Прочетен: 9372 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2010 13:38
Наскоро Лисабонският договор, най-сетне, влезе в сила.
Същността на този документ се състои в това, че дълбоко се променят отношенията между страните-членки на Европейския съюз, от гледна точка на тяхното влияние при приемането на решенията в рамките на съюза.
Ако по-рано действаше правилото на консенсуса, при което България беше равнопоставена с една Франция, например, или пък Малта имаше същата тежест при гласуванията както Германия, сега ситуацията относително се променя: появява се възможността по-голяма част от заинтересованите страни да имат лостовете да прокарват нужните им решения без наличие на сто процентово съгласие на всички страни-членки.
Разбира се, на първия етап, това изменение е незначително, дори някои страни от ЕС издействаха за себе си особени отношения в рамките на този договор.
Основно, това са страни от Източна Европа, и както се случва обикновено, официалното обяснение за тяхната позиция се различаваше от реалностите.
Официално тези страни, които, по тяхно мнение, съвсем неотдавна „са се освободили от съветския диктат”, твърде много ценят своята „независимост”.
За отбелязване е, че тоталният контрол на САЩ над тяхната политика показва реалната стойност на такава „независимост”, но пропагандата вече е вложила толкова сили и средства за развиване на тезата за „независимостта”, че отказването от нея точно сега просто е неподходящо.
В действителност, същите тези Съединени Американски Щати не са заинтересовани от засилването на Европейския съюз и превръщането му от обект на световната политика в неин субект (конкуриращ се със същите тези САЩ).
Това означава, че Америка ще противодейства на реалните процеси на политическо обединение, в т.ч. и чрез „особено близките си” членове на Европейския съюз.
За отбелязване е, че и по-рано имаше проблеми покрай консенсуса, доколкото страните, които получават от бюджета на ЕС колосални субсидии, не могат дълго и уверено да спорят със страните, които дават в бюджета на ЕС средствата за тези програми. Но въпреки това, наличието на външна (на първо място, от страна на същите тези САЩ) подкрепа редовно водеше до остри конфликти вътре в съюза, особено в частта по изграждане на отношенията на ЕС с Русия.
И изглежда, че приемането на Лисабонския договор, появата на поста „президент” (както и да се нарича официално) и „министър на външните работи” на целия съюз решава проблема. Дали обаче е така…
Работата е в това, че Европейският съюз е само част от световната система за разделение на труда. А днес тази система се базира и управлява от САЩ (след 1991 година, когато последната алтернативна система прекрати съществуването си).
Именно крайното търсене (и съответното потребление) на САЩ, износът за тази страна даваше на основните икономически активни райони по света (Япония, Китай и ЕС) ресурс за бурно икономическо развитие.
Ако се отчита паритетът на покупателната способност (в номинални цени е некоректно да се изчислява, тъй като не се отчита нито емисията, нито трансферните цени на транснационалните корпорации), то САЩ осигуряват практически 40% от световното търсене, а ако се изключи, например, глобалното търсене на храни, то делът на тази страна в потреблението се превръща в абсолютно доминиращ.
Разбира се, днес тези числа са дълбоко скрити в счетоводните книги на конкретните корпорации, но икономическата същност на процеса не се променя от този факт.
От тук насетне започват проблемите.
В блога krizata.blog.bg беше говорено нееднократно по проблема, но да повторим нещата още веднъж.
Същността на настъпилата криза се състои в това, че пада търсенето на американските домакинства, което се дължи на изчерпването на механизма на кредитното стимулиране.
За поддържане на търсенето в САЩ, паричните власти на страната, в продължение на почти 30 години (от началото на 80-те години), намаляваха цената на кредита, оставяйки основните плащания по все по-нарастващите дългове „за после”.
И ето, че това „после” настъпи: лихвените равнища на ФЕД вече са равни на нула, от тук насетне стойността на кредита не може да бъде намалявана.
Какво може да се направи в тази ситуация? По-нататък остава да се живее в условията на постоянно падане на търсенето. Но търсенето се удовлетворява за сметка на два основни източника: собственото производство на САЩ или внос от чужбина. Кое от двете ще бъде съкращавано?
Вътрешното производство? Но тогава ще се наложи да се уволняват работници и те ще започнат да потребяват още по-малко. Освен това ще трябва да се печатат, все повече и повече, долари (по какъв друг начин могат да се купят вносни стоки?), което допълнително ще отслаби световната финансова система и ще доведе до поскъпване на същия този внос.
А ако се съкрати вносът, тогава икономическата криза ще се задълбочи в основните страни-доставчици. На първо място това са Япония, Китай и … правилно, Европейският съюз.
