Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2012 09:28 - Давос окончателно умря!
Автор: krizata Категория: Политика   
Прочетен: 2008 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 14.03.2012 20:35


Наскоро завърши поредният, 42-ри поред, Давоски икономически форум. Най-добрите умове на световната икономика не можаха да отговорят на животрептящите въпроси и да дадат рецепти за бъдещето. Форумът приключи съвсем не както предишния, проведен преди година, когато, на фона на признанието за икономическите проблеми, все пак преобладаваше оптимизмът за бъдещето. Днес, когато публичната пропаганда все още продължава да говори за край на кризата, ситуацията е съвсем различна.

За отбелязване е, че „Давос“ е най-големия световен икономически форум, но това не е нито G20, нито G8. Това е платформа, на която не се приемат политически решения, а се обменят само мнения и възгледи. И преди да говорим за конкретните резултати, трябва що-годе разбираемо да опишем атмосферата, която се възцари през последната една година и която стана причина за изпаряване на оптимизма.

Най-напред, да си припомним, в рамките на каква конфигурация се изграждаше съвременната западна „мейнстримска“ икономическа теория. Това ставаше в период на сериозен натиск от страна на марксистката политикономия, натиск, който беше дотолкова силен, че Западът беше принуден да промени дори названието на науката – понятието „политикономия“, въведено още от Адам Смит, беше заменено с термина „икономикс“.

Марксистката политикономия на капитализма, която вървеше редом с историческия материализъм, ясно декларираше, че капитализмът има своя естествен финал. И като следствие, алтернативната икономическа теория, т.е. икономиксът, неминуемо трябваше да бъде построена на принципите за безкрайността на капитализма.

Така, всъщност, и стана. Да отбележим, че приключването на определен модел на икономическо развитие, даже глобален, все още не означава края на света. Само в Европа за последните две хилядолетия това се е случвало поне два пъти: през IV—VI в. от нашата ера, когато късноантичният икономически модел се заменя от феодалния и през XVI—XVII в., когато капитализмът заменя феодализма. Нещо повече, ако първата от тези трансформации довежда до тотална смяна на елитите, то втората, напротив, позволява по-голяма част от аристокрацията да съхрани своето положение и статус.

По този начин, сама по себе си, смяната на модела не означава катастрофа, но днес трябва да се отговори на два въпроса. Първият е, действително ли сегашната криза може да се превърне в „край на капитализма“, за което в последно време говорят много експерти и ако действително това е възможно, тогава следва и вторият въпрос – какво в случая може да се направи: необходимо ли е да си крием главите в пясъка или трябва да предприемем някакви, повече или по-малко, решителни действия.

За мен отговорът на първия въпрос е еднозначен, въпреки, че това едва ли ще се хареса на някои хора. Считам, че капитализмът, като инструмент за икономическо развитие, се е изчерпил. По-точно, парадигмата за научно-технически прогрес, която осигуряваше капитализма (както и социализма, между впрочем) с ресурси за развитие, се изчерпи.

Разполагаме поне с две обяснения за случилото се, които апелират към един и същи политикономически аргумент: степента на разделение на труда. Първото обяснение се отнася до ефекта, отбелязан още от Адам Смит: задълбочаването по разделението на труда изисква разширение на пазарите за реализация на продукцията. До края на 80-те години на XX век в света все още съществуваха две независими системи за разделение на труда, но впоследствие системата стана глобална, което означава, че нова вълна на НТП не е възможна - тя просто не би могла да се изплати. Разбира се, чрез извъникономическо стимулиране, би могло да се поддържат за известен период от време едни или други отрасли, но като цяло, развитието се стопира.

Второто обяснение е основано на проблемите с икономическите рискове. Задълбочаването по разделението на труда води до повишаване на рисковете и до определен период тези рискове частично се преразпределят чрез банковата система, а след това – чрез използването на системата от централни банки, които финансират търговските банки. Днес виждаме, че и тази система е изчерпила възможностите си – и лихвените равнища, и нормата на резервиране са близки до нулата. Беше направен опит за изграждане на „надстройка“ на финансовата система, за сметка създаването на „световна централна банка“, но през лятото на миналата година тя окончателно (дали?) се провали по политически причини.

Главният въпрос, който ни връща на темата за Давос е за това, къде, как и кой обсъжда и ще обсъжда днешните проблеми. Ако капитализмът приключва, то съвременната „мейнстримска“ икономическа теория не е годна да обсъжда този процес, тъй като в нея иманентно е вградена представата, че капитализмът по природа не може да има финал – практически всички разработени и „авторитетни“ платформи използват, за описание на света, именно този език, който е създаден на основата на мейнстримската теория. Този език не може да опише текущите икономически процеси, което означава, че всички обсъждания на негова база, като цяло са безсмислени.

