Прочетохте ли поредната оптимистична прогноза за икономиката на страната ни – за тази година експертите от БАН дават предвиждания за растеж от 1,3%, за 2013 г. – 2,7%, а за 2014 г. цели 4,2%. Всички тези „прогнози“ ме карат сериозно да се замисля за адекватността на официозната каста икономисти в страната ни!

Излиза, че уж опозиционните по мислене колеги, по нищо не се различават от бодряшкия тон на министър Дянков, интересуващ се единствено от поредните избори. С това свое проучване „академиците“ упорито отказват да признаят (или осъзнаят) дълбочината и сериозността на днешната глобална икономическа криза, притискаща все по-здраво в клещите си целия свят!

Живеем в свят на криви огледала – ако решиш съвсем обективно да изследваш и представиш реално протичащите кризисни процеси, се удряш челно в дълго изгражданата стена на псевдооптимизъм (да не забравяме, че много от последните Нобелови лауреати по икономика станаха нейни носители за доказателствата си, че оттук насетне кризите са невъзможни по принцип). Нашите изследвания се подлагат на анатемосване от професионалната гилдия и постепенно се разтварят в морето от ярки новини за бъдещите светли перспективи пред човечеството, в частност - пред милото ни Отечество!

Очевидно е, че това криене на главите в пясъка, е крайно контрапродуктивна стратегия, която едва ли може да оправи нещата от само себе си, но пък нейното прилагане говори само за едно – идеологическото безсилие е достигнало до такива равнища, че остава на разположение единствено глупавото преливане от пусто в празно, демонстрирано така ярко от всички експерти на държавна ясла!

Хубаво ли е това или лошо за обикновения човек?

От гледна точка на здравия разум е логично държавата да се стреми честно да работи за своите граждани, включително, чрез включването в публичните дискусии и обсъждания  на хора с алтернативно мислене, отстояващи го, въпреки неблагоприятните последствия в личен план, заради заеманите позиции!

Действително – ако в продължение на години отстояваш една теза, чиято правота е доказана по категоричен начин от времето, тогава защо всякакви официални власти упорито отказват да те чуят, нещо повече – стремят се по всякакъв начин да омаловажат твоята гледна точка и да я принизят до своеобразно махленско говорене.

Все пак, тяхната позиция е разбираема – след като от Вашингтон са ни казали, че кризата е временна и скоро решима, то те до втръсване ще повтарят мантри за близко успешно излизане от нея!

Тази развалена латерна продължава практически по време на целия Бойков мандат! Споменавал съм Ви, че по време на тяхната начална еуфория от взимането на властта, направих няколко безуспешни опита да предупредя икономистите на ГЕРБ, че наблюдаваните тогава кризисни явления по света не представляват обикновена циклична рецесия, а началото на една жестока турболентност, свързана с най-тежката структурна криза за цялата история на капитализма!

От тогава изминаха няколко години - пропиляно време! Да, именно пропиляно, защото не виждам по какъв друг начин може да се нарече тази пълна безотговорност пред предупрежденията, направени единствено от грижа за нашата обща Родина и нейните обикновени граждани!

А ситуацията е толкова банална, че комай само политиците не разбират за какво иде реч: В продължение на няколко десетилетия страните от т.н. „цивилизован свят“ повишаваха стандарта на населението си, чрез натрупването на различни по форма дългове – до 2008 г. в САЩ това беше частният дълг на домакинствата, след което се включи печатницата за пари, осигуряваща дефицитно финансиране на федералния бюджет. За Западна Европа механизмът работеше чрез системно увеличаване на държавните разходи, ориентирани към социалната сфера!

Първоначалната идея беше това да се прави в рамките на идеологическата борба със световната социалистическа система. След което моторът продължи да работи по политическа инерция, но днес стана очевидно, че по-нататъшното натрупване на нови задължения е невъзможно.

В тази обстановка страната ни се оказа в ролята на донор, осигуряващ за страните от т.н. „златен милиард“ ресурси от всякакъв вид, включително и проститутки за бордеите на Амстердам! В рамките на тази си роля, в последното десетилетие българските граждани бяха въвлечени в добре проведена кредитна потребителска експанзия, в чиято рамки много от нашите сънародници успяха да се обзаведат със сериозни борчове пред чуждите банки, действащи на българска територия!

