Задавали ли сте си въпроса какво означава понятието историческа съдба, когато става дума за цели народи, както и какво е предопределеност за случването на едно или друго събитие, което е в състояние да промени из основи живота на цели поколения в един или друг географски регион.
Започнах да търся отговорите на тези въпроси след като посетих една напълно забравена, от нас-българите, държава, която до 1991 г. беше част от разпадналия се „братски” Съветски съюз, а днес, според мнението на мнозина - последната диктатура в Европа.
Да, става дума за Беларус.
Страната, която е загубила една четвърт от мирното си население по време на най-тежката световна война (плюс милионите загинали войници и офицери в грандиозните сражения срещу хитлеристите), днес се радва на завиден жизнен стандарт – един остров на стабилността в бурния океан на световната икономическа криза.
След посещението в страната на Лукашенко, за мен, като редови българин, беше обидно да открия, че след двадесет години непрекъснати реформи в посока към либерално пазарно стопанство, нашата България се е оказала в коловоз, който ни води все по-уверено към мрачното ни минало, към бита на нашите прадеди с характерното за тогавашната епоха първобитно използване на средствата и оръдията на труда.
В същото време, тези северни славяни, въпреки съпротивата на транснационалния капитал, са успели да съхранят (и в голяма степен да развият) уникалния производствен и човешки потенциал, останал им от други времена и епохи.
Да направим едно елементарно сравнение в изходните позиции, които са имали България и Беларус преди две десетилетия - в момента на разпада на тогавашната „социалистическа система”.
И ние и те сме били страни с развити високотехнологични (за времето си) производства -компютри, машиностроение, металургия, химическа и нефтохимическа промишленост, както и сме разполагали с традиционни отрасли като аграрно производство и хранително-вкусова промишленост.
В много направления ние, българите, сме имали уникални предимства в областта на атомната енергетика (те нямат атомни централи), в международния туризъм (и до днес беларусците с носталгия си спомнят за страхотните български плажове, кухня и гостоприемство), в климатичните условия, даващи несравнимо по-добри изходни позиции за богата селскостопанска реколта.
Днес не можем да се конкурираме по нито един от тези показатели, защото когато те са строили своето бъдеще (съхраняване и модернизиране на широката гама от съвременни производства) ние сме мечтаели за своето минало (за реституция, занаятчийско производство, раздробяване и ликвидиране на крупни предприятия).
Като резултат, в очите на българина Беларус е изключително напред спрямо реалността у нас по практически всички направления: трудова заетост и социална сигурност, гарантирани права на всеки гражданин за безплатно образование и здравеопазване, грижи за околната среда.
Столицата им, сравнена с нашата измъчена София, е истински Феникс, израсъл от пепелищата на общата нищета, наследена от първите години на тотален разпад.
Днес Минск е ултрамодерен град, несравним по нищо с все по-простеещата родна Шопландия. При тях дори не можеш да се насладиш на многобройните дупки в асфалта, просто защото те отсъстват от пейзажа.
Мащабът на архитектурния им гений е такъв, сякаш става въпрос за световна столица като Лондон или Париж, за разлика от нашите реалности, асоцииращи ни все повече с ориенталски, дълбоко провинциален град.
Както и да го погледнеш, сме изостанали здраво с материала.
Най-ярък пример за разминаване между натрупани предразсъдъци и съществуващи реалности е неотдавнашната среща на спортното поле между скромния футболен отбор „Бате Борисов” на тракторния им завод и великия наш футболен „Левски”.
Това премерване на силите разкри в пълната си сила голата истина за безвъзвратното ни изоставане във всички области, по цялата система на постъпателно развитие – икономическо, социално- политическо, в аспекта по защита правата на обикновения гражданин.
Докато ние се втурнахме да рушим всичко, що годе работещо, хвърляйки го в лапите на големите транснационални корпорации (под лозунгите за свободен пазар и конкуренция), в тази страна не се отказаха от технологията за предварително премисляне на всяка стъпка, чрез системно претегляне на едно или друго предимство или недостатък, следствие приемането на определено решение.
Когато целенасочено се гледа в бъдещето, тогава се виждат неща, които са невидими за безцелно лутащия се и неориентиран субект. Когато се работи по предварително утвърдени планове, предполагащи цели и средства за тяхното постигане, тогава не могат да те излъжат разни „доброжелатели”, колкото и да си наивен и добронамерен (какъвто е и българският народ).
Може би заради това, нахлулите по земята ни „мисионери” от метрополиите така настойчиво ни „препоръчваха”, през всичките години на прехода, да свалим до долу гащи и да се оставим на милостта на опитните господа, които знаят „как се правят тези работи”.
Има ли смисъл да напомням за резултатите от тази неравностойна „среща на цивилизациите”: деветмилионна България вече се стопи с една четвърт (както Беларус по време на войната), като по българските земи останаха да доживяват старините си два и половина милиона пенсионери, мощно подкрепяни от милион наши роми и още толкова граждани с майчин език.
А всеки, който се чувства що-годе способен на съзидателен труд знае, че вече е по-престижно да събираш маслините в плантацията на някой съвременен робовладелец в Испания или Гърция, вместо да седиш в тази мутренско-капиталистическа територия, гарантираща ти единствено деградация и по-нататъшно унижение, само заради това, че искаш да се наричаш българин.
© За невежеството на телевизионните бърб...
© Къде сме ние сред другите
06.04.2010 21:54
похвална е информираността ти- но с какво ти самия си дръпнaл като мислене, че да дръпне и държавата (защото всеки е дръпнал с мисленето)?
докога това черногледие? не си ли намерил все пак отговор на въпроса защо сме на това дередже? :)
07.04.2010 08:17
07.04.2010 08:20
07.04.2010 08:43
07.04.2010 09:15
Да , има хора които помнят светлото минало преи гнилите капиталисти да ни ограбят, не трябваше да продаваме заводите си на алчните и коварни капиталисти!
Родните ни оловно цинкови производства- гордостта на социалистическата държава!Какви залези имаше вечер над тези заводи помниш ли другарю- всички цветове на дъгата плюс два чисто нови и неоткирти!
Родните ТКЗС и ТПК, за какво ги продадохме?
За модерни трактори и комбайни?
Другарят Лукашенко отдавна разбра кой е правилният път за развитието на Беларус!
Да вярно е че в тази тоталитарна държава няма свобода на словото и печата, че няма свободна опозиция ,че е единствената европейска държава със смъртно наказание, че Лукашенко е един от последните комунистически сатрапи, че икономиката на Беларус се гради единствено върху крехкият и съюз с Русия и при евентуален разпад на този съюз държавата неизбежно навлиза в икономически и политически хаос тъй като практически няма други пазари освен руските...
Важното е че всичко това се прави за благото на социалистическите трудещи се на Беларус!
А ти другарю, вместо в Беларус да беше отишъл в Брюксел...
07.04.2010 09:34
А според мен сравнението между нас и тях е адекватно що се отнася до стопанското положение, но не и политическото. Нека не забравяме, че ние сами си свалихме БКП-то от власт. И после си го върнахме. А то като властваща сила, реши да не се бори само до край с 10млрд.долара дългове и технологично изоставяне, а да разфасова икономиката, да я продаде за скраб и да си гледа кефа. Искахме ЕС+НАТО, а не Русия и нейния пазар. Има и друго - ЕС+САЩ никога не биха приели точно на Балканите да съществува силна тоталитарна държава, още повече обвързана с Русия. Дали НАТО разби Сърбия единствено заради косоварите?
07.04.2010 17:25
http://lukashenko2008.livejournal.com
Разбирам Ви какво имате предвид, но смятам, че примерът Ви не е коректен, още повече, че все повече българи ще стават излишни в западния рай!
08.04.2010 21:07
Не съм бил в Беларус, а не ми трябва, за да съм убеден, че в случая сте субективен и още..
Най-вероятно, сте член или бивш член на БКП-БСП, което би обяснило прехласа ви пред Лукашенковата губерния.
Имате ли доблест да отговорите честно на последното?
Фактът е, че досегашната система претърпя пълен провал. На хоризонта са двата възможни пътя за задържане на положението: фашизъм или някаква форма на социализъм. Това са двата варианта - като преходен етап към една абсолютно различна (спрямо досега познатите) организация на социално-икономическото развитие на обществата по света.
А иначе си заслужава да се види тази страна - няма нищо общо с официалната пропаганда.
11.04.2010 21:10
В София бяха 2-3 и по един в големите градове по времето на "реалният социализъм".
Та по темата Беларус.Страната е "показният магазин " на Русия!Там се хвърлят средства и ресурси за да може един ден някой "батюшка-сатрап" да каже на
крепостниците си-искате ли като тях?И да се започне Вторая Октябърская .....
Поинтересувайте се на какви цени там получават горива и суровини!Нима мислите
че всичко това се дължи на собствената им планова икономика?Глупости!
Пиша си с няколко човека от тази страна в един сайт и много добре знам какво мисли обикновенният гражданин за страната си и за нейното управление.
23.04.2010 00:03
Видях го през 2008г., изнедах се много и вече не се изненадвам на нищо.
:))
05.03.2011 22:00
http://www.youtube.com/user/dokumentalni2?feature=mhum#p/c/AD5187C6DCAA1EA9/0/X3slxJWYsoE
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев