Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2010 01:20 - МВФ вече не е за ниска инфлация
Автор: krizata Категория: Политика   
Прочетен: 1464 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.03.2010 12:41


Помните ли времената в началото на българския преход, когато Международният Валутен Фонд изпращаше своите „експерти”, които с назидателен тон изискваха от нашите управляващи рестрикции до дупка с една единствена цел – сваляне на инфлацията до санитарния минимум.

И нашите слушаха и изпълняваха, а и какво друго им оставаше? Нали ако някой посмееше да се опълчи срещу предписанията на умните бели хора отвъд океана можеше да си замине с шут от кабинетите на властта, при това с позорното клеймо: „предател на България”.

Но ето, че през последните месеци по света започнаха да стават удивителни неща!

И едно от чудесата, пръкнали се наскоро беше под формата на доклад на МВФ, в който се говори за това, че умерената инфлация не е чак такъв кошмар, за какъвто се представяше по-рано.

(Тук трябва да припомним, че спадът у нас, предизвикан от рестрикциите на Дянков е пряко следствие от тъпото следване на предишните препоръки на Фонда за безусловната необходимост от намаляване на инфлацията като предпоставка за ръст на икономиката).

От друга страна, според МВФ протекционистичните мерки (вярно, засега само в частта за движението на спекулативния капитал) са напълно приемливи.

Съжалението за нас идва от факта, че вече не остана неизнесен роден капитал и сега, когато с трепет очаквахме завръщането му в пределите на родината под формата на офшорни инвестиции в едно или друго начинание, тези ОТТАМ вече предприемат мерки, за да спрат мераците на наивниците, желаещи да трансферират капиталите си в т.н. „развиващи се пазари”, които по една странна случайност са родните им страни.

Как така изведнъж беше решено, че е време за промяна на „правилата на играта”?

Обикновено, разбирането за необходимостта от смяната им става очевидна в разгара на големите световни кризи (последните два пъти – в началото на 40-те и след това през 70-те години на ХХ век), защото разработващите новия ред разбират, че самото участие в подготовката на новите правила ще им даде, след конкретното им приложение, много повече изгоди от евентуалните опити за съхраняване на статуквото.

След като през 80-те за последно бяха приети действащите и до днес правила (т.н. рейганомика), основните доходи започнаха да се получават от съвсем реални участници, по съвсем конкретни схеми. В случая това бяха имащите достъп до евтините емисионни кредити на Федералната резервна система или тези, които можеха да осигурят достъпа на трети лица до кранчетата за евтини пари.

За отбелязване е, че в България работят същите схеми, само че тук не става въпрос за емисионни средства, а за бюджетни и подобните им ручейчета и поточета, пълнещи сметките на приближените до властимащите в момента.

Проблемът се състои в това, че за осигуряване на монопол върху контрола над тези схеми, е необходимо създаването на солидна защитна система.

На първо място това са институциите за намаляване „агресивността” на „широките народни маси”, за чието усмиряване у нас се грижат няколко министерства, а на Запад се съчиняват приказки за „американската мечта”, за „свободата и демокрацията”, за „печелившите и губещите” и т.н.

На второ място това са институциите, които „обективизират” достъпа до източниците на печалба.

В днешно време те включват в себе си както институции по контрол над достъпа (рейтингови агенции, консултантски и одиторски компании, експертни и научни институти), така и системи за държавен и частен контрол, сурово наказващи „непослушните”, опитващи се или да осветлят реалното състояние на нещата, или да прескочат „източника на щастие”, провирайки се между поставените препятствия.

Проблемът е само в това, че поради смяната на поколенията, всички тези институции започват да живеят свой собствен живот.

Най-страшното започва в момента, в който действащите правила на играта се изчерпват и престават да осигуряват по-нататъшно развитие.

Още по-страшно е, ако те са действали достатъчно дълго време, тъй като в този случай „концептуалният” елит, който е изработвал правилата, успява да се оттегли, а на негово място идва елитът на „институциите”, който печели текущо от тези правила.

Последният съвсем не желае да се отказва от полагащото му се, а корпоративната етика и солидарност не разрешава даже на най-далновидните негови представители да вървят „срещу колектива”. И възниква ситуация на пълна безизходица, която, между другото, наблюдаваме и днес.

Хората, които са признати за „пишещи правилата” вече ги няма, а многобройните институции, създадени в рамките на „усвояването” на емисионните доходи, стриктно блокират обсъждането на реалните проблеми на кризата, дори и причините за нейното възникване.

Доколкото практически всички научни, експертни и образователни институции са създадени или финансирани в рамките на „емисионната” парадигма, те също крайно неохотно обсъждат кризисните проблеми и възможностите за тяхното компенсиране, и даже за изхода от кризата.

И всичко това създава сериозни проблеми за политиците по света.

Въпросът е в това, че в рамките на разделението на пълномощията, последните се занимават точно с проблемите на обществото, т.е. с безработните, с отбраната, с бюджета и т.н.

И те ясно виждат, че „наоколо мирише на бензин”. Но самите политици не могат да направят нищо, тъй като не са предназначени за това.

А опитите им да се обърнат към „широката научна общественост” се пресичат достатъчно грубо, още повече, че самата „общественост” не изгаря от желание да върви срещу основните си спонсори.

Частично поради това, че не вярва в перспективата такива „големи и мощни” структури да загинат, частично заради това, че 1 лев (евро, долар) днес е по-добър от обещание за 10 утре.

А и защото мисленето не е техен приоритет, тъй като те са само PR изпълнители, пропагандиращи „единствено правилната” за момента теория.

Естествено, това не устройва политиците, тъй като с безработните все нещо трябва да се прави.

Затова те не смеят да изхвърлят старите правила (за което така или иначе нямат пълномощия, а и не биха рискували да го правят, без да разбират какви трябва да бъдат новите „правила на играта”), а намирайки се в рамките на своите пълномощия, разширяват границите на същите тези стари правила. С надеждата, че това ще даде по-голяма степен на свобода за икономиката и ще увеличи „креативността” на експертите.

По-нататък са възможни няколко варианта: или такова разширение ще даде резултат и всичко ще си дойде по местата; или новите възможности ще дадат старт на някаква нова група, която би адаптирала правилата в рамките на новите възможности, постепенно внедрявайки ги във всички области на икономиката и плавно реформирайки системата (теоретически това е възможно, но на практика се случва много рядко).

И последният вариант – рязко разрушаване на системата, построена на базата на „старите” правила. В случая ще има сериозни катаклизми, но най-вероятно, днес този сценарий е неизбежен.

Да отбележим, че това не отменя проблема за разработката на „нови правила”. Дори нещо повече, прави го още по-актуален, тъй като след „разрушението” ще започнат „тъмни времена” и е в интерес на всички те да бъдат съкратени колкото се може повече.



Тагове:   МВФ,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825427
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев