Един от вечните специалисти по проблемите на българската икономика Георги Стоев (храненик на някаква си Индъстри уоч), днес отново сърцераздирателно обясни от ефира на радио Хоризонт, че той е единствено компетентният да ни разкаже как най-лесно народът може да бъде уморен от глад, чрез сляпо придържане към постулатите на Фридман и сие.

Не се съмняваме, че „икономистът” (дали има поне магистърска степен) се подписва под сериозни грантове, но това не му дава право да излиза в национална медия и да обяснява най-нагло, че например, безработните от Смолянско са си заслужили да страдат от липса на заетост, защото „не търсели активно трудова реализация”.       

В тази връзка си мисля, че след като „специалистът по всичко” знае толкова много за препитанието на обикновения човек, той спокойно може да се преквалифицира в трапер, търсещ остатъци от човешки скелети, принадлежали на нещастници, събирали горски гъби и изядени в планината от гладна мечка-стръвница.

Само се чудя как събратята от Чикагската школа, на нашия "икономист", не са забелязали още какъв запъртък са си отгледали, далече на тъмните Балкани (защитаващ със зъби и нокти великите идеи на „гении” като фон Хайек) и не са му предложили „научна” кариера в някой задокеански университет, с последваща Нобелова премия  за приноса му в преоткриването на рецептите по унищожението на цял един народ чрез икономически геноцид.

Обяснението е толкова просто, та чак скучно: светът се тресе от най-голямата криза за цялата си история, точно „благодарение” духовните учители на родния доморасъл „икономист” и техните фундаментални догми за всепоглъщащата сила на свободните пазари и невидимата ръка на индивидуалното предприемачество, които не гарантират живот за всички простосмъртни, но пък за оцелелите – вечни наслаждения и неспирни удоволствия из някое от карибските райски (о, да – и офшорни) кътчета.

Но, да разледаме актуалната картина на икономическата ситуация по света, за да се опитаме поне малко да разберем избиващата към параноя неадекватност на подобни недоразумения като горния, самопровъзгласил се за, икономист:

Струва ми се, че има смисъл най-напред да се върнем към проблемите на финансовите пазари, така изострили се по-миналата седмица и като че ли поутихнали след това.

Както можеше да се предполага, последвалото възстановяване не излезе много сполучливо, въпреки че фондовият пазар в САЩ подскочи, но пък цените на петрола не нарастнаха (а даже паднаха), а еврото също продължи плъзгането си.

Нещо повече, за отбелязване са и някои странни ефекти. Например, вече за достатъчно дълъг период от време, цената на барел петрол от сорта „Лек суров” (американския) се държи под тази за сорта „Брент” (европейския).

Обикновено се наблюдава точно обратният ефект, доколкото европейският петрол е с по-ниско качество, а моментите, в които се фиксира днешното съотношение са показателни в много аспекти.

Такава ситуация обикновено излиза на преден план, когато властите в САЩ се опитват да намалят световните цени на петрола. По-долу ще изкоментираме причините за такова явление.

Засега отбелязваме само, че най-вероятно, падането на цените на петрола ще продължава, а това означава, че ”микромоделът” на икономика, който беше възприет от средата на 2009 година, с неговите вътрешни пропорции (ръст на фондовия пазар и на основните базисни активи, с падане на златото и петрола при локалните спадове), завърши.

Какво означава всичко това?

Самият „микромодел” възникна на фона на постоянното стимулиране на икономиките с емисионни, по своя произход, средства и като следствие беше построен на базата на тяхното преразпределение.

В процеса, по естествен начин, растяха финансовите пазари, където основно попадаха тези новосъздадени пари (т.е. фондовите и пазарите на първичните активи - петрола и металите, например).

Именно пропорциите по преразпределение на „пари от въздуха” създадоха „микромодела”, за който стана дума по-горе.

Да отбележим, че за разлика от действащия къде по-продължително време модел на финансовите балони, който започна да се руши през 2007-2008 г., в списъка на растящите цени не влязоха недвижимите имоти с изключение на някои страни, които така или иначе в най-малка степен пострадаха от съответната криза (Китай, Австралия).

В резултат се създаде ситуация, при която темповете на растеж при основните инвестиционни стоки (метали, цимент и т.н.) бяха много по-високи, спрямо стойността на крайните продукти, произведени от тях, тъй като върху последните се натрупваха очевидни ограничения по търсенето.

