Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2012 14:47 - Какъв капитализъм ни предлага Фукуяма в „Бъдещето на историята“?
Автор: krizata Категория: Политика   
Прочетен: 5068 Коментари: 11 Гласове:
8

Последна промяна: 08.04.2012 21:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Всеки елит е длъжен да реагира на ситуация, подобна на тази, която днес се наблюдава в т.н. „западна“ цивилизация – естествено, ако същият елит поне малко се интересува от своето бъдеще. Но дори да бъде прието някакво консенсусно решение, дори не за изхода от кризата, а поне за направленията на изследванията – как това решение да бъде представено на широката общественост? За такива случаи, в определен смисъл, съществува типов вариант на действие: намира се много авторитетен човек, който сякаш от свое име поставя за разискване проблема и предлага пътища за неговото решаване. И всеки, който поне малко разбира от кухнята на реалния живот, може да си направи съответния извод, в смисъл че е настъпило изменение в цялостните нагласи за необходимостта от основна промяна и че е получена санкция за нея.

Ако статията на Фукуяма „Бъдещето на историята“ се разглежда от тази гледна точка, то много неща стават напълно разбираеми. Да отбележим, че Фукуяма е философ и социолог, и за него принципна е идейната криза. Ние, като икономисти, описваме днешната ситуация от гледна точка развитието на икономическата криза, всичко останало за нас е следствие. Както ни се струва, въпреки образованието и опита си, Фукуяма съвсем не разглежда представения текст като философска или социологическа работа. Или казано по-точно – не това е неговата основна цел. Статията е писана в условия на идейна безпомощност на финансово-икономическите елити на „западния“ глобален проект, които досега се оказаха не само в невъзможност да родят решения на съществуващите проблеми, но дори да опишат вече случилите се събития.

Такъв резултат е постигнат неслучайно, а е следствие от сурови идеологически ограничения, въведени още в периода на Студената война. Но проблемите, свързани с тази цензура, започнаха да се проявяват значително по-рано. Достатъчно е да напомним, че в нашата страна, в която тези ограничения (поне засега) не са станали всеобщи, все още се намират независими изследователи, които на системна основа дават напълно адекватни модели и механизми по протичането и противодействието на глобалната икономическа криза. Фактически, в статията си Фукуяма ни говори, че самоцензурата на западните общества не е самоцелна, че тя е възникнала в резултат на сложни исторически процеси и днес главното е съхраняването на тази база, от която може да започне, условно казано, „преформатирането“ на модела за развитие. Със задължителното съхраняване на целия „западен“ глобален проект, естествено.

И така, базата за преформатирането той определя в „средната“ класа, при това ясно и разбираемо обяснявайки, че съвременната философия и идеология на „западния“ проект е създадена преди същата тази „средна“ класа, не само, да е станала основа на обществото, но дори преди да се е появила на бял свят. А това означава, че всичко, което в съвременната западна идеология пречи, условно казано, за самоопределението на „средната“ класа, може да бъде отстранено и нещо повече - категорично е необходимо да се разбуди в тази „класа“ нейната креативна активност. Не е изключено, впрочем, именно за решаването на тази задача да е лансиран преди това терминът „креативна класа“. Всички философски разсъждения на Фукуяма са допълнение към главната теза, че именно „средната“ класа трябва да роди една нова идеология, въпреки че наши изследвания показват – тази доминираща в момента обществена група няма сериозни перспективи за съхраняване на днешното си статукво.

Фукуяма започва разсъжденията си с идейните проблеми на западното общество, в частност, той говори за това, че глобалната финансова криза, стартирала през 2008 г. и текущата криза на еврото са следствие от функционирането на модела на слабо регулирания финансов капитализъм, който се е формирал през последните 30 години. По-нататък той разсъждава надълго и нашироко на тема „леви-десни“, говори за отсъствието на нови идеи в левите движения и за трудностите, които възникват, заради това, за десните либерали. Тук може да се поспори за термините: не е задължително левите да са консерватори – те напълно са способни да поддържат част от либералните идеи.

