От днес, след като бе обявен нашият нов кандидат-еврокомисар, стана шик да се изтъква пред медиите каква неповторима личност е актуалната вице-президентка на Световната банка и почти сигурна нова Комисарка от България.

Затова няма как, и аз ще се включа в общия хор и ще призная, че точно преди двадесет години също получих автограф в студентската си книжка от строгата, но справедлива главна асистентка, която тогава гледахме с чувство на благоговение, заради перфектния начин, по който вършеше работата си.

Дълги години след тези срещи из студентските аудитории, бях под влияние на идеите, които тя ни предаваше, като сигурно до края ще си спомням една нейна мъдрост:

“В даден исторически момент ресурсите (икономически и всякакви други) на планетата са строго ограничени и в кратък времеви интервал те просто преминават от едни ръце в други”.

Днес само това ми е останало от нейните уроци по икономикс  (освен вълнуващите истории за нейните пътувания).

Впоследствие разкритият от нея икономически закон ми даде насока за разсъждения, която ме накара да си задавам безброй въпроси за принципите на световното устройство и за икономическите механизми, които правят едни държави богати и проспериращи, а други бедни и лишени от всякаква перспектива.

Често съм се питал: В дългите години на пребиваване по високите етажи на световните финанси, дали тя като българка е усетила, с женската си интуиция, как можем да превърнем общата ни родина в преуспяваща държава, такава каквато я виждахме в мечтите си в началото на 90-те.

Дали тя е разбрала практическото значение на преподаваното от нея, че ако днес ние искаме да сме богати като народ трябва да вземем от някой друг, по-малко съобразителен от нас, за да можем да живеем така, както доскоро живееха американци, англичани и други нации, постигнали собственото благополучие за сметка на останалия свят.

За съжаление, последните двадесет години доказаха само едно, че през цялото време на прехода ние бяхме донорите, осигуряващи просперитета на едни други страни и само някои богоизбрани сред нас бяха целунатите от съдбата да се ползват от райското изобилие, за което някога си мечтаеше простичкият български народ.

И до днес за обикновените хорица е неясен механизмът за попадане в този богоизбран кръг от щастливци, но ако погледнете в горната мъдрост може би най-съобразителните ще получат своя отговор на въпроса, мъчил ни през всичките тези преходни години.

Правенето на кариера не е никак лошо, особено ако и хората около теб получат облаги от успехите ти.

Да си припомним шеметното изкачване на Жозе Мануел Барозу по стълбицата на европейските институции, което го изкара на европейския Олимп, откъдето погледът вижда по съвсем различен начин.

Г-н Барозу е представител на една от бедните държави на континента ни, но за няколкото години на върха той успя да направи твърде много за родната Португалия.

Дано свикналата с апаратните игри и познаваща трънливия път към успеха Кристалина Георгиева бързо се ориентира на новото си поприще и най-накрая изпълни мечтаната от всички българи своя мисия: да бъде нашият Троянски кон в Европа.