Тези дни финансовият „гуру“ Нуриел Рубини направи поредните си "пророчески" изказвания за по-нататъшната съдба на своето „отроче“ - кризата (да не забравяме, че именно той беше превърнат в „официалния предсказател“ на финансовия колапс от 2008 г.) и по-конкретно за близките перспективи, пред които е изправен европейският континент.

 

Въпреки, че за всички мислещи икономисти отдавна стана ясен източникът на тези „откровения“ у Рубини, както и очевидната неосведоменост на професора за реалните причини и механизми на съвременната икономическа криза, той продължава да бъде лансиран като експерта, най-добре „проникнал“ в същността на протичащите кризисни процеси.

 

Дали това се дължи на обективната необходимост, чрез неговата персона да се предложат на широката публика поредните недокрай политкоректни тези или става въпрос за чисто лични търговски интереси, в които известният експерт се е забърквал не един и два пъти, предстои да разберем?

 

„Моят анализ показва, че икономиките на САЩ, Евросъюза и Великобритания ще се свиват. Да го наречем втора вълна на кризата или продължение на първата, не е важно. Фактът е, че тя е неизбежна и определено ще се случи или в четвъртото тримесечие на тази, или в началото на следващата година“ – пише Рубини.

 

„Да вземем простите числа - продължава той – в европейския антикризисен фонд има 440 млрд. евро. Това е явно недостатъчно. Поне половината ще трябва да се похарчи за спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия. А какво ще остане за по-малко проблемните страни като Италия и Испания? Само 200 млрд. евро! За сравнение техният общ дълг е 3 трлн. евро…“

Като цяло, Рубини смята, че пред Евросъюза има две ужасни алтернативи – или унищожение на еврозоната, или крах на Германия.

По негово мнение втората вълна на кризата вече е започнала в периферията на еврозоната (Гърция, Португалия и други страни) и скоро проблемите ще прескочат до самия център – Германия. Последната, счита Рубини, ще се превърне във втори Lehman Brothers.

Да си припомним, че с фалита на тази американска инвестиционна банка започна активната фаза на глобалната криза през 2008 г.

По-нататък американецът продължава с това, че има опасност последствията от „новата“ криза да бъдат два пъти по-мощни от предишната.

Икономистът не прави уточнение какво има предвид под фразата „два пъти по-мощни“ и от какви критерии изхожда – от броя на предстоящите да фалират банки, от спада на БВП, от лошите кредити или от свиването на съвкупното частно търсене! Все пак трябва да признаем, че това върви редом с очевидния факт, че Рубини явно не разбира структурния характер на глобалната икономическа криза!

И така, Експертът се произнесе – Евросъюзът е пред дълбока криза!

Интересен е въпросът, защо именно сега този авторитетен специалист намери за нужно да се изкаже, при това в толкова черни краски?

Особено имайки предвид, че всеки който разбира механизмите на кризата не може отдавна да не се е запитал как т.н. развити страни (в т.ч. и тези от ЕС) ще връщат дълговете, натрупани в рамките на парадигмата за развитие, предполагаща тяхното непрекъснато рефинансиране, в ситуация, когато този процес достигне до своя естествен финал.

Ако действително Нуриел Рубини е "разгадал" тези очевидни изводи чак сега, това едва ли говори твърде положително за неговата репутация на водещ икономист от световен мащаб!

Но пък ако се върнем към лансираната версия за ролята му на глашатай на финансовите елити, тогава можем да разберем, защо вече е дошъл моментът за неговото лично включване в „решаването проблемите на Европа“!

И тук има няколко възможни варианти на отговор:

- За всички вече става ясна безнадеждността на положението, но политиците толкова дълго уверяваха, че изходът е намерен, че днес се чувстват твърде неудобно рязко да променят тона на посланията си.

За тази цел елитите имат нужда от изменение на информационната среда, което да им позволи по-чести разговори на кризисна тематика, след като тълпата постепенно забрави предишните клетви на властимащите за окончателен край на натрупалите се проблеми.

- Интересите на САЩ. Чичо Сам има остра нужда от засилване на антиевропейската риторика. На първо място заради това, че американските власти търсят свежи ликвидности по света, за да продължат подкрепата си за собствените финансови пазари.

Последните събития в Конгреса лишиха Обама от 500 милиарден ресурс чрез прокарваните данъчни облекчения. Тези пари му бяха необходими, за да добута до началото на лято 2012 г., когато трябва да стартират поредните емисионни програми.