Засега можем да оставим без коментар първите две страни, но за ЕС ситуацията не е просто обикновен проблем. Това е катастрофа.
Въпросът дори не е в това, че днес ЕС не може да поддържа нивото на стандарт на населението си за сметка само на собственото вътрешно търсене.
От тук насетне вече няма да е възможно да бъде обяснявано на гражданите на едни страни, че те трябва да продължават да обедняват, за да могат гражданите на други региони от съюза да живеят по-добре.
В частност, защо трябва да се намаляват социалните разходи в Германия (на фона на и без това рязкото им досегашно съкращаване), за да бъдат поддържани Гърция или Латвия, или нашата бедна родина, например.
Да, такъв процес вървеше и през последните години. По-точно - не съвсем такъв. Досега Германия отделяше средства за общото благо, но това ставаше на фона на увеличаването на разходите за собствено развитие, и главното, при повишаващо се общо благосъстояние на германците.
А днес и едното, и другото започват да се свиват. И какво трябва да се прави в такава ситуация?
Засега не е даден отговор на този въпрос.
Тук няма да помогне и Лисабонският договор, доколкото проблемите вътре и в ЕС, и в еврозоната са твърде сложни.
И съвсем не е ясно как те могат да бъдат разрешени в условията и мащабите на днешната криза.
Засега европейските бюрократи активно обясняват, че кризата свършва, но ние разбираме, че тя едва сега започва.
Това означава, че ЕС е изправен пред къде по-големи и сериозни реформи, отколкото при приемането на Лисабонския договор.
Освен това, липсва убеждението, че ще има достатъчно време и разум всички тези бъдещи реформи да се обмислят достатъчно дълго, както беше досега…
11.12.2009 16:15
Да го вярвам ли?!
Наистина е така - САЩ са именно тези които спъват максимално ЕС - дори и чресз България.
11.12.2009 17:53
11.12.2009 20:38
11.12.2009 20:52
А това води до не много розови изгледи за България и всички, които живеят тук.
11.12.2009 23:33
За България ще е болезнено от втората позиция...
12.12.2009 08:49
и консумират 40%
Светът работи за тях,но балона от силния долар се
спука.Нормален завършек на всяка империя.
12.12.2009 11:06
12.12.2009 11:11
12.12.2009 20:05
Та като се абстрахираме от вопиюще невежите коментари (как по дяволите се пише думата "вопиюще"?) авторът прави една много сериозна грешка:
Той е представил американските президенти като някакви гении които правят дългосрочни планове. А истината е че американските президенти живеят от период на период. Първо идва "след-изборен период", който веднага се замества от "пред-следващите-избори", след който идва отново "след-изборен" период и т.н. И обикновено техните цели са нй-прозаични и прозрачни: "Как да удържим изборите" и "Как да възнаградя тези, които не подкрепят, за да ни подкрепят и занапред". Основна част от първия въпрос е "Какво иска народа" основано на социологическите проучвания. Което по принцип е мноого добре за народа... само дето народа (както и у нас) не е особено грамотен и разбиранията му се насочват от медиите. Например в едно от последните запитвания само 53% от американците твърдо заявяват че капитализма (да го духат академиците и пълния им член) е по-добър от социализма. И същевременно 70% от същите тези американци заявяват че "свободния пазар" е по-добър за живота отколкото ръководения от правителството пазар. Което всъщност означава че те представа си нямат за какво точно ги питат и само повтарят медийни лозунги.
12.12.2009 22:35
13.12.2009 10:23
13.12.2009 17:26
16.12.2009 17:13
22.12.2009 17:13
Автора е един глупак, който си дъвче някакви антиамерикански теми - военно-промишления комплекс, САЩ спъват Европа, дрън-дрън ярина.
Ако САЩ не беше размазал Ирак, сега нефта щеше да е 200 долара и тогава наистина Европа щеше да го издуха, а Съветския съюз щеше да е отново реалност. По същата причина са в Афганистан и държат ножа на врата на иранците.
Може да не ви харесват реалностите, но планетата отдавна е отесняла и проблемите ще се решават със сила.
Не разбирам как може нормален човек да ми свързва американските бази с дъмпинга на селскостопанска продукция, освен това. Нима искате САЩ да се грижат и за цените на българските домати?
24.12.2009 23:32
САЩ не спъват ЕС, само щото ги имат за свой заден двор. Ако ЕС се опълчи, тогава става кофти за хамериканците, ама и за европейците. А Русия е много дребна, за да й обръща някой сериозно внимание.
Най-хубавото на този анлиза е, че поражда въпроси и те кара да се замислиш!
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев