В превратните исторически моменти Форд следва формулирания в далечното юношество принцип: не се поддавай на настроенията на тълпата, върви против течението, напук на господстващите в обществото настроения.
Бащата на американското автомобилостроене демонстрира тази тактика с особен блясък, когато САЩ засяда във вълната на депресията в началото на първата световна война.

По това време всички намаляват обемите на производство, съкращават заплатите, провеждат масови уволнения на работници.
Форд тържествено обявява за съкращаване продължителността на работния ден до осем часа, на броя на работните смени от три на две и за удвояване на дневните надници за голяма част от работниците от 2,5$ до 5$.
Обявено е и за това, че в автомобилното производство на Форд допълнително се приемат 5 хил. човека, което предизвиква невероятна лудница пред вратите на главния завод – такава, че се налага да се повикат усилени наряди от полицията.
В края на 1914 г. всеки закупил знаменития Модел Т получава по 50$, като по този начин корпорацията поделя с потребителите собствената си печалба.
Подобно събитие, в което купувачът автоматично да се превръща в акционер, без да има в ръцете си нито една акция, не е повторено в историята на световната икономика нито веднъж.
Колосалните разходи за този твърде голям прагматичен алтруизъм скоро се връщат към Форд стотици пъти. Лоялността на потребителите се изразява в скокообразен ръст на продажбите.
Работниците, получили своеобразен статут на „пролетарски истъблишмънт” ценят работата си и се трудят с пълно самоотдаване.
Огромните средства за осъществяване на смелите производствено-икономически маневри, не падат за Форд от небесата. И обстановката, в която тези средства са спечелени не е никак спокойна. Когато той решава да се занимава с автомобилостроене, много от познатите му възприемат това като безумие.
В края на XIX век в САЩ, повече от стотина солидни компании, фирми от средна ръка и полуманифактурни работилници, влизащи в Асоциацията на лицензираните производители на автомобили, вече са запълнили пазара на самопредвиждащите се файтони, движени от наскоро изобретения двигател с вътрешно горене.
Изглеждало, че 32-годишният механик на парни двигатели от Westinghouse Company, какъвто тогава бил Хенри, няма никакви шансове.
Все пак, той регистрира фирма Henry Ford Company и пристъпва към производство на автомобили със собствена конструкция.
Да, той е бил талантлив, самоук конструктор, той чувства душата на автомобила и неговите коли в три поредни години подобряват рекордите за скорост. Но това би било достатъчно само за успехи в спортни състезания.
Пазарът, вече забелязва Форд, не го възприема като сериозен конкурент, способен съществено да повлияе на вече сложилата се ситуация.
Но през 1903 г., основавайки Ford Motor Company, Хенри решава не просто да повлияе на пазара, а да направи революция в автомобилостроенето, построявайки кола не за разкош, а като средство за придвижване на милиони съотечественици със средни доходи.
И това вече е задача не за конструктор, а за мениджър от висша класа, за лидер от национален мащаб.
Първата си победа постига на полето на бюрокрацията. Той отказва да плаща патент за всеки произведен автомобил на компанията William С. Whitney"s Electric Vehicle Company of Hartford, която през 1897 г. става собственик на преимуществения патент на самопредвижващия се файтон с двигател с вътрешно горене.
Провежда се шумен съдебен процес, в резултат на който Форд е обявен за победител, а монополистите от Харфорд – за потъпкващи свободната пазарна конкуренция.
Веднъж решавайки тази въпиюща несправедливост, Хенри се съсредоточава върху техническите проблеми. В тези времена автомобилният пазар е твърде тесен: потребители са само най-богатите американци. И всички са доволни от статуквото. Производителите не се тормозят в търсене на начини за понижаване на цените, увеличаване на срока за експлоатация, подобряване на експлоатационните характеристики.
Така или иначе собственикът на колата е наемал шофьор и механик, които са били в състояние да отстраняват всякакви повреди, преди това поръчвайки при производителя скъпи резервни части или да държат волана на автомобила, карайки по тежките междуселски пътища.
Форд иска да произведе наистина народен автомобил, прост и надежден за експлоатация. Шест години, от 1903 до 1908 година, чрез метода на пробите и грешките, Форд върви към своя знаменит Модел Т, понижавайки себестойността и повишавайки експлоатационно-техническите характеристики.
Най-трудно се оказва да намери такъв материал за производство на детайлите на двигателя, който би издържал големи натоварвания и би имал при това внушителен експлоатационен срок.
В началото конструкторът си поставя твърде амбициозна задача: автомобилът трябва да служи на собственика си през целия му живот.
Но и това, което постига приятно сюрпризира клиентите: след пет години, когато колите на другите фирми вече са се разпадали на части, Модел Т продължава да работи така, сякаш току-що е изкаран от заводските врати. Тайната се е криела в използването на легирана ванадиева стомана.
Що се отнася до снижението на себестойността, то решението е добре известно за всички: конвейер. За стандартизацията и унификацията на детайлите, без което е немислимо масовото производство, се знае още в началото на XIX век.