А засега остава тактиката на отлагането за „после“, въпреки че и за това ресурси практически липсват. И точно една паника на европейските пазари би могла да „закърпи“ положението в тези няколко безкрайни месеци до следващото лято!

- Трета възможна причина – интересите на републиканската партия, която силно желае американците да свързват „възобновилата се криза“ именно с настоящата администрация в Белия дом. Обама толкова много убеждаваше съгражданите си, че проблемите са зад гърба им, че евентуално задълбочаване на кризисните процеси ще се превърне в негово лично поражение.

И в тази ситуация разговорите за „втора вълна“, „второ дъно“ и т.н. очевидно няма да прибавят положителни импулси към и без това ниския рейтинг на актуалния Президент.

- Има и четвърто: някой е решил да спечели от падането на еврото или на европейските пазари. Тогава думите на Рубини могат да бъдат възприети като част от съответната PR кампания, чиято резултати тепърва ще наблюдаваме!

Сигурно могат де се намерят и други основания за баналностите, които излязоха изпод перото на уж гениалния икономист, но не това е най-важното. Главното е да се опитаме да разберем защо той направи изказването си именно сега!

Изложението на основните три хипотези е направено според вероятността за случването им, въпреки че за по-точния им и задълбочен анализ са нужни допълнителни фактори.

Най-вероятно тях ще ги получим след поредните европейски срещи на върха с активното участие и на нашето момче от Банкя, но и сега можем да изтъкнем някои първоначални съображения.

В частност, Рубини поставя под съмнение възможностите на общоевропейския фонд за подкрепа, което ни навежда на мисълта, че в случая той се изказва в рамките на втория от описаните, по-горе варианти.

Въобще, не настояваме, че знаем окончателния отговор по повдигнатите въпроси, затова настоятелно препоръчваме на всички читатели, интересуващи се от развитието на ситуацията на нашия континент, да се опитват да изграждат собствено виждане и мнение по протичащото!

Защото това което става в нашия общ европейски дом ще има своето достатъчно интересно продължение, при това в дълъг времеви период!

От Вас зависи дали ще бъдете само обикновени регистратори на протичащите процеси или техни Инициатори и Осъществители на реалната промяна към по-добро!

М.Х.

Американците, злоупотребявайки със статута на долара на световна валута, продължяават безконтролно да го печатат, което обаче не намалява проблема, а го задълбочава. Ситуацията напомня на наркоман, който има нужда от все по-големи дози. Европейците не искаха да влезнат в такъв сценарий, но можеби ще им се наложи.
Проблемът е системен и действа постоянно - процеса на растяща диференциация на доходите, който обуславя постоянно спадане на процента на съвкупното търсене. Има ли механизми, които могат да намаляват тази диференциация? Мисля, че могат да се намерят много решения, които обаче не съществуват в настоящата система, а и тези, които я управляват, не са наясно с необходимостта това да се направи.

Примерно, може да се въведе плаваща данъчна ставка за хората от цялата скала на доходите, която да е обвързана с макроикономически показатели, да кажем - ръста на икономиката. При нисък или отрицателен ръст, процентът на данъците на високите доходи е по-голям от този на средните и съответно на ниските доходи. Целта е да се стимулира съвкупното търсене и да се повиши ръста на икономиката. При висок ръст, данъчните ставки се обръщат, за да не се допусне повишаване на инфлацията. Разбира се, всичко това може да сработи, при положение, че има една горе-долу добре работеща данъчна система и оптимално функционираща държавна администрация.
Това е един пример, но има и много други варианти, за които обаче все още никой не мисли.

Логично е да има някакъв неофициален централизиран контрол на световната финансова система. Той е свързан с известните еврейски семейства и продължава вече няколко века.
Въпросът е, дали ситуацията в момента е предизвикана умишлено от тях или и те самите не успават да управляват процесите. Мисля, че по-скоро е второто, поради неправилната концептуална основа, на която е поставена системата. На преден план е изведен егоизма и стремежа към печалба. Грижата за благоденствието на цялото общество е на втори, трети или четвърти план. Системата създава постоянно растящи диспропорции в доходите и чрез действието именно на "невидимата ръка", се връщат като свиване на съвкупното търсене, растящи дефицити и дългове. Сега се чудят какво да правят и със системата и с натрупаните богатства.