Най-ярко това беше отбелязано от бившия главен икономист на Световната банка Кенет Рогофф, който в рамките на едно интервю преди Давос спомена, в частност, и за това, че съвременната наука няма никакво отношение към реалността. Нещо повече, той започна интервюто си с това, че по-нататъшното поддържане на темповете на растеж вече е невъзможно, отбелязвайки също, че именно научно-техническият прогрес е станал източник на богатства за населението. С други думи, той неявно обяви това, което досега беше категорично табу за властите: стандартът на живот на населението, в т.ч. и в страните от „златния милиард“, ще пада.

Но Рогофф съвсем не беше самотник в констатациите си. Основателят и председател на Давоския форум Клаус Шваб вече не вярва в съвременния капитализъм: „Може с абсолютна увереност да се каже, че “капиталистическата система в нейната днешна форма, абсолютно не се вписва в модела на съвременния свят“. По негово мнение, грешките на политиците и обществата като цяло са довели до финансовата криза, чиято истински причини се крият в превишаването на нормите, допустими във финансовата система. „Ние не установихме своевременно правила, които да препятстват изкривяването на системата“ – отбеляза Шваб. Той предполага, че би следвало да се разработи нов стил на сътрудничество, който да позволи съвместно преодоляване на възникващите трудности, а не „да се крием в бункер“. Вярно е, че той спира дотук и не говори какво да се прави оттук насетне.

Впрочем, капитализмът беше критикуван от всички. Но рецепти в Давос почти не се появиха. Основна тема стана обсъждането на ситуацията в Евросъюза (тактическите проблеми с дълговете) и САЩ – същото, но в стратегическа перспектива. И тук, като цяло, също липсваха отговори. А и какви могат да бъдат отговорите? Да се признае, че е невъзможно държавните дългове да бъдат върнати? Това отдавна вече е ясно, но по тази констатация не може да се говори на глас. Че липсват източници за погасяване на дълговете – също не е позволено. Въпреки, че Меркел каза – Германия не може повече да дава пари. Все пак, нейното изказване, засега, не се възприе като окончателна присъда.

Често ставаше дума за това, каква роля могат да изиграят азиатските страни, но един Китай, например, не изпрати сериозна делегация в Давос, което само по себе си говори за ролята на този форум в съвременния стопански живот. Да, ние не знаем какви теми са били обсъждани в закритите „клубове“ и на конфиденциалните срещи, но и те едва ли са довели до някакви съдбоносни решения – най-вероятно става дума за конкретни двустранни дискусии.

И възниква въпросът: какво се е променило в Давос? Защо в такава сложна и опасна ситуация, каквато се наблюдава днес по света, най-добрите световни „научни светила“ не можаха да дадат отговори по животрептящите проблеми?

Смятам, че причината е именно в това, за което стана въпрос в началото на статията: езикът за описание на света, създаден в рамките на капитализма, започва да се пропуква, в момента, в който трябва да се опише кризата, която може да доведе до края на същия този капитализъм. И именно по тази причина, обсъждането на днешната криза в Давос е безсмислено: там се събират лидери от капиталистическия свят, които от детството си са се учели да говорят на този език. За тях съхраняването му означава запазване на капитализма – единственият начин за съществуване, който ги устройва и им осигурява лидиращо положение в света.

Представете си, че предлагате на армия, която се състои изцяло от кавалерия, да реши чрез гласуване, как да се бори срещу танковете на противника. Може смело да се предположи, че ще се търсят най-гениалните начини за действие на кавалерията срещу танковете, но отказът от прилагането на традиционните прийоми ще бъде оставен за последния момент. Или въобще, ще се действа според старите предписания. За да се намери решение на този глобален проблем, с който днес се сблъсква капитализмът, трябва, преди всичко, той да бъде описан, така да се каже, не „отвътре“, а „отстрани“. Съвсем ясно е, че гледайки отвътре, ние във всички случаи ще получаваме картина на „вечния“ капитализъм, с която няма да е ясно какво да се прави впоследствие.

Това се видя и от картината на последния Давос, който не даде никакви рецепти за действие. Но тези, които са израснали вътре в капитализма, не могат да дадат такова „външно“ описание. Особено, ако се опасяват от конкуренцията от страна на другите системи (от същия, макар и разбит, но неунищожен на ниво идеи социализъм). А това означава, че Давос, като формат на стратегическото бъдеще, всъщност е покойник. Конкретни тактически въпроси ще бъдат обсъждани, но стратегия – уви, не!