Това е било валидно и преди повече от две десетилетия у нас, когато също активно са се поддържали тези индивидуални ценности (например желанието за учене), които не са противоречали на традиционните ценности. А и либерализмът, според съвременното „западно“ разбиране, сериозно се различава от тези идеи, които са налагали авторите на концепцията през XVIII век. Но друго е интересно – Фукуяма нищо не говори за генезиса на „финансовия капитализъм“, как той произтича от идейно-философската база на либерализма, който авторът счита за основа на капитализма и главното, защо съвременната капиталистическа икономическа теория (икономикс) не може да обясни причините за съвременната икономическа криза.

Проблемът за отсъствието на това обяснение е главният извод от първата част в статията на Фукуяма. Но пък съвсем не е достатъчно да се обясни, че съществува идейна криза, желателно е, освен това, да се обясни откъде и за сметка на какво тя е възникнала. Ясно е, че това е значително по-сложно, от простото констатиране на факта, но без цялата тази конструкция Фукуяма увисва във въздуха, защото такъв мащаб на проблемите не може да се появи от пустото. И изглежда, той засега няма отговор на този въпрос. За разлика от други мислители, които, въпреки че не са в челните редици на нобеловите лауреати по икономика, имат съвсем адекватни обяснения за случващото се в глобалната световна икономика. Както и затова защо съвременната мейнстримовска икономическа мисъл не е в състояние да даде обяснение на кризата и защо буксува „лявата“ мисъл.  Но, за всичко по ред!

Да започнем с това, че от края на XIX век развитието на „левите“ идеи става под силното влияние на Карл Маркс, който създава системно и глобално описание на целия свят, започвайки от „Адам и Ева“. И историята, и философията, и политикономията са пренаписани в рамките на единен, взаимообвързан език, създаващ твърде убедителна и привлекателна концепция, която до 80-те години на миналия век постоянно увеличаваше авторитета си по света. Капиталистическият свят, напротив, не е разполагал с такава взаимнообвързана, единна концепция и в рамките на започналото идеологическо противопоставяне е решено такава да бъде създадена. Веберовата социология, новите исторически концепции, новата икономическа теория (заради чието създаване даже се прави отказ от въведеното още от Адам Смит понятие „политикономия“ в полза на безликото „икономикс“) са обединени в определен модел, който цял век се дооформя и наглася, за да не личат твърде грубите кръпки по него. И въпреки всичко те остават, което добре се вижда от съвременната идейна криза.

Тъй като идеологическото противопоставяне е било много сериозно, то и някои базови принципи, в рамките на тази работа, са вземани не от някакви логически философски конструкции, а като сурово отрицание на съответните принципи на марксизма. В частност, ако марксизмът изхожда от логиката за  краен по време капитализъм, то цялата базова основа на „икономикса“, както и на цялата либерална, „западна“ теория, е построена върху презумцията, че капитализмът е принципно безкраен по време. Да отбележим, че в марксизма идеята за край на капитализма не пада от небето, нещо повече, не е изключено, че именно заради нейното разбиране Маркс стига до извода за необходимостта от разработка на комунистическите идеи – като начин за описание на неизбежното, по негово мнение, посткапиталистическо общество. Но откъде Маркс взима тази идея?

За разбиране на нейното появяване е необходимо да си спомним, че в ролята на механизъм за икономическо развитие при капитализма (това се отнася и за социализма) се явява моделът (парадигмата) за научно-технически прогрес, който се осъществява благодарение разделението на труда. Това се е разбирало още от натурфилософите през XVI век, значително място в своите трудове на този процес отделя и Адам Смит. Но той отива и по-далеч и изказва забележителната мисъл, че в рамките на една затворена икономическа система нивото по разделението на труда зависи от мащаба на пазарите. Тази идея може да се интерпретира и малко по-различно: ако по някакви причини разширението на пазарите е ограничено, то от един определен момент, по-нататъшното задълбочаване по разделението на труда е невъзможно, а това означава, че икономиката се сблъсква със сериозна криза, която ние наричаме криза на падането ефективността на капитала. Да отбележим, че такива кризи в историята са наблюдавани няколко пъти: средата на XIX век, в началото, през 30-те, а по-късно и през 70-те години на миналия век. И накрая, такава криза се наблюдава днес.

