Признавам, че онзи ден бях същисан от откровението на министър-председателя, когато той в прав текст призова българите да „садят картофи“, за да не били зависими от все по-раздуващите се цени.

Веднага правя уточнението, че детството ми премина именно по картофените (и тютюневи) ниви и прекрасно разбирам за какво става въпрос, но все пак признанието за пълното поражение на държавата в борбата със съвременните предизвикателства ми дойде в повече.

Факт е, че в рамките на настоящата парадигма за социално-икономическо развитие, все повече българи ще бъдат поставени в условия, граничещи с полугладно съществуване. Действително, земята може да се превърне в тяхната единствена опора и надежда за изхранване на децата им. От друга страна, да не забравяме, че живеем в началото на XXI век и приказките на властта за окончателно връщане към Средновековието все още звучат плашещо и някак си не на място.

Този устрем към деградацията беше предначертан още преди две десетилетия, като всяко „демократично избрано управление“ даде своята лепта за пълното оскотяване на съвременния българин и превръщането му в същество, борещо се единствено за личното и това на децата си физическо оцеляване.

Зората на промените ме завари като начинаещ студент и издиганите лозунги, че с натрупаните спестявания на всеки обикновен работник "трябва да му се позволява да си купи последната марка Мерцедес", ми звучаха напълно справедливи и резонни – по това време хората страшно се нервираха, че държавните мъже се возят на германските возила, а обикновеният народец трябваше да се задоволява най-много със скромната Шкодичка.

Но очевидно, че сметките излязоха криви, тъй като се оказа, че вместо да се обзаведе с най-новите достижения на цивилизацията, българинът бе принуден да се преквалифицира в обикновен берач на маслини в някоя от плантациите по Средиземноморието, демонстрирайки по този начин придобитите робски навици, така добре развивани в едно петвековно „присъствие“.

Манията за ИНДИВИДУАЛЕН успех, характерна за последните години на т.н. „развит социализъм“, впоследствие се превърна в отчаяна битка за индивидуалното спасение, което ни докара такива уродливи явления като мутризацията, партийната партизанщина и пълната абдикация от проблемите на общността.

Днес виждаме пръкнали се тук-там оазиси на материалното благополучие, на фона на един оскотял народ, заровил поглед в картофените ниви на своето отчаяние от безперспективността на битието си.

А както по-старите знаят, битието определя съзнанието, така че чувството, че са ни прекарали се засилва с всяка изтекла секунда. Засега се търси клапана, от който парата да бъде изпусната в пространството на нажежените ни страсти.

Потенциалните виновни за адското ни положение, са най-разнообразни – от циганите и турците, до петрола на Лукойл.

Но никой не смее да се огледа вътре в себе си и да направи инвертаризация на собствената духовна пустош, за да оцени, че в повсеместната битка да преметнем хората около себе си, май сами останахме прекарани от държави, които довчера с презрение наричахме „загниващи“.

Последните, подхвърляйки ни по един чифт дънки и лъскави картинки на някакви брички, ни накараха да си повярваме твърде много и от швейцарците на Балканите да се превърнем в грубо консуматорско общество, интересуващо се единствено от разни блестящи дрънкулки, докарани от близки и далечни територии.

Днес, когато стоим в ъгъла на световното обществено развитие, за пореден път се самоуспокояваме, че поне имаме земя, която да ни храни.

Пропуска се една подробност, че тези плодородни почви искат много пот и огромни мъки, още повече - след принципния ни отказ да се кооперираме за получаване на по-добри добиви, чрез прилагане на съвременна механизирана техника, а не на рало и мотика!

Но след като сме се хлъзнали по спиралата на човешкия регрес, явно това е единствената алтернатива, която са запазили за нас „цивилизаторите ни“ - така ласкаво прикоткали ни преди двадесетина години и впоследствие захвърлили ни на бунището на историята, отекчени от балканската ни продажност и раболепие.

Така че, съдбата ни е такава, каквато сме си заслужили!

Дано някога в бъдещето, следващите поколения повторят подвига на предците ни, които „само за няколко десетитетия постигнаха това, което други народи и при други условия изградиха за столетия“.

Дано!

Какво да кажат майките и бащите ни, преминали през мелницата на Втората Световна и после - строящи комунизъм под дулата на източните "цивилизатори".
Скоро разговарях с вой колега-американец, който недоумяваше защо не можем да се справим с един важен за здравето на нацията проблем. "Вие имате наследен колективистичен дух от социализма!" - настояваше той. А усмивката му увяхна след ироничната ми забележка, че нищо не е разрушило колективистичния дух на обществото както социализма. Просто защото социалистическия колективизъм се оформяше под команда! Докато самосъзнанието на човека не опре до мисъл за самоорганизация - нищо не може да си получи. Ние никога няма да бъдем така сплотени като японците / защото сме подчинени на индивидуализма в западната култура /, но поне можем да осъзнаем някои факти на съществуването си, които да ни тласнат към малко повече почтеност в отношенията...
Хубав постинг! Четох с удоволствие!

Колко да чакаме "докато съзнанието на човека не опре до мисъл за самоорганизация"?

Благодарности за мнението!

не обича земята, която го изхранва. Гледа все на готово да взима от магазина или пазара. Нямам предвид живеещите в градовете, а доскоро трудолюбивите селяни. Социализма уби желанието на българина да обработва собствената си земя и да се радва на плодовете на труда си.
Хубава публикация. Дано има още такива.

Ех, г-н Хитов... от кога коментарите ми спрямо вашите постове се опитват да докажат че проблема си е на нас, в нас, в хората които живеем на тази земя. Че проблемите ни не идва от фиска, от макроикономиката, а от нас самите - в това което сме се превърнали. И тепърва предстои.
Основната доза проблеми на обществото ни не са толкова икономически, колкото философски и морални.