И самият Давос съвсем не е виновен за това – нито неговите основатели, нито организаторите му, нито участниците. Умря преди всичко форматът, ако искате, жанрът! Това е като народната самодейност – докато съществуваха съвместни форми на работа, този жанр живееше своя живот, развиваше се и процъфтяваше. Но след като животът се промени, той се запази само в рамките на професионаните колективи и разбира се, не може да има никакво последващо развитие. Така че, ако подходим строго към определението, умира не Давос, умира жанрът за обсъждане проблемите на капитализма от специалисти, за които капитализмът е единствено съществуващия начин на живот.

И в заключение трябва да се каже нещо крайно важно. Никакво обсъждане на проблемите, особено от такъв глобален мащаб, не може да бъде пълно, ако се ограничава само с негативизъм. Констатирането за края на капитализма в днешните условия е лесно, въпреки че някои могат и да поспорят върху тази постановка на въпроса. Но има ли някакъв, какъвто и да е, конструктивен изход от положението? Дори не идеен, а поне организационен?

Има, разбира се! И той се състои в това, че е необходимо да се намери платформа (или няколко такива), на която може да се описва светът не чрез мейнстримски капиталистически език, а чрез някакъв друг алтернативен език (езици). И ако съответното описание, в рамките на публичното обсъждане, бъде признато за адекватно, да се направи опит, да се даде прогноза за бъдещето и се опишат новите модели за развитие, на този нов език.

Да отбележим, че в момента в интернет могат да се намерят много опити за създадаване на такива модели, при това – както стъпвайки на научни методики, така и на чисто мистически. Последните сигурно имат своето място, но те са сложни за обсъждане и тиражиране, затова пък първите е необходимо да бъдат развивани по всички възможни начини. Друг е въпросът, че съвременната „мейнстримска“ икономическа школа, практически монополизирала науката и главното – елитите, активно ще се противопоставя на тези опити.

Като че ли съществува един-единствен вариант за действие – създаването не просто на нови, а на принципиално нови платформи, т.е. на нови територии, с нови ръководители и нови идеи. Желателно е възникването едновременно на няколко такива центрове и теоретически колкото повече са те, толкова по-добре. Някои по естествен начин ще престанат да съществуват и какво от това? Във всички случаи ще се появят нови шансове за развитие на нещо иновативно и интересно. Тогава ще може да се говори за нов език и за описание на посткризисното бъдеще.

Някои ще кажат, че това е твърде радикална рецепта. От гледна точка на мейнстрима – разбира се, че да – хората, които трябва да бъдат привлечени за този проект са малко известни и не притежават „научен“ авторитет. След осъществяване на проекта, обаче, те ще го получат. И освен това, могат ли да се считат за авторитетни премии и титули, които са си присъдили хора за доказателството, че съвременните кризи по принцип вече не могат да съществуват в природата. В днешните условия титулите и премиите са по-скоро негатив, показващ пълната неадекватност на техните носители.

М. Х.




Гласувай:
3



1. ivanmitev57 - Кризата е преодолима
15.03.2012 14:46
По произход световната стопанска криза е проста, защото е заради конкретна държавна финансова грешка.

Необходимо е да се прекрати тази грешка и кризата успешно ще се преодолее.
цитирай
2. kalini - Причината за кризата е не задълб...
04.04.2012 20:50
Причината за кризата е не задълбочаването на разделението на труда, а начинът на разпределение на благата от този труд. Той е крайно неравномерен и води до кризи. Система, където 5% от населението владее 90% от световното богатство неминуемо ще дойде до криза на "свръхпроизводството" /в кавички, защото е относително свръхпроизводство. Свръхпроизводство, за което няма платежоспособно търсене. Населението има нужда от определени стоки, стотици милиони по света гладувати не си дояждат, но те нямат средства да си набавят храна. Така е и с други стоки./ Световната икономика няма да дръпне напред от повишена консумация на скъпи автомобили, яхти, самолети, подводници или дори космически полети на една малка част от населението. За да има прогрес, трябва да се промение начинът на разпределение на благата. А за да стане това трябва да се промени собствеността върху средствата за производство /Маркс/ или държавата чрез механизмите на преразпределението да наложи ново, по-справедливо разпределение. Но затова трябва правителствата да следват "лява" политика и да изземват по-голям процент от приходите на това 5 %-тно малцинство. Пример за това са страните от БРИКС /без Русия/. Това е пътят, а не либерализъм, пълна свобода на частната инициатива, намаляване на данъците на богатите, плоски данъци и т.н. ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВА - ПО-МАЛКО СВОБОДНА ЧАСТНА ИНИЦИАТИВА И НЕОГРАНИЧЕНО ЗАБОГАТЯВАНЕ НА 5-ТТЕ %-ТА.
цитирай
3. akrachev - не е решение
10.04.2012 21:38
Митко, за съжаление и твоя вариант не е решение, и причината се корени в ирационалността на хората (като изключим разбира се мега-лобитата които реално контролират световната икономика). Ще ти дам конкретни примери с три държави: България, Русия и Китай.