Само за САЩ тези цени нарастнаха с около 35%. Като резултат, в последната година сериозно беше поставен въпроса за състоянието на реалния сектор в световната икономика, в който ръстът на разходите за производство не вървеше с аналогични темпове спрямо растежа на доходите.

И в началото на текущата година (около февруари) правителствата и Централните банки приеха решение да не стартират нови програми за подкрепа на икономиките (разбирай финансовите институции), ограничавайки се със старите.

Тогава изкочиха проблемите на държавите-длъжници. Да напомним, че всички предишни проблеми бяха свързани със свиването на търсенето при домакинствата, но държавното търсене играе не по-малка роля в тази ситуация. Да, но страните отдавна също са потънали в дългове.

Съвпаденията са направо смешни: дългът на Гърция спрямо нейния БВП е равен примерно на 125%, а дългът на средностатистическото американско домакинство, спрямо неговия годишен доход – 130%.

За известно време паричните власти на основните развити страни по света се съпротивляваха и се опитваха да се оправят с наличните ресурси, но неотдавна „се предадоха” и възобновиха емисионните си програми за подкрепа на икономиките си.

Именно поради това миналия понеделник фондовите пазари полетяха нагоре.

Даже ЕЦБ радикално измени подхода си, което си позволи да направи за първи път в своята история (въпреки монетарните догми), започвайки непосредствено изкупуване на държавни ценни книжа от страните на еврозоната.

И тук възниква резонният въпрос: а какво да се прави с реалния сектор? На първо място в самите Съединени щати, защото останалите страни все пак имат една вратичка, изнасяйки за американския континент, а САЩ днес фактически разполагат с единствената възможност за стимулиране на вътрешното търсене.

Ако нещата се оставят такива, каквито са били до момента, всичко ще се разпадне, тъй като разходите за производство ще продължат бързо да растат. Значи, те трябва съществено да бъдат съкратени. И тук си спомняме за петрола, чиито цени, както е известно, са силно манипулируеми.

В края на миналата година биг-босът на ЛУКОЙЛ обясняваше, че „равновесната” (балансираща добивите и физическото търсене) цена на петрола е равна на около 40$ за барел, а всичко отгоре е финансова спекулация.

Преведено на обикновен език, това означава, че контролиращите механизмите на тези спекулации могат (под натиска на американските власти) да свалят тези цени, отслабвайки по този начин натиска върху реалния сектор (и върху домакинствата) и съкращавайки неговите издръжки.

Да си припомняме ли, че преди изборите през ноември в САЩ този факт доста би помогнал на (засега) контролиращите Конгреса демократи?

Не е изключено прословутите последни разследвания по бизнеса на банката „Голдман Сакс” да са свързани точно с тези обстоятелства (последната е един от най-големите маркетмейкъри на пазара на петролни фючърси).

Но не това е най-важното в момента. Важен е ставащият пред очите ни ефект: именно американският сорт петрол пада най-бързо от всичко друго и дърпа след себе си целия пазар.

По този начин, на мястото на разрушилия се „микромодел”, най-вероятно идва нов, чиято същност се състои не само в пряката помощ за финансовия сектор, но и в подкрепа за реалния, са сметка свиване на производствените му разходи.

В този случай, разбира се, възникват редица въпроси.

Първият: къде ще отидат излишъците от емисионни пари? Най-вероятно, на фондовите пазари, още повече, че съкращаването на производствените разходи в реалния сектор ще позволи да се покажат положителни тенденции в близките отчети на компаниите, които от своя страна ще дадат на това нарастване „обективно” основание.

Второ: какво да се прави с Евросъюза (по-точно с дълговете на изграждащите го страни)? Тук отговор даде бившият шеф на ФЕД и един от главните идеолози на Обама Пол Уолкър, който изказа опасения, че еврозоната е заплашена от дезинтеграция, заради гръцката криза. По думите му, предадени от Bloomberg, „дисциплината в икономическата и данъчната политика засега не се възприема като важен елемент в някои от страните”.

Като допълнение, Уолкър изрази надежда, че еврото все пак ще оцелее, но за това ще са необходими изменения в структурата на европейската икономическа политика.

Преведено на български: проблемите на ЕС са изключително негови вътрешни въпроси за решаването, на които съюзът трябва да се погрижи сам. Ние американците нямаме отношение към това.

А какво отношение по въпроса имат „икономистите” около споменатата по-горе медийна звезда или засега те са в позиция на изчакване, тъй като все още не са получили съответните разпореждания от координиращия център, разполагащ с финансовата мощ за безпроблемно (и неограничено) осигуряване на ефир в най-слушаната българска медия.