Дълго се чудех дали за пореден път да пиша за неща, за които биех камбана още преди няколко години! Тогава, както и сега, маститите икономисти подминаваха всичко написано с пренебрежение: та кой бе авторът на тези предупрeждения – някакъв блогър, губещ времето си уж в изучаване на измислената от него системна глобална криза.

По това време всички "авторитети" говореха за временна рецесия, която трябваше да отмине както ланшния сняг (не случайно като контрапункт на тези „пророчества“ избрах за снимка на блога снежния човек на кризата, който така и не се стопи за изминалия четиригодишен период).

Трудно е да се пише единствено за бъдещите поколения – днешното трудното те разбира, а ако нещо все пак идва в съзнанието на управляващите, то е чувството, че с текстовете си заплашвам някакво изградено вече статукво, заради което трябва да работи ятаганът, решещ всякакво инакомислие, досущ като тъмните времена на кафявата чума, вилняла в Европа преди шест-седем десетилетия.

И като споменах Стария континент не мога да не споделя мнението си за „резкия“ според някои дремещи икономисти, обрат в дълговата криза на еврозоната, свързан с поредната страдалка (този път Италия), проблеми изникнали отново сякаш от небитието.

Всъщност, действително нищо особено не се е случило – глобалната икономическа криза по света преодолява етап след етап, носейки със себе си свиващо се съвкупно търсене, свързано с изчерпаването на кредитния механизъм, осигуряващ измамното благополучие от последните три десетилетия.

Преди няколко години този механизъм достигна критичния си потенциал, което изкара на повърхността проблемите, така силно изненадали някои (забелязвате ли, че вече не задавам резонния въпрос: след като не разбират от икономическо развитие, защо управляващите по света продължават да ни тормозят с присъствието си?).

За всички стана пределно ясно, че на Евросъюза само с Гърция и Португалия няма да му се размине. От няколко дни на дневен ред е Италия (скоро Испания), която има колосални, спрямо южните ни съседи, задължения, но малко по-благоприятно разположени във времето. Бюджетът на тази страна няма как да бъде балансиран, както обещава Берлускони, поради простата причина, че камъкът на шията вече е непосилен и всякакви „комбинации“ за скриване на реалната картина не струват и пукната пара.

Повтарянето на сценария от гръцката драма също е немислимо, не само поради несравнимите мащаби на двете страни, а и заради една друга причина, която никой не желае да коментира на глас: към днешна дата европейските банки просто не са в състояние да преживеят още едно-две съществени съкращения на своите краткосрочни активи (дълговете за едни са богатства за други).

Има и друг проблем: за да отпуснат кредитите към нефинансовите институции, банките често сами са влизали в определени дългови отношения, които засега поне никой не е отменял! Затова резонният въпрос е: кой и как ще покрива тези задължения, ако краткосрочните активи изведнъж се „реструктурират“ на дългосрочни?

Въобще, възникват маса други питания, за които плитките еврочиновнически главици засега дори и не предполагат, че предстоят да изплуват на дневен ред, но от това проблемите не изчезват, а само се отлагат, което гарантира единствено по-нататъшното им задълбочаване и развитие.

Вече ми става наистина криво, че нашите предупреждения и прогнози се изпълняват изцяло, включително и тази, че ако своевременно не се решат потенциалните по онова време проблеми с дълговете на някои страни, ситуацията ще застави европейските бюрократи да действат хаотично, като реакция на възникващите пробойни, изсипали се неочаквано за онези с лъскавите костюми.

Днес виждаме спешни заседания, среднощни срещи и недоспали неадекватни „герои-страдалци“. Пълен театър на абсурда!

Дайте съвет какво да предприемем, за да бъдем чути? Ние действително разполагаме с уникална икономическа информация, която в момента не е нужна на никому сред управляващите.

Опитът да я прокараме на по-високо ниво предизвиква само раздразнение и още по-силна неприязън спрямо нас!

А времето неумолимо отлита, отнемайки и последната надежда, че разумът може да победи в битката с агресивното невежество и просташкия непукизъм за съдбата на милиони обречени създания.

Това е борба с вятърни мелници. Самият ЕС като организация взимаща решения, е крайно тромава и неефективна. Убеден съм че с Гърция ще се справят... с наливане на още пари, разсрочване... шикалкавене. Но ако на хоризонта и Испания тръгне да фалира, вече ще стане крайно сложно. И в окото на предстоящата буря, разумните и предвидливи мнение, като вашето ще отстъпят пред крайните, агресивните, краткосрочни решения. Хората които ги изповядват обливат с помия, лъжи, подигравки, тъпота, алтернативните решения... А обществото харесва такива "лидери". Поне нашето със сигурност.

Жалко за такова общество!
Поздрави!

Ако някои чете и мисли ще има ли продажба на дялове от държавата ,траншове ,"спасителни" мероприятия,как ще ни извадят залъка от устата?

Банките държат ного непокрити с реални стоки пари. Тези пари трябва да бъдат похарчениза реални стоки като се принудят собствениците им да ги продадат на безценица. В много технологии са вложени нереални средства и тяхната възвращаемост е проблемна. Въпреки че тези технологии не могат реално да донесат печалби на ползвателите им, обществото трябва да бъде излъгано да ги заплати. И който се опитва да се противопоставя на тази стратегия бива оплюван или военно смачкван. За това се плаща на лидери лъжци провеждащи стратегията. За тях работят болшинството "демократични " медии.
Рейтинговите агенции и финансови светила по команда дават сигнали за да осигурят печалбите на банките и предпазване на долара от срив. По този начин много пенсионни фондове и частни инвеститори се борят с химери за да запазят спестяванията си. ....и т.н.