Да предположим че в България се наложи корпоративен данък от 25% като в Дания. Но реално в момента у нас малкия и средния бизнес почти го няма ако не броим баничарниците и шивашките цехчета които пришиват етикети "made in BG" върху китайски дрешки. Ако отидеш в коя да е банка с бизнес план ще ти се изсмеят в лицето. За повечето малки фирми които правят нещо наближава времето да предадат щафетата на следващото поколение ... но голяма част от техните наследници живеят в чужбина. Липсва ни приемственността която VW, Mercedes, Ford) имат вече три поколение - няма как държавата да я компенсира с преразпределение (акъла не се преразпределя).

Причината за горното положение я знаеш - 1991-а 2,5 милиарда $ бяха раздадени с червените куфарчета, после 1997-а пак същите изтеглиха милиони като кредити от банките и после деноминираха лева. Така на два пъти обраха ликвидните средства и с тях придобиха материалните блага от комунизма. Техния проблем е че не става само с пари, иска се и акъл и това което не уважаваш (предприемаческа способност). Не може Валентин Захариев да ходи на три месеца веднъж в ОЦК Кърждали - истинския предприемач (Михаил Ходорковски) няма да остави без надзор нито един свой бизнес.

Ако направиш корпоративния данък 25% сега, би лишил една фирма като Telerik от 15% от печалбата която би могла да реинвестира в иновации, и така тя ще изгуби предимство пред американските Infragistics и ComponentOne. Спомни си през комунизма когато данъка беше 75%. Когато дойде 1991-а ДЗУ Стара Загора произвеждаше 210 МБ дискове за 91$, докато Western Digital ги правеха за 80$. ДЗУ направиха изчисление че даже да не плащат заплати, себестойността може да падне най много до 87$ (източник: Ананий Славов).
цитирай
4. akrachev - Русия
10.04.2012 21:55
Извода за България е че увеличаване на данъка сега би ни довършило тотално.

Сега за Русия.

В Русия в момента има няколко човека милиардери, просто защото там мащабите са огромни и истинския предприемач може да се развихри. За съжаление там държавата произволно (чети: на който не ни е удобен) им преразпределя 100% направо от собственността. Най очевидния пример е Михаил Ходорковски и Платон Лебедев. Русия им конфискува ЮКОС за 8 милиарда $, но да си забелязал на обикновенния руснак да му е по добре сега. Ходорковски беше започнал да прекарва Интернет във вътрешността на страната, не съм чул държавата да го прави сега без пари.

Преди промените в Русия всичко беше държавно, но в магазините в началото на 90-те беше празно. Разхищенията в държавните предприятия бяха огромни. И тук идва човешкия фактор: хората ходят с месеци на работа без да им плащат заплати. Малцината като Ходорковски които виждат пролуките в системата стават за десет години милиардери. Забележи и факта че Ходорковски когато купува ЮКОС 1997-а, три месеца всеки ден работи като обикновен работник на сондажите за да види лично какво може да се подобри и оптимизира. Погледни кривата за добива на нефт в Русия от 2000 до 2010-та и забележи с колко расте от 2000-та до 2004-а (работата на предприемача) и от 2004-а до 2010 (управлението на държавата).

Не можеш да взимаш произволно от печалбата на Kaspersky Labs и очаквай после да са конкурентни на Symantec и Trend Micro.

За Русия извода е че преразпределението винаги ще е към по нашите, там лобитата са още по силни.
цитирай
5. akrachev - За Китай
10.04.2012 22:06
В момента Китай здраво преразпределя. Над 65% от парите са в държавата и фирмите (много от които са общински). Държавата влага парите в строежи на пътища (до заводи на инвеститори), в жилищни квартали с 20-етажни еднакви блокове (представяй си Люлин) в които ще живеят хора които до скоро са живели в села и в издръжка на дву милионната армия. Разбира се влагат и в необходими неща - примерно 900 милиона $ миналата година при сушата в централен Китай.

На теория Китай би трябвало да изпълнява твоята визия за преразпределение. Ще поживеем и ще видим докъде ще я докарат.

NB. Разбира се не бива да забравяме човешкия фактор, същия който накара хайците да се бунтуват миналата година, който кара младежи във фабриката на Foxxcon да се самоубиват и накрая да не забравяме че държавата не им осигурява пенсии и те няма как да харчат като американци, просто защото спестяват за старини (иронията е че книжните им пари след време почват да гният, а монетите да ръждясват - можеш да го провериш!).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825405
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев