Съвременният бизнес функционира по един доста интересен и своеобразен начин!

Представете си, че вие сте предприемач, който произвежда достатъчно сложно изделие, да речем микровълнови печки! Вие работите, изхождайки от някакви, предварително събрани данни за минали продажби, слушате какво казват бизнес-анализаторите, разчитате на интуицията си.

 

Но във всички случаи вие произвеждате за някакви бъдещи потребности, които не са съвсем ясни от гледна точка на техните общи нива, времево разпределение и териториално разположение.

Грубо казано, ако днес конвейърът пусне поредната серия микровълнови печки, няма да е никак странно, ако те бъдат реализирани на пазара след шест месеца или една година.

 

Още по-сложно е положението, когато става въпрос за междуфирмените отношения по повод монтажа на вашия артикул. 

Да приемем, че микрочиповете за печките идват от някакъв японски доставчик, за който вашите поръчки представляват, да речем, 1,8% от цялата му продукция.

 

Японецът стриктно изпълнява задълженията си като в общи линии неговата снабденост с материали и оборудване му дава възможност да ви ги доставя за достатъчно дълъг период от време.

 

По този начин бизнесът по целия свят се развиваше и усложняваше непрекъснато, като процесът по задълбочаване разделението на труда, водеше до все по-тясна специализация на всеки конкретен производител.

 

Представете си сега, по какъв критерий нашият предприемач е избрал

партньорите си сред десетките предложения за сътрудничество, как се е финансирал с нови кредити за развитие, как е определял с кои институции да си има работа и т.н.

 

И тук на помощ досега му се "притичваха" рейтинговите агенции, които си бяха „заплюли“ функциите да оценяват рисковете в един или друг бизнес, в една или друга фирмена структура.

Казано по друг начин, не всяка компания можеше да си позволи ресурса да поддържа отдел от висококвалифицирани специалисти, които да й дават сведения за средата, в която работи, за партньорите и банките, които я обслужват.

 

Тази работа, по един или друг начин, се вършеше от рейтинговите агенции. Последните, също не се оплакваха от липса на интерес към дейността си, тъй като от техните решения зависеше в голяма степен и успеха на всеки бизнес, защото от това дали ще получиш по-висок рейтинг зависеше какви заеми можеш да изтеглиш и по какви условия да ги обслужваш.

 

В тази ситуация, когато оценяването се превърна в бизнес, рейтинговите агенции все повече започнаха да осъзнават, че лекото (или по-сериозното) подбутване на клиентите, чрез изработената за тях оценка, може да им донесе допълнителни печалби – та кой благодарен клиент няма да развърже кесията, ако „му свършиш работа“, давайки му сертификат, който не винаги отговаря на действителността, а я рисува в доста по-ярки, от реалността, краски.

 

По този начин всички големи международни агенции попаднаха в доста конфузната ситуация масово да дават най-висши рейтинги, които с финансовия колапс от 2008 г. лъснаха като едни кухи балони, зад които липсваше каквото и да е реално основание. Последваха сериозни съдебни процеси от ощетени субекти, тъй като "украсяването" рейтингите на едни, означава загуби за други балъци, които са клъвнали на подхвърлената стръв.

 

Днес рейтинговите агенции никак не са за завиждане, защото се оказаха в действително сложна ситуация, свързана с това, че от техните решения зависят много от по-нататъшните действия на бизнеса, в условията на рязко нарастваща неопределеност, която превръща практически всяка стопанска дейност в губеща.

 

На макроравнище ситуацията не е по-различна – ако започнат да се публикуват реалните показатели и оценки, то световната икономика буквално може да се разсипе, имайки предвид, че системата за застраховане на финансовите рискове е вече отдавна разрушена.

 

От друга страна, доколкото моделът с рейтинговите агенции остава едва ли не единствения ориентир за всички участници в икономическия оборот, прекаленият натиск върху тях е опасен и може да доведе до непредвидими последици.

 

И в цялата тази, достатъчно сложна ситуация, рейтинговите агенции (засега чрез S&P) дадоха своята, твърде строга присъда на проблемните държави от Евросъюза. Бяха преразгледани почти всички рейтинги на страните от Еврозоната, с изключение на Германия, Финландия, Люксембург и Холандия (с „ААА“), като дори на тези „отличници“ беше показан жълт картон, във вид на негативна прогноза за следващи периоди – единствено рейтингът на Германия остава със стабилна прогноза.

 

Разбира се, най-сериозен удар понесе втората европейска икономика Франция, която смъкна висшия си кредитен рейтинг до „АА+“ с негативна прогноза. За повечето наблюдатели и случаят с Австрия беше изненадващ, тъй като и тя се смъкна с една степен, но пък със стабилна прогноза в перспектива.

 

Но най-много го отнесоха проблемните страни от еврозоната. Така например рейтингите на Португалия и Кипър бяха хвърлени на „боклука“ – „ВВ“, а по-нататъшната прогноза е негативна, което важи и за Испания с Италия, получили новите си рейтинги - „А“ и съответно „ВВВ+“.

 

Като цяло девет от общо седемнадестте члена на еврозоната бяха секвестирани, което няма как в близка перпектива да не се отрази на пазарните движения и на действията на спекулантите, които ще продължат да търсят поредната си жертва.

Но не това е най-големият проблем! Това, за което европейските страни трябва най-много да се тревожат е перпективата по движението на инвестиционните потоци и кредитирането на предприятията, заедно с неизбежното в този случаи ускоряване по набралото скорост свиване на частното търсене.

Именно последният фактор ще се превърне в основен проблем, тъй като в условията на масово понижаване на рейтингите, кредитирането на частните заемополучатели ще бъде допълнително затруднено.

Държавите също се се сблъскат с непознати досега проблеми, тъй като тяхното финансиране ще става все по-скъпо, което означава свиване на социалните разходи, с последващо рухване на частното (и държавно) търсене и т.н.

Допълнителни трудности ще изпитват всички по веригата – и банките, които ще трябва да увеличават резервите си, и да съкращават клиентската си база, и корпорациите, за които расте цената на кредитирането, и потребителителите…

Което пък последващо ще доведе до нови секири от страна на рейтинговите агенции и т.н., и т.н. Типичен спираловиден процес към бездната…

Както можеше да се очаква, европейските лидери, макар и със сериозно закъснение, изразиха недоволството си от действията на агенциите, които по същество са американски.

 

По-конкретно, федералният канцлер на Австрия Файман се изказа в духа на това, че решението на S&P за понижение рейтинга на страната му говори за това, че „на Австрия й е време да стане по-независима от финансовите пазари“.

 

Президентът на Кипър Христофиас нарече понижението „неприемливо“, отбелязвайки, че рейтингът е бил свален „точно тогава, когато икономиката е започнала излизането си от кризата“.

 

А пък министърът на външните работи на Германия Вестервеле не просто изрази своето недоволство, но и направи съвсем конкретно предложение за създаване на собствена европейска рейтингова агенция, вместо да се разчита на мнението на американските (и английските). 

Да си припомним, че Китай вече осъществи подобна стъпка, като неговата агенция доста активно понижава в последно време именно рейтингите на САЩ.

 

Проблемът от задълбочаването на тези тенденции е, че бизнесът ще започне да получава твърде противоречиви сигнали от различните по националност рейтингови агенции.

Досега всичко беше що-годе ясно – тези, които бяха любимци на трите водещи кита в оценяването успяваха и преуспяваха, а сега какво би станало, ако едните дават най-високи оценки, а другите, напротив, хвърлят оценявания на боклука?

 

Казано на икономически език, парадигмата за развитие от последните векове изисква постоянно задълбочаване на международното разделение на труда. А подготвяните стъпки за „самозатваряне“ ще предизвикат сериозни проблеми за участниците на глобалните пазари, свързани с получаване на правдива информация за партньорите.

 

Ако се върнем към нашия пример с микровълновите печки и пожелаем да разберем какво е текущото състояние на нашия японски партньор, то ние ще се сблъскаме с непреодолими трудности да оценим, по ясни за нас критерии, дали можем и по-нататък да разчитаме на далечния си доставчик или ще трябва да се готвим за търсене на нови контрагенти?

 

А по какви принципи да събираме информация за работата на съвършено неизвестни ни компании! И дори ако поразузнаем нещо, как да обработваме събраната информация? Да създаваме собствени аналитични центрове? А ако веригата от взаимоотношения се развива и по-нататък?

Подобни действия трябва да предприемат всички фирми, които биха искали да работят що-годе стабилно в съвременните условия!

 

Ако погледнем с очите на банките, за тях също би било сложно да определят реалната финансова устойчивост на безкрайната и разнородна маса от действащи и потенциални клиенти. А досега банките въобще отказваха да работят със субекти, които не притежават рейтинг.

 

В ситуация на регионални рейтингови агенции рано или късно ще се стигне до ситуация на тотално изкривяване на показателите – „нашите“ преди всичко ще свалят оценките си за конкурентите, а едва в краен случай ще наказват местните стопански субекти.

 

Нещо подобно напълно обезмисля въобще рейтинговия процес. Появява се сериозен проблем да се съхрани на съвременното си ниво международното разделение на труда – просто защото участниците в стопанската дейност ще са в невъзможност да отчитат рисковете от работата си. 

А рисковете дотолкова ще нараснат, че каквато и да е, по-сложна бизнес-инициатива, ще се превърне по презумция в губеща.

 

В тази ситуация пред страната ни с още по-голяма сила се поставя въпросът за по-нататъшните ни икономически и геостратегически приоритети.

Ако това най-накрая не се разбере от днешните власти, всякакви магистрали и други PR-инициативи ще бъдат само една незначителна подробност, на фона на тоталния провал на едни авантюристи, отказали да се съобразят с обективните икономически реалности, увлечени в реализиране на частните си интереси.

На калпави даржави, рейтинговите агенции им криви. :) Затова пък България скоро ще има ААА +++ .

Да видим кой от нас ще доживее да посрещне този хубав, слънчев ден?

въпреки че вие вече доста сте писал по темата:
http://venziko.blog.bg/biznes/2012/01/18/kak-celiia-sviat-finansira-amerika.885274

http://deathmetalverses.blog.bg/politika/2011/10/03/kak-demokratichna-evropa-i-sasht-vyrnaha-afganistan-v-sredno.829375
Един интересен пост, напомнящ какви можеха да са държавите от 3-тият свят днес , стига Големите, да ги бяха оставили да си се развиват самостоятелно...

да вярваш на рейтинговите агенции след "Лимоните" е като да вярваш в единий светлий комунизъм :)))
и да ти кажа (поработвал съм през годините и за производствени фирми) - няма нормален човек , който да си търси партньори според рейтинга (ако въобще го имат де). други неща се ценят - точност, коректност, редовност.
дреме ми за рейтинга (еле от рейтингова агенция), ако с този партньор работя от години и не ме е издънвал .

поздрави

Кризо, купи ли си тениска с лика на Че Гевара и еднопосочен билет до Северна Корея, както те помолихме?

Тук говорим за глобален бизнес, а не става въпрос за родните реалности с предприемачество, построено най-вече на приятелско-роднински принцип!
Поздрави!

Дължа твърде много на Родината си и не виждам защо трябва да я напускам точно, когато тя най-много се нуждае от помощта ми!
Вие не бихте изоставили най-близките си в момента, когато те най-силно търсят подкрепата Ви!

Добър отговор. Смятах, че вие комунистите само и чакате да си хванете багажа за Пхенян.

Какви бяха признаците, които Ви накараха да ме определите като комунист? Питам Ви, защото някои от убедените комунисти, които четат блога, ме възприемат като фашист! (Справка: коментарната рубрика към постинга http://krizata.blog.bg/video/2012/01/16/ungarski-tanc-n5.884015).

Ето и разказ на млад човек, който се самоопределя като последовател на идеите "Чухче" (севернокорейски комунизъм): http://www.vbox7.com/play:d9ebae4c05

Винаги съм се забавлявал с плиткоумието на зомбираните СеДераСти, които изчерпвайки аргументите си (ако въобще имат такива), започват или да псуват или се опитват да иронизират опонента си с някакви изтъркани клишета от сорта "Да знаем, че в САЩ бият негрите; Това да не ти е работническо дело; Айде заминавай в Северна Корея или Куба; " и тем подобни простотии с които очевидно се изчерпва целият ви репертоар. Чудя се да се смея ли или да плача.

Майорчо, теб никой не те пита, защото си лъжец и отказваш да публикуваш коментари. Не можеш да понесеш елементарна критика срещу писанията по масовия убиец и тиранин Сталин, иначе се правиш на интересен. Айде е лево!

http://www.youtube.com/watch?v=-21Qm2dMVtI&feature=share

http://www.greatstalin.ru/forgeries.aspx

http://www.greatstalin.ru/economylifting.aspx

От блога ти разбрах, че си фен на Иван Костов. Ако го бях разбрал предварително изобщо нямаше да се занимавам с теб, понеже само хора с тежки психически отклонения могат да харесват драгалевския мавър. Препоръчвам ти да се лекуваш. Отказвам да публикувам коментари в блога си защото не желая да водя безмислени полемики със зомбирани американски подлоги и невежи СеДераСти, като теб. От опит знам, че подобни спорове винаги завършват с "Да знаем, че в САЩ бият негрите; Това да не ти е работническо дело; Айде заминавай за Северна Корея". Това ми е последният коментар под този постинг. Извинявам се на "стопанина".

Ей, Байконур, ти още ли спамиш с глупости тук? Не се ли умори да плещиш глупости. Не разбра ли, че такива като тебе червени старци са музейни екземпляри. И не съм от СДС. Хвана ли те яд?