“Кризата свърши, възстановяването ще бъде бавно, безработицата ще расте, правим всичко което трябва... и по-рано го правехме, и по-късно ще действаме в същия дух”. - познати заклинания, повтаряни непрекъснато от световните лидери из Европа и Америка. Само водачите на българите не се присъединят към общия хор, но това е съвсем друга тема.

Статистиката също върши перфектно работата си, затова и никой вече не обръща внимание на пороя от числа, който всекидневно ни залива, както пролетните наводнения от топенето на снеговете.

Всички знаят каква е цената на статистическите данни, по тази причина постоянно вадените нови доказателства за нейните нулеви стойности се възприемат с голяма доза меланхолия.

Да, наскоро ни бе доведено до знанието, че заетостта в САЩ се е съкратила, но заедно с това безработицата, също е паднала, въпреки всякаква здрава логика. Е и какво от това? За първи път ли се случва? Освен няколкото реплики по темата, никой не реши да товари мозъка си с размисли по очевидния абсурд на изнесените данни.

На фона на всички други новини, суровинните и фондовите пазари постоянно се гърчат в едната или в другата посока (волатилност на пазарите!!!). Този танц на котировките не безпокои (поне така изглежда) никого: подобни неща се случват нееднократно през последните месеци, но досега равновесието все се е закрепвало по чудодеен начин в последния момент.

Важно е да се намира правдоподобно обяснение: вижте страните от южна Европа, където възникнаха сериозните трудности с бюджетите – те и докараха последните луди движения на пазарите.

Все пак, по повод на тревогите от южния пояс на Стария континент трябва да се направят някои коментари:

Най-напред, за проблемите на региона се знае отдавна. Все пак, абревиатурата PIGS (което в превод от английски означава “свине”) за обозначаване на конкретните страни (Португалия, Италия, Гърция и Испания) се появи отскоро.

В края на 2008 и началото на 2009 година проблемите на тези страни вече бяха предмет на широко обсъждане сред експертите.

Известният френски икономист Жак Сапир предрече тогава, че към началото на 2010-та Испания (на Гърция и Португалия той не обърна внимание, заради малките им размери) ще е принудена да напусне еврозоната (едва сега политиците започнаха на глас да коментират този деликатен въпрос).

Това говори за обстоятелството, че всичко, което днес изненадва широката общественост е било добре известно на сериозните специалисти.

Обаче, никой не желае да се вслушва в обективните експертизи, в резултат на което официалните икономисти, обслужващи властите, са готови да обсъждат всякакви въпроси, стига те да не засягат реалните проблеми.

Какво очакват тези, последните? На какво се надяват?

Изглежда, че всички действително са повярвали на собствената пропаганда за скорошен изход от кризата и са разчитали, че проблемът ще се разсъхне от само себе си и ще изчезне.

Или има някакво друго обяснение?

Например, че за последните десетилетия европейските политици са загубили способността да решават конкретните проблеми. Те действително са повярвали на легендата, че невидимата ръка на пазара ще решава всичко вместо тях и това, с което могат да помогнат е да работят активно чрез красноречието си.

Езиците на политиците (и не само на европейските) трябваше доста да се изморят в течение на тази криза (а колко още работа ги чака!!!).

Но проблемите каквито бяха, такива си и останаха, тъй като още от началото беше очевидно, че е невъзможно въпроси от такъв род бъдат решавани единствено и само от невидимата ръка на пазара.

Множеството от тревогите за световната икономика са достатъчно точно определени и в течение на сегашната криза много от тях бяха публично назовавани.

Но има проблеми, които все още се притаяват в ъгъла и чакат сгоден момент, за да изскочат на светло: тях никой не ги търси, защото широко битува чисто детското суеверие за това, че ако не обръщаш внимание на проблема, то той някак си не съществува.

За какво ни говори примерът с бюджетната криза на Южна Европа? Дали не за това, че времената, когато проблемите се решаваха от само себе си, чрез Великата сила на Невидимата ръка, са останали безвъзвратно в миналото? Че въпросите трябва да се решават тук и сега?

Защото всичко, което днес се определя като незначителен проблем, рано или късно се излива в пълноценна, остра криза.

Да погледнем към България!

Проблемът за лошите дългове в банковата система е известен отдавна. Знае се от какво се състои той и какви причини са го предизвикали. За съжаление, обаче, никой не знае кога и по какъв начин ще се прояви.

Но това съвсем не означава, че самият проблем не съществува, и още повече, че с него не трябва да се занимават компетентните за неговото решаване.

Това, за което можем да бъдем твърдо уверени е, че след като никой не се занимава с този проблем, рано или късно той ще предизвика поредния етап от спиралата на мащабната икономическа криза.