За днешната ситуация ще стане дума малко по-късно, а сега можем да направим важния философски извод, че доколкото процесът по разширение на пазарите е ограничен до размерите на Земята, то научно-техническият прогрес, в своя сегашен модел, принципно е ограничен във времето и той неминуемо, рано или късно, трябва да завърши! И самият Адам Смит, и Маркс – след като последният се е занимавал именно с политикономията, която създават Смит и Рикардо – не са могли да не разбират това. Друг е въпросът, че в мащаба на планетата тези разсъждения са били достатъчно далечна абстракция, въпреки че Маркс и Енгелс живеят в турбулентната среда на бурния XIX век, когато вече конкретно се наблюдават подобни кризи на падане ефективността на капитала. И в тази връзка, не можем да приемем, че учен от мащаба на Маркс не е разбирал важността на това обстоятелство. И не е изключено, че именно това разбиране го е подтикнало към разработката на концепция за посткапиталистическо общество, основано на координацията и планирането, при общонародна собственост.

Доколко неговите конструкции се оказват успешни, е сложен въпрос, мнението на Фукуяма, че тези идеи са „умрели“, е явно преждевременно, за което ще коментираме допълнително. Но в цялата марксистка политикономия, в целия комплекс от марксистки идеи, пунктът за крайния характер на капитализма заема принципно важно място. При това, днес ние можем да констатираме, че в настоящия етап от развитието на капитализма, идеите на А. Смит са достигнали до своя логичен завършек: по-нататъшното разширение на глобализираните пазари е невъзможно, а това означава, че кризата, свързана с падането ефективността на капитала, която тече вече няколко години, не може да завърши в рамките запазването на предишния модел на развитие. Да си припомним, че подобни кризи са се случвали и по-рано, но тогава причината е била в това, че разширението на пазарите на конкретната технологична зона се е сблъсквало с други подобни зони (т.е. теоретически, разширението е било възможно след разрушаването на конкурентите). Днес ситуацията е коренно различна – пазарите станаха глобални, те вече не могат да бъдат разширявани по никакъв начин.

И на това място ние сме длъжни да се върнем към либералните „западни“ концепции за описание на света, въобще, и на икономиката, в частност. Да повторим вече изказаната мисъл: след като марксисткият, комунистически модел говори за края на капитализма, неговият алтернативен модел, разработен в рамките на идейното противопоставяне, е изграждан така, че по иманентен начин, неразличим във вид на отделни тези, да съдържа принципа за „безкрайност“ на капитализма. И именно в това е трагедията на съвременната „западна“ икономическа мисъл: на нейния език е невъзможно, да бъде описана съвременната криза, като криза за края на парадигмата за научно-технически прогрес.

Тук има смисъл да се върнем към обещаната по-рано тема за проблема с „левите“ идеи. Тъй като в западния свят те по същия начин не могат да развиват тезата за края на капитализма, то това принципно ги обединява с техните „десни“ опоненти. И още един момент, на който Фукуяма отделя внимание, се състои в това, че цялата марксистка теория от времената на Ленин насам, се е разработвала под строго практични цели и главното, неин актьор е бил пролетариатът, чийто роля сериозно беше съкратена за последните стотина години. И главният извод, който може да се направи от разсъжденията в началото на статията, се състои в това, че всички тези разсъждения се появяват във връзка с невъзможността да се признае фактът, че краят на капитализма става насъщна реалност на съвременния момент. В известен смисъл това са опити да се замаскира самото обстоятелство за наличието на такова табу.