Забележете, че нахлулите в страната ни банкови учреждения не кредитираха развитието на българската индустрия, а единствено осигуряваха финансиране за закупуването на стоки и технологии, заместващи родното, българското производство! Тази пирамида достигна до естествения си финал и у нас - останаха единствено измамените мечти на хиляди лековерни балъци, имали неблагоразумието да се оставят да бъдат въвлечени в най-големия пладнешки грабеж за цялата история на прехода!

Днес, обаче, западните елити и техните слуги от страни като нашата, застанаха пред крайно неприятен избор – трябва ли на всяка цена да се поддържа стандарта на живот (търсенето) на населението, продължавайки с увеличаването на държавния дълг (с това се занимават в САЩ) или да се тръгне към рязко съкращаване на същия този жизнен стандарт. Именно така се „превеждат“ категоричните искания към Гърция, която само за година-две успя да се превърне в една от първите площадки за експерименти в тази посока!

Днес от подобни държави се иска не само да прекратят трупането на дългове – освен това от тях се очаква да се разплащат със старите, които много десетилетия само растяха по пътя на тяхното непрекъснато рефинансиране. А с изчезването на т.н. „средна класа“, това „разчистване на борчове“, може да доведе единствено и само до социално-политическа катастрофа.

Както показва опитът на човечеството, от гражданите може да се изисква да направят усилия в определена посока, в две възможни хипотетични ситуации – когато им се предлага нещо друго в замяна, или по пътя на заплахата да им отнемеш нещо вече притежавано от тях!

Съвременните политически елити предлагаха на гражданите си висок жизнен стандарт, който активно се рекламираше по всички възможни канали за комуникация. Но ако по-голямата част от населението дотолкова обеднее, че този стандарт стане недостъпен за нея, тогава нивото на социално напрежение рязко ще нарасне (не всички народи се славят с овчедушието си, както българският!!!).

От гледна точка на действащите политически елити, това ще е тотална катастрофа, тъй като в този случай те просто ще загубят бенефициента на своите досегашни послания - средната класа, чиято представители ще потъват все повече към социалното дъно, за сметка на тънкия слой олигарси по места!

Тази тенденция добре се вижда при нашите южни съседи, които се превърнаха в „първа лястовица“, в рамките на разглеждания процес. Последните избори там и последвалите ги събития, извеждат на повърхността все по-радикални политици, за които има твърде широко поле за бъдещи изяви!

Логиката на тези радикали е ясна и достъпна за народа: ние повече не можем да трупаме държавни дългове и да увеличаваме социалните разходи, но ние можем да не плащаме по старите задължения, запазвайки в известна степен стандарта си на живот!

Разбира се, такава позиция не може да не бъде съпроводена от различен род аргументация, включително и чисто емоционална, описваща поведението на финансистите въобще и на банкерите в часност. Особено ако се отчете, че всички разбират – прословутата подкрепа за Гърция, всъщност, се явява помощ за същите тези банкери.

Да не пропускаме и факта, че самата схема за рефинансиране на дълга, която доведе до днешната катастрофа, беше предложена именно от банкерите.

Като цяло, изход, в рамките на съхранението на днешните политически елити, не съществува – единственото, което им е достъпно и с което те активно ще се занимават до последно, е да „разиграват топката“, с надеждата всичко да се подреди от само себе си, вместо да се търси и предлага реален изход от ситуацията! Екипът на нашия красавец от Банкя потвърждава приложението на този подход по перфектен начин! 

Заедно с това смятаме, че все пак съществува сравнително рационален изход от ситуацията! Той се състои в следното. Първо: трябва честно да се обясни на хората в „развитите“ страни, че стандартът на живот сериозно ще пострада в близка и средносрочна перспектива, тъй като преди това, в течение на десетилетия, обществото е живеело съвсем не „според чергата си“!

Второ – страните от ЕС трябва да обявят съвместен банкрут по суверенните си задължения (за САЩ – по частните дългове), отлагайки, например, с десет години плащанията си по всички държавни дългове. Това, естествено, ще докара до фалит почти всички финансови институти, но погледнато обективно днес едва ли някой вижда каквато и да е полза от тях за икономиката?

Веднага след банкрута се провежда реструктуризация на финансовия сектор, взаимно се опрощават междубанковите задължения, закриват се най-губещите банки и се спасяват все още жизнеспособните, за сметка на емисия, приема се решение за създаване на нови банки, с голям уставен капитал и без дългове.

