Федералният резерв на САЩ, който по съвместителство се явява и емисионната банка на света вече пета година провежда целенасочена политика по „стопяване“ на задълженията на всички приближени до нея субекти, чрез последователно следваната политика на „количествени улеснения“.

Тази политика най-простичко се изразява в това, че се изкупуват обезценени (с нулева стойност) книжа и на тяхно място на бенефициентите се връчват (или подаряват) напълно ликвидни (реални) средства, с които може да се купи всичко на всеки пазар.

И в тази връзка дълбоко ме тревожи неразбирането от страна на управляващите на най-високо ниво в страната ни, за протичащото по света и за реалните цели на тази стимулираща парична политика, насочена в интерес на най-богатите и развити държави.

Тази вечер получих поредното потвърждение за тази разтърсваща заблуда, в случая в който премиерът  даде като лош и отрицателен пример постигнатия висок стандарт в част от европейските страни, за сметка на външно финансиране и нарастване на задлъжнялостта им към останалия свят.

Тук няма да припомням, че именно в някои от тези страни пребивава огромна част от трудоспособното българско население (Испания, Гърция), което реши да избере за своя социална среда именно тези конкуриращи ни общества, предложили по-добри жизнени условия единствено по причина на това, че те, за разлика от нас, възприеха и отлично приложиха парадигмата, която през последните три десетилетия движеше света към своя най-голям прогрес в историята си.

Какъв беше този механизъм?

В последните тридесет години беше пуснат в ход непознат в човешката история до момента, процес на ускорено кредитно финансиране на развитието, при което основно правило беше да се вземат нови, все по-големи кредити за изплащане на старите, както и за по-нататъшно нарастване на потреблението, чрез което се постигаше търсения растеж.

Това се правеше посредством непрекъснатото намаляване на цената по тези новоопуснати кредити и пълната замяна на самата залогова система по тяхното отпускане.

Докато преди три десетилетия заем можеше да получи само добре гарантиран откъм доходи в дългосрочен план стопански или частен субект, то в последните десетилетия се премина към кредитиране, гарантирано единствено от обезпечения, свързани с недвижими имущества или различен род борсови активи.

По този начин от заемополучателите само се искаше да покриват текущите лихвени плащания и да не се тревожат по главниците, които бяха рефинансирани чрез новите кредити. Този гениално изработен  механизъм приключи към 2007 г. с падането на лихвата на ФЕД до нула и невъзможността за по-нататъшното й намаление.

Тогава за всички стана ясно, че натрупаните колосални дългове, в рамките на предишната схема са практически неплатими, заради което се тръгна съвсем целенасочено към инфлационно „изгаряне“ на тези задължения.

Не твърдя, че това е процес, който ще приключи за две-три години, но за всеки непредубеден специалист е очевидно, че се върви именно към ликвидиране на тези стари задължения по пътя на инфлационната им обезценка.

Разбира се, основно изискване в тази схема беше да се убедят всички второразредни страни строго да продължат да следват политиката на вътрешни рестрикции, което в значителна степен улеснява осъществяването на първата част от плана по стопяване на планините от дългове.

Мисля, че това е очевидно, но ако случайно Б.Б. все още не е разбрал тази пределно проста логика съм готов съвсем безвъзмездно, да му я обясня и разясня схемата където и когато пожелае (не влагам и капка ирония в казаното), тъй като за мен съдбата на собствения ми народ ми е прекалено скъпа, за да не тръгна и на такъв ход.

Ще се опитам да намеря и още по-прост пример от живота:

Представете си футболен отбор от единадесет човека. Той е съставен от един българин, един испанец, един французин, един грък и т.н. В подготвителния период испанецът, французинът, гръкът и т.н. получават храна богата на всички най-ценни хранителни вещества (месо и мляко - например), а на българина се дава коприва и чайове. По време на официалния мач първите се подкрепят от стимулиращи средства, а българинът продължава да пие от своя планински чай.

От това играта на нашенеца все не върви и той постоянно е нарочван за смяна, докато съотворниците му бодро ритат топката и се хвърлят напред. След края на първия мач се оказва, че продуктите са на привършване, заради което и скромната коприва на българския ритнитопковец се конфискува от гладните охранени съотборници, след което нашият просто хвърля топа, но пък умира удовлетворен, че е показал как трябва да постъпва истинският джентълмен, готов да пукне, за да могат другите да продължат да се държат сравнително сносно.

Горе-долу това става в момента с България. Развитият свят се отървава от борчовете си и продължава да се бори отчаяно за отвоювания стандарт, а ние, които и без това сме на опашката, се огъваме в последна гладна конвулсия, но пък сме горди и удовлетворени, че сме съхранили честта си и не сме се поддали на всеобщото хаотично разграбване на последните останали парчета от пицата.

Само че ние ще си отидем от този свят, а онези, които са ни учели, че „така трябва“ просто ще се насочат към поредните балами, готови на саможертва в името на бъдещо признание от големите и силните на деня – не забравяйте, че много благородни народи (и индивиди) дори не са останали в историята, именно поради своя алтруизъм и готовност за саможертва пред другите.