По-нататък авторът пише за демокрацията и за идейните борби през XIX и ХХ в. между либералните и комунистическите идеи, както и за ролята на демокрацията. Частично описание на тези борби беше дадено в предишните абзаци, частично трябва да се кажат още няколко думи. В частност, Фукуяма говори, че понижаването на мястото и ролята на пролетариата в западното общество, което е решило съдбата на комунистическите идеи в полза на тяхното рязко потушаване, е станало като следствие от появата на „средна“ класа, която се е превърнала в основен потребител на идеите на парламентарната демокрация и задължителното съхраняване на частната собственост. Тук не можем да не се съгласим, но е необходимо да отбележим едно важно обстоятелство, произтичащо от казаното по-рано. А именно, че самото появяване на „средната“ класа е следствие от наличието на алтернативна социалистическа система, страха от която принуждава буржуазията да „дели“ печалбите си. Но от икономическа гледна точка проблемът се състои в това, че самото наличие на „средна“ класа е възможно само в рамките на постоянен икономически растеж, тъй като тя е създадена и се поддържа в рамките на разширеното възпроизводство и постоянното увеличение на кредитното стимулиране по потребителското търсене. Оценката за мащаба по спада на частното търсене в развитите капиталистически страни, както по отношение баланса на търсенето и реално разполагаемите доходи на населението, така и по оценката на междуотрасловия баланс на икономиката, показва, че даже в най-богатите страни запазването на „средната“ класа, след края на днешната криза, е невъзможно! А невъзможността за разширяване на пазарите не дава възможност за компенсиране на тези спадове, за сметка на външни, по отношение на капиталистическата система, източници (както това е било досега), във връзка с тяхното отсъствие.

Не можем да не признаем изводите на Фукуяма за ролята на „средната“ класа в съвременното общество, но това, че той не признава политикономическите концепции на А. Смит и К. Маркс за края на капитализма, съществено обезценява цялата му риторика, касаеща бъдещето. И това е така, тъй като продължаването на политиката, която доведе „западното“, капиталистическо общество до (относителен) успех на либералните идеи, на демокрацията и ролята на „средната“ класа, ще стане невъзможно в бъдеще. В рамките на текущата криза този слой от населението просто ще престане да съществува като обществено значим фактор. Горе-долу по начина, по който във втората половина на ХХ век, същото се случи с пролетариата. Това означава, че идейните проблеми на западното общество се състоят не само в отсъствието на нови икономически, но и на социално-политически идеи. Цялата социално-политическа устойчивост на това общество, целият комплекс от базовите му принципи днес се базират на „средната“ класа, която, както следва от идеите, изказани още от Адам Смит, в най-близко бъдеще ще престане да съществува.

В следващия раздел от своя текст Фукуяма пише, че днес отсъства реална алтернатива на демокрацията за света, а не за отделните страни, с техните особености, с което не можем да не се съгласим! Проблемът единствено е в това, че този свят, по-точно, този икономически модел, върху който демокрацията е построена, скоро няма да съществува. „Средна“ класа също няма да има, което означава, че ще изчезне и главният „потребител“ на демокрация, по мнението на автора. Това не означава, че ще изчезне „демокрацията“, но кой ще бъде нейният главен потребител и каква форма ще придобие тя, ще бъде ли тази форма подобна на днешната „западна“ е отворен въпрос. Въпреки всичко, Фукуяма не би бил себе си, ако не разбираше целия мащаб на проблемите, стоящи днес пред „западния“ свят.

И в следващия раздел, посветен на бъдещето на демокрацията, той пише директно: „В света днес съществува взаимна връзка между икономическия растеж, социалните промени и върховенството на либерално-демократическата идеология. И същевременно конкурентоспособна идеологическа алтернатива не се появява. Но някои тревожни икономически и социални тенденции, ако те се запазят, могат да поставят под заплаха стабилността на съвременните либерални демокрации и да развенчаят демократичната идеология в днешното й разбиране. По този начин Фукуяма отново потвърждава своята теза за важността на „средната“ класа и започва да разсъждава за това, че днес тя се намира в сериозна опасност. Той говори за негативните икономически тенденции, за увеличаването на разрива между богати и бедни, за преразпределението на печалбата, за негативната роля на глобализацията и т.н.

