Случи се невероятното – за малко повече от две години този блог е посетен половин милион пъти, което за някои сигурно изглежда направо главозамайваща бройка!

Странно защо, но в мен не бушува никаква еуфория от постигнатото, дори напротив, струва ми се, че така и не можах да изпълня основната мисия, заради която създадох krizata.blog.bg, а именно да дам своя принос за промяна на икономическото мислене и съзнание на българската политическа класа, в светлината на най-тежката криза в историята на капитализма.

Сигурно вече скептиците се подсмихват: „Не си ли си поставил твърде амбициозни цели, които едва ли са по силите на цели научни школи и институти?“

Да, безспорно! Това, което поисках да направя, беше твърде голямо и в много отношения безумно – но времето е такова – преломен период в човешката история, който изисква титанични действия и усилия от всеки от нас, в опит поне с малко да помогнем на разтерзаното ни Отечество и на обикновения човек, който е намерил смелост да остане в него!

Същият този малък човек, който все още живее с илюзиите от вчерашния ден, че ще може да съхрани (и дори да увеличи) предишния си стандарт на живот, упорито продължава да вярва, че бурята така и няма да се състои, че кризисните проблеми са резултат от субективните действия (или бездействия) на разни недобросъвестни финансови мошеници и политици, и сега, когато Бойко пристигна „със гръм“ нещата постепенно ще почнат да идват по местата си!

Именно тук се крие голямата заблуда и за хората от чергата на родния пожарникар, които продължават да си въобразяват, че с няколко излизания пред медиите ще решат въпроси, които са се трупали в продължения на десетилетия и сега експодират буквално във всички части на планетата.

Бог ми е свидетел, че за последните години се опитах да направя всичко, което е по силите на един човек, за да дам своя принос за промяната в посока по-висока адекватност на политическата класа по предстоящото да се случи със света и Родината ни!

По въпроса съм говорил нееднократно, затова не смятам да се повтарям, но пък ще добавя щрихи, които не съм споделял досега с Вас, уважаеми читатели и, надявам се - мои съмишленици!

Както вече съм се изповядвал пред Вас, знаейки за тежкия характер на предстоящата тогава глобална икономическа криза, още през 2008 г. реших, че единствения начин да бъда чут от т.н. „отговорни фактори“ е, като се включа в политиката, едновременно с това продължавайки научните си изследвания по кризисната проблематика.

Предвид неоколониалната зависимост на Родината ни от метрополията, знаех, че в условия на задълбочаващи се проблеми, на нас ще ни бъдат назначени водачи, които ще се характеризират с краен популизъм, с чисто човешка интелектуална ограниченост и готовност за авторитарни действия при влошаване на вътрешната ситуация.

Именно за такива субекти  трябваше да се оглеждам, в опит последващо да им повлияя, докато не е станало късно, както за тях самите, така и за България! Само един поглед към тогавашната политическа обстановка ми посочи политическата сила, която щеше да се нагърби с подобни функции срещу недоволството на все по-обедняващия в перспектива български народ. И именно в тази посока трябваше да насоча своите усилия за преобръщане на мисленето и настроенията сред "националноотговорните" лидери!

Имайки ясна визия за предстоящото, станах член на г.е.р.б. още тогава, когато широките народни маси съвсем не вярваха, че кучкарят от Банкя може да заеме поста на министър-председател. Все пак, съм убеден, че хората, притежаващи стратегическо мислене не са били далеч от тази мисъл, звучаща по това време почти кощунствено за тълпата!

В условия на дълбока опозиция предстоеше сериозна работа, още повече, че ламята от тройната коалиция здраво се беше впила в кокала на властта и съвсем нямаше намерение да го пуска просто ей-така.

Въпреки тежките трудности от този период, все пак това беше най-романтичното време в организацията, тъй като тогава към членство в партията се стремяха само отявлените идеалисти, твърдо вярващи, че Генералната Промяна е възможна, при това с прякото участие на всеки от нас!

Това беше и най-ползотворното време, тъй като тогава все още лидерите не се возеха на персоналните си Мерцедеси и някак си намираха за уместно да отделят внимание и на сравнително екстравагантни идеи (каквито бяха моите), отричащи, в частност, цикличния характер на икономическата криза и препращащи към механизмите на държавното планиране за спасение на Отечеството.

Дойде и кампанията за парламентарните избори, при която ние, обикновените активисти на опозицията, бяхме истинското пушечно месо, което трябваше да поема добре претеглените и насочени удари на окопалата се във властта т.н. „тройна коалиция“.

Но кой се интересуваше от несгодите? Тогава на преден план беше името на България и по-голяма част от нас вървяха напред с дълбоката надежда, че пишем новата история на Родината си (разочарованията и дълбоките откровения дойдоха значително по-късно)!

Спомням си съвсем ясно, как при официалното представяне на икономическата програма на г.е.р.б. (към която още тогава имах твърде сериозни забележки най-вече, заради това, че в нея нищо не се споменаваше за т.н. „реална икономика“, която според мен трябваше да стане двигател на националното Възраждане) се изказа и един, външен за партията, експерт, дошъл чак от САЩ – Симеон Дянков.

По-късно този, появил се от нищото „специалист“, стана основния проводник на рестриктивната политика, налагана на всички неоколониални икономики, с цел спасението на метрополията. Но за това съм писал достатъчно!

Веднага след парламентарните избори последваха и частични за кмет на София, като за тази кампания,дори бях избран за председател на предизборния щаб в Банкя. Постигнахме най-добрите резултати сред всички столични райони, като за победата роля изигра не само фактът, че от града беше лидерът на партията, но и заради нашата наистина сериозна работа,буквално с всеки от избирателите. И всичко – от позициите на честната и открита игра!

След еуфорията на живота в опозиция, дойде пошлата реалност на дусега с нагаждачите и подлизурковците, готови да слугуват на всяка власт. Това беше най-тежкият, за мен, период в структурите на партията, защото когато идеалите се разбият в стената на безкрупулните лични интереси, тогава наистина моралът и достойнството се изправят пред понякога твърде сериозни и често пъти, трудно решими дилеми.

Но за мен най-важно бе да прокарам идеите си и да убедя съмишлениците си за тази парадигма за развитие и свързаната с нея политика, която можеше да позволи на Родината ни да се изплъзне от лапите на тогава все още приближаващата се към нас икономическа криза!

За мое най-голямо съжаление победи линията на Дянков и сие за целенасочено провеждане на икономически геноцид спрямо населението на България, геноцид, обслужващ смекчаването на кризисните процеси в метрополията, чиято пратеник е последният.

Затова, когато в месеците преди поредните (този път президентски и местни) избори сериозно се заговори за възможността еничарят от Вашингтон да стане поредният министър-председател, за себе си разбрах (въпреки отправените предложения за кариерно израстване), че моята битка за Родината, на  полето на икономиката, е приключила без успех и оттук насетне стоенето ми в партията ще бъде само едно мимикриране без никакъв реален смисъл.

Все пак, дълбоко бих искал да подчертая, че борбата за Отечеството не е приключила!

Пред нас предстои още много работа за националното Възраждане и всеки един от нас е този малък винт, без който целият механизъм на националното Пробуждане не би могъл да функционира нито за секунда.

Затова не падайте духом, скъпи приятели, и знайте, че е близък този ден, когато националните предатели и техните помагачи дълбоко ще съжаляват за стореното от тях във времената на пълна и разюздана безнаказаност!

Скоро всеки един от Вас ще бъде необходим за Родината си и за нейния бъдещ просперитет!

Вярвам, че България ще я бъде!