Както вече сте добре информирани, настоящата глобална икономическа криза, стартирала от САЩ през 2007 г. с проблемите в ипотечния сектор, продължава задълбочаването си.

В момента съвкупното търсене на американските домакинства е с низходяща траектория, тъй като то е на много по-високо равнище, от нивото на съответните доходи. Процесът ще продължава, докато двата показателя се изравнят, но дотогава ще наблюдаваме приблизително двойно свиване от днешните нива на потребление. Засега съкращаването на търсенето е достигнало едва 15% от своето предкризисно, максимално значение.

Избягването на апокалипсиса може да се случи единствено ако на домакинствата бъдат предоставени съответни парични ресурси, което вече става невъзможно. Преди време това се правеше чрез кредититното стимулиране, но този път достигна до естествения си завършек, тъй като стойността по заемите престана да пада и даже обслужването на вече взетите кредити стана сериозен проблем. Тук си струва да се отбележи, че нивото на задлъжнялост на средното американско домакинство е от порядъка на 130% от годишните му доходи, което го превръща в една миниатюрна Гърция!

С други думи спускането към пропастта на икономическия колапс е неизбежно! Но за политическия истеблишмънт отвъд Океана е невъзможно воденето на дискусии по темата! Не мислите така? Ще кажете: какво по-лесно от това Обама да разясни на публиката, че бюджетните разходи всъщност растат, за да компенсират падащото частно търсене? След такова признание всякакви критици, включително сред републиканците би трябвало да замълчат веднъж завинаги!

Но нещата не са толкова прости, тъй като самата фраза за падащото търсене неминуемо ще предизвика следващите въпроси, за това колко дълго то ще пада, до какви равнища и защо по-конкретно то се свлича, след като Белият дом отдавна ни убеждава, че кризата свършва и отново започват безгрижните времена.

И на фона на всичко това темата за възможен суверенен банкрут на САЩ започна да става все по-актуална. Любопитното е, че в началото разговорите бяха на чисто техническо ниво, което не предизвикваше някакви сериозни политически вълнения – за последните години подобен въпрос се решаваше цели три пъти.

Сега обаче, републиканците, контролиращи долната камара на американския парламент – Конгреса, решиха да превърнат този въпрос в един от основните инструменти за натиск върху администрацията на Обама и поставиха обсъжданията на съвсем различна плоскост, с твърдото искане за съкращаване на бюджетните разходи!

Действащият президент не им остана длъжен и обяви, чисто по политически, че ако лимитът по дълга не бъде повишен, то страната ще навлезе в нова рецесия (ние с Вас добре знаем, че кризата не е прекъсвала и за миг), с което прехвърли топката в политическото поле на противниците-републиканци.

По този начин последните се оказаха с вързани ръце – отстъплението точно сега би означавало демонстриране на политическа слабост в момент, когато най-важната предизборна кампания в САЩ вече стартира.

По този начин въпросът за новия лимит по дълга стана дотолкова значим, че той окончателно напусна сферата на чисто техническото и административно обсъждане, а стана приоритет за избор на икономическа стратегия в най-мощната световна икономика, с всички последствия от този факт.

Как страните разбират този избор?

Демократите смятат, че увеличаването на бюджетните разходи и стимулирането на икономиката рано или късно ще рестартират потребителското търсене, което от своя страна ще изтегли цялата икономика. Констатацията, разбира се, е вярна, но съмненията за евентуалния ръст не само че не са изчезнали, такъв ръст по принцип е невъзможен в днешните условия. Но за разбиране на това обстоятелство е необходим отказ от мантрите на монетаризма и поглед върху икономиката от гледна точка на нейните структурни дисбаланси.

А каква е позицията на републиканците? Те смятат, че преди всичко е нужно да се подкрепят производителите, за което не само, че не трябва да се качват данъците, дори напротив – да се свалят. Но това, според тях, няма как да стане при днешните разходи, тъй като дефицитът би станал направо непосилен.

Като следствие от подобна логика се прави изводът, че бюджетните разходи трябва да бъдат съкращавани. По-нататък производственият сектор ще изтегли цялата американска икономика, заплатите ще започнат да растат, ще ги последват потребителските разходи и всичко ще си дойде по местата.

Както знаем и двата сценария са губещи, като в шахмата тази ситуация се нарича „цунгцванг“, когато който и да е ход влошава позицията на дъската: Обама се отказа да говори откровено и републиканците го хванаха в крачка. В отговор, президентът отправи политически обвинения към опонентите си, с което стана заложник на собствените си нападки. Републиканците също нямат заден ход, тъй като чрез изиграването му биха потвърдили правотата на противника си.

Всичко това ни дава основания да си мислим, че до 2 август въпросът, така или иначе, няма да бъде решен. Политическите сили сами си създадоха сериозен проблем и сега ще им се наложи да го решават не по икономически, а по политически правила.

И всичко това заради категоричната забрана да се говори истината, каквото и да струва това на съвременните елити.

тия американците (демек САЩ) са големи изроди, да знаете.
Предлагам да им стане Лукашенко президент, за да се поправят!

http://alexalexalex.blog.bg/politika/2011/07/09/belarus-edno-pouchitelno-chetivo.779754

ей тук съм обяснил и защо))))

поздрави

То една разлика между демократи и републиканци там ,то една битка ,мани мани!

Какво искаш от американски медии (бивши български). Много ясно, че ще плюят по поръчка.

Информацията Ви е поднасяна винаги с вещина и прецизност!Weiter so! - както казват в Германия.Тук миналата година излезе една биографична книга на Хайнер Гайслер - виден немски политик и общественик.В нея той прави обстоен анализ на процесите, които текат в САЩ и в света.Не е задължително човек да е специалист, за да разбере, че банките са криминални институции, чиято задача не е подобряване на екзистенцията, а точно обратното - перманентно забогатяване чрез финансови далавери и ограбване на човечеството и най-вече данъкоплатците.Както казва г-н Гайслер в книгата си "Ou Topos" - банките водят жестока война срещу средната класа...

Успех!