Но в същото време, поради посоченото по-горе табу, Фукуяма не разбира, че всички тези процеси са следствие от необходимостта да се смекчи все по-нарастващото влияние на кризата по падането ефективността на капитала, което не е възможно да бъде прекратено, в рамките на днешния модел на научно-технически прогрес. Именно по тази причина неговата теза, че „разумните идеи и здравата политика биха могли да смекчат негативите“ не може да бъде призната. Нито Германия, нито Китай, нито другите страни могат да дадат, в случая, полезни примери – максималното, за което може да става дума, е за преразпределянето на падащите доходи между различните страни. Засега споменатите Китай и Германия лидират в този процес, но така или иначе общата посока на спад, рано или късно, ще засегне и тях. И тук Фукуяма се връща към проблема за „левите“ идеи. Той говори , че „левите“ са загубили доверие, че системата на държавното преразпределение на ресурсите работи не за обществото и конкретните хора, а за бюрократията и, като следствие, днес популистките идеи се издигат по-скоро от „десните“, отколкото от „левите“ сили. Не можем да не се съгласим, но тук трябва да разбираме, че най-напред, „левите“ в западните страни са принудени да говорят на либерален език, в чийто рамки много от техните принципни идеи просто не могат да бъдат изразени, за което се говори в началото на статията.

На второ място, тези идеи са разработени и са ефективни в рамките наличието на такава класа, която е заинтересована от тяхната реализация. Ако няма пролетариат, който да контролира системата за разпределение, тази система няма да работи за благото на обществото. Всички социални реформи в съвременна България са пример за това – образование, здравеопазване, система за защита на труда, подготвяните за въвеждане в семейството ювенални технологии. На трето място, целият пласт от „леви“ идеи се е разработвал като „научно-практическа“ цел за завоюване на властта от пролетариата. Ясно е, че в капиталистическото общество постепенно практическата компонента е сериозно изкоренена, което съществено ограничава целия техен комплекс.

Да отбележим, че именно в този раздел Фукуяма говори за „смъртта“ на марксизма и това, както ни се струва, е сериозна грешка. Веднага след като мощният натиск на либералната идеология, поддържана от цялата държавна машина в капиталистическите страни, започне да се пропуква, а това, както следва от гореказаното, е практически неизбежно, също така неизбежно ще настъпи най-мощният ренесанс на комунистическите идеи. И този момент съвсем не е толкова далеч във времето. Друг е въпросът - никак не е очевидно, че това ще бъде единственият комплекс от нови идеи. А по-нататък Фукуяма пристъпва към опити да опише идеологията на бъдещето. Тук ще цитираме, тъй като именно в този раздел започваме да не се съгласяваме с него по категоричен начин. И така, той пише: „Тя (новата идеология) би съдържала най-малко два компонента, политически и икономически. В политическо отношение новата идеология трябва да потвърди превъзходството на демократическата политика над икономиката, а също така отново да закрепи легитимността на държавата като изразител на обществените интереси.“ Разбираме желанието на Фукуяма, но по-горе обяснихме – след кризата ще липсват крупни обществени групи, на които да е нужна демокрация. Както те са липсвали през XIX век, когато по-голяма част от населението не е притежавала собственост. И възниква сериозният въпрос, няма ли да се трансформира съответният пласт от идеи, така както в края на ХХ век „изчезна“ марксизмът – не като мисъл, а като нейно практическо въплъщение. И в средата на XXI век новите философи ще пишат за „смъртта“ на идеите на либерализма и демокрацията.

„В икономическо отношение идеологията не може да започва с осъждането на капитализма, като че ли старият социализъм е още жива алтернатива. Става дума за корекция на капитализма и за това, в каква степен държавата трябва да помогне на обществото да се приспособи към промените.“ – пише по-нататък Фукуяма. На корекция подлежи само това, под което има ресурс за развитие. Например, „рейганомиката“, т.е. същият този „финансов капитализъм“, за който споменава авторът в началото на своя текст, коригира през 80-те години на ХХ век предишния модел на капитализма. Което позволи да се овладее поредната криза на падане ефективността на капитала от 70-те години, да бъде разрушен СССР и за последен път да се разширят пазарите за реализация. А в днешната ситуация липсват ресурси за развитие. И колкото и да критикуваме капитализма, това не може да измени принципно ситуацията. По никакъв начин. И тъй като днес не съществуват алтернативни модели, нещо повече, засега властва пълният монопол на либералната идеология, по въпроса не може да се говори на глас – и ние се връщаме към проблема за идейната криза, с която Фукуяма започва текста си.

