или оптимизмът" от 1759 година : „И нека всеки сам да си копае градинката“.
цитирай
26. x111 - Дори на еврейските комитети по света им писна. "САЩ не се отличават от фашистите"
08.01 10:05
Президент США Дональд Трамп заявил о готовности нанести удары по 52 целям в Иране. Сатановский напомнил, что это военное преступление, сравнимое с деяниями фашистов. «Пока кого-нибудь из американского начальства за их художества не будут судить и по решению суда не вздёрнут, они следить ни за своими словами, ни за действиями не будут», — добавил политолог.

Президент США Дональд Трамп пообещал нанести «быстрый и сильный удар» по 52 историческим, религиозным и культурным памятникам Ирана, если будут атакованы американцы. Заявление прокомментировал экономист и политолог Евгений Сатановский.

Он напомнил, что удар по перечисленной категории объектов есть военное преступление, как и по гражданскому населению. Эксперт отмечает, что американская армия прославилась этим не меньше нацистов.

«Так что бомбардировки летающими крепостями городов Германии и Японии в войну, по результатам которых сгорели сотни и сотни тысяч человек, не говоря уже о Хиросиме и Нагасаки, были военным преступлением», — написал Сатановский на своём tg-канале «АРМАГЕДДОНЫЧ».

Политолог добавляет, что в вышеперечисленных ударах не было никакого военного смысла, за исключением запугивания местных и «предупреждения Сталина». Как и в применении напалма и дефолиантов во Вьетнаме. Это были самые что ни на есть военные преступления, подчеркивает эксперт. И всё прочее, чего в истории США море, начиная с Индейских войн, добавляет он.

Сатановский указывает, что армия США привыкла, что ей всё можно и судить за её преступления никого не будут. Единственное исключение — лейтенант Уильям Келли, устроивший массовое убийство в Сонгми. За это он получил аж три с половиной года под домашним арестом, указывает политолог.

«Эти привычки пора менять. А поскольку сами они их менять не будут, менять их надо снаружи. Немцам в Нюрнберге это предметно объяснили. Да и японцам на Токийском процессе», — считает Сатановский.

Он подчёркивает, что особенно опасно американцам угрожать храмам. Ещё свеж в памяти случай с операцией против сепаратистов в сикхском Золотом храме, отмечает политолог.

«Так что если Трамп, Эспер, который его комментировал, и прочее американское начальство думают, что разбомбив обозначенные объекты, имеют хоть какой-то шанс на выживание, думают зря. Да и Америке в целом придётся несладко. И тут кто будет виноват? Опять русские с китайцами?» — пишет Сатановский.

По мнению политолога, Трамп ляпнул по привычке, не думая, очередную глупость, не понимая, с кем и про что говорит. Но услышали его все остальные.

«Пока кого-нибудь из американского начальства за их художества не будут судить и по решению суда не вздёрнут, они следить ни за своими словами, ни за действиями не будут. И это есть факт», — подытожил эксперт.
цитирай
27. x111 - "Нашите ръководители никога ...
08.01 10:09
"Нашите ръководители никога не са се отличавали с особена далновидност"

Джоузеф Стиглиц,икономист,нобелист.Представител на американския мейнстрим елит
цитирай
28. x111 - Съотношението 4/96
08.01 10:52
Не може 4 % от човечеството да живее за сметка и едновременно да тероризира постоянно останалите 96 % или 70 % от планетата.Между двете стойности съществува обратна връзка!
Паразита и по-дребните паразити около него не разбират,че унищожавайки отаналия свят-унищожават автоматически и себе си.Аксиома.
Сега нека благодарят на иранците,че буквално пощадиха живота на хиляди американци в региона и в цяла Евразия.Всичко това е шоу,така си мисля,надявам се.
Но за своите безпрецедентни и безкрайно много престъпления
американския империализъм заслужава меко казано унищожение.Меко казано.
Не може една мутра,която си е самовнушила,че е "божествена", да тормози целия свят,а така наречените официозни "американофили" постоянно да им славословят идиотиите и глупостите.Такива хора не са никакви американофили,а безмозъчни глупаци-папагали,неуки типове,мракобеси,такива хора вредят на САЩ много повече отклокото всички оръжия по-света.
Мислещите и нормални хора отдавна са се разочаровали от ставащото и дори не изразяват публично позицията си.
цитирай
29. x111 - Услужливият глупак е по-опасен от ...
08.01 10:55
Услужливият глупак е по-опасен от враг.
цитирай
30. x111 - Една достойна позиция против вестникарския балон на "планетрания алхимик" Илон Маск,пи-ар,разбирач по всички въпроси
11.01 01:20
Нено Ненов Димов е български учен, доктор по физика, политик, министър на околната среда и водите, отричащ глобалните климатични промени в разрез с "научния консенсус".