По въпроса толкова!

Друг момент, който ми се струва неразбран от Първия: той твърди, че на Германия, Франция и Холандия им омръзнало да плащат за „ларж“ живота на такива като испанците, гърците и португалците.

И в това се съдържа една дълбока заблуда.

Поне в последните двеста-триста години народите от втората група винаги са били периферия за първите и проектът за Европейски съюз, иницииран, най-вече от германци и французи имаше за цел именно да окрупни пазарите на Стария континент, което да доведе до икономии от мащаба при производството и до задълболбочаване на международното разделение на труда.

Пак повтарям – не гърците и испанците бяха инициатори за създаване на съюза и не те имаха най-големите ползи от него. Единният пазар отвори огромни пространства за продуктите с висока добавена стойност на Германия, Франция, Холандия, което несъмнено рязко подобри общата макроикономическа конюнктура в тези страни.

Строго погледнато, нарастването на жизнения стандарт в периферията на Европа беше от полза най-вече за развитите региони от нея, защото богатият грък можеше все по-лесно да потребява немските продукти и да се радва на френската козметика.
Неслучайно най-големите кредитори на гърци, испанци и италианци са именно банки от Германия, Великобритания и Франция, защото точно тези страни имаха интерес да се инжектира в допълнително търсене.

И да не забравяме, че всичко това се правеше в условия на непрекъснато растящи пазари, когато никой дори и не си представяше, че приказката може някога да свърши (спомнете си масовото мислене сред икономистите допреди няколко години, когато всички бяха убедени, че вече е невъзможно възникването на сериозни кризи от модела на Великата депресия).

И пак пример за по-обикновени хора: Ако си представим, че Германия е София, Франция – Пловдив, а Холандия – Варна, то няма как Испания (Благоевград) или Гърция (Силистра) да са добре, ако от промишлено развитите региони не бъде подадена една ръка. Това са обективните икономически закони и засега поне никой не е измислил други. Същото е и с ЕС.

Това че ние не се възползвахме максимално от годините на всеобщ подем, за да получим собствен първоначален тласък, е огромен проблем на прехода, но смятам, че все още ние като страна можем с поредица от изпреварвания да излезем на доста по-добра позиция.

И тук идвам до последния пункт, който сериозно ме озадачи при излагането позициите на Премиера!

В края на интервюто пред Панорама той изтъкна, че България е толкова зле в момента, защото преди това дълго била под диктатура (комунистическа) и това не й дало шанс за развитие.

Да си припомним веднага, че към 1982 г. страната ни е на 22 място в света по жизнен стандарт на населението, далеч преди днешни страни-еталони като Турция, Гърция, Португалия, Испания. По това време родината ни мери аршин със страни като Скандинавските, Австрия и други подобни.

И в тази връзка е груба грешка да се твърди, че България започна стопанската си история след 1989 г. Аз дори бих казал нещо друго – именно от тогава Отечеството ни започна своя неудържим ход към технологичния и технически регрес, на който никак не му се вижда краят.

И последно, много бих се надявал нещата да стават все по-разбираеми за колкото е възможно по-широка аудитория у нас.

Смея да твърдя, че съм един от малцината в света, които са наясно и могат на един сравнително ясен език да обяснят какво реално се случва в глобалната икономика.

Затова нека не прозвучи като прекалена пошлост, но съм готов абсолютно безплатно да излизам пред всякакви аудитории и да разяснявам в най-дребните подробности процесите, които протичат по света и у нас, от разбирането на които зависи по-нататъшното ни бъдеще като държава в бързо променящата се обкръжаваща среда.

Обезцененият труд води към ниска производителност , икономии и ограничено консумация, по малко производство, по голяма бедност.
Оцененият труд към по голямо производство, по голяма консумация по добър стандарт на живот. Това се получана с българите по чужбина. При по добро заплащане повече и по добра продукция в полза на страните по които са се разпиляли и по бедна и окаиваща се България с повече престъпници, на базата на обезценен труд и недостатъчно производство на базата на не стимулираща озенка на труда.
Бедственото положение дойде от обеценяване на имотите и труда и тяхното тотално ограбване, което доведе и до това, което логически следваше бедност и престъпност.

Спомнете си как в рамките на т.н. "шокова терапия" обезцениха спестяванията на хората, за да не би техните пари да се включат в започващия процес на приватизация на държавната собственост!
Поздрави!

Здравейте г-н Хитов,
този път съм на 100% съгласен с вашия коментар относно ставащото. Просто нещата са малко по-сложни, и непосилно по-сложни за наивното пожарникаро-мутренско съзнание на ББ. За съжаление човека, който трябва да го съветва и да му обяснява тези обективни икономически процеси, мин. Дянков в момента гради повече кариера за себе си и по-малко бъдеще за България.
Погледнете от добрата страна на нещата. Ако сега вземем 10 млрд. евро кредити от да речем Световната банка, кой знае за какви глупости ще ги изхарчи правителстовото. Вероятно ще има и смислени неща, но 1/2 ги пишете корупция.
Просто докато нямаме една нормална, "морално-правилна", функционираща държавна система такива финансови потоци към нас са противопоказни. Докато дойде този заветен момент, ще продължаваме да спонсорираме с образовани хора западните икономики.

Чакаме бъдещето да ни донесе други условия за социално-икономическо развитие? Или можем сами да си ги създадем?
Поздрави!

Здравейте г-н Хитов , от близо две години следя блога ви редовно и мога да кажа от гледна точка на непрофесионалист в областта , че съм съгласен почти изцяло с вашите анализи на ситуацията в "нашата" (вече не я чувствам такава) държава и света , само не мога да съм дори в минимална доза оптимист , че предлаганите от вас мерки могат вече да се случат дори при най-добро желание на властимащите . И без да искам да ви засегна бих ви сравнил с Рицаря на Печалния образ . В началото на така наречения преход имаше един идиом – чугунени , бетонни и пр. глави , с който т. нар. демократи наричаха всички имащи смелостта да противоречат на праведната (ултралиберална) идеология , сега вече това определение с пълна сила се отнася за тях . Те имат наглостта да твърдят (в световен мащаб) , че клин – клин избива или иначе казано разрухата причинена от неолибералните им упражнения се лекува с още по-голяма доза от същия илач.
Дори в момента Б.Б. да обърне внимание на вашите думи , мислите ли че някой от Брюксел и Вашинктон ще му позволи да прави каквото реши , всички сме свидели на безпрецедентната наглост , с която посланик У. Уоруик си позволява менторски тон да се меси по всякакви въпроси от газопроводи до ГМО , същото се отнася и до всевъзможните ЕС бюрократи (имащи мнение доскоро и за формата на краставиците) , но нека все пак да предположим , че ни се позволи някаква самостоятелност в решенията и какво тогава ..... всички знаят колко е трудно и бавно да съградиш къща и колко бързо може тя да рухне особено ако ти помагат всевъзможни доброжелатели копнеещи да ви видят бездомен . Е ние вече свършихме тази глупост съборихме си (не особено красивата) къща , като за стимул ни даваха да гледаме картинки със замъци и подредени предградия , е оказахме се на улицата и сега е ясно , че освен като прислуга няма как да видим на живо това от картинките (1 мил емигранти ) . Тези от обитателите на къщата , които са непригодни или несъгласни да влязат в отредената им роля биват редовно насърчавани да се дърлят помежду си и да търсят вина за незавидната си участ в останалите обитатели на бившата ни къща . Вече всички са убедени , че общо спасение няма и всеки търси решение за себе си , който може пооткрадва каквото е останало , който може загражда парче от общото и го обявява за продажба , който по една или друга причина е решил да живее честно е поставен в ролята на митичния Сизиф да бута камъка по склона до смъртта си . Последното преброяване (до колкото може да му се вярва) е едно трагично потвърждение на думите ми , макар да съм убеден , че нещата са още по-черни . Всичко вече е загубено , затрихме (не особено ефективното , но все пак живо) селско стопанство и голяма част от селата покрай него , продадохме машините и нарязахме за скрап голямото болшинство машиностроителни и химически заводи , допуснахме да ни налагат всякакви изгъзици в енергетиката водещи до повишаване на цената , а от там и до допълнително оскъпяване на продукцията на оцелелите по някаква случайност предприятия . Останалите без препитание работници се разбягаха по целия свят и едва ли някога ще се върнат макар голяма част от тях да си мислят обратното . Разрушаването на социалната инфраструктура (здравеопазване , образование , култура ) в малките населени места създава положителна обратна връзка и допълнително засилва процесите на обезлюдяване и т.д. и т.п. (както обича да казва М. Л. Хазин ) .
Иначе казано в сегашната ситуация дори и Й. В. Сталин не би могъл да се справи . Няма бъдеще за България като самостоятелна държава , нямаме вече никакъв ресурс на който да стъпим за да се изправим , нито природен нито човешки . Ако е някаква утеха сега в Либия с бодри крачки са се запътили по нашите стъпки , Кадафи може да има много недостатъци , но мислеше за Родината си и развитието и . След някоя друга година недоволните сега ще проклинат съдбата си , като нас .

Въпреки дълбоката болка от думите Ви, аз вярвам в обратното - че все още нищо не е изгубено, напротив - глобалната криза ни дава уникален исторически шанс да си възвърнем предадените позиции и да продължим напред с гордо вдигнати глави.
Причината да мисля по този начин е проста: Пътят, който изминахме в последните двадесет години е предстоящата за преминаване траектория от т.н. "развити страни", ни повече, ни по-малко.
От нас се иска само да се възползваме от ситуацията!
Е, някои може и да не дочакат(ме) "слънчевото утро", но днес ние (българите) така или иначе "се топим като ланшния сняг" (или напускаме родината си безвъзвратно, което от гледна точка на Отечеството е същото).
Така че "какво тук значи някаква си личност", когато става въпрос за бъдещето на нашите деца и на обитаваната от тях земя?
Или не съм прав?...