По-нататък той пише, че глобализацията трябва да се разглежда не като необратим факт, а като предизвикателство и възможност, които е необходимо щателно да се контролират политически. „Новата идеология няма да смята пазара за самоцел, а по-скоро трябва да оценява световната търговия и инвестиции от гледна точка не само на натрупването на национално богатство, но и като принос в процъфтяването на средната класа.“ – говори Фукуяма и отново греши. Идеите на Адам Смит работят не само напред, но и назад. Задълбочаването по разделението на труда може да се случва, но от определен момент - изключително за сметка разширението на пазарите, което означава, че тяхното неизбежно съкращение, във връзка с падането на стимулираното почти 30 години частно търсене, неминуемо ще предизвика намаление по нивото на разделение на труда и разпад на глобалните пазари. Фактически, ако става въпрос за съхраняването на капитализма, то това ще бъде такъв капитализъм, който би осигурявал ниво на доходи за по-голяма част от населението такова, каквото ще бъде след кризата. Днес средният доход на американските домакинства, по неговата покупателна способност в реални долари, съответства на 60-те години на миналия век, а вследствие съкращаването на кредитирането и падането на икономиката, средните доходи могат да се свият и до нивата от началото на 30-те години. В случая никаква „средна“ класа не може да съществува, а това означава, че картината на света поразително ще се различава от тази, която ни рисува Фукуяма.

По-нататък той критикува съвременните икономически идеи и редица управленски технологии и отново не можем да не се съгласим с него. Но все едно, в заключение Фукуяма се връща към идеята, че автор и проводник на новата, алтернативна идеология, трябва да стане „средната“ класа, т.е. отново стига до същата базова идейна безизходица, която беше заложена в комплекса от „западни“ либерални ценности още при тяхното възникване. Доколкото описанието на края на капитализма не е разрешено, доколкото идеите на либерализма и демокрацията, според неговите разбирания, трябва да побеждават, Фукуяма не може трезво и ясно да си представи проблемите на посткризисното общество. Преди всичко частта, че „средната“ класа няма да може да съществува икономически в това общество. По този начин ние виждаме, че анализът на един от най-дълбоките и ярки представители на съвременната „западна“ мисъл, направен от гледна точка на създадената преди повече от десетилетие теория на кризата и в рамките на признаването правото на съществуване на тезите на политикономията, а не на икономикса, показва, че безизходицата на това мислене е дори по-дълбока, от описваната от Фукуяма. Нещо повече, ако разглеждаме тази статия като начало на работата по търсене на същите тези идейни принципи, за които в края на своя текст говори авторът, то може само да се констатира, че по избрания от него път, със сигурност те няма да бъдат открити. Засега поне не можем да си представим как в рамките на съхранението на базовите принципи на тази система от мисли, може да се излезе от описаната безизходица. Още повече, че извън базовите идейни основи на либералната „западна“ мисъл, такава безизходица въобще не съществува.

В този смисъл, ние няма да обръщаме никакво внимание на главния призив на Фукуяма! Но за тези, които са се вписали в „западния“ модел и които разглеждат текста именно като призив, нашите аргументи не могат да бъдат смятани за сериозни. Действително, ако ръководството е дало команда: „Копай“, то обясненията, че този процес няма смисъл и е единствено празна загуба на ресурси, не интересува подчинените на това началство. В този смисъл, текстът може да стане мястото, на което могат да се различат тези, които искрено са направили залозите си в полза на „западния“ проект, от другите, за които той просто е един от алтернативните варианти. Първите, сигурно, искрено не разбират защо въобще предлагаме за разглеждане този анализ, защо се осмеляваме да „възразяваме“ на „великия“ Фукуяма. В същото време, групата поколоници са готови да реализират програмата му, т.е. да търсят, от името на „средната“ класа, новата идеология, предполагаща, между другото, необходимостта от съхранението на капитализма, „демокрацията“ и „свободата“. Вторите, напротив, може би даже, неприемайки до край нашите (или по-точно на Адам Смит и Карл Маркс) доводи, признават, че съвсем не е изключено програма, лансирана от името на Фукуяма, не просто да не бъде създадена, но и въобще днес това да е невъзможно да се случи. Впрочем, кавичките към думите „демокрация“ и „свобода“ са поставени именно в рамките на това разбиране по въпроса – за тези, които виждат алтернатива на „западния“ глобален проект, тези понятия могат да имат много по-различен смисъл, а не само такъв, какъвто има предвид самият Фукуяма!

М.Х.




Гласувай:
8



1. venziko - Да така е
08.04.2012 14:56
Съществува идейна криза в западния модел на капитализъм. макар че нашия опонент 3 alex yще каже обратното. Поздрав за хубавия постинг
цитирай
2. krizata - Съществува идейна криза в западния ...
08.04.2012 14:57
venziko написа:
Съществува идейна криза в западния модел на капитализъм. Поздрав за хубавия постинг


Главният въпрос е: "А сега накъде?"
Приятелски поздрави!
цитирай
3. venziko - Да
08.04.2012 17:21
Какъв път ще поеме човечеството. Ще бъде интересно да видим. дано да ни изведе на добро
цитирай
4. krizata - Какъв път ще поеме човечеството. Ще ...
08.04.2012 17:38
venziko написа:
Какъв път ще поеме човечеството. Ще бъде интересно да видим. дано да ни изведе на добро


Поне в нашия живот доброто решение за мнозинството е невъзможно да се случи - твърде са силни тези, които желаят съхраняване на статуквото!
цитирай
5. анонимен - Империя или социализъм?
08.04.2012 18:24
Капитализмът няма да се даде. По- скоро Люлката на отвъдокеанската демокрация ще стане Нов Рим. Арабската пролет дава намеци за нов банков колониализъм, а възобновяването на митове за Путиновската Империя на злото за фиксиране на новия враг, особено ако ореже достъпа до пазарите и го предостави на своите си капитали. Тъй че е рано да се говори за загиване на капитализма. Загива демократичния, идва имперския. Доколкото той е много силен и всички икономики са свързани с него, само безразсъдните вандали могат да се втурнат срещу него ... и ултра лява Латинска Америка.
цитирай
6. alexalexalex - Браво , Митак
08.04.2012 21:07
Като се върна в България ще напиша с какво не съм съгласен.
Най-после смислен текст :)
цитирай
7. krizata - Като се върна в България ще напиша с ...
08.04.2012 21:11
alexalexalex написа:
Като се върна в България ще напиша с какво не съм съгласен.
Най-после смислен текст :)


Чакаме ви в Родината!
цитирай
8. dokumentalni - Прекрасен анализ, благодаря ти!
09.04.2012 17:10
Прекрасен анализ, благодаря ти!
цитирай
9. kalini - Може ли да дадете някакъв линк, к...
09.04.2012 19:23
Може ли да дадете някакъв линк, където да бъде прочетена статията на Фукуяма? Бележки от гл.т. теорията на Маркс:
1. При Маркс понятието "пролетарий" означава човек, който не притежава средства за производство. Пролетарии по това определение са всички хора на наемния труд. Пролетарий и тъждествено с наемен работник. Това, че Маркс отделя основно внимание на промишления, индустриалния пролетариат, е че по това време той е най-многоброен, компактен и добре организиран и в близка перспектива ще продължи да се развива с най-бързи темпове. Маркс освен това говори и за селскостопански пролетариат и за пролетариат в други сфери на стоп. живот. От тази гл.т. пролетариатът в днешно време не е изчезнал, напротив даже се е увеличил, не само количествено, но и процентно. Всички хора на наемния труд днес по това определение са пролетарии. В търговията, туризма, услугите, транспорта и т.н. Както казва един от любимите ми герои Остап Бендер "Здравейте пролетарии на умствения труд!"
2. Маркс говори за "намаляване ефективността на капитала" /по съвременната терминология/, но той го нарича "намаляване нормата на принадената стойност и нормата на печалбата с развитието на индустриалното производство". Има и формули за това, ако не се лъжа в т.2 на Капиталът.
3. Причината за гибелта на капитализма според Маркс няма да е развитието на НТР, падането ефективността на капитала и продължаващото разделение на труда. Маркс извежда един Основен закон на капитализма и като негово следствия Основно противоречие на капитализма.
Основният закон на капитализма според Маркс е Законът за максималната печалба - капиталистът се стреми да извлече от своята дейност максимална печалба. И това е не защото е добър или лош, а защото към това го подтиква самият начин на производство. Максималната печалба дава възможност за бързо разширяване на дейността и смазване на конкуренцията. Който не реализира такава печалба гури играта и изпада от системата - фалира. Затова Маркс нарича преследването на
цитирай
10. kalini - максимална печалба нагон и го ср...
09.04.2012 19:35
максимална печалба нагон и го сравнява с половия нагон. Единият е средство за физическо оцеляване и продължаване на рода, а другият за оцеляване в условията на конкуренция.
От този основен закон следва и Основното противаречие на капитализма. Маркс го формулира като "Противоречие между обществения характер на производството и частно-капиталистическия начин на присвояване на благата от това производство". Или по-просто казано - трудят се десетки или дори стотици хиляди, а "лъвския пай" се присвоява от една малка група собственици. Именно поради това намалява вътрешното потребление и идва период на кризи.
И в това пустият му брадат евреин е прав. Вижте статистиките, от които личи, че около 90-% от световното богатство се държи от около 5% от населението на замята. Тази система може да съществува само по един начин - чрез непрекъснато разширение и завоюване на нови територии и пазари. Затова са войните - преди "горещи", а днес "търговски". Прави сте, че вече няма възможности за разширение на пазарите, защото всички вече са заети. С падането на бившата соц. с-ма се удължи процесът на възходящо развитие на кап., но само за 20-тина години. Сега няма павече накъде, освен ако с голяма скорост се развият космическите технологии и започнем да каланизираме Луната, Марс, Венера и др. планети. Само че на тях няма живот - няма хора, няма и пазари.
цитирай
11. krizata - максимална печалба нагон и го ср...
09.04.2012 20:55
kalini написа:
максимална печалба нагон и го сравнява с половия нагон. Единият е средство за физическо оцеляване и продължаване на рода, а другият за оцеляване в условията на конкуренция.
От този основен закон следва и Основното противаречие на капитализма. Маркс го формулира като "Противоречие между обществения характер на производството и частно-капиталистическия начин на присвояване на благата от това производство". Или по-просто казано - трудят се десетки или дори стотици хиляди, а "лъвския пай" се присвоява от една малка група собственици. Именно поради това намалява вътрешното потребление и идва период на кризи.
И в това пустият му брадат евреин е прав. Вижте статистиките, от които личи, че около 90-% от световното богатство се държи от около 5% от населението на замята. Тази система може да съществува само по един начин - чрез непрекъснато разширение и завоюване на нови територии и пазари. Затова са войните - преди "горещи", а днес "търговски". Прави сте, че вече няма възможности за разширение на пазарите, защото всички вече са заети. С падането на бившата соц. с-ма се удължи процесът на възходящо развитие на кап., но само за 20-тина години. Сега няма павече накъде, освен ако с голяма скорост се развият космическите технологии и започнем да каланизираме Луната, Марс, Венера и др. планети. Само че на тях няма живот - няма хора, няма и пазари.


Калини, благодаря Ви за коментара!
Все пак вижте и това по трактовката за ролята на пролетариата (http://petrograd.biz/stalin/6-14.php).
Линкът е оцветения в синьо текст в началото на материала. Кликате и попадате на българския превод! Приятелски поздрави!
цитирай
12. krizata - И още нещо интересно (по Роза Люк...
10.04.2012 18:32
И още нещо интересно (по Роза Люксембург):
http://ahren.ru/3.pdf
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3826196
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев