Писмо от анонимен мой читател, което получих на пощата в блога ми! Разтърсващо:
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Майчице, даже не мога да преценя как да коментирам забележката за синовна неблагодарност, която индиректно отправяш към мен, пишейки за това, че заради мен е трябвало да станете жители на Пловдивска област (дали само заради мен), впоследствие 7-8 пъти сте пътували с вашия личен автомобил, за да ме закарате (и уреждате) да уча в Пловдив (ясно е, че и в средата на 80-те години на ХХ в. лицата до 16 години бяха абсолютно недееспособни, или казано с други думи всяко едно взаимодействие с обществени институции (вкл. училища, болници и т.н.) можеше да става само при изричното присъствие, предполагащо отговорно съгласие, на родителите)!
Наистина не зная, дали едно 15 годишно дете трябва да се чувства виновно пред родителите си, заради това че те са направили някакви усилия за неговото бъдеще (и дали децата трябва да играят единствено ролята на безплатна работна сила, която може да бъде използвана до краен предел, далеч от контрола на обществото)? Но аз наистина през целия си живот на дете съм се чувствал виновен, заради това че вечно ядосвах и нервирах баща си, че никога нищо не можех да направя, така както той го искаше и си го представяше. Заради което непрекъснато получавах интензивни нервозни ругатни, характерни за един алкохолик, който в конкретния момент не е под въздействие на чашката. За него подобно поведение може да е било нормално, в смисъл, че и него са възпитавали с такива методи, но в крайна сметка, той бе и един от активните представители на новото поколение образовани хора, които въвеждаха на практика един нов начин на живот, по който днес така силно копнеете.
Може би и теб съм разочаровал като дете, заради това че не можех да те защитя пълноценно от онзи алкохолизиран звяр, който нахлуваше в къщата ни около полунощ (на другия ден трябваше да ходим на училище), след което задължително имаше сеанс на мощно пиянско заяждане, често придружено от побой над милата ни майчица, която просто нямаше как да защитим, заради това че бяхме твърде слаби и беззащитни малки дечица. Споделям съм ти, че по това време най-съкровената ми мечта бе да порасна физически, за да мога пълноценно да застана пред пияното чудовище и да му изкрещя с пълна сила: „Не бий майка ми, нямаш право да го правиш“! Ако си спомняш, точно такава сценка се разрази една нощ, след което човекът с алкохола каза, че ще ходи да се беси! Веднага му намерих и въже, но междувременно той позорно се отказа от намерението си (уж бил мъж)!

Знаеш, че многократно, докато бе млада, съм ти предлагал да се разведеш! За добро или за зло, ти не го направи, аргументирайки се с това, че колкото и да е лош един съпруг, той е необходим в едно семейство!
Никога като дете не съм искал да те натоварвам с моите лични проблеми и преживявания, предвид на твоето собствено критично тежко (от моя гледна точка) положение, затова никога не съм ти споделял, че изпитвах панически ужас от вида на този разярен алкохолик, който буквално съсипваше живота ни. Дали съм виновен, че като дете съм разглеждал нещата по този начин? Не зная! Аз бях по-големия от синовете ти, но нищо не можех да направя, за да те защитя! Тогава не съм могъл да разбера чувството, което изпитвах, но днес зная, че лекарите наричат това крайна форма на страхова невроза! А все още бях само един непълнолетен юноша.

Днес по тази причина, когато имам съприкосновение с пиян човек отново ме обхваща един неконтролиран страх, от който не мога да се отърва по никакъв начин! Сигурно си забелязала, че в отношенията си с останалите мъже съм изключително плах и свит, чувство което обаче понякога избухва в нервозни изблици, от които и сам потръпвам след като съм се успокоил! Оттук и този неприятен за мен навик да говоря с жалостив, почти умоляващ, глас (приличащ на педерастки) с хората наоколо, което интуитивно ме поставя в подчинено положение спрямо мъжете около мен. Може би това бе и една от причините впоследствие да не искам и да не успея да се задържа в бизнеса – винаги вътрешно смятах, че на всички трябва да угаждам във всичко, за да ме харесат и да не ми се „карат“, така както бе в детството ми.

