Кризата в България ще продължава още достатъчно дълго време. От гледна точка на икономическата теория нейната причина е в това, че пада съвкупното търсене, напомпано за времето на раздуване на финансовите „балони” по света.
Основен източник за такова напомпване беше конкретен външен фактор – ръста на аналогичните „балони” на световните пазари, между които ръста на недвижимите имоти, на енергоресурсите, както и други фактори: например общия ръст на различен по вид активи, които можеха да се използват като залог за получаване на кредити.

В крайна сметка, до началото на есента на миналата година, в нашата страна бяха надувани всякакъв род икономически „балони”, като след това, във връзка с постепенното изчерпване на техните външни източници (да не забравяме, че всички банки опериращи в България не са български), започнаха постепенно да „изпускат въздух” (напр. пазара на недвижими имоти).

Но, тъй като самото напомпване продължаваше достатъчно дълго (от края на 90-те), то съответна промяна се очаква за цялата структура на системата от икономически отношения в държавата ни. А това, на свой ред, може да доведе до куп сериозни проблеми.

Основния сред тях е принципната промяна на стереотипите.

Действително, в продължение на около десет години (от момента на началото на икономическата и валутна стабилност в България и свързания с нея икономически ръст, който постепенно премина в издуване на „балони” в икономиката), притежаването на практически всякаква по-голяма или малка собственост почти автоматично носеше печалба – достатъчно бе чрез нея да се вземе кредит или да се емитират акции.

За връщане на кредитите никой не се тревожеше – ръста на капитализацията почти винаги покриваше всички загуби. Съответно цялата предприемаческа дейност се свеждаше до това, използвайки всякакъв – паричен, административен или силов (мутренски) ресурс, да се получи бленуваната собственост и да се почива на успеха.

Да се управлява такава собственост беше безсмислено: за какво да правиш усилия за увеличаване на печалбата с някакви жалки проценти?

Разбира се, намираха се отделни трудови маниаци, но на тях като правило не им се отдаваше дълго да продължат дейността си по сериозен начин, тъй като те се занимаваха именно с бизнес-проблеми и не винаги успяваха да разберат, когато другите, по-оправни хора, овладяваха собствеността и бизнеса им и оставяха непоправимите романтици в трета глуха - с малък и безперспективен дял от растящите пазари.

Но ето, че ситуацията се промени, при това достатъчно радикално. Какво да се прави в тази ситуация?

За десетилетие бе пропиляно цяло поколение потенциални управленци, тъй като никой не ги допускаше до реалното управление на бизнеса (представителите на това загубено поколение често имаха „странни идеи” – например парите, които всички „прилични” хора харчеха на Лазурния бряг и в Лондон, те искаха да бъдат инвестирани в някакво „митично” развитие). Даже тези, които имаха изходна квалификация, я загубиха.

Днес финансовите потоци се контролират от хора, които са привикнали да изсмукват от бизнеса доста добри пари, и цялото им умение да ръководят се свежда до жестока „преса” върху подчинените с цел това изсмукване на средства. Подчинените, от своя страна, също не са свикнали да се занимават с антикризисно управление, но за сметка на това добре знаят, как от големите потоци да пренасочат свое малко лично ручейче в посока към собствените си сметки.

В резултат, днес цялата страна се занимава само с едно – обсъждания по темата, кога ще се върне щастието?
Още през есента властта и свързаните с нея икономически авторитети, обясняваха, че тъй като кризата е циклична (впечатлението бе такова, че за финансови „балони” те не бяха чували никога преди това), то е неизбежен близкия ръст - в началото на Запад, а след това и у нас. И споровете бяха само за сроковете: лятото на тази година, есента или (какъв ужас) зимата-пролетта на 2010 г. Да отбележим, че нашите икономисти в това отношение не отидоха много по-далеч от световно известните „предсказатели” на кризата, които, буквално в последните дни, започнаха отново да говорят за достигане „на дъното”.

Истинските икономисти (но рядко търсените в общественото пространство), които изучават реални икономически процеси, а не абстрактни модели, имащи слабо отношение към реалността, смятат, че кризата едва сега започва.
За нашата страна тя (кризата) никак не може да бъде стопирана, докато икономиката не достигне нивото от началото на това десетилетие (когато започна издуването на „балоните”), а от тогава, по формални показатели икономиката нарасна до два пъти. А какво е нивото на свиване до този момент, знае всеки интересуващ се от икономически процеси.

От друга страна, никой не е казал, че след достигане на предишните нива (от началото на десетилетието) спада ще спре. Т.е. спада може да бъде преустановен, само ако управлението не остане на днешното примитивно равнище, а икономическото управление на държавната политика бъде променено кардинално. В противен случай не се виждат никакви основания за оптимизъм.

Достатъчно е да се каже, че икономическия елит от бившето управление на страната (пропуснало покрай себе си кризата), реши за себе си, че лично то не е виновно за нищо, тъй като кризата е външна за България и то не е имало ресурсите и възможностите да я предскаже. Тук трябва да отбележим, че „старшите” колеги от различните световни икономически и изследователски институти, въпреки значително по-големия финансов ресурс на техните учреждения, също нищо не можаха да предскажат; нещо повече продължават да вкарват в заблуждение за причините и последствията от кризата и до днес.

За  огромно съжаление (на горните псевдоикономисти) обаче, има хора в страната и по света, които отдавна предупреждаваха за потенциала на настъпващата световна икономическа криза, като техните предупреждения се основаваха на строги научни (а не демагогски и пропагандистки) тези. За съжаление тези достойни учени и до ден днешен остават нечути и игнорирани. Докога?

Трябва ли да се премине през следващия кръг на ада, за да проумее народът ни, че не кряскащите и с лъскави костюми „псевдоучени”, усвояващи милионни грантове, ще намерят разковничето за икономическите проблеми?

Решенията трябва да се търсят при тези, които непрекъснато и упорито работят върху реалните проблеми на икономиката (заради, което нямат възможност да се показват постоянно пред силните на деня, за да бъдат забелязвани както и нямат излишни средства, за да се закичват с папионки на известни моделиери за пищните партита, организирани по „време на чума”).

Да отбележим, връщайки се към основната тема, че скоростта на протичане на кризата няма дори да бъде намалена, докато не бъде извършено сериозно преразпределение на пълномощията и приоритетите в рамките на днешния икономически елит (слава богу политическия бе изхвърлен, от избирателите, на бунището). В тази ситуация е невъзможно да не се прави нищо: обективното влошаване на икономическата ситуация, ще накара новата власт да върви към сериозни промени.
Дано тези промени бъдат извършени достатъчно бързо, но за това, още веднъж подчертавам, е необходима цялостна ротация на експертната мисъл в България, за което се изисква сериозна политическа воля, която засега се декларира от новото правителство.

Обратното означава, че кризата за обикновените хора ще продължи още дълго и ще се развие по най-жестокия сценарий.