Имало едно време едни хора, които си живеели сравнително добре в едно тихо и спокойно място, до момента, в който в тяхното патриархално село дошла атрактивна, млада госпожица от чужбина, която изцяло преобърнала както живота им, така и представите им за добро и зло.

Оказало се, че новоселката донесла на простоватите хорица чудни неща, за които те дори не били сънували преди това:

- стриптизьорки в селските кръчми
- много и всякакви забавления и удоволствия
- екзотични треви и бели прахчета за душене, инжектиране и смъркане
- порно по телевизията и в живота във вид на тройки, четворки и цели групи.
- всякакви музикални течения, олицетворявани от раздърпани и вмирисани дрогирани типове.
- възможност да проиграеш нивицата си или скътаното за черни дни имане на всякакви игри като "тука има-тука нема", или в някое казино, или при едноръкия бандит от близкия бар.
- шансът да изхвърлиш скапаните български перални, печки, телевизори и всякаква друга родна стока и да се обзаведеш с чуждестранни аналози (е, без гаранция за качество, но най-важното - небългарски).
- като разултат от горното - възможност да не работиш дълги години никъде и да се издържаш за сметка на роднини или трупане на дългове
- да понатупаш този-онзи (или да го рекетираш, изнудваш, изкормваш, обезглавиш и др. подобни) без за това някой да ти търси отговорност.
- да излъжеш, измамиш, откраднеш и т.н., за което да те възнаградят с място в парламента или на някое друго атрактивно местенце.

Е, сладката госпожица донесла и други благинки, но как да разкажеш за всичко само в няколко реда?

Милата блудницата се изхитрила да направи и една друга далавера: двадесет години тя живяла очевидно не според доходите си, на гърба на наивниците, влюбени в нейните нежни прелести, които излагала пред всеки, пожелал да ги види (но не и да ги пипне).

Та тя (хитрушата) разказвала пред простоватите селяни легенди за своите тайни, скрити богатства, които един ден ще раздаде на всички, както една благородна монахиня отдава живота си за другите.

По този начин тя (симпатягата) си осигурявала средства за собственото си богато съществуване, на което всеки завиждал и мечтаел един ден да има за себе си. 

Когато една сутрин на махмурлиите-селяни станало ясно, че красавицата няма никакво тайно имане, блудницата успяла, за пореден път, да ги убеди (вече така била влязла под кожите на простодушните люде), че всички нейни борчове всъщност са проблем на цялото село, а тя-богоизбраната, за да намери нови кредитори-балами, ще трябва да смени червилото и гардероба си, отново за сметка на горките хорица.

Докато светът (и в частност българите) доброволно се поставяме в ролята на наивния селянин, омотан в интригите на хитрата манипулаторка, дошла от далечните задокеански земи, животът ни ще бъде само низ от разочарования и измамени надежди.

Ако някога се събудим от унеса си, може би достойният живот ще се завърне и по нашите географски ширини.

А дотогава ще се радваме, ако дъщерите ни се уредят като проститутки на витрината на някой голям бардак, а синовете ни успеят да се цанят като миячи на улиците, където нощната си смяна са изкарали техните опозорени сестри.

Пада ни се такава съдба, заради нашата наивна вяра в доброто и справедливостта, на която толкова години ни учеха в едни други времена!

тази проза какво търси в поезия?

това е само поетичният повей на прехода- Към какво!?

Пада ни се такава съдба, заради нашата наивна вяра в доброто и справедливостта, на която толкова години ни учеха в едни други времена!

Ако това е семейството Ви, да!
Аз не живях в такива времена. Но учех сина ми на добро. И не сгреших!

eien- значи ли това ,че сега си ОК?

"Имало едно време едни хора, които си живеели сравнително добре в едно тихо и спокойно място, до момента, в който в тяхното патриархално село дошла"
с ятаган в ръка една гостенка и т.н. За да се спасят хората са се научили на такива неща за които и не били сънували

Срещу тая с ятагана имало пръкнали се от всякакво семе хайдути от начало хайдутите били самите крадци ,а после започнали да крадат от тяхл!И господ е могъл да ги спаси....Мъка мили човече ,настанала тогава по цялата ни земица -колкото една човешка длан.Не е лесно да си крал и наготово да ти го вземат!

"Ако някога се събудим от унеса си, може би достойният живот ще се завърне и по нашите географски ширини". Не скъпи сънародници няма да се събудим докато не се измисли контра поговорка от "покорна глава сабя не я сече" сега се преклонихме пред един борец, утре пред друг
ДОКОГА ще ги траеме

Живота е велик учител!
Не подминавай с лека ръка народната мъдрост