В тези условия, за мен като подрастващ имаше две алтернативи: или да остана около вас наоколо след като порасна, или да търся всички възможни начини, за да се измъкна завинаги колкото е възможно по-далеч от средата на родителското семейство!
Предполагам, добре разбираш, че при първия вариант най-вероятно след някоя и друга година щеше да се повтори случаят, характерен за много домакинства, в които се сблъкват алкохолик в тежка форма и друг (в мое лице), който ненавижда подобно състояние на неубоздано алкохолно опиянение, но пък вече има и механизмите за пълноценна реакция (понякога твърде крайна и отчаяна) срещу изпадналите в алкохолен делириум (виж от този линк за подобен случай: https://www.24chasa.bg/novini/article/6741852)!

Затова ми се струва, че всички трябва да сме благодарни, че се реализира именно вторият възможен сценарий: през всичките си юношески години съм правил всичко възможно, за да „избягам“, колкото се може по-далеч от този мой кошмар от детството (в случая съм бил и в известна степен егоист, защото те оставих сама, но постепенно с годините ти започна да споделяш, че пиянството му вече не е толкова страшно, което пък ме караше да се самоуспокоявам, че не те предавам толкова безнадеждно, като се отдалечавам от теб). Разбирах, че за да постигна това, трябва неистово да уча и аз наистина учех денонощно в Пловдив! Дори не можех да си помисля, че някога ще ми се наложи да се върна и да заживея близо и покрай него! Това за мен бе един истински потенциален кошмар! Във всичките случаи, когато съм се прибирал, е било само заради теб! Но пък от друга страна, това мое предателство към теб съм се опитвал да компенсирам винаги с мощни (от моя гледна точка) финансови инжекции по всякакъв повод и без повод, с което поне малко да те умилостивя, затова че не останах близо до теб, за да те защитавам и закрилям от звяра около теб!

Така изглеждат нещата от моята позиция! Наистина! Сега, когато вече и аз остарях, разбирам, че съм останал неразбран, че в твоите очи все пак съм едно неблагодарно копеле, което вместо да продължава да налива финансови инжекции, просто реши да се опита да заживее живота си така, както сам го разбира – без непрекъснатите терзания, подклаждани впрочем много изкусно отстрани, че не съм добър син, и други подобни.

Пак казвам, от моята камбанария направих всичко (и много повече), което бе по силите ми, така че днес всички да сме живи и сравнително здрави, да живеем в сравнително благополучие! А това че ще останете недоволни от мен докрай, така както усещах непрекъснато, че бяхте недоволни и докато бях дете, това не мога да променя, уви!

Ето, сега пред мен изплуват спомени, споделени от теб, затова че например в Балчик през 1997 г. сезонът едва ли не щял да се провали, ако вие не бяхте там, за да ми помагате! А пък моите мотиви бяха съвсем различни, и наистина съвсем на последно място бе това, че няма да се оправя без вас - спомняте си, че плащах заплата от по 200 долара на месец в Балчик на всеки от вас, плюс всички останали разходи за сметка на хотела, докато в същото време като учители вашите заплати бяха десетократно и с повече по-малки от тези суми. В случая с Балчик просто исках да намеря другата, по-различна форма, за да ви напомпам с допълнителни финансови средства. Спомняте си, че докато бях ерген често по моя инициатива и за моя сметка събирахме родата - и от мъжка, и от женска страна - на обилни гощавки с чевермета, Същото бе и при многобройните ти идвания за гледане на Таничка - едно такова идване от няколко дни ти осигуряваше много повече доходи от цялата ти месечна заплата! Същото бе, когато плакахте пред мен, затова че брат ми вече не иска да дава пари, за да довършите къщата в Хасковско, която той ви убеди да строите, след което въпреки че за мен бе много трудно, успях да осигуря финансиране, за да я покриете и обзаведете (да си припомним, че по онова време учителските ви заплати бяха между 5-15 долара месечно в зависимост от курса на валутата, а къщата ни струваше няколко десетки хиляди долара)!

Много съм изморен от неразбирането наоколо! Сигурно вината е най-вече в мен! Все пак, имай предвид, че тези редове са написани от един много болен човек, който вече около 15 години е официално признат за инвалид, а преди това десетилетия се е чувствал болен и изморен от живота, без да разбере каква е причината (знаеш, че туморите се развиват много бавно, и ако например когато си на 5-6 годинки някой те удари с камък отдясно по главата зад ухото, раната набира много дълго, постепенно затискайки мозъка и правейки ежедневието ти все по-непоносимо, без да разбираш какво се случва с теб), чувствайки се заради това виновен пред всички около себе си, включително и пред вас!

......

Казус:

Към теб се обръщат много близки хора, на които имаш пълно доверие, със следната молба: започнали са да строят къщичка в провинцията, вече са вложили около 2 (две) парички в собственоръчно добити строителни материали, още около 8 (осем) вложени парички са им предоставени от техния ортак в строителството, който обаче изведнъж е загубил интерес да продължава изграждането на къщичката, въпреки напълно реалната опасност строителният обект да остане недовършен. Тези 8 (осем) парички, предоставяни до момента за строителството от страна на ортака са част от свръхвисоки доходи (стократно по-високи от средната заплата за България за онзи момент), които един много млад човек, работещ първата си сериозна работа в живота, получава изцяло благодарение на това, че съм го уредил на тази свръхплатена работа, гарантирайки за него с името си пред работодателя чужденец - мой много добър приятел.

Веднага реагирам на молбата на тези мои много близки хора, на които имам пълно доверие, като ги уверявам, че до завършване на строителния обект ще поема абсолютно всички финансови разходи, така че да забравят за тревогите и безсънните нощи, заради невъзможността да довършат начинанието. До приключване на обекта са вложени още около 20 (двадесет парички). Къщата е на два етажа, два гаража и задгаражни стаи. Формално имотът е разделен на три части.

Тези мои много близки хора, на които имах пълно доверие, живяха във вече завършената нова къща около две десетилетия, както и ползваха дворното място за добиване на собствена селскостопанска продукция, от чиито плодове се ползваха на сто процента през всичките години (през целия период на стопанисване на градината не съм получил нито една зеленчукова консерва или някакви пресни плодове и зеленчуци от нейните реколти). Текущите поддръжки (смяна на покривни керемиди, на дограма и др. подобни) са финансирани почти изцяло с мои средства, въпреки че не пребивавам в този дом, за изключение на няколко месеца в края на 90-те години на ХХ в.

В годините около влизането на България в ЕС, когато цените на недвижимите имоти рязко скочиха, многократно предлагах на тези мои много близки хора, на които имах пълно доверие, да се отървем от имота на пиковите значения на цените. Получавах категоричен отказ на тези свои предложения! Както е известно, от 2008 г. светът продължава да затъва в ескалираща дефлационна криза. И ето, че преди около пет години тези мои много близки хора, на които имах пълно доверие, решиха, че вече няма да живеят в тази къща и се преместиха в друго населено място.

В момента къщата стои неизползвана, като алтернативите пред съсобствениците са следните (моля, дайте мнение, кой от вариантите е най-адекватен на сложилата се ситуация):

1.       Да се направи капитален ремонт и да не се продава, въпреки че никой не живее в нея.

2.       Да се остави, сама да се разруши и да не й се правят дори текущи ремонти.

3.       Да се продаде, като всички приходи от продажбата останат за ползващите я в последните две десетилетия, без значение кой какво е плащал за поддръжката на обекта.

Друг отговор, който евентуално за вас е най-очевиден: ……………………………………