Този принцип най-напред се използва английският математик Чарз Бабидж, изготвил огромна изчислителна машина на зъбни колела.
Конвейерът се използва в американските скотобойни дълго до Форд. Но той първи разбира неговото значение за промишленото производство и извършва истинска индустриална революция, определила, както и да се отнасяме към конвейера, начина на живот на целия XX век.
Третият елемент на ноу-хауто на Форд е определянето на времетраенето на работните операции. Това също не е изобретение – теорията е била разработена от експерта по научна организация на труда Фредерик Уинслоу Тейлър.
Никой не е пречел теорията да бъде реализирана на практика и дотогава, но това първи прави именно Хенри Форд.
Той започва постепенно, стъпка по стъпка, да въвежда конвейрно производство през 1909 година, в стария завод в Детройт, на Пикует авеню. А тържественото въвеждане в експлоатация на пълна мощност на линията за монтаж на Модел Т се извършва през 1913 год., вече в новия завод Highland Park, построен по проект на водещия промишлен архитект Албер Кан.
Триумфът на Форд е толкова шумен и грандиозен, че извън вниманието на публиката остават многобройните и понякога драматични усложнения, с които се сблъсква по време на „промяната в движение”.
Първият в света конвейер не тръгва веднага перфектно, въпреки че уж инженерите са предвидили всички нюанси от всеки етап по реконструкцията на производството.
В тези обстоятелства Форд неведнъж се проявява като блестящ антикризисен мениджър.
Всяка глобална реконструкция, техническа, производствена  или социална, се изразява в антикризисни термини: спад, достигане до дъното, възраждане в ново, по-съвършено качество.
В продъжение на месеци Форд не напуска завода, оперативно реагирайки на възникващите проблеми – и вътрешни и външни, с доставчиците на оборудване и детайли. За шест години Форд разтрогва десетки договори и подписва също толкова нови. При това акцентът се поставя не на бързата изгода, а на развитие на дългосрочни отношения.
Разпространеното мнение за това, че Форд превръща хората в роботи, съвършено не отговаря на истината. Неговото отношение към персонала е съвършено различно.
Да, той е разбирал, че масовото производство неизбежно нивелира хората, развивайки у тях подобно поведение. Това е вярно и за всяка социална общност, обединена от единна цел, дали това е армия, политическа партия или университет.
Но като религиозен човек, християнин, Форд високо цени човешката индивидуалност.
„Всички коли с марка ФОРД са съвършено еднакви, но не съществуват двама съвършено еднакви човека – казва той – Всеки нов живот, това е нещо ново под слънцето; никога по-рано не е имало точно такова същество и никога повече няма да има. Младият човек трябва именно така да гледа на себе си, той трябва да търси тази единствена искра на индивидуалност, която го отличава от другите хора и да я разпалва с всички сили. Обществото и училището могат да се опитат да потушат тази искра, те искат да подстригват всички с един гребен, а аз казвам: не позволявайте искрата да угасне – това е вашето единствено истинско основание за това, да играете важна роля.”
Форд не е циник. „Важната роля” на човека, за която той говори, съвсем не се е разбирала като честно завъртане на гайки на монтажния конвейер. На него не му е безразлична съдбата на хиляди работници. Той създава условия за тяхното духовно развитие.
Такива условия в тогавашна Америка има само в компанията на Форд: солидна заплата, позполяваща да се поддържа нормално жилище за семейните, удобни общежития за ергените, нормиран работен ден, практически стопроцентови гаранции срещу уволнение.
Провеждайки такава стратегия, Форд става и кризисен мениджър на своя грамаден мегаполис. От 1910 до 1920 год., във връзка с бурното развитие на промишлеността, населението на Детройт се удвоява, благодарение на притока не само на разорили се фермери, но и на емигранти-гастарбайтери.
В града назряват социални катаклизми – криминализираните общности не желаят да се асимилират. Много новоизпечени детройтци не знаят и не искат да знаят не само местните обичаи, но и английския език.
В своите заводи Форд се бори с тези опасни демографски явления. Той открива безплатно училище, където емигрантите учат език, осъществявайки заедно с това и социална адаптация. Създава т.н. „социален отдел”, чиито сътрудници посещават жилищата на работниците, търсейки проблемни семейства.
На пиещите алкохол, на посетителите в публични домове, на хулиганстващите подрастващи и на всички с потенцилано асоциално поведение се е правело предупреждение. За непоправимите, след три месеца е можело да последва второ и последно предупреждение.
В резултат на взетите мерки, на Детройт се удава да избегне криминализиране както това се случва в Клондайк.
Столицата на световната промишленост се развива цивилизовано, което също задава социалните стандарти на целия XX век.
Благодарение на тези асиметрични антикризисни мерки, предприети дълго до кризата, Форд успява да удиви целия свят, увеличавайки производството на автомобили и удвоявайки работните заплати, докато всички останали, със стонове „Депресия, депресия!” постъпват точно обратно.

"В края на 1914 г. всеки закупил знаменития Модел Т получава по 50$, като по този начин корпорацията поделя с потребителите собствената си печалба."
- Колега, аз съм радостен, че все повече хора долавят, че основния регулатор следва да бъде сложен върху печалбата. Това правиш и ти/ако позволиш на ти/ в момента. Въпросът е такъв, по какъв начин да стане това, така че в пазарната икономика, която ще продължава да бъде основен икономически модел, да не бъдат нарушени интересите на никой. Нито на работниците, нито на собственици на бизнеса, нито на потребителите на стоки? Държавата не я слагам в сметките, тя е само регулатор. Има също разработена система, колко да се заделя и от кого за нея. Това е малката тайната, за сега. Т.е., това не е тайна, тя е в МЕН! Ще бъде казана публично, когато му дойде времето, както казва Симеон. Някой хора следва да осъзнаят това, което правят.

Според мен пазарната система на развитие изчерпа своя потенциал. Постепенно все повече хора ще разбират този очевиден факт.
Публикувал съм този постинг не за да доказвам, че печалбата е основен движещ фактор, който от тук насетне ще е основния двигател на развитие, а за да се опитам да предизвикам хората към "ирационални" действия, каквито са били и действията на Форд за съвременниците му.

Не забравяй, че по сегашното икономическо законодателство, печалбата е възнаграждението на инвеститорите, т.е. собствениците на капитала, независимо чия е собствеността, частна или държавна или смесена. Това не е нужно да се променя. Проблема е колко да бъде тя. Например, 25 процента или 500 процента. Задачата е такава, че собственикът на капитала следва да получава приблизително толкова, колкото би получавал ако работи. Това трудно може да се определи и за това обществото ще решава колко ще получи. Сега това, което казвам не се ли доближава до твоето мислене, но то не би следвало да се нарича "комунизъм"

Маркс набеждава за капиталисти всички предприемачи - фабриканти или търговци, които започват и развиват някакво производство или друг бизнес, с пари взети в заем от банкерите, естествено - под лихва! А за истински те капиталисти - банкерите, Маркс не обелва и дума!?
А какво се случва със всички предприемачи, ползващи банкерски кредити? Случва се това, което се е случило и със заводите на Форд. Всички предприятия, рано или късно задължняват или фалират и стават собственост на кредиторите - банкери.
А срещу кого Маркс насочва гнева и ненавистта на работниците? Срещу "капиталиста" - предприемач, какъвто е бил и Хенри Форд!
А кои са банкерите – истинските капиталисти?
– Те до един са евреи "изповядващи" или следващи човеконенавистническите заповеди на главната религиозна юдейска книга - Талмуд.
Затова обърнете специално внимание, какво е казал през 20-тте години на 20-ти век, Хенри Форд за "тайните юдейски протоколи":
– "Всичко което пише в протоколите, се сбъдва"!
Затова Форд финансира изследователски екип, който да събере, изследва и анализира всички дотогавашни факти за скритата и явната дейност на "световното еврейство". Резултатът от този труд е публикуван в три тома, от които става ясно, с документи и факти, че записаното в протоколите е вярно - дума по дума! И не само това...

Проблемът на съвременния капитализъм е, че финансовият капитал е в пъти по-ефективен от производствения.
Израстнаха няколко поколения инвеститори (спекуланти), които привикнаха да получават тези 500%, за които споменавате, а от друга страна производствения капитал се задоволява с до 10% годишна норма на печалба. Къде ще се насочи капитала? Очевидно е?
Този манталитет дотолкова се е вкоренил в съзнанието на пазарните агенти, че ще са нужни години за промяната му.

Маркс е велик теоретик! Той винаги ще се изучава. Лихварството никога не се е признавало от космическите закони, според Исус, за част от икономиката. Да не говорим, че на етапа, цялата икономика се върти около банките и лихвите. Исус казва, в момента цитирам по памет : "Ако имаш пари, по-добре ги дай на човек, за който знаеш, че няма да ти ги върне, отколкото да ги даваш за лихва". В същност, не случайно кризата започна със срива на финансовата система.

Колега, във всички мои писания, това се мъча да обясна, че проблемът не е някъде другаде, а е в нас самите, т.е. в съзнанието.

Съзнанието е категория, която трудно се измерва (въпреки че лесно се манипулира), така че трябва да се търсят други критерии и категории за обяснение на протичащите в света процеси (според мен).

Прегледай моя блог и прочети темата "БЕЗ ДЪРЖАВЕН РЕГУЛАТОР ИКОНОМИКАТА ЩЕ БОКСУВА!". Там нещата са казани кратко.