Такава схема рязко би намалила социалните последствия от кризата и би оздравила финансовата система, нещо повече, би дала тласък за първоначален ръст на икономиката. По-нататък би могло да последва нещо от рода на ето това! Друг е въпросът, че съвременните политически елити не само, че не могат да осъществят подобно нещо – те дори не биха могли да го изрекат на глас.

Ако се продължи в посоката, избрана от днешните политици, тогава резултатът, макар и бавно реализиран, ще бъде само един. Заедно с влошаването на положението в отделните страни, на власт ще идват все по-радикални идейни платформи!

За условията на ЕС, например, това ще означава постепенно стесняване на еврозоната, до нейното връщане в първоначалното й състояние, във вид на немска марка (или френско-германско евро). Разбира се, за самата Германия това не е толкова лоша перспектива (собствена регионална емисионна валута), но пълната по-нататъшна немска доминация едва ли ще е по сърцето на останалите европейци!

Впрочем, съществува още един, краен вариант, който съвсем скоро, с голяма вероятност, може да стане твърде привлекателен за днешните политически елити. На някои места лесно могат да си спомнят, че правилното поведение, от страна на бившата средна класа, може да бъде осигурено не само чрез моркова, но и чрез тоягата! И тогава нас ни чака не ръст на социалния популизъм, а директно възраждане на позабравени тоталитарни идеологии.

Неслучайно нашият Бойко така неочаквано и ярко заблестя, преди време, на българския политически хоризонт…

Tova e vashiat Boiko.
Izvinjavai, no si delikaten, kato povecheto nauchni rabotnizi, a az sum "pechenata kaka".

Ами този период с банките май вече веднъж сме го минали през 96 та 97 ма година. Кой взел - взел. Кой дал - дал. Банките фалираха и кредитните милионери си напълниха гушите. Ти май си прав; тези банки са явно средство за оскубване на балъци.

По-меките изразни средства не означават по-малка вътрешна ярост, заради националното предателство, извършвано от някои екземпляри! Поздрави!

Всичко ново под слънцето е добре забравеното старо! Поздрави!

Родината ми се подчинява на ...от ЕС заповядаха,НИЕ в ЕС ,вие матреял кофти,ако си ербап ела,целувай ръка или...и т.н. и т.н..Разбери твоята фразеология е непонятна ИМ,за кратко време така пари не се правят.
ПП Ако не ми вярваш иди изпий едно питие в кафето до градинката зад пазарчето в ВаШиЯ Банкя.

Според мен има изход, макар и доста мъчителен. Той е леви правителства, високи прогресивно-подоходни данъци, ре-национализация на големите предприятия и "естествени" държавни монополи, активно участие на държавата в икономиката като пълноправен ик. субект /държавни предприятия и общински фирми, които да участват в ик. живот наравно с частните/, развитие на кооперациите - производствени, търговски, вкл. и кооп. банки и взаимоспомагателни каси /популярни банки/. Целта е да се ограничи до максимум властта на частните монополи и възможността им да си "играят" с държавата и да "назначават" правителствата в собствените и чужди държави.
Вижте Бразилия и Аржентина. За мен това е изходът. Плуралистична ик. среда с различни, равностойни форми на собственост /частна, кооперативна, общинска, държавна/ като държавата има не само регулативни функции, но е и пълноправен ик. субект чрез значителен дял на държавните предприятия и ферми в икономиката на страната.

... държавни предприятия и ФИРМИ ...

+ нещо изключително важно: ПРЕОБЛАДАВАЩ /НАД 50%/ ДЯЛ НА ДЪРЖАВНИ БАНКИ И ФИНАНСОВИ ИНСТИТУТИ ВЪВ ФИНАНСОВИЯ СЕКТОР НА ИКОНОМИКАТА НА СТРАНАТА.

Когато напрежението достигне връхната си точка, политическите елити просто ще бъдат сменени. Новите елити просто ще предложат решението.

Много точен анализ на ситуацията г.н Хитов. Поздрави за хубавия постинг

Държавни монополи, но само в енергийния сектор, защото сега там са частни монополи и си правят цените както си искат. И може би някоя банка. В останалите сектори никакви монополи /нито частни, нито държавни/, защото монополът е абсолютно ретрограден модел. Освен това държавните фирми няма как да са конкурентни и ще затънат, защото държавата по принцип е бюрократична институция и трудно се приспособява към промените /за да ги издържа трябва да скуби от частниците, тоест да дърпа към дъното и тях/.

На кого се дължат тези пари нали не е на Господ а на хора?
Един от изходите е печатане на пари така ще има за изплащане на дълговете ! Вярно че ще се обезценят парите ! Но така и дълговете ще намалеят се стопят! И ще се излезе от дълговата криза! По този начин ще загубят държателите на дългове тези които нямат пари няма какво да губят.
Големите кредитори държат власта в сянка по света ! Те не искат да загубят и затова е тази агония!
Другият начин е редукция на дълговете отписване част от тях и падане на лихвения процент до 1-2 процента но алчните кредитори няма да се съгласят и затова е невъзможно осъществяването му
Проблема не е в потреблението достатъчно е да влезете в големите хипермаркети и се вижда че е пълно със стока производството не е натоварено зашото няма поръчки няма платежоспосбно търсене заради дълговете.
Проблема не е и в произвзодството Може да се произведе много повече блага отколкото се произвеждат сега ..
Именно кредите и високия лихвен процент убиват производство и потребление..
В един момент поради натиска на улицата и лявата вълна В Америка и Европа ще се пинудят да печатат пари!
И това е по-малкото зло за Света.
И трябва да се направят много сериозни реформи на съвремения капитализъм ! Иначе следва съдбата на Римската и Съветската империя! Точно затова падна СССр не направи необходимите реформи! В Китай направиха необходимите реформи затова се очертават водеща сила!
Правилно сега се върви по грешен път на затягане на коланите разбирам да са празни магазините тогава се затягат колани а сега трябва да се харчи за да тръгне производството! За да се харчи трябва да има пари ако няма да се напечатат. Френският избирател показа какво трябва да се прави.

Не само в енергетиката, а и в железниците, петралната и газова промишленост. Това, че държ. предприятия са априори вредни и лоши е постулат точно на либерализма и монетаризма. "Държавата е лош стопанин" Дрън, дрън. А когато загубят, както сега банките от тяхната идиотска политика за гонене на максимална печалба с всички средства, изведнаж държавата става добра и трябва да ги спаси, защото са "твърде големи, за да фалират". Има начини всички предприятия, частни, държавни, общински, кооперативни да са равнопоставени и да се развиват в една конкурентна среда. Плурализъм на собствеността, за да има реален плурализъм в обществото и политиката. Когато една форма на собственост, в случая частната е фаворизирана се получава точно това - олигархията /частната/ има парите, тя владее медиите, науката, идеологията и само сменя правителствата без да променя съществено политиката. Промените са само козметични и да намалят недоволството и протестите, доколкото могат. Като се изчерпа едното правителство, идва друго, но какво от това. За да има реален плурализъм в обществото, трябва и плурализъм във формите на собственост, иначе няма реален плурализъм и демокрация.
А по-лошо от държавния монопол е само частният монопол и това го изпитваме и сега на гърба си.
Съгласен съм с alexs проблемът не е в производството, може да се произведе много повече, практически неограничено, стига да има платежоспособно търсене. Проблемът е в разпределението. Не знам дали alexs e е чел Маркс, но точно това е същността на критиката на Маркс към капитализма - разпределението, което се основава на частната собственост върху средствата за производство. Затова, за да се промени разпределението, трябва да се извърши промяна във формите на собственост. При Маркс частната собственост трябва да се замени с общонародна, но той не е дал дефиниция, какво точно значи общонародна собственост.
Мойто мнение е, че трябва да се премине към плурализъм във формите на собственост, за да се премахне крайно

... несправедливото и вече спъващо общественото развитие разпределение, основано на "свещената и неприкосновена" частна собственост. В една конкурентна среда ще се види коя форма на собственост е най-конкурентноспособна и ще има доминиращо влияние /доминиращо, но не 100%/ и според мен това няма да е частната собственост, а кооперативната, защото обществото върви към социализиране, солидарност и взаимопомощ между отделните индивиди. И това е единственият път за спасение и оцеляване на човечеството - взаимопомощтта и солидарността, а не конкуренцията и желанието да заграбиш повече и да смажеш конкуренцията. Колективното чувство идва на смяна на капиталистическия индивидуализъм и егоизъм.

Да, но за съжаление човечеството не е мравуняк и трудно се вмества в подобни теоретични постановки. Защото хората са различни и не могат да бъдат мерени с един аршин. Този епизод с държавната собственост вече сме го минали и се провалихме с гръм и трясък. Дори и китайците проумяха след Мао, че държавата може само да ражда бюрокрация. Задачите и са строго конкретизирани: да се грижи за спазване на законите, отбраната и пр. И нищо повече. За съжаление, даже и това не може. А обществото трябва само да и държи юздите изкъсо, за да не се напълни с чиновници, които са всъщност, само консуматори. Бедата при държавната собственост е, че никой не работи както трябва и чака нареждане отгоре, за да забие дори един пирон. Интелигентите не са творци, а нагаждачи. Работниците не са работници, а лежачи. Освен това при държавен монопол, се произвеждат предимно боклуци, които дори липсват на пазара. Съществува огромен дисонанс между търсенето и предлагането в полза на дефицита и това го знаеха дори бебетата. Точно 45 години съм живял в подобна ситуация и беше добре, че не мислиш за нищо; "каквото за всички турци, такова и за гол Хасан"; да мислят партията и държавата! Само че те не могат да мислят. Провалът в Гърция е, защото се плюска повече, отколкото се печели. Социо!.

Държавен монопол само в т.нар. "естествени" монополи - енергетика; добив, преработка и дистрибуция на петрол, газ; транспорта - жп, въздушен, морски. В отрасли, които са жизнено важни за икономиката на страната и жизнения стандарт на населението. В останалите няма да има монопол, а плурализъм на собствеността, не "монопол" на частната собственост, както е сега. За това става въпрос. Държавните предприятия в тези сфери ще бъдат поставени в същите условия както частните, общинските, кооперативните. При неправилно и неефективно управление ще фалират наравно с другите. Това няма нищо общо с монопола на държавната собственост, както беше при социализма. А трябва да има плурализъм на собственостите, който да е икономическа основа на плурализма в обществото.

Изводите от "катастройката", са че всичко което не може да се дублира като инфраструктура (или може, но не е икономмически оправдано) може да се нарече "естествен монопол" и съотв. трябва да е под регулация на държавата.
Пример за положителна дерегулация в БГ, е тази с комуникациите. Благодарение на нея в момента сме в Топ10 по скорост на интернет, докато доста от гърците са на dial-up все още... Както и благодарение на дерегулацията на ТВ сектора в средата на 90-те у нас изникнаха и множество местни ТВ и радио канали. Които след поредица "регулации", станаха всичките със софийски собственици... странна работа ?
Та г-н Хитов е предписал едни правилно изглеждащи рецепти, изискващи обаче днешното поколение евро-избиратели да приеме да живее от порядък по-зле за продължителен период на време. А ние искаме да живеем добре тук и сега, и сме готови да гласуваме за този който ни го обещае. И франсетата го потвърдиха...

"Франсетата" гласуваха точно против либерализма, за по-голямо участие на държавата в икономиката, против мерките за икономии и свиване на разходите, и за стимулиране на икономическия растеж, все неща, които са противоположни на теорията и практиката на неолиберализма и монетаризма.

Сещам се за една крилата мисъл на Илф и Петров, че в Наказателния кодекс трябва да има член, който да подвежда под съдебна отговорност за "Тъпота с взлом". Ако имаше такъв член в Нак. кодекси на държавите, тогава всички привърженици и яростни пропагандатори на неолиберализма и монетаризма цяха да бъдат подведени под съдебна отговорност. Разбирам, че ги е обсебила някаква идиотска фикс идея. Да си припадат тихо и да не правят нормалните хора на маймуни, като ги наричат какво ли не. Просто да си се събират в техните гей общества, да си бъркат по дупките и да не досаждат на останалите. Наложително е въвеждането на такъв член. Само че, ако се въведе депутатите ще попаднат първи под ударите на закона, след отпадането на депутатския им имунитет.

Франсетата, ги боли за либерализма... те си искат 35часовата работна седмица, искат си социалните помощи и стандарта от преди кризата. Саркози им намекна че е нужна промяна, и избраха популист на негово място обещаващ им да "Върне мечтите на французите". А те нещата за да си останат същите трябва да се променят...