Иска всичко на готово. Добре, че все още има села, чийто жители не са забравили да обработват нивите си. Има и хора, които се надяват единствено на своето производство. То ги изхранва, че и им остава за продан. Тези хора никак не са малко. Хленчат само готованците. Преди 1989 година, селяните станаха граждани, заселиха се в градовете и забравиха да орат. Продадоха си нивите и си купиха луксозни автомобили и апартаменти, едните ги карат по курортите, а другите(апартавентите) дават под наем. Така селянинът се научи да не работи.
Картофите на пазарни цени се движат от 0,50 лв до 1,00 лв за килограм български картофи. Вносните са по-едри, по-бели и по-скъпи - 1,50 -2,00 лв/ кг.
Прав е Борисов, който не му отърват цените, да си сее картофи за консумация.
То, сеенето лесно, ами ваденето е трудно, трябва да се копае и да се изкара картофа от земята, то мръсотия - до шия. Затова хленчи българинът, скъп му бил картофа. Ами ...има доста работа по този картоф. Уффф, пак за работа говоря.

Идеята за реставрирането на българското земеделие никак не е лоша. Не в онзи кооперативно текезесарски вариант, а в нещо по съвременно. Модерно кооперираане на собствениците на земи, добро менажиране ,финансиране и стратегия за развитие и ръст. Няма лошо. Имаме земя, но не я обработваме. Климата позволява , но мързела забранява. Малко изказа на
Борисов е нешлифован, затова интервюто стана смехотворно, но в основата идеята е добра.

Изказа на Борисов е безумен. Това е изказ на малограмотен човек, който си мисли, че Държавата е фирма! И трябва да се управлява по същия начин! Със "забавния" си и "разбираем за всички" изказ той набързо ликвидира обществените отношения, част от които е разделението на труда. Интересно всички, като започнат да се "самозадоволяват" (сиреч да вършат това, което не разбират), какво ще се случи с производителите, търговците и т.н. За Борисов тези неща са прости и лесни, като за всеки малоумник, който счита, че морето му е до колене и хей го дей, ще го преплува на раз... Той пак ни вкара във формулата на оцеляването, а не на съграждането, което тарикатски остави за себе си с безконечно припявания рефрен за магистралите, които ще построи....
Не е мързелив българския народ. Просто няма кой да го организира и да развее пред него знаме, а не кокал! Ако някой си направи труда за един точен анализ - при този хаос, липса на организация, ниска степен на технологично развитие и мизерно количество вложени средства - може да се окаже, че ефективноста на българина е една от най-високите в света!

Дали пък защото всеки си отглежда нещо - икономиката ни не е на това джудже. Нали първо трябва да продаваш в родината тези картофи пък след като има излишък те да се изнасят. Но след като потребелението е ниско - тогава как ще се замогнеш за да изнасяш. Бойко поне да беше направил организация за изнасяне на плодове и зеленчуци.. Но не.. Целта е да има безработица - иначе заплатите в заводите на олигархията ще трябва да нараснат - щото ще имат недостиг на работници.. Пък и земята може да поскъпне пък те смятат да я налапат цялата.. И много са смешни тези граждани дето казват че имало пустееща земя, къде е, за колко я дават, и каква ще е инвестицията за да изкараш поне чисто 5000 на човек на година - и колко ще са разходите - семена, тор, трактор, вода.. ?????? - хайде

Не е лоша идеята на премиера - да се върнем към земята и да си сеем картофи за изхранване. Някои още помним как става това, все още имаме градини, които се обработват...
Но както е тръгнало ми идва и друга идея - да вземем да изоставим колите и да впрегнем по едно магаре? Така няма да се оплакваме от скъпите горива...
Може също да преоткрием газените лампи и свещите - така хем ще икономисваме от електричество и няма да са ни виновни енергоразпределителните дружества, хем няма да има телевизия и компютри, та ще има повече време за любов в семейството... Което пък ще реши демографския проблем...
За щастие течащи реки все още имаме, та ще има и къде да се пере...

Явно правителството не смята да ни осигури нормални условия на живот, затова ще караме както стотици години са оцелели нашите предци!

Прав е автора - в последните години май все по-упорито се опитват да ни върнат в Средновековието и засега се справят доста добре...
Хубава статия, поздравления за автора!

На село е най-добре, защото е спокойно, сред природата и говедата и пчеличките
и кокошките и други животинки се живее екстра. Благодатна ни е земята и ражда
вкусни неща, не като чужбината. На село, смело!

Ами според неговата логика всеки трябва да си изкопае и един нефтен кладенец, и да си организира малка електроцентрала, и една бара да си пусне до вкъщи.
Поздравления за статията!

Интересни предложения - дано стигнат и до кабинета на министър-председателя!
Поздрави!

Само петрол не предлагайте, че утре някой ще ни завиди и ще дойде с авиацията да ни освобождава!

Само не разбрах (може би модераторите ще ми обяснят) как така само за няколко часа общо 116 човека са гласували за постинга и то така, че съм на кръгла нула.

Моля, хакерите, не ме атакувайте с Вашата любов, защото явно алтернативната омраза е още по-силна.
Все пак, благодаря и на добрите и на лошите и пожелавам да си намерите други полета за предстоящите битки!

И при мен същото положение, само че са успяли да ме запратят на -15. Странно с кои статии се случват тези неща. При всички положения за мен е чест да сме в един и същи кюп! За съжаление по този начин статиите потъват в забвение и трудно може да попадне на тях случайният читател.
http://dokumentalni.blog.bg/politika/2011/03/22/libiia-kydeto-se-odiraha-kotkite.713655

Закона гласи, че всичко което е под земята е държавно, както и водата... :)