"Научен консенсус за глобалното затоплянае"- научен консенсус- ЗвЪнци,една елементарна и съмнителна хипотеза. Доктор Димов е физик и отлично разбира манипулацията на една група лобисти.

Това е истинската причина да арестуват министъра.Интересите на "зелената мафия",целяща да унищожи въгледобива на планетата,а въглищата са най-достъпното,най-ефективното гориво. Именно то обезпечава в критични моменти енергийния суверенитет на една страна. Отдавна функционират технологии драстично намаляващи вредните емисии от въглеводродната електрогенерация.

Новая технология в США для угольной генерации на ТЭС.Высокоэффективная и экологичная
Схема таких угольных станции

Уголь:

1.Уголь это доступное по всему миру топливо,есть запасы угля в любой стране земного шара.Что гарантирует или хотя бы повышает энергетический суверенитет любой страны
2.С помощью современных технологий и комбинированных циклов можно резко снизить вредных выбросов одновременно увеличив коэффициент полезного действия угольных ТЭС
3.По основным критериям,а именно "выделяемая энергия сгорания-стоимость на одного тонна",уголь не имеет себе равных

Тецове работещи на въглища ,по-чисти от аптеки.Няма сажди,няма нищо вредно.
Има снимков материал:

https://bolgarttx.livejournal/280971.html

Алтернативната позиция на "консенсуса" :

История одного обмана, или Глобальное потепление

https://bolgarttx.livejournal/279075.html
цитирай
31. x111 - вестникарския балон на "планетрания алхимик" Илон Маск,пи-ар,разбирач по всички въпроси
11.01 01:33
Хубаво,че инженерите на НАСА си вършат работата. Маск е наел готови специалисти от НАСА и автопромишленността/губещата му компания Тесла до момента/,и има наглостта си приписва успехите на истинските специалисти.

От какво разбира тоя конкретно?Как да привлича пари,дългосрочни кредитни линии с нулеви лихви,тоест рекламен агент,пропагандон. Аз се съмнявам дали изобщо е чувал например за "линията на фон Карман". Типичен продукт на медийната пропаганда.
цитирай
32. x111 - "Бил новият Томас Едисон"
11.01 01:36
Глупости! Едисон има 1000 патента.Какво е изобретил Маск?Нищо. Шарлатанин.Медиен балон.
цитирай
33. x111 - Що се отнася до водния дефицит
11.01 01:59
Могат да бъдат пробити артезиански кладенци за временно решеване на проблема.
Защо правят хората на маймуни?
В сухата земя на Крим успяха да намерят вода,след прикриването на северното водохранилище от страна на украинците,та тук ли не могат?!
цитирай
34. x111 - Contra factum non datur argumentum – срешу факта не се дава доказателство
11.01 09:12
Политическите пристрастия тук нямат абсолютно никакво значение. Доктор Димов е условно казано "тъмносин", аз имам по-различни политически убеждения, но ние всички трябва да се осланяме на фактите и на научния метод когато става въпрос за хипотези и теории. Закостеняли догматици и "чугунени глави" нямат място при обсъждането подобни въпроси.
Климатът на планетата винаги е носил цикличен характер,дори и да има глобално затопляне,то не е доказана ролята на човешкия фактор в този процес.

"Димов не бил предвидил водното равнище преди няколко месеца,преди години продавал вода".
Тук специалистите ще се изкажат,юристи,едва ли самосиндикално без знанието на останалите ведомства,министъра на екологията може да определя водните квоти за промишлеността.
Трябва да се знае,че най-точната метеорологична прогноза е в рамките само на няколко дни, атмосферата е сложна и неподлежаща на прогнозиране система. Синоптиците ще потвърдят.Дори вкупом,в мрежа,всички компютри и суперкомпютри в света,т.нар ГРИД-мрежа, не са в състояние да предвидят относително точно : "какво ще бъде времето в рамките няколко месеца".Да не говорим за години. Това е невможно. Никъде по света няма такова чудо.


цитирай
35. x111 - Изобщо има много изкуствено насаждани митове.Отвсякъде стрес и гюрултия
11.01 11:13
Като се започне от "канцерогенната вреда на азбеста"-това е група от 40 минерала!Има вредни форми в азбестовата група,но има и напълно безопасни за човешкото здраве. Тук лобито на строителната химия си каза своето. И на практика евтин и с много добри физико-химически качества материал се первърна в плашило за обикновените хора.С цел да бъде изместен от пазарната конкуренция.
-Техническия коноп.
-"Комунистите избиха милиони,милиарди,утре ще станат трилиони"- Абсолютни глупости,всеки полуграмотен демограф се смее на подобни "разчети".Още повече има историческа фактология и документация. Това се отнася и за други политически системи.

-Истерията ХИВ/СПИН /Лобито на фармацевтичната индустрия/

-Чернобилската истерия.Сега във Фукушима. Същото, абсолютно непознаване на елементарни процеси,закони,гигантски преувеличена фактология,тотално невежество. Истината и последствията са коренно различни .Без да защитавам или отричам ролята на този вид енергетика.

-Вредата от ГМО-храните.Същите истерии. Пак тотално невежество.Нищо вредно не е доказано за ГМО-продукцията.Напротив. Оказва се,че при обикновената растителна селекция обмяната на гените е много по-голяма,отколкото при получаване на "страшните трансгенни организми".Съответно вероятността от очакваната вреда за човека е много по-голяма

http://scepsis/library/id_474.html

-Истерията анти-фастфуд хранене.Всяко нещо може да бъде вредно в опеределени количества

-Истерията около палмовото масло. Напоследък и боклуците от Италия...

-Американците или банкерите са виновни за световната икономическа криза от последните години.Това просто не е вярно.Тяхната вина е следствие/за съжаление те не го осъзнават/,но не и първопричина.Причината за кризата е напълно обективна,природен закон,все едно да се сърдиш на лошото време,или на вятъра.
И много други подобни психоатаки....
-Да и за капак на всичко вече има "Северна Македония" и ...Нидерландия

Приятели,радвайте се на живота и света около вас,правете любов,а не война,излагайте спокойно собственото си мнение и идеи,проявяйвайте иницативност,занимавйте се смело със творческа дейност,със сигурност имате талант ,никога не е късно за нещо позитивно,а на злобарите и психоатаките отвсякъде-майната им!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3090158
Постинги: 771
Коментари: 6074
Гласове: 7224
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Кризата предстои - една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 16 минута
20. Една продукция на Валентин Фъртунов с мое телефонно включване след 41 минута!
21. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
22. Искам да съм негър в щата Алабама...
23. Една продукция на Валентин Фъртунов - коментар по темата Беларус с мое включване след 31 минута!
24. "Четвъртата власт" една продукция на Валентин Фъртунов - мое включване след 18 минута
25. САЩ готвят спец операция срещу Европа
26. "Неолиберализмът" - една продукция на Валентин Фъртунов; моето включване е след 23 минута
27. Разпасаната либерастия
28. 3 мои участия в "10 степен по Рихтер" - една продукция на Валентин Фъртунов
29. Капитализмът изживява последната си криза
30. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie